Присъда по дело №105/2022 на Районен съд - Перник
| Номер на акта: | 18 |
| Дата: | 10 май 2022 г. |
| Съдия: | Валери Митков Ненков |
| Дело: | 20221720200105 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 21 януари 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
00105/2022год. по описа на Районен съд–Перник:
С обвинителен акт на Районна прокуратура–Перник на подсъдимия
Щ. Щ. Щ.-ЕГН: ********** е повдигнато обвинение за извършено от него
престъпление по:
* чл.290 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като в периода
08.12.2017г. - 17.Х.2019г. в гр.Перник в условията на продължавано
престъпление, пред надлежни органи на властта/ПРЕД Разследващи органи-
старши разследващ полицай АЛ. П. АТ. към Сектор„Разследване Първо РУ-
гр.Перник“ при Отдел „Разследване“ на ОД МВР-гр.Перник, както и Старши
разследващ полицай АЛ. ОГН. М. към Сектор „Разследване Първо РУ-
гр.Перник“ при Отдел „Разследване“ на ОД МВР-гр.Перник и пред Районен
съд- гр. Перник /като свидетел УСТНО в проведени разпити/ и ПИСМЕНО/в
протоколи за разпити на свидетел от дата 08.12.2017г. и от дата 08.06.2018г./
съзнателно потвърдил НЕистина /“че К. ДР. В. е работил в ДФ
„Строймашинженеринг“, поделение СМИ „********“- гр.С./, както следва:
1. На 08.12.2017г. в гр.Перник/ул.„Самоков“ № 1/, пред надлежен орган
на властта-Старши разследващ полицай АЛ. ОГН. М. към Сектор
„Разследване Първо РУ-гр.Перник“ при Отдел „Разследване“ на ОД МВР -
гр.Перник, като свидетел УСТНО/в проведен разпит на 08.12.2017г. по
Досъдебно производство № 754/2017г. по описа на 01 РУ ОД МВР-гр.Перник/
и ПИСМЕНО /в протокол за разпит на свидетел от 08.12.2017г. по същото
дело/ съзнателно потвърдил НЕистина /“че лицето К. ДР. В. е работил в СМИ
„********“ -гр.С., част от държавна фирма „Строймашинженеринг“/;
2. На 08.06.2018г. в гр.Перник/ул.„Самоков“ № 1/, пред надлежен орган
на властта-Старши разследващ полицай АЛ. П. АТ. към Сектор „Разследване
Първо РУ-гр.Перник“ при Отдел „Разследване“ на ОД МВР-гр.Перник,като
свидетел УСТНО /в проведен разпит на 08.06.2018г. по Досъдебно
производство № 754/2017г. по описа на 01 РУ ОД МВР-гр. Перник/ и
ПИСМЕНО /в протокол за разпит на свидетел от 08.06.2018г. по същото дело/
съзнателно потвърдил НЕистина /потвърдил дадените от него показания в
проведен на 08.06.2018г. разпит като свидетел, в които бил заявил, „че
лицето К. ДР. В. е работил в СМИ„********“–гр.С.“, част от държавна
фирма „Строймашинженеринг“/;
3. На 17.10.2019г. в гр.Перник/ул.„Търговска“ № 37 в сградата на Съдебна
палата-гр.Перник/, пред надлежен орган на властта/Районен съд-гр.Перник/,
като свидетел УСТНО /в проведен разпит на 17.10.2019г. в съдебно заседание
по НОХД № 01255/2019г. по описа на Районен съд-гр.Перник/ съзнателно
потвърдил НЕистина /“че лицето К. ДР. В. е работил в СМИ„********“-
гр.С.“, част от държавна фирма „Строймашинженеринг“в периода 1988г.-
1991г./
В хода на съдебните прения,прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение.
1
Предлага на подсъдимия Щ. Щ. Щ.-ЕГН: ********** да му бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер около 1/ЕДНА/година и
6/шест/месеца с привеждане на осн. чл.68 НК на влязло в сила наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 8/осем/месеца по друго производство ,като
му бъде определен „СТРОГ“ режим на изтърпяване.
Подсъдимия НЕ се признава за виновен,НЕ дава обяснения.
Защитникът адв.Т.Р.-АК-Видин на подсъдимия Щ. Щ. Щ. /договорно
упълномощен/, пледира подзащитния му да бъде признат за невинен и
оправдан по обвинението, като излага доводи за недоказаност на обвинението
по несъмнен начин.
Пернишкият районен съд, в настоящият съдебен състав, след
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18
от НПК, както и доводите на страните, прие за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимия Щ. Щ. Щ.-род. на 07.06.1955г. в с.********-общ.Сливо
поле-обл.Русе, постоянен адрес: гр.С. ул.„Осогово“ 54 Ап.20 Ет.6, настоящ
адрес: град С., ул.„Осогово“ 52 ет.1 ап.1, българин, българско гражданство,
Висше образование, разведен, осъждан, длъжност и месторабота-„********“
на ТД „********“АД, л.к. № ********, изд. на 09.06.2017г. от МВР-С., ЕГН:
**********.
В гр.С. съществувало предприятие ДФ „Строймашинженеринг“, което
имало за предмет на дейност разнообразни производствени и строителни
услуги. ДФ„Стройманшнженеринг“ имало различни обособени поделения,
сред които бил СМИ „********“.
Самото предприятие ДФ„Строймашинженеринг“ /респ. неговите
поделения/ имало цехове в различни градове, но основната дейност била
съсредоточена в гр.С..
Първоначално името на предприятието било „Транстехника“, след това
било променено на СО „Вагоностроене“, като след този момент било
пренаимевовано на ДФ„Строймашинженеринг“.
Към 2012г. било взето решение за заличаване на
ДФ„Строймашинженеринг“, което било сторено с решение на Софийски
градски съд.
След този момент и по-голямата част от трудовоправната документация
на предприятието, като прекратен осигурител, била предадена поетапно в
Отдел „Обединен осигурителен архив“ с.Невестино-обл. Кюстендил към
ТП на НОИ-гр.Кюстендил.
Това било сторено от последния генерален директор-подсъдимия Щ. Щ.
Щ..
Свидетеля К. ДР. В.-ЕГН **********,през трудовия си маршрут бил
заемал различни работни позиции, но в периода 1988г.-1991г. НЕ бил заемал
2
каквато и да било длъжност в ДФ „Строймашинженеринг“/ в това число и в
СМИ „********“/. Това обстоятелство, било добре известно не само на К.В.,
но също и на подсъдимия Щ. Щ. Щ..
В началото на 2017г. свидетеля К.В. вече бил събрал голяма част от
изискуемите се съгласно „Кодекса за социално осигуряване“ точки за
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въпреки
това той все още не притежавал необходимия сбор от 100точки, поради и
което към 2017г. нямал основание за отпускане на горепосочената пенсия.
Независимо от горните обстоятелства свидетеля К.В. решил да подаде
заявление в ТП на НОИ -гр.Перник с искане за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като представи освен документите си за
действително прослужено време на различни работни позиции, така също и
други такива с невярно съдържание. По-конкретно намерението му било да
представи документи, които да удостоверяват положен от него осигурителен
стаж в ДФ „Строймашинженерйнг“/вкл. в предприятието, когато то все още
носело наименованието СО„Вагоностроене“/ в периода 1988г.-1991г. По тази
начин К.В. щял да докаже положен от него осигурителен стаж /с оглед
желанието му да му бъде отпусната пенсия/, какъвто той знаел, че не е
полагал, тъй като в този период той нямал каквото и да било общо с това
предприятие.
В изпълнение на това свое намерение свидетеля К.В. се снабдил /по
начин, останал неустановен в хода на разследването-но без самият той да ги
съставя/ с няколко документа, които имали изцяло невярно съдържание, тъй
като отразеното в тях противоречало на обективната действителност, което
обстоятелство му било много добре известно.
Така той се снабдил със: 1/ Удостоверение /УП-2/ с изх. № 33 -
2/20.01.1992г., записано, че е издадено от ДФ„Строймашинженерйнг“ СМИ
„Строймашрем онт“,като в това удостоверение било записано, че К.В. е
заемал длъжност „монтажник“ в ДФ „Строймашинженерйнг“
СМИ„********“ в периода 01.01.1989г.- 31.ХІІ.1991г. и че сумата на
брутното му трудово възнаграждение за периода възлиза на 79
836.75лева,като на този документ били положени печати на
ДФ„Строймашинженерйнг“ СМИ „********“, както и бил подписан в
графите „Изготвил“, „Гл. счетоводител“ и „Ръководител“. 2/Удостоверение
образец /УП-30/ с изх. № 33-3/20.01.1992г. записано, че е издадено от ДФ
„Строймашинженерйнг“ СМИ „********“; в това удостоверение било
записано, че К.В. е заемал длъжност „монтажник“ в ДФ
„Строймашинженерйнг“ СМИ „********“ в периода 01.07.1988г. -
31.ХІІ.1991г., а положеният от него труд е такъв от втора категория; На този
документ били положени печати на ДФ„Строймашинженерйнг“ СМИ
„********“,както и бил подписан в графите „Изготвил“,„Гл.счетоводител“ и
„Ръководител“; 3/ както и ЗАПИСИ в Трудова книжка с 1192 на К. ДР.
В.,изпълнени: на страница 16последен и предпоследен редове, на страница
3
17последен и предпоследен редове, на страница 18първи и втори редове, и на
страница 19целия изписан текст; всъщност ТРУДОВАТА КНИЖКА на К.В.
била редовно издадена, но в нея на горепосочените места били отразени
неверни обстоятелства/което му било пределно ясно/, а именно - 3.1/ че на
01.07.1988г. бил назначен на длъжност „монтажник“ в СО „Вагоностроеие“ с
надница 6,47лева, а на 31.ХІІ.1988г. трудовият му договор бил прекратен на
основание „преназначен“; тези неверни факти били изписани на
предпоследните редове на страница 16 и страница 17 от трудовата книжка,
били положени съответни печати й били положени подписи за „ръководител“
/в графата за назначаване и в графата за прекратяване на трудовия договор/;
3.2/ че на 01.01.1989г. бил назначен като монтажник в ДФ„Транстехника“
СО„Вагоностроене“ с надница 7,18лева, а на 01.04.1990г. трудовият му
договор бил прекратен на основание „преназначен“; тези неверни факти били
изписани на последните редове на страница 16 и страница 17 от трудовата
книжка, били положени съответни печати и били положени подписи за
„ръководител“ /в графата за назначаване и в графата за прекратяване на
трудовия договор/; 3.3/ че на 01.04.1990г. бил назначен на длъжност
„монтажник“ в ДФ„Транстехника“ СО „Вагоностроене“ със заплата 400лева,
а на 31.ХІІ.1990г. трудовият му договор бил прекратен на основание
„преназначен“; тези неверни факти били изписани на първите редове на
страница 18 и страница 19 от трудовата книжка, били положени съответни
печати и били положени подписи за „ръководител“ /в графата за назначаване,
в графата за основание за прекратяване на трудовия договор и в графата за
прекратяване на трудовия договор/; 3.4/ че на 01.01.1991 г. бил назначен на
длъжност „монтажник“ в ДФ „Строймашинженеринг“ СМИ „********“ със
заплата 1250 лева, а на 31.ХІІ.1991г. трудовият му договор бил прекратен на
основание „чл.325 т.1 от КТ“; тези неверни факти били изписани на вторите
редове на страница 18 и страница 19 от трудовата книжка, били положени
съответни печати и били положени подписи за „ръководител“ /в графата за
назначаване и в графата за прекратяване на трудовия договор/; и 3.5/ в
долната част на страница 19 - че е прослужил времето от 01.07.1988г. до
31.ХІІ.1991г. /т.е. три години и шест месеца/ в ДФ „Строймашинженеринг“
СМИ „********“; бил положен съответен печат и били положени подписи за
„Гл. счетоводител“ и „Ръководител“.
След като К.В. се снабдил с гореизброените документи /които били
официални, тъй като се сочело, че са издадени от съответни длъжности лица в
кръга на тяхната служба/, които отразявали неверни обстоятелства /и което
било отлично съзнавано от него/, той пристъпил към реализация на своето
горепосочено намерение. Така на дата 07.04.2017г. К.В. се явил в сградата на
ТП на НОЙ-гр.Перник /която се намирала в гр.Перник/, където подал
ЗАЯВЛЕНИЕ за отпускане на пенсия/и и добавка/и. В него той посочил, че
избира за целите на изчисляване на размера на пенсията осигурителния доход
за трите последователни години 1989, 1990 и 1991 /т.е. тези, които били
обхванати от неположения действително от него осигурителен стаж и за
4
които години отразеният му-но несъответстващ на обективната истина-
осигурителен доход бил по-висок/.
В това заявление К.В. посочил на съответното място документите,
който доказвали положения от него осигурителен стаж, като посочил и
гореизброените и подробно описани документи, имащи невярно съдържание.
Към това заявление К.В. приложил и всички документи, с които разполагал в
тази връзка-това били както истински документи с вярно съдържание, които
отразявали действително прослужено от него време на различни позиции,
така и тези с невярно съдържание- Удостоверение /УП-2/ с изх. № 33 -
2/20.01.1992г. записано, че е издадено от ДФ„Строймащинженеринг“ СМИ
„********“; Удостоверение образец /УП-30/ с изх. № 33 - 3/20.01Л992г.,
записано, че е издадено от ДФ„Строймашинженеринг“ СМИ „********“;
както и ТРУДОВА книжка с № 1192 /респ. с всички намиращи се в нея записи
- в това число и подробно описаните такива по-горе с невярно съдържание/.
К.В. сторил това съзнателно и обмислено, знаейки, че представя официални
документи, които съдържат напълно невярна информация. Заявлението и
придружаващите го приложения К.В. представил пред Т.Й.Б./„старши
444
специалист" в Сектор „Пенсионно обслужване/, която сверила предадените
й документи, след което окомплектовала пенсионната преписка.
След това тази преписка била предадена на М.В.С-Х. която заемала
“
длъжност „експерт по осигуряването“ към Сектор „Отпускане на пенсии,
чийто служебни задължения включвали обработка на приложените
документи с цел пресмятане на осигурителния стаж и доход. Същата
констатирала факта, че част от осигурителния стаж е заявен като положен в
ДФ „Строймашинженеринг“, вкл. и че избраният тригодишен период за
изчисляване на размера на пенсията спада към този период. Понеже
съществувала информация, че този прекратен осигурител е от рискова група
и че удостоверенията, издавани от името на същия са с неверни данни М.С-Х.
пристъпила към извършване на проверка относно истинността на заявения
осигурителен стаж от К.В.. В тази връзка М.С-Х. се свързала с К.В. и
поискала от него да декларира, че действително е работил в ДФ
„Строймашинженеринг“.
На дата 10.04.2017г. К.В. писмено декларирал, че действително е
“
работил за посочения период в ДФ „Строймашинженеринг, както и че
действително е получавал посоченото трудово възнаграждение /но тази
декларация не се изисквала по силата на закон, указ или акт на Министерския
съвет/.
След това до него било изпратено Писмо от ТП на НОИ-гр.Перник, че
следва да представи допълнителни писмени доказателства касателно стажа си
“
в ДФ „Строймашинженеринг /като например Заповед за прекратяване на
трудов договор, молба за назначаване и други подобни/. К.В. решил да
продължи със своята дейност и да представи такива писмени доказателства.
5
В тази връзка последният се снабдил /по начин, останал неустановен
в хода на разследването - но без самият той да ги съставя/ с още няколко
документа, някои от които имали изцяло невярно съдържание /тъй като
отразеното в тях противоречало на обективната действителност/, а други били
неистински такива /посоченото лице за техен автор не съвпадало с
действителния им съставител/, които обстоятелства все така били много добре
известни на К.В..
Така той се снабдил със:1/Заповед № 196/01.12.1991г. за прекратяване на
“
трудово правоотношение между ДФ „Строймашинженеринг СМИ
“
„******** и К. ДР. В.; в този официален документ /той бил именно
официален, тъй като се сочело да е издаден от длъжностно лице в кръга на
неговата служба/ било записано, че на основание чл.325 т.1 от „Кодекса на
труда“ се прекратява трудовото правоотношение от страна на ДФ
“
„Строймашинженеринг“ СМИ „******** с К.В. /на длъжност „монтажник“/,
считано от 01.01.1992г.; като причина било изписано „по взаимно съгласие“; а
така също на този документ бил положен печат на
ДФ„Строймашинженеринг“ СМИ „********“, както и бил подписан в
графата „Изготвил“ и в графата „Ръководител“ /от подсъдимия Щ. Щ. Щ./,
както и в графите за „съгласувано с:“съответно с: „Главен счетоводител“,
„Гл.юрисконсулт“ и „Ръководител ТРЗ“; този официален документ имал
изцяло иевярно съдържание, тъй като никакво трудово правоотношение на
К.В. с горепосоченото предприятие не било прекратявано на тази дата, тъй
като към нея той нямал нищо общо с него, вкл. и не заемал никаква длъжност
в него; 2/ Молба от К. ДР. В. до Другаря Директор на СО „Вагоностроене“-гр
С. от дата 20.06.1988г.; в тази молба било записано изявление на същия до
„Другаря директор“ на СО„Вагоностроене“ с което той заявявал желанието си
да бъде назначен на работа във въпросното предприятие на длъжност
„монтажник“; тази молба била един неистински частен документ, тъй като тя
не била подписана от лицето, сочено като неин автор, а именно-К.В.;
подписът, положен от негово име представлявал имитация на подписа
му/поради и което на него му било изключително добре известно, че самият
той не е подписвал някога този документ/; 3/ Разписка за връчване на Заповед
№ 196/01.12.1991г. за прекратяване на трудово правоотношение между ДФ
„Строймашинженеринг“ СМИ„********“ и К. ДР. В. на гърба на същата; този
частен документ представлявал графа, отпечатана на гърба на Заповедта в
нейната долна част; в него следвало да се отрази датата на връчването на
самата Заповед, поради и което той имал свое самостоятелно
значение от инкорпорираното волеизявление в самата Заповед като
диспозитивен документ-тази разписка се явявал свидетелстващ
документ,удостоверяващ обстоятелството, относно датата на връчване; този
частен документ бил подписан от името на К.В., което го правело неистински
документ - в действителност той не бил подписвал някога документа /поради
и което това му било много добре известно/, а положеният подпис
6
представлявал имитация на неговия такъв; и 4/ Трудов договор №
543/01.07.1988г. сключен между СО „Вагоностроене“ и К. ДР. В.; въпросният
трудов договор съставлявал попълнена типова бланка на трудов договор, като
бил подписан във всички необходими графи; в това число бил подписан и в
графите „Работник“, „Подпис на работника“ и „Подпис на служителя“ от
името на К. ДР. В.; в действителност обаче нито един от подписите за
последния не били изпълнени от него, а представлявали имитация на подписа
му - респективно не било възможно за К.В. да не знае, че изобщо не е
подписвал такъв документ.
След, като К.В. се снабдил с гореизброените НЕистински документи
и такива с невярно съдържание той решил да ги представи в ТП на НОИ-
гр.Перник с цел да докаже иевярното обстоятелство, че е работил в ДФ
„Строймашинженеринг“ в сочения период от време.
За тази цел той уведомил по телефона М.С.-Х.,че синът му ще
донесе необходимите документи. След това изпратил своя син -А.К.Д., който
се явил в сградата на ТП на НОИ-гр.Перник /находяща се в гр. Перник/ на
дата 14.06.2017г. с нотариално заверено пълномощно, даващо му право да
представлява баща си пред Националния осигурителен институт. К.В. не
обяснил на сина си, че документите, които ще представи, всъщност са с
невярно съдържание и неистински такива. По този начин и на горепосочената
дата А.Д., като пълномощник на баща си и по негово желание, представил
пред служител на ТП на НОИ - гр.Перник, гореизброените документи -
Заповед № 1-96/01.12.1991г. за прекратяване на трудово правоотношение
между ДФ „Строймашинженеринг“ СМИ „********“ и К. ДР. В.; Молба от К.
ДР. В. до Другаря Директор на СО „Вагоностроене“-гр.С., от дата
20.06.1988г.; разписка за връчване на Заповед № 196/01,12.1991г. за
прекратяване на трудово правоотношение между ДФ „Строймашинженеринг“
СМИ „********“ и К. ДР. В. на гърба на същата; и Трудов договор №
543/0LG7.1988г. сключен между СО „Вагоностроене“ и К. ДР. В..
Във връзка с това М.С.-Х. поискала информация касателно заявителя К.В.
от отдел „Обединен осигурителен архив“ с. Невестино-обл.Кюстендил към
ТП на НОИ- гр.Кюстендил.
От получения отговор станало ясно, че за К. ДР. В. НЕ съществува
информация, като работник или служител на това предприятие. Във връзка с
това спрямо него бил постановен отказ от отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, а до Районна прокуратура-гр.Перник бил
изпратен съответен сигнал.
По случая било образувано Досъдебно производство № 754/2017г. по
описа на 01РУ-ОД-МВР-гр.Перник.
Предмет на това дело било евентуално извършено престъпление по
чл.316 вр. чл.308 ал.1 във вр. чл.26 ал.1 НК и по чл.316 вр. чл.309 ал.1 НК от
страна на К.В..
7
Във връзка с установяване на обективната истина се наложило
провеждането на разпит в качество на свидетел на подсъдимия Щ. Щ. Щ..
Същият се явил в 01 РУ ОД МВР-гр.Перник /на улица „Самоков“ № 1 в
гр.Перник/ на дата 08.12.2017г. за разпит-л.42 по Досъдебното
производство/от старши разследващ полицай към Сектор „Разследване Първо
РУ — гр.Перник“ при Отдел „Разследване“ на ОД МВР – гр. Перник- св.АЛ.
ОГН. М./.
Преди разпита му били разяснени надлежно всички права и задължения,
както и разпоредбата чл.290 ал.1 НК, вкл. отговорността, която се носи при
затаяване на истина или съзнателно потвърждаване на неистина /което той
удостоверил, чрез подписа си/. Така също му били разяснени изрично и
разпоредбите на чл.121 ал.1 НПК, както и тази на чл.119 НПК.
Подсъдимия Щ. Щ. Щ. следвало да изложи възприятията си, относно
гореизложения и подробно описан случай съобразно действително
видените/чутите от него обстоятелства. Въпреки че съзнавал задължението си
да изложи единствено истината относно възприетите от себе си
обстоятелства, подсъдимия решил да изложе неверни обстоятелства в
проведения му разпит с цел да възпрепятства разкриването на обективната
истина.
По време на проведения разпит подсъдимия Щ.Щ. устно заявил,
пред старши разследващ полицай св. А.М. /който се явявал „надлежен орган
на властта“, доколкото заемал горепосочената длъжност в Сектор
„Разследване Първо РУ-гр.Перник“ към Отдел „Разследване“ на ОД МВР -
гр.Перник в присъщите задължения на която спадало провеждане на
разследвания за извършени престъпления от общ характер, респ. извършване
на необходимите действия по разследването в съответствие с Наказателно-
процесуалния кодекс/, че: познава по име и по физиономия лицето К. ДР. В.,
като същият е бил работник в предприятието СМИ„********“-гр.С.,
поделение на държавна фирма „Строймашииженеринг“; и че същият
работел в предприятието на длъжност „строителен работник -
монтажник“.
Всички устно направени изявления от подсъдимия Щ.Щ. пред св.А.М.
били дословно записани от него в надлежно изготвения и оформен протокол
за разпит на свидетел по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. В
последствие изготвеният протокол за разпит бил прочетен лично от
подсъдимия Щ.Щ. и той удостоверил с подписа си, че показанията му са
записани правилно.
Във връзка с установяване на обективната истина се наложило
провеждането и на допълнителен разпит в качество на свидетел на
подсъдимия Щ.Щ..
Същият се явил в 01 РУ ОД МВР – гр.Перник /на улица „Самоков“ № 1 в
гр.Перник/ на дата 08.06.2018г. за разпит-л.54 по досъдебното производство
8
/от старши разследващ полицай към Сектор „Разследване Първо РУ - гр.
Перник“ при Отдел „Разследване“ на ОД МВР-гр. Перник-св.АЛ. П. АТ./.
Преди разпита му били разяснени надлежно всички права и задължения,
както и разпоредбата чл. 290 ал.1 НК, вкл. отговорността, която се носи при
затаяване на истина или съзнателно потвърждаване на неистина /което той
удостоверил чрез подписа си/. Така също му били разяснени изрично и
разпоредбите на чл.121 ал.1 от НПК, както и тази на чл.119 НПК.
Подсъдимия Щ.Щ., следвало да изложи възприятията си относно
гореизложения и подробно описан случай съобразно действително
видените/чутите от него обстоятелства. Въпреки че съзнавал задължението си
да изложи единствено истината относно възприетите от себе си
обстоятелства, обвиняемият решил отново изложил неверни обстоятелства в
проведения му разпит с цел да възпрепятства разкриването на обективната
истина.
По време на проведения разпит подсъдимия Щ.Щ. устно заявил пред
старши разследващ полицай св.А.А. /която се явявала надлежен орган на
властта, доколкото заемала горепосочената длъжност в Сектор „Разследване
Първо РУ-гр. Перник“ към Отдел „Разследване“ на ОД МВР-гр.Перник в
присъщите задължения на която спадало провеждане на разследвания за
извършени престъпления от общ характер, респ. извършване на необходимите
действия по разследването в съответствие с Наказателно-процесуалния
кодекс/, включително и че: потвърждава казаното от него в предходния му
разпит като свидетел по делото /т.е. при разпита му от дата 08.12.2017г. /в
който разпит бил изложил посочените по-горе неверни обстоятелства/.
Всички устно направени изявления от подсъдимия Щ.Щ. пред
св.А.А. били дословно записани от нея в надлежно изготвения и оформен
протокол за разпит на свидетел по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
Така изготвеният протокол за разпит бил прочетен лично от подсъдимия Щ.
Щ. Щ. и той удостоверил с подписа си, че показанията му са записани
правилно.
След приключване на разследването по образуваното досъдебно
производство Районна прокуратура-гр.Перник внесла обвинителен акт срещу
К. ДР. В. за извършено от него престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.1 вр.
чл.26 ал.1 НК в периода 07.04.2017г. — 14.06.2017г. в гр. Перник, както и по
чл.316 вр. чл.309 ал.1 НК на 14.06.2О17г. в гр.Перник.
Изложената фактическа обстановка в обстоятелствената част на
изготвения обвинителен акт /и обобщена в неговия диапозитив/ била изцяло
съответстваща на изложената по-горе /включително и относно факта, че К.
ДР. В. НЕ е работил в предприятието СМИ „********“-гр. С., поделение на
държавна фирма „Строймашйнженеринг“/ /респективно противоречаща на
заявеното като свидетел от подсъдимия Щ. Щ. Щ. в съществени свои части:
че К. ДР. В. е работил в ДФ„Строймашинженеринг“, поделение „********“ –
гр.С./.
9
По този обвинителен акт било образувано НОХД № 1255/2019г. по
описа на Районен съд-гр.Перник.
В рамките на това дело било проведено подробно и задълбочено съдебно
следствие в рамките на което били извършени множество съдебни следствени
действия: били проведени редица разпити на свидетели; приобщени писмени
доказателства; изслушани и приети експертизи.
Като част от това съдебно следствие на дата 17.Х.2019г./в сградата на
Съдебна палата-гр.Перник, находяща се в гр.Перник, ул.„Търговска“ № 37/
било проведено заседание по НОХД № 1255/2019г. по описа на Районен съд -
гр.Перник в хода на което бил проведен разпит, като свидетел на подсъдимия
Щ. Щ. Щ./л.28/.
Преди провеждането му на подсъдимия били разяснени надлежно всички
права и задължения, както и разпоредбата чл.290 ал.1 НК, включително
отговорността, която се носи при затаяване на истина или съзнателно
потвърждаване иа неистина. Така също му били разяснени изрично и
разпоредбите на чл.121 ал.1 НПК, както и тази на чл.119 НПК. Подсъдимия
Щ.Щ. следвало да изложи възприятията си относно гореизложения и
подробно описан случай съобразно действително видените/чутите от него
обстоятелства. Въпреки че съзнавал задължението си да изложи единствено
истината, относно възприетите от него обстоятелства, подсъдимия решил за
трети пореден път да изложи неверни обстоятелства в проведения му разпит с
цел да възпрепятства разкриването на обективната истина.
По време на проведения разпит подсъдимия Щ.Щ. устно заявил пред
Районен съд-гр.Перник, че: познава лицето К. ДР. В., който е работил, като
монтажник в Стопанско обединение „Вагоностроене“ /предходно
наименование на ДФ„Строшаишнженеринг“/ в периода 1988 - 1991година;
че е виждал на територията на СМИ „********“- гр.С. /част от държавна
фирма „Строймашинженеринг„ К. ДР. В., като се е поздравявал със същия;
че лично е виждал К. ДР. В. как работи в качеството му на работник на СМИ
„********“.
Всички устно направени изявления от подсъдимия Щ.Щ. пред Районен
съд-гр.Перник били дословно записани от съдебния секретар в надлежно
изготвения и оформен протокол за проведеното съдебно заседание по реда на
Наказателно- процесуалния кодекс.
След приключването на съдебното следствие, пледоариите и последната
дума на подсъдимия по НОХД № 1255/2019г. по описа на Районен съд -
гр.Перник била постановена ПРИСЪДА № 10 от 03.ІІ.2020г./ л.68/ с която К.
ДР. В. бил признат за виновен по повдигнатите му и поддържани от Районна
прокуратура - гр.Перник обвинения - за извършено престъпление по чл.316
вр. чл.308 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК /в периода 07.04.2017г. - 14.06.2017г. в
гр.Перник/, както и за извършено престъпление по чл.316 вр. чл.309 ал.1 НК
/на дата 14.06.2017г. в гр.Перник/.
10
Изложената в МОТИВИТЕ на съда/ л.72/ приета за установена фактическа
обстановка била напълно сходна с изложената такава в обстоятелствената
част /а и в диспозитива/ на внесения от прокурора обвинителен акт. В този
смисъл този съдебен акт и приетата в него фактическа обстановка се
намирали в абсолютна несъвместимост със заявеното от подсъдимия Щ. Щ.
Щ. при трите проведени му разпита, като свидетел/посочените такива в
досъдебното производство и в съдебното производство/.
Въпросната присъда на Районен съд-гр.Перник била обжалвана от страна
на защитата, при което било образувано ВНОХД № 94/2020г. по описа на
Окръжен съд - гр. Перник.
След провеждането на съответно съдебно следствие, пледоарии и
последна дума на подсъдим по делото било постановено РЕШЕНИЕ №
260008/21.09.2020г. –/л.13/с което първостепенният съдебен акт бил
потвърден изцяло.
В този съдебен акт били изложени и НАРОЧНИ мотиви в насока именно
защо НЕ следва да се кредитират показанията, дадени като свидетел от страна
на подсъдимия Щ. Щ. Щ.,чито съдържание са изцяло в противовес на
внесенеия Обвинителен акт от РП-Перник,установената фактическа
обстановка последвана от присъда на ПРС и последвалото решение на ПОС в
последтвие.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин, като взе предвид писмените доказателства приложени по
Досъдебно производство № 559/2020г. по описа на 01 РУ-МВР-гр.Перник
писмени документи:Писмо до „Сектор Разследване“-01-РУ-МВР-Перник-
л.28, Справка съдимост-л.21, Съдебно почеркова експертиза-л.30, Справка
ПП-л.67, както и писмените доказателства по Досъдебно производство №
754/2017г. по описа на 01 РУ ОД МВР-гр.Перник, Протоколи за разпити на
свидетели /л.23-26 от Том I от досъдебното производство/;справка за
съдимост/л. 21 - 22 от Том I от досъдебното производство/; заверени копия на
НОХД № 1255/2019г. по описа на Районен съд - гр. Перник /Том II и Том III/;
Справка от ОД МВР - гр. Перник /л.28 от Том I/; протокол за изготвена
съдебно-графическа експертиза /л.30-33 от Том І; протокол за Изземване на
сравнителни образци /л.35 от Том I/; писмена справка, удостоверение и копия
на други документи от Агенция по вписванията /л.37 - 58 от Том І; справка и
удостоверение от Служба по вписванията /л.60-61 от Том I/; Писмо и справка
от ТД на НАП /л.64-65 от Том І; други писмени Справки от ОД МВР –
гр.Перник /л.67-70 от Том I/; Справка от УИС на ПРБ /л.16 от Том I/
Състава възприе, така изложената фактическа обстановка,
предвид че същата е единствено възможната и логически обезпечена със
наличните по делото установени факти и обстоятелства, чрез юридическите
средства на НПК, изхождайки от следното:
-налице е излагане от свидетел/подсъдимия/на неверни обстоятелства
и факти НЕсъответстващи на обективната действителност, пред надлежен
11
орган-разследващ полицай/двукратно/ и пред съдебен състав.
-изложените неверни обстоятелства касаят директно и пряко предмета на
доказване/авторството на деянието/, а не странични и ирелевантни
обстоятелства.
-изложените неверни обстоятелства са дадени от лице разбиращо свойството
и съдържанието на извършеното и можещо да ръководи своите действия.
-въпросните неверни обстоятелства и факти НЕсъответстващи на обективната
действителност са дадени при и след изрично разяснение, относно
наказателните последици, които законодателя е предвидил при игнориране
въпросното предупреждение обективирано в съответната норма.
-въпреки дадените неверни обстоятелства НЕ са предприети действия по
редукция или елиминиране на същите от страна на изложили я ги във
възможния за това период-момент, даден от законодателя.
-установената фактическа обстановка напълно съответства със приложените
доказателства по делото и коренно се отличава от изложеното от подсъдимия
Щ. Щ. Щ. /в качеството и на свидетел по Досъдебно производство №
559/2020г. по описа на 01 РУ-МВР-гр.Перник и Досъдебно производство №
754/2017г. по описа на 01 РУ ОД МВР-гр.Перник, както и по НОХД №
1255/2019г. по описа на Районен съд-гр.Перник /.
По доказателствата:
Въз основа на доказателствените материали по делото, събрани и
проверени непосредствено от съда, преценени в тяхната взаимовръзка и
логическа последователност, горните съображения и чисто логически изводи,
съдът прие за доказано по несъмнен начин, че деянието предмет на
настоящото обвинение е извършено от процесния подсъдим Щ. Щ. Щ. /в
качеството му на свидетел,като изходи както от цялостно събрания
доказателствен материал по делото така и от показания на свидетелите:
Разследващи органи-старши разследващ полицай АЛ. П. АТ. към
Сектор„Разследване Първо РУ-гр.Перник“ при Отдел „Разследване“ на ОД
МВР-гр.Перник, както и Старши разследващ полицай АЛ. ОГН. М. към
Сектор „Разследване Първо РУ-гр.Перник“ при Отдел „Разследване“ на ОД
МВР-гр.Перник и свидетеля К. ДР. В., които очевидно, подкрепят изцяло
обвинителната теза, тъй като посочените свидетели еднозначно установяват
авторството и механизма на установената фактология,коренно
противоречаща на изложеното от подсъдимия Щ. Щ. Щ. и неговата защитна
теза.
В показанията си, същите логично и в хронологична
последователност, възпроизвеждат личните си възприятия от началото до
края на служебния си контакт с подсъдимия, изяснявайки повода за него,
описвайки детайлно поведението и действията на всеки от участник в
него/разясняване и запознаване са права и задължения,потвърждаване ,че
същите са разбрани респ.собственоръчното им подписване. Изявленията им,
12
кореспондиращи си изцяло и допълващи се взаимно, позволят ясно да бъде
очертана фактическата обстановка, а оттук и да се формира несъмнен извод
по въпросите съставляващи предмет на доказване.
Свидетелите са категорични, относно изложеното деянието и
механизма на извършване показанията им са логични и последователни, тъй
като по несъмнен начин посочват авторството на деянието.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че въпросните свидетели
очевидци интерпретират действителни възприятия, при това обективно и
достоверно и кореспондиращи си взаимно както по между си така и с
приложените писмени доказателства/Протоколи от с.з, и Протокол от разпит
на свидетел/. Затова и при формиране на изводите си от фактическа страна
съдът изцяло дава вяра на показанията им, като ги намира за логични,
последователни, изясняващи в пълнота и по убедителен начин фактите и
обстоятелствата, съставляващи предмет на доказване.
Съдът НЕ намира каквото и да било основание да им бъде вменявана
недобросъвестност при излагане на фактите, респ. да бъдат упрекнати в
каквато и да е заинтересованост/посочените свидетели са такива по силата на
служебните си задължения/ от потвърждаването на неверни такива.
Интерпретацията на случилото се дадена от всеки от тях, останала
непротиворечива в хода на производството /предходно и настояще/,изцяло
кореспондира на заявеното от останалите, както и на писмените доказателства
по делото.
Доколкото районният съд, разглеждал НОХД № 1255/2019г. по описа на
Районен съд-гр.Перник /Досъдебно производство № 754/2017г. по описа на 01
РУ ОД МВР-гр.Перник/ е извършил преценка на установената фактическа
съвкупност и е приел, че същата съответства на направения окончателен
извод за решаване на делото, ведно с потвърждаването на този извод от
следващата въззивна инстанция/ ВНОХД № 94/2020г. по описа на Окръжен
съд - гр. Перник.-РЕШЕНИЕ № 260008/21.09.2020г.–/л.13/, настоящият състав
приема, че тези факти са от правно и фактическо естество, което доказва
безспорно приетата фактическа обстановка в частта касаеща обстоятелството,
че въпросния свидетел К.В. НЕ е работил в процесното предприятие т.е
представените документи от същия в насока на обратното не отговарят на
истината тоест доказано е -извършеното деяние, неговият автор, механизмът
на деянието, вината и правната му квалификация.
Тъкмо в тази насока настоящият състав приема, че след, като с
ПРИСЪДА на Районния съд, с което е приключило НОХД № 1255/2019г. по
описа на Районен съд-гр.Перник/Досъдебно производство № 754/2017г. по
описа на 01 РУ ОД МВР-гр.Перник/ е прието и доказано т.е придобило е
статут на „сила на присъдено нещо“.
Съдът прие, че доколкото въпросът за отговоността и виновността на
К.В. е разрешен с влязъл в сила окончателен съдебен акт придобил
13
изискуемия стабилитет, то същият има и значение по отношение на
изясняване и конкретизиране на фактологията по настоящото дело. Предвид
изложеното, съдът приема, като пряко относими към предмета по настоящото
дело заверените копия на НОХД № 1255/2019г. по описа на Районен
съд-гр.Перник /Досъдебно производство № 754/2017г. по описа на 01 РУ ОД
МВР-гр.Перник/ имащи значението на доказателства, които ще цени с висока
правна стойност и степен на установеност на фактите за които се отнасят,
доколкото същите доказват в пълна степен и категорично и възприетата по
настоящото дело фактическа обстановка и не се намират в противоречие с
останалия доказателствен материал, а напротив напълно кореспондират със
същия, в това число и с разпита на разследващиТЕ полицаи: Старши
разследващ полицай АЛ. ОГН. М. към Сектор „Разследване Първо РУ -
гр.Перник“ при Отдел „Разследване“ на ОД МВР-гр. Перник и разследващ
полицай към Сектор „Разследване Първо РУ-гр.Перник“ при Отдел
„Разследване“ на ОД-МВР-гр.Перник-св.АЛ. П. АТ.,разпитали подсъдимия
по досъдебното производство и разпитани, като свидетели по досъдебното
производство по настоящото дело, които категорично и смислово
тъждествено на заявеното от тях при техния разпит сочат, какви
обстоятелства подсъдимия устно е заявил пред тях и които са били писмено
въпроизведено в инкриминираните протокли за разпит. В този смисъл съдът
намира, че доказателствената съвкупност е еднозначна и безпротиворечива.
На следващо място в основата на своите рещаващи правни изводи,
съдът поставя и именно и съставения протокол за разпит на подсъдимия в
качеството му на свидетел по НОХД № 1255/2019г. по описа на Районен
съд-гр.Перник/Досъдебно производство № 754/2017г. по описа на 01 РУ ОД
МВР-гр.Перник/ в който той отново недвусмислено и категорично е заявил
пред надлежен орган на властта /разследващи полицаи към Сектор
„Разследване Първо РУ-гр.Перник“ при Отдел „Разследване“ на ОД МВР-
гр.Перник и съдебен състав при ПРС.
От съдържанието на протоколите по НОХД № 1255/2019г. по описа
на Районен съд-гр.Перник /Досъдебно производство № 754/2017г. по описа на
01 РУ ОД МВР-гр.Перник/ се доказва по категоричен и недвусмислен начин,
че преди извършване на разпита на подсъдимия, надлежно му са били
разяснени всички права и задължения в качеството му на свидетел по
досъдебното производство. По безспорен начин се доказва, че на подсъдимия
е било обяснено съдържанието на нормите на чл.121 ал.1 НПК, както и
процесуланата възможност, която същата има на основание чл.119 НПК, да
като съдържанието и на самите разпоредби е дословно възпроизведено в
протокола непосредствено след снетата самоличност, което означава и че
освен че са му били разяснени, същия и сам ги е прочел преди да подпише
протокола, тоест имал е ясно знание за правата си в производството и не се е
възползвал от тях, а вместо това е дал изрично показания под угрозата да
носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване по чл. 290 НК, изрично
разяснен и по посочения вече начин от разследващия /като и съдържанието и
14
на тази разпоредба е вписано в протокола дословно/.
Видно от съдържанието на тези писмени доказателстелства е и
обстоятелството,че подсъдимия е била предупреден и за отговорността, която
ще понесе при лъжесвидетелстване по чл.290 ал.1 НК. Тези факти /досежно
разяснените му разпоредби–права и задължения/, съдът приема за доказани,
тъй като е и видно, а не се отрича и от самия подсъдим по делото, че той е
дал именно показания в посочения и записан смисъл и е удостоверил чрез
полагането на подпис върху протокола за разпит, именно това, че е бил
уведомен от разследващите органи за правата и задълженията си като
свидетел, както и че фактите са били изложени, така както усно ги е заявил
пред разследващия, а същият писмено ги е възпроизвел в протокола за разпит
на свидетел. Нещо повече, преди да положи подписа си/потвърдена
автентичност ,чрез изготвената и приложена Графическа експертиза-приета
от съда/ същия отново е била запознат със съдържанието на записаните
изявления и не е направил и не прави и понастоящем по делото възражения,
че нещо е записано неточно. Следователно, съдът дава вяра и кредитира
отразените факти в инкриминирания прокол и ги приема за релевантни,
относими и пряко значими към предмета на делото.
Изрично следва да се подчертае, че към момента на депозиране на
тези показания, подсъдимия очевидно е действал с ясното съзнание, че
излага неистини, което обективно означава, че неговите показания априори са
могли да препятстват установяването на обективната истина по цитираното
дело и да въведат в заблуждение съответните органи при решаващите им
изводи. Същите са били от естество при кредитирането им обективно да
затруднят наказателния процес по това дело и респективна препятстват
разкриването на обективаната истина по същото. Тоест насочеността им е
била именно към затрудняване дейността на съответните органи при
извършване на техните задължения и оневиняването на едно лице в
извършването на деяние, което същата отнапред е била наясно, че той е
извършил.
Посочената доказателствена съвкупност, безспорно и детайлно
възпроизвежда цялата фактология по делото, развилите се действия, както и
поведението на всеки един от участниците тях.
При анализа на доказателсвата по делото, съдът кредитира изцяло и
показанията на двамата свидетели- Разследващи полицаи, доколкото счита
същите за логични, последователни и безпротиворечиви и обективни.
Изявленията на тези свидетели кореспондират с останалия доказателствен
материал по делото, явяват се в смислов унисон със същия и го допълват,
поради което и съдът ги въприема като достоверни и съответни на приетата
от съда фактическа обстановка.
Доказателственият материал в горепосочения като кредитиран се
явява непротиворечив и пресъздава еднозначно и безпротиворечиво
фактическата обстановка от значение за правилното решаване на делото.
15
От правна страна:
Престъпленията против правосъдието, каквото е порцесното по чл.290 от
НК, се подразделят на две групи, според съдържанието на своя обект.
В първата група престъпления влизат посегателствата, които
възпрепятстват вземането на правилни решения от органите на съдебната
власт–чл.286-чл.293 от НК, а във Втората група– посегателствата, които
възпрепятстват изпълнението на вече взетите от органите на съдебната власт
решения–чл.293а-чл.300 от НК.
От обективна страна в настоящия случай е налице деяние,
извършено против правосъдието. Престъплението по чл.290 ал.1 от НК е
включено в Раздел ІІІ/престъпления против правосъдието/ на Глава VІІІ-ма от
НК.
Отговорността по чл.290 ал.1 от НК е свързана със съзнателното
устно или писмено потвърждаване на неистина или затаяване на истина от
лице в качеството му на свидетел пред съд или друг надлежен орган на
властта.
Престъпленията лъжесвидетелстване и подбуждане към
лъжесвидетелстване са насочени против правилното управление на
правосъдната дейност. С тези деяния се създават затруднения на
правораздавателните органи при разкриване на обективната истина във
връзка с основния факт, предмет на разследване, създават пречки за правилно
и обективно правораздаване.
Следователно потвърждаването на неистина и затаяването на истина е
деяние съставомерно по чл.290 ал.1 от НК, само когато се отнася до факти
или обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
делото,какъвто е и настоящия случа.
Когато тези факти или обстоятелства са ирелевантни за основния факт,
предмет на разследване, те не се отразяват на правораздавателната дейност,
поради което деянието е несъставомерно.
От същностно значение е, че правораздаването е важна държавна
дейност, която постига своите цели, като разкрива обективната истина.
Лъжесвидетелствуването пречи за постигането на правилно и
обективно правораздаване, подкопава доверието в право раздавателните
органи, поради което осъществените от подсъдимата съставомерно деяние по
чл.290 ал.1 от НК е обществено опасно.
Субект на престъплението е подсъдимия за който няма данни да
страда от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието, да не разбира свойството или значението на
извършеното или да не може да ръководи постъпките си, следователно е
напълно вменяемо наказателно отговорно лице.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия
16
умишлено.
С оглед горното и установената фактическа обстановка
гореизложена настоящият състав прие, че с описаното по-горе деяние
подсъдимия Щ. Щ. Щ.-ЕГН: ********** еосъществил състава на
чл.290 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като в периода 08.12.2017г.-
17.Х.2019г. в гр.Перник в условията на продължавано престъпление, пред
надлежни органи на властта/ПРЕД Разследващи органи- старши разследващ
полицай АЛ. П. АТ. към Сектор„Разследване Първо РУ-гр.Перник“ при
Отдел „Разследване“ на ОД МВР-гр.Перник, както и Старши разследващ
полицай АЛ. ОГН. М. към Сектор „Разследване Първо РУ -гр.Перник“ при
Отдел „Разследване“ на ОД МВР-гр. Перник и пред Районен съд- гр.
Перник /като свидетел УСТНО в проведени разпити/ и ПИСМЕНО /в
протоколи за разпити на свидетел от дата 08.12.2017г. и от дата 08.06.2018г./
съзнателно потвърдил НЕистина /“че К. ДР. В. е работил в ДФ
„Строймашинженеринг“, поделение СМИ „********“- гр.С./, както следва:
1. На 08.12.2017г. в гр.Перник/ул.„Самоков“ № 1/, пред надлежен орган
на властта-Старши разследващ полицай АЛ. ОГН. М. към Сектор
„Разследване Първо РУ-гр.Перник“ при Отдел „Разследване“ на ОД МВР -
гр.Перник, като свидетел УСТНО/в проведен разпит на 08.12.2017г. по
Досъдебно производство № 754/2017г. по описа на 01 РУ ОД МВР-гр.Перник/
и ПИСМЕНО /в протокол за разпит на свидетел от 08.12.2017г. по същото
дело/ съзнателно потвърдил НЕистина /“че лицето К. ДР. В. е работил в СМИ
„********“ -гр.С., част от държавна фирма „Строймашинженеринг“/;
2. На 08.06.2018г. в гр.Перник /ул.„Самоков“ № 1/, пред надлежен орган
на властта-Старши разследващ полицай АЛ. П. АТ. към Сектор „Разследване
Първо РУ-гр.Перник“ при Отдел „Разследване“ на ОД МВР-гр.Перник, като
свидетел УСТНО /в проведен разпит на 08.06.2018г. по Досъдебно
производство № 754/2017г. по описа на 01 РУ ОД МВР-гр. Перник/ и
ПИСМЕНО /в протокол за разпит на свидетел от 08.06.2018г. по същото дело/
съзнателно потвърдил НЕистина /потвърдил дадените от него показания в
проведен на 08.06.2018г. разпит като свидетел, в които бил заявил, „че
лицето К. ДР. В. е работил в СМИ„********“–гр.С.“, част от държавна
фирма „Строймашинженеринг“/;
3. На 17.10.2019г. в гр.Перник/ул.„Търговска“ № 37 в сградата на Съдебна
палата-гр.Перник/,пред надлежен орган на властта /Районен съд-гр.Перник/,
като свидетел УСТНО /в проведен разпит на 17.10.2019г. в съдебно заседание
по НОХД № 01255/2019г. по описа на Районен съд-гр.Перник/ съзнателно
потвърдил НЕистина /“че лицето К. ДР. В. е работил в СМИ„********“-
гр.С.“, част от държавна фирма „Строймашинженеринг“в периода 1988г.-
1991г./
От обективна страна е извършила деянието чрез действия и се изразява в
това, че, като свидетел устно и съзнателно потвърдила НЕистини .
По делото безспорно се установи от доказателствените материали,
17
които съдът приема за достоверен, че горепосочените факти за които
подсъдимия е давал показания като свидетел, са неверни, т.е. НЕ отговарят на
истинските фактически обстоятелства към момента за който подсъдимия е
свидетелствал въпреки,че е знаел истинските фактически обстоятелства, а
именно, че въпросния свидетел не е работел в процесното предприятие.
От това следва извода, че подсъдимия, знаейки истинските фактически
обстоятелства е потвърдил обстоятелства, които са противоположни на тези
факти, т.е. е потвърдил НЕистина.
Съдът прие, че подсъдимия с оглед на всичко дотук изложено, с
поведението си изразено в това, че като свидетел по НОХД № 1255/2019г. по
описа на Районен съд-гр.Перник /Досъдебно производство № 754/2017г. по
описа на 01 РУ ОД МВР-гр.Перник/ с ясната представа, че дава лъжливи
показания и то пред орган на власт, заявени видно от словесния им изказ с
пълна категоричност, води до еднозначен извод за съда, че подсъдимия с това
си поведение, е засегнал отрицателно и то с висока степен -обекта на защита
на този вид престъпления, въздигнати от законодателя като обществено
значими. Практиката е абсолютно категорична по този въпрос-че значимо е
дали свидетелят дава показания за факти, касаещи главният предмет на
доказване, а не дали съответният орган ги е кредитирал и поставил в
основаната на решаващите си изводи, като само латентната възможност да
въведат в заблуждения същия е достатъчно основание деянието да е
съставомерно и лицето да носи наказателна отговорност за престъпление по
чл.290 НК - последното ясно сочи, че щом на свидетеля са разяснени правата
по чл.121 НПК и същият свидетелства, носи наказателна отговорност по
чл.290 НК, каквато е процесната хипотеза/.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, като
форма на вината, тъй като подсъдимия е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и
е целял настъпването им.
Това е така, тъй като действията на подсъдимия показват, че в
съзнанието му са били оформени представи за това, че дава неверни
обстоятелства,които пречат на разкриване на обективната истина.
От обективна страна, доколкото изпълнителното деяние на
престъплението по чл.290 ал.1 НК се осъществява като пред съд или пред
друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно
бъде потвърдена неистина или затаена истина, то настоящият състав намира,
че подсъдимия е осъществил първата визирана форма на изпълнителното
деяние, а именно- при проведен разпит в качеството на свидетел по НОХД №
1255/2019г. по описа на Районен съд -гр.Перник /и по Досъдебно
производство № 754/2017г. по описа на 01 РУ ОД МВР-гр.Перник/,устно /при
проведен разпит/ и писмено /в протокол за проведен разпит на свидетел
съзнателно потвърдил неистина, като последния е бил с ясното съзнание, че
изрича лъжа.
18
На следващо място, следва да се посочи, че изпълнителното деяние
подсъдимия е осъществил чрез действие, изразяващо се в съзнателно
потвържаване на неистина, относно възпроизвеждане на факти, които са
фундаментална част от предмета на доказване по цитираното НОХД и ДП и
имат пряко значение за изясняване и правилно решаване на делото /арг.
Чл.102 НПК/. В случая подсъдимия не само съзнателно е потвърдил неистина,
но е целял и да въведе в заблуждение компетентите органи относно основен
факт, подлежащ на доказване по обвинението,че К.В. е работил респ. не е
работил в процесното предприятие.
Това обстоятелство, възпроизвежда факти, които са основни за
предмета на доказване по НОХД № 1255/2019г. по описа на Районен
съд-гр.Перник /Досъдебно производство № 754/2017г. по описа на 01 РУ ОД
МВР-гр.Перник/.
Константната практика приема, „че престъплението
лъжесвидетелстване не може да бъде осъществено, чрез възпроизвеждане на
факти, които са извън предмета на доказване по делото, т.е ако свидетелят
съзнателно потвърди неистина или затаи истина по отношение на факти или
обстоятелства, които са извън предмета на доказване и нямат значение за
правилното му решаване, деянието по чл.290 ал.1 от НК е несъставомерно,
тъй като депозираното от свидетеля не е повлияло на правилното решаване на
делото и не е довело до засягане на правно защитения обект-обществените
отношения,свързани с правилното осъществяване на правосъдната дейност,
но ако свидетелят заяви факти, касаещи предмета на доказване – неверни
такива или затай истина пред надлежен орган е достатъчно основание да носи
наказателна отговорст по цитираната разпоредба. За състава на
лъжесвидетелстването не е необходимо лъжливото показание или обяснение
да е повлияло на правилното разрешаване на делото, като е достатъчно такова
влияние да е възможно. Не се изисква причинна връзка между показанията на
лъжесвидетеля и решението по делото, което да се основава на тези
показания. Присъдата по делото, по което е било дадено лъжливо свидетелско
показание, може съвсем да не бъде основана върху това показание, както е
възможно и подбудителят да е подсъдим, който признава именно тези факти
за които е подбудил свидетеля да даде неверни показания.
На следващо място, от обективна страна престъплението по чл.290
ал.1 НК, въздига като съставомерно носещ признак деянието да се
осъществило пред съд или пред друг надлежен орган на властта.
В чл.93 т.2 от ДР на НК е въведена дефиниция за „Орган на власт“,
според същата това са органите на държавна власт, органите на държавно
управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които
са натоварени с упражняването на властнически функции, като безспорно
разследващият полицай пред когото подсъдимия е депозирал цитираните
показания попада в тази хипотеза и в частност при изпълнение на вменените
му служебни задължения по ЗМВР.
19
На следващо място от обективна страна престъплението по чл.290 НК е
формално- същото е довършено с депозиране на лъжливите показания, пред
съответния надлежен орган на власт, като не се изискват допълнителни
вредоностни последици-деянието
В случая деянието само по себе си разкрива висока обществена
опасност, тъй като се засяга правосъдната система при извършване на
правораздавателната дейност и разкриване на обективната истина по дадено
дело- престъплението е довършено с факта на възприемане и закрепване в
протокола за разпит за свидетел от надлежния орган на неверните твърдения
на свидетеля. В този смисъл подсъдимия е довършил изпълнителното деяние,
в момента в който е потвърдил факти, които не отговарят на истината и те са
били удостоверени в протокола за разпит на сидетел, знаеки, че тези факти са
неистинни и че касаят предмета на делото
Престъплението е довършено с факта на възприемане и закрепване в
протокола за разпит за свидетел от надлежния орган на неверните твърдения
на свидетеля.
По изложените по горе съображения, настоящия състав счита, че е
налице обективна и субективна съставомерност на деянието на подсъдимия, с
оглед нормата на чл.290 ал.1 НК.
Субект на визираното престъпление може да бъде всяко
наказателноотговорно лице, доколкото и законодателят е използвал за
означаване субекта на престъплението местоимението „който“. Все пак
субект на престъплението по чл.290 ал.1 НК е само наказателно отговорно
лице, което има качеството свидетел.
Субективната страна на деянието изгражда своите изводи въз основа
действията на подсъдимия, а не съобразно неговите обяснения. В конкретния
случай действията на подсъдимия са осъществени в строга логическа
последователност и убеждават, че в съзнанието му е била формирана ясна
представа, че с потвърждаването на неверни данни ще се затрудни
разкриването на обективната истина относно правно релевантни факти, като
изрично е била предупреден за отговорността по чл.290 НК.
Би могло също да се посочи, само в допълнение на гореизложеното, че
като неюридическо свойство на престъплението вината се извлича във всеки
конкретен случай от конкретно установените факти за поведението на дееца.
Практиката се придържа последователно към постановката, че вината е факт,
който се разкрива в наказателния процес "по линия на фактическите
констатации и тяхното установяване".
Изхождайки от утвърденото разбиране, че изводите досежно
субективната страна на престъплението се основават на обективните факти по
делото в съдебните актове, следва да намерят място конкретни фактически
констатации по въпроса за вината, изведени от съвкупността на всички
обстоятелства за извършеното престъпление. Това означава, че когато, съдът
20
разкрива психическото отношение на дееца към настъпилия резултат, е
необходимо да преценява съвкупно всички факти и обстоятелства, които
предшествуват, съпровождат и следват настъпването на престъпния резултат,
а също така следва да има предвид и каква преценка на тези обстоятелства е
дал самият деец.
Причини за извършване на деянието са криворазбрано отношение,
незачитане на установения правов ред и неправилно разбиране, въпреки
съзнанието, че така пречи на разкриването на обективната истина.
По вида и размера на наказанието:
С оглед изложените по-горе правни изводи, съдът призна за
виновен подсъдимия Щ. Щ. Щ. за посоченото престъпление по чл.290 ал.1
вр. чл.26 ал.1 от НК.
Съобразявайки се с разпоредбата на чл.54 от НК настоящият състав
отчете от една страна, като смекчаващи отговорността обстоятелства:
Трудова ангажираност, позитивно процесуално поведение-явявя се във всяко
съдебно заседание, напреднала възраст-67г., както и изминалия период време
до настоящето производство, както и съответните оттегчаващи такива за
което прие наличното осъждане макар и в условията на чл.66 и при
условията на чл.55 от НК.
Вземайки предвид посочените смекчаващи и отекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът осъди подсъдимия Щ. Щ. Щ., като замени предвиденото
наказание „Лишаване от свобода“ с наказание: “ПРОБАЦИЯ” със следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с
продължителност от 16/шестнадесет/месеца и периодичност от 2/два/пъти
седмично, както и “Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” с продължителност от 16/шестнадесет/месеца в посочения
размер.
По отношение на наложеното наказание съдът намери, че не следва
да се налага наказание „Лишаване от свобода“ дори и в минимален размер,
поради което приложи визираната разпоредба, както и прецени, че за
постигане целите на наказанието визирани в чл.36 ал.1 от НК и преди всичко
за поправянето на осъдения е наложително подсъдимия Щ. Щ. Щ. да
изтърпи именно определеното наказанието, а не ефективно наказание на
процесната физическа респ.пред пенсионна възраст в който смисъл не се
съобрази с предложеното от РП-Перник за определяне наказание „Лишаване
от свобода“ в размер на 1/една/година и 6/шест/месеца при „СТРОГ“
режим, след привеждане наказанието по влязло в сила наложено наказание
на осн. чл.250 НК „Лишаване от свобода“ /10месеца и 21дни, като след
приспадане 8/осем/месеца и 21/двадесет и един дни/- остатък 2/два/месеца/,
тъй като счете,че същото би било неимоверно завишенно предвид, че за това
престъпление се предвижда наказание ”Лишаване от свобода” до
5/пет/години /НЕ тежко престъпление класифицирано от законодателя/, което
само по себе си е показателно, предвид определения от законодателя срок.
21
Относно разноските:
С оглед изхода на делото на осн. чл.189 ал.3 от НПК, съда осъди
подсъдимия Щ. Щ. Щ.-ЕГН: ********** /снета самоличност/, да ЗАПЛАТИ
сумата от 102,44/сто и два лева и четирдесет и четири стотинки/лева по
сметка на ОДП-МВР-Перник, представляващи разноски в Досъдебното
производство за Експертизи, както и сумата от 40/четирдесет/лева по сметка
на Районен съд-гр.Перник в полза на Републиканския бюджет,
представляваща РАЗНОСКИ направени за Вещи лица в СЪДЕБНО
производство.
Относно Възраженията и Доводите на защитата, състава намира
същите за НЕоснователни по следните съображения:
І.Относно авторството на деянието вече се взе становище по горе.
ІІ. Относно възражението за представените по късно счетоводни
документи обосноваващи „че св.К.В. е работил“- не се приемат, предвид
наличието на множество имена на лица които „са работили“ в съответното
предприятие, съгласно тези документи, а видно от разпита на същите лица от
същите документи /П.П.М.-л.53/НЕ е работил/,Боян В. Цанков-л.70 /НЕ е
работил/Цецка Кирилова Арнаудова-л.166/НЕ е работила/Р.Т.-л.170/НЕ е
работил/и др./ същите НИКОГА не са работили т.е изложеното в тях не
съответства на реалната действителност,което категорично е било прието от
решаващия съд, поради което това възражение също не се приема.
Така мотивиран,съдът постанови присъдата си.
гр.Перник
30.V.2022г.
СЪДИЯ:………………………………………
22
23