№ 6780
гр. С, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110170442 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А, с които е поискало да бъде установено по
отношение на ответника В. И. З., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Б бл..., че дължи на
ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 48223/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно 1189.20 лв.,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 29.02.2020 г. за имот, отчитан с абонатен № .., ведно със законна лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
02.09.2022 г. до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 08.08.2022 г. в размер на 342.58 лв.
Претендира се установяване дължимостта и на суми за дялово разпределение, а
именно главница от 13.36 лв. за периода от 01.07.2019 г. до 29.02.2020 г. и мораторна лихва
за периода от 31.08.2019 г. до 08.08.2022 г. в размер на 3.51 лв.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ през исковия период - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
1
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Б Б“ ООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника, с който се изразява становище по
допустимостта и основателността на предявените искове.
Ответникът твърди, че не в процесния имот не е доставена на топлинна енергия в
претендираните количества и стойности. В тази насока се позовава и на отразеното в
представената с исковата молба обща фактура. Правят се оплаквания и за несъответствие на
разпределеното количество топлинна енергия на приложимите правила за определянето й.
Отбелязва се, че нормативните актове, на които ищецът се позовава са отменени, като
определянето на доставената топлинна енергия следва да стане съобразно правилата на
Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г., приложина на основание § 3 от ПЗР на същата. По така
изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители,
които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и
възражения.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-техническа експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 48223/2022 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец
срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение за главница от 1189.20 лева,
представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия за топлофициран имот
находящ се в гр.С, ул.“К К“ № ...1, аб.№ .., за периода от 01.05.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 02.09.2022 г. до окончателното й изплащане и 342.58 лв.
обезщетение за забавено плащане за периода от 15.09.2019 г. до 08.08.2022 г., цена на услуга
дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 29.02.2020 г. в размер на 13.36 лв. и
обезщетение за забавеното й плащане в размер на 3.51 лв. за периода от 31.08.2019 г. до
08.08.2022 г. С възражение от 23.11.20220 г. длъжникът е оспорил присъдените вземания
поради погасяването им по давност.
Видно от нотариален акт № 13, том II, рег.№.., нот.дело №../2008 г., съставен от
нотариус В В, рег.№.. от РНК, процесният имот е закупен от ответника В. И. З. на
05.09.2008 г., като последния го е продал на 12.03.2020 г. на Д К Г, за което е съставен
нотариален акт № 46, том II, рег.№..., нот.дело №..4/2020 г., съставен от нотариус И И., рег.
№.. от РНК. Идентичността между описаните в документите за собственост имоти и
2
процесния такъм е видна от отразеното в удостоверение №.../14.03.2011 г., издадено от
кмета на Столична Община, район И.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „ТЕЦ С“ АД на клиенти в гр.С се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На 25.10.2007 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира процесния
имот, на което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от ФДР „Б Б”
ООД. По делото са представени доказателства и за наличие на договорни отношения между
ищеца и ФДР - договор №.../09.06.2020 г.
От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че за включения в
исковия период отоплителен сезон 2018/2019 г. не е осигурен достъп за отчет, а за
отоплителен сезон 2019/2020 г. при отчета е установен разход на топлинна енергия за
отопление от 4 единици.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания, но общият размер на задълженията е намален с
едностранно извършено прихващане с подлежащи на възстановяване суми от промяна на
цената на топлинната енергия.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Б Б”
ООД, което за отоплителен сезон 2018/2019 г. не е извършвало реален отчет на уредите за
дялово разпределение поради липсата на осигурен достъп.
Експертът е установил, че в имота 4 отоплителни тела, свързани към сградната
инсталация, като за отоплителния сезон, за който не е осигурен достъп за отчет – 2018/2019
г., количеството топлинна енергия е определено по изчислителен път чрез екстраполация по
максимален специфичен разход на сградата. По отношение БГВ е уточнено, че поради
липсата на осигурен достъп за отчет за отоплителен сезон 2018/2019 г., е разпределяна
топлинна енергия по 1 куб.м. на месец. Установено е изчислена правилно, съобразно
заложената в цитираната наредба методика, топлоенергията, отдадена от сградната
инсталация.
Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в цитираната наредба
методика, топлоенергията, отдадена от сградната инсталация. Отбелязано е, че общият
топломер в абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал
метрологичен контрол, за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.
3
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 1225.95 лв. /отговора на задача № 4, след приспадане на вноските за дялов
оразпределение/, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи
и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените
от ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за
предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че
ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете
са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално
допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, от приетите като писмени даказателства нотариалени актове за
покупко-продажба от 05.09.2008 г. и от 12.03.2020 г., през исковия период ответникът е бил
собственик на процесния имот, представляващ ап.11, находящ се в гр.С, ул.“К К“ № 25,
вх.Д, ет.7. С оглед на това съдът намира, че В. И. З. притежава пасивна материална
легитимация по иска по смисъла на чл.153 от ЗЕ – като собственик на топлоснабден имот
до продажбата му на 12.03.2020 г., с което възниква облигационно правоотношение по
доставка на топлинна енергия по силата на закона. В случая за пълнота на изложението
следва да се отбележи, че не е налице изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на
ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно значение е наличието на сключен договор за
продажба, с оглед установяване качеството потребител на топлинна енергия, пред
възникването на това правоотношение по силата на закона. В случая не се представиха
доказателства /подадена молба-декларация до ищеца, писмен договор или др./, които да
установяват наличието на облигационно правоотношение възникнало между
топлопреносното предприятие и потребител, различен от ответника.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
4
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2018 г. –
м.02.2020 г. за имота на ответника е доставена топлинна енергия на стойност 523.00 лв.
Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата, където се
намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да се приемат
за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В същото време
ответникът не ангажира доказателства, че е възразил срещу разпределената му топлоенергия
или срещу изготвените изравнителни сметки, нито пък, че ФДР е подала грешни данни.
Такива не са установени и от вещото лице.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед на заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за имота на ответника топлинна енергия на
стойност 1225.95 лв.
По отношение наведените в отговора на исковата молба възражения за липсата на
реално доставено количество топлинна енергия, следва да се посочи, че за отоплителен
сезон 2018/2019 г. поради неизпълнение на задължението на абоната да осигури достъп за
отчет, ФДР е определила дължимите суми по норматив.
По отношение отоплителен сезон 2019/2020 г. следва да се отбележи, че В. З., като
потребител на топлинна енергия в имот, находящ се в сграда – етажна собственост, макар и
да не е използвал енергия за отопление и БГВ, на основание чл.153, ал.6 от ЗЕ, остава
клиент на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата. Именно в тази насока са и изводите на вещото лице, което е
констатирало потребление единствено на топлоенергия за сградна инсталация. Тук за
пълнота на изложението следва да се отбележи произнасянето на съда на Европейския съюз,
по направено преюдициално запитване - решение по съединени дела С-708/17, С-725/17 и
решение по дела С-25/18, EU:C:2019:376. В тях се приема, че доставката на отопление в
сграда-етажна собсвеност, е резултат от искане, направено за сметка на всички етажни
собственици в съответствие с предвидените в националното право особени правила за
етажната собственост, като всеки етажен собственик е длъжен да изпълнява всички
разпоредби на акта, регулиращ съответната етажна собственост и решенията, приемани от
общото събрание на собствениците на сградата. Отделно от това, СЕС е приел, че чл.27 от
Директива 2011/83 вр. чл.5, § 1 и § 5 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в
сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, да са
длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общита части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отоплението
и не го използват в своя апартамент.
5
В същото време, действително през исковия период е приета Наредба № Е-РД-04-
1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, която е относима към определяне задълженията на
ответника през отоплителен сезон 2019/2020 г. /по арг. на § 3 от ПЗР на цитираната
Наредба/, но при защита на заключението си в о.с.з., вещото лице инж.Б. Й. с категоричност
заяви, че методиката за определяне на количеството топлинна енергия за сградна
инсталация, не е променена спрямо отменената Наредба №..-334 от 06.04.2007 г. Ответникът
не ангажира доказателства, че е възразил срещу разпределената му топлоенергия или срещу
изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е подала грешни данни. Такива не са
установени и от вещото лице, поради което следва да се приеме, че за исковия период
ответникът дължи на ищцовото дружество 1225.95 лв. за доставена топлинна енергия в
процесния имот.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на
плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на
оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответника, такива не са
установени и от вещото лице по ССчЕ.
От страна на ответника обаче е направено възражение на погасяване на вземането
на ищцовото дружество по давност, което съдът намира за основателно по следните
съображения: По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от
време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят /чл.33 от ОУ/. С оглед на това към
02.09.2022 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, е
прекъсната давността, погасени по давност се явяват задълженията за времето до м.юни
2019 г. вкл. /с падеж на плащане 14.08.2019 г./. Т.е. от претендираните от ищеца вземания,
погасени по давност са тези за периода от м.май 2018 г. до м.юни 1,9 г. вкл. в общ размер на
1070.78 лв. /съобразно отразеното в таблицата, приложена на стр.7-8 от СТЕ – формирано
като сбор от задълженията за отоплителен сезон 2018/2019 г. в графата по отчет – 112.13 лв.
за БГВ и 958.65 лв. за отопление, доколкото за м.май и м.юни 2019 г. няма начислени
задължения/.
При така изложените съображения непогасени по давност остава корекционната
сума от 50.87 лв. за отоплителен сезон 2018/2019 г., която е фактурирана слез изтичане
срока за отчет на уредите за дялово разпределение – през м.септември 2019 г. /съобразно
6
отразеното на стр.6 от заключението по ССчЕ/ и задълженията за отоплителен сезон
2019/2020 г. – от м.юли 2019 г. до м.февруари 2020 г. в размер на 104.30 лв. /отразеното в
таблицата, приложена на стр.8 от заключението по СТЕ в графа „по отчет“/. Именно до тези
размери и за тези периоди искът се явява основателен и доказани като такъв следва да бъде
уважен. За периода от 01.05.2018 г. до 30.06.2019 г. и за разликата над уважения размер от
155.17 лв., до пълния предявен от 1189.20 лв., искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.4 вр. ал.1 и 2 от ОУ. Предвид своя акцесорен характер и
изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан
за периода 15.11.2019 г. – 08.08.2022 г. в размер на 23.85 лв. Размерът на лихвата по върху
корекционната сума от 50.87 лв., формирана от 3 бр. издадени дебитни известия на
30.09.2019 г. /изброени на стр.5 от заключението по ССчЕ/, съдът определи за периода след
изтичане на 45 дни от издаване на фактурите – от 15.11.2019 г., до заявения с исковата молба
краен момент 08.08.2020 г., в размер на 3.78 лв. с помощта на специализиран модул,
разпечатка от който е приложена по делото. Към последната съдът добави отразената в
графа 4 от таблицата на стр.7 от заключението по ССчЕ лихва по вземането по общата
фактура за м.юли 2020 г. в размер на 20.07 лв.
За разликата до пълния предявен размер от 342.58 лв. и за периода от 15.09.2019 г. до
14.11.2019 г. искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По изложените по-горе съображения за основателност на иска за главница, съдът
намира, че следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предявено срещу ответника в настоящето
производство – 02.09.2022 г. до окончателното й изплащане.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница от
13.36 лв. за периода от 01.07.2019 г. до 29.02.2020 г. и мораторна лихва за периода от
31.08.2019 г. до 08.08.2022 г. в размер на 3.51 лв., следва да се отбележи, че от данните по
делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Б Б“ ООД. Ищцовото дружество не
анажира доказателства за активната си материална легитимация по иска, а именно за
основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето лице
услуга. Макар и събирането на тези суми да е възложено на ищеца, съобразно договорено
между него и ТЛП, то това не обвързва съда и не може да промени носителя на
материалното право. Ищецът не установи да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на
чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило частно или универсално правоприемство между него и
ФДР, поради което съдът приема, че липсва валидно възникнало вземане на ищеца от
ответника за услугата дялово разпределение. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът
е претендирал сумите в заповедното производство, исковете му се явяват процесуално
допустими, но по същество неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
7
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът
в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова. Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи,
констатира, че ищецът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 150.00 лв., определено по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ,
приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ /съобразно
заявеното и от пълномощника на ищеца в о.с.з., че за исковото производство претендира
минимален размер на юрисконсултското възнаграждение/. Освен това е заплатил държавна
такса общо от 200.00 лв., и за депозит за експертизи 650.00 лв.
Ето защо, съобразно уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски
само 115.60 лв. следва да бъдат поставени в тежест на ответника.
От страна на ответника се претендира заплатен депозит за СТЕ от 100.00 лв. и
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Действително, ответникът е представляван по настоящето дело и по предходно заведеното
заповедно такова от адв.З., но представителната власт на последната е установена с
пълномощно. По делото липсва представен договор за правна защита и съдействие, в което
да е договорено, че на адв.З. се дължи възнаграждение, както и реда за заплащането му – в
частност съобразно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
С оглед на това съдът намира, че следва да присъди на ответника единствено
съразмерна с отхвърлената част от исковете, сума от заплатения от него депозит за вещо
лице, а именно сума от 88.44 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. И. З., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.Б бл..., че дължи на „ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Епитропов, следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 48223/2022 г.
по описа на СРС, 128 състав, а именно 155.17 лв., представляваща стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот, отчитан с абонатен № .., от която 50.87 лв.,
представляваща начислена на 30.09.2019 г. корекционна сума за отоплителен сезон
2018/2019 г. и 104.30 лв., представляваща дължима сума за периода от 01.07.2019 г. до
29.02.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 02.09.2022 г. до окончателното плащане на
дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.11.2019 г. до 08.08.2022 г. в размер на 23.85
лв., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважения размер до пълния предявен
8
размер по иска за главница от 1189.20 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до 30.06.2019 г. вкл.,
и по иска за обезщетение за забава над уважения размер до пълния предявен размер от
342.58 лв. и за периода от 15.09.2019 г. до 14.11.2019 г. вкл.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Епитропов, за признаване за установено по
отношение на В. И. З., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Б бл..., че дължи на ищеца
следните суми за дялово разпределение на имот с абонатен № .., за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 48223/2022 г. по описа
на СРС, 128 състав, а именно: главница от 13.36 лв. за периода от 01.07.2019 г. до 29.02.2020
г. и мораторна лихва за периода от 31.08.2019 г. до 08.08.2022 г. в размер на 3.51 лв.
ОСЪЖДА В. И. З., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Б бл..., да заплати на „ТЕЦ С”
ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А
и И Епитропов, сума в размер на 115.60 лв., представляваща направени от ищеца разноски
по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 48223/2022 г. по описа на СРС, съобразно изхода по
делата.
ОСЪЖДА „ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №
23Б, представлявано от А А и И Епитропов да заплати на В. И. З., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.Б бл..., сумата от 88.44 лв., представляваща направени от ответника разноски по
делото, съобразно изхода му.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Б Б“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 48223/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9