№ 129370
гр. София, 12.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Частно гражданско дело
№ 20241110153894 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод заявлението на „ЮЛ“ ООД, ЕИК: 1111, АДРЕС
(столица) за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против В. Н. К. с ЕГН:
**********
Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на главницата, договорната лихва и
законната лихва върху главницата. Касателно претендираната сума в размер на 45.70 лева -
договорна неустойка и сумата в размер на 150лева- неустойка за забава съдът намира
следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът следва да извърши проверка дали подаденото искане
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. В случая длъжникът има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради
коетопо отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за
потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно чл. 5 от
договора за паричен заем, заемателя има задължение в 3-дневен срок от сключване на
договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1/ физическо лице –
поръчител, което следва да отговаря на подробно описани в договора условия, или 2/
банкова гаранция с бенефициер - заемодателя за сума в размер на сбора на всички плащания
на задълженията. В случая в чл.11 ал. 1 от договора формално е уговорена неустойка за
неизпълнение за задължението по чл. 5 на длъжника на ответника, но СРС намира, че
фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна
печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка,
договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат
изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от
заемателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му
предостави поръчител/и, който/които обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за
сравнително висок осигурителен доход, да няма лоша кредитна история, да не е поръчител
1
или заемател по друг договор. Освен това следва този поръчител да представи и надлежна
бележка от своя работодател и то издадена също в много кратък срок, а именно 3 дни от
деня на сключването на договора. Налагането на толкова къси срокове въобще препятства
всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в
затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери такъв,
който следва да отговаря и на всички посочени условия. Всички тези кумулативно дадени
условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното
изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то СРС намира, че тя
също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова
гаранция, обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за заем, валидна от сключване на договора до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни,
предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова
обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се
извод, че и двете опции по чл.5 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да
избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е
така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата а кредитора. Тя
затова е уговорена на същата дата на която е сключен договора за кредит и е включена в
погасителния план, без да се изчака дали ще се осъществят предпоставките за възникването
й и представлява сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни
части, заедно с всяка погасителна вноска. При тези трудно изпълними условия, за да не
възникне задължението за неустойка, както и предвид размера СРС счита, че неустойката
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се
превръща само в средство за обогатяването на кредитора. Ето защо тя е нищожна.
Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с
вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за
кредитора, освен лихвата. В конкретния случай реално е уговорена допълнителна договорна
лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора. В настоящия случай
заявителят претендира заплащане на сумата 150лева-неустойка за забава, която макар и
кръстена така по смисъла на чл. 3 от тарифата за таксите за допълнителни услуги
представляваща разходи за събиране на просрочено вземане. Съгласно императивната
разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Така формулирани,
разпоредбите на чл. договора противоречат на посочената норма на закона – чл.10а ЗПК,
което означава, че са неравноправни по смисъла на ЗЗП, тъй като облагодетелстват
кредитора, като предвиждат получаването на такса, която не се допуска от закона, без да е
гарантирано изпълнението на насрещно задължение. Всичко изложено води до извода за
нищожност на клаузите, поради което в тази част, за сумата в размер на 45.70 лева -
договорна неустойка и сумата в размер на 150лева- неустойка за забава , заявлението следва
да бъде отхвърлено. Мотивиран от горното Софийският районен съд
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „ЮЛ“ ООД, ЕИК: 1111, АДРЕС (столица) за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК против В. Н. К. с ЕГН: ********** за сумите45.70 лева -
договорна неустойка и сумата в размер на 150лева- неустойка за забава.
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви осъдителен
иск за вземането, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3