ОПРЕДЕЛЕНИЕ№454/28.06.2019
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на двадесет
и шести юни през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело №
356 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалби на „Изворово Агро“ ЕООД със седалище гр.Варна
срещу решение № 6 от 15.02.2019г. по търг.дело № 93/18г. по описа на Търговищки
окръжен съд, в частите му, с които е осъдено да заплати на „Константинос
Анастасиу – 98“ ЕООД със седалище с.Млекарово, община Нова Загора сумата
9 625.45лв., част от присъдената сума в размер на 11 635.04лв.,
представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неполучена и нереализирана
био продукция, поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от
29.01.2013г. за имоти: № 045015, нива с площ 12.7 дка, м.“Мешето“, с.Изворово и
№ 037024, нива с площ 10.501 дка, м.“Елеселер“, с.Изворово, равняваща се на
пропусната възможност за реализация на печалба от тези имоти чрез засяването на
имот № 045015 с био люцерна и на имот № 037024 с био пшеница за стопанските
2014/2015г. и 2015/2016г.
и по
жалба на „Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД със седалище с.Млекарово, община
Нова Загора, срещу същото решение, но в частите му, с които са отхвърлени
исковете му срещу „Изворово Агро“ ЕООД за сумите както следва: за разликата от
11 635.04лв. до 33 989.93лв., претендирана като обезщетение за пропуснати
ползи от от неполучена и нереализирана био продукция, поради незаконосъобразно
прекратяване на договор за аренда от 29.01.2013г. за имоти: № 053006, нива с
площ 7.5 дка в м.“Турски гробища“, № 045015, нива с площ 12.7 дка, м.“Мешето“,
№ 037024, нива с площ 10.501 дка, м.“Елеселер“ и № 029006, затревена нива с
площ 2.999 дка, м.“Лозята“, всички в с.Изворово, равняваща се на пропусната
възможност за реализация на печалба от тези имоти чрез засяването им с
биопродукция за стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г. и иска за сумата
5 144.52лв., претендирана като обезщетение за пропуснати ползи поради
незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от 29.01.2013г. за имоти: №
053006, нива с площ 7.5 дка в м.“Турски гробища“, № 045015, нива с площ 12.7
дка, м.“Мешето“, № 037024, нива с площ 10.501 дка, м.“Елеселер“ и № 029006,
затревена нива с площ 2.999 дка, м.“Лозята“, всички в с.Изворово, равняваща се
на пропусната възможност за получаване на субсидии за тези имоти за
стопанските 2014/2015г. и и 2015/2016г., от които по СЕПП + зелени плащания – 1 999.76лв.
за двете стопански години; по „Мярка 11“ от ПРСР, съгласно Наредба 4 от
24.02.2015г. – за биологични площи /преминали периода на преход/ в размер на
2 214.76лв. –за двете стопански години и по схема СПК – протеинова култура – фий и люцерна в
размер на 930лв. за двете стопански години.
В жалбата
на „Изворово Агро“ ЕООД се твърди че решението в обжалваната от него част е
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано,
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.
Оспорва
извода на съда, че имот № 037024 с площ 10.501 дка е бил засят с посев от мека
пшеница през октомври 2014г., и имот № 045015 с площ 12.7 дка е бил засят с
люцерна през април 2014г.
Позовава се на данни от таблица „Използвана
земеделска земя“ в анкетен формуляр с вх.№ ЗП-01-109 от 20.02.2015г., заверен
от ОСЗ – Антоново, в която под №№ 96 и 155 са процесните имоти, и за които са
попълнени колони „намерения за засети площи“ – колона 4, а не колона 3 „засети/засадени
площи“. Твърди че ако посевите са били създадени през октомври 2014г. и през
април 2014г. е следвало да бъдат съществуващи към датата на попълване на
анкетния формуляр, тъй като процесният договор за аренда не е бил прекратен
едностранно, респективно продукцията не е била унищожена.
Позовава
се и на съдържанието на представения по делото сертификат за съответствие за
периода 16.01.2014г. – 16.01.2015г. относно културите „Мека пшеница“ и
„Люцерна“, като твърди че в него не са описани никакви количества биопродукция
в килограми, като твърди че посочването им съставлява нарушение по чл.40 ал.8
от Наредба № 1 от 07.02.2013г. на МЗХ. Твърди че липсата на посочени
количества, означава, че такава продукция не е била произведена, а също така че
сертификатът не е валиден, тъй като е издаден в нарушение на приложимото
законодателство.
Твърди че
разгледани и анализирани в своята съвкупност посочените писмени доказателства
доказват, че ищецът не е създал в процесните имоти посеви от мека пшеница в
началото на м.октомври 2014г. и от люцерна в началото на м.април 2014г.
Сочи че
по делото липсва договор за контрол и
сертификация на биологично производство, относим към стопанските 2014/2015 и 2015/2016г. Излага че такива са
представени, но за предходни години, като последният от тях е изтекъл на
31.12.2013г. Твърди че липсва и уведомление до МЗХ за сключване на договор за
контрол и сертификация на биологично производство, като акцентира и на това, че
от датата на уведомлението започва да тече преходен период в биологичното
производство, през който не се произвежда биологична продукция, а продукция в
преход.
Излага,
че представената по делото служебна бележка от 18.07.2017г., издадена от „Кю
Сертификейшън“ АД не съставлява писмено доказателство /сертификат за съответствие/
по смисъла на чл.29 от Регламент /ЕО/ № 834/07г. във връзка с чл.40 от Наредба
№ 1 от 07.02.2013г. на МЗХ, поради което и тя не може да послужи като
доказателство за произведената биологична продукция. Сочи че служебната бележка
удостоверява единствено обстоятелството, че определени имоти са били включени в
системата за контрол на биологичното производство, но не доказва дали в имотите
през стопанските години 2014/2015 и
2015/2016 се е осъществявало биологично производство или производство на земеделска
продукция в преход. Твърди че ако са били в преход по отношение на тях липсва
правно и фактическо основание да се търси обезщетение за биопродукция. Твърди
че по делото не са представени писмени доказателства за да се установи кога
започва да тече преходният период към биологично производство, колко е бил
дълъг този период за всеки имот.
Твърди че
по делото не са представени и доказателства за първоначално закупуване и
използване на биологично произведет посевен и посадъчен материал, въведен в електронната
база данни на сортове посочен и/или посадъчен материал по чл.7 от Наредба № 1
от 07.02.2013г. на МЗХ /отм./
Излага,
че неправилно съдът се е позовал на комплексното експертно заключение при
определяне на чистия приход от култура пшеница. Сочи че за определяне на чистия
приход от култура пшеница експертите неправилно са възприели като средна цена
на културата средната цена на представените по делото фактури за продажба на
„смес от зърнени храни“ в Република Гърция. Твърди че в нито една от представените
фактури не е наличен опис на културите, които се съдържат във въпросните смеси
от зърнени храни. Излага че не може да се обвързват същите фактури с
представения по делото договор с Христос Куцогеоргиу, тъй като същият не е
получател по нито една от посочените фактури. Сочи че договорът се отнася за
доставка на 200 000кг. „фураж за животни, смески от зърно и люцерна“, но в
договора не е описано какви зърнени култури следва да се вложат във фуража,
дали изобщо културата пшеница присъства като съставна част от фуража, какво е
съотношението на зърнените култури със сухата маса люцерна, каква е цената на
всяка от културите, които участват в състава на фуража. Твърди че няма
доказателства за това какво е процентното съотношение на пшеницата спрямо
другите зърнени култури, които се влагат в смеските, както е каква е отделната
цена на пшеницата като суровина за производство на фураж. Твърди че по делото
липсват фактури за продажба на култура пшеница както в България, така и в
Гърция. Поради което и твърди че определянето на чистия приход от културата
пшеница следва да се извърши съобразно първата експертиза по делото, съобразно
която пазарната стойност на пшеницата и за двете стопански години е в размер на
0.52 лв./кг.
Моли съда
да отмени решението в обжалваната от него част и да постанови друго, с което
предявеният срещу дружеството иск да бъде отхвърлен.
Насрещната
страна по жалбата, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор,
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да
потвърди решението в обжалваната от „Изворово Агро“ ЕООД част.
В жалбата
на „Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД със седалище с.Млекарево, община Нова
Загора, се твърди че решението в обжалваните от него части е необосновано,
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно.
Оспорва
приетия от първоинстанционния съд размер на пропуснати ползи за стопанските
2014/2015 и 2015/2016 години.
На първо
място сочи, че съдът е отказал да възложи задача на експертизата да определи
размера на чистия доход от селскостопанските култури по цени на договора със
земеделския производител от Република Гърция Куцигеоргиу – на цена 0.55 евро
цента или 1.07лв., въпреки че от представения по делото договор за фючърсна
продажба /продажба на бъдещ добив/ от фуражни култури от 10.11.2014г. е видно
че ищецът се е задължил да продаде на този земеделски производител биофуражни
култури, включващи фуражни зърнени култури и суха люцерна, добиви върху
предварително определени от купувача площ, в които се включват и процесните
имоти.
Сочи че
претърпяната имуществена вреда се съизмерява с пропуснатите ползи от
нереализираните търговски сделки с конкретен съконтрагент, сключени през
исковия период, изчислено по цени по предлаганите цени по договора. Твърди че
за него е съществувала реална възможност през процесните стопански години да
реализира добиви от биологични зърнено-фуражни култури от процесните имоти на
средна цена 1.07лв. на килограм.
Не е
съгласен че при определяне на размера на дължимото обезщетение за пропуснати
ползи за двете стопански години следва да се приемат определените от
комплексната агротехническа и счетоводна експертиза стойност на култури при
съобразяване на продажните цени в Гърция, но не отчитайки договорената в
договора от 10.11.2014г. цена. Твърди че този договор е основният елемент при
доказване на възможността за реализация на продукцията, но цените по договора
не са взети предвид в приетия от съда вариант на експертизата.
Оспорва
извода на съда относно културата фий, че след като ищецът в своята счетоводна
документация не е отчел такава култура, няма как да се приеме за доказано
нейното отглеждане. Твърди че в съдебно-икономическата експертиза са доказани
добивите от тази култура, както и че за същата са направени агротехнически
мероприятия и за тази култура съществуват сертификати.
Сочи че
от показанията на свидетелите се установява че процесните имоти са били засадени
от ищцовото дружество със слънчоглед, люцерна, пшеница и фий през стопанската
2014/2015г., както и че същите са били огледани и одобрени от контрагента им по
договора. Твърди че по делото е установено че процесните имоти са посочени от
насрещната страна по договора и с културите, с които са били засяти се включат
в предмета на договора за доставка. Твърди също така че се касае за дългосрочен
договор за фючърсни доставки, при които задължилия се носи риск от
неблагоприятни стопански години за в бъдеще, обвързани със задължение за
регулярни доставки през тези 5 години, от култури, произведени от сертифицирани
площи избрани от купувача, която осигурява възможност за планиране на
инвестициите и разширяване на производството. Твърди че съдът неправилно е
елиминирал представения договор при определяне на размера на пропуснатите
ползи. Твърди че размерът на пропуснатите ползи следва да бъде определен
съобразно установения по делото добив, който би могъл да получи ищеца,
обработвайки процесните имоти и съобразно чистия приход, който би имал, а
именно сумата общо 16 571.83лв. за стопанската 2014/2015г. и сумата
17 418.81лв. за стопанската 2015/2016г., или общо за двете стопански
години 33 989.93лв.
Оспорва и
факта, че при определяне на средната пазарна цена от комплексната експертиза са
използвани всички представени фактури. Твърди че е следвало да се изключат
всички от тях преди датата на сертифицирането на културите за стопанската
2014/2015г., а именно преди 16.01.2016г., което би довело до друг извод за
цената, а именно 0.87лв. за килограм, а не 0.78лв. за килограм. А ако бъде
причислен и слънчогледът, то средната пазарна цена за тези смеси би била
0.96лв. за килограм. Оспорва и извода на експертизата да оценява добива от
слънчоглед, въпреки че е сертифициран слънчоглед био произведен през
стопанската 2014/2015г. в размер на
19 100кг. и в размер на 62 600кг.
За стопанската 2015/2016г. Оспорва и изключително завишените разходи за
производство на културите, посочени от експертите, като твърди че същите не са
съобразени с представените им счетоводни регистри за действителните разходи, а
същите са заменени с усреднени разходи при ползване на наета селскостопанска
техника.
Оспорва
изводите на съда, че претендираните от него пропуснати ползи под формата на
неполучени субсидии за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години не
представляват установени по делото реални вреди. Оспорва изложеното от съда, че
тъй като е ищецът в предходни години е получавал такива субсидии, това не води
до извод за сигурност на получаваните субсидии и през обсъждания период. Твърди
че от самото сключване на договора и след възстановяване на действието му, той
е получавал субсидии, което доказва неговите сигурни намерения за получаването
им. Твърди че съдът не е обсъдил и събрани по делото доказателства,
установяващи сигурното получаване на субсидии, а именно: процесните имоти са
включени в системата за контрол на биологично производство, видно от
представената по делото и неоспорена служебна бележка от 18.07.2017г.
Процесните имоти са включени в системата за наблюдение и контрол от
27.12.2014г. въз основа на заявяване от ищцовото дружество и са изключени от системата
на 12.08.2015г. За процесните имоти са получени субсидии за 2015г. от наемателя
и от ответника. Сочи че претендираните
субсидии се изплащат съгласно разпоредбите на Наредба № 4 от 25.02 за прилагане
на мярка „Биологично земеделие“, а основание за изплащането им е заявяването им
въз основа на налично правно основание и информацията, която се изпраща
служебно контролиращия биологичното производство орган, въз основа на данните
от наблюдението и контрола, отразени в дневника. Твърди че по делото е установено
че процесните имота са били обхванати от системата за контрол и наблюдение по
тази мярка до 12.08.2015г. и единствено поради отнемането на правното основание
на ищеца чрез разваляне на договора и заявяването на имоти на ново основание от
ответника и новия наемател е единствената причина за неполучаването на тези
субсидии.
Моли съда
да отмени решението в обжалваните от него части и да постанови друго, с което
да уважи изцяло предявените от него искове, ведно със законна лихва, считано от
завеждане на иска в съда.
Насрещната
страна по жалбата, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор,
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да
потвърди решението в обжалваната от „Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД част.
Няма оплаквания във въззивните жалби за допуснати от първоинстнационния съд
процесуални нарушения, които да бъдат отстранени от въззивния съд.
По направеното от въззивника „Константинос
Анастасиу – 98“ ЕООД доказателствено искане, съдът намира
следното:
Въззивникът претендира
назначаване на комплексна съдебна експертиза със задача, подробно формулирана
във въззивната жалба. Искането е мотивирано с довода, че размерът на
претендираните ползи следва да се определи според единичната цена за смес от
зърнени култури на кг според договора с гръцкия производител. Поддържа се, че
подобно искане е формулирано при първоинстанционното разглеждане на делото, но
е отклонено от съда. Страната претендира допуснати процесуални нарушения във
връзка с отклоняване на доказателствени искания, респ. обосновава наличие на
предпоставките по чл.266 ал.3 от ГПК.
На първо място, определянето на средната пазарна стойност на
произведената продукция по метода, претендиран от ищеца е заявен след изслушване на две експертизи
със задача, поставена от страната. При първоначалната експертиза страната е
претендирала формулирането на осреднена пазарна цена, при последващото си
искане – цена, формирана при съобразяване на представените по делото фактури.
Едва с молба в последното съдебно заседание, страната е поискала допълнителна
задача чрез остойностяване на пропуснатите ползи според договорената цена с
гръцкия производител, която е формулирана за кг фуражна смес. Соченото
доказателствено искане следва да се счита преклудирано – чл.146 ал.3 от ГПК вр.
чл.377 от ГПК. Отклоняването му от първостепенния съд не е осъществено при
допуснати процесуални нарушения. Отделно от изложеното, определянето на
пазарната цена по поддържания от страната метод не изисква наличието на
специални знания, тъй като е свързано с математическа операция, при която
очакваният добив се умножава с цената на кг според уговорките с гръцкия
купувач.
Претендираната пред въззивния съд
експертиза в останалата част е сварзана с оспорване на дадените заключения в
първоинстанционното производство във връзка с очаквания среден добив, „чистият
доход“ от реколтата и нейната пазарна цена според борсите в ЕС. Експертните
заключения не са своевременно оспорени в разглежданата част, а
доказателствените искания на страната са били насочени единствено към
съобразяване на пазарната цена на очакваната реколта с договора с гръцкия
купувач. Липсват предпоставките на чл.266 от ГПК за уважаване на претендираното доказателствено искане.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД за назначаване на комплексна съдебна експертиза
НАСРОЧВА съдебно заседание на 17.09.2019г.
от 14 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: