Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1082 Година 2022, 06.13
Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав
на 11.05.2022 година
в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и с участието на прокурора КИЧКА КАЗАКОВА,
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР
КОЛЕВ к. адм. дело номер 946
по описа за 2022 година и като обсъди:
Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Постъпила
е касационна жалба от Регионална инспекция по околната среда и водите/РИОСВ/, срещу
Решение №346/15.02.2022г., постановено по АНД
№7372/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, I н.с., с което е отменено наказателно постановление/НП/ №75/28.09.2020г., издадено от Директор на РИОСВ – гр.Пловдив, с което на „ФУРА“ЕООД на
основание чл.136 ал.2, т.3, пред. първо и второ във връзка с чл.35 ал.3 във
връзка с чл.35 ал.2, т.2 от Закона за управление на отпадъците/ЗУО/ е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 7 000 лева. Със
същото решение РИОСВ е осъдена да заплати на дружеството разноски в размер на
750 лева и е отхвърлена претенцията до пълния претендиран размер от 1 000
лева.
В
жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно и се настоява за
отмяната му и потвърждаване на наказателното постановление. Претендират се
сторените разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираните от
ответника разноски.
Ответникът
по касационната жалба – „ФУРА“ЕООД, чрез пълномощник адв.П., излага подробни
съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски,
съгласно представен списък.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за основателност на така
подадената касационна жалба.
Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след като
разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания,
намира за установено следното.
Касационната
жалба е подадена в срок от надлежна страна и производството е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият
състав установи, че с оспореното НП №75/28.09.2020г., издадено от Директор на РИОСВ – гр.Пловдив, на „ФУРА“ЕООД на основание
чл.136 ал.2, т.3, пред. първо и второ, във връзка с чл.35 ал.3 във връзка с
чл.35 ал.2, т.2 ЗУО е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 7 000 лева за това, че събира и транспортира отпадъци без
регистрационен документ. Установено е, че на 31.03.2020г. по електронната поща
на РИОСВ е постъпило ЕП-499/31.03.2020г. от Национален координационен център
във връзка с осъществен внос на отпадъци с код 19 12 04 – пластмаса и каучук
през вход ГКПП – Русе Дунав мост, както и че от представени Приложение VII на Регламент/ЕО/ №1013/2006 и международна
товарителница към него, е видно, че: извършеният транспорт на превоза е от
Румъния до площадка на „Екоинвест“ЕООД гр.Пазарджик; количеството е 10,94 тона
с дата 30.03.2020г. и код на отпадъка 19 12 04 – пластмаса и каучук; превозвач
е „ФУРА“ЕООД. При направена справка е констатирано, че дружеството притежава
регистрационен документ за събиране и транспортиране №09-РД-572-00/14.11.2016г.,
издаден от Директора на РИОСВ – Пловдив за отпадъци с кодове 10 02 07*, 15 01
01, 15 01 02, 15 01 03, 15 01 06, 15 01 07, 16 01 03, 16 01 03, 16 01 04*, 16
01 20, 16 06 01*, 17 02 01, 20 01 01, но не притежава необходимия документ по
чл.35 ЗУО за събиране и транспортиране на отпадък с код 19 12 04 – пластмаса и
каучук. Мотивирано е, че съгласно чл.35 ал.3 ЗУО за извършване на дейностите по
ал.2, т.2 (събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на §1, т.41 и 43 от
ДР) се изисква регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел II. Посочено е, че административното нарушение е
извършено на 30.03.2020г., което е установено с получаване на информация от
Национален координационен център с входящ номер в РИОСВ – Пловдив
ЕП-499/31.03.2020г. С това свое деяние е прието, че дружеството е осъществило
състава на чл.136 ал.2, т.3, предл. първо и второ във връзка с чл.35 ал.3 във
връзка с чл.35 ал.2, т.2 ЗУО.
За да
отмени оспореното НП, състав на районния съд е приел, че не се установява по
безспорен начин извършването на нарушението от „ФУРА“ЕООД, както и че при
съставянето на АУАН и издаването на НП са нарушени разпоредбите на чл.42 ал.1,
т.4 и чл.57 т.5 ЗАНН, доколкото липсва посочено място на извършване на
нарушението. Констатирано е и нарушение на чл.40 ал.2 ЗАНН. И най-сетне е
прието, че дори и да е доказано по несъмнен начин извършването на нарушението,
е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Като е
стигнал до тези правни изводи, районният съдия е постановил правилен съдебен
акт. Изводите на ПРС се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което
и на основание чл.221 ал.2 АПК касационната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
В
допълнение следва да се посочи, че за да предизвика целените с издаването му
правни последици, наказателното постановление като писмено обективирано
волеизявление следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем
информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да
обхваща наказателното постановление, са посочени в чл.57 ЗАНН. Тези от тях,
посочени в чл.57 ал.1, т.5 ЗАНН, а именно – описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, съставляват мотивите – фактическите и
правни основания, от които следва постановеният от административнонаказващия
орган резултат. Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за
последица постановен в съществено нарушение на закона акт. Изискването за
обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за
законосъобразност на същото, които законът е установил за защита правата и
правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в
административнонаказателното производство. Тази гаранция се проявява в две
насоки. С излагането на мотивите се довежда до знанието на адресата
съображенията, въз основа на които административнонаказващият орган е пристъпил
към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето,
чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и
въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък,
наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред
съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения.
Значението на изискването за мотиви според ЗАНН е такова, че тяхното неизлагане
към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е
основание за отмяна на акта.
В
конкретния казус, в атакуваното НП липсва еднозначно посочено място на
извършване на нарушението. Това от своя страна води до неопределеност, неяснота
на обжалваното наказателно постановление по отношение на мястото на извършване
на нарушението, което води до липса на възможност за индивидуализиране на
конкретното нарушение, за което наказващият орган е наложил административно
наказание. Изложеното влече извод за наличие на допуснато от наказващия орган
нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление.
Характерът на процесното нарушение е пречка да се установи и от наказаното
лице, и от съда къде точно е извършено деянието, а горното води до ограничаване
и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице, както правилно е
приел и ПРС.
За
пълнота, и с оглед наведените в касационната жалба възражения, е необходимо да
се посочи, без да се отрича значимостта на въпросите относно опазването на
околната среда и мерките, които следва да бъдат предприети в тази насока, че не
може изначално да се приеме, че всяко едно противоправно поведение, насочено
против този обществен порядък и обявено от закона за административно нарушение,
е изключено от обхвата на нормата на чл.28 ЗАНН. Такъв подход не е предпочетен
от законодателя, поради което и всеки един конкретен случай, съобразно и
задължителното тълкуване на закона, дадено с Тълкувателно решение
№1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. ОС на НК на ВКС, следва да бъде
преценяван съобразно конкретно установената фактическа обстановка, както това е
сторено от състава на районния съд. До извод за обратното не може да се
достигне и от факта, че законодателят е предвидил минимум на административната
санкция, предвидена за конкретния вид административно нарушение. По тези
съображения, наказателното постановление е издадено от наказващия орган в
нарушение на чл.53 ал.1 ЗАНН, която разпоредба задължава последния да извърши
преценка за приложението на чл.28 ЗАНН. Тази хипотеза е преценена от районния
съд и същият правилно е отменил атакуваното наказателно постановление. Като се
има предвид, че преценката за „маловажност“ следва да се прави на база фактическите
данни по конкретния казус – вида на нарушението, начина на извършването му, на
вредните последици, степента на обществена опасност и т.н., но следва да се
отчитат и същността, както и целите на административнонаказателната
отговорност, то очевидно е, че след като санкционираното лице още преди
издаване на НП е взело всички необходими мерки за неговото отстраняване в един
изключително кратък период от момента на констатирането му, то са постигнати
преследваните от законодателя легитимни цели, инкорпорирани в генералната и
специалната превенции при този вид юридическа отговорност.
Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, настоящият
съдебен състав приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят
от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не
са налице.
С оглед
на изложеното, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.2 АПК следва да бъде оставено в
сила.
По разноските.
При този изход на спора, на
ответника се дължат извършените разноски, които се констатираха в размер на 500
лева - заплатено адвокатско възнаграждение, което очевидно не е прекомерно, с
оглед минималния размер,
определен в чл.18 ал.2 на Наредба №1/09.07.2004г., който в случая се явява
такъв от 680 лева. Или, възражението на касатора се явява неоснователно.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №346/15.02.2022г., постановено по АНД №7372/2021г.
по описа на Районен съд – Пловдив, I н. с.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите - Пловдив с адрес град
Пловдив, бул.“***“ №122 да заплати на „ФУРА“ЕООД сумата от 500/петстотин/ лева
разноски за тази съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.