№.............................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на седми
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
с участието на секретаря Екатерина Калоянова,
като разгледа докладваното от младши съдия Димитров в. гр. д. № 7823 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 и сл. ГПК
(отм.) вр. §2, ал. 14 ГПК вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗДН.
С Решение № 1-27-8/25.03.2010г. по гр. д. №
16050/2007г. по описа на СРС е оставена без уважение молбата на М.Д.Д. за
издаване на заповед за защита от домашно насилие спрямо Й.Б.М., Й.Д.М. и Б.Г.М.,
с която да бъдат наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 4 и 5 ЗЗДН, както и за
налагане на глоба по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, поради осъществен психически тормоз по
отношение на молителя.
Срещу така постановеното решение е подадена
въззивна жалба от молителя М.Д.. Във въззвината жалба са направени оплаквания
за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Жалбоподателят оспорва извода на районния съд, че
невъзможността да вижда сина си не представлява психически тормоз съгласно
ЗЗДН. Поддържа, че в производството са събрани безспорни доказателства за това,
че в продължение на повече от две години не е могъл да вижда сина си и да
общува с него, което се е отразило върху здравословното му състояние. Моли
обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което молбата
му за издаване на заповед за защита от домашното насилие да бъде уважена.
Въззиваемите страни не са подали отговор на
въззивната жалба в законоустановения срок. С молба от 23.01.2019г. Й.М. е
посочила, че оспорва изцяло депозираната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
По делото не е спорно обстоятелството, че бракът
между молителя – въззивник М.Д. и насрещната въззиваема страна – Й.М. е
прекратен с влязло в сила съдебно решение. Със същото решение родителските
права спрямо роденото от брака и ненавършило пълнолетие към момента на
постановяване на бракоразводното решение дете - М. М.Д. са предоставени на майката, като на
бащата е определен режим на лични отношения с детето – всяка втора и четвърт
събота от месеца от 10:00ч. до 18:00ч., както и тридесет дни през лятото по време,
което не съвпада с годишния отпуск на майката, като на молителя е издаден и
изпълнителен лист от 05.09.2006г. /л. 48 от първоинстанционното дело/.
Не се спори по делото, че след постановяване на
решението за прекратяване на брака синът им е бил преместен да живее в гр.
Горна Оряховица, където са живели и другите двама въззиваеми, родителите на
майката – Й.М. и Б.М.. От показанията на св. Г./л. 50 от първоинстанционното
дело/ се установява, че през втората и четвъртата събота на месец юни 2007г.
малко преди 10:00ч. заедно с молителя са посетили бл. 265 в ж. к. „Обеля 2“ с
цел осъществяване на личния контакт с детето. Молителят е позвънял на входната
врата, на мобилния телефон на бившата си съпруга, изпращал й е съобщения по
мобилния телефон, изчакал е 20-30 мин. пред входа, но никой не е отворил, като
същото се е повторило и през летния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство.
В чл. 3 ЗЗДН са изброени лицата, спрямо които
пострадалото лице може да търси защита от домашно насилие. По делото не се
спори, че страните са от кръга лица, попадащи в обхвата на чл. 3, а именно по
т. 1 – бивш съпруг и по т. 7 - лица, с които молителят е бил в родство по
сватовство до трета степен в съответствие с чл. 76, ал. 2 СК.
За да е налице домашно насилие, следва по делото
да бъде установено по безспорен начин кумулативното наличие на две
предпоставки: да е осъществен от съответното лице противоправен насилствен акт
в някоя от формите, посочени в чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЗДН, насочен спрямо друго лице
и установен по своето естество, време и място на извършване, както и между лицата
да съществува правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 ЗЗДН. Допълнително процесуално изискване е молбата за защита да бъде подадена в
едномесечен срок от твърдения насилствен акт съгласно чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
Настоящият съдебен състав намира, че изложените
в молбата за защита по ЗЗДН и във въззивната жалба обстоятелства, както и
установените по делото факти, не могат да се квалифицират като акт на домашно
насилие. Дори да бъде установено по безспорен начин съзнателно възпрепятстване
срещите на родителя с детето му и с тази цел преместване на детето в друго
населено място, това действие представлява неизпълнение на съдебно решение, за
което е предвиден в закона ред за защита. Съгласно задължителните указания,
дадени в т. 3 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015г., ОСГТК на ВКС, в случаите, когато задълженията за предаване
или връщане на дете не се изпълняват доброволно, е налице възможност за тяхното
принудително изпълнение. Изпълнителният способ, чрез който се провежда принудителното
изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между родител и
дете, е този по чл. 528, ал. 5 ГПК. По този ред се изпълняват всички задължения
за предаване на дете, включително и това за предаване на детето от упражняващия
родителските права родител на другия такъв за осъществяване на правото му на
лични отношения с детето. Следователно молителят разполага с правната
възможност да инициира индивидуално принудително изпълнение за реализиране
правото му на лични отношения с детето, след като е налице липса на доброволно
изпълнение от страна на другия родител на постановения от съда режим на лични
контакти. Законът за защита от домашното насилие не урежда отношенията, които
се обхващат от производството и последиците по глава 48 ГПК. Целта на ЗЗДН е да
се защитят лица, които действително са пострадали от акт на домашно насилие, а
не да се уреждат спорове между родителите за родителските права върху децата,
нито да се използват за уреждането на други отношения между родителите,
свързани с упражняването на родителските права и задължения.
Също така следва да се отбележи, че по делото не
са ангажирани доказателства, от които да се установи, че молителят е правил
опити да се срещне със сина си в населеното място, където е бил преместен да живее,
и да е бил възпрепятстван за това.
С оглед изложеното, настоящият въззивен състав счита,
че въпреки субективното възприятие на молителя за изпитано психическо страдание
вследствие поведението на насрещните страни, същото не може да бъде
квалифицирано като домашно насилие. По делото не се установява конкретно
извършено действие по смисъла на ЗЗДН от въззиваемите, обуславящо нужда от
защита по ЗЗДН.
Поради съвпадане изводите на първоинстанционния
и въззивния съд, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, съгласно чл. 11, ал. 3 ЗЗДН вр. чл. 16 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК ( в съответствие с т. 22 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г.,
ОСГТК на ВКС) вр. чл. 18 Тарифата, въззивникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 12,50лв. по сметка на СГС.
На основание чл. 17, ал. 6 ЗЗДН решението на
окръжния съд е окончателно.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1-27-8/25.03.2010г.,
постановено по гр. д. № 16050/2007г. по описа на Софийски районен съд, 27
състав.
ОСЪЖДА М.Д.Д., ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в
размер на 12,50лв. (дванадесет лева и петдесет стотинки).
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.