№ 333
гр. София , 26.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Т. Станимирова
Женя Димитрова
като разгледа докладваното от Людмила Цолова Въззивно частно търговско
дело № 20211001000387 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК вр. чл.729 ал.3 ТЗ и чл.613а
ал.3 ТЗ.
Образувано е по частна жалба на И. Д. С. срещу определение
№260248/24.09.2020г. по т.д.н. № 3391/2014 г. на Софийски градски съд , с
което съдът е отказал да одобри окончателната сметка за разпределение,
изготвена по реда на чл.721 ал.1 ТЗ и представена на съда по
несъстоятелността от синдика на „Даниел пропърти лимитид“ЕООД/н/ с
молба вх.№64947/06.07.2020г. и обявена в Търговския регистър на
10.07.2020г.
В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на така
постановеното определение , поради постановяването му в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Наведени са съображения, извлечени от
разпоредбите на Търговския закон и Закона за особените залози, че
кредиторът запазва в производството по несъстоятелност правата по дадени
му обезпечения, като се удовлетворява в това производство, а
неподновяването на учредения в негова полза особен залог преди изтичането
на 5-годишния срок не е основание те да се счете необезпечен и да се
удовлетвори в последващ ред, след като вземането вече е било включено в
1
списъка на приети вземания с поредност за удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1
ТЗ. Като допълнителен довод срещу законосъобразността на атакуваното
определение частният жалбоподател сочи,че съдът не е имал право да откаже
изцяло да одобри сметката за разпределение,а да я одобри,като евентуално
направи съответна промяна в нея,констатирайки незаконосъобразност /чл.729
ал.1 ТЗ. По тези съображения частният жалбоподател е поискал атакуваното
определение да бъде отменено, а съставената и представена от синдика
окончателна сметка за разпределение - одобрена.
Срещу частната жалба не са постъпили отговори от лицата по чл.729
ал.3 ТЗ.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице и
е насочена срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна по следните
съображения:
От данните по делото за несъстоятелност на „Даниел пропърти
лимитид“ ЕООД/н/, както и от вписванията по партидата му в Търговския
регистър, е видно, че частният жалбоподател С. е кредитор на дружеството с
прието предявено на 20.12.2016г. вземане в размер на 1 344 861,40 лв., за
обезпечаването на което е учреден в негова полза залог върху търговското
предприятие на „Даниел пропърти лимитид“ЕООД/н/, който залог е вписан в
ТР на 27.02.2014г. Вземането е прието в производството по несъстоятелност и
е включено в списъка на приетите вземания , обявен в Търговския регистър на
15.03.2018г., като обезпечено в реда по чл.722 ал.1 т.1 ТЗ. В представената с
доклад вх.№64947/06.07.2020г. на синдика на дружеството в несъстоятелност
Б. М. окончателна сметка за разпределение на събрана в производството по
несъстоятелност сума от 36 000 лв. същата е отнесена изцяло за
удовлетворяване на И. Д. С. като обезпечен със залога кредитор с непогасен
остатък от вземането в размер на 1 196 601,40 лв. Съгласно посоченото в
сметката, сумата 36 000 лв. следва да се счита прихваната от общия размер на
вземането, като дължима за закупения от този кредитор на проведена
продажба чрез преки преговори недвижим имот,представляващ част от
търговското предприятие на длъжника. Окончателната сметка за
2
разпределение е обявена по реда на чл.727 ТЗ на 10.07.2020г. В срока,
предвиден в същата разпоредба, е постъпило писмено възражение срещу нея,
подадено от кредитора на дружеството в несъстоятелност Национална
агенция за приходите. Възражението е основано на тезата,че синдикът е
следвало да съобрази факта,че към момента на извършване на
разпределението кредиторът е бил загубил привилегията си, доколкото
вписването на учредения залог върху търговско предприятие не е било
подновено от него преди изтичането на законоустановения 5-годишен срок ,
съгласно чл.30 ал.2 ЗОЗ, поради което вземането му се явява необезпечено.
С атакуваното определение съдът е приел така направеното от
кредитора НАП възражение за основателно.Позовал се е на практика на
Софийски апелативен съд, мотивирайки крайните си изводи с липсата на
подновяване на вписването на особения залог към датата на съставяне на
окончателната сметка за разпределение – 06.07.2020г., извършено преди
изсрочването на залога – 27.02.2019г., от което е заключил,че привилегията,с
която е прието в производството по несъстоятелност вземането на кредитора
С., е отпаднала. Тъй като при съставянето на сметката за разпределение
синдикът не е взел предвид това обстоятелство , съдът е отказал да одобри
същата.
Така постановеното определение е неправилно.
Безспорно е,че залогът върху търговското предприятие на длъжника
„Даниел пропърти лимитид“ЕООД/н/ е учреден по реда на ЗОЗ през 2014г. ,
т.е. преди изменението на закона с ДВ бр.105 /2016г. В тази му редакция
законът изисква за валидно учредяване на залога върху търговско
предприятие единствено писмена форма на договора с нотариална заверка на
подписите – чл.21 ал.1 ЗОЗ, като според чл.6 от него залогът, учреден по реда
на този закон, следва обезпеченото вземане; същият се погасява само в
хипотезата на чл.7 /която е неприложима към настоящия случай/. Съгласно
редакцията на закона към 2014г., вписването на залога на търговско
предприятие в Централния регистър на особените залози, респ. в Търговския
регистър /чл.21 ал.2 ЗОЗ/ не е елемент от фактическия му състав и има само
оповестително действие – така чл.12 ал.1 и чл.30 ал.1 ЗОЗ повеляват, че
учреденият при условията и по реда на този закон залог е противопоставим на
3
трети добросъвестни лица от момента на вписването му, като добросъвестни
лица по смисъла на посочената разпоредба са тези, които не знаят за
подлежащото на вписване обстоятелство преди вписването да бъде
извършено. По отношение на всички останали лица, на които е известно
учредяването на залога върху предприятието и които теорията и практиката
приемат поради това като недобросъвестни, това подлежащо на вписване
обстоятелство /учреденият залог/ е противопоставимо и без да е вписано.
Становище в този смисъл е застъпено в мотивите към т.1 от ТР
№1/10.07.2018г. по тълк.д.№1/2015г. на ОСГТК на ВКС.
В контекста на изложеното следва да се приеме,че учреденият през
2014г. и вписан в ЦРОЗ залог на търговското предприятие на длъжника
„Даниел пропърти лимитид“ЕООД/н/ е запазил валидността и действието си
като обезпечение на вземането на кредитора му И.С. въпреки липсата на
подновяване на вписването, предвидено в чл.30 ал.2 ЗОЗ. Неподновяването в
този случай не погасява самото обезпечение , за разлика от особените залози,
учредени след 31.12.2016г., при които, с оглед изменението на чл.2 ал.1 ЗОЗ
вр. §49 ал.1 ПЗРЗИДЗОЗ – ДВ бр.105/2016г., вписването има конститутивно
действие и е елемент от фактическия състав по учредяването на
обезпечението.
Вземането е предявено през 2016г. и прието в производството по
несъстоятелност през 2018г. като обезпечено и в списъка по чл.686 ТЗ е
включено с привилегията в ред за удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 ТЗ.
Съгласно чл.618 ТЗ правата на кредитора по даденото му обезпечение се
запазват в производството по несъстоятелност, а основание за изключването
на вземането или на привилегията,с която то се ползва въз основа на даденото
обезпечение може да възникне единствено при успешно проведен
отрицателен установителен иск по чл.694 ТЗ. Веднъж одобрен от съда,
списъкът на приети вземания не може да бъде изменян на друго
основание,освен въз основа на влязло в сила съдебно решение, отричащо
правата на кредитора по вземането му, включено в него. Поддържаното в
съдебната практика становище,че определението по чл.692 ТЗ не се ползва
със сила на пресъдено нещо, има отношение единствено към това,че
съществуването на вземането, респ. на привилегията, с която то се ползва в
производството по несъстоятелност, могат да бъдат оспорени в отделно
4
исково производство, но не дава основание нито на синдика,нито на съда по
несъстоятелността да отказват да зачетат на основание нововъзникнали факти
/напр. неподновяването на вписването/ веднъж одобрения списък на приети
вземания във вида, размера и поредността им на включване в него. Напротив,
синдикът е задължен при изготвянето на сметката за разпределение да
съобрази реда, по който са приети вземанията на кредиторите, заедно със
съответните привилегии и обезпечения по чл.722 ТЗ, а несъответствието на
сметката със списъка е основание съдът да откаже да я одобри или да внесе
съответните корекции в нея, като я измени така,че да съответства на списъка.
В този смисъл е и възприетото в практиката на ВКС – реш. по т.д.№811/12г.
на І т.о.
Допълнителен аргумент в подкрепа на тези разсъждения е и
императива на чл.16 ал.1 ЗОЗ, според която разпоредба вземане,обезпечено с
особен залог, се удовлетворява в производството по несъстоятелност в
поредността по чл.722 ал.1 т.1 ТЗ. В случая учреденото в полза на кредитора
С. обезпечение продължава да съществува валидно и към настоящия момент,
въпреки липсата на подновяване на вписването по вече изложените
съображения. Нуждата от такова подновяване, освен вече изложеното, е и
отпаднала след като обезпеченото със залога вземане е било прието в
универсалното принудително изпълнение, каквото е производството по
несъстоятелност. Предназначението на вписването на особен залог,
извършено преди 2016г., е да брани правата на кредитора със заложното
вземане да се удовлетвори от заложеното имущество по реда на ЗОЗ /в случая
по чл.46 ЗОЗ/ спрямо трети лица.С откриването на производството по
несъстоятелност /което обстоятелство също подлежи на вписване в ЦРОЗ,
съгласно чл.26 ал.3 т.9 ЗОЗ/ кредиторът вече не може да се ползва от този ред
чрез пристъпване към изпълнение върху търговското предприятие, тъй като
синдикът е този,който изпълнява върху цялото имущество на залогодателя –
длъжник.Същият няма задължение да подновява вписването, тъй като с
обявяването на списъка на приетите в производството по несъстоятелност
вземания всички трети лица, включително и останалите кредитори на
несъстоятелността, се считат уведомени и за привилегията, с която приетото
негово вземане се ползва.
Доколкото изготвената от синдика на „Даниел пропърти
5
лимитид“ЕООД/н/ сметка за разпределение съответства на одобрения списък
на приети вземания и липсват данни,обосноваващи извод за наличие на друга
незаконосъобразност, допусната при изготвянето й, същата подлежи на
одобряване.
Като е достигнал до различен правен резултат по неправилни мотиви,
Софийски градски съд е постановил неправилен съдебен акт, който подлежи
на отмяна.
Така мотивиран , съставът на Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №260248/24.09.2020г. по т.д.н. № 3391/2014 г.
на Софийски градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОДОБРЯВА окончателната сметка за разпределение, изготвена по
реда на чл.721 ал.1 ТЗ и представена на съда по несъстоятелността от синдика
на „Даниел пропърти лимитид“ЕООД/н/ Б. М. с доклада му вх.
№64947/06.07.2020г. и обявена в Търговския регистър на 10.07.2020г.
Определението подлежи на обявяване в Търговския регистър, в
изпълнение на което препис от същото да се изпрати на Агенцията по
вписванията.
Определението подлежи на вписване в книгата по чл.634в ТЗ
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6