№ 196
гр. С., 06.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Недялка Н. Нинова
Кристина Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20211800600615 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от пострадалото лице АТ. М. Р., с ЕГН
**********, с посочен адрес в с.Ж., Софийска област, подадена чрез
повереника му – адвокат З.Н., срещу определение на Районен съд – гр.С. от
04.11.2021 г., постановено по ЧНД № 169/2021 г. по описа на същия съд, с
което е потвърдено постановлението на прокурор от Районна прокуратура –
гр.С. от 02.08.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 11/2016 г. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. №
1224/2015 г. на РП гр.С..
В жалбата се излагат твърдения, че атакувания съдебен акт е
неправилен, необоснован и постановен в противоречие с доказателствената
съвкупност по делото. Изтъква се, че прекратителният процесуален акт на
прокурора е постановен без да е проведено пълно и всестранно разследване,
без да са установени всички релевантни обстоятелства и без да са налице
съответни доказателства. В тази насока се отправя и упрек към органите на
досъдебното производство, че дадените им от предишните съдебни състави в
процедура по чл.243 от НПК указания за изясняване на редица правно
значими обстоятелства, както и такива по приложението на материалния
1
закон, са напълно игнорирани. С оглед изясняване на обективната истина по
делото, жалбоподателят счита, че е необходимо извършването на
допълнително разследване, доколкото по делото са останали неизяснени по
доказателствен път следните въпроси: - кои са минималните изисквания за
безопасност и опазване на здравето, съобразно характеристиката на работното
място и на дейността, както и конкретните обстоятелства и опасности,
свързани със специфичните изисквания за строителство, ремонт и
поддържане на железния път; - кои длъжностни лица, свързани с ремонта на
железния път в посочения участък са работили или е следвало да работят на
участъка, какви са техните функции по длъжностни характеристики; - кои
длъжностни лица от дружеството-изпълнител е следвало да обезпечат
изпълнението на нормите за безопасност, на кои длъжностни лица е
възложена тази дейност и по каква причина е започната ефективна работа без
наличието на такава обезпеченост. В жалбата се релевира и оплакване за
допуснати от прокурора нарушения и на материалния закон при
постановяване на прекратителното постановление, неотчетени от
първостепенния съд в оспореното определение. В този аспект се излагат
доводи, че неправилно прокурорът е извел необходимостта от прекратяване
на наказателното производство от липсата на извършено деяние, което да
съставлява престъпление по НК, доколкото този извод е напълно произволен
и не намира опора в конкретните данни по разследването. В заключение се
иска от въззивната инстанция да отмени обжалваното определение на
първоинстанционния съд и да върне делото на РП С. за извършване на
допълнително разследване.
Софийски окръжен съд, след като се запозна с изложените в жалбата
доводи и с материалите по делото и след като извърши служебна проверка на
атакувания съдебен акт, приема за установено следното:
При условията на чл.212 ал.2 от НПК е било образувано досъдебно
производство № 11/2016 г. по описа на ОСлС при Окръжна прокуратура –
гр.С., срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.134
ал.1 от НК, а именно за това, че на 26.11.2015 г., в междугарието К. – Р.,
км.20+600 от път 2 на ж.п. линията С. – М., при демонтаж на железен път, е
причинил средна телесна повреда на АТ. М. Р., от гр.С., поради незнание или
немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена
опасност. В хода на разследването по така образуваното наказателно
2
производство, няма привлечено при условията на чл.219 ал.1 от НПК в
качеството на обвиняем, лице.
С постановление от 28.07.2020 г. на прокурор при Районна прокуратура
– гр.С. е прекратено наказателното производство по ДП № 11/2016 г. по описа
на ОСлО при СОП, пр.пр. № 1224/2015 г. по описа на РП С., водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.134 ал.1 НК. С определение на
С.нски районен съд от 21.09.2020 г. по ЧНД № 157/2020 г. по описа на същия
съд, постановено в процедура по чл.243 от НПК, е отменено като
незаконосъобразно и необосновано, посоченото прекратяващо наказателното
производство постановление, като делото е върнато на РП С. за
доразследване. С определение от 18.11.2020 г. на Софийски окръжен съд,
постановено по ВЧНД № 418/2020 г. по описа на същия съд, е потвърдено по
реда на чл.243 ал.8 от НПК, това определение на първостепенния съд.
С гореупоменатите съдебни актове, съставите на РС С. и на СОС,
осъществявали съдебен контрол върху прекратителния прокурроски акт, са
намерили непълнота на разследването, поради което са отправили конкретни
указания за извършване на допълнителни действия по разследването, при
които да бъдат събрани всички възможни и относими към делото
доказателства. В частност – дадени са указания на органите на досъдебното
производство, за изясняване на редица правно значими обстоятелства, както и
такива по приложението на материалния закон. Така, съдебните състави са
посочили /и съответно са предписали задължителни указания в тази насока/,
че във връзка с разкриване на обективната истина, е абсолютно наложително
по делото назначаването на съдебно-техническа експертиза, която да даде
заключение за това какви са били специфичните изисквания за безопасност
на труда съгласно приложимата специална нормативна уредба към
възложител, изпълнител, подизпълнители и работници ангажирани в ремонта;
на какви правила е следвало да се подчини ремонта на ж.п. линията, вкл. как
точно е следвало да протече надлежно – какви са били конкретните мерки за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, които е следвало
да се предприемат на всеки етап от ремонта /подмяната/ на ж.п. линията,
какви точно действия и от кого е следвало да бъдат предприети в процеса на
демонтажа на отделните звена на пътната линия /виж стр.18 и стр.5 от
съдебните актове съответно на СвРС и на СОС/. Посочено е от съдебните
3
инстанции и, че в хода на досъдебното разследване са останали висящи и
въпросите относно това в какво точно се е изразявал провеждания от св.И.
ежедневен инструктаж по отношение на работниците във връзка с
оглеждането, товаренето и окачването на звената, разпределението на
задълженията при извършването на тази дейност, кой и по какъв начин е
контролирал изпълнението на работата и какви действия е предприел за
безопасното й осъществяване, поради което е констатирана нуждата от
извършването на допълнителен разпит на свидетели. Дадени са и конкретни
указания по приложението на материалния закон, като е отбелязано, че
изводите на прокурора за настъпване на злополуката и последвалите от нея
вредоносните последици, единствено в резултат от поведението на
пострадалия, са в явно несъответствие със съдебната практика относно
субектите на престъпленията по чл.123 и чл.134 ал.1 от НК, които могат да
бъдат не само преките изпълнители на правно регламентираната дейност, но и
лицата, които имат ръководни и организаторски функции по осъществяването
на такава дейност, когато правилното й извършване е свързано с правилното
ръководство, организация и контрола на същата.
Само част от така дадените от страна на съдебните инстанции,
задължителни указания за събиране на допълнителни доказателства, са били
изпълнени /извършени са единствено допълнителни разпити на свидетелите –
т.17 от ДП/, като събраните по този начин доказателства изобщо не са били
подложени на правна оценка в прекратителния прокурорски акт, който е бил
предмет на съдебен контрол от първостепенния съд. Не са били изпълнени от
органите на досъдебното производство дадените в предходно проведената
процедура по чл.243 НПК, подробни указания за назначаване на съдебно-
техническа експертиза с очертаните по-горе задачи.
В рамките на проведеното допълнително разследване, не е поставен и
съответно изследван и въпроса за възможно съпричиняване на вредоносния
резултат от повече лица /освен пострадалия и техническия ръководител на
обекта – свидетеля В. И., впоследствие починал/, при съобразяване с трайната
съдебна практика, застъпена в т.2 на ППлВС № 2/1979 г., съгласно която
субекти на тези престъпления могат да бъдат както преките изпълнители на
правно регламентираното занятие или дейност, източник на повишена
опасност, така и лицата, които имат нормативни задължения по
организирането, ръководенето или контролирането на тази дейност за
4
нейното правилно и безаварийно изпълнение, дори когато по време на
злополуката не са били на работа, ако тя е настъпила вследствие на допуснати
от тях нарушения на правила за охрана на безопасността на труда и
причинната връзка между поведението им и настъпилия резултат не е
прекъсната. В този аспект настоящият състав на СОС намира за наложително
да отбележи, че лицата, които са задължени, съответно носят отговорност за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, както на
работещи, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират
във или в близост до работните помещения, площадки или места, са посочени
в Закона за здравословните и безопасни условия на труд. Съгласно чл.14 ал.2
от ЗЗБУТ, изчерпателно посочените в ал.1 лица, носят отговорност за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, независимо от
задълженията на работещите по този закон, както и от това дали тази дейност
се осъществява от техни органи или е възложена на други компетентни
служби или лица. Следователно, нито клаузи на договор, нито подзаконови
актове могат да игнорират законовия регламент и да доведат до различно по
отношение на отговорността разрешение от това, дадено в закона. Предвид
това, по делото е останал неизяснен въпроса за това, кои други лица /освен
техническия ръководител на обекта/ са носели отговорност за осигуряване на
безопасни и здравословни условия на труд при изпълнение на конкретните
строително-монтажни дейности на обекта.
С оглед на това, основателни се явяват оплакванията в жалбата на
пострадалото лице, че разследващите органи не са положили необходимите и
дължими усилия за пълното, всестранно и обективно разследване, вследствие
на което са останали неустановени и неизяснени факти и обстоятелства,
които са от съществено значение за правилното решаване на делото.
С постановление от 02.08.2021 г., прокурор от Районна прокуратура –
гр.С. отново е прекратил на основание чл.243 ал.1, т.1, вр. чл.24 ал.1, т.1 от
НПК наказателното производство по ДП № 11/2016 г. по описа на ОСлО при
СОП, пр.пр. № 1224/2015 г. по описа на РП С.. Това прокурорско
постановление е било потвърдено с определение на РС С. от 04.11.2021 г.,
постановено по ЧНД № 169/2021 г. по описа на същия съд. Именно
последните актове са предмет на настоящата въззивна проверка, като веднага
следва да се посочи, че СОС изразява несъгласие с направените изводи на
5
първостепенния съд за законосъобразност на прокурорския акт, по следните
съображения:
Предмет на съдебния контрол в двустепенното производство по чл.243
от НПК е постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство. Правомощията на съда от първата и втората инстанция да
потвърди, респ. да отмени изцяло или частично прокурорския акт, произтичат
от преценката за правилността и законосъобразността на прекратяването с
оглед предпоставките на чл.243 ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В същото време, при
съдебният контрол върху тази категория актове на държавното обвинение
следва да се държи сметка и за конституционно установените правомощия на
прокуратурата да предприеме или откаже наказателно преследване срещу
едно лице. От това следва, че в производството по чл.243 ал.5 от НПК и по
чл.243 ал.7 от НПК, съдебните инстанции не са оправомощени сами да се
произнасят по въпросите от компетентността на прокурора и да го
„заместват”, тогава когато в постановлението му за прекратяване липсва
анализ на събраните в досъдебното производство доказателства и пълноценни
изводи относно фактите и правото, каквото в случая се набелязва.
Вземайки предвид изложеното и наред с констатираното и отбелязано
по-горе касателно спестяването на процесуални усилия от страна на
прокурора във връзка събирането на относимите към предмета на разследване
доказателства, конкретно по повод на прекратителното прокурорско
постановление, потвърдено с проверяваното от настоящата инстанция
определение, съставът на последната счита, че същото е незаконосъобразно –
постановено в несъответствие с процесуалния закон /допуснати са
съществени процесуални нарушения при изготвянето му от прокурора/ и
необосновано /допуснато е съществено процесуално нарушение при оценката
на доказателствата/. В частност – в постановлението за прекратяване на СвРП
отсъства анализ на доказателствата и изводи за фактите, доколкото в същото
липсва изобщо произнасяне от страна на прокурора, въз основа на какви
доказателства и доказателствени средства, е приел за доказани и безспорно
установени изложените от него фактически положения. Събраните по делото
доказателствени източници, които са многобройни по обем и разнородни по
съдържание, изобщо не са обсъдени от прокурора в тяхната взаимовръзка и
обусловеност, и отсъства какъвто и да било анализ и оценка не всеки един от
тях. Всички тези пропуски на разследването и на прокурора не са били
6
надлежно отчетени от първоинстанционния съд, който неправилно и
необосновано е приел, че постановилия прекратителния акт прокурор е
изградил решаващите си правни изводи, на основата на сторена съвкупна и
обективна преценка на всички налични по делото доказателства, и при липса
на възможност за събиране на други такива.
Така, на първо място, при постановяването на своя акт, прокурорът не е
изложил изводите си за фактите по делото – каква е възприетата от него за
доказана фактическа обстановка по делото, доколкото в този процесуален акт
липсва изобщо произнасяне кои факти се приемат за доказани и безспорно
установени, и на основата на какви доказателствени материали. Без коментар
от прокурора са останали множеството ангажирани по разследването гласни и
писмени доказателства, както и експертните заключения. В частност, не са
обсъдени от прокурора и показанията на нито един от повторно разпитаните
по делото свидетели, относно това същите източник ли са на фактически
данни /и ако са такива, на какви факти/, които да са свързани с
обстоятелствата по делото и да допринасят за тяхното изясняване.
Липсата на направено от прокурора обективно и пълно изследване на
доказателствения материал по делото, поставя съда в невъзможност да
прецени каква е приетата от него за доказана фактическа обстановка по
делото, правилно ли същата е приета за установена въз основа на наличните
по делото доказателства и законосъобразна ли е оценката на последните. Като
резултат именно от липсата на какъвто и да било разбор на доказателствения
материал по делото, проверяваният прокурорски акт съдържа необосновани
изводи за фактите от предмета на доказване и правните им последици, тъй
като е неясно при каква приета за установена фактическа обстановка са
формирани тези изводи. Заключението на прокурора, че от наличния
доказателствен обем по досъдебното производство, не се установява
„трудовата злополука да е в пряка причинно-следствена връзка с
действията/бездействията на други лица, различни от свидетеля И.” /наред с
пострадалия/, доколкото длъжностната характеристика на последния и
Наредба № 2 от 22.03.2004 г. му вменява задължения във връзка
осигуряването и контрола на изискванията за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, е
неубедително. Това заключение на прокурора, всъщност е и единствения
7
правен извод в полза на крайния му такъв за необходимостта наказателното
производство, водено за процесното престъпление да бъде прекратено. В
аргумент на това правно заключение, обаче липсва сторен от прокурора и
съответно изложен в постановлението му фактически анализ на
доказателствения обем по делото.
Вън от това, нужно е да се посочи и, че в рамките на предходния
съдебен контрол върху прекратяването на настоящото досъдебно
производство, съдебните инстанции са констатирали неправилно приложение
на материалния закон от страна на прокурора, доколкото дадената от него
правна квалификация на разследваното деяние е несъответна на установените
от доказателствата по делото факти, относно степента на причинената
вследствие на злополуката телесна повреда на пострадалия. В тази връзка и по
този повод необясним е за настоящата съдебна инстанция отказът на
прокурора да вземе отношение и по този въпрос.
Всички тези процесуални недостатъци на прокурорския акт не са
констатирани от първостепенния съд. Следва да се отбележи, че независимо,
че съставът на последния е изложил подробно фактите, такива каквито е
приел за установени и правната им оценка, то съдебните му аргументи не
могат да „заместят” прокурора, когато той не се е произнесъл по въпросите,
включени в кръга на неговите правомощия /в този смисъл решение № 368 по
н.д. № 155/2003 г. на ВКС/. И това е така, доколкото прекратяването на
наказателното производство е от изключителна компетентност на
прокуратурата, като съда има само контролни функции /в този смисъл р. №
718/2003 г. по н.д. № 601/2002 г. на ВКС, 2 н.о./. Доколкото прокурорският
акт страда от посочените по-горе пороци, за въззивната инстанция е
препятствана възможността да осъществи надлежна проверка по реда на
чл.243 ал.7 от НПК.
Гореизложеното от своя страна обуславя и заключителният извод на
въззивната инстанция за отмяна на атакуваното съдебно определение, като на
основание чл.243 ал.7, във вр. с ал.5, т.3 от НПК ще следва да бъде отменено
и постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство и делото върнато на прокурора от РП С. за допълнително
разследване. Едва след събирането и оценката на всички възможни и
относими доказателства и след извеждането въз основа на тях на обоснована
8
фактическа обстановка, прокурорът следва да се произнесе по приложението
на материалния закон като извърши преценка относно това извършено ли е
деяние, съставлява ли същото престъпление по НК и кой е неговия автор.
Воден от това Софийски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение на Районен съд – гр.С. от 04.11.2021 г.,
постановено по ЧНД № 169/2021 г. по описа на същия съд, с което е
потвърдено постановление на прокурор от Районна прокуратура – гр.С. от
02.08.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 11/2016 г. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. № 1224/2015
г. на РП гр.С. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯВА постановление на прокурор от Районна прокуратура –
гр.С. от 02.08.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 11/2016 г. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. №
1224/2015 г. на РП гр.С. И ВРЪЩА делото на прокурора при Районна
прокуратура – гр.С. за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената
част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Препис от определението да се изпрати за сведение на пострадалото
лице АТ. М. Р., чрез повереника му – адвокат З.Н..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9