Присъда по дело №865/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 68
Дата: 15 октомври 2021 г.
Съдия: Асен Иванов Даскалов
Дело: 20214430200865
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 28 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 68
гр. Плевен, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Наказателно дело
частен характер № 20214430200865 по описа за 2021 година
И на основание данните по делото и закона

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. Й. ИВ. – роден на *** български
гражданин, живее в гр. Плевен, със средно образование, женен, неосъждан,
ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 23.03.2021 г. в гр. Плевен
обидил ЯНК. Д. Г. наричайки го „***” и „***", като обидата е нанесена
публично – престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1 вр. чл. 146 ал. 1 НК, поради
което и на основание чл. 148 ал. 1 т. 1 вр. чл. 146 ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК
го ОСЪЖДА на ГЛОБА в размер от 3000 лв. и „ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ”, което да се изпълни чрез прочитане на настоящата присъда
по радиовъзел в гр. Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД подсъдимия М. Й. ИВ., със снета по
горе самоличност ДА ЗАПЛАТИ на ЯНК. Д. Г. с ЕГН ********** сумата от
5000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
1
резултат от инкриминираното деяние ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането 23.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. ІІІ НПК подсъдимия М. Й. ИВ., със
снета по-горе самоличност, ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС – Плевен сумата от
200 лева, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия М. Й. ИВ. от
с. *** ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на ЯНК. Д. Г. с ЕГН ********** от с.
***, направените деловодни разноски в размер на 12 лева за държавна такса и
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред Плевенски
Окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда № 68 от 15. 10 . 2021 год.по НЧХД № 865 / 2021 год.

Плевенски районен съд е сезиран с тъжба с вх. рег. № 6771 / 28.
04.2021 г. от ЯНК. Д. Г. от село *** против М. Й. ИВ. от село *** за
извършено престъпление по чл. 148, ал. 1 от НК, чл. 146, ал. 1 от НК.
Тъжителят е предявил гражданки иск по чл. 84 от НПК. Районен съд –
Плевен е компетентен да се произнесе по повдигнатото обвинение.
Частният тъжител, чрез процесуалният си представител, поддържа
тъжбата и счита, че е налице извършено престъпление от страна на
подсъдимия.
Съдът като съобрази доказателствата по делото приема за установено
следното:
Описаната в тъжбата фактическа обстановка се установява безспорно и
категорично от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
преценени в тяхната съвкупност. Приложен е като писмено доказателство
протокол по дело № 1683 / 2020 г. Протоколът е офцициален документ, не
е поправен по установения ред, има доказателствена стойност,
кореспондира с гласните доказателства по делото - показанията на св. Г.,
които са последователни, логични и непротиворечиви и с приобщените по
делото писмени доказателства. Показанията на свидетеля напълно
установяват обстоятелствата по делото. Тъжителят е понесъл несправедливо
оскърбление, засягане на честолюбието, изпитал е огорчение.
Деянието е инкриминирано в НК и засяга обществени отношения,
свързани със защита на честта и достойнството на гражданите. Който каже
или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в
негово присъствие, се наказва за обида. В този случай съдът може да наложи
и наказание обществено порицание. Ако обиденият е отвърнал веднага с
обида, съдът може да освободи и двамата от наказание. За обида, нанесена
публично; разпространена чрез печатно произведение или по друг начин; на
длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод
изпълнение на службата или функцията му и от длъжностно лице или от
представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата
или функцията му, наказанието е глоба от три хиляди до десет хиляди лева и
обществено порицание.
Съдът взе предвид гласните доказателства по делото и кредитира
показанията на свидетеля, като логични, последователни и като цяло в
съответствие с останалите доказателства по делото.
Налице е изпълнително деяние. Подсъдимият е искал настъпването на
1
общественоопасните последици от деянието си. В конкретния случай,
кумулативните признаци, определящи съставомерността на деянието, са
налице.
Изречените от подсъдимия квалификации обективно са годни да
унизят честта и достойнството на тъжителя. Те изразяват негативна и
пренебрежителна личностна оценка спрямо него, засягат самооценката му.
Честта и достойнството са етични и морални категории, свързани с
дължимото уважение към личните качества на пострадалия, към неговите
принципи, репутацията и доброто му име, почитта и уважението, което хората
си дължат един на друг. Тези две понятия поначало са неделими, като
обикновено честта се свързва с положителната обществена оценка за
личността, а достойнството - със самооценката на човека за собствената му
обществена значимост. Казаното от подсъдимия, без съмнение, засяга
оценката и самооценката на пострадалия.
Освен това, казаното от подсъдимия е станало достояние, освен на
тъжителя, на още поне две лица. Този факт формира наличието на
квалифициращия признак - публичност на обидата. Както се посочи по-горе,
за да е налице публичност, е достатъчно обидните изрази да са изречени на
място, където е имало минимум две лица, които са могли да ги възприемат.
Подсъдимият е извършил деянието при вид и форма на вината пряк
умисъл - съзнавал е, че в присъствието на поне две лица, изрича унизителни
за честта и достойнството му думи, предвиждал е, че тези думи ще бъдат чути
и възприети от пострадалия и околните и е целял изявленията да достигнат до
съзнанието на адресата. Този извод следва несъмнено от извършеното
обективно от подсъдимия.
Подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, както към инкриминирания
момент, така и към настоящия момент.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази: степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, смегчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, материалното и семейно положение на
обвиняемия.
Деянието е с относително невисока степен на обществена опасност.
Засегнати са обществените отношения по гарантиране неприкосновеността на
личността в аспекта на естественото право на чест и достойнство.
Степента на обществена опасност на подсъдимия е ниска, поради
липсата на предишни осъждания. Подсъдимият обаче е безкритичен към
стореното, счита се в правото си.
Смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства няма.
2
Вредните последици за престъплението обида съставляват една
необорима законова презумпция и не подлежат на доказване. Предвид
гореизложеното, съдът намира, че по безспорен начин е доказано
извършването на деянието от субективна и обективна страна. Предявеният
граждански иск е основателен, тъй като деянието, за което подсъдимият е
привлечен към наказателна отговорност, е съставомерно. В настоящия случай
има противоправно деяние, което е една от кумулативните предпоставки за
осъществяване фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от
ЗЗД.
Съдът счита, че за постигане целите на наказанието, на подсъдимия
следва да бъде наложено наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на
3000 лв, както и обществено порицание, което да бъде изпълнено по местния
радиовъзел. На основание чл. 45, вр. с чл.52 от ЗЗД, подсъдимият следва да
заплати на частния тъжител и граждански ищец, сумата от 5000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
резултат на нанесената му клевета.
Подсъдимият, със снета по делото самоличност, следва да заплати
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и разноските по
делото, направени от тъжителя.
При така направените фактически и правни констатации съдът прие, че
е налице извършено от подсъдимия престъпление, в което е обвинен с
тъжбата и постанови своя съдебен акт.
3