Решение по дело №1256/2018 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 216
Дата: 10 юни 2019 г. (в сила от 7 ноември 2019 г.)
Съдия: Йохан Мирославов Дженов
Дело: 20184440101256
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

 

гр.Червен бряг 10.06.2019 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

 

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.1256 по описа за 2018 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.49 вр. с чл.45 и чл. 86 от ЗЗД

 

В РС – Червен бряг, чрез адв. И. В. от ПлАК е постъпила искова молба от Г.В.П., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** бряг, ЕИК ****, представлявана от Кмета на Общината – инж. Д.В., с адрес ***, с която се иска от съда да осъди ответната Община да заплати на ищеца сумата от 1496.00 лв. обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди, вследствие неподдържането на общинските пътища и претърпяна злополука на 18.08.2018 г., на която дата автомобилът е попаднал в необезопасена и необозначена дупка на общинско пътно платно в град Червен бряг, на кръстовището образувано от ****, вследствие на което по автомобила са настъпили следните повреди: повреда на предна дясна гума и джанта, счупена предна броня, носач на преден мост, вътрешен накрайник, външен накрайник, горен накрайник, както и настъпили за ищеца имущ. вреди, изразяващи се в разходи за репатриране на автомобила да сервиз, авторемонтни дейности, ведно със законната лихва върху обезщетенията за причинени имуществени и неимуществени вреди.ведно със законната лихва върху претендираната сума от тази дата и направените съдебно-деловодни разноски. Твърди се, че в резултат на ПТП са претърпени имуществени вреди на обща стойност от 996.00 лева. Твърди се, че вследствие на претърпяното ПТП са търпени и неимуществени вреди в размер на 500.00 лева, изразяващи се в силен стрес, уплаха, психически болки и страдания, объркани семейни планове за празничните дни. Твърди, че платното, където е настъпило ПТП-то е общинска собственост, и че задължението за поддръжката и управлението е на Община Червен бряг.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответната Община е представила подробен писмен отговор по предявената искова молба, с който се оспорва материалноправната легитимация на ответната Община, размера и основанието на претендираните обезщетения за причинени имуществени и неимуществени вреди на ищеца. Оспорва се причинно-следствената връзка между тях и претърпяното на 18.08.2018 г. ПТП. Иска се допускането и назначаването на САТЕ.

ИЩЕЦА редовно призован се явява лично и с адв. И.В. от ПлАК, който от името на доверителя си поддържа исковата молба. Позовава се на писмени и гласни доказателства и заключение на вещо лице по допуснатата и приета от съда СТЕ. Претендира разноски.

ОТВЕТНИКА – редовно призована, представлява се от адв. С.Х. ***. Оспорва исковете изцяло и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Претендира разноски. Не се оспорва факта, че на пътя, където е станало местопроизшествието е имало необезопасена и необозначена дупка, вследствие липсващ капак на шахта.

Съдът, като взе предвид доводите изложени в и.м. и тези в с.з. и след преценка на събраните в хода на процеса доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:

Съдът е сезиран с искова претенция с правно основание чл. Чл.49 във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД за репариране на претърпени имуществени и неимуществени вреди.

Основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: ответникът да е осъществил деяние в една от двете форми – действие или бездействие, деянието да носи белега противоправност, от него да са причинени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние, което да бъде извършено виновно. Последният елемент се презюмира (оборимата презумпция на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД). Предявеният иск има правна квалификация по чл.49 ЗЗД, като аргументите за това са изложени в доклада на съда и не е нужно да се преповтарят. Тук обаче съдът ще се позове и на практиката на ВКС в О-1073-09, ІІІ г.о. и Р-367-10, ІІІ г.о. По правната си същност отговорността по чл.49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и настъпва, след като натовареното лице при или по повод на изпълнение на възложената му работа причини виновно вреди на пострадалия. Следователно предпоставките за ангажиране на отговорността по чл.49 ЗЗД са следните: вреди, причинени на пострадалия (ищеца); вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД (ответникът) е възложил работа; вредите да са причинени при или по повод на изпълнението на работата, възложена от ответника; работникът или служителят да има вина за причинените вреди (Р-1088-08, ІV г.о.; Р-871-08, ІІІ г.о.). Поначало не е нужно винаги да се доказва, че прекият причинител на увреждането е конкретно определено лице. Възложителят на работата отговаря и тогава, когато не може да се установи кой конкретно от работниците или служителите е причинил вредата (ППл на ВС № 7/1959 г.). Затова неустановяването на конкретното отговорно физическо лице е без значение за разрешаването на настоящия спор. Без значение е и обстоятелството, че посочената шахта е част от водопроводната система. Отговорността на общината е гаранционно-обезпечителна, на собствено основание и не намира приложение само, когато не може да бъде търсена отговорността от прекия причинител на деликта, нито произтича от отговорността на „ВиК - ПлевенЕООД. Отношенията между Общината и „ВиК - ПлевенЕООД са извън предмета на делото.

От фактическа страна:

По делото са приети и приложени като доказателства: Протокол за ПТП, голям регистрационен талон на л.а. „Пежо“, модел 407, с рег.№ ****, фактура № ********** /08.12.2018 г., издадена от ***“, с ЕИК ********* с касов бон за сумата от 840.00 лв. с ДДС, фактура № **********/19.12.2018 г., издадена от ****, с ЕИК **** с касов бон за сумата от 156.00 лв. с ДДС изслушани са показания на свидетели, назначена и е приета СТЕ.

В протокола за ПТП, съставен на 18.08.2018 г. в 20:30 часа от органите на МВР, е удостоверено, че на същата дата  около 20:06 часа на територията на ****, на кръстовището образувано от **** колата на ищеца е попаднала в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно с размер 98 см. в диаметър и дълбочина 25 см., с причинени щети по автомобила: повреда на предна дясна гума и джанта, счупена предна броня, носач на преден мост, вътрешен накрайник, външен накрайник, горен накрайник, както и настъпили за ищеца имущ. вреди, изразяващи се в разходи за репатриране на автомобила да сервиз, авторемонтни дейности. Доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП – мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила и наличието и разположението на дупката на пътя и на щетите по автомобила, както и за липсата на сигнализация за дупката на пътното платно или нейното обезопасяване. Протоколът е изготвен в изпълнение на задължението на службите по контрол на МВР по член 125, т. 8 от ЗДвП да посетят задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато има един участник и МПС не е в състояние да се движи на собствен ход, поради причинените му от произшествието вреди. Увреждането на автомобила, видно от приетата автотехническа експертиза, са налагали репатриране на автомобила с платформа, като това се потвърждава и от свидетелските показания на св. Л.В. и представената фактура № **********/08.12.2018 г., издадена от ***“, с ЕИК *********.

В калкулация на нанесената щета са описани претенциите – повреда на предна дясна гума и джанта, счупена предна броня, носач на преден мост, вътрешен накрайник, външен накрайник, горен накрайник, както и настъпили за ищеца имущ. вреди, изразяващи се в разходи за репатриране на автомобила да сервиз, авторемонтни дейности и свързана с това работа с посочени цени. Община Червен бряг не оспорва обстоятелството, че твърдяната щета е настъпила на територия отнесена към тази община. От заключението на в. л. инж. В.П. *** по назначената съдебно автотехническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че процесният лек автомобил лек автомобил „Пежо“, модел 407, с рег.№ ****, при движение по ул. ****, на кръстовището образувано с ****попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно /шахта с липсващ капак/ с размери  98 см. в диаметър и дълбочина 25 см., вследствие на което настъпва ПТП с материални щети. Вещото лице установява, че между механизма на ПТП и щетите по автомобила има пряка причинно – следствена връзка, като вредите по автомобила биха настъпили със скорост около и под 40 км/ч. Според вещото лице общата сума, необходима за правилното и безопасно отремонтиране на автомобила възлиза на 764,56 лева с ДДС. Вещото лице е обяснило, че в тази сума не влизат разходите направени за боядисване и такива по репатриране на автомобила от пътна помощ от местопроизшествието до първия автосервиз, както и при транспортирането за пребоядисване на предна броня до втория сервиз. По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на полицейския служител посетил местопроизшествието и съставил Протокола за ПТП. Свидетелят Л.В., без родство с ищеца, установява, че на 18.08.2018 г. в 20:30 часа е посетил кръстовището образувано от ****, където колата на ищеца била пропаднала в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно с размер 98 см. в диаметър и дълбочина 25 см. Според свидетеля дупката била необезопасена, а мястото не било осветено. По данни на свидетеля колата била извозена с платформа. Според свидетеля след инцидента собственика бил изпаднал в нервна криза, тъй като вместо да празнува със семейството си е трябвало да търси части и сервиз за ремонт на колата.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

            За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: положителните елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД: всички предпоставки на отговорността по чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина, която се предполага; обстоятелството, че ответникът има качеството на възложител на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД по отношение на съответните виновни лица т.е. че ответникът отговоря за поддържането на пътната мрежа в изправност за участъка от пътя, където се твърди да е настъпило ПТП. Произшествието е станало на кръстовище в населено место, за която се установява да е участък от общински път. Съгласно чл.167, ал. 1 и ал.2, т.1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на Община Червен бряг е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в ****, което включва и недопускането, съответно отстраняването на дупки по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно – обезпечителна отговорност при действията /бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по подръжката на улиците на територията на съответното населено място. Според даденото в т. 3 от ППВС № 4/ 30.10.1975 г. разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл. 45 от ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл. 50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. В настоящия случай, собственик на улицата, на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр. пар.7, ал.1, т.4 от ЗМСМА е Общината, която съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС следва да я управлява с грижата на добрия стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяването на улицата.

С оглед на това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които Община Червен бряг е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД. че пътят, на който се е осъществило ПТП- то се стопанисва от Община Червен бряг. На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от ЗП, именно ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП, както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок /чл. 167, ал.1 ЗДвП./. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото не се твърди, че тази дупка е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът Община Червен бряг не е изпълнил задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на Общината, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД. От заключението на вещото лице по назначената автотехническа безспорно се установява, че участъкът от пътя, се намира на територията на Община Червен бряг. Възражението на ответника за липсата на материалноправна легитимация на ответната Община, тъй като по тяхно твърдение се касае за съоръжение собственост на „ВиК Плевен“ ЕООД, е останало недоказано, тъй като липсват каквито и да е доказателства в тази насока. Въз основа на протокола за ПТП и приетата в производството автотехническа експертиза се доказват механизма на ПТП, противоправното бездействие на служители на общината- неотстранили, съответно необезопасили дупка върху общинския път, наличието на която е довело до увреждане на автомобила- настъпване на констатирани в протокола щети върху автомобила, в размери, установени от вещото лице и представените по делото писмени доказателства фактура № ********** /08.12.2018 г., издадена от ***“, с ЕИК ********* с касов бон за сумата от 840.00 лв. с ДДС, фактура № **********/19.12.2018 г., издадена от ****, с ЕИК **** с касов бон за сумата от 156.00 лв. с ДДС, които ответника не оспори. Вещото лице по назначената автотехническа експертиза, която съдът кредитира, посочва, че процесният лек автомобил е преминал с предното си дясно колело и е пропаднало в дупка с диаметър 98 см. и с дълбочина 25 см., както и че е технически възможно да бъдат увредени при движение на автомобила със скорост под и около 40 км./ч. или че между механизма на ПТП и щетите по автомобила има пряка причинно – следствена връзка. От показанията на свидетеля, които съдът кредитира изцяло се установява, че дупката е била голяма и дълбока, като процесната дупка не е имало начин да се избегне, доколкото, се  е намирала в платното, където се  е движил автомобила, било е тъмно, като мястото на инцидента не е било осветено.

Ето защо, съдът приема, че в конкретния случай е доказан механизмът на произшествието и е налице причинно – следствена връзка на щетите по автомобила с процесното ПТП, както и, че щетите по увредения автомобил са настъпили единствено от преминаването му през дупка на пътното платно. Съдът намира направеното от ответника оспорване за различен механизъм на ПТП за недоказан, тъй като в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените с доказателства възражения на ответника Община Червен бряг водят до тяхната неоснователност. По делото се установи, че единствената причина за увреждането е било попадането на МПС-то в необезопасено и необозначено препятствие на пътя – дупка на платното. Не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения на ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.

Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.

Относно иска за присъждане на неимуществените вреди, съдът намира иска за доказан, доколкото от събраните по делото писмени и гласни доказателства, след инцидента ищецът е изпаднал в нервна криза, станал неспокоен, не можел да спи, имал притеснения за това дали колата ще се поправи и ще може ли да стане достатъчно бързо, тъй като му е била необходима при и по повод реализирането на трудовите му доходи. Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди, каквито се претендират в случая, се определя от съда по справедливост. То има само компенсаторна функция - целта му е да компенсира причинените вреди. Съдът намира и счита, че за репариране на тези търпени от ищеца вреди ще следва да му бъде присъдена сума от 500 лева, с оглед на обстоятелствата, че това състояние на ищеца е било временно, около две седмици след инцидента, като не е имало трайни негативни последици за психиката на ищеца.

По обективно съединения иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД при вреди причинени от непозволено увреждане длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на настъпването му. Тъй като главният иск по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД бе уважен изцяло, то и акцесорния иск по члл.86 от ЗЗД, следва да се уважи от датата на настъпването на ПТП-то, а именно – 18.08.2018 г. 

По разноските:

На основание чл.78, ал.1 ГПК Община Червен брягора следва да заплати направените от ищеца разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 800.00 лв. и държавна такса в размер на 25.00 лв.

Воден от гореизложените мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА на основание чл.49 във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД Община Червен бряг, ЕИК ****, представлявана от Кмета на Общината, с адрес ****№ 1 да заплати на Г.В.П., с ЕГН ********** *** сумата от общо 996.00 /деветстотин деветдесет и шест/лева, представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди и неимуществени вреди в размер на 500.00 /петстотин/ лева, вследствие на претърпяно от ищеца ПТП на 18.08.2018 г. с притежаван и управляван от него лек автомобил марка „Пежо“, модел 407, с рег.№ ****, на която дата автомобилът е попаднал в необезопасена и необозначена дупка на общинско пътно платно на територията на ****, на кръстовището образувано от ****, вследствие на което по автомобила са настъпили следните повреди: повреда на предна дясна гума и джанта, счупена предна броня, носач на преден мост, вътрешен накрайник, външен накрайник, горен накрайник, както и настъпили за ищеца имущ. вреди, изразяващи се в разходи за репатриране на автомобила да сервиз, авторемонтни дейности, ведно със законната лихва върху обезщетенията за причинени имуществени и неимуществени вреди, считано от датата на настъпването на ПТП-то – 18.08.2018 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Община Червен бряг, ЕИК ****, представлявана от Кмета на Общината, с адрес ****№ 1 да заплати на Г.В.П., с ЕГН ********** *** направените от него по делото съдебни разноски общо в размер на 825.00 /осемстотин двадесет и пет/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: