Решение по дело №3674/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 284
Дата: 7 март 2023 г.
Съдия: Надежда Маринова Александрова
Дело: 20224520103674
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 284
гр. Русе, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20224520103674 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно евентуално и субективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 59 и чл. 62, вр. чл. 61, ал. 1 от ЗЗД от ДЕКРА- СТРОЙ ЕООД против
Н. М. К., Р. Р. К. и С. Р. К. за заплащане на сумата 10 141.93 лева от ответника Н. М. К.,
представляваща 4/6 от стойността на довършителните работи за процесните имоти,
евентуално- сумата, с която тя се е обогатила, ведно с лихвата за забава върху горната сума,
считано от датата на приемането на обекта с Акт образец 15 на 20.12.2019 год. до датата на
предявяване на иска в размер на 2634.09 лева.
От ответниците Р. Р. К. и С. Р. К. ищецът претендира по 2 535.48 лева от всеки,
представляващи по 1/6 от стойността на довършителните работи за процесните имоти и
съответстваща на наследствените им ид. части от правото на собственост, евентуално-
сумата, с която те са се обогатили, ведно с лихвата за забава върху горната сума, считано от
датата на приемането на обекта с Акт образец 15 на 20.12.2019 год. до датата на предявяване
на иска в размер на 658.52 лева.
Ищецът твърди, че през 2015 г. придобил на публична продан, извършена от ЧСИ
Иван Хаджииванов - рег. № 832, няколко самостоятелни обекта в сграда, завършена до етап
груб строеж, представляваща Жилищна сграда с магазини, кафе-бар /2 бр./, подземни и
надземни гаражи, находяща се в гр. Русе, ул. О. № 2.
До 02.12.2020 г., когато първата и третата от ответниците са дарили на втория ответник
техните идеални части от правото на собственост на процесните имоти, същите са били
съсобственици на следните самостоятелни обекти в гореописаната сграда:
1
1/ АIПАРТАМЕНТ 16 /шестнадесет/, вх. Б, ет. 3, с идентификатор на
самостоятелния обект в сграда 63427.2.5573.12.16, със застроена площ от 62,99 кв.м, ведно с
прилежащата ИЗБА 46 /четиридесет и шест/ с площ от 4,02 кв.м, заедно с 1,5138 % /едно
цяло пет хиляди сто тридесет и осем десетохилядни процента/ идеални части от общите
части на сградата, представляващи 10,55 кв.м и
2/ ГАРАЖ 14 /четиринадесет/, гаражна група - двор, етаж партерен, с идентификатор
на самостоятелния обект в сграда 63427.2.5573.13.2, със застроена площ от 19,25 кв.м,
заедно с 0,4266 % /нула цяло четири хиляди двеста шестдесет и шест десетохилядни
процента/ идеални части от общите части на сградата, представляващи 2,97 кв.м.
Имотите по т. 1 и т. 2 по- горе са придобити в СИО от първата ответница Н. М. К. и
покойният й понастоящем съпруг Р.Я. К., чиито наследници са тримата ответници.
През 2016 г. ищецът поканил останалите собственици на самостоятелни обекти в
сградата да подпишат с всеки от тях договори за строителство, по силата на които ищцовото
дружество да извърши довършителните СМР, така че сградата и отделните самостоятелни
обекти в нея да бъдат приети и въведени в експлоатация по реда на чл. 177 от ЗУТ и
наредбите по прилагането му. За разлика от по- голямата част от останалите собственици,
първата ответница и покойният й съпруг отказали да подпишат предложения им договор за
строителство. При все това и те, както и всички останали, упълномощили ищеца на
основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 от ЗУТ.
На 18.04.2017 г. бил подписан Акт образец 11 за установяване състоянието на
строежа и СМР при продължаване на строителството след настъпила смяна на Възложителя
и Строителя на строежа /от КОРАЛ- ИВ ООД на ДЕКРА- СТРОЙ ЕООД/, с който се
установило, че сградата е изпълнена до етап груб строеж. От този момент ищцовото
дружество поело изпълнението на всички необходими за завършване на строежа работи,
като годността за приемането му била установена с подписването на Акт образец 15 на
20.12.2019 г., считано от когато се извършило предаването на строежа от строителя /ищеца/
на възложителите /ответниците/ в съответствие с правилата на ЗУТ. Последвало издаването
на Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа № 7/16.01.2020 г. /Акт образец
16/.
Общата стойност на извършените от ищеца работи във връзка с довършването на
обекта /общи части/ е 593 695.71 лева, като всеки собственик следвало да заплати част от
тях, пропорционално на площта на притежаваните самостоятелни обекти и на припадащите
им се идеални части от общите части на сградата. Заедно с останалите собственици,
съпрузите К.и също били поканени да погасят задълженията си, но това не се случило
приживе на съпруга Рами, нито след смъртта му, когато наследниците му придобили
съответните идеални части от процесните имоти.
Ищецът заявява, че общият размер на задълженията им възлиза на сумата от 15
212.90 лева, от които:
1. за AПAPTAMEHT 16, прилежащата ИЗБА 46 и припадащите им се 1,5138 % или
2
10,55 кв.м ид. части от общите части на сградата — 11 310.37 лева, от които:
- направа на циментова замазка по подове и тераса- 839.12 лева,
- доставка и монтаж на балконски парапет- 520.00 лева,
- направа на настилка от гранитогрес по тераса- 162.00 лева,
- доставка и монтаж на водомер- 144.00 лева,
- доставка и монтаж на ел. ключове, контакти, бойлерно табло, ел. табло, звънец, домофон,
влагозащитени осветителни тела и влагозащитен контакт- 657.88 лева;
- припадаща се част от разходите за завършване на общите части- 8 987.37 лева,
2. за ГАРАЖ 14 и припадащите му се 0,4266 % или 2,97 кв.м ид. части от общите
части на сградата — 3 902.53 лева, от които:
- направа на вътрешна мазилка – 658.90 лева,
- изграждане на ел. инсталация – 710.92 лева,
- припадаща се част от разходите за завършване на общите части- 2532.71 лева.
Ответниците Н. М. К. и Р. Р. К. дават отговор, оспорват предявените искове.
Ответникът С. Р. К. е подала отговор с вх. 20119 от 20.08.2022 год., с който също оспорва
иска, тъй като тя е била ненадлежно представлявана при подаване на отговора, съдът е счел,
че отговор е неподаден, но с оглед представеното с вх. № 28405 от 14.11.2022 год.
доказателство, заверено в консулска служба при Генерално консулство на Република
България в гр. Ч., САЩ пълномощно, съдът счита, че е санирано действието на С. А* К..
Същата прави изявление, потвърждаващо всички действия, извършени от нейната майка Н.
М. К. по настоящото дело преди датата на подписване на цитираното пълномощно.
Ответниците твърдят, че процесните имоти получили срещу отстъпено право на
строеж, учредено от първия ответник и съпруга й, тъй като били собственици на къща с
двор, находящи се в границите на новопостроения блок. Предварителния договор за
строителство и учредяване на право на строеж е сключен на 18.06.2007 год. с КОРАЛ- ИВ
ООД. След смъртта на съпруга на първия ответник, тя и дъщеря й С. К. дарили на ответника
Р. К. своите идеални части от апартамента и гаража на 02.12.2020год. с Нотариален акт №
53, том 3, рег. № 3879, дело № 316/2020 г. на нотариус А. М. и той станал единствен
собственик.
Ответниците заявяват, че по силата на т. 3 от сключения на 18.06.2007 год. с КОРАЛ-
ИВ ООД предварителен договор, следвало да им бъдат предадени обектите до етап на пълно
завършване. Подписано било и Допълнително споразумение от 20.11.2007 год. между
страните. На 22.12.2007 год. бил подписан Нотариален акт за учредяване на вещни права на
строеж, в който били описани апартамента и гаража, които следвало да получат. В т. 6 от
договора било подробно описано състоянието на завършеност на обектите, които следва да
бъдат изпълнени от строителя. Подробно било описано в какъв вид следва да се предадат
кухнята, банята, спалнята терасата и мазата на имота. През 2016 год. ответниците разбрали,
че строителят е сменен. С ищцовото дружество ответниците не са подписвали договор.
3
Подписали пълномощно с единствената цел да може целият блок да се въведе в
експлоатация, като така щели да си получат и те документите за собственост на имота.
Според чл. 15 от предварителния договор, при недовършване на обекта по каквато и да е
причина в срока на действие на правото на строеж, правото на собственост отново служебно
се връща на собственика, заедно с построеното в парцела, без заплащане на никакви суми на
строителя. Тази клауза ищецът е следвало да съобрази още, когато е плащал за
довършителните работи. Пълномощното, което подписали, било с единствената цел да се
издадат необходимите документи с цел въвеждане в експлоатация на сградата.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, че ответниците са наследници на Р.Я. К., ЕГН **********, като
първият ответник Н. М. К. е негова съпруга, а другите двама ответници- Р. Р. К. и С. Р. К. са
негови деца.
Страните не спорят и че през 2015 г. ищецът е придобил на публична продан,
извършена от ЧСИ Иван Хаджииванов, рег. № 832 с район на действие РОС, няколко
самостоятелни обекта в сграда, завършена до етап груб строеж, представляваща Жилищна
сграда с магазини, кафе- бар /2 бр./, подземни и надземни гаражи, находяща се в гр. Русе, ул.
О. № 2.
До 02.12.2020 г., когато първата и третата от ответниците са дарили на втория ответник
техните идеални части от правото на собственост на процесните имоти, същите са били
съсобственици на следните самостоятелни обекти в гореописаната сграда:
1/ АIПАРТАМЕНТ 16 /шестнадесет/, вх. Б, ет. 3, с идентификатор на самостоятелния
обект в сграда 63427.2.5573.12.16, със застроена площ от 62,99 кв.м, ведно с прилежащата
ИЗБА 46 /четиридесет и шест/ с площ от 4,02 кв.м, заедно с 1,5138 % /едно цяло пет хиляди
сто тридесет и осем десетохилядни процента/ идеални части от общите части на сградата,
представляващи 10,55 кв.м и
2/ ГАРАЖ 14 /четиринадесет/, гаражна група - двор, етаж партерен, с идентификатор
на самостоятелния обект в сграда 63427.2.5573.13.2, със застроена площ от 19,25 кв.м,
заедно с 0,4266 % /нула цяло четири хиляди двеста шестдесет и шест десетохилядни
процента/ идеални части от общите части на сградата, представляващи 2,97 кв.м.
Имотите са придобити в СИО от първата ответница Н. М. К. и покойният й
понастоящем съпруг Р.Я. К., чиито наследници са тримата ответници.
През 2016 г. ищецът поканил останалите собственици на самостоятелни обекти в
сградата да подпишат с всеки от тях договори за строителство, по силата на които ищцовото
дружество да извърши довършителните СМР, така че сградата и отделните самостоятелни
обекти в нея да бъдат приети и въведени в експлоатация по реда на чл. 177 от ЗУТ и
наредбите по прилагането му. За разлика от по- голямата част от останалите собственици,
първата ответница и покойният й съпруг отказали да подпишат предложения им договор за
строителство. При все това и те, както и всички останали, упълномощили ищеца на
4
основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 от ЗУТ.
На 18.04.2017 г. е подписан Акт образец 11 за установяване състоянието на строежа и
СМР при продължаване на строителството след настъпила смяна на Възложителя и
Строителя на строежа /от КОРАЛ- ИВ ООД на ДЕКРА- СТРОЙ ЕООД/, с който се
установява, че сградата е изпълнена до етап груб строеж. От този момент ищцовото
дружество поема изпълнението на всички необходими за завършване на строежа работи,
като годността за приемането му е установена с подписването на Акт образец 15 на
20.12.2019 г., считано от когато се извършва предаването на строежа от строителя /ищеца/
на възложителите /ответниците/ в съответствие с правилата на ЗУТ. Последва издаването на
Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа № 7/16.01.2020 г. /Акт образец 16/.
От приетата по делото съдебно- техническа експертиза, включително направената в
о.с.з. на 07.02.2023 год. корекция от вещото лице се установи, че стойността на
довършителните СМР и другите разходи за общите части на сградата е 571 651.89 лева.
Стойността, от общата стойност на довършителните СМР и другите разходи – за цялата
сграда, припадаща се за Апартамент 16 и гараж 14 съгласно притежавания процент от
общите части на сградата, описан в документите за собственост, е в размер на 14 948.69 лева
(11 083.04 лева за апартамента и 3 865.65 лева за гаража).
Стойността на извършените от ищеца СМР в Апартамент 16 и гараж 14 е 3627.69 лева
(2257.88 лева за апартамента и 1369.82 лева за гаража).
Общата стойност на довършителните СМР и другите разходи, припадащи се на
апартамент 16, изба 46 и гараж 14 според процента идеални части от общите части на
сградата и стойността на извършените СМР в тях е в размер на 11 320.99 лева
Пазарната стойност на апартамента и гаража се е увеличила съответно с 25 724.00 лева
и 4674.00 лева за периода от 18.04.2017 год. (момента на съставяне и подписване на Акт
образец 11) до 20.12.2019 год. (датата на съставяне и подписване на Акт образец 15).
Именно това е моментът, в който става изискуемо задължението за плащането на
направените от ищеца разходи по довършване на строителството. Поради това е
неоснователно възражението на ответниците, че първата и третата от тях нямат пасивна
процесуална легитимация, тъй като на 02.12.2020 год. са прехвърлили чрез договор за
дарение своите квоти в съсобствеността на втория ответник Р. К..
Неоснователно е и възражението на ответниците, че не дължат заплащане на
извършените от ищеца СМР, тъй като по силата на сключен с първия строител КОРАЛ- ИВ
ООД договор за строителство, той трябвало да ги обезщети като собственици на идеални
части от дворното място с процесиите обособени обекти в завършен вид. Няма спор, че
първият строител е изпълнил договорните си задължения само до етап груб строеж, като
строителството е продължило със средства на втория строител /ищеца/. Няма спор, че той е
придобил правото на собственост върху сградата, след като учреденото право на строеж е
било реализирано от първиия строител. Поради придобивния способ, ищецът не е обвързан
нито от поетите от предшественика му договорни задължения към ответниците, нито с
негови вещноправни задължения.
Не се спори между страните, че вратите в самостоятелните обекти на ответниците са
поставени от тях. Тяхната стойност не се и претендира от ищеца.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
Съдебната практика приема, че договорът за извършване на СМР (договор за
5
строителство) е разновидност на договора за изработка, който е неформален и консенсуален.
В ТР № 85/68 г. е прието, че отношенията между собственика и подобрителя се уреждат
съобразно договора, ако няма договор - по правилата на водене на чужда работа без
пълномощие, съответно на неоснователното обогатяване - чл. 60 - 62 и 59 от ЗЗД, а за
добивите - чл. 93 от ЗС. В случаите, когато се касае до подобрения в чужд имот от лице,
което не е владелец, не е и държател и не се намира в договорни отношения със собственика
на имота, за извършването на тези подобрения правата на това лице трябва да се уредят
съобразно разпоредбите на чл. 60 до 62 ЗЗД, ако са налице предпоставките в тези текстове.
И в тези случаи няма основание за прилагане на разпоредбата на чл. 72 ЗС, защото тя е
приложима само в полза на добросъвестния владелец и приравнените към него, а не за
подобрителя, който няма качеството на владелец и не се намира в договорни отношения със
собственика относно извършените подобрения.
Правилата за водене на чужда работа без пълномощие по чл. 60- 62 от ЗЗД се
прилагат, когато между собственика на имота и извършилия СМР не съществуват договорни
отношения; правилата за неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, когато СМР са
извършени в имот на възложителя по нищожен договор или извън предмета на сключения
договор, а правилата за подобряване на чужд имот по чл. 74 ЗС, когато СМР са извършени
от владелец (Решение № 179 от 16.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2235/2015 г., I т. о., ТК).
В казуса се касае до хипотезата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД. Твърди се, че ищецът е поел
извършване на чужда работа, за която е знаел, че е чужда и за това не е бил задължен нито
на основание писмен договор, нито по силата на закона да извърши СМР. За извършените
строително- монтажни работи, изхождайки от принципите на неоснователното обогатяване,
се поддържа, че ответниците дължат обезщетение за разходите на ищеца за материали, труд
и механизация (без търговската печалба). Твърди се, че работата е била добре управлявана и
приета от ответниците, поради което и следва да се приложат правилата за
упълномощаването на основание чл. 62 от ЗЗД.
Според чл. 59 от ЗЗД, при непрестационното неоснователно обогатяване, каквото е
това по чл. 59 от ЗЗД, се дължи по- малката от двете суми на обедняването и обогатяването,
т.е. измежду сумата, с която се е увеличила стойността на имота на ответника и тази на
вложените от ищеца средства в ремонтни дейности. В тези случаи не се дължи връщане на
вещ или друго материално благо, а само парична сума. Поради това в хипотезата на чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД, в тежест на ответника е да докаже, че имущественото разместване е имало
правно основание. Такова доказване ответниците не проведоха.
По исковете с правно основание чл. 61, ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 59 от ЗЗД.
В случая разглежданият спор е за присъждане на парична сума, представляваща
стойност на извършени СМР. Няма спор, че те са извършени от ищцовото дружество.
Въпросните СМР категорично могат да се определят като "чужда" работа по смисъла на чл.
61 от ЗЗД, тъй като са извършени в имота на ответниците и следователно са отишли в тяхна
полза. На въведеното извъндоговорно основание заинтерсованото лице дължи възмездяване
на действително извършената работа.
От заключението на изслушаната съдебно- техническа експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, както и от приетия по делото Акт образец
15 от 20.12.2019 год. за установяване годността за приемане на строежа и Удостоверение за
въвеждане в експлоатация на строежа № 7/16.01.2020 год. (Акт образец 16) се установява, че
извършените работи отговарят на нормативните изисквания. Съответно оттук следва извода,
че предприетата работа е уместно водена от гестора. Видовете работи по СТЕ отговарят на
твърденията на ищеца за извършени дейности. Ирелевантно към отговорността на ответника
се явява обстоятелството дали работата е приета от доминуса. Общият състав на
извъндоговорната отговорност по чл. 61, ал. 1 от ЗЗД не изисква такова приемане.
Одобрението на работата от страна на заинтересованото лице е относимо само в хипотезата
6
на чл. 62 от ЗЗД, в който случай приложение намират правилата за упълномощаването.
В заключение следва да се приеме за установено по делото, че работата е предприета
уместно и е добре управлявана в чужд интерес, поради което за заинтересования е
възникнало задължение да репарира на гестора необходимите и полезни разноски, които е
реализирал по повод на изпълнението.
Относно стойността на въпросните разноски съдът кредитира заключението на СТЕ и
приема, че те възлизат на сумата 9965.80 лева за ответника Н. К. (с квота 4/6 ид.ч.) и по
2491.45 лева за ответниците Р. К. и С. К. (равностойни на техните квоти от по 1/6 ид.ч.).
Извършването на СМР от данъчно регистрирано лице представлява доставка на услуга по
см. на чл. 9, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, независимо дали е в изпълнение на сключен договор за
изработка (Решение 89/17.08.2015 г. по т. д. 770/2014 г. на ВКС, IIТО). Следователно
исковата претенция с правно основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД следва да се уважи до
посочените размери и да се отхвърли за горницата до претендираните 10 141.93 лева за Н. К.
и до 2535.48 лева за другите двама ответници. Печалбата ищецът не претендира, поради
което съдът не обсъжда въпросът дали е дължима.
На ищеца се следва и законна лихва от датата на исковата молба до окончателното
издължаване на сумата.
На основание чл. 162 от ГПК съдът изчисли обезщетението за забава върху уважената
част от исковете за периода от 20.12.2019 год. до датата на подаване на исковата молба-
11.07.2022 год., както следва: дължимото от Н. К. е в размер на 2588.30 лева, а от Р. и С.
К.и- по 647.07 лева, като в периода на забавата не е включен предвидения в чл. 6 от
ЗМДВИП.
Поради несбъдване на вътрешно процесуалното условие, предявеният иск по чл. 59 от
ЗЗД не подлежи на разглеждане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се следват разноски съобразно уважения
материален интерес в размер на 2615.34 лева за държавна такса, адвокатско възнаграждение
и възнаграждение на вещото лице.
На ответника също се следват разноски, съобразно отхвърления материален интерес за
адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещото лице, които са в размер на 21.71
лева.
По компенсация ответниците дължат разноски на ищеца в размер на 2593.63 лева,
съобразно своята квота в съсобствеността или 1729.09 лева- Н. К. и по 432.27 лева Р. и С.
К.и.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. М. К., ЕГН ********** от с. О*, общ. Б*, обл. Русе, ул. В* № 1 да
заплати на ДЕКРА- СТРОЙ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Русе, бул. Ц*О* № 108, вх. В, ет. 1, представлявано от управителя К.С.А. сумата 9965.80
лева, представляваща стойността на извършените от ищеца СМР и разходи във връзка с
довършването на собствените й 4/6 ид.ч. от AПAPTAMEHT 16 във вх. Б, ет. 3, ведно с ИЗБА
46 и 1,5138 % или 10,55 кв.м ид. части от общите части на сградата и ГАРАЖ 14, гаражна
група - двор, етаж партерен и припадащите му се 0,4266 % или 2,97 кв.м ид. части от общите
части на сградата, находяща се в гр. Русе, ул. О. № 2, ведно със законната лихва от
предявяване на иска- 11.07.2022 год. до изплащане на задължението, както и мораторна
лихва върху главницата в размер на 2588.30 лева от датата на приемане на обекта с Акт
7
образец 15 на 20.12.2019 год. до датата на подаване на исковата молба, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница над посочената сума до предявената- 10 141.93 лева и иска за мораторна
лихва над посочената сума до предявената- 2634.09 лева.
ОСЪЖДА Н. М. К., ЕГН ********** от с. О*, общ. Б*, обл. Русе, ул. В* № 1 да
заплати на ДЕКРА- СТРОЙ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Русе, бул. Ц*О* № 108, вх. В, ет. 1, представлявано от управителя К.С.А. сумата 1729.09
лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Р. Р. К., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. О. № 2, вх. Б, ет. 3, ап. 16 да
заплати на ДЕКРА- СТРОЙ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Русе, бул. Ц*О* № 108, вх. В, ет. 1, представлявано от управителя К.С.А. сумата 2491.45
лева, представляваща стойността на извършените от ищеца СМР и разходи във връзка с
довършването на собствените й 1/6 ид.ч. от AПAPTAMEHT 16 във вх. Б, ет. 3, ведно с ИЗБА
46 и 1,5138 % или 10,55 кв.м ид. части от общите части на сградата и ГАРАЖ 14, гаражна
група - двор, етаж партерен и припадащите му се 0,4266 % или 2,97 кв.м ид. части от общите
части на сградата, находяща се в гр. Русе, ул. О. № 2, ведно със законната лихва от
предявяване на иска- 11.07.2022 год. до изплащане на задължението, както и мораторна
лихва върху главницата в размер на 647.07 лева от датата на приемане на обекта с Акт
образец 15 на 20.12.2019 год. до датата на подаване на исковата молба, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница над посочената сума до предявената- 2535.48 лева и иска за мораторна
лихва над посочената сума до предявената- 658.52 лева.
ОСЪЖДА Р. Р. К., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. О. № 2, вх. Б, ет. 3, ап. 16 да
заплати на ДЕКРА- СТРОЙ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Русе, бул. Ц*О* № 108, вх. В, ет. 1, представлявано от управителя К.С.А. сумата 432.27
лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА С. Р. К., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Русе, ул. Юндола № 16, вх.
5, ет. 5 да заплати на ДЕКРА- СТРОЙ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Русе, бул. Ц*О* № 108, вх. В, ет. 1, представлявано от управителя К.С.А.
сумата 2491.45 лева, представляваща стойността на извършените от ищеца СМР и разходи
във връзка с довършването на собствените й 1/6 ид.ч. от AПAPTAMEHT 16 във вх. Б, ет. 3,
ведно с ИЗБА 46 и 1,5138 % или 10,55 кв.м ид. части от общите части на сградата и ГАРАЖ
14, гаражна група - двор, етаж партерен и припадащите му се 0,4266 % или 2,97 кв.м ид.
части от общите части на сградата, находяща се в гр. Русе, ул. О. № 2, ведно със законната
лихва от предявяване на иска- 11.07.2022 год. до изплащане на задължението, както и
мораторна лихва върху главницата в размер на 647.07 лева от датата на приемане на обекта
с Акт образец 15 на 20.12.2019 год. до датата на подаване на исковата молба, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница над посочената сума до предявената- 2535.48 лева и иска за
мораторна лихва над посочената сума до предявената- 658.52 лева.
ОСЪЖДА С. Р. К., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Русе, ул. Юндола № 16, вх.
5, ет. 5 да заплати на ДЕКРА- СТРОЙ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Русе, бул. Ц*О* № 108, вх. В, ет. 1, представлявано от управителя К.С.А.
сумата 432.27 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8