Р Е Ш Е Н И Е
№ /18.05.2022 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ САНДЕВА
При
участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от председателя
адм. дело № 97 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по подадена чрез
пълномощник жалба от П.А.Р., ЕГН **********, с адрес ***, срещу заповед за
прилагане на ПАМ № 2009/04.05.2010 г. на началника на сектор “ПП” при ОД на МВР
– Добрич, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, във вр. чл. 157, ал. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ – изземване на свидетелство за управление
на МПС. В жалбата се излагат съображения за нищожност на оспорения акт на
основание чл. 146, т. 1 и т. 4 от АПК. Счита се, че заповедта е издадена от
некомпетентен орган и при пълна липса на предпоставките, предвидени в
приложимата материалноправна норма. Твърди се, че за да се наложи ПАМ по чл.
171, т. 4 от ЗДвП, е необходимо свидетелството за управление на МПС, което
временно се отнема, да е валидно. В случая свидетелството за управление на МПС,
което е иззето, е със срок на валидност до 25.03.2007 г., т.е. към датата на
издаване на заповедта е невалидно и не поражда удостоверително действие, поради
което липсва каквото и да е основание за който и да е орган да издаде акт с такова
съдържание. Твърди се, че същите обстоятелства обуславят и нищожност на
основание чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като целта на закона не може да се постигне
с никакъв акт, включително с оспорената заповед. По тези съображения се иска обявяване
на нищожността на заповедта и присъждане на сторените разноски по делото, съставляващи
платена държавна такса.
Ответникът по делото – началникът
на сектор “ПП” при
ОД на МВР - Добрич, в писмено становище по делото, оспорва жалбата и иска тя да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и въз основа на наведените от страните доводи и
възражения, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано
лице, адресат на оспорената заповед, срещу годен за обжалване индивидуален
административен акт. С нея се претендира само нищожност на оспорения акт, поради
което и на основание чл. 149, ал. 5 от АПК не е ограничена със срок и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
Предмет на оспорване в настоящото
производство е заповед за прилагане на ПАМ № 2009/04.05.2010 г. на началника на
сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП
на П.А.Р. е наложена ПАМ – изземване на свидетелство за управление на МПС на
лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. В
мотивите към заповедта е прието от фактическа страна, че с влезли в сила НП за
нарушения по ЗДвП, подробни описани в заповедта по номер и дата на издаване, са
отнети всички контролни точки на жалбоподателя, потвърждаващи валидността на
свидетелството му за управление на МПС.
Заповедта е връчена лично на
жалбоподателя на 20.02.2014 г. и не е обжалвана в 14-дневния срок от
съобщаването й.
От материалите по преписката е
видно, че П.А.Р. има издадено СУМПС № ********* от 25.03.2003 г. със срок на
валидност до 25.03.2007 г. По делото не са представени цитираните в заповедта
НП поради изтичане на срока на съхранението им, но от приложената справка
картон се установява, че те са влезли в сила и с тях е отнет максималният брой
точки на водача. Този факт не е оспорен и от жалбоподателя в процеса.
От представената по делото
заповед № Із-1393 от 09.08.2007 г. на министъра на вътрешните работи е видно,
че началниците на структурни звена “Пътна полиция” при ОДП са оправомощени да
издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
При така очертаната фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи :
Предмет на разглеждане в
настоящото производство е заповед за прилагане на ПАМ по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, като основният спорен въпрос е, налице ли е порок, водещ до нейната
нищожност.
В правната теория и практика се
приема, че нищожни са онези актове на администрацията, които поради радикални,
основни недостатъци, засягащи компетентността на органа, който ги издава,
формата, в която се издават, или съдържанието, което трябва да имат, се
дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и
се третират от правото като несъществуващи. Такива актове от гледна точка на
закона не могат да породят каквито и да било правни последици. Те създават само
привидност за валидно настъпили правни последици, но в действителност не
пораждат такива.
От данните по делото е видно, че
при издаването на заповедта не е допуснато нито едно нарушение, което да е
толкова съществено, че да обуславя нейната нищожност (недействителност).
Процесната заповед е издадена от надлежно оправомощено
лице съгласно приложената по делото упълномощителна заповед на министъра на
вътрешните работи, в кръга на делегираните му правомощия съгласно чл. 172, ал.
1 от ЗДвП, в действащата му към релевантния момент редакция.
Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона
форма, като в нея изчерпателно са посочени НП, въз основа на които са отнети
контролните точки на водача. Заповедта съдържа фактически
и правни мотиви, поради което не е налице съществен порок на формата, който да
води до липса на волеизявление.
При издаването на заповедта са спазени процесуалните
правила на закона, поради което не е налице съществен порок на процедурата,
засягащ акта до степен на невъзможност да породи целените с него правни
последици.
Липсват особено тежки и
радикални нарушения на материалния закон, които да определят спорната ПАМ като нетърпима
за правния мир.
Разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП
предвижда, че се изземва свидетелството за управление на лице, което не е
изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно последната
разпоредба водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата
правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната
служба на МВР. Следователно материалноправните предпоставки за прилагане на
този вид ПАМ са две – водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки,
и неизпълнение от страна на водача на задължението за връщане на свидетелството
за управление в съответната служба на МВР.
В случая не се спори, че към датата на
издаване на оспорената заповед всички контролни точки на жалбоподателя са били
отнети. Не е спорно и това, че той не е изпълнил задължението си да върне
свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР, поради което
прилагането на процесната ПАМ не е лишено изцяло от законова опора. Не е налице
пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма и невъзможност мярка
с такова съдържание да бъде наложена въз основа на никакъв закон, от нито един
орган, както неоснователно се твърди от жалбоподателя.
Действително от данните по делото е видно, че към датата
на издаване на заповедта свидетелството за управление на МПС на водача е с
изтекъл срок на валидност, поради което с изземването му не се постига целения
от закона ефект, но това не е основание за нищожност на принудителната
административна мярка, а за нейната унищожаемост, в какъвто смисъл е и
еднопосочната практика на административните съдилища.
Липсва противоречие с целта на закона, което да прави невъзможно
съществуването на обжалвания акт. Целта на мярката по чл. 171, т. 4 от ЗДвП е
да се осигури безопасността на движението по пътищата чрез отстраняване от
участие в него на неизправен водач. С обжалваната заповед на практика е
наредено да се изземе СУМПС на неизправен водач, което не е правно нетърпимо. Издаденият
акт преследва допустима по закон цел (с него не се нарежда на адресата да
извърши нещо невъзможно или противоестествено), поради което не е налице
превратно упражняване на власт.
Следователно липсва такъв
съществен и непреодолим порок, който да прави нищожна процесната заповед,
поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид на
изхода от спора жалбоподателят няма право на съдебни разноски. Ответникът не е претендирал
разноски, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.А.Р., ЕГН **********,
с адрес ***, с искане за обявяване на нищожността на заповед за прилагане на
ПАМ № 2009/04.05.2010 г. на началника на сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Административен съдия :