Решение по дело №19719/2017 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3589
Дата: 25 октомври 2018 г. (в сила от 14 декември 2018 г.)
Съдия: Михаела Светлозар Боева
Дело: 20175330119719
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2017 г.

Съдържание на акта

                                                

     

            

 

 

             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  3589                                  25.10.2018 година                          град Пловдив

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:      

                                                  

                РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

                                                                   

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19719 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от К.И.В., ЕГН ********** против Т.Л.Т., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 45 ЗЗД.

 

В исковата молба се твърди, че страните са съседи, живеят в жилищен блок в гр. П., на ул. „П.” №.., като апартаментът на ответника № .. се намира на ет., а този на ищцата и с. й /СИО/ № . е под него.

На 04.06.2016 г. жилището на ищцата било наводнено – вода се стичала по терасата, кухнята, коридора и сервизното помещение. При първоначалния опит за контакт, ответникът не отворил вратата. Впоследствие /след като с. му отворила със собствен ключ/ бил открит да стои в имота и да гледа безучастно течащата и в неговия апартамент вода. Причина за наводнението бил теч от пералнята, а ответникът не положил усилия да го преустанови или да помогне за предотвратяване на последиците.

Преди този случай, още два пъти имало подобни инциденти, но процесният причинил значителни вреди, вследствие на които имотът на ищцата станал негоден за нормално обитаване.

Твърди се нанесените имуществени щети да касая - кухнята /теч по всички стени, разлепени тапети, мухъл, изцяло деформиран паркет/; баня – тоалетна /теч по тавана, тъмни петна по всички стени, отлепени плочки, мухъл/; коридор /следи от течове по тавана и стените, мухъл, по тапетите – мокри петна/; тераса /паднала мазилка на едната стена, вкл. и таванската/. Необходимата сума за ремонт и възстановяване на помещенията в предишното им състояние, възлизала на общо 2850 лева - в т.ч. – за материали и труд /вж. влязло в сила пр. определение за изменение в размера на иска, чрез намаляване поради отказ - чл. 214, вр. с чл. 233 ГПК – л.150/.

Вредите били свързани с виновно и противоправно бездействие на ответника, изразяващо се в непредприемане на мерки с грижа на добър стопанин за ограничаване на последиците от теча и последвалото наводнение; неспазването на техническите изисквания и норми за експлоатация на пералня, както и неспазването на задълженията, като член на етажната собственост – да не причинява вреди на други обекти, както и да държи вещите си в състояние, годно за съответна употреба. Въпреки опитите за доброволно уреждане на отношенията, сигнализиране на управителните органи на ЕС и компетентните такива от Община Пловдив, реакция не последвала.

Поради това, ответникът следвало да понесе отговорност за обезвреда. Моли се за присъждане на сумата, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 12.12.2017 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор, с който ответникът оспорва претенцията. Заявява, че не е причинявал наводнение на твърдяната дата, а изложените твърдения в ИМ – за теч от пералнята, причинил значителни материални щети и неотзоваване на позвънявания, били неверни. Невъзможно било теч от пералня да причини толкова сериозни щети в жилището на ищцата. Още повече, че през последните 10 години, нямал пералня, а закупил такава в началото на 2018 г.

Приложените към ИМ писмени доказателства били неотносими. Допълва, че през последните няколко години, собственият му апартамент бил наводняван неколкократно от този над него, при което хипотетично било възможно именно такова наводнение да е причинило щети и в имота на ищцата. Твърди, че тя и съпругът й не полагат дължимите грижи по отношение на имота си – отточната тръба на терасата била запушена от много години и задържала вода, при което било възможно тя да е причинила наводнението.

Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

За основателност на претенцията, в тежест на ищцата е да докаже пълно и главно положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т.е. положителните елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – че е собственик на посочения имот; че поради наводнение и теч на 04.06.2016 г. от апартамента на ответника, в помещения в жилището й -  кухня, баня – тоалетна, коридор, тераса, са причинени щети; че е налице противоправно поведение /действие/бездействие/ от страна на ответника; че са причинени твърдените имуществени вреди по сочения механизъм, както и размера на обезщетението; че вредите са в пряка и непосредствена причинна връзка с възникналия теч от апартамента на ответника, респ. поведението му и последващото бездействие.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи наведените твърдения и възражения в отговора, включително, че – няма вина за нанесените щети; че същите са свързани с наводнение от апартамент над неговия и/или запушена отточна тръба на терасата на ищцата, а при установяване на положителните елементи от фактическия състав на претенцията, следва да докаже, че е погасил търсената сума.

 

При така разпределената доказателствена тежест, съдът счита предявения иск за частично основателен, поради следното:

 

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че - страните са съседи, живеят в жилищен блок в гр.П., на ул. „П.” №.., като апартаментът на ответника №.. се намира на ет., а този на ищцата и съпруга й /притежаван в режим на СИО/ № .. е под него /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 2507/14.03.2018 г. – л.81-82/.

Съдът приема тези обстоятелства за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

От ангажираните свидетелски показания на С. В. /с. на ищцата/ се установява, че на 04.06.2016 г. е имало наводнение в имота, поради възникнал теч. Констатирал лично изтичане на вода – в кухнята, коридора, банята и терасата на жилището на м. си, която течала „като из ведро”. Стичала се от ъглите на тавана и изтичала във фугите на терасата. На пода в стаите и в коридора имало вода, стичала се и от тавана на терасата.

Качил се при съседа от горния етаж /ответника Т./, който първоначално не отворил. След като с. му предоставила ключ за апартамента, свидетелят заедно с управителя на ЕС, влезли в жилището и заварили Т. да стои безучастно. В. възприел как водата тече през коридора на неговия апартамент. Ответникът неколкократно признал, че пералнята му е развалена. След като я спрял, водата постепенно се изтекла. Допълва, че след теча, възникнали редица щети по апартамента на м. му – паркетът се надул и кухнята станала необитаема; вратата към нея не можела да се отваря; част от кухненското обзавеждане било повредено; стените подгизнали; една от тях в коридора и ъгълът около нея мухлясали; на терасата паднало голямо парче от мазилката на тавана; банята също подгизнала и мухлясала. Свидетелят боядисал банята, но другите вреди не били отстранени.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, вкл. след като съобрази разпоредбата на чл. 172 ГПК. Същите са конкретни, непротиворечиви, последователни, отразяват непосредствени възприятия за факти и се подкрепят от останалите събрани доказателства /протокол от извършен оглед от представители на ЕС от 23.06.2016 г.; становище от Община Пловдив, район „Западен” от 16.12.2016 г. и Констативен протокол от 13.12.2016 г. от оглед на място/, в това число от приетата СТЕ, която констатира петна от теч от минал период.

Приетите първоначална и допълнителна СТЕ, които съдът кредитира като ясно и компетентно изготвени, установяват съществуващите в апартамента на ищцата редица щети, нанесени вследствие на проникналата влага – в горните участъци по стените в кухнята и над шкафовете; по цялото протежение на участък от северна и западна стена на тавана в коридора; голям участък паднала циментова мазилка от тавана на терасата. Сочи се, че са видими извършени ремонтни дейности – в горната част на стените над фаянсова облицовка в банята било положено бояджийско покритие /бял латекс/, при което към момента на огледа не се установяват щети.

След преценка на приобщените доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че вследствие на бездействието на ответника, изразяващо се в неотстраняване на възникналия теч от имота му, са били нанесени вреди в жилището на ищцата, според описанието на експерта. Същият е констатирал вредите при огледа, вкл. извършване на СМР в банята /което съвпада със св. показания/. Причинната връзка за възникването им и обусловеността от теча в апартамента на ответника, се установява по несъмнен начин както от свидетелските показания, така и от останалите писмени документи - за сезиране на компетентни органи и извършени огледи на място, непосредствено след твърдяната дата, а и от заключението на СТЕ, което посочва щети на описаните от представители на Община Пловдив места в жилището и такива, упоменати от свидетеля. Няма данни да е имало друг теч или вредите да се дължат на различна причина. Няма и такива, които да противостоят или оборят показанията на свидетеля, който е конкретен и достатъчно описателен в разказа си, за да създаде необходимото убеждение у съда за случилото се.

Ответникът макар и в обяснима защитна позиция, не ангажира никакви доказателства за опровергаване на твърденията в исковата молба и установяване на собствените си възражения. След подаването на ОИМ, заема изцяло пасивна позиция. Въпреки изричните указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, той не поиска доказателства за това течът да е възникнал от наводнение в апартамент над неговия или запушена отточна тръба на терасата на ищцата към 04.06.2016 г. да е причинила вредите /вещото лице посочи, че подобни изводи не могат да се направят, предвид изтеклия период от време/. Същевременно, приобщените от В. доказателства са в подкрепа на поддържаната от нея теза.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. Твърдените в ИМ такива са настъпили, а ответникът макар да внесе първоначално съмнение, не проведе доказване на възраженията си, при което същите се приемат за неоснователни.

Теч е имало – дължи се на поведението на ответника. Той е придобил правото на собственост върху имота си, поради което носи отговорност за неговата поддръжка /вкл. за вещите в него/, съответно за причинените от бездействието му вреди.  Деянието му е противоправно, тъй като противоречи на общата забрана да не се вреди другиму, предвидена в чл. 45 ЗЗД. За възникване на деликтната отговорност важи презумпцията за вина - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която не е оборена, въпреки указанията в доклада.

Претенцията се явява основателна за вредите по всички помещения, с прецизиране на факта, че ремонт в банята вече е извършен и там не са налични такива към момента /така СТЕ - неоспорена/. При това положение, за остойностяване на дължимото обезщетение се взема предвид първоначалната експертиза, отразяваща сумите за материали и труд към 2016 г., поради настъпилото отстраняване на щетите – 114,96 лева /л.118/. Останалите размери са съобразени с доп. заключение, касаещо актуални цени към 2018 г. /край на устни състезания/, когато би следвало да се извърши ремонт на увредените участъци в останалите помещения. Общо дължимата сума за тях е 1880,45 лева /според СТЕ – 450,40 лв. - коридор; 1318,97 лв. – кухня; 111,08 лв. – мазилка тераса/. 

С оглед изложеното и осъществяване фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, ответникът следва да бъде осъден да плати обезщетение за имуществена обезвреда в размер на общо 1995,41 лева. До този размер искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен, а за разликата - отхвърлен. Няма основание за присъждане на по – висока сума – дължимите разходи за труд и материали са дадени от експерта по СТЕ, при което и не могат да бъдат съобразени описаните размери от ищцата. Не може да се присъди и обезщетение спрямо цените от 2016 г. /освен за банята/, без значение дали са по – високи или не, т.к. цените следва да се определят към момента, когато вредите следва да  бъдат отстранени.

Искът ще бъде частично уважен, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ до погасяването, като последица.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат и на двете страни по съразмерност, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищцата не е направила такива /възн. за правната помощ не се определя от съда/. Ответникът е отправил искане, представил е и доказателства за плащане на сумата от 350 лева – адв. възнаграждение, съгласно ДПЗС /по отношение на което не е направено възражение за прекомерност до преклузивния за това срок – приключване на устните състезания по делото/. Съобразно отхвърлената част от иска, му се следва сумата от 104,95 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС, сумите от: 79,82 лева – дължима държавна такса върху уважения иск и общо 220 лева – разноски за приетите СТЕ, платени от бюджета на съда.

Така мотивиран, съдът

                                                      Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Т.Л.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на К.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 1995,41 лева /хиляда деветстотин деветдесет и пет лева и четиридесет и една стотинки/ - представляваща обезщетение за имуществени вреди, нанесени в апартамента на В., находящ се на адрес ***, вследствие на теч, възникнал на 04.06.2016 г. в жилището на Т. на същия адрес, но на ет., ап. , ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 12.12.2017 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения до пълния претендиран размер от 2850 лева като неоснователен.

ОСЪЖДА К.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на Т.Л.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 104,95 лева /сто и четири лева и деветдесет и пет стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото производство.

ОСЪЖДА Т.Л.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, да плати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, следните суми: 79,82 лева /седемдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/ - държавна такса върху уважения иск и 220 лева /двеста и двадесет лева/ - разноски за приетите първо***чална и допълнителна СТЕ, платени от бюджета на съда.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.           

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП