РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1257
гр. Пловдив, 21 юни 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесети май
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 555 по
описа за 2021 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
2. Образувано
е по жалба на К.К.К., с ЕГН **********, с адрес,***,
чрез пълномощник адвокат Б.М., против Решение № 2153-15-34/15.02.2021 г. на Директора
на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане №
РНП-1-4-15-00856076/17.12.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ - гр. Пловдив за възстановяване недобросъвестно получена сума за
пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 87 735,70 лева, от които
главница за периода от 01.01.2010 г. до 30.06.2020 г.
в размер на 53 147,10 лева и законна лихва в размер на 34 588,60
лева, начислена на основание чл. 113 от КСО до 17.12.2020 г., както и
допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО до окончателното погасяване на
задължението.
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност и се иска отмяна на оспорения административен
акт. В молба вх. № 6507/12.04.2021 г. по описа на съда (л.153) е направено възражение за изтекла погасителна
давност. Претендират се сторените в производството разноски. Допълнителни
съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.
3. Ответникът по жалбата – Директор
на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се,
че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и
правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока се
излагат допълнително в писмено становище, приложено по делото. Претендира се
присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. Както вече бе казано, с Решение №
2153-15-34/15.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е потвърдено
Разпореждане № РНП-1-4-15-00856076/17.12.2020 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив за възстановяване недобросъвестно
получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на
87 735,70 лева, от които главница за периода от 01.01.2010
г. до 30.06.2020 г. в размер на 53 147,10 лева и законна лихва в размер на
34 588,60 лева, начислена на основание чл. 113 от КСО до 17.12.2020 г., както
и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО до окончателното погасяване на
задължението.
6. За да постанови този резултат,
горестоящият в йерархията административен орган е приел за установено следното:
С
Разпореждане № **********, Протокол № N01037/03.05.2006 г. (л. 11), считано от 25.09.2005 г. е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на К.К.К.,
ЕГН ********** на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО при зачетен осигурителен
стаж от първа категория 12 г. 06 м. и 10 дни, трета категория 15 г. 04 м. и 13
дни и стаж, положен по условията на чл. 104, ал. 3 от КСО - 03 г. 05 м. и 02
дни, общ осигурителен стаж превърнат към трета категория - 46 г. 06 м. и 06 дни
и осигурителен доход за тригодишен базисен период преди 01.01.1997
г. (от 01.01.1991 г. до 31.12.1993 г.) – 172 540,00
лв. и от 01.01.1997 г. до 09.11.2000 г. - 1488.12 лв.
Към 25.09.2005 г., датата от която е отпусната пенсията, лицето има навършена
възраст 53 г. 05 м.
При
извършена проверка на правомерността на отпуснатата на К. пенсия, от същия с Писмо
изх. № К - 4524/06.02.2013 г. (л. 18)
и Писмо изх. № МП - 37483#1/18.06.2013 г. (л. 26)
е изискано представяне на оригинални документи за стаж. В предоставените с писмата
срокове, лицето не е представило изисканата информация и документи.
На
12.08.2013 г. със собственоръчна декларация (л. 33)
К. декларира част от периоди на положен стаж, а за други периоди твърди, че не
си спомня къде е работил и не може да представи документи, тъй като не са му
върнати след отпускането на пенсия.
Посочено
е в тази връзка, че съгласно чл. 9, ал. 1 от НПОС (в редакцията през процесния
период) за административния орган липсва нормативно установено задължение да
съхранява в пенсионните досиета на лицата документи за осигурителен стаж.
Отделно от това, тези документи не са част от задължителното съдържание на
пенсионната преписка, а подлежат на връщане на лицата след произнасяне на
административния орган, поради което в тежест на К. е да докаже претендирания в
административното производство стаж, въз основа на който му е отпусната личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Като
неоснователни са приети твърденията на лицето в подкрепа на тезата му за
добросъвестност, а именно, че пенсията му е отпусната въз основа на документи,
съставени и представени пред административния орган от съответните работодатели
и решението за отпускане на пенсия е изцяло на административния орган.
Установено
е, че в ТП на НОИ - Пловдив е постъпила информация за образувана прокурорска
преписка № 2818/2016 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив, по която са
приобщени писмени доказателствени средства (оригинални пенсионни досиета), сред
които е и досието на К.К.К. и оригинал на Трудова
книжка № 3325, издадена на 30.05.1975 г. от МЗ „А. Иванов“ Пловдив на негово
име. В тази връзка е стартирана процедура по установяване на осигурителния стаж
на лицето и правомерността на отпуснатата му пенсия.
В
рамките на развилото се производство е установен действително придобит от К. осигурителен
стаж, както следва:
-
7 г. 10 м. и 29 дни от втора категория труд;
-
16 г. 8 м. и 25 дни от трета категория труд;
-
общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд по чл. 104 от КСО -
26 г. 7 м. и 16 дни.
Констатирано
е, че не е доказан положен труд за периоди, както следва: от 12.10.1973 г. до
14.03.1977 г. при осигурител „Маришки Басейн“ по Удостоверение обр. УП 3 № 401/24.08.2001 г.; от 20.03.1977 г. до
30.09.1989 г. при осигурител Завод „Вулкан“ по Удостоверение обр. УП 3 № 357/05.04.2002 г. и от 24.11.1989 г. до 04.11.1996
г. при осигурител Завод „Мраз“ по Удостоверение обр. УП
3 № 538/14.10.2001 г., зачетени от първа категория труд, при отпускане на
пенсията за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и
представени от К. с негово Заявление вх. № 15125/15.03.2006 г. документи.
Въпросът
относно правото но пенсия на К. е посочено, че е разрешен с влязло в сила Разпореждане
№ **********/Протокол № N01383/29.09.2020 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване, с което е отменено Разпореждане № **********/Протокол №
N01037/03.05.2006 г. и всички последващи и е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО на К.К.,
считано от 01.06.2018 г. (л.
108 – 109).
При
извършена проверка на оригиналното пенсионно досие на К. (л. 162 и сл.) е установено, че от него е подадено
заявление за отпускане на пенсия с вх. № 15125/15.03.2006 г., към което са
приложени документи за осигурителен стаж, който не е действително придобит от
него, в следствие на което на същия е отпусната пенсия при благоприятните
условия на § 4 от ПЗР на КСО, без да има право на такава. Според
административния орган, К. безспорно е съзнавал, че няма право на въпросната
пенсия, тъй като не е полагал труд при осигурители, за които е представил
документи за стаж и доход, поради което същият се явява недобросъвестен по
отношение на неправомерно получените суми. Отделно от това е прието, че К. е
съзнавал, че няма стаж със зачетена продължителност от първа категория, даващ
възможност за пенсиониране при по-благоприятни условия на значително по-ранна
възраст – 53 години и 05 месеца при възраст за пенсиониране на мъжете по общите
условия за трета категория през 2006 г. – 63 години.
Като
неразделна част от решението е приложена справка за размера на задължението по
Разпореждане № РНП-1-4-15-00856076/17.12.2020 г. (л. 133 – 136).
7. В хода на съдебното производство по
делото са приети, представени от ответника: Писмо изх. № 63710/11.03.2021 г. от
Районен съд – Пловдив, ведно с приложеното към него копие на Постановление за
разделяне на досъдебно производство от 24.06.2020 г. (л. 143 и сл.); копие на Протокол на заведените в
управлението заявления за дата 15.03.2006 г. (л. 154); заверено копие на документите, съдържащи се в
пенсионното досие на името на К.К., налични по
прокурорска преписка № 5645/2020 г. (ДП № 282/2020 г. в Икономическа полиция),
както следва: Заявление вх. № 15125/15.03.2006 г., подадено от жалбоподателя до
Директора на РУСО; Трудова книжка № 3325, издадена на К.К.К.
от МЗ „А. Иванов“ на 30.05.1975 г.; Удостоверение обр.
УП-2 № 537/14.10.2001 г., издадено от „МРАЗ“ АД; Удостоверение обр. УП-2 № 37/12.07.2005 г., издадено от „Интермес“ ЕООД; Разпореждане № ********** № 74/Протокол № N01037 от 03.05.2006 г. на Ръководител
„ПО“ в ТП на НОИ – Пловдив; Справка обр. 01 по ЕГН на
лицето; Молба от К.К.К. *** от 15.03.2006 г., с която
са приложени документи за трудов стаж, които се иска да бъдат съобразени при
определяне правото и размера на пенсията и които желае да се впишат в УП-1 стр.
2 от длъжностното лице при РУСО – отдел „Пенсии“; Удостоверение № 11/28.03.2006
г., издадено от „Интермес“ ЕООД; писмо изх. №
5183/20.03.2006 г., адресирано до К. – в 5 екземпляра; писмо изх. № МП-37483#1 от 18.06.2013 г. до К.К., ведно с данни за изпращането му на лицето; Резултати от
пресмятането на коефициентите на пенсията на лице по ЕГН; Пълномощно, с което К.К.К. упълномощава Неделя Герова Ненова да подаде молбата за
пенсиониране и всички документи в Дирекция „Пенсии“ в град Пловдив и да го
подписва, където е необходимо; Декларация от К. от 28.03.2006 г., 3 бр. справки
от Персоналния регистър на НОИ за осигурените лица (л. 161 и сл.).
8. Отново в хода на настоящото съдебно
производство, по реда на чл. 176 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК са дадени
обяснения от жалбоподателя.
Същият
заявява, че не си спомня точно дата и месец, на които е подадено заявлението за
отпускане на пенсия. Спомня си, че годината е била 2008 г. или 2009 г. Не
съхранява документи, които да удостоверят точната дата на подаване на
заявлението за пенсия, защото не ги е подавал лично. Някаква фирма ги е подала,
на която той е предоставил трудовата си книжка, за да му изчислят стажа. Не
може да каже кой служител е приел документите, тъй като той лично не ги е
подавал. Заявява също така и че не познава Александрина Димитрова Георгиева и
нито я е виждал, нито знае коя е.
Други
доказателства в хода на настоящото производство не са ангажирани от страните.
ІV. За
правото:
9. Оспореният административен акт – Решението на Ръководител ТП на
НОИ - Пловдив е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от
закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила.
Действително следва да се
констатира, че Решение № 2153-15-34/15.02.2021 г. е подписано със запетая не от
органа, сочен като негов издател, но това обстоятелство не променя крайния
извод, че същото е издадено от материално компетентен орган. В тази насока по
делото са ангажирани доказателства, че оспореният административен акт е издаден
от името на Директор ТП на НОИ - Пловдив и е подписано от Р.П. на длъжност
Началник отдел „Административен” в ТП на НОИ Пловдив, поради обстоятелството,
че титулярят - Розалия Д.е била в платен отпуск за периода 08.02.2021 г. -
16.02.2021 г. включително (така писмени доказателства на лист 137 по делото), поради което Д.е била
замествана при осъществяване на възложените и от закона функции, а в случая при
осъществяване на компетентността й по чл. 117 от КСО от друг служител на същото
учреждение. Необходимо е още да се добави, че съгласно задължителните
разяснения, дадени в ТР № 4/2004 г. на ВАС на РБ, заместването се извършва в
случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да
ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато
функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед,
отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. В
случая, безспорно е налице тази хипотеза, тъй като Д., поради обстоятелството,
че е в платен отпуск, е в обективна невъзможност да изпълнява правомощията си
за период от седем работни дни, поради което Управителят на НОИ е определил Р.П.
- Началник отдел „Административен” в ТП на НОИ Пловдив да я замества.
10. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно
производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 2
от КСО (в приложимата редакция) административен акт от компетентен орган –
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ.
За пълнота следва да се добави,
че съгласно чл. 98, ал. 2 от КСО (в приложимата редакция) посочен като правно
основание за неговото издаване, длъжностните лица по ал. 1 издават
разпореждания за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии, а като оправомощен субект в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО е посочено
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в териториалното поделение на НОИ, или други длъжностни лица,
определени от Ръководителя на териториалното поделение на НОИ. С разпоредбата
на чл. 98, ал. 2 от КСО (в приложимата редакция) е въведено специално правило
относно възстановяването на сумите за неправилно изплатени суми за пенсии и
именно поради това се изключва приложението на общата разпоредба на чл. 114,
ал. 3 от КСО. Съгласно тази разпоредба длъжностните лица по ал. 1 издават
разпореждания и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии.
Дължимите суми по разпорежданията се събират чрез удръжки от пенсията, съгласно
чл. 114а, ал. 3 или чрез предвидените в чл. 114, ал. 5 способи. Когато се касае
до възстановяване на суми, произтичащи от неправилно изплатени пенсии,
компетентен да издаде съответното разпореждане, е органът, посочен в чл. 98,
ал. 2 от КСО, ето защо в случая разпореждането е издадено от компетентен орган.
В нормата на чл. 114, ал. 1
от КСО (също посочена като правно основание за издаване на процесното
разпореждане)
е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания, се
възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. В
чл. 114, ал. 2 от КСО е посочено, че добросъвестно получените суми за
осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с
изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва
до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1. по чл. 40, ал. 7,
чл. 54е и чл. 54м, ал. 2, т. 2; 2.
когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат
значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане; 3. на
изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени
доказателства при прилагане разпоредбите на международен договор, по който
Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на
системите за социална сигурност.
С оглед съдържанието на
цитираните разпоредби и поради това, че в случая безспорно не са налице тези
хипотези, от съществено значение за законосъобразността на разпореденото
възстановяване на получените суми за пенсии в момент, в който не са се
следвали, е преценката дали лицето е било добросъвестно при получаването на
сумите.
Впрочем, това е и спорният между
страните въпрос.
11. Разрешаването на този
административноправен спор налага да се съобрази следното:
Макар
да липсва легално определение за понятието „недобросъвестност“ при получаване
на осигурителни плащания, то в практиката е установено тълкуването на това
понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки
знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка
за получаване на това плащане, както и невярното деклариране на релевантните
факти и обстоятелства. Към случаите на невярно деклариране се причислява и
непредставянето на релевантна информация на съответния административен орган,
което по своята същност представлява премълчаване или затаяване на истината
относно релевантните факти.
В
случая процесното разпореждане е издадено след влизане в сила на разпореждането
по чл. 99, ал. 2, б. „г“ от КСО (в приложимата редакция), т.е. с влязъл в сила
акт са разрешени въпросите за липсата на основания за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Ето защо,
възраженията на жалбоподателя относно тези въпроси не са относими към
Разпореждане № РНП-1-4-15-00856076/17.12.2020 г., потвърдено с Решение № 2153-15-34/15.02.2021
г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив.
Безспорно,
в тежест на жалбоподателя е било да докаже наличието на основанията за
пенсиониране при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, но такова доказване не
е извършено от негова страна, поради което и с влязлото в сила Разпореждане № **********/Протокол
№ N 01383/29.09.2020
г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив са отменени разпореждането, с
което е отпусната ЛПОСВ (по
условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО),
считано от 25.09.2005 г., ведно с всички последващи го и е отпусната ЛПОСВ,
считано от 01.06.2018 г. пожизнено по чл. 68, ал. 3 от КСО при навършена
възраст 66 години и 2 месеца.
При
това положение и след като не са били налице условията за пенсиониране, а
пенсия е получавана, то лицето дължи връщане на недобросъвестно получените
суми, като процесното разпореждане и потвърждаващото го решение касаят
единствено и само процедурата по възстановяване на неоснователно получените от
жалбоподателя суми, размерът на които е предопределен с влязлото в сила
предходно разпореждане по чл. 99, ал. 2, б. „г“ от КСО (в приложимата редакция),
а именно № **********/Протокол № N 01383/29.09.2020 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ
– Пловдив.
Тези
изводи не бяха оборени в хода на настоящото производство, въпреки дадените на
жалбоподателя указания в тази връзка.
От
събраните и неоспорени от жалбоподателя доказателства, в т.ч. заверени копия на
оригиналното пенсионно досие на К., се установява, че дори и същият да твърди,
че той лично не е подавал заявление за пенсия, то от приложеното на лист 197 по
делото копие на пълномощно се установява, че К. е упълномощил Неделя Герова
Ненова от негово име да подаде заявлението за пенсия, както и да го подписва
там, където е необходимо. Установява се също така от приложеното на лист 163 по
делото копие на заявление, че са положени подписи за заявител, които подписи не
са оспорени.
Отделно
от това се установява, че на 15.03.2006 г. от К. е подадена и молба, към която
са приложени документи за трудов стаж, които лицето желае да се имат предвид
при определяне правото и размера на пенсията, както и да бъдат описани в УП – 1
стр. 2 (т.е.
в заявлението за отпускане на ЛПОСВ)
от длъжностното лице при РУСО – отдел „Пенсии“ (л. 186). Тази молба също е подписана от името на К. и този
подпис също не е оспорен по съответния ред, поради което и следва да се приеме,
че е положен от жалбоподателя и/или упълномощено от него лице. С тази молба
жалбоподателят е представил документи за осигурителен стаж, който стаж не е
потвърден в хода на извършената проверка.
Така
например, първото посочено Удостоверение № 357/05.04.2002 г., касае
осигурителен стаж от първа категория, положен при осигурител „Вулкан“ за
периода 20.03.1977 г. – 30.09.1989 г. на длъжност „стругар“, като за този
период не само, че не се установява лицето да е полагало труд при осигурител
„Вулкан“, но и за същия период има надлежно оформен стаж в трудовата книжка при
друг осигурител - ДМЗ „Антон Иванов“ –
Пловдив и който труд е от втора и трета категория.
Второто
представено удостоверение с № 401/24.08.2001 г. касае осигурителен стаж,
положен при осигурител „Маришки басейн“ за периода 12.10.1973 г. – 14.03.1977
г. на длъжност „подземен шлосер“, по което удостоверение на жалбоподателя е
признат стаж от 03 години 05 месеца и 02 дни при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО. За една част от този период не се установява никакъв положен стаж, а за
останалата – за периода 02.06.1975 г. до 14.03.1977 г. отново се установява
надлежно оформен стаж в трудовата книжка, положен при друг осигурител – ДМЗ
„Антон Иванов“ – Пловдив и на друга длъжност.
Не
се установява също така и стажът по третото представено удостоверение с №
538/14.10.2001 г., издадено от „МРАЗ“ АД. За удостоверения в него период от
24.11.1989 г. до 04.11.1996 г., отново в трудовата книжка е налице надлежно
заверен стаж, положен при други осигурители – ДМЗ „Антон Иванов“ и ТКЗС с.
Тополи дол, в т.ч. и лицето е било безработно.
Действително,
установява се, че тези удостоверения не само, че не са представени в хода на
административното производство от жалбоподателя, но същите не са налични дори и
в оригиналното му пенсионно досие, налично по прокурорска преписка № 5645/2020
г. (ДП № 282/2020 г. в Икономическа полиция), но към дата 15.03.2006 г., когато
са подадени (както
заявлението, така и молбата с представени допълнително документи, въз основа на
които е издадено разпореждането за отпускане на ЛПОСВ), няма данни, а и не се твърди
жалбоподателят да е подал друго заявление, съответно да е разполагал с други
удостоверения УП-2 и/или УП-3, които да е представил и които да удостоверяват
реалните му осигурителен стаж и доход. При това положение следва да се приеме,
че дори и К. да не е попълнил въпросните данни, с подписа си ги е потвърдил или
пък е подписал празен формуляр, като се е доверил на лицето, което го е
попълнило, но отговорността за декларираната невярна информация и в двата
случая е негова.
Отделно
от това, не е спорно, че към тази дата 15.03.2006 г. К. не е имал необходимите
възраст и осигурителен стаж, даващи му право да се пенсионира по общия ред,
поради което и в случай, че твърди, че не той е посочил документите,
удостоверяващи осигурителен доход и стаж от първа категория, съответно не той или
упълномощено от него лице ги е представило, за да се установи, че е бил
добросъвестен, би следвало да представи документите, които е представил и/или
да изиска да бъдат събрани по съответния ред от осигурителите. Такива
доказателства обаче не са ангажирани, нито в хода на административното, нито в
хода на настоящото съдебно производство. Впрочем, няма и твърдения в тази
насока.
Както
вече се посочи и по-горе, в тежест на жалбоподателя е било да докаже наличието
на изискуемия осигурителен стаж за пенсиониране по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на
КСО, което обаче не е сторено. Впрочем, това не е било сторено и в хода на
развилото се административно производство, приключило с влязло в сила
Разпореждане № **********/Протокол № N01383/29.09.2020 г. на Ръководител „ПО“, което дори не
е обжалвано от К..
Видно
от административната преписка, компетентните органи, в рамките на правомощията
си по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО са извършили проверки, въпреки липсата на
съдействие от страна на жалбоподателя – първоначално същият е представил
декларация, в която е посочил единствено, че в периода 1970 г. – 1972 г. е
отбивал военна служба, в периода 1972 г. – 1974 г. е работил в ТКЗС село Тополи
дол и в периода м.юни 1999 г. – до м.октомври 2000 г. е работил в „Интермес“, а за останалите периоди не си спомня къде е
работил (така
декларация от 12.08.2013 г. на лист 33),
а впоследствие, съгласно жалбата от 07.06.2013 г. срещу разпореждането за
спиране на пенсията, заявява, че не може да представи документи за трудов стаж,
тъй като същите не са му били върнати (л. 25).
Идентично заявление се намира и в обяснение на лицето от 14.08.2013 г. (л. 34).
Както
правилно е посочил административният орган, а и съобразно изложените доводи в
решението на Директора на ТП на НОИ, в тежест на лицето е да докаже и да
удостовери продължителността и местополагането на
трудовия си стаж, ако претендира такъв извън зачетения от пенсионния орган.
Съгласно чл. 108, ал. 2 от КСО физическите и юридическите лица са длъжни да
представят на контролните органи на НОИ исканите от тях документи, сведения,
справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване
на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на НОИ,
както и да оказват съдействие при изпълнението на служебните им задължения.
Тези задължения се отнасят и за проведеното производство по възстановяване на
пенсионното досие, което по същество е проверката по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО.
Дори
и да е налице законовото изискване стажът и категорията труд да се преценяват
от длъжностното лице, което отпуска или отказва отпускането на пенсията, то
това не изключва ясното съзнание на заявителя, че при подаване на документите
си за пенсиониране, се позовава на неверни данни, а също така не игнорира
приложимостта на законовите разпоредби относно начина на отпускане на пенсията
и задължението за възстановяване на недобросъвестно получени суми, поради което
и ангажираните в тази връзка доказателства не водят до различен извод (В този смисъл е и
практиката на ВАС по идентични дела – Решение № 6718 от 22.05.2018 г. по адм. д.
№ 12933/2017 г., VІ отд., Решение № 15301 от
12.11.2019 г. по адм. д. № 8/2019 г., VІ отд.,
Решение № 6053 от 10.05.2018 г. по адм. д. № 5736/2017 г., VI отд., Решение № 8505 от 30.06.2020 г. по адм. д. № 888/2020г.,
VІ отд. и др.).
С
оглед на всичко, изложено до тук, следва да се обобщи, че лицето не установява
да е заемало длъжности и изпълнявало функции, обосноваващи категоризирането на
положения от него труд през годините при условията на първа категория, даващи
му право да се пенсионира при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Все в тази
насока следва да се посочи, че при започналата служебна проверка от НОИ, К.
веднъж заявява, че не си спомня къде е работил през голяма част от своя живот,
а впоследствие, че не може да представи документи, тъй като същите не са му
били върнати.
Независимо
от гореизложеното, в хода на извършената проверка, органите на пенсионното
осигуряване са извършили множество проверки, в хода на които са събрали всички
възможни документи, удостоверяващи положен от К. стаж при различни осигурители,
но нито един от тези документи не удостоверява стаж по смисъла на чл. 104, ал.
3 от КСО и/или стаж при условията на първа категория, в т.ч. положен под
земята, даващ основание за признаване на стаж по посочената разпоредба.
Както
се сочи в решение на ВАС на РБ по друг казус, касаещ идентична хипотеза в
същото поделение на ТП на НОИ - Пловдив „...стаж
от втора категория трудно може да бъде забравен...“ (така Решение № 2179
от 25.02.2016 г. по адм. дело № 6763/2015 г., Решение № 5734 от 14.05.2016 г.
по адм. дело № 8581/2015 г. и Решение № 7200 от 15.06.2016 г. по адм. дело № 8588/2015
г.) а още по-малко може
да се забрави стаж, положен под земята и такъв от първа категория труд.
Освен
това и както се посочи вече, К. се е пенсионирал, считано от 25.09.2005 г. по
подаденото от него заявление през 2006 г., т.е. към този момент същият не е бил
навършил обективно възрастта (63 години) съгласно приложимата разпоредба на чл.
68 от КСО за придобиване на пенсия дори в общата хипотеза на пенсионния закон.
По
изложените съображения, правилно е прието от административния орган, че е
налице недобросъвестност при получаване на сумите. Лицето дължи възстановяване
на неправилно определената сума на основание чл. 114, ал. 1 от КСО.
Само
за пълнота следва да се отбележи, че в процесното решение, а и в разпореждането
на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, липсва подобна конкретизация
на претендираните суми за възстановяване и дължимите лихви. Такава обаче
несъмнено се съдържа в справка в табличен вид, приложена като част от
административната преписка и приета като доказателство по делото (л. 133 и сл.). Ето защо,
в случая следва да се съобрази Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на
ОСГК на ВС (което макар и прието по време на действието на отменения ЗАП е
актуално и при действието на АПК), според което „... Мотивите
към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на
административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до
изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, в
съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 от ЗАП, в съпроводителното писмо или в
друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен
орган, издал акта...“. Настоящият случай е именно такъв, тъй като безспорно
във въпросната справка, съставляваща част от административната преписка, са
посочени основанието, конкретният размер на задълженията и съответно размера на
лихвите върху тях.
12. Независимо от изложеното, във връзка с направеното в настоящото съдебно
производство възражение за изтекла погасителна давност, е необходимо да бъде
съобразено следното:
Погасителната давност е материалноправен
институт, като по отношение на всеки отделен период, за който се претендира да
е изтекла такава давност и за всяко едно такова вземане (в случая отделни вземания за главници и лихви),
произхождащи от неправилно изплатени суми за пенсия за осигурителен стаж и
възраст, е приложима специалната уредба на чл. 115, ал. 1 от КСО.
Съгласно чл. 115, ал. 1 от КСО (в редакцията - ДВ,
бр.109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.),
вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани
осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети
пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. С
изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания,
независимо от прекъсването на давността.
Следва да се посочи в тази връзка също така и че
съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от КСО (в същата редакция - ДВ, бр.109
от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) давността се
прекъсва било с влизането в сила на разпореждането за установяване на
вземането, било с предприемане на действия по принудително изпълнение, като
съгласно ал. 3 на същия текст, от прекъсването на давността започва да тече
нова давност.
КСО обаче до приемане на разпоредбата на чл. 115,
ал. 5 (Нова - ДВ, бр.106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014
г.) никъде не урежда основанията за спиране на давността. Този въпрос е от
значение в настоящото производство и в тази връзка следва да се приеме, че
приложима е нормата на чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, съгласно която давността
спира със започването на производство по установяване на публичното вземане и
до издаване на акта, но за не повече от една година, с оглед безспорно
публичния характер на цитираните вземания. Тези вземания са такива според
настоящия състав като незаконосъобразно извършени осигурителни разходи по
смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 4 от ДОПК. В подкрепа на изложеното е и
разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК, където е посочено, че давността
спира, когато актът, с който е определено задължението, се обжалва, което
означава, че давността спира докато трае и съдебният процес относно вземането.
Впрочем, в изложения смисъл е и разпоредбата на чл.
115, ал. 5 от КСО (Нова - ДВ, бр.106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) съгласно която давността спира да тече: 1. при
обжалване - докато продължава спорът относно вземането; 2. когато е образувано
друго административно или съдебно производство, от което зависи издаването на
разпореждане или отпускане на парично обезщетение или помощ по този кодекс.
При това положение, за вземанията на НОИ,
произхождащи от неправилно изплатени суми за пенсия за осигурителен стаж и
възраст и съответно за лихвите върху тях за периода от 01.01.2010
г. до 31.12.2010 г., петгодишният погасителен давностен срок (съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО в редакцията ДВ, бр.109
от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) започва да
тече от 01.01.2011 г. и съответно изтича към
31.12.2015 г.
Междувременно обаче със Заповед № 200/15.07.2013 г.
на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е образувано производство по реда на чл.
108, ал. 1, т. 1 от КСО за установяване на осигурителния стаж на К. и нова
преценка на правото на пенсия, поради което и на основание чл. 172, ал. 1, т. 1
от ДОПК за срока от 15.07.2013 г. до 14.07.2014 г. давността е спряла да тече
(за срок от една година), доколкото производството е приключило на по-късен
етап (с издаването на Разпореждане № ********** за
отпускане (изменяне) на пенсия (и) Протокол № N 01383/29.09.2020 г. от
Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив). При това положение, давността за вземанията на
НОИ, произхождащи от неправилно изплатени суми за пенсия за осигурителен стаж и
възраст и съответно за лихвите върху тях за периода от 01.01.2010
г. до 31.12.2010 г. е изтекла към 31.12.2016 г.
По отношение вземанията на НОИ, произхождащи от
неправилно изплатени суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст и съответно
за лихвите върху тях за периода от 01.01.2011 г. до
31.12.2011 г. петгодишният погасителен давностен срок (съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО в редакцията ДВ, бр.109
от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) започва да
тече от 01.01.2012 г. и съответно изтича към
31.12.2016 г., но с оглед спирането за срока от 15.07.2013 г. до 14.07.2014 г.
по изложените по-горе съображения, следва да се приеме, че петгодишният
давностен срок е изтекъл към 31.12.2017 г.
За вземанията на НОИ, произхождащи от неправилно
изплатени суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст и съответно за лихвите
върху тях за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012
г. петгодишният погасителен давностен срок (съгласно
разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО в редакцията ДВ, бр.109 от 2008 г., в
сила от 01.01.2009 г.) започва да тече от 01.01.2013 г. и съответно изтича към 31.12.2017 г., но с оглед
спирането за срока от 15.07.2013 г. до 14.07.2014 г. по изложените по-горе
съображения, следва да се приеме, че петгодишният давностен срок е изтекъл към
31.12.2018 г.
За вземанията на НОИ, произхождащи от неправилно
изплатени суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст и съответно за лихвите
върху тях за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013
г. петгодишният погасителен давностен срок (съгласно
разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО в редакцията ДВ, бр.109 от 2008 г., в
сила от 01.01.2009 г.) започва да тече от 01.01.2014 г. и съответно изтича към 31.12.2018 г.
С други думи казано, след като към настоящия момент
е изтекъл предвиденият в разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО (в редакцията
ДВ, бр.109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) срок,
то същите публични задължения са погасени по давност.
Изложеното до тук налага да се приеме, че
установените вземания за недобросъвестно получени суми за пенсия за
осигурителен стаж и възраст в общ размер на 41 712,74 лева, от които
главница за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2013 г.
в размер на 20 614,05 лева и законна лихва в размер 21 098,69 лева (за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. -
5060,52 лева главница и 6707,77 лева – лихва; за периода 01.01.2011
г. – 31.12.2011 г. – 5060,52 лева главница и 5673,29 лева – лихва; за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. – 5060,52 лева главница и
4636,10 лева – лихва; за периода 01.01.2013 г. –
31.12.2013 г. – 5432,49 лева главница и 4081,53 лева – лихва), начислена
на основание чл. 113 от КСО до 17.12.2020 г., са погасени по давност.
Това обосновава извода за частична основателност на
направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията
на НОИ по оспорения административен акт.
Не така стои въпросът с вземанията на НОИ,
произхождащи от неправилно изплатени суми за пенсия за осигурителен стаж и
възраст и съответно за лихвите върху тях за периода от 01.01.2014
г. до 31.12.2014 г., доколкото към този момент вече е била приложима
разпоредбата на чл. 115, ал. 5, т. 2 от КСО, съгласно която давността спира да
тече, когато е образувано друго административно или съдебно производство, от
което зависи издаването на разпореждане или отпускане на парично обезщетение
или помощ по този кодекс. Такова именно производство безспорно е било
образувано със Заповед № 200/15.07.2013 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив (производство по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО за установяване на
осигурителния стаж на К. и нова преценка на правото на пенсия). А с
влизането в сила на разпореждането за установяване на вземането, което в
конкретния случай се установи, че е сторено с разпореждането от 29.09.2020 г.,
давността е прекъсната на основание чл. 115, ал. 3, т. 1 от КСО.
При това положение към датата на издаване на
Разпореждане № РНП-1-4-15-00856076/17.12.2020 г. на Ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Пловдив петгодишният давностен срок за вземанията
на НОИ, произхождащи от неправилно изплатени суми за пенсия за осигурителен
стаж и възраст и съответно за лихвите върху тях за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г., не е изтекъл.
Разбира се, изложеното е относимо в пълнота и по
отношение на вземанията на НОИ за останалите периоди, а именно за периодите от
01.01.2015 г. до 30.06.2020 г. За посочените вземания
на НОИ (произхождащи от неправилно изплатени суми за
пенсия за осигурителен стаж и възраст и съответно за лихвите върху тях за
периода от 01.01.2014 г. до 30.06.2020 г.), не е
изтекъл и десетгодишният давностен срок, доколкото за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. същият е започнал да тече от 01.01.2015 г. и съответно изтича към 31.12.2024 г.; за периода
01.01.2015 г. – 31.12.2014 г. е започнал да тече от
01.01.2016 г. и съответно изтича към 31.12.2025 г.;
за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. е започнал
да тече от 01.01.2017 г. и съответно изтича към
31.12.2016 г. и т.н.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че за
коментираните тук вземания не е изтекъл, нито петгодишният давностен срок,
предвиден в разпоредбата на чл. 115, ал. 1 предл.
първо от КСО, нито десетгодишният давностен срок, предвиден в разпоредбата на
чл. 115, ал. 1, предл. второ от КСО за задълженията
на жалбоподателя, както за главници, така и за лихви.
13. Изложеното до тук налага
Решение № 2153-15-34/15.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и
потвърденото с него Разпореждане № РНП-1-4-15-00856076/17.12.2020 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, да бъдат
отменени, в частта, с която е
разпоредено възстановяване на недобросъвестно получени суми за пенсия за
осигурителен стаж и възраст от К.К.К., с ЕГН **********,
с адрес,***, в размер на 41 712,74 лева, от които главница за периода
от 01.01.2010 г. до 31.12.2013 г. в размер на 20 614,05
лева и законна лихва в размер 21 098,69 лева, начислена на основание чл. 113 от КСО
до 17.12.2020 г.
В останалата част обсъжданите актове се явяват
законосъобразни. Това има
за последица неоснователност на жалбата, с която съдът е сезиран. Тя ще следва
да бъда отхвърлена в тази част.
V. За разноските:
14. При посочения изход на спора, на
основание чл. 120, ал. 2 от КСО, съобразно уважената част от жалбата, на
жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които се
констатираха в размер на 142,63 лв. –
съответната част от заплатеното адвокатско възнаграждение.
По
делото е приложена и квитанция за внесена държавна такса в размер на 10 лева,
същата обаче не може да бъде призната като разноски по производството,
доколкото се явява недължимо внесена, с оглед разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от КСО, съгласно която за делата по тази глава осигурените лица и пенсионерите не
внасят държавна такса и за възстановяването на която сума лицето разполага с
възможността да подаде съответната молба.
15. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК
на НОИ, се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита,
съобразно отхвърлената част от жалбата. То се констатира в размер на 157,37
лв., изчислено съгласно правилото на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона
за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на
делото.
Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-34/15.02.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане №
РНП-1-4-15-00856076/17.12.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ - гр. Пловдив в частта,
в която е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получени суми за пенсия
за осигурителен стаж и възраст от К.К.К., с ЕГН **********,
с адрес,***, в размер на 41 712,74
лева, от които главница за периода от 01.01.2010
г. до 31.12.2013 г. в размер на 20 614,05 лева и законна лихва в размер 21 098,69
лева, начислена на
основание чл. 113 от КСО до 17.12.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.К.К., с
ЕГН **********, с адрес,***, против Решение № 2153-15-34/15.02.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане №
РНП-1-4-15-00856076/17.12.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ - гр. Пловдив в частта,
в която е разпоредено възстановяване недобросъвестно получена сума за пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на 46 022,96
лева, от които главница за периода от 01.01.2014
г. до 30.06.2020 г. в размер на 32 533,05 лева и законна лихва в размер на
13 489,91 лева, начислена на основание чл. 113 от КСО до 17.12.2020 г., както
и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО до окончателното погасяване на
задължението.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати
на К.К.К., с ЕГН **********, с адрес,*** сумата от 142,63 лева, представляваща сторените
разноски по производството, съобразно уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА К.К.К., с
ЕГН **********, с адрес,***, да заплати на Националния осигурителен институт, сумата от 157,37 лева, представляваща
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената
част от жалбата.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/