Номер 998813.10.2020 г.Град София
Софийски градски съдТО VI-22
На 13.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Нели Б. Алексиева
като разгледа докладваното от Нели Б. Алексиева Търговско дело №
20201100901786 по описа за 2020 година
Делото е докладвано, след възложената с разпореждането от 23.09.2020 г.
проверка, на 13.10.2020 г.
Производството е образувано по подадена на 15.09.2020 г. /видно от датата на
пощенското клеймо/ искова молба на „С.ЕС.К.“ ЕООД, с която се предявяват искове
с правна квалификация чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, евентуално съединен с иск по чл. 135 от
ЗЗД за обявяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД на
договор за учредяване на сервитутно право на преминаване през недвижим имот,
съгласно чл. 192 от ЗУТ от 14.06.2018 г., касаещ собствения на длъжника поземлен
имот с идентификатор 68134.1112.265 по КККР на София, със сервитутна площ 147
кв. м. и дължина на сервитута 147 м., съединени с иск с правна квалификация чл. 108
ЗС за предаване владението върху сервитутното право.
Настоящият съдебен състав намира, че исковете, във връзка с които е
образувано настоящето производство са процесуално недопустими. Съображенията за
този извод на съдията-докладчик са следните:
Съгласно нормата на чл. 649, ал. 1 от ТЗ, иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ и иск
по чл. 135 от ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви
синдикът, а при негово бездействие - всеки кредитор на несъстоятелността, в
едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на
обявяването на решението по чл. 632, ал. 2 от ТЗ. Предвиденият в чл. 649, ал. 1 ТЗ
срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на иск по чл. 647 ТЗ във
връзка с производството по несъстоятелност на длъжника.
В случая производството по несъстоятелност на длъжника „Главно
управление строителство и възстановяване“ ЕАД е открито с решение №
1229/04.07.2019 г., постановено по т.д. № 6789/2013 г. по описа на Софийски градски
1
съд, Търговско отделение, VI-8 състав. Решението е вписано в Търговския регистър
по партидата на дружеството на 08.07.2019 г.
При изчисляването на срока по чл. 649, ал. 1 от ТЗ, се съобразява спирането
на срока съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. /обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, изменението на тази норма
/изм. ДВ, бр.34 от 09.04.2020 г., в сила от 09.04.2020 г./ и продължаването на
течението на срока съгласно §18 от ЗР към ЗИД на Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13
март 2020 г. /изм. ДВ, бр.34 от 09.04.2020 г., в сила от 09.04.2020 г./. Изчислен по този
начин, законоустановеният преклузивен едногодишен срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ е
изтекъл на 10.08.2020 г. – арг. от 60, ал. 6 от ГПК /първия работен ден след 08.08.2020
г. – събота/.
Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е
подадена на 15.09.2020 г., т.е. след изтичането на преклузивния срок по чл. 649, ал. 1
от ТЗ. Спазването на законоустановения преклузивен срок представлява положителна
процесуална предпоставка за допустимостта на исковете. Ето защо предявените
искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ и чл. 135 от ЗЗД се явява
недопустими, съответно недопустим е и обусловения от тях осъдителен иск.
Предвид изложеното съдът намира, че образуваното производство е
недопустимо и исковата молба следва да бъде върната - по арг. от чл. 130, изр. 1 ГПК.
Съгласно определение на САС № 3188/27.09.2016 г., по ч.гр.д. № 4011/2016
г., нормите на чл. 129 и чл. 130 ГПК, уреждащи различни хипотези на процедиране
при недопустим иск – първата при нередовност на исковата молба /редовната ИМ е
положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска/, а втората – за
други хипотези на недопустимост, не изискват задължителна поредност на визираните
в нормите процесуалните действия. При положение, че искът е недопустим в
хипотезите на чл. 130 ГПК е безпредметно да се отстраняват неговите нередовности
по реда на чл. 129 ГПК. Затова и при констатирана от съда недопустимост на
исковете по чл. 130 от ГПК не е ненужно да се дават указания по реда на чл. 129, ал. 2
от ГПК, а исковата молба следва да бъде директно върната по чл. 130 от ГПК.
Мотивиран от горното, Съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130, изр. 1 ГПК, исковата молба с вх. №
93176/18.09.2020 г., във връзка с която е образувано т. дело № 1786/2020 г. по описа
на СГС, ТО, VІ-22 състав и ПРЕКРАТЯВА образуваното по предявените с нея искове
съдебно производство.
Разпореждането може да бъде обжалвано от ищеца, с частна жалба пред
Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3