РЕШЕНИЕ
№ 933
гр. Пловдив, 11.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април, две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и с участието
на прокурора Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Методиева
касационно административно - наказателно дело № 517 по описа на съда за
2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател „Брилянт Трейдинг“ ЕООД с ЕИК ********* гр. Хасково,
обжалва чрез пълномощника си адв.Т. Решение № 260142 от 28.01.2021 г.,
постановено по АНД № 7023/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 7 н.с. С обжалваното
решение е потвърдено Наказателно постановление № 3577/2019 г., издадено на
22.10.2019 г. от Началник Отдел „Митническо разузнаване и разследване
Тракийска“, ГД „Митническо разузнаване и
разследване“ в ЦМУ на Агенция „Митници“, с което на жалбоподателя е била
наложена имуществена санкция от 11 451,59 лева, съставляващи 100 на сто от
размера на избегнати публични държавни вземания – мито и ДДС, на основание
чл.234, ал.2, т.1 от ЗМ, във вр. с чл.234, ал.1,т.1 от ЗМ.
С жалбата се претендира отмяна на решението на РС – Пловдив като незаконосъобразно.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание от пълномощника на дружеството -
жалбоподател адв.Т., който представя и писмени бележки със становище по същество,
като твърди несъобразяване от страна на районния съд на допуснати процесуални
нарушения при издаване на наказателното постановление касателно неговото
задължително съдържание, неспазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН, издаване на
наказателното постановление от лице, което лично е участвало при извършване на
проверките на жалбоподателя. Претендира се присъждане на разноски за
производството пред настоящия съд, като в тази връзка се представя списък.
Ответникът по касационната жалба – Отдел МРР Тракийска при ЦМУ на Агенция „Митници“ е депозирал отговор
чрез процесуален представител юрисконсулт А., с който оспорва твърденията по
касационната жалба и излага конкретно становище по възражението за неспазване
срока по чл.34 от ЗАНН за издаване на АУАН. С молба отговорът се поддържа, като
в съдебно заседание не е изпратен представител от ответника.
Прокурорът от ОП – Пловдив Тодорова моли първоинстанционното решение да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по
делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка, която като цяло се възприема и от настоящия съд, поради което и не
следва да се повтаря. На базата на анализираните от първоинстанционния съд
доказателства, същият е достигнал до законосъобразен извод за осъществено от
страна на дружеството-жалбоподател нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ,
съставляващо митническа измама, тъй като е декларирало внос на стоки – платове
като такива от синтетика, поради което и с приложим друг код по ТАРИК, а не
действителният такъв, относим към платове със съдържание на памук, каквито са
били именно и процесните стоки, поради което и е избегнато заплащането на
дължимо мито и на част от дължимия ДДС.
Съдът, постановил обжалваното съдебно решение е дал коректен отговор на
възраженията на жалбоподателя отнасящи се до необходимото съдържание на акта и
съответно наказателното постановление, включително и относно датата на
извършване на нарушението, като правилно ги е отхвърлил като неоснователни.
Пред РС Пловдив не е правено изрично възражение от жалбоподателя относно
неспазване срока по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН, поради което и съдът не
се е произнасял изрично в тази насока. Настоящата съдебна инстанция намира сега
възведеното такова възражение за неоснователно, като се има предвид, че за да
се установи налице ли е, или не, в действителност административно нарушение от
типа на посоченото в акта е било необходимо да се изготвят възложените от
страна на контролните митнически органи експертизи касателно съдържанието на
изследваните проби от платове. Поради това и както правилно е посочил представителя
на ответната страна в становището си, срокът за съставяне на АУАН следва да се
счита от датата на изготвяне на експертизите 08.07.2019 г., доколкото именно от
тази дата митническите органи са разполагали с необходимия обем от данни, от
които да направят изводите си дали е налице осъществено нарушение от
жалбоподателя и съответно дали са налице условията за започване на
административнонаказателно производство спрямо него със съставяне на АУАН. С
оглед датата на съставяне на АУАН, съпоставена с посочената дата на съставяне
на експертизите на иззетите при проверката проби, срокът за съставяне на АУАН
не е бил изтекъл към датата на издаването му.
Настоящата съдебна инстанция обаче намира, че неправилно районният съд е
отхвърлил в мотивите към съдебното си решение като неоснователно възражението
на жалбоподателя досежно участието на наказващия орган при установяване на
административното нарушение. В тази насока и съдът е коментирал показанията на
свидетелката И., като е посочил, че същата била заявила присъствие на издателя
на наказателното постановление г-н П.на първия ден от проверката на
жалбоподателя, продължила няколко дни, когато той бил погледнал разтоварването
на стоките, като съдът отчел факта, че въпросните стоки, предмет на НП, били
проверени на третия ден на проверката.
При прочит на показанията на посочената свидетелка, обективирани в
протокола от 16.01.2020 г. обаче, не може да се направи такъв извод относно
времето на присъствие на издателя на НП при извършваните неколкодневни
проверки, а напротив, по-скоро може да се счете, че свидетелката е заявила
господин П.да е присъствал на втория от дните, при това, за да установи
фактическата обстановка, както е свидетелствано изрично, ако логически се
свържат последните три изречения от показанията на И..
Както е известно от съдебната теория и също съдебната практика по
приложението на чл.51 от ЗАНН, принципно фактическото присъствие на наказващия
орган при извършване на проверка за установяване факт на административно
нарушение не е всякога основание за неговия отвод, освен ако това лице не е
съставител на акта, или не е станал свидетел по същия, защото фактическото
присъствие не влече автоматично качеството на свидетел. Поради това и
присъствието на административен ръководител или по-висшестоящ в йерархията на
съответната административна структура ня мястото на проверката може да се
обясни и със засилена контролна функция. В случая обаче, от показанията на
свидетелката И. би могъл да се направи извод за участие на съставителя на НП
именно при установяване на конкретните факти, свързани с бъдещата преценка за
издаването на АУАН и то най-малко тези, касателно извършителя на вноса и
съответно декларирането на стоките. Отделно от това, от приетата преписка е
видно, че издателят на НП е участвал при събирането на доказателства, които
след това са били обсъждани от него при издаването на наказателното
постановление, защото са станали част от административната преписка. Така е
видно, че именно Началник отдел МРР „Тракийска“ е подписал писмото до Директора
на ТД „Тракийска“ с искане за определяне на митническата стойност на публичните
държавни вземания на задържаната стока, необходима за направата на преценка
дали дружеството е внесло действително дължимите мита и ДДС за процесните
стоки. В това писмо, изходящо от издателя на НП обаче, са били вече приети за
установени конкретни обстоятелства на базата на изготвените преди това
митнически експертизи, които следователно също са били известни на издателя му.
Видно е също така, че отново с писмо, подписано от Началник Отдел МРР „Тракийска“
И.П., са били изискани и обяснения от управителя на дружеството –жалбоподател в
хода на извършваната проверка на дружеството, като въпросните обяснения са
депозирани и именно до подателя на писмото - издател на НП, а те също са
доказателство, обсъждано в наказателното постановление. Най-сетне, видно е от
административната преписка и че поканата за съставяне на АУАН, изпратена до
дружеството-жалбоподател, изхожда също от издателя на наказателното
постановление. В тази насока и според настоящия съдебен състав се установява,
че съставителят на НП на практика е взел участие в предхождащата съставянето на
наказателното постановление своеобразна отделна фаза на
административнонаказателното производство, макар да не е съставител на АУАН и
да не е вписан като свидетел по него, но по начин, който води до извод за
предварително изразено от негова страна становище по отношение на факти от
вмененото на жалбоподателя нарушение. И това е така, защото издателят на
наказателното постановление вече е бил запознат с доказателствата, станали
основа за издаване на АУАН и най-вече, защото очевидно от отправената от него
покана до жалбоподателя за съставяне и връчване на АУАН, вече е бил счел, че
АУАН ще следва да се издаде. Иначе той не би отправил покана за съставяне и
връчване на акт. По този начин на процедиране, а именно с участието на
издателя на наказателното постановление пряко при събирането и на
доказателствата в подкрепа на установеното с акта, както и изразена
предварителна преценка за необходимостта от съставяне на акт за установяване на
нарушение, на практика е нарушен един от основните принципи на
административното право - принципът за безпристрасност на административния
орган. И
това е така, защото преценката на наказващият орган има ли
извършено нарушение, извършено ли е виновно и кой е авторът му, като първа
контролна инстанция в административнонаказателното производство,
следва да бъде направена за първи път в процедурата по раздел IV от
Глава III от ЗАНН „Производство по налагане на административните
наказания“.
Недопустимо е тази преценка да предхожда производството по налагане на
административно наказание. В случая според настоящия съдебен състав е
било налице основанието на чл.51, ал.1, б. „в“, предложение първо от ЗАНН, което съгласно
разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗАНН е задължавало наказващия орган да се
отведе. Нарушени са принципни положения на административнонаказателния процес,
защото
виждането
на наказващия орган за деянието и нарушителя се
гради не върху констатациите на подчинените му служители и събраните от
тях доказателства, оценени едва при представяне на административната
преписка съгласно чл.52 от ЗАНН, а на лични впечатления, изградени вече
в
хода на проверката, в която той е взел участие. Горното е довело до
нарушение и на друг основен принцип на наказателния процес, изцяло валиден и за
административнонаказателното производство, а именно принципът на обективност,
всестранност и пълнота.
Налице е поради изложеното и
безспорно неизпълнение на императивно вменено задължение на органите на
администрацията по провеждане на законосъобразно и справедливо
административнонаказателно производство, защото не е осигурено
ясно разграничаване на участващите в него длъжностни лица, с
оглед на
техните обособени задължения и компетентности. Това нарушение на производствените правила
е съществено и не може да бъде санирано, поради което и
води до незаконосъобразност на наказателното постановление.
Като е достигнал до различен извод по този
въпрос и не е отчел наличното процесуално нарушение, районният съд е постановил
незаконосъобразно съдебно решение. Ето защо и същото ще следва да се отмени, включително и в частта му относно разноските и
вместо него да се постанови друго такова, с което да се отмени наказателното
постановление.
При този изход на делото принципно разноски биха
се дължали на жалбоподателя. Същият е направил искане за присъждане на такива
по представен списък, в който са визирани като направени по настоящото дело
разноски от 50 лева държавна такса и 300 лева платен адвокатски хонорар. Следва,
на първо място, да се има предвид, че държавна такса в настоящото касационно
производство не е изобщо дължима, според изричното правило на 227а, ал.5 от
АПК, а и не са налице каквито и да било доказателства такава да е била
действително заплатена по делото. Що се касае до претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение, то по делото не са представени доказателства такива
изобщо да са реално направени в настоящото производство, като изобщо не е
представен договор за правна защита и съдействие, касаещ адвокатска защита по
касационното дело, от който да може да се установи размерът на уговореното и
евентуално заплатено възнаграждение. Поради това и искането на жалбоподателя не
следва да се уважава и разноски не следва да му се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 и
чл.222, ал.1 от АПК, както и чл.63 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260142
от 28.01.2021 г., постановено по АНД № 7023/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив,
7 наказателен състав, вместо което
постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 3577/2019
г., издадено на 22.10.2019 г. от Началник Отдел „Митническо разузнаване и разследване
Тракийска“, ГД „Митническо разузнаване и
разследване“ в ЦМУ на Агенция „Митници“, с което на „Брилянт Трейдинг„ ЕООД гр. Хасково с ЕИК ********* е
била наложена имуществена санкция от 11 451,59 лева, съставляващи 100 на сто от
размера на избегнати публични държавни вземания – мито и ДДС, на основание
чл.234, ал.2, т.1 от ЗМ, във вр. с чл.234, ал.1,т.1 от ЗМ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.