Решение по дело №146/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост ЗДС).

Образувано е по жалба на от Е. Д. Д., [ЕГН]; с адрес [населено място], [улица], вх. 1, ет. 2, ап. 1 срещу Решение № 60/ 06.02.2025 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“, участъци „Русе-Бяла“ и обход на [населено място] от км 0+500 до км 76+040“ на територията на област Русе в частта, с която е определен размерът на дължимото обезщетение за отчуждаването на недвижим [имот номер] от Приложение към т. 1 на посоченото решение (правилната позиция е № 100). Процесният имот е с [идентификатор], разположен в землището на [населено място], общ. Иваново, обл. Русе, номер на имота по регистър към одобрения ПУП-ПП - 26.23; вид на територията: земеделска; с начин на трайно ползване: нива; с площ за отчуждаване 2,848 декара; собственост на жалбоподателя като наследник на М. С. Д.; със стойност на паричното обезщетение в размер на 883 лева. С така подадената жалба не е предявено искане към съда.

В изпълнение указанията на съда, дадени с Разпореждане № 763/ 12.03.2025 г., Д. е представил Уточнение на жалба с вх. № 1479/ 27.03.2025 г. чрез процесуален представител адв. К. С., в което е посочено, че Решение № 60/06.02.2025 г. на Министерски съвет се обжалва само в частта за определеното обезщетение относно имот с [идентификатор] като е заявено искане до съда размерът на това обезщетение да бъде изменен и да бъде определен нов, по-висок размер. В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. К С., която поддържа жалбата на основания изложени в нея. Предявеното с уточнението на жалбата искане за присъждане на разноски се поддържа и в съдебно заседание.

Ответникът - Министерски съвет на Република България (МС), редовно уведомен, не изпраща процесуален представител, представя административната преписка с придружително писмо с изх. № 23-00-56/ 31.03.2025 г. (вх. № 1567/02.04.2025 г.), в което е изложено становище по неоснователността на оспорването. Представено е още Становище с вх. 01868/22.04.2025 г., с което се иска даване на ход на делото; приемане на експертизата без допълнителни въпроси; въведени са доводи за законосъобразност на постановения акт и определения размер на обезщетението; оспорва се основателността на жалбата; прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), с молба с вх. № 1505/31.03.2025 г. са представени доказателства (надлежно заверени за вярност копия) във връзка с публикуване на обявление за започналата процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“, участъци „Русе-Бяла“, както следва:

1. Писмо с изх. № 90-03-1054/16/12.02.2025 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството заедно с обявление на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

2. Обявление на интернет страницата на МРРБ за започналата процедура по отчуждаване на имоти - частна собственост за държавна нужда

https://www.mrrb.bg/bg/procedura-po-otchujdavane-na-imoti-chastna-sobstvenost-za-durjavna-nujda-za-izgrajdane-na-obekt-avtomagistrala-ruse-veliko-turnovo-uchastuci-ruse-byala-i-obhod-na-grad-byala-ot-km-0-500-do-km-76-040-na-teritoriyata-na-ob-87986/

3. Писмо с вх. № 90-03-1054/17/18.02.2025 г. на МРРБ от О. И. (изх. № 04-12-27/1/17.02.2025 г.) относно изпълнението на чл. 34а, ал. 3 от ЗДС, с което кметът на Община Иваново информира министърът на регионалното развитие и благоустройството, че обявлението за започналата процедура по отчуждаване на имотите - частна собственост е „поставено на информационното табло в сградата да Община Иваново, както и на информационните табла в кметство [населено място] и кметско наместничество [населено място] и е публикувано да официалната интернет страница да Община Иваново [интернет адрес]“.

4. Писмо с вх. № 90-03-1054/18/21.02.2025 г. на МРРБ от К. Б., Община Иваново (изх. № 9/17.02.2025 г.), от което е видно, че обявлението за започналата процедура по отчуждаване на имоти - частна собственост за държавна нужда, е поставено на 14.02.2025 г. на информационното табло в сградата на [населено място].

5. Обяви във вестник „Телеграф“; във вестник „Труд“ и във вестник „Утро“ за започналата процедура по отчуждаване на имоти - частна собственост за държавна нужда публикувани на 14.02.2025 г.

В писмото е изразено становище относно неоснователността на жалбата, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание МРРБ не изпраща представител.

Заинтересованата страна – министърът на финансите, редовно уведомен, не изпраща представител, ангажира писмено становище с вх. № 1522/ 31.03.2025 г., в което жалбата се оспорва като неоснователна и недоказана. Сочи се, че обжалваният административен акт е валиден, правилен и законосъобразен, поради което не са налице основания да бъде изменен. Размерът на паричното обезщетение е определен въз основа на правилна и законосъобразна експертна оценка, отговаряща на определените в Закона за държавната собственост изисквания. Твърди се още, че оплакванията в жалбата не се основават на конкретни доказателства, от които да се заключи, че не е спазена процедурата за законосъобразно отчуждаване на процесиите имоти или че равностойното парично обезщетение е определено неправилно. Иска се от съда да потвърди обжалвания административен акт като правилен и законосъобразен.

Заинтересованата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), редовно уведомена, не се представлява в съдебно заседание. Ангажира писмени доказателства относно връчването на процесното решение на жалбоподателя на 19.02.2025 г. Постъпили са писмени бележки с вх. № 1901/24.04.2025 г., в които се сочи, че жалбата е неоснователна и недоказана и се иска същата да бъде отхвърлена. Твърди се правилно изчисление на дължимото обезщетение. Изложени са доводи във връзка с неоснователното определяне на размера на обезщетението на база капитализираната поземлена рента. Въведено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в предвидения по чл. 38, ал. 1 от ЗДС срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане и основателна по същество.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Жалбоподателят Е. Д. Д. се легитимира като собственик на имот с [идентификатор], разположен в землището на [населено място] и посочен в Приложение към т. 1 от Решение № 60/06.02.2025 г. като собственост на наследниците на М. С. Д. на база следните представен от него доказателства с Уточнение на жалбата, както следва:

1. Договор за доброволна делба на земеделски земи от 23.12.1998 г. (л. 10 – л. 14) – на М. С. Д. е възложен дял пети, в който са включени общо четири имота – ниви, като един от тези имоти е нива с площ 13,028 декара, шеста категория при неполивни условия, представляваща [имот номер] по Плана за земеразделяне в землището на [населено място], разположена в местността „Мешето“.

2. [нотариален акт]/23.12.1998 г. (л. 9 ) за собственост на недвижим имот – удостоверява се собствеността на М. С. Д. за нива с площ 13,028 декара, шеста категория при неполивни условия, представляваща [имот номер] по Плана за земеразделяне в землището на [населено място], разположена в местността „Мешето“.

3. Удостоверение за наследници № 4-1121/04.03.2025 г., издадено от Община Русе, от което се установява, че Е. Д. Д. е единствен наследник на М. С. Д..

Процедурата по отчуждаване на имоти и части от тях, частна собственост за държавни нужди се е развила по следния начин:

С Решение на МС № 660/15.09.2022 г. на основание § 5, т. 62 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и § 1 от ДР на ЗДС, обект „Автомагистрала „Русе - Велико Търново“, който ще бъде изграден на територията на Република България, е обявен за обект с национално значение и за национален обект.

Със Заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството е одобрил проект на подробен устройствен план - парцеларен план (ПУП – ПП) за обект „Автомагистрала „Русе - Велико Търново“, участъци „Русе - Бяла“ и обход на [населено място] от км 0+500 до км 76+040“, в землищата на [населено място], [населено място], гр. Русе, [населено място], Община Русе; [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], Община Иваново; [населено място], Община Две Могили; [населено място], [населено място], Община Борово; [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], Община Ценово; [населено място], [населено място], с. Полско Косово, с. Пейчиново, Община Бяла, съгласно приетите и одобрени текстови и графични части, представляващи неразделна част от същата заповед. На основание чл. 129, ал. 4 от ЗУТ, заповедта е обнародвана в Държавен вестник, бр. 82/14.10.2022 г. като по делото е приложено копие.

С писмо с изх. № АУ13-8/03.11.2022 г. (вх. № 04-16-3301/03.11.2022 г. на АПИ) посочената заповед е изпратена до председателя на Управителния съвет (УС) на АПИ, в което се сочи, че след обнародването същата не е обжалвана и е влязла в сила на 29.10.2022 г.

Със Заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, публикувана в ДВ, бр. 48/2023 г. е допусната поправка на очевидни фактически грешки в Заповед № РД-02-15-110/ 10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

От Договор за възлагане на обществена поръчка изх. № Д-78/30.08.2023 г. с предмет „Изготвяне на оценителски доклади от независими оценители, определящи равностойното парично обезщетение за имоти или части от имоти, засегнати от процедурите по теренното осигуряване изграждането на линейни инфраструктурни обекти с възложител Агенция „Пътна инфраструктура“, по две обособени позиции, за обособена позиция № 2: „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“, участък „Русе-Бяла“ и обход на град Бяла от км 0+500 до км 76+040, участък „Русе-Бяла“ от км 24+018 до км 40+640, на територията на област Русе“ се установява, че АПИ е възложил на „Сървей груп“ ЕООД, ЕИК ********* да изготви посочените оценителски доклади. Това дружество има качеството на оценител на имоти съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС, доказателство за което е Сертификат рег. № *********/2011 г. за оценителска правоспособност на недвижими имоти, земеделски земи и трайни насаждения, издаден от Камарата на независимите оценители в България.

С Възлагателно писмо с изх. № 53-00-11437/15.09.2023 г. председателят на УС на АПИ е уведомил „Сървей груп“ ЕООД за влязлата в сила Заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която е одобрен проект на ПУП-ПП за обект „Автомагистрала „Русе - Велико Търново“, участъци „Русе - Бяла“ и обход на гр. Бяла от км 0+500 до км 76+040, като въз основа на сключения Договор № Д-78/30.08.2023 г. е възложил на дружеството да изготви оценителски доклад, определящ равностойни парични обезщетения, полагащи се при отчуждаване на имоти и части от имоти, находящи се в землищата на с. Божичен, с. Иваново, с. Тръстеник, Община Иваново, гр. Две могили, Община Две могили, с. Екзарх Йосиф и с. Обретеник, Община Борово, Област Русе, за държавна нужда за изграждане на обект: Автомагистрала „Русе - Велико Търново“, участък „Русе - Бяла“ и обход на гр. Бяла от км 0+500 до км 76+040, участък „Русе-Бяла“ от км 24+018 до км 40+640, на територията на област Русе.

С писмо с изх. № 24-00-2593/15.09.2023 г. член на УС на АПИ е уведомил изпълнителния директор на Агенцията по вписвания (с копие до службите по вписвания в гр. Русе и гр. Бяла), за необходимостта посочените служби по вписванията да издадат удостоверение и да предоставят копия от всички вписани сделки с поземлени имоти - земеделска и горска територия в землищата на с. Божичен, с. Иваново и с. Тръстеник, Община Иваново, гр. Две могили, община Две могили, е. Е. Й. и с. Обретеник, Община Борово, Област Русе, по които поне една от страните е търговец. Указано е, че сделките следва да са в посочения в ЗДС едногодишен срок - в конкретния случай в период от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г. и да отговарят на характеристиките, визирани в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Посочени са и други изисквания към релевантните сделки.

В изпълнение на сключения договор за обществена поръчка, „Сървей груп“ ЕООД е представило Оценителски доклад (л. 72 – л. 81) за определяне на равностойно парично обезщетение, полагащо се на поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от одобрен подробен устройствен план - парцеларен план, изготвен през ноември 2024 г. В резюме са посочени отделните участъци от процесната автомагистрала, като е представена графично обзорната схема на трасето. Изложена е информация за всички ограничителни условия и уточнения, които изпълнителят е съобразил за да изготви експертната оценка. При идентификацията на обекта са посочени само земеделски територии – частна собственост, които подлежат на отчуждаване и за които инвеститора АПИ дължи обезщетение. За имоти, подлежащи на отчуждаване в землището на с. Божичен са съобразени допълнителни фактори – изоставени трайни насаждения; широколистни гори; но същите не се отнасят за имота на жалбоподателя И.. Посочени са използваните изходни данни и информационни източници. В част VІІ Анализ на информацията и избор на оценителски подход подробно са представени правните норми, които са съобразени при изготвянето на оценките. В част VІІІ Определяне на равностойно парично обезщетение подробно е описана реализираната кореспонденция между АПИ и Агенцията по вписванията (включително със Служба по вписванията – Русе и Служба по вписванията – Бяла).

В Оценителския доклад е посочено, че за землището на с. Божичен, [ЕКАТТЕ], общ. Иваново, обл. Русе, земеделските територии са оценени по реда на Наредбата по чл. 36 от ЗСПЗЗ. Поради липса на подходящи сделки със сходни имоти е приложен чл. 32, ал. З, т. 2 от ЗДС - определянето на равностойното парично обезщетение е реализирано по Наредбата, издадена по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) (чл. 32, ал. З, т. 2 от ЗДС), т.е. по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи (НРОЦЗЗ).

Съгласно чл. 7Б от НРОЦЗЗ, който е приложим в случая, цената на земеделските земи е определена по формулата:

Коригирана начална цена = К х Начална цена за категория, където:

К - Общ корекционен коефициент = К1+К2 + КЗ+К4 + К5+К6 + 1

К1 - Коефициент за площ на парцела по чл. 7Б, ал. 1, т. 2

К2 - Коефициент за поливност по чл. 7Б, ал. 1, т. З

К3 - Коефициент за отстояние от основни пазари по чл. 7Б, ал. 1, т. 4

К4 - Коефициент за отстояние от бреговата линия на Черно море по чл. 7Б, ал. 1, т. 5 (в конкретния случай със стойност 0,00)

К5 - Коефициент за отстояние, измерено по най-късата въздушна линия от границите на имота до границите на най-близката урбанизирана територия (населено място или селищно образувание), определени с регулационен, градоустройствен план или околовръстен полигон по чл. 4, ал. 1, т. 5

К6 - Коефициент за отстояние на имота от автомагистрали или пътища от републиканската пътна мрежа по чл. 7Б, ал. 1, т. 6.

Към началната цена за съответната категория е добавена рентна бонификация, изчислена по формула: рентна бонификация за картофи = (бонитетен бал за картофи - 50) х 10 лв. или рентна бонификация за ориенталски тютюн = (бонитетен бал за ориенталски тютюн - 60) х 10 лв., съгласно чл. 7Б на Наредбата. Изрично е посочено, че използваната в оценката информация за бонитетни балове и за двете култури е тази, предоставена в отговор на писмо на възложителя с изх. № 10-00-16/11.07.2024 г. от ОС „Земеделие“ с. Иваново (Приложение 7).

Не са установени доказателства за наличие на годни за експлоатация поливни съоръжения в оценяваните имоти, намиращи се в землището на с. Божичен, поради което не е приложен коефициент за поливност, съгласно удостоверение за поливност, издадено от „Напоителни системи“ ЕАД клон Д. Д. Русе. За определяне категорията на засегнатите имоти за използвани актове за категоризиране на земеделските земи, издадени от ОД „Земеделие“ Русе (Приложение 8). Изпълнителят, при изготвянето на оценките на отчуждаваните имоти, е използвал удостоверенията за характеристики, издадени от СГКК Русе, съдържащи данни за площ, категория и местоположение. (Приложение 9). Равностойните парични обезщетения за всички засегнати имоти - земеделска територия, са посочени в обобщена таблица Регистър на имотите - земеделска територия (Приложение № 13).

В част ІХ Рекапитулация възложителят е представил данни за общата стойност на равностойното парично обезщетение, полагащо се на собствениците на засегнатите поземлени имоти в землищата на всяко селище поотделно.

К. О. доклад са налични следните приложения:

Приложение № 1. Договор изх. № Д-78/30.08.2023 г. и възлагателно писмо изх. № 53-00-11437/15.09.2023 г.

Приложение № 2. Решение № 660/15.09.2022 г. на Министерски съвет.

Приложение № 3. Заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на заместник -министъра на регионалното развитие и благоустройството и доказателства за влизането им в сила.

Приложение № 4. Регистри на засегнатите имоти - земеделска територия, неразделна част от одобрения ПУП-ПП за обекта.

Приложение № 5. Регистър на имотите подлежащи на обезщетение - по землища.

Приложение № 6. Кореспонденция с Агенция по вписванията - София и Служба по вписванията – Русе.

Приложение № 7. Удостоверение за бонитетни балове за ориенталски тютюн и картофи, издадено от ОС „Земеделие“ Иваново.

Приложение № 8. Удостоверения за поливност и актове за категоризиране за засегнатите имоти, издадени съответно от „Напоителни системи“ - клон Д. Д. Русе и Областна дирекция „Земеделие“ Русе.

Приложение № 9. Удостоверения за характеристики за засегнатите имоти, издадени от СГКК Русе.

Приложение №10. Използвани сделки като пазарни аналози - по землища.

Приложение № 11. Работна таблица Оценка на трайни (включително горски) насаждения и снимков материал.

Приложение № 12. Работна таблица Регистър с оценка на засегнатите имоти по землища.

Приложение № 13. Обобщен Регистър на засегнатите имоти - земеделска територия, оценени в съответствие с разпоредбите на ЗДС.

Приложение № 14. Сертификати за правоспособност.

По делото е представено Мотивирано искане с изх. № 04-16-2821/ 19.11.2024 г. от председателя на УС на АПИ на основание чл. 34 от ЗДС; отправено до МРРБ и до МФ, който е представил обяснения относно изграждането на автомагистрала „Русе – Велико Търново“, значението й за страната и за държавите от региона. Посочени са предприетите действия във връзка с поетапно теренно осигуряване на нейното изграждане от страна на АПИ в качеството на инвеститор на обекта – описана и приложена е кореспонденцията с Агенцията по вписванията и службите по вписвания в гр. Русе и в гр. Бяла. Последните са предоставили информация, на база на която да се извърши оценяването чрез копие на нотариални актове за извършени сделки в периода 15.09.2022 г. – 15.09.2023 г.; актуални скици на имотите; изготвен е оценителски доклад; установени са данни за собствениците на засегнатите имоти и др. Общата стойност на определеното равностойно парично обезщетение и начина на неговото обезпечаване са посочени във финансовите обосновки към искането, представляващи неразделна част от същото. Преписката за отчуждаване е окомплектована съгласно изискванията на чл. 34, ал. 1 и ал. 2 на ЗДС. Предложен е проект на решение, което да бъде взето от Министерски съвет. Изрично е посочено, че предложеният проект на акт няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет.

В приложената към мотивираното искане Финансова обосновка са изложени мотивите и целта за провеждане на принудително отчуждаване на имоти - частна собственост за държавна нужда, съгласно ЗДС, като е описана фактическата обстановка. Представени са очакваните резултати от предлагането на този проект - засегнатите имоти ще бъдат принудително отчуждени, с което ще се осигури теренно участъка от автомагистралата и ще се обезпечи неговото изграждане. Постановеният от Министерския съвет отчуждителен акт ще бъде съобщен от АПИ индивидуално на всички собственици на засегнатите от проекта имоти, съгласно разпоредбите на чл. 346 от ЗДС, по реда на чл. 61, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Относно финансовата обезпеченост на отчуждителната процедура за обекта е записано, че средствата, необходими за изплащане на дължимите парични обезщетения на собствениците на засегнатите имоти - частна собственост, са в общ размер на 2 247 494 лева, която сума се осигурява от АПИ в съответствие с чл. 39 от ЗДС. Посочено е, че сумата не е предвидена в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., тъй като необходимостта от изплащането им ще възникне през 2025 г. За целта АПИ ще включи тези средства в списъка с предложения за финансиране на капиталови разходи от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. Изрично е записано, че както за изпълнението на отчуждителния акт, така и предложеният проект не водят до въздействие върху държавния бюджет.

С писмо с изх. № 12-00-770/29.01.2025 г. министърът на финансите информира министъра на регионалното развитие и благоустройството, че е подписан съвместният им доклад (без дата и номер), с който на основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (УПМСНА) е внесен за разглеждане проект на решение на МС за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект автомагистрала „Русе – Велико Търново“. В доклада е обяснено значението на реализацията на проекта и финансовата му обосновка. Теренното осигуряване на част от участъка „Русе-Бяла“ и обезпечаването на неговото изграждане ще се осигури чрез принудителното отчуждаване за държавна нужда на засегнатите имоти вследствие приемането на акт на МС. Отново е посочено, че този акт ще бъде съобщен индивидуално на собствениците на засегнатите имоти от АПИ на основание чл. 34б от ЗДС по реда на чл. 61, ал. 1 и ал. 2 от АПК.

Посочено е още, че средствата общо в размер на 2 247 494 лева за обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти - частна собственост, ще бъдат разчетени в рамките на бюджета на МРРБ, респективно АПИ за 2025 г. и се осигуряват от АПИ съгласно чл. 39б от ЗДС. Според вносителите проекта на решение не води до въздействие върху държавния бюджет, поради което е приложена финансова обосновка по Приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква Б от УПМСНА. Предвид естеството на проекта на акт - решение на МС, не е проведено обществено обсъждане, както и не е изготвена справка за съответствие с европейското право, тъй като не се предлага хармонизация на регламентираната материя с актове на Европейския съюз. Направено е предложение проекта на решение да бъде разгледан и приет от МС. Към доклада са приложени проект на решение на МС със списък на имотите; проект на съобщение до средствата за масово осведомяване; одобрена финансово обосновка и преписката.

Във връзка с финансовата обосновка на проекта, със същото писмо с изх. № 12-00-770/29.01.2025 г. министърът на финансите е информирал министъра на регионалното развитие и благоустройството за необходимите разходи за финансиране на процесния проект за автомагистрала със средства от държавния бюджет. Представена е информация за извършени и бъдещи разходи от страна на МРРБ във връзка с проекта. Посочена е необходимостта от прилагането на чл. 87, ал. 1 от Закона за публичните финанси, както и факта, че към момента на писмото повторно се разработва законопроект за държавния бюджет за 2025 г. Направен е извод, че при изготвяне на новия проектобюджет следва да бъдат актуализирани и съобразени произтичащите от проекта на решение ангажименти за изплащане на дължимите парични обезщетения на собствениците на засегнатите имоти-частна собственост

Министерството на електронното управление (с писмо изх. № МЕУ-1120/ 30.01.2025 г.), Министерството на труда и социалната политика (с писмо изх. № 04-13-57/31.01.2025 г.), Министерството на здравеопазването (с писмо изх. № 04-15-17/03.02.2025 г.) и Министерството на външните работи (с писмо изх. № 04-13-16/03.02.2025 г.), на основание чл. 32, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация (УПМСНА) са съгласували проекта на отчуждителния акт без бележки и предложения. За останалите министерства е приложена Справка за отразяване на становищата, получени след съгласуване на проект на Решение на Министерския съвет за отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“, участъци „Русе-Бяла“ и обход на град Бяла от км 0+500 до км 76+040“, на територията на област Русе.

На основание чл. 35, ал. 1 от УПМСНА, МРРБ е изпратило до МС проект на Решение на Министерския съвет за процедурата по отчуждаване; съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и благоустройството и от министъра на финансите относно проекта на решение; съгласувателни становища и таблица за отразяването им; одобрена финансова обосновка; проект на съобщение до средствата за масово осведомяване, както и копие от преписка с вх. № 90-03-1054/2024 г. Заявено е искане проектът на решение да бъде включен в дневния ред на предстоящото заседание на МС.

С Протокол № 5/05.02.2025 г. (т. 4) МС е приел предложеното решение.

На основание чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б от ЗДС и § 1 от ДР на ЗДС, с Решение № 60/06.02.2025 г. на МС се отчуждават за държавна нужда имоти и части от имоти – частна собственост за изграждане на Обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“, участъци „Русе-Бяла“ и обход на град Бяла от км 0+500 до км 76+040“, в землищата на община Иваново, община Две могили и община Борово, област Русе, съгласно подробен устройствен план - парцеларен план, одобрен с влязла в сила Заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена с влязла в сила Заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, имоти - частна собственост, намиращи се в землищата на с. Божичен, с. Иваново и с. Тръстеник, община Иваново, гр. Две могили, община Две могили, и с. Екзарх Йосиф, община Борово, област Русе, подробно описани в приложението по вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици (т. 1). Посочено е, че средствата, необходими за финансиране на процедурата по отчуждаване на имотите и частите от имоти се осигуряват от АПИ (т. 2). Съобщаването на решението следва да се извърши от АПИ, като то може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересуваните лица по реда на АПК (т. 3). В Приложение към т. 1 от решението са посочени засегнатите имоти, като имотът на И. е отразен както следва:

землище	номер в списъка на решението	идентификатор	№ по регистъра към ПУП-ПП	площ, подлежаща на отчуждаване, декари	обезщетение, лева
Божичен	100	04981.26.303	26.23	2,848	883

Решение № 60/06.02.2025 г. на МС е съобщено на жалбоподателя И. с писмо с изх. № 94-00-385/07.02.2025 г. на АПИ, получено на 19.02.2025 г. видно от Известие за доставяне R PS 1040 80Y13N JX. Доказателствата относно надлежното връчване на процесното решение на МС на жалбоподателя представени пред съда с писмо с вх. № 1542/01.04.2025 г. от АПИ.

Недоволен от определения размер на обезщетението, Д. обжалва решението в частта относно определения размер на обезщетението, без да посочва конкретни пороци на Решение № 60/06.02.2025 г. в първоначалната си жалба. В последващото уточнение на същата се сочи, че „…така определеното обезщетение /приблизително 310 лв. за декар/ не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на закона и същото е явно несправедливо, занижено и не отговаря на пазарните стойности.“. Искането към съда е да определи по-висок размер на спорното обезщетение.

Постъпило е заключение с вх. № 1691/09.04.2025 г. от вещото лице инж. Д. И. – оценител на земеделски земи и трайни насаждения, вписана в Камарата на независимите оценители в България, в което подробно са описани проверените документи в хода на експертизата и са посочени фактите и обстоятелствата, свързани с процедурата по отчуждаване на процесния недвижим имот. Вещото лице е съобразило представените от Служба по вписванията Русе 9 бр. нотариални актове, описани в заключението, както следва:

„1.Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот вх.рег.№ 3110/19.03.2024 г, акт № 180, том 1, дело № 1504 за имот в землището на с.Божичен с начин на трайно ползване нива

2.Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот вх.рег.№ 4910/23.04.2024 г, акт №51, том 12, дело № 2730 за имот в землището на с.Божичен с начин на трайно ползване нива.

3.Нотариален акт за за покупко-продажба на недвижим имот вх.рег.№ 7255/07.06.2024 г, акт № 6, том 18, дело № 3692 за 7 имота в землището на с.Божичен с начин на трайно ползване нива.

4.Нотариален акт за за покупко-продажба на недвижим имот вх.рег.№ 7604/14.06.2024 г, акт № 167, том 18, дело № 3869 за идеална част от имот в землището на с.Божичен с начин на трайно ползване нива.

5.Нотариален акт за за покупко-продажба на недвижим имот вх.рег.№ 15165/22.11.2024 г, акт № 23, том 39, дело № 8174 за имот в землището на с.Божичен с начин на трайно ползване нива и 5 имота в землището на с.Пиргово.

6.Нотариален акт за за покупко-продажба на недвижим имот вх.рег.№ 15452/28.11.2024 г, акт № 179, том 39, дело № 8343 за 2 имота в землището на с.Божичен с начин на трайно ползване нива.

7.Нотариален акт за за покупко-продажба на недвижим имот вх.рег.№ 16037/09.12.2024 г, акт № 128, том 41, дело № 8704 за идеални части от 5 имота в землището на с.Божичен с начин на трайно ползване нива.

8.Нотариален акт за за покупко-продажба на недвижим имот вх.рег.№ 111/08.01.2025 г, акт № 20, том 1, дело № 19 за идеални части от имот в землището на с.Божичен с начин на трайно ползване нива.

9.Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека с вх.рег.№ 13600/24.10.2024 г, акт № 165, том 5, дело № 7312 за 123 имота в землищата на Божичен, Иваново, М. П., Сваленик, Червен и Тръстеник, общ. Иваново, вписани с обща стойност“.

Направен е извод, че за периода от 06.02.2024 г. до 06.02.2025 г. нито един от тези нотариални актове за землището на с. Божичен не може да се използва за пазарен аналог. Приложените актове от № 1 до № 8 включително, по списъка в заключението са за имоти с начин на трайно ползван е нива, но са сключени между физически лица. [нотариален акт] по списъка в заключението (неправилно посочен в експертизата като акт № 4, за което вещото лице е направило изявление в съдебно заседание) е за 123 имота ниви в няколко различни землища, но ипотекирани с обща стойност.

Според вещото лице на основание чл. 32, ал. З, т. 2 от ЗДС, следва оценката да се направи по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските имоти. При подробно изложени изчисления съгласно цитираната наредба, определеното парично възнаграждение е в размер на 883 лева, т.е. еднакво с определения размер в оценителския доклад.

Като трети вариант съобразно допуснатите от съда въпроси, вещото лице е оценило недвижимия имот отново по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските имоти, но при съобразяване не на началните цени, посочени в таблицата по чл. З, ал. 1 от тази наредба, а на началните цени, определени съобразно заложената в същата разпоредба формула, приложена към актуалните размери на поземлената рента. В този случай капитализираната поземлена рента е в размер на 1 300 лева/декар и обезщетението за отчуждения имот е в размер на 1 858 лева.

В заключението е посочено още, че в одобрения проект на трасето на автомагистралата имот с [идентификатор] по КККР на с. Божичен (идентичен с [имот номер] по Картата на възстановената собственост на с. Божичен) е разделен на два имота 04981.26.264 с площ 10,178 декара и [имот номер] с площ 2,748 декара (предмет на отчуждаване).

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е Решение № 60/ 06.02.2025 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“, участъци „Русе-Бяла“ и обход на град Бяла от км 0+500 до км 76+040“ на територията на област Русе в частта на определения размер на обезщетение за отчуждаване на имот с [идентификатор], собственост на жалбоподателя.

Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС Отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

Разпоредбата на § 1 от ДР на ЗДС въвежда легална дефиниция на понятието национален обект - Национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и инфраструктурни обекти: изграждане и преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения - пътища от републиканската пътна мрежа, железопътни линии и обекти на железопътната инфраструктура, пристанища, летища и съоръжения към тях; на други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура - водоснабдяване, канализация, пречистване на питейни и отпадъчни води, третиране на отпадъци, електрификация, топлофикация, газификация и електронни съобщителни мрежи и физическата инфраструктура за разполагането им, индустриални зони, технологични паркове или индустриални паркове по Закона за индустриалните паркове с необходимата техническа инфраструктура за привличане на инвестиции, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет. С Решение на МС № 660/15.09.2022 г. на основание § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ и § 1 от ДР на ЗДС обект „Автомагистрала „Русе - Велико Търново“, който ще бъде изграден на територията на Република България, е обявен за обект с национално значение и за национален обект.

Съдът приема, че оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, като постановено от МС във връзка с отчуждаване на имоти и/или части от тях – частна собственост, предназначени за изграждане на национален обект, т.е. изпълнено е изискването на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС.

Не е въведена специална форма за решения, с които се предвижда отчуждаване на имоти – частна собственост за задоволяване на държавни нужди. В този случай са приложими разпоредбите на чл. 59 от АПК. Единственото специално изискване е въведено с нормата на чл. 34б, ал. 1 от ЗДС В решението на МС по чл. 34а, ал. 1 се посочват държавната нужда, за която се отчуждават имотите; видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на всеки от имотите, което условие е спазено в обжалваният административен акт.

Съдът не установи съществени нарушения на административно производствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяната на решението. Напротив, в пълна степен са спазени изискванията, предвидени в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС.

Съдът намира, че решението в обжалваната му част е материално незаконосъобразно по следните причини:

Нормата на чл. 32, ал. 1 от ЗДС предвижда, че Имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Законодателят е предвидил легална дефиниция на понятието равностойно парично обезщетение в § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС - цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. Според ал. 2, чл. 32 от ЗДС Равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Дефинирано е и понятието пазарни цени в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС – осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. Следва да се отбележи, че целта на посоченото изброяване е да се обхванат възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетяване за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици като същите бъдат възмездени парично с цена близка до цената, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. По този начин би се установила действителната пазарна цена на свободния пазар на недвижимите имоти.

Съгласно § 1а, т. 4, буква В от ДР на ЗДС, приложим с оглед изискването на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и съотнесен към настоящия случай Имоти, намиращи се в близост до отчуждавания са имотите, които са разположени в едно и също землище в земеделските територии и горските територии.

Съдът вече посочи, че както лицензирания оценител, така и вещото лице са достигнали до извода, че пазарната цена не може да бъде определена на основание § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС поради липсата на сделки, които отговарят на нормативно предвидените критерии.

По тази причина лицензирания оценител, а впоследствие и вещото лице са използвали метода, предвиден в НРОЦЗЗ.

Вещото лице, при изготвяне оценката на имота е съобразило следната информация:

1. Определяне на начална цена на земята по чл. 3, ал. 1 от НРОЦЗЗ - Цнц

Площ на имота – 2,848 декара

Начин на трайно ползване - нива

Категория на земята при неполивни условия - VI (шестта) - начална цена 200 лв/дка – съдът посочва, че в съдебно заседание вещото лице е направило изявление, че действителната категория на имота е шестта.

Поливност - не

Отстояние от населено място — 1 593 м - от 1 до 2 км.

Отстояние от основни пазари (от гр. Русе) — над 15 до 20 км.

Отстояние от път с трайна настилка и държавна пътна мрежа — не граничи

2. Определяне на коефициентите по чл. 4, ал. 1 и чл. 7Б от НРОЦЗЗ:

К1 - корекционен коефициент за площ на имота по чл. 4, ал. 1 – над 10 декара – К1= +0,10

К2 - корекционен коефициент за поливност по чл. 4, ал. 2 – К2= 0,00

К3 - корекционен коефициент за отстояние от основни пазари по чл. 4, ал. 3 К3= +0.30

К4 - корекционен коефициент за отстояние от населеното място по чл. 4, ал. 5 К4= +0.15

К5 - корекционен коефициент за отстояние от път с трайна настилка по чл. 4, ал. 6 К5= 0,00

3. Определяне на общ корекционен коефициент – К=0.00

К = 1 + К1 + К2 + К3+ К4 + К5 =1+0.10+0.00+0.30+0.15+0.00=1.55

4. Определяне цената на земята на 1 дка - Цз.

Цз = Цнц (1 +K1 +К2 + К3 + К4 + К5)

Цз = 200 лв/дка х 1,55 = 310 лв/дка

Определяне на паричното обезщетение за отчужденият имот:

[имот номер] по КККР на с. Божичен: 2,848 дка х 310 лв/дка = 883 лева.

Съдът вече посочи, че вещото лице е достигнало до същите изводи, до които е достигнал и оценителя в оспореното решение.

След запознаване с така определената стойност на имота, разположен в землището на с. Божичен, съдът приема, че поради липса на пазарни аналози не може да се формира адекватна стойност на обезщетението, поради което е необходимо да се разгледа резултата от третия вариант на определяне на размера на обезщетението, възложено от съда на вещото лице, както следва: „При липса на пазарни аналози, т.е. ако има по-малко от 2 относими сделки, които са вписани в съответната Служба по вписванията, отговарящи на законовите критерии, вещото лице следва да определи оценката на отчуждавания имот и във вариант отново по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските имоти, но при съобразяване не на началните цени, посочени в таблицата по чл. 3, ал. 1 от наредбата, а на начални цени, определени съобразно заложената в същата разпоредба формула, приложена към актуалните размери на поземлената рента – въз основа на капитализираната поземлена рента (годишно рентно плащане на един декар х 25) според категорията на отчуждаваните земеделски земи и актуалните към датата на отчуждаването 06.02.2025 г. пазарни условия в страната.“

За да определи годишното рентно плащане на декар, вещото лице е използвало информация от Протокол за определяне на средно рентно плащане за стопанската 2024 г. - 2025 г., публикуван на интернет страницата на ОД „Земеделие" Русе. На основание § 2е от ДР на ЗСПЗЗ и Методиката за определяне на средното рентно плащане за стопанска година, одобрена от МЗХ, средното рентно плащане се изчислява на база вписани договори в Службата за вписвания за имоти с начин на трайно ползване ниви, пасища, ливади, трайни насаждения и лозя за всяко землище. Не се отчита почвената категория на наетата земя.

За с. Божичен средното рентно плащане за 1 дка нива за стопанската 2024 г. - 2025 г. е в размер на 52 лв/дка, т.е. капитализираната поземлена рента е 52 х 25 = 1 300 лв/дка.

Определяне на паричното обезщетение за отчужденият имот:

[имот номер] по КККР на с. Божичен: 2,848 дка х 1 300 лв/дка = 3 702 лева.

Съдът посочва, че в заключението си вещото лице се е позовало на редакцията на § 2е от ЗСПЗЗ, която ще бъде приложима от датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. В тази редакция (ДВ, бр. 70/20.08.2024 г.) размерът на средното годишно рентно плащане се определя в евро - Размерът на средното годишно рентно плащане за съответното землище от общината за предходната година се определя в евро за декар от комисия, назначена със заповед на директора на областната дирекция "Земеделие", въз основа на данни, предоставени от съответната общинската служба по земеделие, за средната стойност на рентните вноски, изчислена на база всички договори, регистрирани в общинската служба по земеделие. Единствената разлика с приложимата редакция (ДВ, бр. 33 от 2024 г., в сила от 10.01.2025 г.) се изразява във вида на валута – към настоящия момент размерът на средното годишно рентно плащане се определя в левове.

Нормата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията въвежда императивно правило, че Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Безспорно е, че Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) (ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992 г.; ДВ, бр. 66/14.08.1992 г.; обн., ДВ, бр. 80/02.10.1992 г., в сила от 07.09.1992 г.) е международен договор, нормите на които са задължителни имат приоритет пред вътрешното законодателство. Съгласно чл. 5 от Протокол № 1 Високодоговарящите страни ще считат членове 1,2,3 и 4 на този Протокол като допълнителни членове на Конвенцията и всички разпоредби на Конвенцията се прилагат съответно. Според разпоредбата на чл. 1 от Протокол № 1 „Защита на собствеността“ Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Константна е практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), че при отчуждаването на имоти за обществени (държавни) нужди балансът между обществения интерес и изискванията за защита на индивидуалните основни права ще се счита постигнат тогава, когато обезщетението, изплатено на лицето, чието имущество е отнето, е разумно свързано с неговата пазарна стойност, определена по време на отчуждаването.

Съдът намира, че следва да се води от принципните разрешения, дадени от ЕСПЧ, каквото е Решението от 14.05.2020 г. по делото К. срещу България (Жалби №№ 66581/12 и 25054/15) (независимо, че се отнася до отчуждаване, различно по характер от настоящия казус) относно факта, че следва да бъде присъждано такъв размер на обезщетение, който да е в съответствие със стойността на отчужденото имущество, в противен случай би се допуснало нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 от ЕКЗПЧОС, поради това, че не е била дадена еквивалентна оценка на отчуждените имоти – земеделски земи и то с оглед целите на закона, а именно собственика на земята да получи равностойно обезщетение. В мотивите на решението на ЕСПЧ е посочено, че условията за обезщетение съгласно съответното законодателство са от съществено значение за преценката дали оспорваната мярка спазва необходимия справедлив баланс и по-специално дали тя налага несъразмерна тежест за жалбоподателите. Вземането на имущество без плащане на сума, разумно свързана с неговата стойност, обикновено представлява непропорционална намеса. Следва да бъде присъждано такъв размер на обезщетение, който да е в съответствие със стойността на отчужденото имущество. Също така размерът на обезщетението следва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата на която собствеността върху него е изгубена.

Съдът отново посочва, че в конкретния случай е неприложима разпоредбата чл. 32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а, т. 4, буква В от ДР на ЗДС (за легалната дефиниция на понятието имоти, намиращи се в близост до отчуждавания) и във връзка с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС (за легалната дефиниция на понятието пазарни цени) поради липса на пазарни аналози.

Безспорно е, че за периода 15.09.2022 г. – 15.09.2023 г. (датата на възлагане на оценката от възложителя АПИ на изпълнителя „Сървей груп“ ЕООД) не се установяват сделки, които да отговарят на условията за пазарни аналози. При прилагане на вече посочените нормативните изисквания въз основа на сделки, сключени в период 12 месеца преди датата на решението на Министерски съвет, т.е. за периода 06.02.2024 г. – 06.02.2025 г. също липсват пазарни аналози.

Следва да се отбележи изрично, че методиката, регламентирана от Наредбата не осигурява спазването на целите на закона поради факта, че Наредбата е приета през 1998 г., а последната актуализация на същата е с § 43 от ПМС № 10/25.01.2024 г. (обн., ДВ, бр. 9/30.01.2024 г., в сила от 01.02.2024 г.). В този период, независимо от направените изменения, началните цени на различните категории земеделска земя, предвидени в таблицата към чл. З, ал. 1 не са били увеличени, въпреки настъпилите значителни изменения в икономическите условия в страната, респективно в пазарните цени на имотите. На практика по този начин наредбата противоречи на чл. 1 от Протокол № 1 на ЕКЗПЧОС и съдът, на основание чл. 5 от АПК съдът е длъжен да приложи нормите на ЕКЗПЧОС като присъди равностойно парично обезщетение, което не може да бъде определено по вече посочените начини.

Съдът счита, че при принудително отнемане на собствеността по реда на ЗДС за изграждане на национален обект срещу парично обезщетение, целта на законодателя е собственикът на имота да получи парично обезщетение в такъв размер, който да е равностоен като размер на паричната сума, която би получил при свободно предлагане на пазара на този имот (в този смисъл Решение № 6/04.07.2006 г. на Конституционния съд по конст. д. № 5/2006 г.). Целта на закона е да се обхване възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаването, и да бъдат защитени интересите на засегнатите собственици, а именно същите да бъдат възмездени парично с цена, близка до тази, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижимите имоти, при отсъствие на каквато и да е принуда.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя въведе възражение, че не отговаря на действителността твърдението на вещото лице за липса на пазарни аналози. В писмен вид адв. С. предяви следното искане: „Във връзка с установяване на твърдението ни, че от представените от Агенция по вписванията 9 броя нотариални акта за сделки с предмет земеделски земи, находящи се в землището на село Божичен, община Иваново, област Русе, има поне две сключени сделки / тези обективирани в нотариален акт за покупко - продажба на недвижим [имот номер], том 39/28.11.2024 г по описа на Сл. Вписвания-Русе/, които отговарят на изискванията на чл.32, ал.2 от ЗДС, защото купувачът Ц. Д. А., [ЕГН] има търговско качество на основание чл.1, ал.З от ТЗ и по смисъла на закона следва да се приема за търговец, доколкото е образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин Моля да задължите третото неучастващо в производството лице - Служба по вписванията при PC - Русе, да представи информация за броя на всички вписани сделки за покупко-продажба, замяна, наем, аренда, дарение и ипотека на недвижими имоти - земеделска земя, за периода 2008г. - 2025 г., страна по които е Ц. Д. А., [ЕГН].“. В пледоарията си по съществото на спора адв. С. заяви алтернативно искане размерът на обезщетението да бъде определен при приемане на посоченото от нея лице Д. за търговец, който осъществява сделки по занятие, поради което се налага съдът да изложи мотиви във връзка с това искане и в решението си.

Както в съдебно заседание, така и в настоящето решение съдът счита, че определянето на размера на обезщетението по този начин е недопустимо. Това е така по следните причини: В посочените от вещото лице нотариални актове, общо девет броя, Д. е записан като физическо лице, идентифицирано с единен граждански номер и този факт не може да бъде пренебрегнат. Не подлежи на преценка от вещото лице по съдебно-оценителска експертиза на недвижим имот дали лицата, вписани в нотариалните актове, предмет на изследване имат качеството на търговец, ако те не са посочени като такива. Вещото лице притежава специални знания във връзка с извършваната оценка на недвижими имоти и не е в него правомощия да преценя дали дадено лице е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Търговския закон, съгласно който За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. Изявленията на адв. С., изразени в съдебно заседание, че „това лице е направило много сделки, аз подготвяйки се за делото, направих справка в имотен регистър от 2008 г. насам и това, което ми направи фрапиращо впечатление е, че има 425 записвания по партидата на това физическо лице, които са със сделки, можех да ви ги донеса, но няма смисъл, наеми, продажби, покупки само със земеделски земи, аренда, предоставени са като обезпечение по големи договори за кредит. Мисля, че е редно да изследваме качествата на това лице, като за целта правя доказателствени искания, като съм го подготвила и в писмен вид, който ще представя, чрез вещото лице да ни представи Агенция по вписванията броя на всички вписани сделки за покупко-продажба, замяна, аренда, дарение, ипотека на физическото лице за земеделска земя. Нашето твърдение е, че това лице упражнява тази дейност с цел печалба, с цел комерсиална дейност.“ и „имам информация, че това лице Ц. Д. А. е водило дело, защото НАП го е накарал да си декларира всички ренти, които е получил за десет години назад. Аз знам, че това лице има търговско качество и е несправедливо спрямо моят доверител да не мога да го докажа и да не мога да използвам тези пазарни аналози.“ не са скрепени с никакви доказателства. Отделно следва да се отбележи, че релевантен за изхода на спора би бил въпросът дали соченото лице е имало качеството на търговец само за периода, определен от закона (15.09.2022 г. – 15.09.2023 г., т.е. датата на възлагане на оценката от възложителя АПИ на изпълнителя „Сървей груп“ ЕООД) и/или за периода, определен от съда като задача на експертизата (12 месеца преди датата на решението на Министерски съвет, т.е. за периода 06.02.2024 г. – 06.02.2025 г.), а не както е предявено искането от 2008 г. до 2025 г., т.е. за период от 17 календарни години. В настоящото производство е недопустимо да се определя дали едно лице има качеството на търговец или не, тъй като изследването на това качество не е предмет на делото. Не е в правомощията на съда, на вещото лице или на процесуалния представител на жалбоподателя да определи по свое усмотрение дали трето лице е търговец или не в производство, свързано с отчуждаване на имот – частна собственост, за държавни нужди.

Съдът приема, че размерът на паричното обезщетение за отчуждения имот с [идентификатор], собственост на жалбоподателя И. следва да се определи на база средното годишно рентно плащане за стопанската 2024 г. – 2025 г., така както е определен в заключението на вещото лице:

[имот номер] по КККР на с. Божичен: 2,848 дка х 1 300 лв/дка = 3 702 лева.

При така изложените мотиви, жалбата е основателна и размерът на дължимото обезщетение следва да се определи на 3 702 лева, вместо определените от възложителя 883 лева. Това налага изменение на Решение № 60/06.02.2025 г. в частта относно имот с [идентификатор] по Кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Божичен относно размера на присъденото обезщетение.

По делото жалбоподателят е заявил претенция за присъждане на разноски, а ответникът и заинтересованите страни министъра на регионалното развитие и благоустройството и АПИ - за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Предвид изхода на спора, в полза на ответника, на министъра на регионалното развитие и благоустройството и АПИ не следва да се присъждат юрисконсултски възнаграждения.

Относно разноските на жалбоподателя Д., съдът установява следното:

В съдебно заседание е представен Списък на разноските, който включва държавна такса от 10 лева; депозит общо в размер на 400 лева (първоначално заплатен в размер на 300 лева и с молба с вх. № 1908/24.04.2025 г. е представено доказателство за заплащане на 100 лева) и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева.

Съдът счита, че в полза на Е. Д. Д. следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски общо в размер на 410 лева, т.е. за депозит за вещо лице, извършило съдебно-оценителната експертиза и за държавна такса.

Във връзка с поисканото присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева, съдът намира същото за завишено по следните причини:

Предявено е възражението от ответника и от заинтересованата страна АПИ за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е основателно.

На първо място делото не представлява фактическа и правна сложност, защото правния спор е сведен само до определяне размера на обезщетението за отчуждените имоти на жалбоподателката. Налична е многобройна съдебна практика както с постановени съдебни актове от български съдилища, така и от ЕСПЧ, която значително улеснява работата на адвоката. От представеното впоследствие уточнение на жалбата и от пледоарията в съдебно заседание на 24.04.2025 г. се установява, че адв. С. е запозната със същата. Не са ангажирани допълнителни молби и становища освен във връзка с необходимостта от внасяне на депозит за съдебно-оценителната експертиза. Налице е своевременното реагиране на кореспонденцията със съда, но това е част от задълженията на адвоката при реализиране на процесуално представителство. Административната преписка е в нормален обем. По делото са конституирани три заинтересовани страни, но министърът на финансите не е ангажирал доказателства; министърът на регионалното развитие и благоустройството е представил пет писмени доказателства относно обявяването на процедурата по отчуждаването, а АПИ е представила доказателства за надлежно връчване на оспореното решение на жалбоподателя.

Нормата на § 1а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа определя критериите, които следва да се съобразят за преценката за извършената от адвоката работа при за фактическа и правна сложност, като е посочено, че за съдебната фаза се прилагат съответно коефициенти за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на съдиите, приети от Висшия съдебен съвет, включително коригиращите коефициенти за увеличаване на фактическата и правна сложност на делото. Според т. 34 от Приложение № 1 „Административни дела – по групи дела, шифри и коефициенти на тежест“ към Правилата за определяне натовареността на съдиите, за делата по ЗДС относно отчуждавания е определен коефициент на тежест 1,2, т.е. среден за делата, разглеждани от административните съдилища.

Като съобрази Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22, произнесено на 25.01.2024 г. съдът намира, че реалният размер на адвокатското възнаграждение по тези дела е 500,00 лева.

По изложените мотиви съдът следва да присъди възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лева.

Посочените суми е следва да се възложат в тежест на Администрацията на Министерския съвет, която според разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от Закона за администрацията е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка и в този смисъл е приложим § 1, т. 6 от ДР на АПК, съгласно който Поемане на разноски от административен орган е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе, четвърти състав,

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 60/06.02.2025 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“, участъци „Русе-Бяла“ и обход на град Бяла от км 0+500 до км 76+040“ на територията на област Русе в частта, с която е определен размерът на дължимото обезщетение за отчуждаването на недвижим [имот номер] от Приложение към т. 1 представляващ имот с [идентификатор] в землището на с. Божичен, общ. Иваново, обл. Русе, собственост на Е. Д. Д., [ЕГН]; като УВЕЛИЧАВА размера на определеното парично обезщетение от 883 (осемстотин осемдесет и три) лева на 3 702 (три хиляди седемстотин и два) лева.

ОСЪЖДА Администрацията на Министерски съвет на Република България да заплати на Е. Д. Д., [ЕГН] съдебно-деловодни разноски в размер на 410 (четиристотин и десет) лева и възнаграждение за един адвокат в размер на 500 (петстотин) лева или общо сума в размер на 910 (деветстотин и десет) лева.

Решението е окончателно съгласно чл. 38, ал. 8 от ЗДС.

ДА СЕ СЪОБЩИ решението на страните по следния начин:

1. На жалбоподателя Д. чрез процесуалния му представител адв. К. С. на електронен адрес [електронна поща]

2. На ответника – на електронен адрес [електронна поща]

3. На заинтересованите лица:

3.1. На министъра на регионалното развитие и благоустройството – на електронен адрес e-[електронна поща].bg

3.2. На министъра на финансите – на електронен адрес [електронна поща]

3.3. На Агенция „Пътна инфраструктура“ – на електронен адрес [електронна поща]

Съдът указва на страните, че следва незабавно да потвърдят получаването на съобщението, в противен случай същото ще се счита за връчено по реда на чл. 137, ал. 3 от АПК.