РЕШЕНИЕ
№ 660
гр. Благоевград, 16.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело №
20241210100887 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от А. Д. Г., ЕГН
**********, против ТП „Държавно горско стопанство Симитли“, БУЛСТАТ
2016275060176.
Навежда се в молбата, че въз основа на трудов договор № 227, сключен
на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ, на 31.03.1992 г. с Държавно лесничейство -
гр. Сищеца заел длъжността „секач”, с място на работа: бригадата на К. Ди. С
Допълнително споразумение към трудов договор от 26.12.1994г., сключено на
основание чл.119 от КТ, в сила от 01.10.1994г. приел ищеца да изпълнява
длъжността: РОУ, с място на работа: горско стопанство в ТУ „С
Навежда се, че поради изменение на нормативната уредба е променена
структурата, в която повече от тридесет и две години работи ищеца, като
държавните лесничейства били преименувани в горски стопанства, а в
изпълнение на чл. 163 и чл. 164 от Закона за горите през 2011г. горските
стопанства се преструктурирали в териториални поделения - държавни горски
стопанства към държавните предприятия.
Твърди се, че към настоящия момент ищеца заема длъжността „горски
стражар” в ответното дружество Териториално поделение „Държавно горско
1
стопанство С представлявано от директора инж. Б, видно от Допълнителни
споразумения към трудов договор от 20.07.2022г. и от 24.04.2023 г..
Твърди се, че със Заповед № РД-07-86/ 07.02.2024 г. на директора на ТП
„ДГС Симитли” е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение”. Заповедта е издадена на основание чл.174, ал.2 от ЗГ, чл.192,
ал.1, чл.195, ал.1, във връзка с чл.188, т.2 и чл. 187, ал.1, т.1, пр.2 и последно и
т.10 във връзка с чл.126, т.1, пр.2 и т.13 от КТ, във връзка с преждевременно
напускане от работа, обективирано в Констативен протокол, Серия ЮЗДП №
018061/ 06.12.2023г. с вх. № 10-09-831/ 06.12.2023г. и Допълнително
разяснение с вх. № 10-09-831-2-1/ 15.01.2023г. от инж. В-старши лесничей от
извършена проверка и при твърдени за спазени изискванията на чл.189, ал.1,
чл.193, ал.1 и чл.194 от КТ /поискани писмени обяснения с писма изх. № 10-
09-831-1/ 03.01.2024г., № ТП-01-50/ 22.01.2024г. и изх. № ТП-01-50-2/
26.01.2024г. и депозирани обяснения от мен с вх. № 10-09-831-1-1/
05.01,2024г., вх. № ТП-01-50-1/ 25.01.2024г. и вх. № ТП-01-50-3/ 31.01.2024 г..
Навежда се, че в заповедта се твърди, че на 05.12.2023г. ищеца е
напуснал преждевременно работното си място, като не е бил на работното си
място до края на работното ми време във времевия диапазон от 14:00 ч. до
17:00 ч. в поверения му Опри Т без да уведоми прекия си ръководител инж.
Владислав Сираков-старши лесничей в поделението за това обстоятелство, и
без да получи неговото разрешение, като по този начин и не е бил уплътнил
работното си време.
Навежда се, че заповед № РД-07-86/ 07.02.2024г. на директора на Т” е
незаконосъобразна, тъй като заповедта е издадена е издадена в нарушение на
чл. 194 от КТ, изразяващо се в неспазване на сроковете за налагане на
дисциплинарно наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ, дисциплинарните
наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението
и не по-късно от една година от извършването му, като съотношението между
двата срока е следното: ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на
нарушението, то не може да се приложи едногодишния срок; ако е изтекъл
едногодишният срок от извършването, то той поглъща двумесечния срок от
откриване на нарушението. „Откриване на нарушението” по смисъла на чл.
194, ал. 1 от КТ, означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на
2
нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му
признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му,
съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и
субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Именно в рамките
на двумесечния срок от откриването на нарушението, т.е. от установяване на
посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав,
работодателят следва да извърши съответните необходими допълнителни
проверки за пълното изясняване на случая, като в тази връзка следва и да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и
да събере посочените от него доказателства, да прецени дали да наложи
дисциплинарно наказание и да определи вида му, както и да връчи заповедта
за дисциплинарно наказание на работника или служителя. След изтичането на
двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, субективното потестативно право на
работодателя да наложи дисциплинарно наказание, ако не е упражнено се
преклудира.
Твърди се, че в случая субектът на дисциплинарната власт е узнал кой е
извършителят на процесиите нарушения на 06.12.2023 г. от рапорт с вх. № 10-
09-831/ 06.12.2023 г. на Т - инж. Вв, на когото пряко ищеца е подчинен, с който
рапорт е представен Констативен протокол Серия ЮЗДП, № 018061/
06.12.2023 г., поради което се прави довод, че следва да се приеме, че от
06.12.2023 г. е започнал да тече двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 от КТ -
тогава е открито нарушението. Твърди се, че обжалваната заповед е издадена
на 07.02.2024 г. и е връчена на тази дата.
Твърди се, че след като е депозирал рапорта си и след като били
изискани, ищеца предоставил обяснения за твърдени за извършени нарушения
от ищеца на дата 06.12.2023г., старши лесничеят към ГСе представил
Допълнително разяснение с per. № 10-09-831-2-1/ 15.01.2024г. на ТП „ДГС
Симитли” относно „Неточностите и пропуските в написания от него
Констативен протокол серия ЮЗ”, в което твърди, че е допуснал грешка като е
пропуснал да напише датата на получения сигнал и проверката по него, която
била 05.12.2023г. Ето защо е и твърдението ми, че незаконосъобразно
работодателят е приел, че Констативен протокол Серия ЮЗДП, № 018061/
06.12.2023г. и Допълнително разяснение с per. № 10-09-831-2-1/ 15.01.2024г.
са годно фактическо основание за издаване на обжалваната заповед, както и
счита, че с Допълнителното разяснение е опорочена процедурата по
3
установяване на нарушението и налагане на дисциплинарното наказание.
Твърди се, че в Констативния протокол е посочено, че на 06.12.2023 г. е
извършена проверка на О, земл. с. Б, при която съгласно издадената заповед за
налагане на дисциплинарното наказание е установено нарушението на ищеца.
В Допълнителното разяснение се твърди, че датата на съставяне на
Констативния протокол е 06.12.2023 г., но е допусната грешка, като е
пропуснато да се напише датата на проверката, която била 05.12.2023 г. прави
се довод, че от една страна се опорочават установените с Констативния
протокол факти и обстоятелства, а от друга страна с „Допълнителни
разяснения” се дава възможност на работодателя незаконосъобразно да
наложи наказанието извън двумесечния срок по чл.194 от КТ.
Поддържа се, че дисциплинарното наказание е наложено в нарушение на
разпоредбата на чл. 193 КТ, тъй като е дадена противоречива информация за
времето, в което се твърди, че ищеца е извършил нарушения на трудовата
дисциплина и не му е дадена възможност да се запознае с конкретните
твърдения на наказващия орган за извършени нарушения, поради това и
реално не можал да се защити.
Твърди се, че първоначално е Връчено Писмо-искане с изх. № 10-09-
831-1/ 03.01.2024г. на Т относно: Представяне на обяснения във връзка с
нарушения на трудовата дисциплина на основание чл.193, ал.1 от КТ и във
връзка с Рапорт с вх. № 10- 09-831/06.12.2023 г. от инж. В- старши лесничей
относно неявяването на работа и неотговаряне на телефонните повиквания на
инж. В. Посочената дата на извършеното нарушение в това писмо-искане е:
06.12.2023 г..
Твърди се, че след като ищеца дал на 05.01.2024г. изисканите му
обяснения, на 23.01.2024 г. му е връчено ново Писмо - искане с изх. № ТП-01-
50/ 22.01.2024 г. на Т отново относно: Представяне на обяснения във връзка с
нарушения на трудовата дисциплина на основание чл. 193, ал. 1 от КТ и във
връзка с Рапорт с вх. № 10-09-831/ 06.12.2023 г. от инж. В старши лесничей
относно неявяването на работа и неотговаряне на телефонните повиквания на
инж. В но този път, във връзка с Допълнително разяснение с per. № 10- 09-
831-2-1/ 15.01,2024 г. се твърди, че извършеното нарушение е на 05.12Д023 г.
Прави се довод, че и в двете искания за обяснения е посочено, че са
относно неявяването на ищеца на работа и неотговарянето на телефонни
4
обаждания, а дисциплинарното наказание му е наложено за преждевременно
напускане от работа и неупльтняване на работното време. В този смисъл се
прави довод, че не са изискани обяснения от ищеца и не ем изслушан по
всички твърдени „нарушения”, за които му е наложено наказанието и които
абстрактно и общо са посочени в атакуваната заповед. Независимо от горното,
искането на обяснения е извършено съвсем формално, като целта му не е
изясняване на случая, а налагане на наказание.
Навежда се, че обжалваната заповед е издадена без изобщо да са взети
предвид обясненията му, което на самостоятелно основание опорочава
процедурата по налагане на наказание и е основание за отмяна на заповедта.
В обжалваната заповед се твърди, че не дава обяснения /не ги уведомява/
къде е бил на 05.12.2023 г. във времевия диапазон от 14:00 часа до 17:00 часа и
не представя никакво доказателство, което не отговаря на истината. Сочи се,
че в дадените на 25.01.2024 г. писмени обяснения подробно разказал за целия
му работен ден на 05.12.2023 г. След разбора в сградата на горското
стопанство, тръгнали на работа към Г”. Същият ден направили оглед докъде е
свършена работата в обекта в местността „М”, извадени ли са материалите,
които били на склад. Поради минаването на автомобил на пътя, отишли до
местността „Р” по дирите на миналия автомобил. От местността „Р ищеца
слязъл от служебния автомобил и тръгнал пеша за Ракитна, а колегата, с
когото до този момент били заедно - М., се върнал обратно с автомобила. При
обхода констатирал, че има единични счупени дърветата от обилния сняг.
Поддържа се, че в обжалваната заповед се твърди, че не дава ищеца
никакви обяснения къде е бил на 05.12.2023 г., въпреки че видно от
обясненията му е бил заедно с колегата М., освен това служебните
автомобили са снабдени с GPS и движението им е проследимо.
Оспорва се като невярно твърдението в обжалваната заповед, че не дава
ищеца отговор за 05.12.2023г. бил ли е търсен по телефона от инж. С - зам.-
директор и инж. В - старши лесничей, върнал ли е телефонно обаждане до
края на работния ден, до края на следващия ден и дали изобщо е върнал
обаждане. Твърди се, че в обясненията, които дал на 31.01.2024 г. за
необаждането по телефона, поясни, че има ищеца проблем с апарата, тъй като
„когато иска, звъни, когато иска изключва”. Освен това в половината от
горските територии на територията на Т в т.ч. и в охраняваните от ищеца
5
такива, няма сигнал. Отделно, телефоните, които използват по време на работа
са лични, а не служебни, както невярно е посочено в обжалваната заповед. Ето
защо са и твърденията че не счита, че има вина и трябва да носи
дисциплинарна отговорност за това, че телефонният му апарат има
технически проблеми.
Навежда се, че е налице съществено противоречие между фактическите
и правните основания в обжалваната заповед за налагане на наказанието.
От една страна, като правни основания се твърди нарушение на текста
на чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 2 и последно и т. 10 във връзка с чл. 126, т. 1, пр. 2 и
т. 13 от КТ, а именно: преждевременно напускане на работа, неуплътняване на
работното време и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в
закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение, във връзка със задължението на работника да бъде на
работното си място до края на работното време и да изпълнява и всички други
задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов
договор, от трудовия договор и от характера на работата. От друга страна,
като фактически основания, се твърди че дисциплинарното наказание се
налага, тъй като на 05.12.2023 г. служителят не вдига служебния си телефон
при позвънявания от страна на прекия му ръководител и заместник-директор в
поделението, които са направили опити да се свържат по телефона с него.
Прави се довод, че вдигането/ отговарянето на телефон, който не е служебен, а
личен, не му е вменено в задължение нито в закон или друг нормативен акт,
нито в трудовия договор или длъжностна характеристика, за да се счита за
дисциплинарно нарушение, още повече предвид обстоятелството, което
посочил в обясненията си, че телефонът му има технически проблеми, а и в
голяма част от поверената му за охрана територия няма покритие.
Навежда се, че ангажирането на дисциплинарната отговорност на
служителя се извършва само при наличие на факти, осъществяващи състава на
съответните дисциплинарни нарушения. В оспорената заповед липсва
посочване на конкретни действия или бездействия, които да са относими
конкретно към ищеца, липсва всякаква индивидуализация по време и място,
обосноваващи възприетите от органа дисциплинарни нарушения и то,
подкрепени с надеждни доказателства, а не с предположения.
6
Общите и недоказани твърдения в обжалваната заповед, че „влошената
комуникация” с ищеца би довела до негативни последици за Т... при
нарушения в горските територии и възникнал горски пожар, на първо място са
неотносими към посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание нарушения: преждевременно напускане на работа, неуплътняване
на работното време и неизпълнение на други трудови задължения. На второ
място, те са хипотетични и недоказани. Сочи се от ищеца, че винаги досега е
реагирал незабавно при възникнал горски пожар за предприемане на действия
за ограничаване и потушаването му, спазвайки и прилагайки стриктно всички
правила, норми, методи и средства за борба с горските пожари. И веднага е
реагирал при извършвани нарушения в горската територия, за която отговаря,
а и не само. От твърдяната „влошена комуникация” и от твърдяното
„неизпълнение” на задължения не са настъпили никакви негативни
последици.
Сочи се, че незаконосъобразно работодателят е приел, че в Констативен
протокол Серия ЮЗДП № 018061/ 06.12.2023г. и в Допълнително разяснение с
вх. № 10-09-831-2- 1/15.01.2023г. отинж. Владислав Сираков е обективирано
преждевременно напускане от работа.
Видно от мотивите в обжалваната заповед, от Констативния протокол и
от Допълнителното разяснение е, че маршрутът на старши лесничея С... и
обратно, а на ищеца, както описал в обясненията си, е: от сградата на Горското
стопанство, а след разбора- до местността „М., заедно с колегата М. с
автомобил, до местността „Р.”, където се разделили с колегата и ищеца
тръгнал сам и пеш до Ракитна. Предвид маршрутите и времевия диапазон е
нормално да не се срещнат със старши лесничея, но това не е основание да
бъде обвинен ищеца и да ме е наложено дисциплинарно наказание за
преждевременно напускане на работа, неуплътняване на работното време и
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в Правилника за вътрешния трудов ред, в Колективния
трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение други приложими актове.
Цитираната в обжалваната заповед- Заповед № РД-07-686/ 20.11.2023г.
на директора на ТП „ДГС Симитли” се твърди, че не е връчвана на ищеца,
поради което оспорва твърденията, че не е изпълнил трудови задължения,
7
предвидени в същата.
Навежда се, че му е връчена Заповед № РД-07-46/ 16.01.2023 г. на
директора на Т., като предвид естеството на работата му и Заповед № РД-07-
46/ 16.01.2023 г. на директора на Т.” работното му място: Охранителен участък
„Б., включващ отдели: 433-438; 441; 446; 449-457 представлява територия с
площ от 1273.90 ха или 12739 кв.км. Обстоятелството, че старши лесничеят
инж. В. и зам. -директорът - инж. С. обхождайки терена по определен маршрут
не са го срещнали, както и твърденията им, че не са успели да се свържат с
ищеца по телефона не е основание да се счита, че е напуснал преждевременно
работното си място, че не е бил на работното си място до края на работното
време като по този начин не е уплътнил работното си време.
Навежда се, че доколкото в обжалваната заповед се съдържат твърдения
за неизпълнение, които се заявяват общо и бланкетно и от текста й не става
ясно какви точно нарушения му се вменяват с цитати от законови и други
текстове, са и твърденията, че тези обстоятелства препятстват правото на
защита, респ. съдебния контрол, явяващи се основания за отмяна на
атакуваната заповед. Въпреки това твърди ищеца, че не е в неизпълнение на
каквито и да било свои задължения, като оспорва изцяло твърденията за
допуснати дисциплинарни нарушения.
Поддържа се, че заповедта е издадена в нарушение на изискванията на
чл. 189 от КТ, тъй като в нея не са посочени конкретни обстоятелства за
тежестта на „нарушенията”, последиците от тях, формата на вината,
обстоятелствата по случая, както и цялостното ми поведение. Наличието само
на декларативното им изброяване в самата заповед е равнозначно на липса на
мотиви по тези обстоятелства, които работодателят е бил длъжен да вземе
предвид и да се произнесе по тях в самата заповед за налагане на наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 186 от КТ нарушението на трудовата
дисциплина предполага виновно неизпълнение на трудовите задължения. В
обжалваната заповед изобщо не е посочено защо се приема извършено
виновно нарушение. Вината представлява психическото ми отношение към
извършеното деяние. В случая липсва вина от ищеца, тъй като има технически
проблем с телефона си; през по-голямата част от територията, която обхожда
няма сигнал; маршрутът, който прекият му ръководител е избрал е различен от
този на ищеца, поради което е нормално да не се срещнат, предвид площта на
8
охранителния участък.
Поддържа се, че на практика със съставената заповед за налагане на
дисциплинарното наказание не се цели налагане на наказание за реално
осъществени нарушения. Работодателят е нарушил принципа за съразмерност
в действията си, добросъвестност и др., залегнали в КТ, като това е
злоупотреба с право, като заповедта е издадена в нарушение на чл. 8 от КТ,
задължаващ страните да са добросъвестни в отношенията си. Прави се довод,
че целта на заповедта е единствено прекратяване на правоотношението с
ищеца и създаване на формално основание затова, което представлява
злоупотреба с право, респ. е налице нарушение на чл. 8 от КТ и на чл. 57, ал. 2
от Конституцията на Република България при издаването на атакуваната
заповед.
Съгласно чл. 8, ал. 1 КТ трудовите права и задължения се упражняват
добросъвестно съобразно изискванията на законите, като никой не може да
черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, съответно да
злоупотребява с правата си. В случая е налице лично и тенденциозно
отношение на работодателя спрямо мен, предвид политическата ми
ориентация на местно ниво (в т.ч. кандидатирането ми за общински съветник
през м. септември’ 2023г., издигнат от политическа партия, конкурентна на
наложеното статукво в О.), водените между нас спорове относно други
дисциплинарни производства срещу мен, включително предвид
дисциплинарното производство по налагане на дисциплинарно наказание
„Забележка” със Заповед № РД-07-479/ 01.09.2023г. на директора на
поделението. В рамките на един месеп са изискани ШЕСТ обяснения за
твърдени различни нарушения, а именно: -С Писмо-искане с изх. № 111-01-
112/ 01.03.2024г. на ТП ,ДГС Симитли” относно: Представяне на обяснения
във връзка с нарушения на трудовата дисциплина, на основание чл.193, ал.1 от
КТ и във връзка с Доклад с вх. № 10-08-11/ 0б.02.2024г. от П. - счетоводител с
приложен Инвентаризационен опис и сравнителна ведомост и Протокол от
22.01.2024г. от комисия, назначена със Заповед № РД-07- 724/07.12.2024г. на
директора на ТП ,ДГС С., ми бе изискано в срок до 17:00ч. на 06.03.2024г. да
дам писмени обяснения по повод непредставяне от ищеца на бензино-моторен
трион /БМТ/ Х., пред комисията за инвентаризиране.
Навежда се, че в определения срок представил Обяснения от 06.03.2024
9
г., че БМТ- Хускварна, 545 е оставен в сградата на Териториалното поделение
от преди около година. Машината е предадена на отговарящия за автомобила,
а след това е оставена от Сираков /колега/ в Горското стопанство. Същата
машина /БМТ/ е видяна от комисията за оглед, която се намира и в момента е в
административната сграда на териториалното поделение, на третия етаж.; - С
Писмо-искане с изх.№ ТП-01-113/ 06.03.2024г, на Т....” относно: Представяне
на обяснения във връзка с нарушения на трудовата дисциплина, на основание
чл.193, ал.1 от КТ и във връзка с рапорт с вх. № 10-09-116/ 26.02.2024г. от
инж. Владислав Сираков- старши лесничей, ми бе изискано в срок до 17:00ч.
на 12.03.2024г. да дам писмени обяснения по повод нарушаване на морално
етичните норми, разписани в Етичния кодекс за етично поведение на лицата,
заети в публичните предприятия. В писмото се твърдеше, че в периода от
началото на 2024г. до 28.02.2024г. в нарушение на морално-етичните норми,
разписани в „Етичния кодекс за етично поведение на лицата, заети в
публичните предприятия” съм допуснал в поведението си нарушаване на
основни правила свързани със спазване на законите, правата на човека,
етичните ценности и уважение към личността, като съм си позволил да
обиждам инж. Владислав Сираков-старши лесничей на Г.. пряк ръководител с
нецензурни, обидни квалификации и обиди на религиозна и етническа основа,
наричайки него и колегите си от ГСУ „Брежани” с думите „педали” и
„помашки участък”. Твърди се, че в дадените от ищеца Обяснения на
12.03.2024 г. споделил, че в стаята с колегите си разменяли много цветущи
думи, от които нито ищеца се обиждал, нито е считал, че ще засегне някого.
Никога при разговорите не е влагано умисъл и обиди към някого в стаята.
Помолил да не бъдат намесвани половете, религията и етноса на хората,
понеже всеки е свободен да се самоопределя, както пожелае и иска.; - С
Писмо-искане с изх. № ТП-01-106-1/12.03.2024г, на ТП” относно:
Представяне на обяснения във връзка с нарушения на трудовата дисциплина,
на основание чл.193, ал.1 от КТ и във връзка с писмо per. № ТП-01-106/
12.03.2024г. на директора на ЮЗДП ДП, гр. Бвъв връзка с медийни
публикации от 28.02.2024г. ми бе изискано в срок до 17:00ч. на 15.03.2024г. да
даде писмени обяснения по повод публикация за шофиране в нетрезво
състояние. Твърди се, че в определения срок представил ищеца Обяснения от
15.03.2024 г., в които посочил, че на дата 25.02.2024 г. не е спиран или
проверяван от органите на реда за алкохол и наркотици, че същият ден се
10
намирал в обект, непосредствено до с. Железница, общ. Симитли, който
охранява през почивните дни. Зад автомобила, който бил спрял пред портала
(на близък на ищеца), спряла патрулката от ПУ Симитли и полицаите
тръгнали към ищеца с думите: „Дай си документа”. Намирал се в обекта на
разстояние около 25 м. от автомобила и им казал, че без да са го спрели няма
как да му искат документите на автомобила и то в обекта. Обадили се и дошла
друга кола след това бил дърпан неистово към автомобила, не знае поради
каква причина, на което отказал. Били свалени номерата на автомобила без
никаква причина, за което е подал съответните възражения към органите на
реда.; - С Писмо-искане с изх. № ТП-01-106-3/ 18.03.2024 г., на ТП ,ДГС
Симитли” относно: Представяне на допълнителни обяснения във връзка с
нарушения на трудовата дисциплина, на основание чл.193, ал.1 от КТ и във
връзка с писмо per. № ТП-01- 106/12.03.2024г. на директора на ЮЗДП ДП,
гр.Благоевград във връзка с медийни публикации от 28.02.2024г. и дадено
обяснение с вх. №ТП-01-106-2/15.03,2024г., ми бе изискано в срок до 17:00ч.
на 20.03.2024 г. да даде допълнително писмените си обяснения по повод
публикацията за шофиране в нетрезво състояние. Твърди се, че на 20.03.2024 г.
внесъл повторни Обяснения, че смята, че вече е отговорил на въпросите.; на
22.03.2024 г. е връчено Писмо с изх. № ТП-01-119/ 21.03.2024 г., на ТП „ДГС
Симитли”, с което се иска да потвърди ищеца дали притежавам свидетелство
за управление на МПС. Отговор трябвало да бъде представен в срок до
22.03.2024 г.- денят на връчването на писмото. Твърди се, че са входирани
обяснения от 22.03,2024 г./, които счел, че е необходимо да напиша.; С Писмо-
искане с изх. № ТП-01-121/ 26.03.2024г. на Т...работодателят ми изисква да
посоча причините за направения отказ за запознаване и изпълнение на
,Правилник за вътрешния трудов ред“ на ТП „ДГС Симитли”, който бил
връчен на ищеца чрез деловоден продукт EVENTIS R7 в 11:47 часа на
15.03.2024г., като отговорът да бъде представен в срок до 28.03.3024 г. Твърди
се, че в обясненията си от 28.03.2024 г. уведомил Директора, че е свалил
Правилника на хартиен носител, ще го прочете, за да се запознае обстойно с
него и ще вземе отношение. Твърди се, че въпреки обясненията, е връчена
Заповед № РД-07-154/ 29.03.2024г. на Директора на Т...”, с която е наложено за
втори път дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”. И само
6 /шест/ дни по-късно, на 04.04.2024г., въпреки обясненията, е връчена
Заповед № РД-07-170/ 04.04.2024 г. на Директора на Т...”, с която е наложено
11
за втори път дисциплинарно наказание „Забележка”.
Твърди се, че отделно, при обход на 27.03.2024 г. на охранявания от
ищеца участък, установил, че в отдел/ подотдел: 436п е настанена
дърводобивна бригада, извършваща сеч на дървесина без знание и
уведомяване на ищеца, за което съставил Констативен протокол, серия ЮЗДП,
№ 018638/ 27.03.2024 г., който заедно с рапорт от 29.03.2024 г. депозирал с вх.
№ 10-09-160/ 01.04.2024 г. пред Директора на Т.... Навежда се, че тези
разпоредени, респ. предприети действия са в нарушение на нормативната и
поднормативната уредба, касаеща материята, както и са в нарушение на
установените правила в поделението, които отново аргументират твърденията,
че се касае за тенденциозно и недобросъвестно упражняване на
работодателска власт, като целта е налагането на многобройни
дисциплинарни наказания, които да създадат формално основание за
дисциплинарното уволнение на ищеца.
Прави се довод, че е налице злоупотреба с работодателска власт, като
целта на обжалваната заповед не е налагане на конкретно дисциплинарно
наказание за реално нарушение, както и че не е налице неизпълнение на
трудови задължения под никаква форма, а наложеното наказание е
незаконосъобразно, което е основание за отмяна на заповедта за налагането
му.
Прави искане пред съда, да признае наложеното със Заповед № РД-07-
86/ 07.02.2024 г. на директора на ТП „ДГС Симитли” дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение" за незаконосъобразно и да го
отмени, както и претендира сторените по делото деловодни разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал
такъв, в който оспорва предявеният иск. Навежда се, твърденията в исковата
молба са формални и не отговорят на обективната истина.
Навежда се, че съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ,
дисциплинарно наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване и
не по-късно от една година от извършването му. Работодателят е длъжен в
рамките на два месеца от узнаване на нарушението да предприеме
необходимите мерки и действия по установяване на нарушението, да събере
всички относими доказателства, да прецени обстоятелствата относно
извършителя на нарушението, ролята и вината на служителя и неговото
12
цялостно поведение при изпълнение на трудовите му задължения. В рамките
на двумесечния срок от откриване на нарушението, от установяването му
работодателят е извършил необходимите проверки. За пълното изясняване на
случая, на прекия му ръководител са искани допълнителни разяснение и
същия е представил.
Поддържа се, че на служителя са изискани обяснения, но същият не е
дал конкретни такива. Твърди се, че в качеството на работодател ответника е
узнал за извършителя на нарушението на 06.12.2023 г. от входирания Рапорт с
Вх. № 10-09- 831/ 06.12.2023 г. от инж. В. - Старши лесничей при Т.... с който е
приложил Констативен протокол Серия. Ю. и именно от тази дата започва да
тече двумесечния срок по чл.194, ал.1 от Кодекса на труда. В направеното
изложение в обстоятелствената част на цитирания Констативен'протокол
действително старши лесничея не е изписал датата на получения сигнал за
извършено нарушение, който е бил повод на проверката, поради което
тойвходирал допълнително разяснение с per. № 10-09-831-2 от 15.01.2024 год.
и това е уточнено. В рамките на двумесечния срок в качеството на работодател
да изисква толкова пъти разяснения и допълнения колкото е необходимо за
изясняване на случая.
Навежда се, че служителя е ползвал законоустановен платен годишен
отпуск 2 работни дни и 5 работни дни в периодите от 28.12.2023 г. до
29.12.2023 г. и от 15.01.2024 г. до 19.01.2024 г. съгласно Заповед № РД-04-426/
22.12.2023г. и Заповед . с които е разрешен отпуска. В рамките на двумесечния
срок ищецът е ползвал платен годишен отпуск общо 7 работни дни, през което
време не текат сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ.
Навежда се, че преди налагане на дисциплинарното наказание
„Предупреждение за уволнение" е спазено изискването на императивната
норма на чл. 193, ал. 1 от КТ, поискани са обяснения от служителя. С писмо-
искане с Изх. № 10-09-831- 1/ 03.01.2024 г. на служителя е поискано
обяснение, като към искането е приложен Констативен протокол Серия .като в
искането са посочени конкретни въпроси на които служителят е имал
възможност да отговори. С писмо-искане с Изх.№ ТП-01-50/22.01.2024г. на
служителя е поискано отново обяснение към ковлюгВ приложен Констативен
протокол Серия .Допълнителното разяснение от инж. В.- Старши лесничей,
като отново-са поставени въпроси към служителя на които на служителя е
13
дадена възможност да отговори и не само на поставените въпроси.
Навежда се, че в исканите, писмени обяснения е поставен ясен и
недвусмислен въпрос към ищеца къде е бил във времевия диапазон от 14:00
часа до 17:00 часа на 05.12.2023г., но отговор по конкретния въпрос не е даден
от ищеца, същият е отговорил във вид на разказ къде е ходил, като в подкрепа
на твърденията си не е приложил никакво доказателство, което да бъде взето
предвид при издаване на заповедта за дисциплинарно наказание. Твърди се, че
бил е колегата М., но до колко часа са били заедно и в колко часа са се
разделили не става ясно от обяснението.
Навежда се, че липсата на отговор от ищеца на телефонните повиквания
на инж. Владислав Сираков - Старши лесничей и инж. С.- Заместник
директор, същият твърди, че в обяснението си от 31.01.2024 г. бил дал
пояснение. Сочи се, че ищеца не е върнал обаждане към горните служители
нито към края на работния ден, нито на следващия ден - изобщо не е върнал
обаждане, едва след третото питане благоволява да отговори, че имал проблем
с телефона, но това не е било основание за налагане на дисциплинарно
наказание, а това само показва неговото поведение и отговорност към прекия
му ръководител и заместник директора на стопанството. Навежда се, че няма
друг служител в стопанство, който да не е върнал обаждане след ката е търсен
независимо от причината /поради липса на обхват от оператора или друга
причина без значение от какво естество е/. По никакъв начин ищецът не е
сигнализирал, че има проблем с телефона, от кога е този проблем и в такъв
случай как ще се процедира, не е посочил на кой телефон да бъде търсен за
комуникация. При евентуален пожарни нарушение на кой телефон да бъде
търсен служителя е въпрос на който няма отговор.
Що се отнася до твърдението на ищеца, че телефонът му е личен, а не
служебен, следва да се има предвид, че всички служители ползват пакети,
включващи телефонни разговори и други услуги, предлагани от оператора на
услугите по сключен корпоративен договор от Ю. за всички териториални
подедения. Ищецът ползва пакет услуги, които са договорени от Ю., а не от
него. всички служители са декларирали, че са съгласни месечната такса на
служебните телефони да бъдат за тяхна сметка, като ползватели по договора.
От друга страна случаят с телефона в достатъчна степен показва отношението
на Ищеца, както към работата, така и към ръководството на стопанството.
14
Навежда се, че служителя е напуснал преждевременно работното си
място, а то е конкретизирано в Заповед № РД-07-686/ 20.11.2023г., която е
изпратена на ищеца чрез деловоден продукт E Навежда се, че служителят не е
бил в поверения му О. г. във времевия период от 14:00 часа до 17:00 часа и
този факт е потвърден в Констативен протокол С. г. от служителите, обходили
охранителния му участък и извършили проверката на терена, като се прави
довод, че следователно ищецът е напуснал преждевременно работното си
място.
Фактът, че ищецът в продължение на около два месеца не намира за
нужно да попита или върне обаждане за това, че е търсен от ръководството, за
това, че не намира за нужно да уведоми за проблем с телефона си е
доказателство за „влошената комуникация".
Оспорват се твърденията, изложени в исковата молба като неверни.
Оспорват се от ответника направените възражения от ищеца срещу
заповедта за налагане на дисциплинарно наказания.
В съдебно заседание, ищецът се явява лично, за него се явява r надлежен
процесуален представител, изразява становище, с което подкрепя иска и
представя доказателства.
Ответникът, делегира процесуален представител, който оспорва иска,
посочва доказателства.
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска,
въведения предмет - е спорното материално право на работника да оспорва
упражненото от работодателя право да наложи дисциплинарно наказание,
която правна квалификация е чл. 195, ал.1 КТ, във връзка с чл. 188, т. 2 КТ,
чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ, във връзка с чл. 8 КТ.
Страните не спорят, че с трудов договор № 227, сключен на основание чл.
67, ал. 1, т. 1 от КТ, на 31.03.1992 г. с Държавно лесничейство - гр. С, ищеца
заел длъжността „секач”, с място на работа: бригадата на К. Д в Симитли. С
Допълнително споразумение към трудов договор от 26.12.1994 г., сключено на
основание чл. 119 от КТ, в сила от 01.10.1994 г. приел ищеца да изпълнява
длъжността: РОУ, с място на работа: горско стопанство в ТУ „Сушица” -
Симитли. По делото не е спорно, а това се установява и от писмените
доказателства, че към настоящия момент ищеца заема длъжността „горски
15
стражар” в ответното дружество Териториално поделение „Д” /ТП ,ДГС
Симитли”/, представлявано от директора инж. Бвидно от Допълнителни
споразумения към трудов договор от 20.07.2022г. и от 24.04.2023 г..
Установява се, че със Заповед № РД-07-86/ 07.02.2024 г. на директора на
ТП „Д е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”.
Заповедта е издадена на основание чл. 174, ал. 2 от ЗГ, чл. 192, ал. 1, чл. 195,
ал. 1, във връзка с чл. 188, т. 2 и чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 2 и последно и т. 10 във
връзка с чл.126, т. 1, пр. 2 и т. 13 от КТ, във връзка с преждевременно
напускане от работа, обективирано в Констативен протокол, Серия ЮЗДП №
018061/ 06.12.2023 г. с вх. № 10-09-831/ 06.12.2023 г. и Допълнително
разяснение с вх. № 10-09-831-2-1/ 15.01.2023 г. от инж. Владислав Сираков -
старши лесничей от извършена проверка и при твърдени за спазени
изискванията на чл. 189, ал. 1, чл. 193, ал. 1 и чл. 194 от КТ /поискани писмени
обяснения с писма изх. № 10-09-831-1/ 03.01.2024г., № ТП-01-50/ 22.01.2024 г.
и изх. № ТП-01-50-2/ 26.01.2024 г. и депозирани обяснения с вх. № 10-09-831-
1-1/ 05.01,2024 г., вх. № ТП
Сочи се в заповедта, че на 05.12.2023г. ищеца е напуснал
преждевременно работното си място, като не е бил на работното си място до
края на работното време във времевия диапазон от 14:00 ч. до 17:00 ч. в
поверения му ОУ „Брежански” при ТП ,ДГС Симитли” към „ЮЗДИ” ДП, гр.
Благоевград без да уведоми прекия си ръководител инж. Владислав Сираков-
старши лесничей в поделението за това обстоятелство, и без да получи
неговото разрешение, като по този начин и не е уплътнил работното си време.
Установява се от рапорт с вх. № на старши лесничей към ГСУ
„Брежани” - инж. В, на когото пряко ищеца е подчинен, с който рапорт е
представен Констативен протокол Серия Ю, че след получен сигнал за работа
на моторен трион, С отишли на терен в район „Б да проверят сигнала, който се
оказал неоснователен. Сочи се, че около 15.30 часа звъняли по телефона на Г.,
но последния не отговорил.
Видно от допълнително разяснение № 10-09-831-2-1/ 15.01.2024 г. от
инж. В се сочи, че на 05.12.2023 г. около 14.30 часа получил позвъняване от
директора на Т за проверка на моторен трион в О, който е поверен на горски
стражар А. Г.. Сочи се, че заедно с зам. Директора К, С отишъл на терен в
район „Бда проверят сигнала, който се оказал неоснователен. Сочи се, че
16
около 15.30 часа звъняли по телефона на Г., но последния не отговорил. Сочи
се, че на 06.12.2023 г. е съставен Констативен протокол Серия ЮЗДП, № ....г., в
който е допуснал грешка Сираков, като не е написана датата на получения
сигнал и проверката по него, която е на 05.12.2023 г.
Видно от Писмо-искане с изх. № 10-09-831-1/ 03.01.2024г. на ТП „.” са
поискани обяснения от Г. във връзка с нарушения на трудовата дисциплина на
основание чл.193, ал.1 от КТ и във връзка с Р. г. от инж. В. старши лесничей
неотговаряне на телефонните повиквания на инж. В. и инж. Сашо Карадачки,
както и за това дали на 06.12.2023 г. Г. се е явявал на работа, бил ли е в
поверения охранителен участък, посещавал ли е административната сграда на
Т., ползвал ли е служебен автомобил, срещнал ли е Г. други служители на ТП
ДГС – Симитли и защо на 06.12.2023 г. не е отговорил Г. на телефонното
обаждане на инж. Вл.
Видно от обяснения от 05.01.2023 г. от А. Г., че на 06.12.2023 г. е бил с
колегите си М. и Г. в участък „Б.
Видно от Писмо-искане с изх. № ТП-01-50/ 22.01.2024 г. на ТП „ДГС
Симитли” са поискани обяснения от Г. във връзка с нарушения на трудовата
дисциплина на основание чл. 193, ал. 1 от КТ и във връзка с Рапорт с вх. №
10- 09-831/06.12.2023 г. от инж. В.- старши лесничей неотговаряне на
телефонните повиквания на инж. В...и инж. Сашо Карадачки, както и за това
дали на 05.12.2023 г. Г. се е явявал на работа, бил ли е в поверения
охранителен участък, посещавал ли е административната сграда на Т ползвал
ли е служебен автомобил, срещнал ли е Г. други служители на ТП ДГС – С и
защо на 05.12.2023 г. не е отговорил Г. на телефонното обаждане на инж.
Владислав Сираков и на зам. Директор Сашо Карадачки.
Видно от обяснения от 23.01.2024 г. от А. Г., че на 05.12.2023 г. е бил с
колегите си М. и Г. в участък „Б с автомобил, като след това се разделили и Г.
тръгнал пеша в охранявания от него участък.
Относно телефонните обаждания е дадено обяснение, че Г. има
проблеми с телефона – изключва се, не винаги звъни.
По делото е разпитан свидетеля К. Г., който сочи че на 05.12.2023 година
отишли с Г. до М да проверят един обект, след това се прибрали в
стопанството, като час към 10.30 -11.00 часа След това с колегата Р. М.
отишли на колегата Р.в М. в района. Сутринта тръгнали свидетеля, Р. М. и А.
17
Г. със служебен автомобил. Г. останал в град С и до края на работния ден не са
го виждали повече.
По делото е разпитан свидетеля Р. М., който сочи че на 05.12.2023 година,
свидетеля М., К. Г. и А. Г. отишли на обекта - местността „М“, за да извършат
проверка, но тъй като имало много сняг, не могли да извършат проверката и
след това слезли отново в Горското и докладвали на прекия ръководител.
Следобеда с К. Г. отишли до местността „В“ с личния джип на свидетеля, като
тогава за последно А. Г. го оставили в град С До края на работния ден нямали
връзка с А. Г. повече.
По делото е разпитан свидетеля В който сочи, че работи в ТП „Дна
длъжност „старши лесничей“. На 05.09.2023 година, следобед към 14.30 часа
му се обадил Директора и му предал, че има подаден сигнал за незаконна сеч
над село Брежани. През това време отишъл към горското и се обадил на инж.
Сашо Карадачки и заедно отишли към село Брежани. След като отишли в село
Брежани, качили се над селото и чували дали има шум от трион. През това
време звъннал на колегата А. Г., два или три пъти, като по едно време
телефона му давал заето, но той не вдигна телефона. Тогава звъннал на
колегата К. Г. да го питам дали се е чувал с А. Г., и той му казал, че не се е
чувал. Обадили се на директора казали, че не са открили нарушение, не са
установили някъде човек да използва моторни триони и се прибрали в
стопанството. Проверили участък над село Брежани, в участъка на колегата А.
Г., обхода обхващал неговия участък. По време на проверката не са виждали А.
Г., до 17.00 часа не е връщал обаждане, докато му свършва работното време.
Сочи свидетеля, че с А. Г. комуникира трудно, аз е пуснал рапорт, че е
обиждал свидетеля на дискриминационна основа, рапорта не си спомня кога
го е пускал срещу А. Г., в смисъл, че го е наричал с думите „помак“. Не си
спомня коя година е пускал този рапорт срещу А. Г.. Сочи свидетеля, че А. Г.
когато ходи на работа, си върши работата. Работата на Г. се изразява в
следното - охрана е на неговия поверен участък, може и да не е там всеки ден,
може да го изпрати на друго място, В землищата на село Ракитна и село
Брежани там е участъка на А. Г.. За един ден според мен този охранителен
участък не може да се обиколи пеша, с крачки, с ходене. Този участък може да
се мине за една седмица. С кола по главната улица може да го минеш за един
ден.
18
По делото е разпитан и свидетеля Сашо Карадачки, който сочи че на
05.12. 2023 година извършвали съвместна проверка с инж. Владислав
Сираков, по специално между 14:30 и 17:00 часа, тъй като в района на село
Брежани има моторна резачка, за нарушение, защото при обаждане по сигнал
до Директора, се е разпоредил на старшия лесничей и отишъл за съдействие с
него. Проверили участъка на горски стражар А. Г., където е негов охранителен
участък, като звъннали на последния да проверят дали знае нещо по въпроса.
Обиколили района и след това се прибрали. При позвъняването той не
отговорил, като до края на деня не е върнал обаждане да пита за какво го
търси. По време на проверката не са констатирали нищо, затова потърсили Г.
да го питат дали е запознат със случая.
При така установените факти, които не са и спорни между страните, от
правна страна съдът приема следното:
Дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е наложено с
мотивирана писмена заповед, съдържаща реквизитите, указани в чл. 195 КТ,
предвид твърдяното за извършено от служителя нарушение на трудовата
дисциплина. Задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за
дисциплинарно наказание е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ
за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194
КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното
производство по повод нейното обжалване.
В конкретния случай съдът намира, че са допуснати процесуални
нарушения при издаване на обжалваната заповед. Тя е издадена от
компетентен орган в рамките на упражняваната от него дисциплинарна власт,
в която конкретно и ясно са посочени нарушенията. Не е спазена процедурата
по чл. 193 КТ, тъй като на работника са изискани обяснения за това, дали е
бил на работа на 05.12.2023 г. и каква дейност е извършвал, а е наложено
дисциплинарно наказания за преждевременно напускане на работа.
Работникът е дал писмени обяснения за това дали е бил на работа на
05.12.2023 г. и каква дейност е извършвал, а не за преждевременно напускане
на работа, каквито обяснения не са и изискани от нето. Ето защо, не е спазена
процедурата по чл. 193 КТ, което е самостоятелно основание за отмяна на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
На второ място, трудовите задължения на работника се уреждат в
19
трудовия договор чрез посочване на естеството на неговата работа - неговата
трудова функция. Уредба на трудовите задължения обикновено се съдържа и в
длъжностна характеристика, в която работодателят посочва по-подробно
задълженията на работника или служителя, както и уменията, които той
трябва да притежава.
В тежест на ищеца е да установи факта, че между него и ответника е
учредено валидно трудово правоотношение, по силата на което е заемал
конкретна длъжност; че е спазвал установената трудова дисциплина; че с
твърдяната заповед, работодателят му е наложил дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение".
В тежест на работодателя от своя страна е да установи наведените
положителни твърдения за факти, от които черпи благоприятни за себе правни
последици, в т. ч.: че законосъобразно е упражнил правото си да ангажира
дисциплинарната отговорност на работника, в т. ч., че последния е извършил
конкретните нарушения на трудовата дисциплина - фактите описани в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "предупреждение за
уволнение" при спазване на задълженията и съблюдаване на критериите за
определяне на наказанието.
Доказателствената тежест в производството по трудовия спор, е възложена
на работодателя. Последният е задължен да докаже правилността на
наложеното наказание и за това има възможността да установява спазването
на всички императивни правни норми, съблюдаването, на които е необходимо
за законосъобразното налагане на наказание.
В конкретния случай на ищеца е наложено наказание – „предупреждение
за уволнение“ за преждевременно напускане на работното място – основание
по чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. 2 КТ.
Безспорни по делото са и се установяват от събраните писмени
доказателства следните обстоятелства: че между страните към датата на
налагане на дисциплинарното наказание е съществувало соченото в исковата
молба трудово правоотношение, по силата, на който работодателят е
възложил, а работникът се е съгласил да изпълнява длъжността „горски
стражар“; че на ищеца е наложено наказание „предупреждение за уволнение“,
за преждевременно напускане на работното място – основание по чл. 187, ал.
1, т. 1, предл. 2 КТ, че наказанието е наложено от орган, разполагащ с
20
дисциплинарна власт - заповедта е издадена от директора на Т.
Спорен е въпроса дали ищеца е извършил сочените нарушения.
Работодателят не установи по несъмнен начин извършените нарушения от
работника. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не
се установява по категоричен и безспорен начин ищецът да е извършила
посоченото в атакуваната заповед нарушение на трудовата дисциплина.
Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест,
установено в чл. 154 ГПК, ответникът следваше да докаже, че при изпълнение
на трудовата функция на ищеца, преждевременно е напуснал работното си
място. Тези обстоятелства не се установяват от писмените доказателства по
делото. Разпитаните по делото свидетели – Сираков и Карадачки, които сочат,
че не се са свързали по телефона с Г. на 05.12.2024 г. след 14.30 часа и не са го
срещнали в неговия участък, не установяват тези обстоятелства. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля Сираков, тъй като на първо място като
ръководител на Г., е и в преки отношения с неговия ръководител – директора
на ТП „Д“, който е издал заповедта за дисциплинарно наказания и тази
субординация съдът намира, че създава съмнение в дадените показания, още
повече, Сираков е във влошени отношения с Г. – подавал е рапорт за
дискриминационно отношение. Тези обстоятелства, според съда опорочават
достоверността на показанията на свидетеля, поради което съдът не
кредитира.
Съдът не кредитира показанията и на свидетеля Карадачки, тъй като зам.
Директор на ТП е в пряка служебна зависимост от директора на Т“, който е
издал заповедта за дисциплинарно наказания и тази субординация съдът
намира, че създава съмнение в дадените показания. Тези обстоятелства,
според съда опорочават достоверността на показанията на свидетеля, поради
което съдът не кредитира.
На второ място, налице е още едно основание, обуславящо
незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на
дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника
или служителя.
Съдът намира, че това не е сторено в случая от ТП „Държавно горско
21
стопанство – Симитли“.
Съобразно трайната съдебна практика, преценката на тежестта на
нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи
отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в т. ч. характерът на
извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по
трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни
неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на служителя
към конкретното неизпълнение – така Решение № 372 от 01.07.2010 г. по гр. д.
№ 1040/2009 г., ІV г. о. на ВКС; Решение № 516 от 28.06.2010 г. по гр. д. №
94/2009 г. ІІІ г. о. на ВКС; Решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр. д. №
1417/2011 г., ІІІ г. о. на ВКС.
Преценката на критерия „тежест на допуснатото нарушение“ следва да се
основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното
дисциплинарно нарушение. От значение са характерът на изпълняваната
работа и възложените трудови функции, значимостта на неизпълнените
задължения по трудовото правоотношение с оглед възможните
неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника
или служителя към неизпълнението.
С оглед гореизложените по-горе принципни постановки, настоящият
съдебен състав намира, че в случая наложеното наказание не съответства на
установените като извършени нарушения, тъй като не квалифицира като
нарушения. При преценката им в тяхната цялост, не може да бъде споделен
извода на ответника, че видът и характерът на нарушенията са такива, че
могат да бъдат квалифицирани като тежки и да обуславят наказание
„предупреждение за уволнение“. При определяне на наказанието,
работодателят не е извършил всестранно проучване и не е съобразил всички
относими данни.
В този смисъл, работодателя не успя да докаже правилността на
наложеното наказание.
В исковата молба са наведени аргументи за нарушение на чл. 8 КТ -
недобросъвестно упражняване на работодателска власт. Представените
доказателства не са достатъчни, за да обосноват подобен извод. Липсват
22
данни дали по същото време заповедта да е издадена само за да създаде
основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. Ако това е
така, изводът би бил еднозначен.
Изложеното мотивира извод за основателност на предявения иск за отмяна
на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“.
С оглед изхода на делото, предявеният иск с правно основание чл. 78, ал. 1
ГПК, за присъждане на ищеца сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, следва да бъде уважен. Възражението за прекомерност се
явява неоснователно, съобразявайки фактическата и правна сложност на
делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, наложеното на А. Д. Г., ЕГН ********** със Заповед № РД-07-
86/ 07.02.2024 г. на директора на ТП „Държавно горско стопанство Симитли“,
БУЛСТАТ 2016275060176.
ОСЪЖДА ТП „Държавно горско стопанство Симитли“, БУЛСТАТ
2016275060176, да заплати на А. Д. Г., ЕГН ********** сумата в размер на
1200.00 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща разноски за адвокат.
ОСЪЖДА ТП „Държавно горско стопанство Симитли“, БУЛСТАТ
2016275060176, да заплати по сметка на Районен съд – Благоевград сумата в
размер на 50.00 лв., представляваща държавна такса по иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
23