Решение по дело №37817/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18211
Дата: 6 ноември 2023 г. (в сила от 6 ноември 2023 г.)
Съдия: Божидар Иванов Стаевски
Дело: 20221110137817
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 18211
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б.ИВ.СТ.
при участието на секретаря К.Д.А.
като разгледа докладваното от Б.ИВ.СТ. Гражданско дело №
20221110137817 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „Щ БГ” ЕООД, с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: област София (столица), община
Столична, гр. София *******, район С., ж.к. СТ, ул. “Проф.К.П.” 3, бл. 4, ет.1,
срещу „Д.И” ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к. К.П., **,**,**,**, с която се иска осъждането на ответника да
заплати сумата от 6223,04 (шест хиляди двеста двадесет и три лева и четири
стотинки) лева - дължими по наемно правоотношение за наем на ножични
платформи НС 10, рег№ ********* и НС 12 DX, рег.№ *********** за
периода от 21.08.-05.12.2021г., включваща сумите:
1. Сума от 260,00 лв. - неплатен остатък по фактура ******** / 30.09.2021
г. за наем на ножична платформа НС 10, рег.№ ********* за периода от
10.09. - 09.10.2021г. включително и за наем на ножична платформа НС 12 DX,
рег^ *********** за периода от 21.08.-20.09.2021г. включително;
2. Сума от 912,00 лв. по Фактура ********** / 12.10.2021 г. за наем на
ножична платформа НС 12 DX, рег.№ *********** за периода от 21.09.-
09.10.2021г. включително;
3. Сума в размер на 2760,00 лв. по Фактура ********** / 17.11.2021 г. за
наем на ножична платформа НС 10, рег.№ ********* за периода от 26.10.-
25.11.2021г. включително и за наем на ножична платформа НС 12 DX с рег.№
*********** за периода от 26.10.-25.11.2021г. включително;
4. Сума в размер на 440,04 лв. по Фактура *********** / 06.12.2021 г. за
наем на ножична платформа НС 10, рег.№ ********* за периода от 16.11.-
05.11.2021г. включително;
1
5. Сума в размер на 1851,00 лв. по Фактура ******* / 17.12.2021 г. за
възстановяване на щета за ножична платформа НС 10 с рег.Х ********* и за
възстановяване на щета за ножична платформа НС 12 DX с рег.№
***********, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на
завеждане на исковата молба до датата на окончателно заплащане на сумата и
разноските по делото, както и в производството по обезпечение на иска.
Ищецът твърди, че между него и ответника, били установени договорни
отношения за ползване под наем на движими вещи - 2 броя ножични
платформи, които наемодателят „Щ БГ” ЕООД е предоставил на наемателя
„Д.И” ЕООД за временно и възмездно ползване на обект в с.Искра.
Движимите вещи били предоставени от наемодателя на наемателя с Приемно
- предавателни протоколи. С Приемно - предавателен протокол от
10.05.2021г. от наемодателя на наемателя е предоставена ножична платформа
НС 10, заводски номер N СD109816 и рег.№ *********. С Приемно -
предавателен протокол от 25.05.2021г. на наемателя е предоставена ножична
платформа Н H 15 SDX, заводски номер N ********* и рег.№ *******. С
Приемно - предавателен протокол за замяна на техника предадената с
протокола от 25.05.2021г. ножична платформа Н H 15 SDX, заводски номер N
******** и рег.№ ******* е заменена с ножична платформа НС 12 DX с
работна височина 12,15м., заводски номер N ********** и рег№***********.
За ползването под наем на гореописаните движими вещи, подробно описани в
приемно - приемателните протоколи, са издавани фактури 6523 от
10.06.2021г., 6561 от 28.06.2021г., 6631 от 02.08.2021г., 6635 от 02.08.2021г.,
6668 от 18.08.2021г., 6669 от 18.08.2021г., 6789 от 12.10.2021г. сумите по
които са били заплатели изцяло от наемателя, макар и със закъснение.
Твърди, че на 01.12.2021г. от ответника била преведена сума от 2 500 лв.,
като основание за плащане е посочена само „фактура“ без номер, поради
което ищецът е приел това плащане като частично погасяване на
задължението по издадената фактура ******** / 30.09.2021 г. на стойност
2760,00 лв. (за наем на ножична платформа НС 10, рег. № ********* за
периода от 10.09. - 09.10.2021г. включително и за наем на ножична
платформа НС 12 DX, рег. № *********** за периода от 21.08.-20.09.2021г.
включително). След намаляването на задължението по нея с 2500,00 лв.,
платени с платежно нареждане от 01.12.2021г., по тази фактура е останал
неплатен остатък в размер на 260,00 лв.
Напълно неплатени са останали и задълженията по следващите
фактури:
- по Фактура ********** / 12.10.2021 г. сума в размер на 912,00 лв. (за
наем на ножична платформа НС 12 DX, рег^ *********** за периода от
21.09.-09.10.2021г. включително)
- по Фактура ********** / 17.11.2021 г. сума в размер на 2760,00 лв. (за
наем на ножична платформа НС 10, рег^ ********* за периода от 26.10. -
25.11.2021г. включително и за наем на ножична платформа НС 12 DX с рег.№
*********** за периода от 26.10.-25.11.2021г. включително)
- по Фактура *********** / 06.12.2021 г. сума в размер на 440,04 лв. (за
2
наем на ножична платформа НС 10, рег.№ ********* за периода от 16.11.-
05.11.2021г. включително)
- по Фактура ******* / 17.12.2021 г. сума в размер на 1851,00 лв. (за
възстановяване на щета за ножична платформа НС 10 с рег.№ ********* и за
възстановяване на щета за ножична платформа НС 12 DX с рег.№
***********).
Общата стойност на неплатените от ответника суми по посочените
фактури била 6223,04 лв. Договорът за наем бил прекратен. Ето защо за
ищеца възниквал правен интерес от предявяването на исковете предмет на
настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове.
Не оспорва наличието на договорни правоотношения във връзка с договор за
наем на движими вещи. Счита че с направеното плащане е погасил всички
задължения към ищеца и че не е получавал последващите фактури.Сочи че
същите са издадени за несъществуващи задължения, а издадените към тях
приемо-предавателни протоколи не носят подписа на представител на
ответното дружество. Оспорва че подписите на приемо-предавателните
протоколи са поставени от лице, което не е упълномощено да подписва
същите.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание правно
основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл. 233, ал.1 ГПК.
Съгласно чл. 228 от ЗЗД, с договора за наем наемодателят се задължава
да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да
му плати определена цена. В чл. 232, ал. 2 от ЗЗД е предвидено изрично
задължението на наемателя да заплаща наемната цена и разходите, свързани с
ползването на вещта. Договорът за наем по своя характер е консенсуален,
двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, като при
неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени
насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет на
договора, и заплащането на уговореното наемно възнаграждение не се
включват в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от
него договорни задължения. За да възникне задължението за заплащане на
уговореното наемно възнаграждение, респ. за заплащане на разноските за
ползване на наетата вещ, наемодателят следва да предаде на наемателя вещта,
предмет на наемния договор. Основното задължение на наемодателя е: 1) да
предаде наетата вещ на наемателя и 2) да му предостави свободното ползване
на обекта на наема в рамките на уговорения срок, а за наемателя се пораждат
следните правни задължения: 1) да заплати уговореното наемно
възнаграждение, 2) да пази вещта, като я използва съгласно обичайното или
3
уговореното предназначение, 3) да заплаща всички уговорени разходи,
свързани с ползването и поддържането на вещта, както и 4) да я върне след
изтичане на уговорения срок на ползване.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да установи
съществуването на наемно правоотношение с ответника предоставяне на
наетия имот за ползване, размера на уговорената цена през процесния период
и наличието на повреда у вещта.
Първият спорен въпрос е дали за ответника са възникнали задължения
за заплащане на наемната цена по процесните фактури.
Не е спорно, че между страните са възникнали наемни правоотношения
по силата на които ищеца отдал под наем два броя ножични платформи.
Видно от представените приемо-предавателни протоколи на
10.05.2021г. и на 25.05.2021г. ищецът предал на ответника две ножични
платформи НС 12 DX с рег.№ *********** и Н H 15 SDX, заводски номер N
******** и рег.№ *******.
Установява се на следващо място, че във връзка с наемното
правоотношение ищецът издавал фактури с получател ответникът,
съдържащи наемна цена и разходи във връзка с експлоатацията на наетите
съоръжения.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира, като пълно, подробно, всеобхватно, задълбочено и съответно на
останалия доказателствен материал, се установява, че процесните 5 броя
фактури са своевременно осчетоводени от ответното дружество и въз основа
на тях е ползван данъчен кредит.
Съгласно константната практика на Върховния касационен съд
Отразяването на фактурата в счетоводството на възложителя, включването й
в дневника за продажби, ползването на данъчен кредит по ЗДДС са признание
на задължението и доказва съществуването му. /В този смисъл Решение №
178/13.10. 2017г. по т.д. № 638/2017г. на ВКС, 2-ро Т.О.; Решение №
160/07.11.2017г. по т.д. № 2217/2016г. на ВКС, 1-во Т.О., Решение №
216/02.08.2016г. по т.д. № 2411/2014г. на ВКС, 1-во Т.О.; Решение №
198/13.05.2016г. по т.д. № 274/2014г. на ВКС, 1-во Т.О.; Решение №
121/21.07.2016г. по т.д. № 1622/2015г. на ВКС, 1-во Т.О.; Решение №
71/08.09.2014г. по т.д. № 1598/2013г. на ВКС, 2-ро Т.О., всички постановени
по реда на чл. 290 от ГПК/.
В случая освен, че е ползван данъчен кредит е налице и частично
плащане по една от процесните фактури.
При това положение следва да се приеме че за ответника е възникнало
задължение по посочените фактури във връзка с наемното правоотношение.
Тези задължения са признати от него и е ползван данъчен кредит.
Неоснователно е оспорването на ответника, че подписите на приемо-
предавателните протоколи не е на негов представител, тъй като видно от
4
заключението по съдебно-счетоводната експертиза той е осчетоводил
фактурите следователно е признал че е получил достъп до наетите
съоръжения.
При това положение е без значение дали подписът върху протоколите е
положени от представител на ответника.
Ето защо исковете се явяват основателни изцяло.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът, който
е представил доказателства за сторени разноски в размер на 498,92 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
По отношение на разноските в обезпечителното производство
настоящият състав намира следното:
Обезпечителният процес има охранителна функция. Неговата цел е да
осигури по време на висящността на спора сигурността за това, че
неоснователно отричаното материално право ще бъде осъществено, чрез
създаване на пречка то да се реализира неправомерно преди постановяване на
окончателното решение. Обезпечаването на иска не е част от исковия процес,
а самостоятелно уредено в процесуалния закон производство, което
осигурява реализирането на правните последици от решението. Въпреки че е
самостоятелна форма за защита, производството по обезпечаване на иска се
намира с исковия процес във функционална зависимост, доколкото създава
сигурност за осъществяване на правата по решението. Обезпечаването на иска
продължава докато се разглежда делото, до влизане на решението в сила.
Следователно съдбата му зависи изцяло от висящия исков процес, който
съдържа в себе си и критериите за неговата материалноправна
законосъобразност. Обезпечителният процес се развива едностранно до
реализиране на правото на ответника да обжалва предприетите процесуални
действия по налагане на обезпечението. Производството придобива
състезателен характер едва при упражняване на инстанционен контрол за
законосъобразност на акта на съда, с който се допуска обезпечение. Ето защо
и отговорността за разноски не може да бъде реализирана в обезпечителното
производство по начина, по който това процесуално се осъществява в
състезателния исков процес, в който се разрешава материалноправния спор. С
оглед изложеното се налага извод за неприложимост на чл. 81 ГПК спрямо
обезпечителното производство. Отговорността за разноски при обезпечаване
на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда
спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно
осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните
последици от решението.
Ето защо в настоящото производство се дължат и разноските касаещи
обезпечителното производство.
Такива са разноските за държавни такси и адвокатско възнаграждение,
възлизащи на 445 лева.
5
По отношение на разноските във връзка с образуване на изпълнително
производство в размер на 66 такса за обезпечение и 100 лева адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство съдът намира, че същите не
следва да се присъждат в настоящото производство, тъй като те могат да
бъдат събрани впоследствие при реализиране на обезпечението по реда на чл.
79, ал.1 ГПК а именно в изпълнителното производство.
Следва да се отбележи, че е неоснователно възражението на ответника
по отношение на размера адвокатските хонорари, тъй като те не надвишават
минималните размери определени в Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.И” ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к. К.П., **,**,**,** ДА ЗАПЛАТИ на „Щ БГ” ЕООД, с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: област София (столица), община
Столична, гр. София *******, район С., ж.к. СТ, ул. “Проф.К.П.” 3, бл. 4, ет.1
на основание чл. чл. 232, ал. 2, пр. 1 и чл. 233 ЗЗД сумата от сумата от
6223,04 (шест хиляди двеста двадесет и три лева и четири стотинки) лева -
дължими по наемно правоотношение за наем на ножични платформи НС 10,
рег№ ********* и НС 12 DX, рег.№ *********** за периода от 21.08.-
05.12.2021г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на
завеждане на исковата молба до датата на окончателно заплащане на сумата,
включваща сумите:
1. Сума от 260,00 лв. - неплатен остатък по фактура ******** / 30.09.2021
г. за наем на ножична платформа НС 10, рег.№ ********* за периода от
10.09. - 09.10.2021г. включително и за наем на ножична платформа НС 12 DX,
рег^ *********** за периода от 21.08.-20.09.2021г. включително;
2. Сума от 912,00 лв. по Фактура ********** / 12.10.2021 г. за наем на
ножична платформа НС 12 DX, рег.№ *********** за периода от 21.09.-
09.10.2021г. включително;
3. Сума в размер на 2760,00 лв. по Фактура ********** / 17.11.2021 г. за
наем на ножична платформа НС 10, рег.№ ********* за периода от 26.10.-
25.11.2021г. включително и за наем на ножична платформа НС 12 DX с рег.№
*********** за периода от 26.10.-25.11.2021г. включително;
4. Сума в размер на 440,04 лв. по Фактура *********** / 06.12.2021 г. за
наем на ножична платформа НС 10, рег.№ ********* за периода от 16.11.-
05.11.2021г. включително;
5. Сума в размер на 1851,00 лв. по Фактура ******* / 17.12.2021 г. за
възстановяване на щета за ножична платформа НС 10 с рег.Х ********* и за
възстановяване на щета за ножична платформа НС 12 DX с рег.№
***********,
6
ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на завеждане на
исковата молба до датата на окончателно заплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Д.И” ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к. К.П., **,**,**,** ДА ЗАПЛАТИ на „Щ БГ”
ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: област София
(столица), община Столична, гр. София *******, район С., ж.к. СТ, ул.
“Проф.К.П.” 3, бл. 4, ет.1 на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 498,92
лева, представляваща разноски и сумата от 600 лева адвокатско
възнаграждение в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Д.И” ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к. К.П., **,**,**,** ДА ЗАПЛАТИ на „Щ БГ”
ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: област София
(столица), община Столична, гр. София *******, район С., ж.к. СТ, ул.
“Проф.К.П.” 3, бл. 4, ет.1 на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 45 лева,
представляваща разноски и сумата от 450 лева адвокатско възнаграждение в
производството по обезпечение на иска, реализирано по ч.гр.д. №
30751/2022г. по описа на СРС 176 състав.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7