№ 785
гр. Варна, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно
гражданско дело № 20243100500954 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 24507/26.03.2024 г. по описа на РС-Варна,
подадена от Икономически университет – Варна, чрез ректора на университета проф. д-р.
Е.С., срещу решение № 698/05.03.2024 г., постановено по гр. д. № 14310/2022 г. по описа на
РС-Варна в осъдителната му част, с което РС-Варна е осъдил Икономически университет-
Варна, ЕИК *********, да заплати на Е. Н. Г., ЕГН **********: сумата в размер на 13665,96
лв., представляваща неизплатен остатък от брутно трудово възнаграждение дължимо за
периода от месец октомври 2019 г. до месец януари 2022 г. включително, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 27.10.2022
г. до нейното окончателно изплащане, на основание чл. 128, т.2 от КТ; сумата в размер на
2731,47 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.11.2019 г. до 26.10.2022
г. , на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД; сумата в размер на 126,06 лв., представляваща
неизплатен остатък от брутно обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на
8 дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 27.10.2022 г. до нейното окончателно изплащане на основание чл.
224, ал.1 от КТ; сумата в размер на 8,40 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 01.03.2022 г. до 26.10.2022 г., на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД; сумата в размер на
2455,49 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение
1
без предизвестие на основание чл. 327, ал.1, т.3 от КТ, в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 27.10.2022 г. до нейното
окончателно изплащане на основание чл. 221, ал.1 от КТ; сумата в размер на 164,38 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.03.2022 г. до 26.10.2022 г ., на
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД; както и в частта му за разноските.
Въззивникът – Икономически университет - Варна оспорва решението с твърдения за
неправилност необоснованост и материална незаконосъобразност. Излага, че през 2019г.
Академичният съвет на ИУ-Варна е приел мерки за финансова стабилност, съгласно които е
намален максималния праг на учебната натовареност от 185% на 170%. По този начин
работната заплата се формира от началното трудово възнаграждение за натовареност 100 %,
което се увеличава със съответния процент учебна натовареност, който не може да
надвишава 70%. До месец октомври 2019 г. плановата учебна натовареност на главен
асистент д-р. Г. е била 185 % и съответно е получавала възнаграждение съответстващо на
тази натовареност. В процесния период от месец октомври 2019 г. до месец януари 2022 г.
ищцата – главен асистент Е. Г. е полагала труд като преподавател, съответстващ на 170 %
планова учебна натовареност, като за положения труд й е било начислено и изплатено
трудово възнаграждение. Сочи, че разликата в заплащането на основната заплата идва от
намалената планова учебна натовареност на гл. асистент Е. Г., тъй като заплащането е
обвързано с изпълнението. Намалението на максималния праг, до който може да се планира
и отчита учебна натовареност, респ. да се заплаща е намерило отражение в размера на
брутното трудово възнаграждение на Е. Г..
Излага се също, че съдът не е възприел правилно изводите на вещото лице по ССчЕ, че
за периода от 01.03.2020г. до 01.01.2021 г. възнаграждението за планова учебна дейност над
100 % до 170 % е било заплатено под друга форма, като допълнителни възнаграждения.
Моли се първоинстанционното решение в обжалваната му част да бъде отменено, а
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се сторените по
делото съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от Е. Н. Г.,
чрез процесуален представител адв. В. Д. от АК-Варна, с който въззивната жалба се оспорва.
Моли се същата да бъде отхвърлена и обжалваното първоинстанционно решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
В открито съдебно заседание Икономически университет - Варна, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт В.К. поддържа подадената въззивна жалба. Претендират се
разноски.
В открито съдебно заседание Е. Н. Г., чрез процесуален представител адв. В. Д. от АК-
Варна, оспорва въззивната жалба. Претендират се разноски.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по искова молба на Е. Н. Г., ЕГН
**********, срещу Икономически университет - Варна, ЕИК *********, с която са
предявени обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т.2 от КТ,
чл. 221, ал.1 и чл. 224, ал.1 от КТ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на Икономически
2
университет - Варна да заплати на Е. Н. Г. следните суми: сумата в размер на 13666,00 лв.,
представляваща неизплатен остатък от брутно трудово възнаграждение дължимо за периода
м.10.2019 г. - м.01.2022 г. включително, както и сумата от 2731,47 лв. (след допуснато
увеличение в размера на иска на основание чл. 214 от ГПК), представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 13666,00 лв. за периода 01.11.2019 г. - 26.10.2022 г.; сумата от
126,06 лв., представляваща неизплатен остатък от брутно обезщетение за неползван платен
годишен отпуск в размер на 8 дни, както и сумата от 8,40 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата от 126,06 лв. за периода 01.03.2022 г. - 26.10.2022 г.; сумата от
2455,49 лв., представляваща брутно обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие на основание чл. 327, ал.1, т.2 и т. 3 от КТ, както и сумата
от 164,38 лв. (след допуснато увеличение в размера на иска на основание чл. 214 от ГПК),
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2455,49 лв. за периода 01.03.2022
г. - 26.10.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка главница , считано от датата на
депозиране на исковата молба - 27.10.2022 г. до окончателното им изплащане.
В исковата молба Е. Н. Г. чрез адв. В. Д. заявява, че въз основа на сключен трудов
договор № РД-17-2426/01.10.2008 г. и допълнителни споразумения от 03.02.2010 г. и
16.01.2019 г. е заемала длъжността „Главен асистент“ в Икономически университет – Варна,
в катедра „ИУТ“, на осем часов работен ден, при основно месечно възнаграждение в размер
на 1536,00 лв. и допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер за придобита
степен „доктор” в размер на 560,00 лв., за допълнително натоварване на преподаватели в
размер на 40,00 лв. и за трудов стаж и професионален опит в размер на 1,6 % за всяка година
действителен трудов стаж. Поддържа, че през октомври 2019 г. работодателят предложил, а
тя отказала да подпише допълнително споразумение, в което трудовото възнаграждение
било намалено, както следва: 1411,00 лв. индивидуална основна работна заплата, формирана
от начална работна заплата от 830,00 лв. и от възнаграждение при планова учебна
натовареност за учебната година 2019/2020 г. - 170 % от 581,00 лв., а допълнителното
възнаграждение за степен „доктор“ било намалено на 400,00 лв.
Излага, че отказала да подпише и второ допълнително споразумение от февруари
2020г., съгласно което трудовото възнаграждение също било намалено, както следва:
основна работна заплата - 830,00 лв. и допълнителни възнаграждения от 581,00 лв. за
планова учебна натовареност над 100 % за учебната 2019/2020 г. - 70 %, а за степен „доктор”
400,00 лв. Сочи, че отказала да подпише още четири споразумения до януари 2022 г., отново
поради намаляване на трудовото възнаграждение. Излага, че независимо, че не ги
подписала, то било намалено в периода от октомври 2019 г. до януари 2022 г., в сравнение с
договореното с допълнителното споразумение от 16.01.2019 г. и така работодателят
едностранно изменил трудовото правоотношение по недопустим начин. Относно дължимото
допълнително трудово възнаграждение за „трудов стаж и професионален опит“ сочи, че в
резултат на промени във вътрешните правила за образуване на работната заплата от
12.02.2020 г. и 18.01.2022 г., работодателят не изплатил сумата от 672,75 лв.,
представляваща разликата между сумата на дължимото допълнително трудово
възнаграждение за „трудов стаж и професионален опит" и за „допълнително натоварване -
преподаватели“ и сумата на начислените в резултат на промените допълнително трудово
възнаграждение за „трудов стаж и професионален опит“ и „индивидуално възнаграждение
от постоянен характер“.
Поддържа, че върху визираната сума се дължи лихва за забава считано от първо число
на месеца, следващ падежа на задължението, т.е. от 01.11.2019 г. до 27.10.2022 г., в общ
размер от 123,98 лв. Излага, че неплатената част от основното трудово възнаграждение за
периода м. 10.2019 г. - м.01.2022 г. вкл. е 9241,25 лв., върху която сума се дължи и лихва за
забава от 1949,89 лв. за периода от 01.11.2019 г. до 26.10.2022 г. Поддържа, че неплатената
част от допълнително трудово възнаграждение за научна степен „доктор“ за периода
м.02.2020 г. - м.01.2022 г. вкл. възлиза на 3752,00 лв., върху която сума се дължи и лихва за
забава от 653,89 лв. за периода от 01.03.2020 г. до 26.10.2022 г. Сочи се, че обезщетението по
чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск от 8 работни дни за 2021 г. е
3
изплатено в размер на 856,10 лв., който е по-малък от дължимият съобразно споразумението
от 16.01.2019 г., поради което е налице неизплатен остатък от 126,06 лв., който е следвало да
бъде изплатен до края на февруари 2022 г., след което ответникът изпаднал в забава и дължи
и обезщетение за забава от 8,40 лв. за периода 01.03.2022 - 27.10.2022 г. Ищцата твърди, че
трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № РД17-8/18.01.2022 г. на ректора на
основание чл. 327, ал. 1. т. 3 от КТ, въз основа на нейно писмено уведомление вх. № РД20-
52/17.01.2022 г., поради едностранно намаляване на уговореното трудово възнаграждение,
както и поради неизпълнение от страна на работодателя на други задължения: неосигурен
достъп до работното място - при възлагане на дистанционен изпит на студенти в съботен
ден и заключена сграда на работното място; неизпълнени задължения при възлагане на
работа от разстояние/дистанционна работа - не са уговорени въпросите, свързани с
необходимото техническо оборудване; задълженията и разходите по поддръжката му,
ремонта и замяната му с ново; разходите за необходимите устройства за комуникация като
интернет свързаност, и други. Излага, че като преподавател, на когото са възложени учебни
занятия лекции и упражнения, както и изпити при неприсъствен електронно базиран учебен
процес от началото на извънредната епидемична обстановка и извънредно положение в
страната, не и е предлагано и не е сключено допълнително споразумение по чл. 120б, ал. 2
от КТ с работодателя, уреждащо въпросите за задълженията му при възлагане на работа от
разстояние. В тази връзка сочи, че съгласно чл. 120б, ал. 2 от КТ възлагането на работа от
разстояние трябва да се извършва със заповед на работодателя, в която се определят
условията по чл. 107в. ал. 2 и/или чл. 107и, ал. 2. На следващо място сочи, че
предоставените от работодателя стари компютри не са могли да бъдат използвани при
неприсъственото електронно обучение, наред с което не получила заявеният нов, което
наложило нуждата да закупи нов преносим компютър с лични средства специално за
провеждане на изпита по дисциплина „Финансов мениджмънт в търговията“. Твърди, че не е
искано и давано нейно съгласие за използване на лично оборудване за служебни цели -
обучение на студенти. Излага, че на 15.01.2022 г . били извършвани строително-монтажни
работи в жилищната сграда, в която живее, поради което поискала да отиде в университета
за да проведе изпит, но сградата на университета била затворена, включително дворната
врата, като работодателят – Икономически университет Варна не предоставил за изпита
сграда и интернет връзка.
Твърди още, че Икономически университет Варна не й е осигурявал и балансирана
учебна натовареност през двата учебни семестъра на всяка учебна година, тъй като общата й
годишна планова учебна натовареност била възлагана преобладаващо само в един учебен
семестър, при което се струпвали едновременно до 7-8 учебни дисциплини, а учебният
график включвал лекции и упражнения от 7:30 ч. до 19:00 ч. с обедна почивка само от 30
минути и без заплащане на извънреден труд, което се отразявало негативно на нейното
здравословно състояние.
Поради посочените обстоятелства Е. Г. прекратила трудовия си договор с
Икономически университет-Варна на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, за което счита, че й
се дължи обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение от 2455,49 лв.,
както и обезщетение за забава върху посочената сума в размер на 163,70 лв. за периода от
01.03.2022 г. до 26.10.2022 г. Поддържа, че преди прекратяване на трудовия договор е
изпълнила всички трудови задължения, включително учебната натовареност през зимния
семестър на учебната 2021/2022 г.
Претендира и законната лихва върху всички главници, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното им изплащане. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Икономически университет - Варна е
подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените срещу него искове по
основание и размер. Оспорва, че трудовото възнаграждение на ищцата е намалено. Твърди,
че от 01.01.2018г. до 01.01.2021 г. основната работна заплата за заеманата от Е. Г. длъжност
„главен асистент“ в Икономически университет - Варна, е била 830,00 лв., а след 01.01.2021
4
г. е била в размер на 1411,00 лв. за 100% планова учебна натовареност, която ежегодно се
обсъжда и гласува първо от катедрения съвет на катедра „Икономика и управление на
търговията и услугите“, а след това се одобрява от факултетния съвет на факултет
„Стопански“ в съответствие с чл. 26, ал.8, т.7 от ЗВО. Заявява, че размерът на основната
работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения за всеки преподавател се
определят от решенията на факултетния съвет, които са задължителни за изпълнение, както
и от Вътрешните правила за организация на работната заплата. Твърди, че от януари 2018 г.
до октомври 2019 г. основната работна заплата за длъжността получавана за 100 % планова
учебна натовареност, на основание чл. 9, ал.1 и ал.3 от Наредба за определяне заетостта на
преподавателите и формиране на работната заплата е изписвана заедно с възнаграждението
за изпълнението на планова учебна натовареност над 100% до 185% и върху тази сума е
начислявано допълнителното възнаграждение за придобит стаж и професионален опит.
Твърди, че с решение по протокол номер 3 от 26.09.2019г. на Академичния съвет на ИУ -
Варна е приет нов Правилник за определяне на натовареността на академичния състав и
формиране на работната заплата, съгласно който от октомври 2019 г. е намален максималния
праг, до който се заплаща плановата учебна натовареност на 170% (от които 150% аудиторна
заетост и 20% извънаудиторна заетост), без това намаление да се отразява на основната
заплата. Поддържа се, че съгласно новите вътрешни правила за образуване на работната
заплата в ИУ-Варна от месец февруари 2020 г. размерът за допълнително възнаграждение за
ОНС „доктор“ е намален от 510,00 лв. на 400,00 лв., а през декември 2020 г. с Правилата
било утвърдено намаляване на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит от 1.6 % на 1.3 % в резултат на споразумение № Д01 -335/25.11.2020 г.
подписано между КТ „Подкрепа“, КНСБ, МОН и Съвета на ректорите, което намаление е
компенсирано с друг вид допълнително възнаграждение от постоянен характер. Излага се, че
за учебните 2011/2012 г., 2012/2013 г., 2013/2014 г., 2014/2015 г., 2015/2016 г., 2016/2017 г.,
2017/2018 г., 2018/2019 г. Е. Г. е работила при планова учебна натовареност от 185% (150 %
аудиторна заетост и 35% извънаудиторна заетост) и получавала основна заплата за тази
натовареност. За учебната 2019/2020г. и 2020/2021 г. Е. Г. е изпълнила планираната учебна
натовареност от 170 % и е получила възнаграждение за изпълнението на планирания
норматив от часове аудиторна и извънаудиторна заетост. Сочи, че в изпълнение на
задължителни предписания на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна от месец март 2020 г.
са подготвени нови допълнителни споразумения за целия академичен състав, в които
възнаграждението за планова учебна натовареност от 100 % до 170% е посочено като
допълнително възнаграждение, като с цел запазване на брутните трудови възнаграждения на
всички членове на академичния състав във Вътрешните правила за образуване на работната
заплата е регламентирано допълнително възнаграждение с наименование „за индивидуално
възнаграждение от постоянен характер“. Твърди, че за процесния период няма незаплатен
положен труд от Е. Г., а напротив, към 17.01.2022 г., когато едностранно е прекратен
трудовият й договор, тя е получавала брутно трудово възнаграждение в пълен размер на база
годишен норматив, от който е изпълнила едва 23.53%, но е заплатено за 100 % планова
учебна натовареност. Твърди, че допълнителното споразумение от 16.01.2019 г. се е отнасяло
само за учебната 2018/2019 г. и удостоверява увеличаване на размера на допълнителното
възнаграждение за степен „доктор“ от 01.01.2019 г. съобразно повишаване на минималната
работна заплата в страната, но с него не е приет нов размер на основната работна заплата.
Излага се, че изплатеното обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ от 856,10 лв. за 8 работни дни е
изчислено въз основа на брутно трудово възнаграждение от 2140,26 лв. при основна работна
заплата от 1411,00 лв. и планова учебна натовареност от 100%, които са равни на 170%
преди 01.01.2021 г., поради което не е налице неизплатен остатък и няма правно основание
да се изчислява въз основа на брутно трудово възнаграждение, получавано за учебната
2018/2019 г. Сочи, че преминаването към електронно базиран учебен процес не означава
преминаване на работа от разстояние по смисъла на КТ, като същият се провежда по
електронен път през специална уеб базирана платформа, но неприсъствената форма е за
студентите и докторантите. Излага се, че достъпът на преподавателите до работното място в
гр. Варна, бул. „К.Б. I“ №77 не е ограничаван, като се заключва единствено голямата
5
портална врата откъм булевард „Ц.О.“, а другата врата е отключена през всички дни, като на
портала в учебен корпус 1 има дежурен пропускател 24 часа. Сочи се, че при своевременно
уведомяване на служителите от обслужващото звено ЦИПНИКТ е било възможно
провеждане на изпит на 15.01.2022 г. и в тестовия център на университета, за което е
генериран тест по заявка на ищцата. Излага се, че на ищцата е предоставен служебен
преносим компютър, който при повреда се обслужва от служители на отдел КИОС, като
няма данни тя да го е предоставяла за ремонт или друго обслужване. Поддържа се, че при
нужда от уеб-камера или от преносим компютър или друга техника за провеждане на
занятие, такива се получават такива от сектор АВТОС. Излага се, че ищцата не е получила
нов лаптоп, защото не е била приключила обществената поръчка за компютри. По
изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание Е. Г. лично и чрез процесуалния си представител адв. В.
Д., поддържа предявените искове.
В открито съдебно заседание Икономически университет-Варна, чрез процесуалния
си представител ст. юрк. В.К. оспорва предявените искове.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно по делото, а и от трудов договор № РД-17-2426/08.10.2008 г. се установява,
че между ищцата Е. Н. Г. и Икономически университет – Варна е възникнало трудово
правоотношение, по силата на което Е. Г. е заемала длъжността асистент в катедра „ИУТ“ в
Икономически университет – Варна, считано от 01.10.2008 г.
От допълнително споразумение Заповед № РД 17-55/16.01.2019 г. към трудов договор
№ РД-17-2426/08.10.2008 г., подписано от ректора на Икономически университет и от Е. Г. се
установява, че между страните е уговорено, считано от 01.01.2019 г. работникът Е. Н. Г.,
заемаща длъжност „Главен асистент“ в катедра „ИУТ“ в Икономически университет –
Варна, да получава основна заплата в размер на 1536 лева; допълнително възнаграждение за
доктор в размер на 560 лева; допълнително възнаграждение за натоварване на
преподаватели в размер на 40 лева; допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит в размер на 1,6 % за всяка година действителен трудов стаж. Уговорено
е още, че продължителността на работния ден е 8 часа – на пълно работно време, като
договорът е безсрочен; периодичността на изплащане на трудовото възнаграждение е
авансово и окончателно в текущия месец. Срокът за предизвестие за двете страни е 30 дни.
От допълнително споразумение от 01.10.2019 г. /лист 44/, неподписано от Е. Г., към
трудовия й договор, става видно, че считано от 01.10.2019 г., се предвижда тя да получава
заплата формирана от следните компоненти: по споразумението от 01.10.2019 г. - основно
възнаграждение, включващо индивидуална основна работна заплата в размер на 1411,00 лв.,
от които 830,00 лв. начална работна заплата и 581,00 лв. възнаграждение при планова учебна
натовареност за учебната 2019/2020 г. - 170 %, както и допълнителни възнаграждения за
„доктор“ – 400,00 лв. и 40,00 лв. за допълнително натоварване – преподаватели.
От допълнително споразумение от 01.03.2020 г. /лист 45/, неподписано от Е. Г., към
трудовия й договор, става видно, че считано от 01.03.2019 г., се предвижда тя да получава
заплата формирана от следните компоненти: По споразумението от 01.03.2020 г. (л. 45)
основната заплата е 830,00 лева; допълнителни възнаграждения: за планова учебна
натовареност над 100 % за учебната 2019/2020 г. – 70 % - в размер на 581,00 лева; за трудов
стаж и професионален опит 1,6 % за всяка година – 146,08 лв., за образователна научна
степен „доктор“ – 400,00 лв., за индивидуално възнаграждение от постоянен характер –
142,26 лв.
От допълнително споразумение /лист 148/, неподписано от Е. Г., към трудовия й
договор, става видно, че се е предвиждало тя да получава заплата формирана от следните
компоненти: заплата при ПУН 100% за уч. 2021/2022 г. – 1411,00 лв., допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 238,46 лв., за научна степен
6
„доктор“ – 400,00 лева, за индивидуално възнаграждение от 90,80 лв.,
От допълнително споразумение от 15.06.2021 г. /лист 221/, неподписано от Е. Г., към
трудовия й договор, става видно, че считано от 15.06.2021 г., се предвижда тя да получава
заплата формирана от следните компоненти: индивидуална работна заплата за 2020/2021 г. –
1411,00 лв., допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 220,12
лв., за научна степен „доктор“ – 400,00 лв, за индивидуално възнаграждение - 90,80 лв.
От допълнително споразумение от 01.09.2021 г. /лист 168/, неподписано от Е. Г., към
трудовия й договор, става видно, че считано от 01.09.2021 г., се предвижда тя да получава
заплата формирана от следните компоненти: индивидуална работна заплата при ПУН 100 %
в размер на 1411 лева; допълнителни възнаграждения за трудов стаж и професионален опит
1,3 % за всяка година – 238,46 лева; допълнително възнаграждение за образователна и
научна степен „Доктор“ в размер на 400 лева; допълнително възнаграждение за
индивидуално възнаграждение от постоянен характер в размер на 90,80 лева.
Съдът приема, че последното валидно сключено между страните споразумение към
трудовия договор на Е. Г. е допълнително споразумение Заповед № РД 17-55/16.01.2019 г.
към трудов договор № РД-17-2426/08.10.2008 г., което е надлежно подписано от ректора на
Икономически университет и от Е. Г., съгласно което страните са уговорили, че считано от
01.01.2019 г. работникът Е. Н. Г., на длъжност „Главен асистент“ в катедра „ИУТ“ в
Икономически университет – Варна, ще получава основна заплата в размер на 1536 лева;
допълнително възнаграждение за доктор в размер на 560 лева; допълнително
възнаграждение за натоварване на преподаватели в размер на 40 лева; допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 1,6 % за всяка година
действителен трудов стаж. Уговорено е още, че продължителността на работния ден е 8 часа
– на пълно работно време, като договорът е безсрочен; периодичността на изплащане на
трудовото възнаграждение е авансово и окончателно в текущия месец. Срокът за
предизвестие за двете страни е 30 дни.
По делото са представени фишове за месеците от октомври 2019 г до януари 2022г.
включително, за възнаграждение изплащано от Икономически университет – Варна на Е. Н.
Г..
От уведомление за прекратяване на безсрочен трудов договор по чл. 327, ал.1, т.3 от
КТ с вх. № РД20-52/17.01.2022 г., става видно, че Е. Г. е завила, че прекратява едностранно
трудовото си правоотношение с Икономически университет – Варна на основание чл. 327,
ал. 1, т. 3 от КТ, поради посочените в уведомлението причини.
От Заповед № РД 17-8/18.01.2022 г. на ректора, във връзка с подаденото от Е. Г.
уведомление с вх. № РД20-52/17.01.2022 г., става видно, че считано от момента на
получаване на писменото изявление трудовият договор на Е. Г. е прекратен, като е наредено
изплащането на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от осем дни за 2021 г. в
размер на 856,10 лв. Съгласно представената извадка на страница от трудовата книжка на Е.
Г. (л. 67), като основание за прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е
вписал чл. 327, ал.1, т.3 от КТ.
Като доказателства по делото са приети множество писмени документи – заповеди на
ректора издадени в периода 2019 г. - 2022 г., вътрешно-организационни актове с характера на
правилници, инструктажи, ел. кореспонденция, информационни материали, свързани с
действието на територията на университета на обявените противоепидемиологични мерки
във връзка с пандемията от Ковид 19, както и с възлагането на служителите и на
академичния състав на университета да спазва реда за тяхното изпълнение; протоколи от
заседания на Академичния съвет на университета.
От Вътрешни правила за организация на работната заплата /л.409 и следващите/ от
12.02.2020г., става видно, че в чл.8 на същите е предвидено, че основната работна заплата за
длъжността „главен асистент“ /каквато заема Е. Г./ е в размер на трудовото възнаграждение
за съответната длъжност, предвидено в длъжностното разписание. Основната работна
заплата се договоря при 100% планова учебна натовареност в ОКС „бакалавър“ определена
7
по нормативи, утвърдени със заповед на ректора. В чл.11 е предвидено допълнително
възнаграждение за работещите по трудово правоотношение на длъжност „главен асистент“
за планова учебна натовареност над 100% /но не повече от 70%/.; за образователна и научна
степен „доктор“ – 400 лева; за придобит трудов стаж и професионален опит – 1,6 % за всяка
година.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът цени, като
обективно, обосновано и дадено от лице, притежаващо специални знания се установявам че
разликата между основната работна заплата договоренa с допълнителното споразумение от
16.01.2019 г. и изплатената сума по фишове на Е. Г., възлиза на 9241,25 лв. за периода
м.10.2019 г. - м.01.2022 г., с дължимата лихва за забава върху тази главница в размер на
1952,39 лв. за периода от 1-во число на следващия задължението месец до 26.10.2022 г.
включително. Разликата между допълнителното възнаграждение за научно-образователна
степен „доктор“ по споразумението от 16.01.2019 г. и изплатената сума по фишове възлиза
на 3752,00 лв. за периода м.10.2019 г. - м.01.2022 г., при лихва за забава върху за периода от
1-во число на следващия задължението месец, до 26.10.2022 г. включително в размер на
654,84 лв. Разликата между сбора на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит и допълнително натоварване по споразумението от 16.01.2019 г. и
изплатената сума по фишовете възлиза на 672,71 лв. за периода м.10.2019 г. - м.01.2022 г.,
при дължима лихва за забава върху главницата за периода от 1-во число на следващия
задължението месец, до 26.10.2022 г. включително в размер на 124,24 лв. Вещото лице е
установило, че разликата между обезщетението за неизползван годишен отпуск в размер на
8 дни ПГО съобразно договореното със споразумението от 16.01.2019 г. и изплатеното
възлиза на 126,06 лв., при лихва за забава върху тази сума за периода от 01.03.2022 -
26.10.2022 в размер на 8,40 лв. Разликата между обезщетението в размер на една брутна
заплата при прекратяване на трудовия договор по споразумението от 16.01.2019 г. и
изплатената сума възлиза на 2455,49 лв., при лихва за забава върху тази сума за 01.03.2022 г.
до 26.10.2022 г. в размер на 164,38 лв. Начислените от работодателя месечни трудови
възнаграждения за периода октомври 2019 г. - януари 2022 г. съответстват на изплатените. За
учебните 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г., начислените и изплатени трудови
възнаграждения съответстват на плановата учебна натовареност, гласувана от катедрения
съвет на катедра „Икономика и управление на търговията и услугите“ и утвърдена от
факултетния съвет на факултет „Стопански“ за преподавателя съгласно справките-прогнози,
сведенията за отчетна натовареност и индивидуалните отчети на преподавателя за
съответната учебна година. Възнагражденията са определяни съобразно действащите
вътрешни правила за организацията на работната заплата и правилници за натовареността на
преподавателите и са заплащани за изпълнена планова учебна натовареност от 170 % (450
часа аудиторна и 60 часа извънаудиторна) до 01.01.2021 г., а от 01.01.2021 г. до края на
учебната 2020/2021 г. основната работна заплата дължима за 100 % планова учебна
натовареност е заплащана за изпълнение на норматив от 450 часа аудиторна и 60 часа
извънаудиторна заетост. Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
плановата учебна натовареност 2021/2022 г. е изпълнена само за зимен семестър, но
изплатено възнаграждение на база годишната натовареност. Експертът сочи, че основната
работна заплата на членовете на академичния състав, заемащи длъжността „главен асистент,
висше училище“ съобразно утвърдените щатни/длъжностни разписания е 830,00 лв. за
учебните 2018/2019 г., 2019/2020 г . и 2020/2021 г. до 01.01.2021 г. , след което е 1411,00 лв.,
както и за учебната 2021/2022 г., докато в допълнителното споразумение от 01.01.2019 г. е в
размер на 1536,00 лв.
От обясненията дадени по реда на чл. 176 от ГПК от Е. Г. се установява, че същата не е
подписвала споразумение за планова учебна натовареност. Длъжността „главен асистент
висше училище“ на която е била назначена съгласно чл. 54, ал. 1 и чл. 59 от Закона за
висшето образование се заема с трудов договор за неопределено време. Щатните
преподаватели в държавните висши училища работят на 8 часов работен ден и изпълняват
норматив. Заявява, че няма задължение да отчита предвидения норматив, заявява, че
изпълнява учебен график, който й се възлага от Учебен отдел. Била е изпълнила учебния
8
график, съответно е отработила всички работни дни, тъй като е договорила работа при 8
часов работен ден.
От показанията на разпитания по делото свидетел, П.П.П., които съдът кредитира, като
обективни и добросъвестно дадени се установява, че същата работи в Икономически
университет – Варна на длъжност „заместник директор“ в Център за нови информационни и
комуникационни технологии или накратно ЦИПНИК, а по-рано е заемала длъжността „офис
мениджър“ в същия център. Свидетелката заявява, че по време на присъствен учебен процес
изпитите се провеждат на място в Тестовия център. По време на епидемиологичната
обстановка и електронно базиран процес, изпитите в система „Тестов център“ се провеждат
дистанционно, отдалечено в система „Тестов център“ и в система „Уеб стюдънт“, която е
системата на студентите. Стандартно изпитите се провеждат през седмицата и в съботни дни
се провеждат единствено изпити на дистанционно обучение и задочно обучение, като това е
описано в процедурата за провежданне на електронни изпити в система „Тестов център“.
Тази процедура е качена в системата за управление на качеството на ИУ – Варна.
Служителите на ЦИПНИК са на разположение ако възникнат технически въпроси. В
съботен ден и в конкретен ден не е била получавано обаждане или молба от главен асистент
Г. за съдействие и информация за това, че е имало някакъв технически проблем с изпита и
провеждането му.
От показанията на разпитания по делото свидетел М.П.П. които съдът кредитира, като
обективни и еднопосочни се установява, че същата работи в Икономически университет –
Варна от 2008г. От 2015г. е ръководител отдел „Учебна дейност и студенти“. Част от
задълженията й са свързани с техническото обслужване на процеса по планиране и отчитане
на натовареността на преподавателите. Пояснява, че казва техническо обслужване, защото
планирането и отчитането на натовареността на преподавателите се извършват посредством
университетската информационна система модул „натоварване на преподаватели“. Това
представлява планиране на натоварването, което се извършва от катедрите посредством тази
система и е разпределение на часовете за лекции и упражнения за които катедрата е водеща,
между преподавателите от академичния състав на катедрата, които се разглеждат и приемат
на катедрено заседание. Това натоварване се внася за разглеждане и приемане на
факултетния съвет и след решението на факултетния съвет се предава на сектор „Учебна
дейност“. Финализирането на процеса по планиране на натоварването става с издаване на
така наречената „справка прогноза“, която представлява основание за формиране на
изпълнение на работната заплата и се предава към отдел „Човешки ресурси“. Тази справка
се подписва от ръководител отдел „Учебна дейност и студенти“, зам. ректор по учебна
дейност и акредитация и ръководителя на катедрата. Свидетелката заявява, че по принцип
норматива часове представлява минималната заетост в часове упражнения, която се
определя от академичния съвет и е достатъчното условие за получаване на трудовото
възнаграждение. Норматива представлява сбора от аудиторни часове и извън аудиторни
часове. Механизмите по които различните видове аудиторни часове се привеждат в часове
упражнения са описани във вътрешни актове. Плановата натовареност през 2019/2020г. е
170%, това е максимално допустимата планова натовареност. През 2020/2021г. е 170% до
месец януари 2021г. когато с решение на академичния съвет плановата аудиторна
натовареност става 450 часа плюс 60 часа извън аудиторна натовареност, това е норматива и
общата планова натовареност става 100%. 60-те часа това са условно приравнени часове от
различни видове извън аудиторни дейности, които преподавателя трябва да изпълнява в
рамките на 8 часов работен ден. Тъй като има различни категории преподаватели в
университета това е минималния брой часове извън аудиторни дейности, които трябва да
изпълни всеки преподавател. Изпълнението над 60-те часа се извършва в рамките на 8-
часовия работен ден. Този норматив от 450 часа аудиторна заетост и 60 часа извън аудиторна
заетост се отнася към 12 месечен период. Преподавателите са назначени на 8 часов работен
ден. Академичния съвет приема нормативите за всяка учебна година, след което излиза
заповед на ректора, в която се упоменава решението на академичния съвет и
обстоятелството, че преподавателите са на пълно работно време. Посочените 60 часа извън
аудиторна натовареност на годишна база, са за подготовка за лекции, упражнения и това е
9
минимума от часове от извън аудиторни дейности, които трябва преподавателя да изпълни,
за да получава трудовото си възнаграждение. Това е за абсолютно целия академичен състав
на ИУ – Варна. Превръщането им в условни часове извън аудиторна и аудиторна дейност
механизмите за които са описани във вътрешните актове, тоест не са реалните
астрономически часове, които са отработени. В сектора, където работи свидетелката се
подготвя график за лекции и за провеждане на изпити от дистанционна форма на обучение.
Тези графици се изработват отново чрез информационната система. Те отразяват различни
механизми за които се следят при изготвяне на разписанията и се оповестяват по електронен
път. След изготвяне на графика, той се изпраща на преподавателите от катедрата и чрез
инспектора „Учебна работа“ по катедри се довеждат до знанието на всеки преподавател.
Има във вътрешните актове определени норми, които се спазват при изготвяне на графиците.
Има възможност и преподавателя да заяви конкретни условия за провеждане на съответните
занятия или изпити. Графикът на учебния процес се предлага от Сектор „Учебна дейност“ и
се разглежда от постоянната комисия по учебна дейност на университета, след което се внася
за разглеждане и приемане от академичния съвет. След приемането му от академичен съвет
се оповестява на сайта на университета. След предаване на графика по преподаватели има
тестов период, в който може да бъде върната обратна връзка към Сектор „Учебна дейност“,
след което се графикът се оповестява автоматично, чрез интернет, на сайта на университета.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно производство е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, срещу акт подлежащ на обжалване, при наличието на
правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на правилността на
първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ОС-Варна намира
първоинстанционното решение в обжалваната му част за валидно и допустимо, като
постановено от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в
изискуемата форма и при наличието всички положителни, респ. липса на отрицателни
процесуални предпоставки, обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване.
По иска с правно основание чл. 128 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 128 от КТ, работодателят е длъжен в установените
срокове:1. да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците
и служителите за положения от тях труд; 2. да плаща уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа; 3. да издава при поискване от работника или служителя извлечение
от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и
обезщетения.
В разпоредбата на чл. 118 от КТ се съдържа императивна забрана за едностранно
изменение на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 118 от КТ, работодателят или
работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото
правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона. Не се смята изменение на
трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на друго
работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа,
длъжността и размерът на основната заплата на работника или служителя. Работодателят
може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя.
Съгласно чл. 119 от КТ, трудовото правоотношение може да се изменя с писмено
съгласие между страните за определено или неопределено време.
10
В Решение № 754/11.04.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1816/99 г. на ВКС е посочено, че
принципът за забрана за едностранна изменяемост на трудовото правоотношение, установен
императивно в разпоредбата на чл. 118, ал. 1 КТ, означава недопустимост едностранно да се
изменя уговореното между страните съдържание на трудовото правоотношение по
отношение на характера на работата, работното място, срока на трудовия договор, трудовото
възнаграждение, както и други условия, които страните могат да уговарят в трудовия
договор.
Видно от съдържанието на последното сключено допълнително споразумение между
Е. Г. и Икономически университет - Варна от 16.01.2019 г., подписано от двете страни,
същите изрично са договорили помежду си с индивидуалния трудов договор, съобразно
предвидената в чл. 5 и чл. 6 от НСОРЗ възможност, че работодателят ще заплаща от
01.01.2019 г. авансово и окончателно основно месечно трудово възнаграждение от 1536,00
лв. и допълнителни възнаграждения с постоянен характер за степен „доктор“ – 560,00 лв., за
трудов стаж - 1,6 % и за допълнително натоварване преподаватели – 40,00 лв., срещу
задължението на служителя да престира своя труд при осем часов работен ден и петдневна
работна седмица.
Не е спорно, че за процесния период м.10.2019 г. - м.01.2022 г., Е. Г. е престирала
спрямо работодателя своя труд в договорения вид, обем и качество.
Представените по делото множество неподписани допълнителни споразумения към
трудовия договор на ищцата предвиждат тя да получава заплата формирана от следните
компоненти: по споразумението от 01.10.2019 г. - основно възнаграждение, включващо
индивидуална основна работна заплата в размер на 1411,00 лв., от които 830,00 лв. начална
работна заплата и 581,00 лв. възнаграждение при планова учебна натовареност за учебната
2019/2020 г. - 170 %, както и допълнителни възнаграждения за „доктор“ – 400,00 лв. и 40,00
лв. за допълнително натоварване – преподаватели.
По споразумението от 01.03.2020 г. (л. 45) основната заплата е 830,00 лв., при
допълнителни възнаграждения: 581,00 лв. за планова учебна натовареност 170 % за учебната
2019/2020 г.; за трудов стаж и професионален опит 1,6 % за всяка година – 146,08 лв., за
образователна научна степен „доктор“ – 400,00 лв., за индивидуално възнаграждение от
постоянен характер – 142,26 лв.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по категоричен начин се
установи, че размерът на изплащаното месечно трудово възнаграждение като сбор на
основна работна заплата и допълнителни възнаграждения с постоянен характер в процесния
период м.10.2019 г. - м.01.2022 г. е по-нисък от договореното в последното подписано от
страните споразумение от 16.01.2019 г. Следователно работодателят – Икономически
университет Варна е нарушил забраната на чл. 118, ал.1 от КТ за едностранно изменение на
трудовото правоотношение, като е намалил едностранно трудовото възнаграждение на Е. Г..
Видно е, че Е. Г. не се е съгласила да престира труда си за по ниско възнаграждение от
това, което е уговорено с допълнителното споразумение от 16.01.2019 г. Икономически
университет – Варна е нарушил забраната визирана в разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КТ.
Следователно искът по чл. 128, ал .1 от КТ е основателен и следва да бъде уважен в пълен
размер, с оглед заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Неоснователно е възражението на Икономически университет - Варна, че
допълнителното споразумение от 16.01.2019г. касае предходна учебна година преди
процесния период, поради което е неприложимо, защото в споразумението липсва
отбелязване за приложимостта му само за конкретната учебна година и защото то е
последното, което удостоверява взаимното съгласие на двете страни по размера на
основното трудово възнаграждение от 1536 лева. Неоснователно е и възражението, че било
намалено само допълнителното възнаграждение за натовареността над 100% на Е. Г., а не
основното и трудово възнаграждение.
Действително, съгласно чл.19, ал.1 от Закона за висшето образование /ЗВО/ висшите
училища се ползват с академична автономия, което включва академични свободи,
11
академично самоуправление и неприкосновеност на територията на висшето училище.
Академичното самоуправление позволява да се уреждат дейността и устройството на
висшите училища в отделни собствени правилници. Всяко висше училище има
възможността да регламентира с Правилник всички въпроси касаещи устройството и
дейността му, обема и вида на учебните и другите задължения и условията за тяхното
изпълнение и други, които не са уредени в закона. Тази академична автономия обаче, не
може да влиза в противоречие с императивните правни норми на закона, по конкретно с
разпоредбата на чл. 118 от КТ.
ОС-Варна счита, че искът по чл. 128 от КТ е основателен до посочения в експертизата
размер -13665,96 лева /9241,25 лева – сума представляваща останало неизплатено от
работодателя за периода от месец 10.2019 до месец 01.2022 г. основно месечно трудово
възнаграждение; 3752 лева – сума представляваща размерът на допълнителното
възнаграждение за научно-образователна степен „доктор“, което е останало неизплатено от
работодателя за периода от месец 10.2019 до месец 01.2022 г.; 672,71 лева – сума
представляваща размерът на допълнителното възнаграждение за трудов стаж по
правоотношение ,което е останало неизплатено от работодателя за периода от месец 10.2019
до месец 01.2022 г./.
Основателността на главния иск по чл. 128 от КТ обуславя и основателност на
акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава върху дължимия размер на
неизплатената част от трудовото възнаграждение, за периода от първо число на месеца
следващ месеца, за който се дължи възнаграждението до 01.2022г. в общ размер от 2731,47
лева съобразно заключението на проведената ССчЕ.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.
Обезщетението се изчислявапо реда на чл. 177 от КТ /среднодневното брутно трудово
възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ, ползването на отпуска, през
който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни/ към деня на
прекратяването на трудовото правоотношение.
Не е спорно по делото, че към датата на прекратяване на трудовия договор Е. Г. е
разполагала с платен годишен отпуск в размер на 8 работни дни. Размерът на
възнаграждението й, за последния календарен месец, следва да е този по последно
подписаното споразумение от 16.01.2019г. с уговорено основното трудово възнаграждение
от 1536 лева.
Същевременно от заключението на Съдебно-счетоводната експертиза се установи, че
неизплатеният остатък от размера на обезщетението за неизползвания от Е. Г. платен
годишен отпуск възлиза именно на исковата сума от 126,06 лв. Съответно искът по чл. 224,
ал.1 от КТ е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Основателността на главния иск по чл. 224, ал. 1 от КТ обуславя и основателност на
акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава върху дължимия размер на
неизплатената част от обезщетението, за периода 01.03.2022 г. - 26.10.2022 г., който
съобразно заключението на проведената ССчЕ е 8,40 лева.
По иска с правно основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл. 221, ал. 1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, работникът или служителят може да
прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят промени
мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение освен в
случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други
задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или
установени с нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото
12
правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1,
т. 2, 3 и 3 а от КТ, работодателят му дължи обезщетение в размера на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение и в
размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение.
В настоящия случай се установи, че работодателят незаконно – в нарушение на
разпоредбата на чл. 118 от КТ, едностранно е намалил трудовото възнаграждение на Е. Г.,
без да има право на това. Същото не е инцидентно, като е извършено за период от време –
повече от две години. Във връзка с нарушението извършено от Икономически университет –
Варна, Е. Г. правомерно е упражнила правото си да прекрати трудовия си договор с
Икономически университет – Варна без предизвестие, за което й се дължи обезщетение в
размер за срока на предизвестието, на основание чл. 221, ал. 1 от КТ – 30 дни. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че разликата между
обезщетението в размер на една брутна заплата при прекратяване на трудовия договор по
споразумението от 16.01.2019 г. и изплатената сума възлиза на 2455,49 лева. Обезщетението
за забава върху тази сума за времето от 01.03.2022 г. до 26.10.2022 г. възлиза на 164,38 лв.
Искът е основателен и следва да бъде уважен в посочените размери.
Крайните изводи на ОС-Варна и РС-Варна съвпадат, следователно
първоинстанционното решение, в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, право на разноски има
ищецът – въззиваем в настоящото производство – Е. Г.. От приложения списък на
разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за тяхното извършване, става видно, че Е. Г. е
направила разноски за настоящото производство в размер на сумата от 2100 лева –
представляваща платено в брой адвокатско възнаграждение. Следователно, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, Икономически университет-Варна следва да бъде осъден да заплати на Е. Г.
сумата в размер на 2100 лева, представляваща сторени пред ОС-Варна съдебно деловодни
разноски. Направеното възражение от Икономически университет – Варна за прекомерност
на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, с оглед броя на предявените
искове, обема на делото и високата му фактическа и правна сложност, е неоснователно.
Платеното от Е. Г. адвокатско възнаграждение не прекомерно и същото е съобразено с
предвидения размер в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 698/05.03.2025 г. постановено по гр. д. № 114310/2022 г.
по описа на РС-Варна, 20-ти състав, в обжалваната му част, с което РС-Варна е осъдил
Икономически университет - Варна, ЕИК *********, да заплати на Е. Н. Г., ЕГН **********,
сумата в размер на 13665,96 лева /тринадесет хиляди шестстотин шестдесет и пет лева и
деветдесет и шест стотинки/, представляваща неизплатен остатък от брутно трудово
възнаграждение дължимо за периода от месец октомври 2019 г. до месец януари 2022 г.
включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда - 27.10.2022 г. до нейното окончателно изплащане, както и сумата
от 2731,47 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от първо число на месеца
следващ месеца, за който се дължи възнаграждението – 01.11.2019 г. до 01.2022г до -
26.10.2022 г. , на основание чл. 128, т.2 от КТ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД; е осъдил Икономически
университет - Варна, ЕИК *********, да заплати на Е. Н. Г., ЕГН **********, сумата в
размер на 126,06 лева /сто двадесет и шест лева и шест стотинки/, представляваща
неизплатен остатък от брутно обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на
8 /осем/ дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда - 27.10.2022 г. до нейното окончателно изплащане, както и сумата
13
от 8,40 лева /осем лева и четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за
периода 01.03.2022 г. - 26.10.2022 г., на основание чл. 224, ал.1 от КТ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД; е
осъдил Икономически университет - Варна, ЕИК *********, да заплати на Е. Н. Г., ЕГН
**********, сумата в размер на 2455,49 лева /две хиляди четиристотин петдесет и пет лева и
четиридесет и девет стотинки/, представляваща брутно обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл. 327, ал.1, т.3 от КТ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба -
27.10.2022 г. до нейното окончателно изплащане, както и сумата от 164,38 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 01.03.2022 г. - 26.10.2022 г ., на основание
чл. 221, ал.1 от КТ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, както и в частта му за разноските.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Икономически университет - Варна, ЕИК
********* да заплати на Е. Н. Г., ЕГН ********** сумата в размер на 2100 лева /две хиляди
и сто лева/, представляваща сторени пред ОС-Варна съдебно деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на
страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14