№ 6749
гр. София, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20241100500241 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Д. И. К., чрез упълномощен представител,
срещу съдебно решение № 11232 от 29.06.2023г., поправено с решение № 11548 от
03.07.2023г., постановено по гр. дело № 54199/2022 г. на СРС, 37 състав. Решението се
обжалва изцяло.
Искането е съдът да отмени първоинстанционното решение и се постанови
друго, с което на въззивницата се предостави упражняването на родителските права за
детето Е. И. В., роден на ****г. и да бъде определено то да живее при нея, а на
въззиваемия бъде определен подходящ режим на лични отношения, както и да бъде
осъден бащата И. С. В. да заплаща месечна издръжката за детето в размер от 300 лв.,
считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска.
В жалбата са изложени твърдения за неправилност на постановеното решение
поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и
необоснованост.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият И. С. В., не е изразил становище
по въззивната жалба. Не сочи нови доказателства.
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, въззивницата
1
поддържа въззивната жалба, а въззиваемият оспорва въззивната жалба.
В предоставения им срок по чл. 149, ал. 3 от ГПК всяка от страните представя
писмена защита, в която развива доводи по същество на въззивното обжалване. От
въззивника е заявено искане по чл. 245, ал. 2 от ГПК, за което следва да се даде
възможност на другата страна да изрази становище.
Софийски градски съд, в настоящия въззивен състав, участвал в заседанието, в
което е завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Първостепенният съд е сезиран от Д. И. К. с обективно, кумулативно
съединени искове по чл. 127, ал. 2 от СК против И. С. В., за определяне
местоживеенето, родителските права, режима на лични отношения между бащата и
общите на страните ненавършили пълнолетие деца С. И. В., роден на ****г. и Е. И. В.,
роден на ****г. Ищецът твърди, че през 2017г. от ответника бил нанесен побой и тя
го напуснала и отишла да живее с двете им деца в бащината си къща. Претендира
упражняване на родителските права по отношение на двете деца, определяне на
бащата на режим на лични отношения с тях, като желае същият да бъде осъден да
заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв. за всяко дете.
Ответникът И. С. В. в срок е подал писмен отговор, с който е оспорил
изложеното в исковата молба. Ответникът също е предявил срещу Д. И. К. обективно,
кумулативно съединени искове по чл. 127, ал. 2 от СК за определяне местоживеенето,
родителските права, режима на лични отношения между майката и общото дете на
страните дете Е. И. В., роден на ****г. и за издръжка на последното в размер на 200
лева до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска. В насрещната искова
молба се твърди, че след напускане на семейното жилище от страна на Д. И. К., която
отишла да живее в къщата на своя баща заедно с по-малкото им дете Е., а голямото им
дете С. живее с него. В насрещната искова молба се съдържат твърдения, че въпреки
влошените отношения на страните в периода от 2017г. до 2022г. страните са се
събирали и разделяли многократно, а къщите, в които живеели в гр. София, кв. Редута
са в непосредствена близост. Последното спомогнало децата да се разделят и всяко да
живее при един от родителите - по-големият С. при баща си, а по-малкият Е. при
майка си. Това положение между страните е от началото на 2022г. Ищецът по
насрещния иск твърди, че майката не полага необходимите грижи за детето, което
живее при него. Поради изложеното иска упражняването на родителските права по
отношение на детето Е., а на майката да се определи подходящ режим на лични
отношения, както и да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв.
С обжалваното решение № 11232 от 29.06.2023г., поправено с решение №
11548 от 03.07.2023г., по гр. дело № 54199/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
37-ми състав, е предоставено упражняването на родителските права по отношение на
детето Е. И. В. на бащата И. С. В., при когото е определено местоживеенето на детето.
Определен е режим на лични контакти на майката Д. И. К. с детето Е. И. В., както
следва: майката има право да вижда и взема детето при себе си всяка седмица от
18.00ч. в петък до 18.00ч. в неделя с преспиване; 30 дни през лятото, (последователно
или разделен на три пъти по 10 дни) по време, което не съвпада с платения годишен
отпуск на бащата, което родителите следва да определят помежду си до 31 май на
съответната година, а ако не го определят – от 10.00 ч. на 15 юли до 18.00ч. на 14
август; всяка четна година - по време на пролетната ваканция, с време и
продължителност опредЕ. от МОН за съответната година, за времето от 10.00ч. на
първият ден от ваканцията до 18.00ч. на последният ден, и за част от Коледната
2
ваканция, включваща Коледните празници, за времето от 10.00ч. на 24-ти декември до
15.00ч. на 29-ти декември, а всяка нечетна година - за част от Коледната ваканция,
включваща и Новогодишни празници, за времето от 10.00ч. на 28-ми декември до
18.00ч. на последният ден от ваканцията, както и по време на Великденските празници
за времето от 10.00ч. на Разпети петък до 18.00ч. на Понеделника, след Великден; като
майката има право и на виртуален контакт с детето на всяка четна датата в диапазона
между 19.00ч. и 20.00 часа по Скайп, Вайбър и/или телефон. Осъдил е Д. И. К., на
основание чл.143, ал.2 от СК, да заплаща на малолетното си дете Е. И. В., чрез неговия
баща и законен представител И. С. В., месечна издръжка в размер на 200.00 (двеста)
лева, считано от 28.11.2022г. до настъпване на причина за изменение или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяко просрочена вноска.
Осъдил е Д. И. К. да заплати и 288 лева – държавна такса върху присъдената издръжки
на детето. На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК е допуснал предварително изпълнение на
решението в частта относно издръжката. Не е присъдил разноски на страните.
С решението си съдът е прекратил производството по иска с правно основание
чл. 127 ал. 2 от СК между Д. И. К. и И. С. В. за родителската отговорност по
отношение на общото им дете С. И. В., поради навършване на пълнолетие. В тази част
решението, имащо правната характеристика на определение за частично прекратяване
на съдебното производство, е влязло в сила на 08.11.2023г., след проведен
инстанционен съдебен контрол.
За да постанови решението си първоинстанционният съд е обсъдил събраните
писмени и гласни доказателства, заключението по комплексна съдебно психологична и
психиатрична експертиза, с вещи лица клиничен психолог и психиатър, както и
приложените по делото социални доклади на ДСП „Слатина“. Съдът е преценил, че
бащата има по-добър родителски капацитет за отглеждане на детето Е., макар детето
да е привързано към майката и е заявило желание да живее при нея, но се е позовал на
прояви на ищцата, които сочат на по-ниския родителски капацитет. Приел е, че по
делото е установено, че детето Е. живее с майка си от няколко години, ученик е в
четвърти клас и още не може да чете, както и има редица пропуски в образованието
си. Приел е, че майката проявява поведение и използва езикови изрази, в присъствието
на децата, които не подхождат нито като жена, а още повече като майка.
Пред въззивната инстанция са изслушани страните и детето Е. И. В., прието е
заключението на вещите лица по служебно допусната комплексна съдебна
психологична и психиатрична експертиза (КСППЕ), както и са събрани нови писмени
и гласни доказателства. Приобщени са социални доклади по местоживеене на
родителите и детето Е..
Изслушан на основание чл. 59, ал. 6 от СК, в открито съдебно заседание от
01.07.2024 г., въззивникът Д. И. К. е посочила, че работи като фризьор, на четиричасов
работен ден от 13ч. до 16ч., а работното място е много близо до жилището в което
живее. Декларира пред съда средномесечен доход между 2500-3000 лв. Заявява, че
детето Е. учи в 23-то училище „Фредерик Жолио-Кюри“, което се намира на няколко
преки от дома . Иска да упражнява родителските права по отношение на детето Е.,
защото то не иска да се вижда с баща си. Поддържа, че детето е травмирано от бащата
и насила не може да го кара да се вижда с него, а след всяка среща се връщаше
разстроено, плаче и не може да го успокои. Сочи пред съда, че срещите между бащата
и детето трябва да бъдат толкова, колкото детето желае.
Изслушан, на основание чл. 59, ал. 6 от СК, въззиваемият И. С. В. е заявил, че
живее в гр. София, на ул. ****, а разстоянието между жилището на майката и неговото
не е повече от 500 м. Работи като автомонтьор, а работилницата му се намира на бул.
„Ботевградско шосе“, на 10 минути от кв. Редута. Поддържа, че детето ще е по-добре
3
при него, тъй като ще упражнява по-добър контрол, защото той има проблеми с
ученето. Ще му осигури по-добра хигиена и няма да допусне излизания на улицата и в
парка. Заявява, че сега детето няма контрол. Иска да упражнява родителските права,
тъй като средата, в която детето живее при майката не е добра за него. Декларира
месечен доход не по-малко от 2000 лв.
По реда на чл. 15, ал. 1 от Закон за закрила на детето (ЗЗДет) при спазване на
разпоредбите на чл. 15, ал. 3 и 4 от ЗЗДет е изслушано малолетното дете Е. И. В.,
което е сочи, че е на 12г. и живее на ул. „Иларион Драгостинов“ в кв. Редута с майка
си и дядо си по майчина линия. Жилището в което живее е къща с много стаи, където
има негова стая. Учи в 23 СОУ и е завършил пети клас с успех 4,50.
Детето заявява, че от 2019г. живее в същата къща, а преди 2019г. е живяло при
баща си в кв. Редута с цялото семейство. Изразява предпочитание да продължи да
живее на същото място, тъй като майка му се държат по-добре с него, заедно ходят на
море, на зелено училище и почивки. Изрично сочи, че в жилището на баща си не се
чувства добре, защото баща му не се интересува от него, не показва никаква обич към
него, не му обръща внимание, а майка му помага за уроците в училище. Когато
живеел при баща си никой не му помагал с уроците.
От въззивната инстанция са събрани нови неоспорени писмени доказателства:
Информация с изх. № 600 от 05.07.2024 г., изходяща от директора на 23-то училище
„Фредерик Жолио-Кюри“, гр. София, в която се сочат образователните постижения и
пропуски на детето Е. И. В., както и План за подкрепа от същото училище от м.
01.2024г. с разписани цели за преодоляване нуждата от подкрепа по усвояване на
учебния материал от детето, пописан от класния ръководител, логопед, психолог и
ресурсен учител; Заповед № СД-682/04.12.2023г., подписана от директора на
Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование – София-
град, с която е предоставена краткосрочна допълнителна подкрепа за личностно
развитие до завършване на прогимназиален етап на образование на Е. И. В.; Етапна
епикриза от МЦ „Св Наум“ от 07.05.2019г., амбулаторен лист от 07.05.2019г. и платен
преглед от 01.04.2021г., които съдът не обсъжда, тъй като не разполага със специални
знания от областта на медицината, но са изследвани от вещите лица по приетото
заключение на КСППЕ, което съдът кредитира с доверие.
Останалите писмени доказателства, приети от въззивния съд са неотносими
към спора по въззивното производство, доколкото от същите не може да се установи
връзката им с родителската отговорност по отношение на детето Е. И. В..
Пред въззивния съд са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелите П.Т.Ц.-Ч. – без дела и родство със страните, доведена от въззивника,
както и И.И. В.а - дъщеря на въззиваемия, доведена от него. От показанията на св. Ц.-
Ч. се установява, че детето Е. и майка му имат нормални отношения и от 3-4 години
живеят заедно. Детето е спокойно при майка си и има положителна промяна в него.
През м. юли на 2024 г. заедно са ходили на почивка. Сочи, че пред нея Д. не е
употребявала алкохол.
От показанията на св. В.а се установява, че работи в автосервиз, който споделя
с баща си, а с брат си Е. не общуват от няколко месеца, като детето се държи студено
към нея и баща им. Съдът не кредитира с доверие и не обсъжда показанията на св. В.а
в частта, в която установява отношенията на детето Е. с баща им, както и на детето Е.
с майка му, тъй като при извършената преценка на основание чл. 172 от ГПК, ги счита
за пристрастни в полза на въззиваемия В.. В тази им част показанията на св. В.а са в
протИ.речие с останалите събрани по делото доказателства, вкл. във въззивното
производство относно водене детето на училище, взимане от училище, водене на
логопед, на ресурсен учител и липса на данни за злоупотреба с алкохол от
4
въззивницата (които са в протИ.речие със заключението на КСППЕ и показанията на
св. Ц.-Ч.).
Във въззивната съдебна инстанция е приложен социален доклад от ДСП
„Слатина“, с изх. № ПР/Д-С-СЛ/100-002/25.06.2024 г. В доклада е отразено, че при
социалното проучване и разговорите със страните и детето Е., се наблюдава изградена
емоционална връзка между майката и детето, а последно е виждало баща си на
20.01.2024г. и двамата не поддържат контакт. При изготвянето на доклада и двамата
родители са съдействали на социалната служба.
В приложения социален доклад от ДСП „Слатина“, с изх. № ПР/Д-С-СЛ/390-
001/16.09.2024 г. се описва изложеното в предходния доклад, както и се сочи, че
непосредствените грижи за отглеждането на детето Е. полага майката Д. К., като за
детето са осигурени място за хранене, сън, игра, лично пространство, в къщата в която
живее с майка си и дядо си по майчина линия. Детето общува с близки и роднини по
майчина линия, а по бащина линия контактува с неговия брат – С. В.. С баща си се е
виждал на 01.07.2024г. по повод на изслушването му от съда.
В последния социален доклад във въззивното производство, с изх. № ПР/Д-С-
СЛ/313-001/07.11.2024 г. на ДСП „Слатина“ е дадена заключителна част, с която е
направена препоръка родителите на детето Е. В. да ползват социална услуга на
основание чл. 138а, ал. 3 от СК.
Съобразявайки предмета на спора, нормата на чл. 195, ал. 1 от ГПК и
задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по
тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивният състав служебно е допуснал
КСППЕ. Според приетото във въззивното производство заключение (лист 229-238 от
делото), изготвено от вещите лица д-р Х. Г. К. – съдебен психиатър и З. В. М. -
психолог, кредитирано от съда, като обективно, безпристрастно дадено и неоспорено
от страните, се установява, че детето Е. има силна връзка с майка си и е дистантен
спрямо баща си. Детето има изградена емоционална връзка с двамата родители, която
продължава да се развива само между него и майка му, а връзката с бащата е
нарушена поради допускане на детето да бъде въвлечено в родителския конфликт.
Детето се чувства застрашено и реагира, чрез защитен механизъм да не общува със
своя баща. От заключението се установява също, че двамата родители са в дълбок
конфликт помежду си и преодоляването му е въпрос на време, желание и усилия.
Личността на бащата И. В. се характеризира с ригидност на мисленето и прекомерна
конкретност, изразена ниска чувствителност, суровост, емоционално не отзивчив.
Хипертимен - демонстративно-хистероиден тип. При този тип на акцентуация на
характера е присъщо при среща със силно протИ.действие или несполука да се реагира
с гневни изблици и раздразнение. Коефициентът на емоционална интелигентност на И.
В. е среден. Психологичната интерпретация за това е за добри умения да изслушва
другите и да управлява емоциите си, но стои предизвикателството да открие
причините за появата им.
Относно личността на майката Д. К. от заключеното се установява, че се
определя, като резервирана с интерес към предмета на дейността. Емоционално
неустойчива, лесно се отказва и предава при проява на трудности. Ориентирана по-
скоро по собствени стандарти и потребности, избягва проблеми, разчита предимно на
себе си. С повишен показател на тревожност, което е свързано с чувство за вина. К. е
емотивен тип /сензитивен, боязлив/. Отличава се с липса на себеувереност, постоянно
се съмнява в правилността на действията си. По всякакъв начин се стреми да избягва
конфликти. Според заключението стилът на Д. К. при решаване на конфликти е
„избягване на проблема”. Това е не налагащ се и предлагащ съдействие стил – човек
не преследва пряко собствените си интереси или интересите на другия. Коефициентът
5
на емоционална интелигентност също е среден.
От заключението на експертите се установява също, че е нарушена връзката на
детето Е. с неговия баща, а детето изпитва страх от баща си. Не се измерва повишена
тревожност, което се дължи на сменената среда, в която живее в момента, както и
постиженията в развитието и образованието. Нарушената близост между детето и
неговия баща може да доведе до нарушение в развитието на детето свързано както с
бъдещи негови връзки, така и с неговата самооценка и възприемане. Няма индикации
за нарочно влияние на родителите за промяна на отношението на Е. към тях. Детето се
чувства по-спокойно при майка си и е под нейно влияние. Има негативно настроение
към баща си. Двамата родители са с дисхармонични взаимоотношения, които са
прераснали в задълбочен конфликт и за тях е препоръчително да бъдат консултирани
във връзка с преформулиране на начина на родителстване и бъдещо предоговаряне на
взаимоотношенията свързани с родителстването. От заключението се установява, че
бащата е със задоволителен родителски капацитет, а майката е с добър родителски
капацитет. Установява се също, че не е подходящо мястото и режима на отглеждане на
детето да се променят, тъй като в противен случай това може да се забави развитието
на детето.
Вещите лица дават заключение, че при вариант грижите за детето да са на
бащата ще е целесъобразно да има срещи с психолог. Във връзка с прекъснатата
привързаност на детето Е. към неговия баща препоръчват в случай, че грижите са на
майката да има период от 6 месеца детето да не остава с преспиване при баща си, а да
има динамична специализирана работа за възстановяване на връзката дете - родител
преди да започне предлагания режим.
Предлагат следния режим на лични отношения: Всяка нечетна седмица от
месеца детето да бъде заедно с неотглеждащия родител от петък 18ч. до неделя 18ч. с
преспиване и с ангажимент да участва в подготовката за училище и участие при
придружаване в извънкласни занимания. Зимната и пролетната ваканция родителите
да си разделят по равно, като изключение се прави само за личните и семейните
празници. Четните години за Коледа и Нова година детето да е при отглеждащия
родител, а нечетните при неотглеждащия с преспиване. През лятото 30 дни да бъде с
неотглеждащия родител, като се съобразят с годишния отпуск на родителя, при който
живее. Детето да празнува рождения ден на всеки от родителите си с преспиване.
Рожденият ден на детето да се празнува в четните години с отглеждащия родител, а в
нечетните с другия родител. Неотглеждащият родител да участва при вземане на
решения относно здравословни въпроси и въпроси свързани с образованието на
детето. В случай, че грижите за детето са поверени на бащата посочения режим за
майката може да се изпълнява без предварителен период.
От експертното заключение се установява, че и двете страни злоупотребяват с
никотин. Двамата родители са психично здрави и никой не провежда лечение за
зависимост. При никой от родителите няма установена личностова патология, а се
касае за дисбаланс между тях.
В открито съдено заседание вещите лица конкретизират заключението си, че И.
В. е доминиращият родител, който определя по какъв начин да се случват
отношенията между децата и родителите. Детето Е. има нарушена емоционална връзка
с бащата, която трябва да се възстанови за разбиране, за топлина в отношенията, с
помощта на специалисти психолози с насоченост към възстановяване на връзката.
Според експертите заключението касае актуалното състояние на детето от 2023 г. до
момента на разглеждането от съда. Установява се, че детето Е. се чувства по-спокойно
при майка си, която има влияние върху детето, но не е манипулативно срещу бащата, а
е авторитет и детето я слуша, изпълнява, ходи на специализирана помощ. Това е
6
авторитет на родителстване и в никакъв случай не е насочено срещу бащата.
Експертите дават препоръка в случай, че родителските права се упражняват от
майката, детето да се вижда с бащата, но в период на шест месеца то да не остава да
преспива при бащата, а на срещите да присъства и психолог. Срещите с бащата
повишават тревожността на детето. Раздялата между родителите е хроничен стрес за
детето и това събитие е причината за отчуждаването му от баща му. Допринесло е и
това, че назначената терапия не се прилага по преценка на майката. Злоупотребата с
никотин от страните няма отношение към родителската им годност и към
възможността за общуване с детето (лист 240-241 от делото).
В първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите И.Д.К. - баща на ищцата, както и С.Р.С. - без дела и родство със
страните. Съдът не обсъжда показанията на свидетелите, тъй като същите пресъздават
личните си възприятия за отношенията между страните или преразказват наученото от
тях към предходен момент (показанията им са от 14.03.2023г.), а приоритет за
правните изводи по спора следва да има заключението на вещите лица по допуснатата
от въззивния съд КСППЕ, която отразява актуалните отношения на страните с детето
Е. И. В.. Отделно от изложеното, при преценка показанията им съобразно нормата на
чл. 172 от ГПК, съдът ги намира за пристрастни в полза на всяка от страните, която ги
е довела пред съда.
Други относими към спора доказателства не са събрани.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна имаща
правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване
по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за
въззивното производство държавна такса е внесена по сметка на СГС. По изложените
съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което
следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са били
налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на
исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил
сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Съгласно чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната
във въззивната жалба, но служебно правомощие има да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането
на закона в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК
на ВКС. Следва, че въззивният съд е ограничен до въведените с въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, а е задължен
единствено да провери правилното прилагане на релевантните към казуса
императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено
7
като основание за обжалване. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по
спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по
делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и
своевременно заявените доводи и възражения на страните. Т.е. обект на въззивната
дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на
материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на
първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност (в този смисъл е приетото в
мотивите към т. 2 от ТР № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Въззивната жалба е основателна.
Въззивникът обжалва решението с което е предоставянето упражняването на
родителските права по отношение на детето Е. И. В. на бащата – въззиваем И. С. В.,
определено е местоживеенето на детето при него, режимът на лични отношения.
Претендира да бъде предоставено упражняването на родителските права и
местоживеенето на детето, а на въззиваемия бъде определен подходящ режим на лични
отношения, както и да бъде осъден И. С. В. да заплаща месечна издръжката за детето
в размер от 300 лв., считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска.
1. По упражняването на родителските права и местоживеенето на детето Е. И.
В. съдът приема следното:
Съдът следи служебно за интереса на детето.
Правото на всяко дете да общува с неговите родители е основно негово право,
закрепено както във вътрешното ни законодателство - чл. 124, ал. 2 от СК, така и в
международните актове, по които Република България е страна – чл. 9, §. 1 от
Конвенцията за правата на детето (КПД) и чл. 8 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), където правото на детето за
общуване с двамата му родители е проявление на правото на семеен жИ.т. В този
смисъл е последователната съдебна практика на ВКС (Решение № 480/06.07.2010 г. по
гр. дело № 4313/2008 г., III г.о. и Решение № 51 от 13.03.2018 г. по гр. д. № 4092/2017
г., IV г. о.), а и на Европейския съд по правата на човека (Margareta a Roger Andersson v.
SWE; Nuutinen v. Finland; Schneider v. Germany; Kosmopoulou v. Greece и Sylvester v.
Austria). Връзката дете–родител, която е призната като право от двете конвенции цели
да способства за правилното физико-психологично и социално развитие на детето като
личност и да го предпази от развитие на родителско отчуждение в случай, че се
приоритизира контакта само с единия родител. Поради изложеното и бидейки
задължен да следи служебно за интереса на децата, съдът следва да установи на кого
от родителите следва да бъдат предоставени за упражняване родителските права и
какъв режим да бъде определен на децата с родителя, на когото не са възложени
родителските права, така че да му даде възможност за пълноценно общуване с него.
В постоянната практиката на ВКС, споделяна и от настоящия въззивен състав,
последователно се поддържа становището, че най-добрият интерес на детето се
определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила
на детето, която отразява подлежащите на преценка елементи за определянето на най-
добрите интереси на детето, посочени от Комитета за правата на детето в Общ
коментар № 14 (2013 г.) към Конвенцията за правата на детето, а именно: възгледите на
детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на
взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо
положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на образование. Най-
добрият интерес на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява
родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични
отношения между детето и родителите му.
8
При преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 от СК, съблюдавайки най-
добрия интерес на детето Е. И. В., включващ в най-широк смисъл добруването и
благоденствието му и след съвкупната преценка на събраните доказателства по
делото, въззивната инстанция намира, че местоживеенето на детето следва да бъде при
неговата майка Д. И. К., която да упражнява родителските права.
Установи се, че и двамата родители изразяват желание и имат възможност да
упражняват родителските права по отношение на малолетния си син и притежават
съпоставим родителски капацитет, но съдът отчита, че от неоспореното заключение на
КСППЕ се установи, че бащата е със задоволителен родителски капацитет, а майката е
с добър родителски капацитет. Съдът съобрази установеното фактическо положение
към момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд, което е
съответно на заключението на експертите, както и на заявеното мнение от детето Е.. За
настоящия спор, мнението на детето има значение, доколкото от съвкупната преценка
на доказателствата се установи, че то се нуждае от ежедневна родителска подкрепа
при разрешаване на образователните му потребности и преодоляване на дефицитите
при усвояване на учебния материал, в която връзка са и новите писмени
доказателства, приети във въззивното производство.
Съдът не приема за обоснован извода на първата инстанция, че майката
проявява поведение и използва езикови изрази, в присъствието на децата, които не
подхождат нито като жена, а още повече като майка. Въззивният състав приема, че
този извод не се подкрепя от доказателствата, а от приетото във въззивното
производство заключение на КСППЕ се установи, че е нарушена връзката на детето Е.
с неговия баща и то изпитва страх от баща си. Установи се, че нарушената близост
между детето и неговия баща може да доведе до нарушение в развитието на детето
свързано както с бъдещи негови връзки, така и с неговата самооценка и възприемане.
Детето се чувства по-спокойно при майка си и е под нейно влияние. Съдът дължи да
съобрази заключението на експертите, че евентуална промяна на създаденото
фактическо положение, би било вредно за бъдещото развитие на детето Е..
При решаването на въпросите по чл.59, ал.2 от СК съдът е длъжен да зачете и
изразената от детето Е. категорична воля къде желае да живее и предпочитанията си
това да бъде при неговата майка (в този смисъл виж Решение № 66/22.04.2021 г. по
гр.д. № 3214/2020 г. на ВКС, IV ГО, делото Laylle v. Germany). Този подход отразява
значимостта на възприетото и от съда желание на малолетното дете, отчита
спецификата на установеното от вещите лица, че детето Е. има силна връзка с майка
си и е дистантен спрямо баща си. Изградената емоционална връзка с двамата родители
продължава да се развива само между него и майка му, а при несъобразяване с
мнението на детето, това да се възприеме от него като принуда и да наруши крехкото
му психично равновесие след раздялата на родителите му. Съдът приема, че
налагането по силата на съдебно решение на промяна в местоживеенето на детето Е.,
при установената възрастова специфика, би имало като пряка последица подкопаване
на доверителната емоционална връзка между детето и неговата майка, както и тР.
загуба на доверие в двамата родители, които са с дисхармонични взаимоотношения,
прераснали в задълбочен конфликт.
Съдът разглежда въпроса за предоставянето на родителските права в контекста
на местоживеенето на малолетния Е. при неговата майка. Целесъобразно е детето да
живее при този от родителите, на когото е възложено упражняването на тези права,
доколкото липсват важни обстоятелства, които да правят допустимо отделното
живеене на детето.
ПредопредЕ.та от пубертетната възраст и пола на детето Е. необходимост от
социална среда, в която същото да намира подкрепа и разбиране от баща си и да
9
следва в по-голяма степен мъжкия модел за поведение, следва да намери отражение в
по – широк режим на лични отношения на малолетния с неотглеждащия родител, но
едва след като бъде възстановена връзката на доверие, взаимно зачитане и уважение.
По изложените съображения въззивният съдебен състав приема, че
родителските права по отношение на детето Е. следва да се възложат за упражняване
на въззивника Д. И. К., при когото детето да живее.
Поради несъвпадане на правните изводи на първата и въззивната инстанция,
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която родителските права по
отношение на детето Е. са предоставени за упражняване на бащата и е определено то
да живее при него, а вместо него родителските права се предоставят за упражняване на
въззивника Д. И. К., при когото детето да продължи да живее.
2. По режима на личните отношения съдът приема следното:
Законът в чл. 236, ал. 2 от ГПК, а и практиката на ВКС (Решение №
24/28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, I г. о.; Решение № 37/ 29.03.3012г. по
гр.д. № 241/ 2011г., на ВКС, I г. о.; Решение № 147/04.06.2014 г. по гр. д. № 1557/2014 г.
на ВКС, ІІІ г. о.; Решение № 217/27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г. на ВКС, ІV г. о. и
Решение № 36/20.03.2015 г. по гр. д. № 4794/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о.) постановяват, че
съдът е длъжен в мотивите на решението си да извърши преценка на доказателствата,
фактическите констатации и правните изводи, касаещи мерките за упражняване на
родителските права и личните отношения между децата и родителите, като приоритет
има интересът на децата, за който съдът следи служебно.
За решението на съда в частта за режима на лични отношения във всички
случаи отново е значим интересът на детето Е.. Режимът на лични отношения цели
детето на страните да расте и се развива като пълноценна личност, чувствайки
подкрепата и грижата на всеки от двамата родители. Право на всяко дете, произтичащо
от неговата естествена потребност, е да общува с всеки от родителите си. По
изложените съображения, мерките за лични отношения следва да отчитат конкретните
обстоятелства и да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване
на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права (в същия смисъл е константната практика на
ВКС – Решение № 116/16.04.2014г. по гр.д. 5156/2013г., ГК, ІV г.о. и др.).
Безспорно интересът на детето изисква то да има пълноценна връзка с баща си.
Настоящият въззивен състав приема, че въззиваемият има поведение, което у детето е
формирало страх от бащата. За преодоляване на това негативно влияние, съдът
намира, че следва да бъде приложен преходен режим на лични отношения, както е
предложен от експертите по приетото заключение на КСППЕ от въззивния съд.
Режимът на лични отношения между възиваемия и детето Е. следва бъде
идентичен с предложения от експертите, който преходен период е за изграждане на
емоционална и доверителна връзка на детето с бащата, а именно: През първите шест
месеца, от постановяване на въззивното решение, срещите между бащата и детето да
се осъществяват в присъствието на майката или друго пълнолетно лице, което детето
познава. Тези срещи следва да са всяка нечетна седмица от месеца в събота за времето
от 10.00 часа до 14.00 часа и в неделя за времето от 10.00 часа до 14.00 часа, без
преспиване при бащата. След изтичане на преходния период бащата да има право да
вижда и взема детето при себе си всяка нечетна седмица от месеца от петък 18.00 ч. до
неделя 18.00 ч. с преспиване при бащата. Бащата да има право и на 30 (тридесет) дни
през всяка от летните ваканции, определени от министъра на образованието, които дни
не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; всяка четна година за коледните
празници, считано от 18:00 ч. на 24-ти Декември до 18:00ч. на 26-ти Декември и всяка
10
нечетна година за новогодишните празници, считано от 19:00 ч. на 30-ти Декември до
18:00 ч. на 2-ри Януари; пролетните ваканции, определени от министъра на
образованието и науката – всяка нечетна календарна година от 10:00 ч. на първия ден
до 18:00 ч. на последния ден от тези ваканции; на нечетни години детето да прекарва
рождените си дни с баща си И. В.; рождените дни на всеки от родителите детето да
прекарва с родителя, който има рожден ден, независимо от действащия към датата
режим на лични контакти.
Обжалваното решение в частта за режима на лични отношения следва да се
отмени, като се постанови режим в изложения смисъл.
3. По размера на дължимата издръжка за детето Е. И. В., съдът приема
следното:
При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с
нуждите на детето и възможностите на задължения родител.
Следва да бъде отменено първоинстанционното решение и в частта за
издръжката, като същата се възложи в тежест на въззиваемия И. С. В.. Установи се, че
въззиваемият полага труд като автомонтьор в сервиз, заедно с негови низходящи, а
минималното му месечно възнаграждение е около 2000 лв. Признанието на този
неизгоден за страната факт съдът приема за установен по делото, обективирано в
съдебно заседание от 01.07.2024г. (лист 121 от делото). Минималният размер на
издръжката съгласно чл. 142, ал. 2 от СК е в размер равен на една четвърт от размера
на минималната работна заплата (МРЗ), която МРЗ към момента на приключване
събирането на доказателствата пред въззивния съд е 933 лв., съгласно ПМС №
193/2023г., обн. в ДВ № 87/2023г. Към датата на приключване на съдебното дирене във
въззивната инстанция не е приет Законът за бюджета за 2025 г., поради което и съдът
не следва да съобрази предстоящите промени в размера на минималната работна
заплата. В случай, че настъпят изменения в обстоятелствата, нормата на чл. 150 от СК
урежда възможността присъдената издръжка да бъде изменена (увеличена) или
прекратена. Вземайки предвид доходите на страните и нуждите на детето съобразно
възрастта и неговите специфични образователни потребности, както и искането на
въззивника издръжката да е в размер на 300 лева, съдът счита, че месечната издръжка
от бащата за детето Е. следва да бъде в пълния претендиран размер от 300 лв.
Месечната издръжка се дължи от влизане в сила на решението в частта, с която е
определено местоживеенето на детето при майката. За началната дата на издръжката
съдът съобрази задължителната съдебна практика, приета с т. 17 на Постановление №
5 от 16.11.1970г. на Пленума на ВС, доколкото не е разрешен спорът на страните за
предоставяне упражняването на родителските права и местоживеенето на детето.
Присъдената месечна издръжка на детето се дължи ведно със законната лихва
върху всяка просрочена сума до окончателното изплащане (чл. 146, ал. 1, изр. 2 от
СК).
4. По разноските в производството съдът приема следното:
Страните претендират разноски и съдът дължи произнасяне. Съобразявайки
изхода на спора, както и задължителните указания в Тълкувателно решение от
27.06.2024 г. по тълкувателно дело № 3/2023 г. по описа на ВКС, ОСГК, разноските
следва да бъдат възложени в тежест на въззиваемия. По изложените съображения
съдът осъжда И. С. В. да заплати на Д. И. К. разноски в общ размер на 2541 лева,
съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им.
Въззиваема страна И. С. В. следва да бъде осъден да заплати държавна такса по
сметка на СГС върху присъдената издръжка за детето Е. И. В. в размер от 432 лева, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 69, ал.1, т. 7 от ГПК и чл. 1, предл. 1 от
11
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 11232 от 29.06.2023г., поправено с
решение № 11548 от 03.07.2023г., постановено по гр. дело № 54199/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, 37 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето Е. И. В., ЕГН **********, на майката Д. И. К., ЕГН **********, при
която детето да живее;
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата И. С. В., ЕГН
********** с детето Е. И. В., ЕГН **********, както следва:
През първите шест месеца, считано от датата на постановяване на
решението по въззивно гр. дело № 241 по описа за 2024г. на Софийски
градски съд, личните отношения на И. С. В., ЕГН ********** с детето Е. И.
В., ЕГН ********** следва да бъдат всяка нечетна седмица от месеца в събота
от 10.00 часа до 14.00 часа и в неделя от 10.00 часа до 14.00 часа, без
преспиване при бащата, като срещите се осъществяват в присъствието на
майката Д. И. К., ЕГН ********** или друго пълнолетно лице, което детето
познава;
След изтичането на шестмесечния период бащата И. С. В., ЕГН
********** има право да вижда и взема детето Е. И. В., ЕГН **********
всяка нечетна седмица от месеца от петък в 18.00 ч. до неделя в 18.00 ч. с
преспиване при бащата;
- 30 (тридесет) дни през всяка от летните ваканции, определени от
министъра на образованието, които дни не съвпадат с платения годишен
отпуск на майката;
- всяка четна година за коледните празници, считано от 18:00 ч. на 24-
ти Декември до 18:00 ч. на 26-ти Декември и всяка нечетна година за
новогодишните празници, считано от 19:00 ч. на 30-ти Декември до 18:00 ч. на
2-ри Януари;
12
- пролетните ваканции, определени от министъра на образованието и
науката – всяка нечетна календарна година от 10:00 ч. на първия ден до 18:00
ч. на последния ден от тези ваканции;
- на нечетни години детето Е. И. В., ЕГН ********** да прекарва
рождените си дни с баща си И. С. В., ЕГН **********;
- рождените дни на всеки от родителите детето да прекарва с родителя,
който има рожден ден, независимо от действащия към датата режим на лични
контакти.
ОСЪЖДА, на основание чл. 127, ал. 2 от СК, във връзка с чл. 143, ал. 1
от СК, И. С. В., ЕГН **********, да заплаща на малолетния си син Е. И. В.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д. И. К., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер от 300 (триста) лева, считано от
датата на влизане в сила на настоящото решение в частта, с която е
постановено детето да живее при майката и до настъпване на законна
причина, изменяща размера или прекратяваща издръжката, ведно със
законната лихва за всяка просрочена сума до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА И. С. В., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК на Д. И. К., ЕГН ********** сумата от 2541 (две хиляди петстотин
четиридесет и един) лева - разноски по делото за първата и въззивната
инстанции.
ОСЪЖДА И. С. В., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд, адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№ 2, държавна такса в размер от 432 (четиристотин тридесет и два) лева - за
издръжката на детето Е. И. В..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България, в едномесечен срок от връчване
препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13