Решение по дело №254/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 9/20.02.2011 г., постановено по Г.д. № 107/2010 г. Ардинският районен съд е отхвърлил предявения от Ю. Р. Р. от Г.А., У.”Б.” №*, с ЕГН * против МЗХ, Ч. ОД “З.” – К. и ОбС “З.” – А., иск за признаване за установено по отношение на ответника, че е собственик на земеделска земя, имот ДПФ с кадастрален № 012591, представляващ пасище с храсти в землището на Г.А., местност “Т.”, ЕКАТТЕ *****, с площ от 1.216 дка, девета категория, при граници на имота: имот №– нива Община А. и имот, собственост на наследниците на Р. М.Х., нива – частна собственост с кадастрален №*, намиращ се в землището на Г.А., местността А.я.”, девета категория на земята с площ 1.464 дка. Със същото решение Ю. Р. Р. е осъдена да заплати на МЗХ Ч. ОД “З.” – К. сумата от 200 лв., направени по делото разноски за процесуално представителство.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката Ю. Р. Р., която го обжалва Ч. процесуалния си представител, като порочно – неправилно, необосновано, противоречащо на закона и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. В жалбата се сочи, че първоинстанционният съд отхвърлил иска без да посочи на какво основание – недоказаност или неоснователност на претенцията или друго основание, което представлявало съществено нарушение на разпоредбите на ГПК, касаещи решения на съда. Не можело да се разбере дали иска е допустим при приета липса на активна легитимация на ищцата или по други причини. Не било обсъждано удостоверение № 1366/30.11.2010 г. на Община А., което удостоверявало, че лицето Р. М.Х.Б е внесъл земя. С това удостоверение се установявало идентичност на фамилното име на бащата на въззивницата по предварителния договор от 1939 г. Съдът приел, че не било установено жалбодателката да е наследница на Р. М.Б. и въпреки това приел иска за допустим. Не било отговорено на въпроса защо единият имот бил записан в местността “А.Я.”, а другият, който граничел с него, бил записан в местността “Т.”. Не били обсъждани допуснатите грешки от ОД “З.” – А. и Областен управител – К.. Съдът механично събрал 1.464 дка реално възстановена земя и 1.216 дка от процесната земя и установил, че общо са 2.680 дка, което било по-малко от претендираната, но такава грешка била нормално допустима. Неоснователен бил изводът, че възстановените земи в землището на Г.А. били обнародвани в Д.в. бр. 53/11.06.1999 г. и на основание чл.19 от ЗСПЗЗ процесната земя станала О.. Доказателствата сочели, че процесната земя била записана като държавна частна собственост без да има съответна процедура за това. Не било обсъждано приложението на чл.24 от ЗСПЗЗ, касаещо възстановяване на земи, чиято собственост подлежи на възстановяване (изключение от общия принцип). Погрешен бил извода, че границите на имота по предварителния договор от 03.03.1939 г. и сега претендирания имот № 012591 не били установени. Възстановения в реални граници имот № 012579 и претендирания с исковата молба имот № 012591 показвали включване на двата имота. Нивата според вещото лице се намирала непосредствено до пътя и граничила с пасище от ДПФ и нива на Община А.. В предварителния договор от 1939 г. границите били от три страни шосе и дол. По този начин се установявала притежаваната до влизане в ТКЗС земя и сегашните две ниви № 579 и № 591. Тези обстоятелства се установявали и косвено от действията на специалните комисии по възстановяване на земите, които възстановявали в реални граници част от имота на наследниците на Р. М. Х., допуснали грешка в решение № 01186/26.05.1992 г. на ОПК – А., като фамилията била Х., а не Х.. Незнанието на ОПК – А. довело до това двата имота да се водят в две различни местности – “Т.” и А.я.”. Вещото лице инж.Янева не била отишла на место и не била извършила оглед. Моли съда да отмени обжалваното решение на Ардинския районен съд и да уважи предявения иск. Претендира разноски. В съдебно заседание въззивницата Ю. Р. Р. лично и Ч. процесуалния си представител поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения.

Въззиваемият Държавата, представлявана от Министъра на З. и Х., Ч. ю.к. Ш.Е. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да постанови решение съобразно доказателствата по делото.

Въззиваемият О. С. по З. – Г.А., редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Решението на Ардинския районен съд е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустими искове. Предмет на първоинстанционното производство са били субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, предявени от ищцата Ю. Р. Р. против О. С. по З. – Г.А. и Държавата, представлявана от Министъра на З. и Х., за установяване на правото на собственост върху земеделска земя с площ 1.216 дка, находяща се в местността “А.я.”, в землището на Г.А., представляваща имот № 012591 към момента на колективизацията. Поначало иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗССПЗЗ, предявен против О. С. по З. е недопустим, доколкото не би могло да има спор за материално право между лица, на които се възстановява право на собственост върху земеделски земи и административния орган по възстановяване на собствеността. Иск против Държавата, представлявана от М. на З., би бил допустим, ако претендираната от ищеца земя е възстановена на държавата и е налице правен интерес от предявяване на иска, какъвто в случая липсва по отношение и на двамата ответници. За да е налице правен интерес от предявяване на иск по чл.14, ал.4 от ЗСППЗ, следва да съществува спор за материално право, когато подлежаща на възстановяване земеделска земя е била заявена за възстановяване пред Общинската С. по З., или съществува възможност да бъде заявена за възстановяване и същата земя е възстановена на ответника. В случая от данните по делото не се установява процесната земеделска земя да е била заявена за възстановяване от ищцата или други наследници на Р. М. Х.. Налице са косвени данни, видно от писмо изх. № 012683/23.11.1993 г. на ПК – Г.А., че ищцата е подала заявление вх. № 01186/26.05.1992 г. за възстановяване земеделска земя в местността “А.я.”, но с площ от 2 дка, което съвпада с декларираните от Р. М. Х. данни в емлячните регистри. Въз основа на това заявление и във връзка с направените измервания на земята съгласно чл.18ж, ал.3 от ППЗСПЗЗ в доказаните реално съществуващи (възстановими) стари граници, с решение № 01186/27.05.2010 г. О. С. по З. – Г.А. е възстановила на наследниците на Р. М.Х. нива от 1.464 дка, находяща с в местността “А.я.” в землището на Г.А., представляваща имот № 012579 по картата на землището. Или, не се установява, че претендираната земеделска земя с площ 1.216 дка, находяща се в местността “А.я.”, в землището на Г.А., представляваща имот № 012591, е била заявена за възстановяване от ищцата или други наследници на Р. М. Х., като не е налице и възможност същата земя да бъде заявена за възстановяване, поради което не е налице спор за материално право и правен интерес от предявяване на иск по чл.14, ал.4 от ЗСППЗ против Държавата, представлявана от Министъра на З. и Х.. В този смисъл е и т.ІІ от Тълкувателно решение № 1 по Г.д. № 1/1997 г. на ОСГК. Ето защо постановеното решение е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Въззивната инстанция има такова правомощие предвид разпоредбата на чл.269, изр. първо, предложение второ от ГПК и предвид обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд е обжалвано изцяло. В случая е неприложима забраната за влошаване положението на жалбодателя, тъй като същата се отнася само за неправилните първоинстанционни решения, но не и за нищожните и недопустимите – арг. от чл.271, ал.1 от ГПК. Впрочем, с обезсилване на решението не се влошава положението на жалбодателя, тъй като не е налице сила на пресъдено нещо по отношение на страните и спорното материално право, както и не са преклудирани релевираните с исковата молба факти. Разноски за тази инстанция не се претендират, а и такива не са направени, поради което не следва да бъдат присъждани.

Водим от изложеното и на основание чл.270, ал.3, във вр. с чл.269 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 9/20.02.2011 г., постановено от Ардинския районен съд по Г.д. № 107 по описа за 2010 г. на същия съд, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове:1. 2.