№ 11569
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта годИ в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110139473 по описа за 2022 годИ
Производството е образувано по искова молба, подадена от Ф. Д. Д., с ЕГН **********,
адрес: гр. С..., чрез адв. М. Я. срещу С. Г. В., с ЕГН **********, адрес: гр. С..., с която е
предявен иск с правна квалификация чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и
гледане от 29.09.2020г., сключен между Н С.ова Д.а като прехвърлител и С. Г. В. като
приобретател, обективиран в нотариален акт № ... на нотариус Д К с рег. № ... на НК, с който
наследодателката на страните – Н С.ова Д.а, с ЕГН ********** е прехвърлила на ответника
притежаваните от нея ¾ идеални части от следния недвижим имот: апартамент № ..., заедно
с прИдлежащото му мазе № 64, заедно с припадащите му се 1,491 % ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, по отношение на 3/8 идеални части от
имота, които ищецът би придобил при наследяване на прехвърлителката по договора.
Ищецът твърди, че на 29.09.2020г. с нотариален акт № ... на нотариус Д К с рег. № ... на
НК, наследодателката им Н С.ова Д.а прехвърлила на ответника притежаваните от нея 3/4
идеални части от следния недвижим имот: апартамент № ..., със застроена площ от 64,76
кв.м., състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи по документ за
собственост: изток – ап. № 10; запад – ап. № 30; север – улица, юг – празно място, заедно с
прИдлежащото му избено помещение № 64 с площ от 4,18 кв.м., при съседи: изток – празно
място, запад – коридор , север – избено помещение № 9 , юг – избено помещение № 3,
заедно с 1,491 % идеални части от общите части на сградата и от правото но строеж върху
мястото, представляващо комплексно жилищно строителство по плана на гр. София; който
имот, съгласно схема на самостоятелен обект в сграда № .../19.08.2020г. на СГКК – София,
представлява: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... по КККР, одобрени със
Заповед № РД-.../10.07.2012г на ИД на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта,
1
засягащо самостоятелния обект от 18.08.2020г., срещу задължението ответникът С. В. да
поеме издръжката и гледането на прехвърлителката Н Д.а и при условие, че Н Д.а си запазва
пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху 3/4 ид.ч. от имота. Изтъква се,
че процесният имот е придобит по време на брака от майка му и баща му. Също така
ответникът е негов полубрат по майчИ линия. Наследодателката почИла на 01.04.2022г.
като оставила наследници по закон своите деца – ищецът и ответникът. Ищецът твърди, че
от раждането си живее в процесният имот и след смъртта на баща му през 1990г., той поел
изцяло грижите за майка си. Направил цялостен ремонт на жилището, плащал всички
консумативи по жилището: ел. енергия, вода, парно и други до нейната кончИ. Осигурявал
ежедневно храна на майка си, като те живеели в едно общо домакинство, придружавал я при
всички медицински прегледи с оглед заболяванията й, заплащал разходите по лечението й.
Налагали се непрекъснати грижи за здравето й, поддържане на хигиената, пране, готвене и
други, като в тези дейности се включвало активно и семейството му. Сочи, че ответникът не
е посещавал с години прехвърлителката, не поддържал контакти с нея. Ето защо, моли за
разваляне на договора за издръжка и гледане по отношение на неговата част от
наследството. Претендира разноски.
Ответникът С. Г. В. счита иска за неоснователен и недоказан. Не оспорва, че майка му е
прехвърлила своите ¾ идеални части от процесния имот. Сочи, че въпросният договор само
формализирал грижите и отговорностите, които той полагал за майка си. Тези грижи се
засилили след смъртта на втория й съпруг и с напредване на възраст й, от една страна, и от
друга пренебрежението и тормоза, които трябвало да търпи от страна на ищеца и съпругата
му. Сочи, че майка му била подложена на психически тормоз от страна на ищеца, който без
повод вдигал скандали и я обиждал. Сочи, че майка му го посещавала вкъщи всеки ден,
помагала в отглеждането на детето, а ответникът същевременно й помагал като й плащал
парното, купувал й лекарства. Когато дъщеря му (внучката на прехвърлителката) пораснала
същата често ходела при баба си, при което той й давал пари да купува хранителни
продукти. Предвид всички тези грижи майка му решила да закрепят отношенията си като му
прехвърли идеалните части от собствеността върху процесния имот. Така продължили да
осъществяват грижи за майка му, като се наложило да извикат и жена, която да я гледа.
Заявява, че повече от десет години преди подписване на нотариалния акт и след неговото
подписване, до смъртта на майка му, тя е получавала лично от него и чрез трети лица
всичката й необходима грижа и издръжка, от която се е нуждаела през годините, в
зависимост от възрастта си и здравословното си състояние. Ето защо, моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Между страните не се спори относно това, че процесният имот е бил придобит от Д Ф.ов
Д. по силата на договор за продажба на държавен недвижими имот, съгласно Наредбата за
продажба и замяна на държавни имоти, на 10.01.1980г., както и че към тази дата последният
2
е бил в граждански брак с наследодателката на страните – Н С.ова Д.а.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници от 30.10.1990г., Д Ф.ов Д. е
почИл на 11.10.1990г., като е оставил наследници по закон съпругата си Н С.ова Д.а и сИ си
Ф. Д. Д. (ищец по делото).
Между страните не се спори, а и от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че Ф. Д. Д. (ищец по делото) и С. Г. В. (ответник по делото) са едноутробни
братя, както и че Н С.ова Д.а е почИла на 01.04.2022г., като е оставила наследници по закон
синове си – страните по делото.
Не е спорно по делото, че наследодателката на страните – Н С.ова Д.а е прехвърлила на
ответника С. Г. В. притежаваните от нея ¾ ид. ч. от процесния недвижим имот по силата на
сключен между тях на 29.09.2020 г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ... на нотариус Д К.
Видно от съдържанието на цитирания нотариален акт, разпореждането с притежаваните от
наследодателката на страните ид.ч. от имота е станало срещу задължението на ответника да
поеме както лично, така и чрез трето лице издръжката и гледането на прехвърлителката,
като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сключването на договора,
включително храна, лекарства, осигуряване на медицински грижи и други, както и срещу
грижите, които е полагал приобретателят за прехвърлителката до сключването на договора.
Настоящият съдебен състав приема, че сключеният договор е валиден, поради което
собствеността на процесния недвижим имот в описаните в договора идеални части е
премИла върху приобретателят със сключването на този договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, като длъжник по него се явява
ответникът по делото.
Активно легитимиран да предяви иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане е както прехвърлителят, така и неговите
наследници, тъй като при смърт на кредитора-прехвърлител договорът се прекратява по
отношение на него (Решение № 57/20.02.2009 г. по гр.д. № 6541/2007 г. на ВКС, II г.о.).
Съгласно трайната съдебна практика, наследниците на прехвърлителя могат да осъществят
развалянето на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника
съобразно размера на субективните им права, произтичащи от наследяването (т. 3 от
Тълкувателно решене № 30/17.06.1981 г. на ОСГК на ВС; Решение № 11/25.02.2011 г. по
гр.д. № 1510/2009 г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 70/02.02.2010 г. по гр.д. № 41/2009 г. на
ВКС, III г.о.). В настоящия случай, ищецът по делото е син на прехвърлителката, респ.
наследник от първи ред – арг. чл. 5 ЗН, поради което е легитимиран да предяви иск по чл.
87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторния договор поради неизпълнение до размера на
наследствения си дял – 3/8 ид. ч. от наследството или 3/8 ид. ч. от недвижимия имот,
прехвърлен с договора. Този дял съдът определи след като взе предвид, че процесният имот
е бил придобит през 1980 г. от Д Д. (баща на ищеца) по време на брака му с Н Д.а (майка на
страните), обстоятелство, което не е спорно, поради което по силата на чл. 13, ал. 1 от
Семейния кодекс от 1968 г. (отм.), който е бил в сила към този момент, е възникнала
3
съпружеска имуществена общност по отношение на имота, прекратена със смъртта на
съпруга през 1990 г., към който момент е в сила СК от 1985 г. (отм.), при което е възникнала
съсобственост между наследниците му Н Д.а (съпруга) и Ф. Д. (син) при квоти в
съсобствеността ¾ ид. ч. за първата (2/4 ид.ч. при прекратена СИО и ¼ ид. ч. по
наследяване) и ¼ ид.ч. за втория – арг. от § 1 от ПР от СК от 1985 г. (отм.), вр. чл. 26, ал. 1 и
чл. 27 СК от 1985 (отм.), чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. След смъртта на Н Д.а през 2022г.
делът на всеки от наследниците от имота би бил по ½ ид. ч. от ¾ ид. ч. или по 3/8 ид.ч. – арг.
чл. 5, ал. 1 ЗН. Предявеният от ищеца против приобретателя иск е именно в този обем – за
3/8 ид.ч.
Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е вид
ненаименован договор, за който липсва нормативна уредба. Същият по принцип е алеаторен,
при сключването му за преобретателят на имота не съществува определеност относно
продължителността и характера на грижите и издръжката, които ще следва да престира в
бъдеще. Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и
приобретателя не са определени в закон (Решение № 20/13.03.2019 г. по гр. д. № 2298/2018
г. на ВКС, IV г. о.). По въпроса за съдържанието на насрещните права и задължения по
договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е дадено
разрешение по реда на чл. 290 ГПК в множество съдебни актове (напр.: Решение №
26/06.02.2009 г. по гр. д. № 5524/2007 г. на ВКС, II г.о.; Решение № 70/05.07.2011 г. по гр. д.
№ 612/2010 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. на ВКС,
IV г. о., Решение № 386/13.05.2003 г. по гр. д. № 947/2002 г. на ВКС, II г. о., Решение №
60170/30.07.2021 г. по гр. д. № 124/2021 г. на ВКС, III г. о. и др.). Приема се, че насрещните
престации се определят от конкретното постигнато съгласие между страните по договора.
Изхожда се от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата
издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи.
Поемането на други задължения, напр. да се живее в общо домакинство, не може да се
предполага, но е възможно да бъде изведено от обстоятелствата, при които е сключен той.
Ако в договора задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане,
издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждата на
прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите
си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според
неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Следва да се допълни, че паричната
престация по правило не може да замести уговорената натурална, поради което кредиторът
не може да иска, а длъжникът не може да престира пари вместо грижи и издръжка.
Представяне на натурална издръжка – храна, режийни разноски, дрехи и други грижи – за
домакинството, хигиената и здравето на кредитора, според нуждата и възможностите му да
се справя сам, по общо правило, е същността на престацията за грижи и издръжка на
приобретателя така, че релевантни са всички факти, имащи отношение към изпълнението, то
пълно ли е, ежедневно и непрекъснато ли се престира, тъй като, за да е налице точно
изпълнение на този договор от страна на длъжника, последният следва да предоставя
4
ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора, в обем да бъдат
задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско
обслужване, лекарства и други ежедневни нужди.
Задължението за гледане и издръжка има за предмет една продължителна във времето
престация, определена не с конкретен срок, а с определяем срок – моментът, в който лицето,
което следва да получава престацията от грижи и издръжка, почине. За да се развали
договор за прехвърляне на имот срещу бъдещи грижи и издръжка е без значение дали
неизпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане е пълно или частично,
забавено или неточно, доколкото всяка форма на неизпълнение на алеаторното задължение
се приравнява по последици на пълно неизпълнение и е основание за разваляне на договора
(Решение № 26/06.02.2009 г. по гр. д. № 5524/2007 г. на ВКС, II г. о.; Решение № 386 от
13.05.2003 г. по гр. д. № 947/2002 г. на ВКС, II г. о.; Решение № 437/02.06.2009 г. по гр.д. №
5761/2007 г. на ВКС, II г. о. и др.). Възможностите на длъжника да предостави
договореното са без значение – целта на договора е нуждите на прехвърлителя на имота да
бъдат обезпечени в обичайните разумни граници, поради което длъжникът не може да се
позовава на обективна невъзможност да предостави обещаното по договора. Липсата на
парични средства за изпълнение на задължението за издръжка, било в натура, било в пари,
не освобождава длъжника от отговорност (Решение № 863/22.12.2010 г. по гр. д. №
1534/2009 г. на ВКС, IV г. о.)
В настоящия случай, видно от съдържанието на договора, същият е сключен срещу грижа
и издръжка както за мИло време, така и за в бъдеще. Въпросът за значението на изрична
клауза в алеаторния договор, че собствеността се прехвърля, както за бъдещи, но още и
срещу вече престирани грижи и издръжка от приобретателите, е намерил своето разрешение
в Решение № 327/25.02.2015 г. по гр. д. № 1205/2014 г. на ВКС, IV г. о. Договорът е единен,
като специфичното е, че грижите и издръжка до датата на сключването му не са алеаторни,
те са вече престирани и са приети от прехвърлителя такива, каквито са дадени – последният
не може да търси по отношение на тях насрещно изпълнение, съответно обезщетение по чл.
79 ЗЗД поради неизпълнение, нито да разваля договора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. В тази връзка и
с оглед обстоятелството, че искът е предявен от наследник по закон на кредитора следва да
се има предвид, че ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал
удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на договора (Решение №
863/22.12.2010 г. по гр.д. № 1534/2009 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 494/16.11.2011 г. по
гр.д. № 642/2011 г. на ВКС, IV г.о.). В настоящия случай, от събраните по делото
доказателства, в това число разпита на четиримата свидетели, не се установява
прехвърлителката да е изразявала под каквато и да е форма недоволство или
неудовлетвореност от престираните до сключването на процесния договор грижи и
издръжка от страна на ответника. Напротив, св. Н заявява, че приживе майката на страните
много плачела и казвала, че само С. се грижи за нея. В тази връзка съдът не цени
представеното от ищеца писмено доказателство – извлечение от банковата сметка на същия
в „Уникредит Булбанк“ АД, доколкото, от една страна, същата касае извършени плащания в
5
полза на МБАЛ „Токуда“ АД през 2016г., т.е. преди сключването на процесния договор, а от
друга страна, от същата не се установяват основанията за извършените плащания.
Същевременно, от представените по делото писмени доказателства – приходни квитанции
от 28.08.2020г. и 24.09.2020г., неоспорени от ищеца се установява, че ответникът е заплатил
дължимите за имота местни данъци и такси – данък недвижим имот и такса битови
отпадъци за 2019г. и 2020г. в общ размер на 243,83 лв.
За да бъде извършена преценка налице ли е точно изпълнение по договора, тълкувайки
волята на страните, следва да се определи обема на договорените задължения, след което да
се съпостави съдържанието на поетото задължение за грижа и издръжка с конкретните
нужди на прехвърлителя, като се съобрази с възрастта му, физическото и здравословното
състояние през целия срок на изпълнение на задължението. Във връзка с полаганите за
наследодателката на страните грижи и за осигуряваната на същата издръжка по делото са
разпитани свидетелите Д Н (без родство със страните) и И Ч (без родство със страните),
доведени от ищеца, както и Р Н (без родство със страните) и Ц В.а (дъщеря на ответника),
доведени от ответника. От показанията и на четиримата свидетели се установява, че преди
сключването на процесния договор, а и след това Н Д.а е живяла в процесния апартамент
заедно с ищеца и неговото семейство (съпруга и дете). Показанията на свидетелите в тази
част са непротиворечиви и категорични, поради което съдът ги кредитира като обективни.
Но както беше посочено по-горе, задължението на приобретателя да живее в общо
домакинство с прехвърлителката не може да се предполага, но е възможно да бъде изведено
от обстоятелствата, при които е сключен договора. В конкретния случай, процесният
договор не предвижда изрично задължение за приобретателя да живее в едно домакинство с
прехвърлителката, като такова не може да се извежда и от обстоятелствата, при които е
сключен същият, доколкото няма спор по делото, а и от събраните по делото гласни
доказателствени средства се установява, че към този момент прехвърлителката е живяла в
процесното жилище заедно с ищеца и неговото семейство и в договора няма клауза,
предвиждаща преместването на прехвърлителката в дома на приобретателя. Ето защо,
неоснователни са доводите на ищеца за неизпълнение на договора от страна на ответника,
доколкото страните по договора не са живяли в едно домакинство, респ. че
прехвърлителката е живяла в процесното жилище заедно с него и семейството му.
Показанията на разпитаните по делото свидетели в частта относно това кой е осигурявал
издръжката и полагал грижите за Н Д.а са противоречиви. От една страна са показанията на
свидетелите И Ч и Д Н (на ищеца), а от друга страна – на свидетелите Р Н и Ц В.а (на
ответника).
От показанията на разпитаната по делото св. Цв. В.а, дъщеря на ответника, чиито
показания съдът прецени по реда на чл. 172 ГПК се установява, че в процесното жилище
живеят ищецът, съпругата му и дъщеря им, където преди смъртта си е живяла и баба й Н.
Свидетелства, че е била в близки отношения с баба си, която била като нейна майка. В
детските й години именно баба й се грижела за нея. Сочи, че след като пораснала, тя
започнала да ходи при баба си, излизали заедно, разхождали се, споделяли си една на друга.
6
Свидетелства, че баба й се е разболяла преди повече от четири години, като през последните
четири години състоянието й се влошило. През този период я посещавала всеки ден. Сочи,
че всичко, от което е имала нужда баба й, го е получавала от тях. Всеки ден е ходела при
баба си и не е спирала контакт с нея, баща й също ходел всеки ден. Сочи, че е готвела и след
това носела приготвеното на баба си. Отделно от това, баща й давал пари, за да купи храна,
която носела на баба си, оправяла стаята й, понякога й помагала да се изкъпе. Свидетелства,
че баща й също е ходел при баба й, купувал и й носел храна, водел я е по лекари и болници.
Твърди, че баба й е казвала, че намира утеха и опора в нея и в баща й. Свидетелства, че
когато баба й се разболяла, те й купили хладилник, телевизор, тостер и печка, тъй като
нямали право да ползват уредите на ищеца, който ограничавал достъпа на баба й до тях.
Твърди, че с баща й купили телефон на баба й, за да може същата да има връзка с тях. Сочи,
че е перяла дрехите на баба си на ръка и ги простирала на едно въже в нейната стая. Твърди,
че когато баща й не можел да ходи при баба й, отивала една жена, тъй като след като родила
вече не можела да ходи толкова често. Ходела, когато имала възможност, готвела вкъщи и й
носела храна. Свидетелства за влошени отношения през последните 5-6 години между
ищеца и баба й, за отправяни обиди от него към нея, като тя приживе й се оплаквала и за
упражнено физическо насилие спрямо нея. Сочи, че техните отношения с ищеца също са
влошени, като се е случвало последният да я гони от процесния апартамент. Споделя, че
баба й е идвала в тяхното жилище, където са я гледали три месеца, тъй като вече не
издържала в процесното жилище. Свидетелства, че баба й е имала много заболявания,
последното от които онкологично, диагностицирано в болница „Софиямед“. Сочи, че баба й
е лежала в болници и е претърпяла операция на стомаха в болница „Токуда“. Последно е
била приета в болница „Пирогов“, където останала около месец. След изписването на баба й,
баща й я закарал в процесното жилище, където баба й останала около два дни.
Свидетелства, че през този период баба й била на памперси. Сочи, че е отишла при нея,
изчистила баба си и стаята й, като последната й казала да я изведат от там, но не пожелала
да отиде в дома на ответника. Тогава баща й закарал баба й в хоспис, където останала три
дни и почИла. Разходите били поети изцяло от баща й.
Съдът кредитира показанията на свидетелката единствено в обсъдената част като
обективни, логични, вътрешно непротиворечиви и събрани въз основа на лични
впечатления. При преценка на показанията на св. Цв. В.а, съдът съобрази родствената й
връзка със страните, но предвид липсата на противоречия и взаимно изключващи се
твърдения, съдът не намира пречка да ползва показанията при формиране на решението по
делото, още повече, че същите са събрани въз основа на лични впечатления и изцяло
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства – показанията на св. Р. Н,
епикризи, договор за грижи от 30.03.2022г. с „...“ ЕООД. Показанията й са детайлни и
убедителни.
По делото е разпитана свидетелката Р. Н, без родство със страните, от чиито показания се
установява, че същата познава страните по делото и тяхната майка Н. Свидетелства, че
майката на страните е живяла в процесното жилище заедно с ищеца, съпругата му и дъщеря
7
им. През 2019 г. майката на страните започнала да има много болки и свидетелката казала на
ответника, че няма проблем да му помага и да я гледа. Свидетелства, че започнала да гледа
майката на страните през 2019 г. и я гледала повече от три години. Сочи, че й носела храна,
която ответникът пазарувал, тъй като на последния било забранено да се качва в процесното
жилище, за да няма конфликт с ищеца. Сочи, че ходела да я къпе, да почисти стаята й, да й
занесе храна. Водила я е на кафе, седели са на пейката. Сочи, че заедно с ответника са
ходили по лекари, последният купувал лекарствата на майка си. Ответникът купил печка,
тъй като му било забранено да ползва кухнята. Купил хладилник, който сложил в кухнята
до хладилника на ищеца, купил и телевизор и тостер. Свидетелства, че майката на страните
много плачела и казвала, че само С. се грижи за нея. Сочи, че същата никога не и е казала, че
ответникът не се е грижил за нея. Майката на страните й се оплаквала от ищеца, че я бие и
обижда. Свидетелства, че ищецът е налитал да бие и ответника, като именно тя застанала
между тях двамата. ПричИта за инцидента е била, че ищецът не пускал ответника да влезе в
апартамента, а майка им лежала на леглото полугола и викала за помощ. Сочи, че когато
ищецът е изгонил ответника от жилището последният му казал, че майка му е прехвърлила
нейния дял от имота, след което се случил инцидента. Свидетелката се намесила, за да ги
разтърве, но била ударена и хваната от ищеца за ръцете. Сочи, че не е виждала ищеца или
жена му да носят храна на Н. В редки случаи ищецът я е водил на лекар, но вИги се обаждал
на ответника и му казвал, че трябва да се заплати. Всичко било заплащано от ответника.
Сочи, че в стаичката, която ползвала Н, ремонт не е правен. Свидетелства, че заедно с
ответника завели Н в болница „Пирогов“, където останала повече от двадесет дни, като
разходите били поети от ответника. Накрая майката на страните не искала да остава в
процесното жилище и умолявала всички да я изведат от там. Сочи, че тя е човекът, на когото
се обадили, че Н е почИла. Погребението на майката на страните било организирано от
свидетелката, ответника и дъщеря му, като ищецът дошъл в църквата. Разходите по
погребението отново били поети от ответника, който дал парите на свидетелката, а тя ги
предала на погребалната агенция. Съдът кредитира показанията на свидетелката в
обсъдената част като обективни, логични и вътрешно непротиворечиви. Показанията й са
последователни, конкретни и убедителни.
Разпитана по делото И. Ч свидетелства, че познава ищеца и майка му. С ищеца са съседи и
са израснали заедно. Свидетелства, че е избрана за председател на управителния съвет на
Етажната собственост и изпълнява функциите на касиер. Сочи, че в процесното жилище са
живеели ищецът, съпругата му и детето им, както и майка му Н, а след смъртта на
последната в имота останали да живеят ищецът и семейството му. Свидетелства, че
сметките за входа са били заплащани от ищеца и същата се обръщала към него за
съдействие. Споделя, че с Н С.ова са се засичали на стълбите и долу на пейката, като
последната й споделяла за своите болежки. Сочи, че е виждала, когато ищецът е викал
линейка за майка си. Споделя, че е узнала, че Н С.ова има и друго дете освен ищеца около
половин годИ преди тя да почине през пролетта на 2022г. Сочи, че е засичала брата на
ищеца два пъти във входа. Съдът кредитира показанията на свидетелката единствено в
обсъдената част като обективни, вътрешно непротиворечиви и възпроизвеждащи
8
обстоятелства, които същата е възприела лично. В останалата част съдът ги счита като
такива, които не могат да обосноват извод, че ответникът не се е грижел за майка си или, че
ищецът е бил единственият син, който се е грижел за нея. Викането на линейка и плащането
на ток не са от такова естество, а медицинските документи по делото сочат, че
заболяванията на прехвърлителката датират отпреди 2016г. Не на последно място тази
свидетелка възпроизвежда обстоятелства, които не е възприела лично, а са й били споделени
от ищеца или от трети лица.
Разпитан по делото Д. Н свидетелства, че познава ищеца и майка му от 2013 г., когато се
нанесъл да живее в блока. Сочи, че откакто се е нанесъл, в процесния имот живеели ищецът,
съпругата му, дъщеря му и майка му Н. Съдът кредитира показанията на свидетеля
единствено в обсъдената част като обективни, непротиворечиви и възпроизвеждащи
обстоятелства, които същата е възприела лично. В останалата част съдът не ги кредитира,
тъй като свидетелят не възпроизвежда факти и обстоятелства, възприети от него лично, а
такива, които са му споделени от ищеца. В частта, в която свидетелят твърди, че ищецът е
заплащал всички разходи за домакинството – входни такси, разходите за майка му и за
болници, ясно сочи, че за тези обстоятелства е научил от ищеца, че така „са си говорели“.
Като взе предвид гореизложеното съдът счита, че в конкретния случай от ангажираните по
делото доказателства се установява, че ответникът като приобретател по алеаторен договор
за издръжка и гледане е изпълнил поетите от него задължения в пълен обем като е осигурил
на прехвърлителката по договора издръжка и грижи съобразно конкретните й нужди.
Независимо, че прехвърлителката е живяла в процесното жилище заедно с ищеца и неговото
семейство, от показанията на св. В.а и св. Н се установява, че ответникът е осигурявал на
прехвърлителката необходимата й издръжка и грижи както лично, така и чрез трети лица.
Поетото с алеаторен договор задължение за гледане е такова за незаместима престация.
Поради това, за да се постигне целеният от договарящите резултат, престацията следва да
бъде извършена лично от длъжника. Тъй като задължението за лична престация ползва
кредитора, той може да се откаже от нея чрез изрично предвиждане в договора на
възможност за изпълнението му чрез трето лице, какъвто е настоящият случай, но дори
такава възможност да не е уговорена, изпълнението от трето лице ще освободи длъжника,
ако кредиторът го е приел (Решение № 21/14.08.2012 г. по гр.д. № 16/2011 г. на ВКС, IV г.о).
Установява се по делото, че ответникът е носел храна и лекарства на майка си, но поради
обтегнатите отношения между страните по делото, не се качвал горе в имота. Установява се,
че за нуждите на прехвърлителката от страна на ответника били закупени електроуреди –
телевизор, хладилник, печка и тостер. Преките грижи за прехвърлителката били полагани от
дъщерята на ответника, а считано от 2019 г. и от св. Н, която ответникът е ангажирал
именно с тази цел. Дъщерята на ответника е посещавала дома на баба си като й носела
храна, полагала грижи за поддържане на хигиена както в помещаваната от нея стая, така и за
личната хигиена на същата. През 2019г. в грижите за прехвърлителката се включила и св. Н,
която й носела храна, също полагала грижи за поддържане на хигиена както в помещаваната
от нея стая, така и за личната хигиена на същата повече от три години. Установява се, че
9
ответникът и св. Н са водили прехвърлителката по лекари с оглед влошеното й
здравословно състояние, разходите по които били заплащани от ответника. Установява се от
показанията на св. В.а и св. Н, че последно прехвърлителката е била приета в болница
„Пирогов“, където останала около месец, което обстоятелство се подкрепя и от
представените от ищеца епикризи, издадени от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Видно от
последните, Н Д.а е постъпила в болницата за диагностика и лечение в периода от
08.03.2022 г. до 29.03.2022 г. След изписването й от болницата същата била откарана от
ответника в хоспис, което обстоятелство видно от изявленията на ищеца, направени в
открито съдебно заседание на 14.11.2023 г., се признава от последния. Няма данни
прехвърлителката да е възразила срещу този начин на изпълнение на задължението, а
напротив, видно от показанията на св. Н, същата била съгласна с полаганите за нея грижи.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че след сключването на процесния
договор ответникът лично и чрез трети лица ежедневно и непрекъснато е предоставял на
прехвърлителката грижи и издръжка в натура – храна, разноски за лекарства, грижи за
домакинството (поддържане на хигиена и закупуване на ел. уреди), за хигиената и здравето
на кредитора в пълен обем, достатъчен да бъдат задоволени нуждите от храна, медицинско
обслужване, лекарства и други ежедневни такива.
Посочените обстоятелства не се опровергават от показанията на свидетелите Д. Н и И. Ч,
доколкото същите не са имали лични и непосредствени наблюдения относно случващото се
в процесното жилище, за това кой фактически се грижи за майката на страните, а и не може
да се очаква от тях да знаят кой, кога и защо посещава процесния апартамент.
Обстоятелството дали в отделни случаи ищецът също е водил майка си на лекар или е викал
линейка следва да се цени през призмата на близката родствена връзка между тях (майка-
дете) и настоящият съдебен състав прима това като изпълнение на морално задължение на
дете към своя родител, още повече, че именно ищецът е живял в едно жилище с майка си, а
не ответникът. Обстоятелството, че ищецът е заплащал таксите за управление и поддръжка
на общите части („входни такси“) също не може да обоснове извод, изключващ полагането
на грижи и издръжка от страна на ответника. Приобретателят не може да задължи
прехвърлителя да отказва грижи и издръжка от трети лица, нито пък може да ограничи тези
лица да му предоставят такива (Решение № 60221 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. №
3270/2020 г. на ВКС, IV г. о.). В конкретния случай, отново следва да бъде отчетено
обстоятелството, че ищецът е син на прехвърлителката и същият също е живял в процесното
жилище заедно със своето семейство и предоставяната от него издръжка чрез заплащането
на дължимите и за прехвърлителката такси не е от такова естество и обем, че да замести
изцяло дължимата от приобретателя издръжка. Обстоятелството, че таксите за поддръжка и
управление на общите части са били заплащани от ищеца не води до извод за съществено
неизпълнение с оглед подлежащия на удовлетворение интерес на кредитора. В тази връзка
следва да бъде отбелязано, че постигнатото съгласие за поемане на задължение за гледане от
един от близките на прехвърлителя не предполага забрана други близки също да полагат
грижа за него. Когато длъжникът по договор за прехвърляне на право на собственост на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е подпомаган от други близки,
10
това само по себе си не съставлява неизпълнение на поетото към кредитора задължение.
Нито е възможно, нито е в интерес на кредитора другите му низходящи да са изолирани от
грижата за него (Решение № 138/07.10.2020 г. по гр.д. 227/2020 г. на ВКС, IV г.о.; Решение
№ 203/ 22.10.2014 г. по гр.д.№ 1376/ 2014 г., ІІІ г.о.). Такова неизпълнение съдът не
установява, съответно приживе за прехвърлителката не е възникнало потестативното право
да развали договора едностранно. Ищецът няма как да е получил такова право (в рамките на
наследствените му права) по реда на наследствено правоприемство, щом то не е било част от
имуществото на наследодателката. С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Претенция за присъждане на разноски има и от двете страни. С оглед изхода на делото и
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има единствено ответникът. Същият
претендира разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1400 лв., но видно от
приложения по делото договор за правна защита и съдействие договореното възнаграждение
е в размер на 1000 лв. плюс по 200 лв. за всяко съдебно заседание, като в графа платена сума
е отбелязано сумата от 1000 лв., поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски именно в този размер. Съдът намира, че в останалата част договорът
няма характер на разписка, доколкото не се установява към датата на сключването му –
16.22.2022 г., какъв е размерът на платената сума, доколкото е посочено само „плюс 200 лв.
за всяко съдебно заседание“.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. Д. Д., с ЕГН **********, адрес: гр. С..., чрез адв. М. Я.,
срещу С. Г. В., с ЕГН **********, адрес: гр. С..., иск с правна квалификация чл. 87, ал. 3
ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане от 29.09.2020 г., сключен между Н С.ова
Д.а като прехвърлител и С. Г. В. като приобретател, обективиран в нотариален акт № ... на
Нотариус Д К с рег. № ... на НК, с който наследодателката на страните – Н С.ова Д.а, е
прехвърлила на С. Г. В. притежаваните от нея ¾ идеални части от следния недвижим имот:
апартамент № ..., заедно с прИдлежащото му мазе № 64, заедно с припадащите му се 1,491 %
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, по отношение 3/8
идеални части от имота, които ищецът би придобил при наследяване на прехвърлителката
по договора Н С.ова Д.а, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Ф. Д. Д., с ЕГН **********, адрес: гр. С..., да заплати на С. Г. В., с ЕГН
**********, адрес: гр. С..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 1000 лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване от страните, с въззивна жалба, пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12