МОТИВИ

към Присъда № 1 на С. районен съд от 20.01.2020 г.

по НОХД № 458/2019 г. по описа на същия съд

 

С обвинителен акт на С. районна прокуратура А.Я.К., с адрес ***, е обвинен в престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Пред съда подсъдимият, в присъствието на упълномощения му защитник адв. П.М., заявява, че признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласието си за тези факти да не се събират доказателства.

Съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направените от подсъдимия самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е постановил провеждане на съкратено съдебно следствие.

В хода на съдебните прения прокурорът заявява, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните доказателства, поради което същият следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а от НК да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в минималния предвиден от закона размер, чието изпълнение да бъде отложено за определен от съда изпитателен срок на основание чл. 66 от НК.

Защитникът на подсъдимия – адв. П. М., изразява становище, че с оглед самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на съдебното следствие доказателства за характеристичните му данни, същият следва да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, в което е обвинен, за което да му бъде наложено справедливо наказание при отчитане на смекчаващите отговорността му обстоятелства, за които по делото са събрани доказателства.

Подсъдимият изцяло се солидаризира с речта на защитника си в хода на съдебните прения.

При упражняване на правото си на последна дума подсъдимият отново заявява, че е виновен по обвинението и че ще се стреми да поправи поведението си, както и изразява съжаление за деянието си.

По реда на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият признава следната фактическа обстановка:

 Подсъдимият А.Я.К. и свидетелката Г.Л.Г. сключили граждански брак на 02.03.2012 г. в гр. С.. По време на брака им, на 01.04.2012 г. се родил синът им Д. А. К..

С влязло в сила на 16.03.2016 г. като неподлежащо на обжалване решение № ../16.03.2016 г. по гр. д. № ../2016 г. по описа на РС – Д. бракът между подсъдимия и св. Г. (с брачно фамилно име К.) бил прекратен с развод на основание чл. 50 от СК поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие. Съгласно утвърденото с това решение споразумение между съпрузите относно последиците от прекратяването на брака им, упражняването на родителските права и задължения по отношение на малолетното дете Д.А. К. било предоставено на неговата майка Г.Л. К. (с фамилно име след развода Г.) и местоживеенето на детето било определено при нея, а подс. А.К. се задължил да му заплаща, чрез неговата майка и законен представител Г.Г., месечна издръжка в размер на 105 лв., считано от влизане на решението в сила до промяна на обстоятелствата.

След влизане на решението в сила малолетният Д. К. останал да живее при майка си, с която живее и понастоящем в гр. С.. Подсъдимият – негов баща, бил строител и работел по различни обекти без да сключва трудов договор. Той не се интересувал от детето си, не полагал грижи за него и не заплащал дължимата на детето издръжка.

За периода от 16.03.2016 г. до 31.08.2019 г., т. е. за 41 пълни месеца, общият размер на задълженията на подсъдимия за месечна издръжка на детето му Д. А. К. бил 4305 лв.

Подсъдимият А.Я.К. е роден на 16 октомври 1988 г. в гр. С., български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, разведен, с основно образование, не работи, ЕГН **********.

Със споразумение, одобрено на 25.03.2009 г. по НОХД № ../2009 г. по описа на РС – Д. и влязло в сила на същата дата, подсъдимият е признат за виновен за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, извършено на 07.03.2009 г. в гр. Д., за което му е наложено наказание „пробация” при следните пробационни мерки: 1/. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца и 2/. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца, като на основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК същият е лишен и от право да управлява МПС за срок от 10 месеца, считано от 07.03.2009 г.

По делото няма данни за изтърпяване на наложените на подсъдимия наказания по НОХД № ../2009 г. на РС – Д.. Поради това за дата на изтърпяването му по смисъла на чл. 88а, ал. 1 от НК следва да се счита денят, следващ погасяване на изпълнението му по давност съгласно чл. 82, ал. 1, т. 5, ал. 2 и ал. 4 от НК – 26.03.2012 г. В двегодишен срок от тази дата, а именно до 26.03.2014 г., подсъдимият не е извършил ново умишлено престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода, поради което на основание чл. 88а, ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК към 27.03.2014 г., т. е. преди началния момент на периода на инкриминираното в настоящото наказателно производство деяние, осъждането на подсъдимия по НОХД № ../2009 г. на РС – Д. и последиците му са заличени независимо от предвиденото в закон или указ.  

Съдът приема така изложената фактическа обстановка за безспорно установена въз основа на направеното от подс. К. самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство № 136/2019 г. на РУ – С. гласни доказателства: показания на свидетелката Г.Г. (протоколи на л. 45-46 от ДП и л. 48-49 от ДП); писмени доказателства  – копие на заверен препис от решение № ../16.03.2016 г. по гр. д. № 329/2016 г. по описа на Районен съд – Д. (л. 13-14); писмо изх. № 0404-103/17.07.2019 г. от Кмета на Община С. (л. 24); справка за декларирани данни от подсъдимия, издадена от Началника на отдел „Местни данъци и такси” в Община С. (л. 25); справка за декларирани  данни от подсъдимия, издадена на 16.07.2019 г. от Кмета на Община Д. (л. 27); удостоверение изх. № **********/16.07.2019 г., издадено от отдел „Местни данъци и такси” в Община Д. по декларирани данни от подсъдимия (л. 28); справка от регистъра на трудовите договори, воден от Националния осигурителен институт относно актуалното състояние на всички трудови договори на подсъдимия (л. 30); писмо изх. № 115/2019 г. от 17.07.2019 г. от Районна прокуратура – С. (л. 31); справки за преминаване през ГКПП на Република Б. на Г.Л. К. и Д. А. К. за периода от 01.01.2016 г. до 30.09.2019 г. (л. 33 и л. 34); справка за съдимост за подсъдимия (л. 53); справка-характеристика за подсъдимия (л. 56); декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия (л. 58), както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство – характеристика изх. № 19/29.11.2019 г., издадена от Кмета на с. Д., Община Д..

При така установената фактическа обстановка, правните изводи на съда са следните:

 Подсъдимият А.Я.К. е осъществил съставомерните от обективна страна признаци на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.

С влязло в сила на 16.03.2016 г. решение № ../16.03.2016 г. по гр. д. № 329/2016 г. по описа на РС – Д., е утвърдено споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, по силата на което подсъдимият се е задължил да заплаща на малолетния си син Д. А. К., чрез неговата майка и законен представител Г.Л.Г., месечна издръжка в размер на 105 лв., считано от 16.03.2016 г. Утвърденото от съда споразумение има последици на влязло в сила съдебно решение, включително подлежи на принудително изпълнение по арг. от чл. 404, т. 1 от  ГПК, следователно с утвърждаването на споразумението подсъдимият е осъден да заплаща издръжка на детето си.

Подсъдимият не е изпълнил задължението си да заплаща издръжка на сина си Д. А. К. в размер на повече от две месечни вноски в периода, за който се отнася обвинението, а именно от 16.03.2016 г. до 31.08.2019 г.

Трайно продълженото в горепосочения период бездействие на подсъдимия, изразяващо се в неизпълнение на задължението му за плащане на издръжка на месечни вноски, е осъществено от него съзнателно, тъй като подсъдимият е знаел, че е осъден да заплаща издръжка на детето си, но не е платил изискуемите вноски за издръжката.

Съзнателното неизпълнение на задължението за заплащане на присъдена издръжка на низходящ в размер на повече от две месечни вноски е съставомерно от обективна и субективна страна като престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Ето защо съдът намира, че подсъдимият А.Я.К. виновно е извършил престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

За това престъпление алтернативно са предвидени наказания лишаване от свобода до една година или пробация.

Подсъдимият не е заплатил на ненавършилото пълнолетие свое дете Д. А. К. дължимата и съдебно установена издръжка за инкриминирания период, поради което не са налице основания за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК /в този смисъл са задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 2 от ППВС № 7/1985 г./. Подсъдимият не е изпълнил това свое задължение и до постановяване на присъдата, поради което не са налице основания за прилагане на поощрителната разпоредба на чл. 183, ал. 3, изр. първо от НК.

 При определяне на вида на наказанието, което да наложи на подсъдимия измежду алтернативно предвидените в закона – „лишаване от свобода” или „пробация”, съдът взе предвид сравнително невисоката степен на обществена опасност на дееца като извършител на престъпление, както и следните смекчаващи обстоятелства – критичност към деянието, пълна реабилитация на основание чл. 88а от НК по единственото му предходно осъждане, настъпила преди началната дата на периода, в който същият е извършил инкриминираното в настоящото производство деяние и липса на трудова заетост, която да му осигурява относително постоянни доходи за изпълнение на задължението за издръжка.

Ето защо при горепосочените обстоятелства, които съдът прие за смекчаващи отговорността на подсъдимия при избора на наказание между алтернативно предвидените в чл. 183, ал. 1 от НК наказания „лишаване от свобода” и „пробация” и на основание чл. 54 от НК съдът му наложи по-лекото от наказанията, предвидени в чл. 183, ал. 1 от НК, а именно – пробация. Тези смекчаващи обстоятелства обаче не са нито изключителни, нито многобройни, поради което не обосновават извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание – пробация, ще се окаже несъразмерно тежко за подсъдимия, за да бъде то заменено с глоба от 100 лв. до 500 лв. на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “в” от НК. Това е така, защото подсъдимият в инкриминирания период подсъдимият не  е платил нито една вноска от задължението си за издръжка на своя син.

При определяне на конкретния брой, видове и продължителност на пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 – 6 от НК, съдът взе предвид вече изложените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и социалното и материално негово положение. Съдът обаче отчете и продължителния период на инкриминирано неизпълнение на задължението на подсъдимия за заплащане на издръжка на детето му, в част от който издръжката е била поета от Община С. (вж. гореобсъденото писмо от кмета на общината, л. 24 от ДП) – като обстоятелство, което е релевантно като отегчаващо такова не за избора на вида наказание измежду алтернативно предвидените в закона „лишаване от свобода” и „пробация”, а за определяне на вида и продължителността на пробационните мерки.

Поради това и все пак при превес на смекчаващите обстоятелства съдът определи на подсъдимия следните пробационни мерки с продължителност над минималната (6 месеца), но и значително под средната (1 година и 9 месеца) съгласно чл. 42а, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 и 2 от НК - “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 9 месеца, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице в периодичност два пъти седмично; “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 9 месеца, а така също определи на подсъдимия и пробационна мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото” с продължителност 100 часа годишно за срок от 1 година, чиято продължителност е минималната съгласно чл. 42а, ал. 3, т. 3, вр. ал. 2, т. 6 от НК. Определянето на пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото с минимална продължителност съгласно закона е според съда наложително, за да допринесе за осъзнаване от подсъдимия, че с раждането си децата престават да бъдат само естествен резултат на стремеж за възпроизводство и стават отговорност преди всичко за родителите си. Подсъдимият е млад, здрав и безработен, поради което тази пробационна мярка нито е неизпълнима, нито ще ограничи някаква негова сериозна трудова заетост, за каквато няма данни по делото.

С оглед изложените по-горе съображения за съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът намери за неподходящо определяне на пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 3-4 от НК – “ограничения в свободното придвижване” и “включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие”. Подсъдимият не работи по трудов договор, поради което съдът не му определи пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 5 от НК, а именно „поправителен труд”, която съгласно чл. 43, ал. 1 от НК се изпълнява по конкретната месторабота на осъдения. Затова и с оглед липсата на трудова заетост на подсъдимия съдът му определи, както се посочи по-горе, пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК – „безвъзмезден труд в полза на обществото”.

Предвид обстоятелството, че с оглед изявлението на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК съдът е постановил определение по чл. 372, ал. 4 от НПК и е проведено съкратено съдебно следствие, в съответствие с чл. 373, ал. 2 от НПК наказанието на подсъдимия е определено при условията на чл. 58а от НК. В чл. 58а, ал. 1 от НК е предвидено намаляване на определеното наказание на подсъдимия с една трета само ако то е „лишаване от свобода”. За случаи като конкретния, когато съдът е приел, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, с оглед които и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко за подсъдимия и поради това в съответствие с чл. 54 от НК му е наложил алтернативно предвиденото по-леко наказание „пробация”, по силата на изричната разпоредба на чл. 58а, ал. 5 от НК (която също е приложима за индивидуализацията на наказанието в хипотезите на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК), това наказание не подлежи на намаляване с една трета.

Съдът намира, че така наложеното на подсъдимия наказание, а именно “пробация” при пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 9 месеца, която да се изпълни чрез явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице в периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 9 месеца и „безвъзмезден труд в полза на обществото” с продължителност 100 часа годишно за срок от 1 година, е справедливо и е от естество да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

На досъдебното производство, както и в съдебното производство не са извършени разноски, които на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да бъдат възложени на подсъдимия.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: