№ 418
гр. София, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20231100902206 по описа за 2023 година
Производството е образувано по възражение на С. Г. К., ЕГН: ********** срещу отказ
на синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, обективиран в писмо от 01.11.2023 г., да
допълнят списъка на приетите вземане с вземането на ищцата за сума от 8400 лева,
представляваща разноски, присъдени в производствата пред Софийски градски съд,
Софийски апелативен съд и Върховен касационен съд, съответно по т.д. № 1462/2017
година, т.д. № 2410/2020 година и к.т.д. № 1572/2022 година.
Ищецът поддържа, че синдиците незаконосъобразно отказват да включат вземането в
списъка на приетите вземания, с посочената в исковата молба поредност на
удовлетворяване. Претендира разноски.
Ответникът – „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, счита възражението за неоснователно и
моли същото да бъде оставено без уважение. В съдебно заседание поддържа, че в
действителност ответникът не оспорва съществуване и размера на вземането, а единствено
реда на удовлетворяването му и че това не може да бъде сторено в определения етап на
производството по несъстоятелност.
Предявен е иск по чл. 68 ЗБН /в този смисъл ВКС – определение № 67/ 15.02.2022 г.,
постановено по ч.т.д. № 1212/ 2021 г. по описа на ВКС, I Т.О./
В доказателствена тежест на ищеца по този иск е да установи, че в негова полза е
възникнало правото да получи принудително удовлетворение на вземане за разноски, които
разноски са присъдени с влязло в сила съдебно решение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Няма спор между страните, че след решението за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност /„КТБ” АД/ е възникнало
вземане срещу банката за разноски, направени в съдебно производство, които са му
1
присъдени в три инстанции, като производството е приключило с влязло в сила съдебно
решение по т. д. № 1462/2017 година на Софийски градски съд, ТО – 1 състав.
С писмено изявление № 889 от 27.10.2023 година вземането за присъдени разноски е
предявено в производството по несъстоятелност на банката, на основание чл. 54, ал. 1, т. 3
ЗБН, пред лицата, упражняващи правомощията на синдик на КТБ АД /н./, като искането е
същото да бъде включено в списъка на приетите вземания, възникнали след откриване на
производството по несъстоятелност на банката. Вземането представлява сторени разноски в
производството по отхвърлени главни и евентуални искове, предявени от КТБ АД /н./ и от
синдиците на КТБ АД /н./ срещу С. К. по чл. 59, ал. 2, ЗБН, вр. чл. 26, ал. 2 ЗЗД, по чл. 59,
ал. 3 и ал. 5 ЗБН.
По искането е постановен отказ на синдиците, на 01.11.2023 година, аргументиран с
обстоятелството, че вземането е възникнало след решението за откриване на производство
по несъстоятелност на банката. Синдиците са отказали да допълнят списъка на приети
вземания с вземането на кредитора на банката за посочените във възражението съдебни
разноски
Според възприетото в цитираното по-горе определение на ВКС, в чл. 70 ЗБН, вр. чл.
69, ал. 2 ЗБН е установена неоспоримост на вземане, което е установено с влязло в сила
съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност на банката, когато в производството по делото е взел участие синдикът.
Поради това, правото за принудително удовлетворяване за посочените вземания съществува
за ищеца, доколкото вземанията му за разноски са присъдени с влязло в сила решение, в
производство, по което ищецът е ответник. Върховният съд е посочил, че редът за
удовлетворяване в производството по банкова несъстоятелност на вземанията за съдебни
разноски, присъдени в производствата по исковете за попълване на масата на
несъстоятелността, предявени от синдика на несъстоятелната банка, е чрез включването им
по реда на чл. 71, ал. 1 от ЗБН от синдика и допълване на списъка по чл. 67, ал. 2 от ЗБН.
Съдът е достигнал до този извод с оглед изричното предвиждане за тези вземания, когато са
установени с решение по чл. 65, ал. 2 или по чл. 68, ал. 3 от ЗБН, както и с вземанията -
предмет на решение по чл. 20, ал. 4 от ЗБН, ако с решението се признава претендираното от
кредитора вземане към банката и съответно – като е приел, че липсва основание вземанията
за разноските, присъдени в производствата по посочените искове да бъдат изключени, щом
са последица и могат да бъдат реализирани в съдебното производство по разрешаване на
съответния материалноправен спор. Съдът е приел и че липсва основание от този режим и
начин е ред за удовлетворяване, установен в ЗБН, да бъдат изключени на следващо място и
разноските, присъдени в производствата по исковете за попълване на масата на
несъстоятелността, като страните в тези производства бъдат поставени в по- неблагоприятно
положение. Същевременно е отчетено и че не е налице установена законова забрана в тази
насока, нито пък това следва от нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗБН, която съдържа общ принцип,
но не урежда изчерпателно всички изключения от общото правило, че масата на
несъстоятелността е предназначена за удовлетворяване на вземания, възникнали до датата
на решението за откриване на производството по несъстоятелност за банката. ВКС е
изложил и мотиви, които настоящият състав изцяло споделя и за това, че щом законът
допуска удовлетворяване и на спорни вземания, възникнали след датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност, то на още по-силно основание това
разрешение е относимо и към разноските, присъдени в съдебните производства, обусловени
от производството по несъстоятелност, които също подлежат на удовлетворяване от масата
на несъстоятелността. На следващо място, е отчетена и липсата на изрична норма, която да
освобождава страна в производствата по искове с предмет процесните такива от заплащане
на разноски и по-конкретно, както е в случая – по отношение на банката - длъжник в
производство по банкова несъстоятелност - от заплащане на разноски в производствата по
искове за попълване на масата на несъстоятелността. Единствената правно допустима
2
хипотеза, при която може да бъде отречена възможността на кредитор за вземане /било то и
за съдебни разноски/, признато по силата на съдебно решение, да може да удовлетвори това
вземане в производство по несъстоятелност, са законните разпоредби, които свързват тази
хипотеза с изтичането на ясно регламентирани преклузивни или давностни срокове,
изпускането на които е обусловено от поведението на самия кредитор. Затова и ВКС е
приел, че вземанията за разноски, присъдени на ответници в производствата по искове за
попълване на масата на несъстоятелността, подлежат на удовлетворяване и то по реда на чл.
94, ал. 1, т. 8 от ЗБН /ред. доп. - ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019г./, доколкото не
представляват разноски по несъстоятелността и не попадат сред лимитативно изброените в
разпоредбата на чл. 54 от ЗБН вземания, насочени към обезпечаване на развитието на
откритото производство по несъстоятелност.
В заключение, предявените в съдебното производство искове по чл. 59 ЗБН са
насочени към попълване на масата на несъстоятелността и в съдебните решения,
постановени в хода на производството са присъдени разноски на ищеца в размер общо на
претендираната с исковата молба сума. Затова, макар и решението да е влязло в сила след
решението за откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД /н/, щом в
производството, по което е постановено, са взели участие синдиците на несъстоятелната
банка и исковете са за попълване на масата на несъстоятелността, както и по силата му са
възникнали претендираните вземания, които са неоспорими по смисъла на чл. 70 ЗБН, то те
подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД /н/ и
следва да бъдат включени в списъка на приети вземания на кредиторите в посочения по-
горе ред на удовлетворяване.
Поради посочените съображения и на основание чл. 68, ал. 3, т. 1 ЗБН, списъкът на
приетите вземания по чл. 67, ал. 2 ЗБН, одобрен от съда по т.д. № 7549/ 2014 г. по описа на
СГС, ТО, VI-22 състав, следва да бъде допълнен на основание чл. 71, ал. 1 ЗБН с вземането
на С. Г. К., ЕГН: ********** за 8400 лева, представляваща разноски, присъдени в
производствата пред Софийски градски съд, Софийски апелативен съд и Върховен
касационен съд, съответно - по т.д. № 1462/2017 година, т.д. № 2410/2020 година и к.т.д. №
1572/2022 година, с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН.
По разноските:
С оглед крайния изход на делото, разноски се следват на възразилия кредитор и
същият е представил доказателства за заплатено възнаграждение на адвокат от 1368 лева с
ДДС, което е в размер под предвидения минимален размер по чл. 7, ал. 1, т. 2 НМРАВ и
следва да се присъди с начисления от адвоката ДДС и като съответстващ на правната и
фактическа сложност на спора.
Предвид изхода на делото, ответникът КТБ АД /н./ /съгласно Определение № 567 от
14.11.2017 г., постановено по ч.т.д. № 1757/ 2017 г. по описа на ВКС, I Т.О./ следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС дължимата държавна такса за разглеждане на
предявените искове, от предварителното заплащане на която ищецът е освободен в размер
на сумата от 336 лева.
Така мотивиран Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по възражение, подадено от С. Г. К., ЕГН:
********** срещу отказ на синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, обективиран в
писмо от 01.11.2023 г., да допълнят списъка на приетите вземания, постановен от синдиците
на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, че вземането на ищцата към „К.Т.Б.“ АД - в
3
несъстоятелност за сума от 8400 лева, представляваща сторени разноски, присъдени в
производствата пред Софийски градски съд, Софийски апелативен съд и Върховен
касационен съд, съответно – по влязло в сила решение по т.д. № 1462/2017 година, т.д. №
2410/2020 година и т.д. № 1572/2022 година, подлежи на удовлетворяване в производството
по несъстоятелност на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, с поредност по чл. 94, ал. 1, т. 8
ЗБН.
ДОПЪЛВА, на основание чл. 68, ал. 3, т. 1 ЗБН, списъка на приетите вземания на
кредиторите на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, одобрен от съда по реда на чл. 67, ал. 2 ЗБН
по т.д. № 7549/ 2014 г. по описа на СГС, ТО, VI-22 състав, с вземането на С. Г. К., ЕГН:
********** в размер на 8400 лева, представляваща сторени разноски, присъдени в
производствата пред Софийски градски съд, Софийски апелативен съд и Върховен
касационен съд, съответно – по влязло в сила решение по т.д. № 1462/2017 година, т.д. №
2410/2020 година и т.д. № 1572/2022 година, което вземане е с поредност на
удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК:
**** да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 336 лева,
представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявения иск, от
предварителното заплащане на която ищецът е освободен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК:
**** да заплати на С. Г. К., ЕГН: ********** сумата от 1368 лева с ДДС – съдебни разноски
за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4