Решение по дело №177/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 461
Дата: 4 август 2020 г. (в сила от 15 септември 2020 г.)
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20201510100177
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Дупница

 
 


04.08.2020

 
Номер                                    Година                                 Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

II гр. отделение

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                             състав

31.07.

 

2020

 
 


на                                                                                  Година

 

Иван Димитров

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
      1.

 

 

Сашка Вукадинова

 
       2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

 

177

 

2020

 
 


                              дело №                          по описа за                          г.

 

„Мого България" ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Ирина Георгиева, чрез юрисконсулт К.К., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров" №16А, с адрес за призоваване: гр. София, бул. „Цариградско шосе" №40, ет.8, е предявило срещу М.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.342 и сл. от ТЗ. Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца: 312, 02 лв. - незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 01.03.2019 г. до 15.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението; 710, 93 лева - договорна лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 01.03.2019 г. до 15.04.2019 г.; 1, 98 лева - неустойка за забавени плащания за периода от 01.03.2019 г. до 15.04.2019 г.; 1 244, 13 лева - неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя. Претендират се и направените разноски.

Ищецът твърди, че на 01.02.2019 г. между него в качеството на лизингодател и ответника в качеството на лизингополучател е сключен договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № AG0006483, съгласно условията в договора, приетите от клиента Общи условия и приложенията - неразделна част от договора. Размерът на финансирането е 8500 лева, срокът на договора - 36 месеца, до 01.02.2022 г., съгласно приложения погасителен план. Договорен е фиксиран лихвен процент в размер на 41, 16 % и размер на месечни анюитетни вноски от 414, 71 лева.

В изпълнение на задълженията си лизингодателят придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя лек автомобил марка „Mercedes-benz" модел „S-500", идентификационен номер на рама WDB2200751A075833, peг. № СВ2699ВТ и предоставил ползването му на лизингополучателя, за което е съставен приемо-предавателен протокол. Лизингополучателят заплатил авансово първоначалните разходи и договорената първоначална вноска. Съгласно договора той следвало да заплаща месечните вноски, както и да използва вещта по предназначение с грижата на добър стопанин.

Лизингополучателят не е извършвал плащания по договора, освен първоначалната вноска, като продължил да ползва лизинговия актив до 15.04.2019 г. На тази дата след връчено изявление от лизингодателя на 13.04.2019 г. за разваляне на договора поради неизпълнение лизинговият актив е върнат във владението на ищеца. На основание чл. 345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от приложимите Общи условия за периода, през който лизинговият актив е ползван от лизингополучателя, последният дължи заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план от първа (с падеж 01.03.2019 г.) до втора (с падеж 01.04.2019 г.) включително и трета частично (за период от 02.04.2019 г. до 15.04.2019 г.) в общ размер от 1 022.95 лева, в това число главница в размер на 312, 02 лева и възнаградителна лихва в размер на 710, 93 лева.

На основание чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на първа и втора вноска е начислена неустойка в размер на 1, 98 лева към датата на прекратяване на договора - за период от 01.03.2019 г. до 15.04.2019 г. Неустойката е начислена както следва: за забава в плащането на 1-ва вноска за периода от 01.03.2019 г. до 15.04.2019 г. върху съответната част от главницата в размер 1, 50 лева; за забава в плащането на 2-ра вноска за периода от 01.04.2019 г. до 15.04.2019 г. върху съответната част от главницата в размер 0, 48 лева.

На основание чл.15.5 от приложимите към договора Общи условия, лизингополучателят дължи на лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо 2 144, 13 лева, дължима еднократно към датата на прекратяване на договора - 15.04.2019 г., формирана като сбор от три месечни вноска, всяка една в размер на 414, 71 лева.

За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 2343/2019 г. по описа на ДнРС и е издадена заповед за изпълнение. Впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

В законоустановения едномесечен срок по делото не е постъпил писмен отговор.

В съдебното заседание ответникът се явява лично, не оспорва предявените искове по основание и по размер, като твърди, че сключил договора във връзка с други уговорки с трети лица, които впоследствие не изпълнили уговореното.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

Ищецът е представил описания договор № AG0006483 за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лек автомобил марка „Mercedes-benz" модел „S-500", идентификационен номер на рама WDB2200751A075833, peг. № СВ2699ВТ, сключен на 01.02.2019 г. с ответника, с главница в размер на 8500 лв., с първоначална вноска 1200 лв. и 36 месечни вноски по 414, 71 лв., погасителен план, приемо-предавателен протокол за автомобила от 01.02.2019 г. /л.37/, общи условия и тарифа към договора. Всички описани документи са подписани за ответника. С уведомление от 10.04.2019 г., получено от ответника на 13.04.2019 г., договорът е прекратен на основание чл.13.5 от ОУ – поради неизпълнено задължение на лизингополучателя за заплащане на дължимите вноски. В чл.15.5 от ОУ при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя е предвидено заплащане на неустойка в размер на три месечни вноски.

Приложено е ч.гр.д. № 2343/2019 г. по описа на ДРС, по което са представени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 2343/2019 г. по описа на РС – Дупница. Ищецът следва да докаже сключването на договора за финансов лизинг, предоставянето на вещта на ответника в състояние, отговарящо на ползването, за което е сключен договорът.

По делото не е спорно сключването на договора и предаването на гореописания автомобил във владение на лизингополучателя с протокол, удостоверяващ техническата му изправност. Не е спорно, че автомобилът се е намирал във владение на лизингополучателя до 15.04.2019 г., който не е заплатил договорени месечни вноски в общ размер на 1 022.95 лева.

Следователно ищецът е изпълнил задълженията си на лизингодател по договора за финансов лизинг: да придобие вещта - предмет на договора за лизинг от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да предаде лизинговия обект за ползване на лизингополучателя и да му предостави свободното ползване в рамките на срока на договора. Ответникът не е изпълнил задължението си съгласно чл.345, ал.1 и 2 ТЗ вр. чл.232 и чл.233, ал.2 ЗЗД да плаща лизинговата цена и разходите, свързани с ползването на вещта. Ответникът дължи заплащане на цената за периода, в който автомобилът му е бил предоставен за ползване, независимо дали фактически е употребявал вещта.

По изложените съображения съдът приема, че следва да бъде признато по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за следните суми: 312, 02 лв. - незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 01.03.2019 г. до 15.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението; 710, 93 лева - договорна лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 01.03.2019 г. до 15.04.2019 г.; 1, 98 лева - неустойка за забавени плащания за периода от 01.03.2019 г. до 15.04.2019 г.; 1 244, 13 лева - неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат разноските, направени от ищеца по водене на делото за внесена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 254, 62 лв., както и разноските по ч.гр.д. № 2343/2019 г. по описа на ДРС в размер общо на 95, 38 лв.

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :          

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Г.С., ЕГН **********, че дължи на „Мого България" ООД, ЕИК *********, по договор № AG0006483 за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността от 01.02.2019 г.: 312, 02 лв. - незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 01.03.2019 г. до 15.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението; 710, 93 лева - договорна лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 01.03.2019 г. до 15.04.2019 г.; 1, 98 лева - неустойка за забавени плащания за периода от 01.03.2019 г. до 15.04.2019 г.; 1 244, 13 лева - неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя.

ОСЪЖДА М.Г.С., ЕГН **********, да заплати на „Мого България" ООД, ЕИК *********, сумата 254, 62 лв. - разноски по водене на делото, както и 95, 38 лв. - разноски по ч.гр.д. № 2343/2019 г. по описа на ДнРС.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

                                    

РАЙОНЕН СЪДИЯ: