№ 22178
гр. София, 23.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110174794 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на И. Б. Т. срещу „А.“
ООД, ЕИК ****, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 60000
лева обезщетение за неимуществени вреди съгласно увеличение на иска от първоначално
предените 20000 лева на сочения размер, направено с молба от 19.12.2022 г., 5177,50 лева
имуществени вреди, представляващи сбор от 4707,50 лева - разходи за медикаменти,
подробно описани в молбата от 16.01.2023 г., но за стойност 2081,76 лева, и 470 лева –
представляващи дължими, но незаплатени 47 лева месечно за периода от 27.01.2017 г. до
12.11.2017 г. формирани като разлика между трудовия доход на ищцата и получаваното
обезщетение поради общо заболяване в размер на 90%, ведно със законната лихва върху
сумите от датата на злополуката – 03.01.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
В срока за отговор на исковата молба такъв е постъпил от ответника, който е
възразил, че исковете са недопустими, доколкото не ставало ясно какво е правното
основание на претенциите и каква сума се претендира с всеки от исковете, като са изложени
и други твърдения за недопустимост. Възражението на ответника е неоснователно,
доколкото една част от възраженията касаят спора по същество, а не предпоставките за
допустимост на иска, относно размера на претенцитие - ищецът с уточняващи молби е
посочил размера на всяка, поради което същото следва да се остави без уважение.
За процесуална икономия делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата, на основание чл. 145, ал. 2 от ГПК, в срок до първото по делото
съдебно заседание, да уточни претенцията си за имуществени вреди като посочи в какъв
размер са разходите за лекарства.
УКАЗВА на ищцата в срок до първото по делото съдебно заседание да заяви
изрично претендира ли сумата от 470 лева – представляващи дължими, но незаплатени 47
лева месечно за периода от 27.01.2017 г. до 12.11.2017 г. формирани като разлика между
трудовия доход на ищцата и получаваното обезщетение поради общо заболяване в размер на
90%.
1
ПРИ УСЛОВИЕ, че не заяви изрично дали поддържа претенцията, съдът ще
постанови определение за прекратяване на производството в тази му част.
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за изискване и прилагане по
настоящото дело на гр.д. № 1012/2018 г. по описа на СРС, 78-ми състав, доколкото липсва
необходимост от приобщаване на цялото дело, като УКАЗВА на ответника, че при
необходимост може да му бъде издадено съдебно удостоверение, въз основа на което да се
снабди с конкретни документи, след представяне на проект и заплащане на държавна такса
по сметка на Софийския районен съд в размер на 5,00 лева.
ПО ИСКАНЕТО ответника за задължаване на ищцата по реда на чл. 190 от ГПК да
представи в цялост лична амбулаторна карта, съдът ще се произнесе в открито съдебно
заседание след изслушване на становището на ищцата - в частност какви относими към
предмета на доказване факти цели да докаже с представяне на копие.
УКАЗВА на ищцата, за процесуална икономия, да представи в съдебно заседание
четливо копие от цялата амбулаторна карта, както и да предостави оригинал от същата за
констатация.
УКАЗВА на ИЩЕЦА в срок до първото по делото съдебно заседание да формулира
конкретни задачи към исканата съдебна експертиза, като УКАЗВА на страните, че съдът
ще се произнесе по искането в открито съдебно заседание след изслушване становището на
ответника.
УКАЗВА на ИЩЕЦА в срок до първото по делото съдебно заседание да уточни
какви факти и обстоятелства цели да докаже с поисканите трима свидетели при режим на
довеждане, като УКАЗВА на страните, че съдът ще се произнесе по искането в открито
съдебно заседание след изслушване становището на ответника.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетел при режим на довеждане от ответника за обстоятелствата, посочени в отговора на
исковата молба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 23.10.2023 г. от 13,00
часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца и препис от
отговора на исковата молба ведно с доказателствата.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца 60000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на трудова злополука, настъпила на 03.01.2017 г. в обект на
ответника, находящ се в гр. София, бул. „Цар Борис 3“ № 287А през време и във връзка с
изпълняваната от ищеца длъжност „работник зареждане на рафтове“ при ответника,
вследствие на което ищцата получила здравословни проблеми в гръбначната област и в
областта на краката, както и 5177,50 лева - имуществени вреди, представляващи сбор от
2
4707,50 лева - разходи за медикаменти, и 470 лева – представляващи дължими, но
незаплатени 47 лева месечно за периода от 27.01.2017 г. до 12.11.2017 г. формирани като
разлика между трудовия доход на ищцата и получаваното обезщетение поради общо
заболяване в размер на 90%, ведно със законната лихва от датата на трудовата
злополука – 03.01.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата И. Б. Т. чрез адв, П. (лист 66), твърди, че по силата на сключен с ответника
трудов договор е работила при същия на длъжност „работник зареждане на рафтове“, като
трудовото правоотношение било прекратено на 01.08.2017 г. със заповед № 15/01.08.2017 г.
на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Сочи, че на 03.01.2017 г. по време на работа в обект на
ответното дружество, находящ се в гр. София, бул. „Цар Борис 3“ № 287А, паднала върху
мокри плочки пренасяйки кашон, тежащ 20 кг, спънала се в друг кашон, оставен на пода в
помещението. Излага, че е паднала върху двете си колене, задържайки кашона в ръцете си,
усетила удар и силна болка в областта на краката, коленете, кръста и гърдите. Изкарала
работния ден, след което потърсила лекарска помощ. Оказало се, че има сериозни
здравословни проблеми в гръбначната област и в областта на краката. На 27.01.2017 г. й бил
издаден болничен лист до 12.11.2017 г. и била освидетелствана с решение на ТЕЛК за
временна неработоспособност № 3830/30.11.2017 г., като й била опредЕ. 42% трайно
намалена работоспособност. В Експертно решение № 0822 от 16.12.2020 г. на ТЕЛК било
посочено, че намалената й работоспособност от 30 % е към 03.01.2017 г., а до експертизата
била 42%. Аргументира, че злополуката е призната за трудова по надлежния ред. Твърди, че
във връзка с трудовата злополука, е следвало да направи разходи по лечението си, като и до
момента продължавала да купува лекарства. Не можела да си намери работа, т.к. не била в
състояние да изпълнява пълноценно трудови задължения. От дата на трудовата злополука не
получавала никакви средства, обезщетения и доходи. Чувствала се непълноценна,
стресирана и унижена.
С уточняваща молба от 19.12.2022 г. и в изпълнение указанията на съда, ищцата е
посочила, че е извършила разходи за лечение възлизащи на стойност 4707,50 лева.
Сочи, че за периода от 27.01.2017 г. до 12.11.2017 г. е получавала обезщетение за
временна неработоспособност в размер на 90 % от трудовото възнаграждение, което било в
размер на 470 лева, като останалите 10 %, т.е. 47 лева месечно, не били заплатени от
работодателя. С оглед изложеното претендира вреди, под формата на пропуснати ползи за
периода от 27.01.2017 г. до 12.11.2017 г. в размер на 470 лева, представляващи разликата
между изплатеното обезщетение за временна неработоспособност и пълния размер на
дължимото й се трудово възнаграждение. Претендира и обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 60 000 лева.
С молба от 16.01.2023 г. и в изпълнение указанията на съда ищцата е конкретизирала,
че е направила разходи за закупуване на лекарства на посочените в молбите дати в общ
размер на 2081,76 лева. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който оспорва исковете като недопустими, евентуално неоснователни.
Възразява за изтекла погасителна давност за предявяване на иска по чл. 200 от КТ,
както и на вземанията за имуществени и неимуществени вреди. Оспорва настъпването
на трудова злополука и твърди, че инцидентът е с битов характер. Излага, че ищцата е
изпълнявала трудовите си задължения от 03.01.2017 г. до 27.01.2017 г., когато представила
първия болничен лист. Твърди, че от представените по делото болнични листове се
установявало, че ищцата си е изкълчила коляното в извънработно време. Поддържа, че от
27.01.2017 г. до 20.07.2017 г. ищцата е била в болничен, както и че на същата е поставена
диагноза увреждане на междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на
гръбначния стълб с радикулопатия на 01.07.2017 г., т.е. 7 месеца след инцидента. Сочи
също, че здравословното състояние на ищцата не се е влошило поради трудова злополука.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата и в
тази връзка поддържа, че длъжностната характеристика на ищцата, не включвала
3
извършване на твърдените от нея действия, а именно пренасяне на тежки стоки и кашони.
Твърди, че ищцата е проявила груба небрежност, т.к. не проявила внимание и старание и
пренебрегнала основни правила за безопасност на труда. Оспорва размера на направените
разходи и излага, че ищцата основно е закупувала хранителни добавки, които не
представлявали лекарствени продукти и съответно не били изписани за лечение на
заболяване свързано с трудова злополука. Оспорва наличието на причинна връзка между
така извършените разходи и евентуалната трудова злополука. Оспорва претенцията за вреди
под формата на пропуснати ползи. Оспорва и претенцията за неимуществените вреди като
неоснователна и прекомерна и излага подробни твърдения в тази насока. Моли съда да
отхвърли исковете. Претендира разноски.
Ищецът носи тежестта да докаже съществуването на трудово правоотношение между
страните, по време на действието на което е настъпила злополука, която е приета за трудова
по установения ред, както и настъпването на твърдените вреди, в частност, че е сторил
разходи за закупуване на лекарства; че е претърпял имуществени вреди под формата
пропуснати ползи и техния размер, като разлика между трудовото възнаграждение, което
ищецът би получавал на длъжността, която е заемал, ако не беше увреден и реално
получаваните от него доходи; претърпените неимуществени вреди, както и размера на
вредите; наличието на причинна връзка между вредите и трудовата злополука.
По релевираното възражение за изтекла давност в тежест на ищеца е да докаже
наличието на обстоятелства, при настъпването на които законът предвижда спиране и/или
прекъсване на давността, в случай че твърди такива.
УКАЗВА на ответника, че при установяване на горните обстоятелства, в негова
тежест е да докаже плащане на претендираното обезщетение, както и възражението си за
съпричиняване, а именно, че ищцата е допринесла за настъпването на трудовата злополука,
като е допуснала груба небрежност при изпълнение на трудовите си задължения.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1,
т. 4 ГПК обстоятелствата по делото:
1/ че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което
ищцата е заемала при ответника длъжността „работник зареждане на рафтове“, което е
прекратено на 01.08.2017 г. със заповед № 15/01.08.2017 г.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5