Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по реда на чл.435 от ГПК. Постъпила е жалба от „Д. Застраховане” -гр.С., взискател по изп.д.№ 677/ 2004г. по описа на ДСИ при ВТРС. Обжалва постановлението на ДСИ Дюлгерова от 17.01.2012г., с което е прекратила производството по изп.д. № 677/ 2004г. по описа на ДСИ при ВТРС на осн.§2 ал.14 от ПЗР на ЗИД на ГПК и чл.330 б.”д” от ГПК /отм./. Моли съдът да отмени постановлението, като сочи, че същото е неправилно и незаконосъобразно по изложени за това съображения. Писмени възражения от ответника по жалба-длъжника А. Д. не са постъпили в законоустановения срок. Приложени са мотиви на ДСИ Кр.Дюлгерова по обжалваното действие. ВТОС като обсъди доводите, посочени в жалбата, и доказателствата по делото приема за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, предвид на това, че е депозирана в законоустановения в чл.436 ал.1 от ГПК срок, от легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт. По същество жалбата е основателна по следните съображения: Видно от приложеното копие на изп.дело № 677/ 2004г. е, че същото е образувано по молба на ЗК „Орел” -гр.С. /сега „Д. Застраховане” / на основание издаден изпълнителен лист на 05.09.2003г. по гр.д. № 811/ 2001г. по описа на ГОРС, съгласно който А. И. Д. от гр.П.Т. е осъден да заплати на ЗК „Орел”-С. сумата 838,40 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 05.07.2001г., 123 лв. мораторна лихва, 70 лв. ЮК възнаграждение и 100,52 лв. разноски по делото. Същият е изпълнил указанията на ВТОС като е изпратил съобщение до взискателя в 7-дневен срок да посочи: точен адрес на длъжника по делото, местонахождение на движимите вещи, предмет на опис и запор /в случай, че желае запорът да бъде наложен по реда на чл.344 ал.1 от ГПК/, индивидуализиране по вид на движиме вещи, предмет на запор /в случай, че желае запорът да бъде наложен със съобщение по реда на чл.344 ал.2 от ГПК/. С молба от 13.11.2007г. взискателят е посочил адрес на длъжника в гр.Г.Оряховица, ул.”Цар Иван Александър” № 31, с искане ако не бъде открит на адреса да бъде изискана от ОДП В.Търново, сектор „БДС” у-ние за постоянния и настоящ адрес на лицето. Направено е искане при редовно призоваване и неизпълнение в срока за доброволно изпълнение, да бъде извършено цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, както и да насрочи опис на движими вещи на последния, находящи се на настоящия му адрес. Призовка за доброволно изпълнение е изпратена до длъжника от ДСИ на посочения адрес на 15.11.2007г. чрез РПУ-Г.Оряховица. От приложената докладна записка от 05.12.2007г. е видно, че длъжникът не е установен на посочения адрес и призовката не е връчена. С молба от 21.01.2008г. взискателят е представил платежен документ за внесена държавна такса за изготвяне на справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника. От приложената справка е видно, че постоянният адрес на длъжника е гр.П.Т., ул.”Т.” № 4, а настоящият-този, на който вече е била изпращана чрез РПУ-Г.Оряховица призовка за доброволно изпълнение. Поради това ПДИ е изпратена на адреса в гр.П.Т.-постоянния такъв. От приложеното съобщение е видно, че и на този адрес длъжникът не е намерен. Със съобщение от 21.03.2008г. ДСИ при ВТРС е уведомил взискателя, че длъжникът не е открит нито на постоянен, нито на настоящ адрес. Съобщението е редовно връчено и получено на 04.04.2008г. от Д.Симеонов, юрисконсулт. От тази дата до постановяване на постановлението на ДСИ на 17.01.2012г., с което е прекратил производството по делото на осн.чл.330 ал.1 б.”д” от ГПК /отм./, взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, но и съдебният изпълнител не е извършил никакви други процесуални действия по призоваването и изпращането на ПДИ до длъжника. Действително, съгласно разпоредбата на чл.330 ал.1 б.”д” от ГПК /отм./, изпълнителното производство се прекратява когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка и когато заяви писмено, че длъжникът прави вноски срещу задължението си. Тази разпоредба в случая обаче не може да се приложи, макар че повече от две години от последното изпълнително действие, което е на 19.02.2008г., взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия. Това е така, тъй като съдебният изпълнител е бездействал като не е приложил някоя от релевантните разпоредби в случая-чл.50 от ГПК /отм./ или чл.327 от ГПК /отм./. Действията по редовно призоваване и връчване на ПДИ съдебният изпълнител е длъжен служебно да извърши, без да има изрично искане за това от взискателя, тъй като се касае за императивни разпоредби на закона. Като не е провел докрай процедурата по призоваването на длъжника и връчването на ПДИ на същия, съдебният изпълнител незаконосъобразно е прекратил производството по изпълнителното дело. С оглед на изложеното, съдът счита, че атакуваното постановление на ДСИ за прекратяване на производството по изп.дело е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. След връщане на делото на съдебния изпълнител същият следва да проведе съответната процедура по призоваване и връчване на ПДИ на длъжника. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ постановление на ДСИ Кр.Дюлгерова от 17.01.2012г., с което е прекратено производството по изп.д. № 677/ 2004г. по описа на ДСИ при ВТРС на осн.§2 ал.14 от ПЗР на ЗИД на ГПК и чл.330 б.”д” от ГПК /отм./, като незаконосъобразно. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |