Р Е Ш Е Н И Е
№ ____
Гр.София,12.03.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при секретаря Екатерина Калоянова по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
С решение от 11.01.2019 г. по гр.
дело № 54859/2017 г. на Софийски районен съд, ГО, 58 състав, съдът е отхвърлил предявените от „З.А.Д.Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********със седалище и
адрес на управление ***, пл.“********срещу С.О., гр.София, ул. "*********установителен
иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за признаване за
установено, че С.О. дължи на „З.А.Д.Б.В.И.Г.“ АД сумата от 2
032,54 лв., ведно със законната
лихва считано от 09.08.2017 г. до окончателното й изплащане,
представляваща платеното от
ищцовото дружество застрахователно обезщетение
по риск "Каско" за претърпени имуществени вреди на лек автомобил
марка „КИА", модел
„СИЙД“ с рег.№ *********, собственост на „Йелоу
333 АД“ причинени вследствие настъпило застрахователно събитие – ПТП на 30.01.2017 г. в гр. София, при което
посоченият автомобил КИА",
модел „СИЙД“ с рег.№ *********, управляван от И.А.М., попаднал в необозначена и
несигнализирана дупка на пътното платно от пътен участък при
движение по ул. "К." пред № 1. С решението ищцовото
дружество е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 100 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част от исковете.
Недоволен от така постановеното
решение е останал ищецът „З.А.Д.Б.В.И.Г.“ АД,
който го обжалва с доводи за необоснованост и неправилност поради нарушения на
материалния закон, както и неправилно приложение процесуалните правила за
разпределяне на доказателствената тежест в процеса. По-конкретно поддържа, че от
събраните по делото писмени доказателства, вкл.чрез заключението на вещото лице
по САтЕ, се установява механизма на процесното ПТП, както и
причинно-следствената връзка между механизма на произшествието и нанесените
щети. Прави доказателствени искания на основание чл. 266, ал. 3 ГПК за
допускане до изслушване показанията на двама свидетели, както и за назначаване
на повторна САтЕ във въззивното производство. Искането към въззивната инстанция
е да отмени обжалваното решение и уважи предявения иск. Претендира разноски, включително
за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – С.О. в писмено становище от 06.03.2017 г. оспорва жалбата, като поддържа, че от събраните
в първоинстанционното производство доказателства не се установява
местоположението на процесното ПТП, нито това на необозначената и несиганализирана
дупка. Сочи, че ищецът не се е ползвал от процесуалната си възможност да оспори
приетата по делото САтЕ. Противопоставя се на назначаването на повторна САтЕ,
както и на допускането на свидетелски показания във въззивното производство.
Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно, а при условията на евентуалност да намали размера на
претендираното обезщетение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Според уредените в чл.269 от ГПК правомощия на въззивния
съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на
правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата. В случая съдържащите се в жалбата оплаквания са за допуснати нарушения
на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост.
Предявеният пред първоинстанционният съд иск е осъдителен, при
правна квалификация чл. 410, ал.1 от КЗ във вр. чл. 49 ЗЗД, за дължимост на
сумата от 2 032,54 лв., представляваща платеното от ищцовото дружеството
застрахователно обезщетение по риск
"Каско" за претърпени имуществени вреди на лек
автомобил марка „КИА",
модел „СИЙД“ с рег.№ *********, собственост на „Йелоу
333“ АД, причинени вследствие настъпило застрахователно събитие – ПТП на 30.01.2017 г. в гр. София, при което
посоченият автомобил „КИА",
модел „СИЙД“ с рег.№ *********, собственост на „Йелоу
333“ АД и управляван от И.А.М.,
попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно от пътен участък при движение по ул. "К."
пред № 1.
Въззивният съд намира, че обжалваното
решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в
рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност,
поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът
счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка
със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното
съдебно решение е допустимо. Същото обаче е неправилно, като въззивният състав излага
собствените си мотиви по-надолу.
При съвкупната
преценка на събраните по делото писмени доказателства
– Декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско
Стандарт“, Описи на претенции от 01.02.2017 г. и от 29.03.2017 г., заключение на вещото лице
по приетата и неоспорена от страните в процеса САтЕ, решаващият въззивен състав
приема за установено, че на 31.01.2017
г. лек автомобил „КИА", модел „СИЙД“ с рег.№ *********, собственост на „Йелоу 333“ АД и управляван от И.А.М. при
движение по ул. "К." пред № 1
попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно от пътен
участък. Видимите щети по лекия автомобил са увредена облицовка на предна
броня, спойлер на предна броня, решетка на предна броня, греда на преден мост и
преден ляв носач. Според авто-техническа експертиза, приета от районния съд,
щетите на лекия автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие
по средни пазарни цени са на стойност 2 032,54 лв. и съответстват на механизма
на произшествието, описан в Декларация за настъпване на застрахователно събитие
по полица „Каско Стандарт“ и Описи на претенции от 01.02.2017 г. и от 29.03.2017 г. и са в причинно-следствена
връзка с механизма на процесното ПТП.
При тези данни необоснован е изводът на СРС, че ищецът
не е провел пълно и главно доказване на твърденията си в исковата молба за
настъпване на ПТП вследствие попадане в необезопасена и несигнализирана дупка
на пътното платно. Вещото лице по САтЕ твърди, че по процесния пътен участък на
доста места има неравности, някои от тях с дълбочина до 10 см, като към момента
на огледа не е констатирано наличието на пътни знаци № А12 – „Неравности по
пътя за движение“ и № А13 – „Изкуствени неравности по пътя за движение“.
Настоящата съдебна инстанция счита, че механизмът на ПТП, както и вредите,
настъпили от него, кореспондират изцяло с останалите писмени доказателства,
събрани по делото, вкл. заключението на вещото лице по авто-техническа
експертиза, неоспорена от ответника.
За установяване на механизма на ПТП пред настоящата
въззивна инстанция е разпитан като свидетел участникът в ПТП И.А.М., чийто показания изцяло кореспондират
със заключението на вещото лице по САтЕ и от които се установява, че на 30.01.2017
г. управляваният от него лек автомобил „КИА", модел „СИЙД“ с рег.№ *********, собственост на „Йелоу 333“ АД на ул. „К.“ пред № 1 е попаднал в дупка на пътното платно, тъй като
настилката била покрита със сняг, а неравността на пътното платно не е била
сигнализирана по никакъв начин.
Като взе предвид съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства пред двете инстанции, настоящият съдебен състав
намира за установено, че описаните в
исковата молба и в свидетелките показания щети, върху процесния лек автомобил,
съответстват на механизма за попадане на автомобила в дупка на участък от
пътното платно, която не е сигнализирана и обезопасена.
Съгласно чл. 410, ал.1, изр.1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на причинителят на вредите, до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
От анализа на цитираната разпоредба се налага извода, че за възникване на
регресното право на застрахователя по имуществена застраховка отговорния за
деликта е необходимо да са налице следните три групи юридически факти: от една
страна възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на основание
непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл. 47-49 от ЗЗД, при които
суброгацията на застрахователя също е допустима (така изрично т.15 от ППВС №
7/1978 г.), от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено
застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на
вредите и на трето място – извършено валидно плащане по него от застрахователя
в обезщетение на настъпилите вреди.
В настоящия случай отговорността на ответника
произтича от обстоятелството, че като възложител на работа по смисъла на чл.
49 от ЗЗД обективно е допуснал наличието на дупка на пътното платно, сама
по себе си създаваща опасност за движението по пътищата, която не е
отремонтирал или обезопасил. Съгласно чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. В §1, т.13 и 14
от ПЗР на ЗП е дадена легална дефиниция на дейностите по ремонт и поддържане, а
именно: ремонт на пътища е дейност по възстановяване или подобряване на
транспортно-експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в
съответствие с изискванията на движението. Поддържането на пътищата е дейност
по осигуравяне на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно
движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита
на пътищата и водене на техническа отчетност. Следователно, по силата на
специален закон на ответника като стопанин на общински път, публична общинска
собственост (чл. 8 ал. 3 от ЗП и § 1 т.1 от Наредба № 1/17.01.2001 г. за
организацията на движението по пътищата), е възложено да полага грижа по
недопускането и отстраняването на дупки по общинските пътища. Неговата отговорност,
като гаранционно-обезпечитална, е обективна: независимо от наличието или
липсата на вина, той отговаря за действията или бездействията на работниците,
които е натоварил с извършване на възложената работа. От събраните
доказателства по делото се установи, че и останалите юридически факти,
предвидени в хипотезата на чл. 410 ал. 1 от КЗ, са осъществени – увреденият е
бил застрахован при ищеца, а последният е изплатил застрахователното
обезщетение в размер на 2 032,54 лв.,
като ремонтът е възложен и изпълнен от доверен на застрахователя сервиз „Е.С.С.“
АД. Ето защо, искът относно спорното право като доказан по своето основание,
следва да бъде уважен в предявения размер, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.08.2017 г. до
окончателното й изплащане.
В упражнение на правомощията си по
чл.271 от ГПК и поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции
въззивния съд е длъжен да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови
друго, с което да уважи предявения иск по чл.410, ал.1 от КЗ.
При този изход на делото и на основание чл.78
ал. 1 от ГПК на въззивника-ищец следва да се присъдят сторените в
производството пред районния съд и във възззивното производство съдебни
разноски, в общ размер на 1 320,42 лв.,
от които 528, 04 лв. сторени разноски за адвокатско възнаграждение и държавна
такса в първоинстанционното производство, 300 лв. депозит за вещо лице по САтЕ
и 492, 38 лв. сторени разноски във въззивното производство.
Водим от горното, Софийски градски
съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 9478 от 11.01.2019 г. по
гр. дело № 54859/2017 г. на Софийски районен съд, ГО, 58 състав, вкл. в частта
за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. „*********, да заплати на „З.А.Д.Б.В.И.“ АД, ЕИК
********със седалище
и адрес на управление ***, пл.“********сумата от 2 032,54 лв., представляваща платеното от ищцовото дружество
застрахователно обезщетение по риск
"Каско" за претърпени имуществени вреди на лек
автомобил марка „КИА",
модел „СИЙД“ с рег.№ *********, собственост на „Йелоу
333“ АД и управляван от И.А.М., причинени
вслествиенастъпило застрахователно събитие – ПТП на 30.01.2017 г. в гр. София,
при което посоченият автомобил попаднал в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно от пътен участък при движение по ул. "К."
пред № 1, ведно със законната
лихва върху нея считано от 09.08.2017 г. до окончателното й изплащане,
ОСЪЖДА С.О., с
адрес: гр. София, ул. „*********, да заплати на „З.А.Д.Б.В.И.“
АД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***, пл.“********на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сторените в производството пред районния съд и във
възззивното производство съдебни разноски в общ размер на в общ размер на 1 320,42 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.