Р Е
Ш Е Н
И Е № 324
гр. ПЛОВДИВ 11. 11. 2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, търговско отделение в публично заседание от 11.10.2018 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при секретаря НЕЛИ БОГДАНОВА, като разгледа
докладваното от съдия
СПАСОВ в. т. дело № 353 по описа за 2019 г. на ПАС, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Повод
за започването му е изходяща от „З.к.У.“АД, *** въззивна жалба против постановеното по т. дело № 237/2018 г. на Сз ОС
решение, с което „З.к.У.“АД, *** е осъдена
да заплати на М.Г.К., ЕГН **********,*** сумите от:
-
25 475,25
лв., представляващи незаплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение в общ размер от 50
000 лв. за настъпил риск „кражба на цяло МПС” по
заведена пред „З.к.У.”АД щета …/… г., дължимо възоснова на договор
за застраховка „Каско” на лек автомобил марка „M.”,
модел „…”, peг. № …,
шаси № …*… сключен със застрахователна полица № …/… г.,
-
724,60
лв. обезщетение за забава за периода от 14.06.2018г. до 13.08.2018г., от които
597,22 лв. за цялото дължимо обезщетение от 50 000 лв.,
считано от датата, на която е станало изискуемо - 14.06.2018г., до датата на
частичното му изплащане - 26.07.2018г. и 127,38
лв. за неизплатения остатък от обезщетението в
размер на 25 475, 25лв, за периода от 27.07.2017 до
13.08.2018г, ведно със законната лихва, считано от 13.08.2018г. до окончателното
изплащане на сумата
и
-
2600, 86 лв. направение
по делото съдебни разноски за държавна такса, адв. хонорар и депозит за вещо
лице.
В жалбата са изложени подробни съображения за
неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана отмяната му и постановяване
на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Насрещната
страна е изразила становище за неоснователност на същата.
Съдът след като се запозна с
атакуваното решение и събраният доказателствен материал намери за установено
следното:
На 15.08.2018 г. в Старозагорския окръжен съд е постъпила изходяща от М.Г.К., ЕГН ********** против „З.к.У.“АД, *** искова молба.
В обстоятелствената част на същата се говори за сключен на 07.03.2017 г. между ищцата
и ответника договор за
застраховка „Каско на МПС“ за л.а. М. …, модел „…”, peг.
№ …, шаси № …*…. Сочи се, че сключването на
договора станало във формата на застрахователна полица № …. Срокът на застраховката бил от 00, 00 часа на 07.03.2017
г., до 24, 00 часа, на 06.03.2018 г. Съответно са изложени и доводи ,
че на 23.01.2018 г., сутринта в 8, 00 часа, К. установила, че автомобилът
липсва. Незабавно уведомила ответника и подала сигнал в Първо РПУ на МВР, С. З.
Там било образувано досъдебно
производство №…/…г. за престъпление по 346 от НК. Същото било спряно с постановление на РП Стара Загора от 23.05.2018г., поради
неоткриване на извършителя. Сочи се, че застрахователната
стойност на автомобила при сключване на
договора била 52 600 лв.
Във връзка със настъпване на застрахователното събитие и
уведомлението на ответното дружество извършено на 23.01.2018 г. била
заведена щета № … от същата дата. С писмо от 23.07.2018г., застрахователят уведомил ищеца,
че ще му изплати половината/24 524, 75 лв./ от определената от него стойност на МПС към
датата на кражбата /49 040,50 лв./. Същата
била платена на 27.07.2018 г. За разликата между застрахователната стойност на
автомобила от 52 600 и платеното обезщетение от 24 524, 75 лв. , т.е.
за сумата от 28 075,25 лв. плащане било отказано на основание т. 6.5.19, б. „е” от
Общите условия на застраховката - към момента на установяване на кражбата свидетелството
за регистрация на МПС част 2 с № … не било предадено, тъй същото се е намирало в автомобила по време
на деянието.
С
оглед на така изложеното, ищцата в
качеството си на застрахован по договор за имуществено
застраховане (каско на МПС) и нормата на чл.405, ал.1 КЗ твърди, че й се дължи плащане в
срок на пълния размер на застрахователното обезщетение. В подкрепа на това споменава, че дори да е налице неизпълнение
на задължението за талона то същото не е в пряко причинно-следствена връзка с
настъпването на самото събитие и по никакъв начин не е довело настъпването му
или пък е улеснило същото.
Посочено
е и, че пред застрахователя с оглед съдържанието на ОУ е имало възможност при
неизпълнение на задължението относно талона да откаже плащане на обезщетение
изцяло, но не и едностранно да намали същото.
На
тази база е отправено искане за осъждане на ответника да заплати 28 075,25 лв. Равняващи се
на остатъка до пълния
размер на дължимото застрахователно обезщетение.
Наред
с това е посочено, че съгласно съгласно т.12.24 от ОУ, обезщетението е станало
изискуемо на 08.06.2018 г. На тази база е направен извод, че за времето от тази
дата до частичното плащане на 26.07.2018 г. се дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва начислена върху 52 600 лв. в размер на 717, 38 лв., а за времето от 27.07.2018 г. до
завеждане на делото се дължи такова начислено върху неизплатения остатък от 28
075, 25 лв., което се равнява на сумата от 140, 66 лв. Така общият претендиран
размер по 86 ЗЗД е определен на 859, 04 лв.
В отговора на исковата молба от страна на
застрахователят не е оспорено съществуването на договор за застраховка „Каско на МПС“ и факта на настъпване на
застрахователно събитие по същия. Посочено е, че договорът е сключен при действието
на ОУ от 28.03.2017 г. Съгласно т.6.5.19, буква „е“ от същите в случай на риск
кражба или грабеж, застрахователят не изплаща обезщетение ако не са му
предадени в момента на установяване на кражбата на МПС всички комплекти ключове
и дистанционни декларирани от застрахования при сключване на застраховката,
както и оригиналните документи на МПС/свидетелство за регистрация част І и ІІ/.
В тази връзка е заявено, че в случая от страна на ищцата не е било предадено свидетелство
за регистрация част ІІ. Непредаването му се свързва с оставяне на същото в
автомобила към момента на кражбата. С оглед
на това на база определената в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, функция на този документ е направен
извод, че оставянето му в автомобила препятствия предотвратяването на
съответното застрахователно събитие. По тази причина дружеството е прело, че на основание чл. 395 от КЗ е
налице основание за намаляване на застрахователното обезщетение. В случая то било
намалено с 50 % и било съобразено с трайноустановената съдебна практика.
В отговора е оспорен и посоченият в исковата молба
размер на дължимото обезщетение като е заявено , че същият не е съобразен с действителната стойност на процесното МПС
към датата на застрахователното събитие. Оспорен и началния момент, от който се дължи обезщетение
за забавено плащане на обезщетението, като е споменато, че същият в случая не е
съобразен с предвижданията в КЗ и ОУ.
В ДИМ от страна на ищец са изложени доводи, че липсата на
малкия талон не е основание да се откаже плащане на застрахователно обезщетение,
като в тази връзка е направен извод, че отказ за плащането на такова е в противоречие
с текстовете на чл. 408 от КЗ. Споменава и за липсата на причинна връзка между
кражбата на автомобила и непредаването на малкия талон. Твърди се и че именно
кражбата е станала причина за неизпълнение на задължението за предаване на
талона. Оспорено е и твърдението, че оставянето на талон в автомобила към
момента на кражбата е способствало предотвратяването на същата. В ДИМ са
изложени и доводи, че не са налице и предпоставки за намаляване на
обезщетението и такива за това, че цитираната в отговора трайна практика на ВКС
е формирана при действията на отменения КЗ.
В отговора на ДИМ са преповторени направените в
първоначалния отговор възражения.
В хода на производството с оглед прието заключение на
вещото лице така предявените искове са били оттеглени, а производството по
делото частично прекратено за сумите от :
- 2600 лв.
по отношение на иска за плащане на застрахователно обезщетение и същият е
останал предявен за 25 475,25 лв. ,
- 36,83 лв. по отношение на претенцията за обезщетение по 86 от
ЗЗД за времето от 08.06.2018 г. до 26.07.2018 г., т.е. същата е станала
предявена за 680,55 лв. и
- 13,28 лв., по отношение на претенцията за обезщетение по 86 от
ЗЗД за времето от27.07.2018г.- 13.08.2018г., и същата е станала предявена за 127,38 лв.
Така съдът след събиране на поисканите от страните и
относими по спора доказателства е постановил и решението предмет на обжалване.
В
него при липса на спор за наличие на договор за застраховка и настъпване на застрахователно
събитие основно е взето отношение по основателността на защитните възражения на
ответника. В тази връзка е прието, че не са налице предпоставките на чл.408, ал.1, т.3 КЗ за отказ да се изплати пълния размер на претендираното
застрахователно обезщетение. В подкрепа на този извод е посочено, че невъзможността на
застрахования да предаде, т.нар „малък талон“ на
застрахователя
поради отнемането му заедно с
автомобила не допринася за настъпване на застрахователния риск „кражба“, нито
пък има характер на действие
довело до осуетяване на
разкриването й. Прието
е също, че това неизпълнение не е значително с оглед интереса на застрахователя. Направени са и изводи за
нищожност на клаузата на
т.6.5.19, б.“е“, вр. т.6.5.19 от ОУ на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД /заобикаляне на закона/,
тъй като същата премахвала /заобикаляла/ кумулативното условие за
отказ да се плати обезщетение предвидено в чл. 408,
ал.1, т.3 от КЗ - неизпълнението на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования да е предвидено в застрахователния договор, да е значително с
оглед интереса на застрахователя и да е довело до възникване на
застрахователното събитие.
От
факта на извършено частично плащане на обезщетение от страна на застрахователя
съдът е направил и извод, че той
е признал липсата на
предпоставки за отказ, а неизлагането на предвидени в договора и закона
основания за намаляване на обезщетението се свързва и с признание на факта, че
то се дължи в пълния му размер.
За
неоснователно е намерено и възражението
за неизпълнение от
страна на ищцата на
задължениятаия по чл.395, ал.7 КЗ по причина, че тя не е имала обективна възможност да предостави отнетия заедно с автомобила „малък талон“ , а и порави това, че самото непредставяне не е пречка застрахователят да установи застрахователното събитие и размера на
вредите.
По отношение стойността на
процесното МПС към датата на
застрахователното събитие е посочено, че същата е установена с експертиза и ищцата е съобразила
исковата си претенция с установеното от същата , т.е. със сумата от 50000 лв. На тази база е направен извод, че искът за заплащане
на застрахователно обезщетение следва да се уважи за разликата между тази сума
и частично изплатеното от ответника- 25 475,25 лв.
По отношение обезщетението за забава е
казано, че същото на основание
чл.409 КЗ, вр. чл.405 КЗ, чл. 86 ЗЗД и т.12.24 от ОУ
на „З.к.У.“АД се
дължи в 15-дневен срок от получаването на постановлението за спиране на наказателното
производство.
Посочено е, че това е станало на
29.05.2018 г. и плащането е следвало да стане
до 13.06.2018 г. вкл.
По
тази причина за основателна е приета претенцията за плащане на обезщетение за периода 14.06.2018г. – 26.07.2018 г., в размер на 597,22 лв. начислени върху сумата от
50 000 лв., а за врмето от 27.07.2018 г. до подаване на ИМ /13.08.2018г./ в
размер на 127,38 лв. начислени върху сумата от 25
475,25 лв.
Недоволно решението е останало застрахователното дружество и е подало
жалбата станала причина за започване на настоящето дело.
В нея са изложени доводи за неправилност
и незаконосъобразност на извода, че застрахователят дължи на ищцата пълния
размер на обезщетението. В тази връзка е преповторено обстоятелството, че
оставянето на малкия талон в автомобила и отнемането на същия ведно със
застрахованата вещ действително не е
способствало за възникване на събитието, но допринася за окончателното
му настъпване с оглед на факта, че по този начин се осуетява евентуалното му
предотвратяване от контролните органи при проверка на автомобила. Съответно в
жалбата са преповторени доводите на дружеството, че от негова страна не се
оспорва липсата на предпоставки за пълен отказ да се заплати обезщетение, а се
твърди наличие на такива за намаляване на същото. В тази връзка е направен
анализ на чл. 395 от КЗ. С оглед на същия е казано, че в чл. 12.3.1 от ОУ е
предвидено задължение за представяне на свидетелство за регистрация части 1 и 2
при предявяване на претенции пред застрахователя и в случая това задължение не
било изпълнено.Посочено е също, че с това действие длъжникът не проявил грижата
на добър стопани и по тази причина са налице предпоставките за намаляване на обезщетението.
Във връзка със самата жалба ПАС
на първо место дължи отговор за валидността и допустимостта на обжалвания акт.
Едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е
постановено от ненадлежен състав т.е. от лице, което няма качество на съдия или
от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не
подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена форма или, когато
решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е.
срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая
нито една от тези предпоставки не са налице т.е. за нищожност на същото не може
да се говори.
По
отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл.
270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено
произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един
непредявен иск. Налице е недопустимост и, когато спорът е разгледан от
некомпетентен съд т.е. във всички случаи, когато е постановен съдебен акт
въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.
И тук, нито една от описаните по- горе
предпоставки не е налице.
Така се стига до необходимостта
да се извърши преценка за правилността на обжалваното решение,
като същата следва да се ограничи на база посочените в жалбите
възражения с оглед казаното в чл. 269 от ГПК и ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Съдът е сезиран с обективно
съединени искове с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ и 86 от ЗЗД.
С първият иск се претендира
плащане на застрахователно обезщетение.
Във връзка със същия следва да се
има предвид, че по смисъла на КЗ застраховането е дейност по осигуряване на
застрахователно покритие на рискове по силата на договор, изразяващо се в
набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения и
други парични суми при настъпване на събития или сбъдване на условия,
предвидени в договор или в закон. Застраховането, респ. извършването на дейност
по застраховане от своя страна предполага сключване на застрахователен договор.
С
договора за застраховка съгласно чл. 343, ал. 1 от КЗ застрахователят се задължава да поеме
определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно
събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума. Съгласно чл. 344, ал. 1 от КЗ зстрахователният договор се сключва
в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт. Общите условия
по застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора.
По смисъла на КЗ, застрахован е лицето, чиито имуществени и/или неимуществени блага са предмет на
застрахователна защита по застрахователен договор. Застраховащ е лицето, което е страна по застрахователния договор. Застрахователен риск е обективно съществуващата вероятност от
настъпване на вредоносно събитие, възникването на която е несигурно, неизвестно
и независимо от волята на застраховащия, застрахования или третото ползващо се
лице. Застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по
застраховка в периода на застрахователното покритие. Вреда
е неблагоприятна промяна чрез засягане, накърняване или унищожаване на човешко
благо – имущество, права, телесна цялост, здраве и психическо състояние.
В случая по делото е безспорно,
че между ищцата и ответника в предвидената от закона форма като застрахователна
полица е бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“. За застрахован
е посочен собственикът и всички упълномощени водачи на превозното средство.
Срокът на застраховката е от 0,00часа на 07.03.2017 г. до 24.00 часа на 06.03.2018 г.По отношение на
условията на застраховката и покритите рискове е казано, че същите са опредени
съгласно ОУ за застраховка Каско на МПС от 28.03.2016 г. и клауза А от същите
–Пълно каско.
В споменатите ОУ и по точно чл. 4
от същите е казано, че застраховката покрива пълна загуба или частичната
повреда на застрахованато МПС съгласно условията на застрахователната полица и рисковите
клаузи към нея. В случая тези условия са свързани с „пълно Каско“.
В чл. 5.1 от ОУ съответно
покритите рискове, които са довели до пълна загуба или частична повреда. В т. 5.1.3 е споменато, че такива са повредите
от:
- кражба на цялото МПС - отнемане на МПС от владението
на застрахования без негово съгласие, с намерение проти- возаконно присвояване
по смисъла на НК,
- грабеж на цялото
МПС -
отнемане на МПС от владението на застрахования с намерение противозаконно
присвояване, като е употребена сила или заплашване по смисъла на НК,
- кражба чрез взлом на
фабрично монтирана аудио-визуална техника, както и допълнително монтирана
и трайно прикрепена аудио-визуална техника, само срещу заплатена
допълнителна премия при условията на Клауза М „Застраховка срещу кражба чрез взлом
на аудио-визуална техника в МПС“,
- нанесени щети при кражба
или опит за кражба чрез взлом.
В раздел 6 от ОУ са описани
изключения от застраховката. В някои от клаузите от този раздел са
индивидуализирани събития,
възникването, на които е
несигурно, неизвестно и независимо от волята на застраховащия, застрахования
или третото ползващо се лице. Рално с тях се извършва конкретизация на покрития със застраховката риск.
Други обаче са свързани със събития зависещи от волята на застрахования. Те са
посочени като такива, при които с настъпването им за застрахователя не възниква
задължение за заплащане на обезщетение.
В случая по делото не се спори,
че на 23.01.2018 г. настъпило застрахователно събитие от типа кражба на МПС, за
което ищцата узнала на същата дата.
В тази връзка е нужно да се
спомене, че съгласно чл. 403, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахованият е длъжен в срок 7 работни дни от узнаването да уведоми
застрахователя, освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок.
В случая по делото не се спори,
че това изискване е изпълнено от ищцата още на 23.01.2018 г.
Съгласно чл. 405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок.
В чл. 12.23 от ОУ страните са
уговорили, че плащането на обезщетението се извършва в 15 дн. срок от
получаването на всички необходими доказателства.
В случая по делото не се спори,
че последното доказателство представено от ищцата на ответника на 29.05.2018 г.
и съставлява Постановлението на Прокуратурата.
По отношение на това следва да се
посочи, че за ПАС доказателството от
значение за установяване на застрахователното събитие е именно това
постановление и от момента на представянето му следва да се броят определените
в ОУ 15 дни. Те изтичат на 13.06.2018 г.
В случая до тази дата плащане на
обезщетение не е извършено. Реално частично такова и е направено на 26.07.2018
г. и е в размер на 24 524, 75 лв. В отправено от ответника до ищцата писмо
от 23.07.2018 г. е видно, че причина за плащането на обезщетите в този размер е
настъпване на предпоставките предвидени в чл. 6.5.19, буква Е от ОУ. По
отношение на същите е казано, че те по принцип са основание за пълен отказ от плащане
на обезщетението , но ответника няма да се възползва от това си право и ще
извърши плащане в размер на 50 % от стойността на МПС към настъпване на застрахователното
събитие. Последната съответно е определена на 49 049, 50 лв.
По този повод е нужно да се спомене, че съгласно чл. 408 от КЗ е застрахователят
може да откаже плащане на обезщетение само:
1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има
право да получи застрахователното обезщетение,
2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с
цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице,
3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие,
4. в други случаи, предвидени със закон.
Тези разпоредби са императивни по характер и клаузите на застрахователните
договори не мога да противоречат на
същите.
В случая соченото в споменатото писмо, а и в отговора основание от ОУ
даващо основание за отказ се свързва с това, че на застрахователя не е предадена в момента на установяване
на кражбата на МПС оригинала на част ІІ от свидетелство за регистрация. Това
свидетелство обаче само по себе си няма как да доведе до ВЪЗНИКВАНЕ на застрахователното събитие по причина, че
представянето на талона, респективно оставянето на същия в МПС към момента на
кражбата по никакъв начин не ще способства едно трето лице да отнеме една чужда
движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои. Това от своя страна прави тази клауза от договора нищожна поради противоречието и с КЗ и същата не може
да служи, като основание за отказ.
От друга страна предпоставките за
намаляването на обезщетението са предвидени в чл. 395 от КЗ. Тази разпоредба от
кодекса урежда въпросите свързани с извършването на действия по предотвратяване
на застрахователното събитие.
В ал. 1 е посочено, че застрахованият е длъжен да вземе
мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва
предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на
източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да
прави проверки.
В ал. 3 е посочено, че при неизпълнение на задълженията по ал. 1
застрахователят има право да прекрати застрахователния договор само ако не е
настъпило застрахователно събитие.
В случаите на настъпване на такова в ал. 4 е прието, че застрахователят
може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от
неизпълнение на задължението по ал. 1 и то ако изрично е предвидил това в
договора. За събитие настъпило следствие неизпълнение на задължението по ал. 1,
което обаче не е предвидено като основание за отказ в договора е посочено, че застрахователят
може да намали застрахователното обезщетение съответно на тежестта на
неизпълнението.
Анализът на изложеното сочи, че предпоставките за намаляване са налице само
ако твърдяното неизпълнение е ДОВЕЛО до настъпването на застрахователното събитие,
т.е. е причина за същото. Причинната връзка подлежи на доказване още повече, че
в КЗ липсва текст даващ основание за определен тип събития връзката да се
предполага.
Това и факта, че по делото нито се твърди, нито пък е доказано оставянето
на талона в колата да е предизвикало отвемането или да е попречило на
предотвратяването му сочи, че основание за намаляване на обезщетението в случая
не са налице.
Този извод на ПАС следва и от текста на чл. 395, ал. 5 от КЗ. С него е
предвидено задължение на застрахователя да изплати обезщетение независимо от
казаното в ал. 4 ако неизпълнението на задължението на застрахования по ал. 1 и
2 не е в причинно-следствена връзка с настъпването на застрахователното събитие
или е невъзможно определянето на вида или размера на вредата.
В случая не е налице нито причинно - следствена връзка, нито пък може да се
приеме, че размерът на вредата от забравянето на талона в автомобила и непредаването
му на застрахователя е определяем. Неопределяемостта на същата пък е пречка за
ПАС да се определи и размера на намаляването. Начин за определянето му не е
предвиден и в самия договор, т.е. предвиждането в същия само на възможност за намаляване
на обезщетението /чл. 12.6 от ОУ / не е достатъчно за едностранното извършване
на същото от застрахователя.
Това сочи, че размерът на дължимото обезщетение следва да е равен на стойността
на автомобила към момента на МПС. В случая възприетия от Сз ОС размер не се
оспорва с жалбата. С нея не се оспорват и определените от този съд периоди, за които
се дължи обезщетение в размер на законната лихва и размерите на същата.
Това сочи, че първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, а жалбоподателят
да се осъди да заплати на въззиваемата страна направените от нея разноски в
размер на 1500 лв.
Водим от казаното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 237/2018 г. на Сз ОС решение, с което „З.к.У.“АД, *** е осъдена да заплати на М.Г.К., ЕГН **********,*** сумите от:
-
25 475,25
лв., представляващи незаплатен остатък от дължимо застрахователно
обезщетение в общ размер от 50 000 лв. за настъпил риск „кражба
на цяло МПС” по заведена пред „З.к.У.”АД щета 1…/… г., дължимо възоснова на договор
за застраховка „Каско” на лек автомобил марка „M.”,
модел „…”, peг. № …,
шаси № …*… сключен със застрахователна полица № …/… г.,
-
724,60
лв. обезщетение за забава за периода от 14.06.2018г. до 13.08.2018г., от които
597,22 лв. за цялото дължимо обезщетение от 50 000 лв.,
считано от датата, на която е станало изискуемо - 14.06.2018г., до датата на
частичното му изплащане - 26.07.2018г. и 127,38
лв. за неизплатения остатък от обезщетението в
размер на 25 475, 25лв, за периода от 27.07.2017 до
13.08.2018г, ведно със законната лихва, считано от 13.08.2018г. до
окончателното изплащане на сумата и
-
2600, 86 лв. направение
по делото съдебни разноски за държавна такса, адв. хонорар и депозит за вещо
лице.
ОСЪЖДА „З.к.У.“АД, *** да заплати на М.Г.К., ЕГН **********,*** сумата от 1 500 лв.
направени разноски пред въззивната инстанция.
Решението
може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му пред ВКС.
Председател:
Членове: 1.
2.