Определение по дело №29/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото пред Окръжен съд Б. е образувано по реда на глава ХХІ от НПК, въз основа на постъпилата в срок въззивна жалба от адв.Х.- защитник на Г. С. Я. - подсъдим по нохд.№137/04г. по описа на РС-П. и е срещу присъдата постановена по същото дело.

С цитираната присъда подсъдимият Я. е признат за виновен, за това, че на 02.01.2004година на територията на община П. в съучастие със С. Я. и П. И., като извършител, а последните двама като помагачи е превел през границата на страната с Р.Македония група от четири лица, които не са български граждани – Й. П., С. М., В. М. и Л. Б., без разрешение на надлежните органи на властта – поради което и на основание чл.280, ал. 2 т. 3 във вр. с ал.1 НК във вр. с чл. 20, ал. 2 НК и чл.55,ал.І т.1 и ал.3 от НК на Я. е наложено наказание лишаване от С. за срок от 6/шест/ месеца при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор и/или затворническо общежитие от закрит тип.

Във въззивната жалба се сочи, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна, като размерът на наложеното наказание е явно несправедлив. Иска се изменение на присъдата в осъдителната й част, като се приложи разпоредбата на чл.66,ал.1 НК, алтернативно –размерът на наложеното наказание лишаване от С. да бъде намален до размера, който подсъдимият е изтърпял по времето през което е бил задържан с мярка за неотклонение “Задържане под стража”.

Представителят на О. П. оспорва въззивната жалба. Твърди, че при пълнота на доказателствата правилно е приложен закона, наложеното на подсъдимия наказание е справедливо определено, съобразно смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства. Счита за правилни изложените от РС съображения относно това - защо не може да бъде възприета тезата за настъпила реабилитация, въз основа на което, счита, че е неприложим института на условното осъждане. Иска се потвърждаване на атакувания съдебен акт, като правилен и законосъобразен.

Въззивният съд, като взе в предвид изложените съображения на страните срещу атакуваната присъда, събраните доказателства по делото и извърши цялостна проверка на правилността на присъдата, съобразно процесуалното правило на чл.314,ал.І от НПК, намира следното:

Фактическата обстановка е правилно изяснена от районният съд. Тя се базира на анализ на доказателствата, събрани в хода на ДП, признанията на подсъдимия, в случая съставляващи процесуална предпоставка за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и е следната:

Подсъдимият Г. С. Я. живеел в С., общ.П. Свидетелите Л. Б., Й. П., В. М. и С. М., които са граждани на Р.Молдова от дълго време били безработни в родината си и затова решили да заминат за Р.Гърция, за да потърсят работа там. Не притежавали необходимите документи за законно влизане в тази държава, поради което Ч. обява във вестник се свързали с неустановено по делото лице също молдовски гражданин – „Д.”, което обещало да им помогне да придобият българско гражданство и да се снабдят с български документи за самоличност, с които да могат да преминат в Р.Гърция. Свидетелите Б., П., М. и М. се съгласили и на 24.12.2003 г. през ГКПП –Р. влезли в Р.България. Същият ден с влак се придвижили до Г.С., откъдето след кратък престой се качили на автобус за Г.П., с който продължили до неустановено място на територията на община П., което не било обособено като спирка, където слезли. Оттам с таксиметров автомобил се придвижили до фото-студио „А.”, находящо се в Г.П., У.”...”, където били фотографирани и след това превозени до жк.”С.”, бл.... вх.. . в Г.П. Там лицето П. И. И.от Г.П. настанил молдовските граждани в апартамента си и на 01.01.2004 г. срещу сумата общо от 4 400 /четири хиляди и четиристотин/ евро – по 1 100 евро на човек, получили от приятелката му „Т.” - неустановено по делото лице, четири паспорта и четири лични карти, издадени на тяхно име. Около 16.00 часа същия ден в апартамента пристигнал С. Д. Я. от С., общ.П., който „Т.” представила като човека, който ще ги преведе през границата в Р.Гърция. С лек автомобил „Л.” същият превозил свидетелите Б, П., М и М до С., общ.П. и ги настанил в една от къщите, където чакал подсъдимия Г. С Я.. На 02.01.2004 г. рано сутринта подсъдимият Г. Я. повел свидетелите Б. П., М. и М. през планина Б. в посока границата с Р.Македония и след кратък преход ги превел през българо-македонската държавна граница. На македонска територия подсъдимият Г. Я. предал свидетелите Б., П., М. и М. на С. Я. е се върнал обратно, а последният продължил с тях към вътрешността на Р.Македония. С автомобил свидетелите молдовски граждани били закарани в населено място в Р.Македония, където пренощували в една от къщите. Оттам отпътували с друг автомобил, но били спрени от македонската полиция и задържани. На 06.01.2004г. в 14.30 часа на ГКПП –Златарево при Р.–Кюстендил по официален ред, Ч. изготвяне на приемо-предавателен протокол молдовските граждани – свидетелите Л. Б., Й. П., В. М. и С. М. били предадени на българските гранични власти.

Подсъдимият Г. С. Я. е осъждан пет пъти за различни престъпления, три от които на лишаване от С..

Горната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от направеното от подсъдимия самопризнание, което се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства –разпитите на свидетелите Л. Б., Й. П., В. М. и С. М.. Същите кореспондират и с писмените доказателства –протоколи за разпознаване на лица от 08.01.2004г., протоколи за разпознаване на жилище от 08.01.2004г., протокол от 07.01.2004г. за предаване и приемане на лица –молдовски граждани от македонски гранични власти на български гранични власти, Фотоалбум, Експертни справки №№1- 9 на ГКПП-Златарево и установяват фактическата обстановка, така както е описана в обвинителният акт.

Престъплението е осъществено при форма на съучастие – подс.Я. - като извършител, а С. Я. и П. И.- като помагачи, като всеки един от подсъдимите е участвал в самото изпълнително деяние на престъплението.

Тримата подсъдими са действали с общност на умисъла, с цел да преведат през границата на страната група от четири лица- Л. Б., Й. П., В. М. и С. М..

От субективна страна подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл –той е пълнолетно, вменяемо лице, съзнавал е обществено опасния характер на деянието си, липсата на съответно разрешение на надлежните органи на властта. Съзнавал е освен това и обществено опасните последици от деянието, но въпреки това е искал и целял тяхното настъпване.

По възражението на защитата за явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимият Я.:

Производството по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, поради което съгласно разпоредбата на чл.373,ал.2 НПК, съдът при постановяване на осъдителна присъда определя наказанието при условията на чл.58а НК. В случая първата инстанция е приела, че е приложима разпоредбата на ал.4 на чл.58а НК, т.е. едновременно са налице условията по ал.1-3 и условията на чл.55 от НК, при което съдът прилага само чл.55 НК, ако е по-благоприятен за дееца и прилагайки последната е наложила на подс.Я. наказание от 6/шест/ месеца "лишаване от С.", което да беде изтърпяно в Затвор или Затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален "строг" режим.

Така определеното наказание на подс.Я. настоящият състав намира за правилно определено, същото е съобразено с неговото семейно, материално и имотно състояние, както и с данните за съдебното му минало. В тази връзка се споделят и изложените от РС съображения относно невъзможността подсъдимия да бъде реабилитиран при условията на чл.8 НК и 88аНК.

Предвид изложеното, както и данните за предходните осъждания на дееца, фактът, че за три от деянията е наложено наказание лишаване от С., представлява законова забрана за отлагане изтърпяване на наказанието му. Разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК може да се приложи само в случай, че лицето не е осъждано на лишаване от С.за престъпление от общ характер, а справката от бюлетина за съдимост на Я. сочи предходни осъждания на лицето.

Правилно и законосъобразно районният съд, след като е съобразил материалното положение на подсъдимия не е наложил кумулативно предвидените наказания "Глоба" и "Конфискация".

Съобразно разпоредбата на чл.61,т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС правилно е определен типа на затворническото заведение, както и режима на изтърпяване на наказанието.

По преждеизложеното неоснователни са доводите на защитата за необоснованост на атакуваната присъда, както и оплакванията за размера на наложеното наказание и в подкрепа на това са изложените по-горе съображения.

При служебната проверка на присъдата, настоящият състав не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са основание за нейното отменяване.

Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №418 от 12.04.2010год., постановена по нохд №137 от 2004год. по описа на Петрички районен съд.

Решението на съда е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: