Р Е Ш Е Н И Е
№І-135 19.06.2020г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи
въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1/ Пламена ВЪРБАНОВА
2/ мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова в.гр.д. № 804 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата
съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по
въззивна жалба на Р.Е.М., ЕГН **********, с
адрес ***, против
Решение № №33/30.01.2020г., постановено по гр.д.№ 1230/2019г. по описа на
РС-Несебър, с което са отхвърлени
исковете на въззивника срещу ответната
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към Министерство
на вътрешните работи, представлявана от директора главен комисар Николай
Николов, както следва: отхвърлен е иска с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР за присъждане на сумата от 1660,55 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за положен и неплатен извънреден (нощен) труд за периода
01.10.2016г. – 30.09.2019г., приравнен към дневен по коефициент 1,143 и отчетен
като извънреден, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране
на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 245,01 лв., представляваща
сбора на мораторните лихви върху стойността на неизплатения месечен нощен труд
за периода 30.10.2016г. – 02.10.2019г.;въззивникът-ищец Р.Е.М. е осъден да
заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към
Министерство на вътрешните работи, представлявана от директора главен комисар
Николай Николов, сумата от 100 лв.,
представляваща направените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата се твърди, че обжалваното
решение е неправилно, тъй като съдът провел противно на закона тълкуване на
същия и от там извел заключение за
неоснователност на иска; освен това решението противоречало на вече
установената практика на БРС и на БОС по идентични дела, както и било в
противоречие с практиката на този съдебен състав, установена с решения до края
на месец септември 2019 година. В жалбата са изложени подробни правни доводи за
установяване на поддържаната от въззивника теза за основателност на исковете
му, като са посочени текстове от ЗМВР и от наредби на министъра на
вътрешните работи,уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, а именно:Наредба 8121з-407/19.08.2014г.; Наредба № 8121з-592/25.05.2015г.; Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.Въззивникът развива доводи и
относно необходимостта от прилагане в конкретния случай на цитирани разпоредби
от КТ,Закон за държавния служител/ чл. 67,ал.3 / и от Наредба за работното
време, почивките и отпуските.Моли отмяна на атакуваното първоинстанционно
решение и постановяване на решение, с което предявените искове бъдат уважени;
моли се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски пред двете съдебни
инстанции.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалният
представител на въззивника се явява лично, поддържа въззивната жалба и моли
уважаването й,претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, като за
настоящата инстанция представя пълномощно и договор за правна защита и
съдействие за заплатено адв.възнаграждение от 300 лева.
Препис от въззивната жалба е
връчен на въззиваемата страна ГД“Пожарна безопасност и защита на
населението“ на МВР,която чрез процесуален представител Татяна
Стойкова-гл.юрисконсулт в при отдел ПНО
при ТДПБЗН-МВР депозира подробно писмено становище по жалбата,която намира за
неоснователна.Сочи конкретни решения на съдилища в РБългария,които възприемат същия правен резултат
като в обжалваното пред настоящия съд
първоинстанционно решение;
изтъква подробни и обстоятелствени съображения за това, че не следва съдът субсидиарно да прилага
разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата,като за това е проследена и нормативната история на
законодателството/ЗМВР, КТ, ЗДСл /; изтъкнати са доводи за това, че според чл.
187,ал.3,изр.последно от ЗМВР продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем
часа, а не седем часа, както е за работещи по трудово правоотношение. В
допълнение се прави преглед на правната уредба за обосноваване на твърдението
за неприложимост на общата уредба на трудовите правоотношения към служебните
правоотношения на държавните служители, назначени по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР-полицейски органи и органи на пожарна безопасност и защита на населението,
какъвто бил ищеца.Проследена е нормативната уредба за заплащане на
възнаграждения, натурални престации и работното време на държавните служители
в МВР.Проследена е и нормативната история на
законодателството/ЗМВР, КТ, ЗДСл /; изтъкнати са доводи за това, че според чл.
187,ал.3,изр.последно от ЗМВР продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем
часа, а не седем часа, както е за работещи по трудово правоотношение.Това била
идеята на законодателя и смисъла на тази норма; иначе тя би била напълно
излишна, тъй като и по КТ; и по ЗДСл и по ЗМВР и други специални закони трудът,
полаган между 22.00 часа и 06.00 часа бил нощен труд. Според въззиваемия ,дори
и да се приложи НСОРЗ,то отново не следва да се удовлетворява претенцията на
ищеца, тъй като отношението 8ч/7ч /т.е. дневен към нощен труд/ действително е
равно на коефициента 1,143 , при което
за 7 часа нощен труд работникът получава възнаграждение като за 8 часа дневен
труд- т.е. липсва извънреден труд по смисъла на чл.143,ал.1 КТ.Изтъкват се конкретни съображения и по събраните от
първоинстанционния съд доказателства по делото,каквато е изслушаната пред РС-Несебър
СИЕ,за която се твърди,че не следва да се кредитира; моли потвърждаване на първоинстанционното
съдебно решение ;прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на въззивника.В проведеното пред
БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на въззиваемия не се
явява, с нарочна писмена молба юрисконсулт Татяна Стойчева поддържа отговора по въззивната жалба.
Никоя от
страните не заявява доказателствени искания.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок , поради което е допустима и следва да бъде внесена
за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните по делото.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на Р.Е.М.,предявена в БРС
чрез процесуалния му представител адвокат Лора Станкова, с която
претендира, че ищецът като държавен
служител – „старши пожарникар“ в Районна
служба служба „Пожарна безопасност и
защита на населението“- гр.Несебър, към
Регионална Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- Бургас при Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР,полагал труд на 24
часови смени, които се отчитали на тримесечие.За периода от 01.10.2016г. до
30.06.2019г. положил нощен труд в размер на 1680 часа, който,
преизчислен с коефициент 1,143 възлизал на 1920 часа дневен труд, в резултат на
това преизчисление ставало ясно, че ищецът положил извън установеното работно
време извънреден труд в размер на 240
часа, за което следвало да му се заплати допълнително сумата в размер на 1440
лева.Освен това ищецът претендира обща мораторна лихва върху главницата в размер на 200 лева, изчислена от датата на
падежа на всяко едно от вземанията до датата на подаване на иска ва съда;
претендират се и съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с
който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се
съображения, че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР. Твърди,
че съгласно 187, ал. 3 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време за
държавните служители в МВР през нощта е 8 часа, т.е. не е налице твърдяната от
ищеца празнота в правната уредба, съответно НСОРЗ в случая не намира
приложение. Твърди също така, че през процесния период са действали Наредба №
8121з-592/ 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на
вътрешните работи, в които също е предвидена възможността за полагане на труд
през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, съответно когато положеният
нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформира в
дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час. На следващо място се твърди, че
не е налице положен от ищеца извънреден труд, тъй като положеният от него нощен
труд му е бил заплатен. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да
бъдат присъдени направените разноски по делото, включително юрисконсултско
възнаграждение. Подробни съображения се излагат досежно това, че липсва
основание за субсидиарно прилагане нормите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата/на общото трудово законодателство/.
Предвид заявено възражение за местна неподсъдност на спора, с
определение № 9777/18.11.2019г. производството по делото е прекратено пред
РС-Бургас и е изпратено по компетентност на РС-Несебър.
Ищецът в открито съдебно
заседание пред районния съд е изменил иска, като е направил увеличение и претендира сумата от 1660,55 лева,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период от време;направено е и
увеличение на иска за мораторна лихва от 200 лева на 245,01 лева за периода
30.10.2016г. до 02.10.2019г.
Страните не
спорят, че в процесния период от време са били в служебно правоотношение, по
силата на което М. е заемал длъжността „старши пожарникар“ в Районна служба служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“- гр.Несебър, към Регионална
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- Бургас при Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР и е полагал труд на 24-часови работни смени,
по график, включително за времето от 22.00 часа до 06.00 часа.
По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство
съдебно-икономическа експертиза, съгласно която за периода от 01.10.2016г. до
30.09.2019г. са положени общо 1692 часа
нощен труд, който е реално положен, преизчислен в дневен с коефициент 1,143
възлиза на 1933,96 часа, като разликата в двете стойности от 241,96часа
представлява труд, който не е отчитан и заплащан от работодателя. Съгласно
методиката за заплащане на извънреден труд дължимото възнаграждение е в размер
на 1660,55 лева. Лихвата за забава за процесния период е 245,01лева.
Заключението на вещото лице Няголова не е оспорено от ищцовата страна;
ответникът е поискал заключението на
вещото лице да не бъде кредитирано, тъйкато , макари математически вярно, било
извършено на несъществуващо правно основание.
РС -Бургас е намерил иска за неоснователен по съображения, че в издадените през 2015г. и през 2016 година
Наредби от МВР липсва уредба за преобразуване на часовете положен нощен труд
към дневен.Освен това Наредба за
структурата и организацията на работната заплата не следвала да се прилата, тъй
като била налице органична несъвместимост между двете уредби- тази по ЗМВР и тази
по КТ.
С оглед така приетата фактическа обстановка, която не е спорна между
страните, от правна страна съдът намира
следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).
Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР).
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение
(чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР).
Следва хронологично да се проследят издадените от министъра на вътрешните работи
и действали Наредби както следва:
За периода от 02.06.2016 г. до
29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила
и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59).
С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.),
която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен
акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Въз основа на изложеното относно темпоралното
действие на релевантните за спора подзаконови нормативни актове съдът намира,
че в рамките на процесния исков период от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. са
действали, както следва: 1) за периода от 01.01.2016 г. до 29.07.2016 г. е
действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от 29.07.2016 г. до
02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3) за периода от
02.08.2016 г. до 30.06.2019г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са
аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период.
В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между
22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е
налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че исковата
претенция за заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
основание.
От събраните доказателства – приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, се установява, че за процесния период от време – 01.10.2016г. до
30.09.2019г. ищецът Р.М. е положил нощен
труд в размер на 1692 часа, преизчислени
с коефициент 1,143 и приравнени на дневно работно време тези часове възлизат на
1933,96 часа, като разликата от 241,96 часа се отчита като извънреден труд,
който не е отчетен по протоколи за положен труд и чиято стойност не е
начислена, съответно – не е изплатена по платежни бележки. Съдът възприема заключението на вещото лице като компетентно и обективно дадено. Изрично
в заключението си вещото лице посочва, че изчислена по този начин, дължимата
сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден
труд възлиза на сума в размер на 1660,55 лева.
Тази сума е дължима от ответната страна, като представляваща
възнаграждение за отчетен извънреден труд вследствие на разликата между
заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент 1,143, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, като по
този начин исковата претенция се явява и доказана по размер. Видно от експертизата, извършена от вещото
лице Няголова пред РС-Несебър ,лихвата за забава за всяко едно от процесните
задължения за периода от преизчисляването, считано от датата на настъпване на
падежа на всяко плащане до датата на предявяване на исковата молба, е в общ
размер от 245,01 лева..
Както се изтъкна и по-горе,въззивният съд намира, че в Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е налице празнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР. Акцентирането на законовите
изменения, направено от въззиваемия в писмения му отговор по въззивната жалба,
според настоящия съдебен състав не може да доведе до извод, че законодателят е
целял да постави една група обществени отношения и работниците и служителите,
полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР в по-лошо положение
от това на останалите работници и служители. Изрично разпоредбата на чл. 188,
ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето
между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Съгласно чл.46, ал.2 ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от
него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако
това отговаря на целта на акта. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо
работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ и
които биха получили по-високо възнаграждение за положения от тях нощен труд при
сумирано изчисляване на работното време. Съдебният състав не възприема
посочената в отговора на въззивната жалба
от въззиваемия практика на други
равни и по-ниски по степен съдилища в
страната, както и счита, че консултацията от проф. Мръчков излага съображения
по приложение на чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ.
На следващо място не се спори, че е налице служебно правоотношение по
чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от
втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните
служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо
работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в
действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за
държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ, бр.69/2008г.,отм. ДВ,
бр.88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо
друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67,
ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива
и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения
по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба
на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство. В цитираните по-горе наредби на министъра на вътрешните работи
безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд се
превръщат в дневни, при сумирано изчисляване на работното време. Но тъй като размерите
на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени
от Министъра на вътрешните работи, то този състав намира,че приложение следва
да намери Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
цитирания нормативен акт, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Неоснователни са доводите на
ответника-въззиваем, че при приравняване на положения нощен труд в
дневен се получава коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд), а
не посочения в исковата молба коефициент 1, 143 (7 часа нощен труд към 8 часа
дневен труд). Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
(чл. 187, ал. 1 ЗМВР). За работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в системата
на МВР работното време се изчислява сумирано за тримесечен период с възможност
за полагане на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал 3 ЗМВР). По-скоро ЗМВР разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8
часа за всеки 24-часов период, което не изключва приложението на общите
правила, както и приравняването на нощния труд към дневния и съответно, не
изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд. Съгласно чл.
140, ал. 2 КТ нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а
съгласно ал. 1 на чл. 140 КТ нормалната продължителност на работното време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Ето защо съотношението между
нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нормалната продължителност на
нощното работно време (7 часа) е 1,143. Възприемането на обратното становище,
както се посочи по-горе, би поставило държавния служител в системата на МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите
държавни служители, чиито правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово
правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита
работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период.
В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете
извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове (след
превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ).
Неоснователни са доводите, че положените от ищеца часове нощен труд следва да
бъде заплатени само с по 0,25 лева на час. На държавните служители в МВР се
изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до
6,00 ч., като условията и редът за изплащане на тези допълнителните
възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер – с негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). Съгласно т. 1
от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. за всеки отработен час през нощта или
за част от него между 22,00 и 06,00 ч. на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0,25 лв. Тази специална
разпоредба съответства на общото правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за
всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. В НСОРЗ е поместена и разпоредбата
на чл. 9, ал. 2, която предвижда при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Касае се за две различни и паралелно
действащи разпоредби, които установяват два отделни способа за овъзмездяване на
положения нощен труд. Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ
се прилагат съвместно, без едната да изключва приложението на другата. Тези
разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т.
е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд (Решение № 14 от 27.03.2012
г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Ето защо приложението на чл.
9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че ответникът е изпълнил
задължението си да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лева за всеки отработен час през нощта.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав приема, че исковата
претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
основание; явява се доказан по основание и акцесорния иск за мораторна
лихва. От събраните доказателства
–писмени такива и приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза, се установяват размерите на всяка от
претенциите- главна и акецосран такава.
Ето защо и като взе предвид, че направените от страна на настоящата
инстанция правни изводи не съвпадат с тези, които е направил
районния съд,въззивният съдебен състав намира, че атакуваното първоинстанционно решение следва
да бъде отменено като неправилно и се постанови друго , с което предявените
искове бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
и с оглед заявеното от ищеца-въззивник искане за присъждане на
съдебно-деловодни разноски същото следва
да бъде уважено,като настоящият съд следва да съобрази заявеното от
ответника-въззиваем във всяка съдебна инстанция възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца-въззивник, поради което определя такова,
на основание чл. 7,ал.2,т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/изм. ДВ бр.45/15.05.2020г./ в размер на 254,33 лева
за всяка една съдебна инстанция.На основание чл. 78,ал.6 ГПК въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на 76,22
лева, изчислена върху уважения размер на претенциите,както и платеното от
сметка на бюджета на НРС възнаграждение от 150 лева на вещото лице и 38,11 лева държавна такса за въззивното
обжалване по сметка на БОС .
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА
Решение № 33/30.01.2020г., постановено по гр.д.№ 1230/2019г. по описа на РС-Несебър,вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, БУЛСТАТ:
*********, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, да заплати на Р.Е.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 1660,55 лева/ хиляда
шестотин и шестдесет лева и петдесет и
пет стотинки/, представляваща трудово възнаграждение за извънреден труд от 241,96
часа, положен в периода от 01.10.2016г.-30.09.2019г. и сумата от 245,01
лева /двеста четиридест и пет лева и
една стотинка/ лихви за забава, изчислени от датата на настъпване на падежа на
всяко задължение за плащане до датата на предявяване на исковата молба, ведно
със законната лихва върху главницата от 1660,55 лева,начиная от подаване на
исковата молба на 03.10.2019г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, БУЛСТАТ:
*********, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, да заплати на Р.Е.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 508,66 лева/петстотин и
осем лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща общата сума на разноски
за адвокатско възнаграждение, извършени за защита пред РС-Несебър и пред
ОС-Бургас.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, БУЛСТАТ:
*********, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, да заплати по сметка на РС-Бургас сумата от 76,22лева,представляваща държавна такса,
изчислена върху уважения размер на претенциите,както и платеното от сметка на
бюджета на БРС възнаграждение от 150 лева на вещото лице .
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, БУЛСТАТ:
*********, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, да заплати по сметка на Окръжен съд-Бургас държавна
такса от 38,11 лева/ тридесет и осем лева и единадесет стотинки/.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове: 1/
2/мл.с.