Определение по дело №303/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260
Дата: 21 юли 2023 г. (в сила от 21 юли 2023 г.)
Съдия: Катя Стоянова Пенчева
Дело: 20235001000303
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 15 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260
гр. Пловдив, 21.07.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева

Т. Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20235001000303 по описа за 2023 година
С решение №260008/27.02.2023г., постановено по търг.д. №1336/2020г.
по описа на окръжен съд Стара Загора, Т. В. В., ЕГН ********** е осъден ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.И.Б.” ЕООД, с ЕИК ....., седалище и адрес на управление
гр.Б., ул. „А.“ № 2, ет.2, представлявано от управителя Д.Г.М., сумата от 112
738,77лв., представляващи липса на касовата наличност на дружеството
„Т.И.Б.“ ООД при прехвърляне на дружествените дялове, сумата от 56 912,47
лв. - мораторна лихва за периода от 01.01.2016г. до датата на подаване на
исковата молба - 21.12.2020г., както и лихвата върху сумата на главното
вземане от 112 738,77лв., считано от 21.12.2020г. - датата на исковата молба
до окончателното плащане на дължимите суми, както и да заплати сумата от
14 311лв. - разноски в производството.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника
в първоинстанционното производство – Т. В. В..
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната
страна - „Т.И.Б.” ЕООД се оспорва подадената въззивна жалба. Иска се
обжалваното решение да бъде потвърдено, а в случай че се уважи въззивната
жалба, въззивният съд да се произнесе по евентуално предявени с
допълнителната искова молба искове по чл.45 от ЗЗД, евентуално – иск по
чл.55 ал.1, предл.1 от ЗЗД.
В срока за произнасяне съдът констатира, че предявената искова молба
1
следва да бъде оставена без движение по следните съображения:
Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба,
подадена от „Т.И.Б.” ЕООД, с ЕИК ....., представлявано от управителя Д.Г.М.,
против Т. В. В., ЕГН **********, съдържаща осъдителна искова претенция за
сумата от 112 738,77лв. - главница и законната лихва върху главницата в
размер на 56 912,41лв. за периода от 01.01.2016г. до датата на подаване на
иска и до окончателното изплащане на задължението.
Изложението на обстоятелствата, на които се основава искането е
следното: Ответникът е бивш управител на дружеството - ищец. С договор за
покупко-продажба на дружествени дялове от 22.12.2015г. Т. В. В. продал на
„П.л.“ ООД, с ЕИК ...., всички притежавани от него 8310 дяла всеки на
стойност 100лв., като съответната промяна е вписана в ТР. Предаването на
счетоводните документи е извършено с протокол на 22.07.2016г., подписан от
двете страни. При счетоводното приключване на 2015г. е установено дебитно
салдо в сч. с/ка 501 „Каса в лева“ в размер на 269 428,77лв., а фактическа
касова наличност 0,00лв. С оглед установената липса на материални запаси -
пари в брой и съгласно Закона за счетоводството е взето решение на
едноличния собственик на капитала за извършване на счетоводно записване
по дебита на сч. с/ка 498 „Други дебитори“, аналитично, с размер 269
428,77лв. - установената липса. След провеждането на неколкократни срещи и
множество телефонни разговори с В., с които се изяснявал въпросът с
касовите наличности, ответникът се съгласил да възстанови липсващите
средства в касата и преведе по банковата сметка на управителя на
дружеството суми в общ размер на 156 690лв. – подробно описани. Съгласно
Закона за счетоводството е извършено осчетоводяване на постъпилата сума от
156 690лв. по кредита на сч.с/ка 4981, Други вземания. Твърди се, че до
момента ответникът В. не е възстановил остатъка от липсващата сума в
размер на 112 738,77лв. Твърди се, че за дружеството безспорно е настъпила
вреда, в размер на липсващата сума в размер на 112 738,77лв., като между
настъпването на вредата за дружеството и бездействието на ответника е
налице причинна връзка, тъй като именно с неотчитането на сумата е
настъпила вреда за дружеството. Изложени са факти, че преди нотариалното
удостоверяване на договора за продажба на дяловете от капитала на
дружеството, извършено на 22.12.2015г., между Т. В. В., в качеството му на
едноличен собственик на капитала на „Т.И.Б.“ ЕООД и Д.Г.М., в качеството
2
му управител на „П.л.“ ООД, са водени продължителни преговори,
подписани са няколко предварителни документа, в това число предварителен
договор от 31.07.2015г., т.е. всичките действия на управителя и собственик на
капитала в „Травъл ин” ЕООД - ответник в настоящето производство,
извършени след подписване на предварителния договор, са били насочени за
ощетяване на дружеството преди продажбата на капитала на „П.л.“ ООД.
Предвид факта, че управителят Т. В. В. в нарушение на своите задължения,
произтичащи от разпоредбата на чл.141, ал.1 от ТЗ, да организира и ръководи
дейността на дружеството съобразно закона, е допуснал липси в касата, които
все още не е възстановил, се твърди, че е налице: Виновно, противоправно,
вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя Т. В. В. по
осъществяване на управлението на търговското дружество; Настъпили вреди
за дружеството; Наличие на пряка причинна връзка между неизпълнението на
задължения и претърпените вреди. Ищецът се позовава и на решение от
18.12.2020г., с което едноличният собственик на капитала взел решение за
предявяване на иск по реда на чл.145 от ТЗ срещу бившия управител на
дружеството - настоящия ответник - Т. В. В. за сумата от 112 738,77лв., ведно
с лихва за забава в размер на 56 912,41лв. за периода от 01.01.2016г. до датата
на подаване на иска в съда. Искането, с което е сезиран съдът, е да се
постанови решение, с което Т. В. да бъде осъден да заплати на „Т.И.Б.” ООД
сумата от 112 738,77лв. – главница, както и законната лихва върху главницата
в размер от 56 912,41лв. за периода от 01.01.2016г. до датата на подаване на
иска, както и до окончателното изплащане на задължението. С уточняваща
молба от 13.01.2021г. е пояснено, че ответникът Т. В. В., в качеството си на
бивш управител на „Т.И.Б.“ ЕООД, имайки качеството на материално-
отговорното лице по смисъла на чл.145 от ТЗ във връзка с чл.141, ал.1 от ТЗ,
не е положил дължимата грижа, поради което е допуснал към 22.12.2015г.
липса на материални запаси - пари в брой в размер на 269 428,77лв., като след
частично възстановената сума /от 156 690лв./ е останала невъзстановена сума
в размер на 112 738,77лв.
При така съдържащото се изложение на обстоятелствата, на които се
основава искът /ведно с уточняващата молба от 13.01.2021г./, търсената с
исковата молба защита се основава на специалната норма на чл.145 от ТЗ – за
ангажиране отговорността на ответника в качеството му на управител /бивш/
на ищцовото дружество.
3
В допълнителна искова молба обаче се съдържа следното писмено
изявление: „В първоначалната искова молба е посочено правно основание за
предявяването й - чл.145 от ТЗ. Предвид факта, че в отговора си ответникът
се позовава на изтекла погасителна давност по исковете по чл.145 от ТЗ,
считам, че фактите в исковата молба сочат за едно друго деяние, което е
различно от действията на управител, имащ мандатното правоотношение с
дружеството. В случая се касае за присвояване на средства от касата на
дружеството от лицето Т. В. В., което до 22.12.2015г. е, както управител на
дружеството, така и едноличен собственик на капитала в дружеството, т.е.
действията на физическото лице Т. В. не могат да бъдат разделени - на
действия на управителя спрямо дружеството и на действия на лицето Т. В.
спрямо дружеството поради идентичност на лицата. В крайна сметка
деянието може да се сведе до „присвояване или обсебване“ на парични
средства, намиращи се в касата на дружеството от лицето Т. В. В...“;
„Предвид горното, моля да приемете, че искът е предявен срещу лицето То‐
дор В. В. по реда на чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.51 от с.з. за връщане на
получено без основание по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.“
При така посоченото съдържание на исковата молба и съдържащото се
изявление в допълнителната искова молба не става ясно в какво се състои
вида искова защита, нито се извеждат ясни обстоятелства, към които да се
приведе вида търсена защита – дали е предявен само специалният иск за
ангажиране специалната имуществена отговорност на управителя по чл.145
от ТЗ или само иск за ангажиране отговорността на ответника на общо
деликтно основание – чл.45 от ЗЗД, или главен иск по чл.145 от ЗЗД при
евентуално съединяване с иск по чл.45 от ЗЗД. При тези обстоятелства не
може да се определи предметът на търсената защита, съответно – дали
обжалваното решение е съобразено с дължимата защита, което рефлектира
върху преценката на въззивния съд за допустимост на първоинстанционния
съдебен акт.
Това налага да бъде отменено определението за даване ход на устните
състезания и исковата молба да се остави без движение, като на ищеца да се
дадат указания да приведе исковата молба в съответствие с чл.127 ал.1, т.4 и
т.5 от ГПК: Да конкретизира: дали е предявен и се поддържа само иск за
ангажиране специалната имуществена отговорност на управителя по чл.145
4
от ТЗ или само иск за ангажиране отговорността на ответника на общо
деликтно основание – чл.45 от ЗЗД, или главен иск по чл.145 от ЗЗД при
евентуално съединяване с иск по чл.45 от ЗЗД и да изложи съответни
конкретни и ясни обстоятелства, при които се търси исковата защита.
Поради изложеното и на основание чл.253 от ГПК и чл.273, във вр. с
чл.129 ал.4 от ГПК и т.4 от ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК, т.5 от ТР
№1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК, Пловдивският апелативен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението си от 21.06.2023г., постановено по в.т.д.
№303/2023г. за даване ход на устните състезания.
Оставя без движение предявената искова молба.
Указва на ищеца /въззиваем/ - „Т.И.Б.” ЕООД, да приведе исковата
молба в съответствие с чл. 127 ал.1, т.4 и т.5 от ГПК: Да конкретизира: дали е
предявен и се поддържа само иск за ангажиране специалната имуществена
отговорност на управителя по чл.145 от ТЗ или само иск за ангажиране
отговорността на ответника на общо деликтно основание – чл.45 от ЗЗД, или
главен иск по чл.145 от ЗЗД при евентуално съединяване с иск по чл.45 от
ЗЗД и да изложи съответни конкретни и ясни обстоятелства, при които се
търси съответната искова защита.
в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена молба, с
препис за насрещната страна.
При постъпване на молба за отстраняване на констатираните
нередовности или след изтичане на срока за отстраняването им – делото да се
докладва.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.

Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6