МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПОСТАНОВЕНА ПО
НОХД № 4047/2020год. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Във ВРС е внесен обвинителен акт
№ 200 от административния ръководител – районен прокурор на РП –Варна, по който
е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия И.Г.И. за
извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 234, ал.1 от НК за това, че на 16.05.2019г., в с. Старо Оряхово, обл.
Варна, в лек автомобил „Ауди", модел „А4" с peг.
В3035ВН, паркиран на главен път Е 89/9 на кръстовището на с. Старо Оряхово с
гр. Долни Чифлик, посока гр. Варна, държал акцизни стоки без бандерол - 100
килограма и 200 грама „тютюн за пушене (за лула и цигари)" на обща
стойност 22 545 лв., когато такъв се изисква по закон съгласно:
чл. 28 ал. 1 от Закона за тютюн,
тютюневите и свързаните с тях изделия „Тютюневи изделия се транспортират,
пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само
с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на Закона
за акцизите и данъчните складове ",
чл. 2 т.2 от Закона за акцизите
и данъчните складове: „На облагане с акциз подлежат „ тютюневите изделия
";
чл. 12 ал.1 т.1 от Закона за
акцизите и данъчните складове: „Тютюн за пушене (за лула и цигари) " е „
тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован на
плочки и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка";
чл. 4, т.7. от ЗАДС:
"Бандерол" е държавна ценна книга, която доказва внасянето на
дължимия акциз за освободените за потребление акцизни стоки, закупува се от
Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща
сделка."
чл. 64 ал.4 от Закона за
акцизите и данъчните складове: „Бандеролът се поставя върху потребителската
опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и
който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото
унищожаване чрез разкъсване, като бандеролът за тютюневите изделия може да бъде
поставен също и по начин, който гарантира, че може да бъде премахнат от
потребителската опаковка, без да бъде повреден ", като случаят е
немаловажен.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа обвинението и счита, че същото е
доказано по безспорен и категоричен начин както от обективна, така и от субективна
страна. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен като предлага на същия да
бъде наложено наказание лишаване от свобода в хипотезата на чл. 54 от НК – над
минималния размер, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК с
изпитателен срок от три години. Предлага направените по делото разноски да
бъдат възложени на подсъдимия, а предмета на престъплението да бъде отнет в
полза на държавата.
Във фазата по съществото на
делото защитникът на подсъдимия – адв. Н. Н. *** пледира
за оправдателна присъда като изразява становище, че деянието е обективно
несъставомерно. Сочи, че не оспорва назначените по делото експертизи, както и
факта, че подзащитния му е превозвал описаното в обвинителния акт тютюн в
автомобила си. Заявява обаче, че доказателства подсъдимият да е закупил тютюна
за лична употреба, съответно да е осъществявал трайна фактическа власт върху
няма, както и че превозването на тютюна в случая осъществявало състав на адм. нарушение.
В хода на съдебното следствие
подсъдимият дава обяснения по повдигнатото му обвинение, в които по същество
отрича да е извършил престъплението за което е предаден на съд. Заявява, че
само бил поел ангажимент да пренесе стоката, която била в черни завързани
чували, от гр.Пловдив до гр.Варна като дори не знаел какво пренася. В дадената
му последна дума заявява, че не се чувства виновен, а се счита за потърпевш.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Около средата на месец май
2019год. подс. И. бил няколко дни в гр.Пловдив при
свои приятели. До там отишъл с лекият си автомобил „Ауди А4“ с ДК№ В3035ВН. На
16.05.2019год., около 10:30ч. същият отишъл с автомобила си на Автогарата в
гр.Пловдив. Паркирал автомобила си, отишъл да си вземе нещо за хапване и се
върнал в МПС-то. Докато стоял в автомобила си при него дошъл св. М.М.. Двамата не се познавали. Св. М. *** и дали ще пътува за
там. Подсъдимият потвърдил. Тогава св. М. го попитал дали може да превози един
багаж до гр. Варна като му казал, че ще му заплати за услугата 100лв..
Подсъдимият се съгласил и отворил багажника. Тогава св. М. започнал да слага в
автомобила черни завързани чували пълни със ситно нарязан тютюн. Върху чувалите
с тютюна нямало поставени акцизни бандероли. В багажника на автомобила на
подсъдимия св. М. сложил шест чувала, а други четири чувала сложил на задната
седалка и на пода в задната част на автомобила. Подсъдимият покрил чувалите
които били в купето на автомобила със зелено на цвят платнище. Св. М. поискал
телефонният номер на подсъдимия и му казал, че по-късно ще получи обаждане къде
да остави тютюна в гр.Варна. После М. заминал, а подсъдимият потеглил към гр.
Варна.
Около 16:00 часа, на главния път
гр.Бургас – гр. Варна, в с. Старо Оряхово, обл.
Варна, подс. И. бил спрян за проверка от св. Я.Д.,
полицай в сектор „СПС" при ОД МВР-Варна. В хода на проверката св. Д.
усетил силна миризма на тютюн и забелязал, че в задната част на купето (зад
предните седалки) има товар покрит с платнище. Св. Д. помолил подсъдимият да
отвори багажника и след като той го направил св. Д. видял, че вътре е пълно с
товар поставен в черни чували. Св. Д. попитал подсъдимият какво транспортира в
чувалите и той му отвърнал, че вътре има нарязан тютюн.
За установеното св. Д. докладвал
на ОДЧ и на място пристигнал разследващ полицай. В условията на неотложност
били предприети били действия по претърсване на МПС-то на подсъдимия, при което
били иззети 10-те чувала с тютюн, намиращи се в него. С това
процесуално-следствено действие било образувано и досъдебно наказателно
производство.
На 17.05.2019г. в хода на
разследването бил извършен оглед на веществените доказателства иззети от автомобила
на подсъдимия - 10-те чувала с тютюн. Същите били претеглени и било установено,
че общото нетно тегло на листната маса в 10-те чувала възлиза на 100,200кг.,
като следва:
Обект № 1 - 1 бр. черен найлонов
чувал, запечатан със слепка с подписите на поемните лица съдържал суха ситно нарязана на ивици
жълто-кафява листна маса с тегло 9.920 кг. /нето/.
Обект № 2 - 1 бр. черен найлонов
чувал, запечатан със слепка с подписите на поемните лица съдържал суха ситно нарязана на ивици
жълто-кафява листна маса с тегло 10.070 кг. /нето/.
Обект № 3 - 1 бр. черен найлонов
чуван, запечатан със слепка с подписите на поемните лица съдържал суха ситно нарязана на ивици
жълто-кафява листна маса с тегло 10.080 кг. /нето/.
Обект № 4 - 1 бр. черен найлонов
чувал, запечатан със слепка с подписите на поемните лица съдържал суха ситно нарязана на ивици
жълто-кафява листна маса с тегло 10.020 кг. /нето/.
Обект № 5 - 1 бр. черен найлонов
чувал, запечатан със слепка с подписите на поемните лица съдържал съдържа суха ситно нарязана на ивици
жълто-кафява листна маса с тегло 9.990 кг. /нето/.
Обект № 6 - 1 бр. черен найлонов
чувал, запечатан със слепка с подписите на поемните лица съдържал суха ситно нарязана на ивици
жълто-кафява листна маса с тегло 10.020 кг. /нето/.
Обект № 7 - 1 бр. черен найлонов
чувал, запечатан със слепка с подписите на поемните лица съдържал суха ситно нарязана на ивици
жълто-кафява листна маса с тегло 9.960кг. /нето/.
Обект № 8 - 1 бр. черен найлонов
чувал, запечатан със слепка с подписите на поемните лица съдържал суха ситно нарязана на ивици
жълто-кафява листна маса с тегло 10.060 кг /нето/.
Обект № 9 - 1 бр. черен найлонов
чувал, запечатан със слепка с подписите на поемните лица съдържал суха ситно нарязана на ивици
жълто-кафява листна маса с тегло 10.040кг нето/.
Обект № 10 - 1 бр. черен
найлонов чувал, запечатан със слепка с подписите на поемните лица съдържал ситно нарязана на ивици жълто-кафява
листна маса с тегло 10.040кг /нето/.
По време на огледа на ВД от
десетте чувала с листна маса били иззети представителни проби.
От заключението на назначената в
хода на досъдебното производство Физико-химична експертиза изготвена в
„Институт по тютюна и тютюневите изделия" от в.л. Н.Н.
се установява, че всички предоставени и анализирани представителни проби
представляват смес от преобладаващи тютюневи влакна и нарязани тютюневи жили.
Тютюневите жили са нарязани заедно с петурата - не са
добавени след специална преработка. Тютюневите смеси са с натурален, чист
тютюнев аромат, без страничен мирис.
Всички проби са получени от
тютюневи листа от различни произходи (сортове) и/или класи тютюни. Същите са
претърпели обработка по навлажняване, разлистване, обезжилване,
рязане (нарязване) и пакетиране. Пробите представляват нарязан тютюн за ръчно
свиване на цигари с натурален, тютюнев аромат от Виржински
тип. Пробите представляват нарязан тютюн годен за консумация (годен за пушене)
без допълнителна индустриална обработка.
Всички представителни проби
представляват годен за консумация нарязан тютюн, основно съставен от тютюневи
влакна с ширина по-малка от 1.5 mm., което
съответства на вида изделие за пушене - нарязан тютюн, предназначен за ръчно
свиване на цигари. Според експерта изследваните проби са тютюневи изделия и
попадат в § 1., т. 4. б. „д“ на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях
изделия. Тютюневите смеси могат да се пушат без допълнителна индустриална
обработка - попадат в определението за „тютюн за пушене (за лула и
цигари)" по смисъла на чл. 12 (1), т. 1 и т. 3 от Закона за акцизите и
данъчните складове. Всички проби представляват годни за пушене (годни за
консумация) тютюневи изделия - попадат в чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и
данъчните складове.
От заключението на назначената
по делото и изготвена от в.л. Д. Й. съдебно оценителна експертиза се
установява, че общата стойност на тютюна установен в автомобила на подсъдимия
възлиза на 22 545лв., а стойността на акциза е 15 230.40лв.
Изложените обстоятелства съдът
счита за установени въз основа на отчасти обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите М. и Д. (в това число и показанията на последния от
д.п., приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281 от НПК),
показанията на вещите лица Н. и Й., заключения по назначени в хода на
досъдебното производство съдебни експертизи – оценителна и ФХЕ, протокол за
претърсване и изземване на вещи и албум към него, протокол за оглед на
веществени доказателства, справка за съдимост, както и всички останали
приложени по делото писмени и веществени доказателства като така посочените
доказателства са непротиворечиви взаимнодопълващи се, кредитират се от съда
изцяло с доверие относно основните за предмета на доказване факти и не водят на
различни правни изводи.
От събрания по делото
доказателствен материал съдът не кредитира единствено обясненията на подсъдимия
в частта в която заявява, че не е знаел, че в чувалите които превозва е имало
тютюн за пушене, тъй като в тази им част обясненията му са в пълно противоречие
с показанията на св. Д.. Последният е категоричен пред съда, а още в
показанията си в хода на досъдебното производство е заявил, че подсъдимият сам,
на негов въпрос „Какво носи в чувалите?“ е отговорил, че вътре има тютюн като е
посочил и приблизителното му тегло.
На следващо място специфичния
мирис на тютюна и значителното количество от него намиращо в купето на
автомобила не оставят никакво съмнение, че подсъдимият е знаел, че в чувалите
има тютюн, още повече, че стоката в купето е била покрита и с платнище, което е
още едно косвено доказателство, че подсъдимият е бил наясно какво има в
чувалите.
При решаване на въпросите по чл.
301 от НПК съдът достигна до следните правни изводи.
С внесения обвинителен акт
подсъдим е предаден на съд за това, че на на
16.05.2019г., в с. Старо Оряхово, обл. Варна, в лек
автомобил „Ауди", модел „А4" с peг. В 3035
ВН, паркиран на главен път Е 89/9 на кръстовището на с. Старо Оряхово с гр.
Долни Чифлик, посока гр. Варна, държал акцизни стоки без бандерол - 100
килограма и 200 грама „тютюн за пушене (за лула и цигари)" на обща стойност
22 545 лв., когато такъв се изисква по закон съгласно:
чл. 28 ал. 1 от Закона за тютюн,
тютюневите и свързаните с тях изделия „Тютюневи изделия се транспортират,
пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само
с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на
Закона за акцизите и данъчните складове ",
чл. 2 т.2 от Закона за акцизите
и данъчните складове: „На облагане с акциз подлежат „ тютюневите изделия
";
чл. 12 ал.1 т.1 от Закона за
акцизите и данъчните складове: „Тютюн за пушене (за лула и цигари) " е „
тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован на
плочки и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка";
чл. 4, т.7. от ЗАДС:
"Бандерол" е държавна ценна книга, която доказва внасянето на
дължимия акциз за освободените за потребление акцизни стоки, закупува се от
Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща
сделка."
чл. 64 ал.4 от Закона за
акцизите и данъчните складове: „Бандеролът се поставя върху потребителската
опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и
който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото
унищожаване чрез разкъсване, като бандеролът за тютюневите изделия може да бъде
поставен също и по начин, който гарантира, че може да бъде премахнат от
потребителската опаковка, без да бъде повреден ", като случаят е
немаловажен.
Съгласно актуалната съдебната
практика на ВКС - Решение № 158 от 24.06.2015г по н. д. № 242/15 на ВКС, ІІІ
н.о.; Решение № 129 от 20.09.2018год. по н.д. № 569/2018год. ІІІ, н.о.
(относими и към настоящия казус) нормата на чл. 234, ал. 1 НК е бланкетна и препраща към специален закон - ЗАКОН за тютюна,
тютюневите и свързаните с тях изделия. Съгласно чл.28, ал.1 от цитирания закон
тютюневите изделия местно производство и от внос се транспортират, пренасят
съхраняват, предлагат или продават само с акцизен бандерол залепен върху
потребителската опаковка. На свой ред пък нормите на чл.2, чл. 12 и чл. 64 от ЗАДС определят тютюневите изделия (в частност тютюна за пушене) като стоки
подлежащи на облагане с акциз и реда за поставянето на акцизния бандерол.
Съгласно чл. 4, т.7. от ЗАДС бандерола е държавна ценна книга, която доказва
внасянето на дължимия акциз за освободените за потребление акцизни стоки,
закупува се от Министерството на финансите и не може да бъде предмет на
последваща сделка.
Според чл. 64 ал.4 от същия
закон бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който
да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че
употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване,
като бандеролът за тютюневите изделия може да бъде поставен също и по начин, който
гарантира, че може да бъде премахнат от потребителската опаковка, без да бъде
повреден.
Съгласно константно установената
практика на ВКС, в това число и такава със задължителен характер (ТР №
2/18.12.2013год. по т.д. №2/2013год. на ОСНК; Решение № 11 от 01.03.2018год. по
н.д. №1283/2017год. на ВКС, ІІІ н.о. и ред др.) „държането като форма на
изпълнителното деяние по чл. 234 от НК по същество представлява осъществяването
на трайно състояние на фактическа власт, установена или упражнявана върху
определена вещ. За съставомерността на деянието е без значение темпоралната
продължителност на държането, а възможността деецът да постъпи с предмета на
престъплението, както реши, т.е. да упражни фактическата си власт върху него“.
От субективна страна
престъплението може да бъде извършено само умишлено при форма на вината пряк
умисъл.
В случая в хода на съдебното
следствие по безспорен и категоричен начин, от всички събрани в хода на
съдебното следствие доказателства, бе установено, че в управлявания от
подсъдимия лек автомобил е имало акцизна стока без поставен бандерол
(инкриминираните с обвинителния акт вещи), които вещи подсъдимият превозвал от
гр.Пловдив до гр.Варна. В тази насока са показанията на свидетелите М. и Д.,
протокол за претърсване и изземване от 16.05.2019год. и фотоалбум към него,
протокол за оглед на ВД, както и заключението на назначената по делото ФХЕ и
показанията на извършилото я вещо лице Н.Н..
От цитираните по-горе
доказателства се установява, че в гр.Пловдив св. М. е поставил в автомобила на
подсъдимия 10 чувала с тютюн, годен за пушене, с оглед превозването на вещите
до гр.Варна, като върху чувалите (опаковките) не е имало поставен бандерол.
Безспорни и категорични
доказателства обаче, които да установят, че въпросните вещи са били държани от подс. И. по делото не са налице.
В случая в обст.
част на обвинителният акт прокурорът е извел факта на държане на вещите от
страна на подсъдимия като изложил обстоятелства свързани с това, че подсъдимия
пушел много и започнал да си купува тютюн, че се запознал в едно заведение с
неустановено в хода на разследването лице на име Веско, което му предложило да
го свърже с хора, които продавали качествен тютюн, които можели да му доставят
до 100кг. ситно нарязан тютюн като цената била 25лв. за килограм, че
подсъдимият решил да си купи тютюн и се свързал със свои познати с които да се
кооперира, че отишъл в гр.Пловдив именно за да купи тютюна и бил платил 2500лв.
за него на хората, които му го продали.
Изложените от прокурора факти в
горната насока обаче не бяха установени в хода на съдебното следствие като
досежно същите по делото не е събрано нито едно доказателство. Нещо повече
описаните по-горе факти изложени в обвинителния акт не кореспондират с нито
едно доказателство събрано в хода на досъдебното производство преди внасяне на
обвинителния акт. В тази връзка следва да се посочи, че в досъдебното
производство подсъдимият не е давал обяснения, не е бил установен и разпитан и
св. М., а от показанията на св. Д. от д.п. се установява единствено факта, че
по време на спиране на подсъдимия на пътя в с. Старо Оряхово, в автомобила му е
имало тютюн за пушене, за който подсъдимият бил казал, че е приблизително 80кг.
За да бъде осъществен обаче от
обективна страна състава на престъплението по чл. 234, ал.1 от НК в хипотезата
на държане (каквото е повдигнатото обвинение) следва, както бе посочено по-горе
в мотивите, деецът да е установил трайно състояние на фактическа власт върху
предмета на престъплението, което не означава нищо друго освен това, че деецът
следва да разполага с възможност сам да реши какво да прави с него.
В случая доказателства в тази
насока в хода на съдебното следствие не бяха събрани. Напротив от показанията
на св. М. и обясненията на подсъдимия се установява, че подсъдимият е приел да
извърши услуга на М. като превози тютюна до гр. Варна където да го предаде на
друго лице. С други думи подсъдимият не е разполагал с възможност да се
разпорежда с предмета на престъплението както сам намери за добре, поради което
и според настоящия съд от обективна страна не е осъществен фактическия състав
на държане по смисъла на чл. 234 от НК.
В тази връзка съдът изцяло
споделя становището на защитата, че ако се приеме противното, съответно тезата
на прокурора, че с превозването на вещта от точка А до точка Б състава е
осъществен от обективна страна, то би означавало по отношение на всички шофьори
от куриерски фирми да бъде подходено като към
евентуални извършители на подобни престъпления, което е меко казано несериозно.
В изпълнение на задължението си
по чл.107, ал.2 от НПК да събере служебно и други доказателства относно
фактическите положения включени в предмета на доказване, съдът изчерпи всички
процесуални способи за събиране на доказателства за установяване на обективната
истина по делото. Въпреки това обаче, други преки или косвени доказателства,
които да подкрепят обвинителната теза не се събраха. И като изпълни
задължението си да изясни обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по
делото прецени, че по делото липсват доказателства по смисъла на чл.303, ал.2,
които да установят, че подс. И. е извършил
престъплението, за което е предаден на съд, поради което и на основание чл. 304
от НПК го оправда по възведеното му обвинение за престъпление по чл. 234, ал.1
от НК.
В същото време изпълнявайки
задълженията си по чл. 301, ал.4 от НПК съдът извърши преценка дали
осъщественото от подсъдимия деяние по превозване на акцизни стоки без бандерол
(тютюн за пушене описан в ОА), безспорно установено от всички събрани в хода на
съдебното следствие доказателства и описано от фактическа страна в
обстоятелствената част на ОА, не представлява административно нарушение и
счете, че такова е налице.
С това свое деяние по превозване
на тютюна описан в ОА без поставен акцизен бандерол подсъдимия е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 123,
ал.1 от ЗАДС.
Посочената разпоредба предвижда
санкция за ФЛ, което държи предлага, продава, превозва или пренася акцизни
стоки без бандерол когато такъв се изисква по закон.
Съгласно чл. 28, ал.1, т.2 от
Закона за тютюн, тютюневите и свързаните с тях изделия „Тютюневи изделия се
транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски
складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при
условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове.
Съгласно разпоредбите на чл.59,
чл. 60 и чл. 64 от ЗАДС производството на тютюневи изделия включва обработката
и преработката на всякакъв вид суровини и материали, в резултат на което се
получават или опаковат акцизни стоки, като това производството, с изключение на
добива на природен газ, се извършва само в данъчен склад за производство и
складиране. Съгласно нормата на чл. 64, ал.1 от ЗАДС производителите на тютюневи
изделия, предназначени за реализация на вътрешния пазар, са длъжни да поставят
бандерол върху потребителската опаковка, което се извършва в данъчен склад на
производителя. Анализа на посочените норми сочи, че тютюневите изделия, като
акцизна стока, следва да бъдат опаковани и на опаковката им да има поставен
бандерол още в данъчния склад на производителя.
На свой ред нормата на чл. 99,
ал.2 от ЗАДС вменява забрана за държане, пренасяне, превозване, предлагане и
продажбата на тютюневи изделия без бандерол, когато такъв е задължителен.
В случая от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че на 16.05.2019год., когато
подсъдимият, управлявайки личния си автомобил е бил спрян за проверка на пътя
гр.Бургас – гр.Варна, в района на с.Старо Оряхово, същият е превозвал с лекият
си автомобил инкриминираните вещи – 100кг. и 200гр. тютюн за пушене, по
направление гр.Пловдив гр.Варна, като върху чувалите (опаковките), в които е
бил поставен тютюна не е имало поставен акцизен бандерол. С това свое деяние
подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на нарушение по чл. 123,
ал.1 от ЗАДС.
Нарушението е осъществено и от
субективна страна, при форма на вината умисъл, тъй като е съзнавал, че превозва
акцизна стока без поставен.
Предвиденото наказание за
престъпване на тази забрана като административно нарушение е глоба в двойния
размер на дължимия акциз, но не по-малко от 500лв. С други думи санкцията е във
фиксиран размер съобразно размера на дължимия акциз.
В случая от заключението на
назначената по делото и приета от съда като обективно и безпристрастно дадена
СОЕ извършена от в.л. Д. Й. се установява, че дължимия акциз за тютюна
превозван от подсъдимия е в размер на 15230.40лв., съответно за извършеното от
него адм. нарушение последният следва да понесе
санкция глоба в размер на двойния размер на дължимия акциз – 30460.80лв.,
каквото и адм. наказание му бе наложено от съда.
При решаване на въпроса за
административно-наказателната отговорност на подс. И.,
съдът специално съобрази, че не е изтекла давността за преследване за
административното нарушение. Доколкото в
ЗАНН няма конкретна уредба по отношение на института на давността, е
приложим режима на НК, уреден в чл.80 и
81. В горната насока са и задължителните указания дадени с Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал.1, т.5 от НК наказателното преследване се
изключва по давност, когато не е възбудено в срок от три години. За да се
формира института на абсолютната давност обаче следва да намери приложение разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК. Ето защо
независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Следователно, в случаите, в които
законът предвижда наказание "глоба", както е в настоящия, възможността дадено лице да бъде
санкционирано се изключва с изтичане на 4години и шест месеца от извършване на
деянието. Към настоящият момент този срок не е изтекъл, доколкото нарушението е
извършено на 16.05.2019год.
По отношение на приложените като
ВД по делото 10бр. чували с тютюн и 10бр. пликове с представителни проби (находящи се на съхранение в ОД на МВР Варна), съдът като
взе предвид че вещите представляват предмета на нарушението по чл.123, ал.1 от ЗАДС, постанови същите да бъдат отнети в полза на Държавата съобразно нормата
на чл. 124, ал.1 от ЗАДС и да бъдат унищожени.
Водим от горното, Варненският
районен съд постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: