№ 18964
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110149095 по
описа за 2022 година
Предмет на делото е предявен от ЗД „Б.“ АД с ЕИК *********, чрез адв. М. Г., срещу В. Н.
Н. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 433 вр. чл. 500 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати сумата от 289,80 лева ведно със законната лихва считано от
завеждането на исковата молба.
Ищецът твърди, че сумата е дължима от ответницата като водач на МПС, причинила ПТП на
12.10.2019г. в гр. Видин. Твърди се, че сумата е изплатена като застрахователно
обезщетение, а ответницата е управлявала МПС Фолксавген Поло с рег. № ********** и е
напуснала местопроизшествието – паркощета на друго МПС Субару Легаси с рег. №
***********.
Ответникът оспорва иска, моли да бъде отхвърлен и претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Ответницата не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
приложената с исковата молба полица, нито размера на определеното от ищеца
застрахователно обезщетение, нито факта на плащане. Тези обстоятелства се потвърждават
от приетата по делото полица № BG/02/119000224676, от приложения доклад №
**********01/18.08.2020 г. по щета № **********/18.10.2019 г. и от приложеното
платежно нареждане от 23.04.2021 г.
Видно от приетия по делото протокол за ПТП №. 1557545, на 12.10.2019 г. в гр. Видин, при
управление на МПС "Фолксваген Поло", с рег. № **********., ответницата е реализирала
ПТП с паркирал л. а. "Субару Легаци", с рег. № ***********, като виновна за събитието е
1
ответницата, която е напуснала местопроизшествието преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, което се потвърждава от протокола за ПТП и от
удостоверение от 29.07.2020 г., издадено от Сектор – отдел "Пътна полиция", от което се
установява, че на ответницата е изпратен за връчване АУАН.
Видно от приложената административно-наказателна преписка № 657025/17.01.2020г.,
образувана въз основа на ПТП, настъпило на 12.10.2019г., документирано с протокол за
ПТП № 1557545/16.10.2019 г., ответницата е декларирала, че на датата на настъпване на
процесното ПТП, е управлявала МПС "Фолксваген Поло", с рег. № **********.
От дадените свидетелски показания от М. В. В. /чийто автомобил се сочи да е увреден
вследствие действията на ответницата/ съдът приема следното. Същият казва, че при
излизане от магазин „Лидл“ в гр. Видин, мъж и жена се насочили към него и му съобщили,
че автомобилът му е бил ударен, като му показали снимка на автомобила, който го е ударил,
посочили също, че момичето, което го управлявало, си тръгнало, като въпросните лица
показали на свидетеля номера на автомобила, който го е ударил, както и негова снимка.
Били ударени калник и броня.
Като свидетел е разпитан и Н. Любомиров Ламбов /собственик на автомобила, управляван
от ответницата/, който твърди, че бил потърсен от органите на МВР във връзка с процесното
ПТП, на което не е присъствал. Посочва, че неговата приятелка /ответницата/ е пътувала към
Видин към момента на ПТП, поради което тя придружила свидетеля в КАТ. Твърди, че тя е
работила във Видин известно време, както и че ѝ е предоставил към онзи момент
автомобила си. Сочи, че по автомобила не са били налице някакви щети, че не помни за
какъв период от време е предоставил колата си, но със сигурност било за цял ден, както и че
и двамата с ответницата не били наясно с процесното ПТП, от което нямало следи.
В изпълнение на договорното си задължение, ищецът е изплатил регресно застрахователно
обезщетение по реда на чл. 432 КЗ за вредите, намиращи се в причинна връзка с
поведението на ответницата, в предявения размер, след което е отправил регресна покана за
плащане от ответницата, което се потвърждава от приетата по делото застрахователна
преписка за процесното ПТП.
При така установеното съдът достигна до следните правни изводи.
Спорното между страните обстоятелство се свежда до това, дали при настъпване на ПТП,
участие е взела ответницата В. Н. Н. (т. е. дали същата има качеството "виновен водач" по
смисъла на чл. 500, ал. 1 КЗ), като установяването му е в доказателствена тежест на ищеца.
В случая, съдът намира, че по делото се установяват всички предпоставки, обуславящи
регресната отговорност на ответницата. Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ,
застрахователят има право да получи платеното от него обезщетение, заедно с платените
лихви и разноски, от виновния водач, когато последният е напуснал мястото на
настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в
2
случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина. В случая щетите са само с имуществен характер, с оглед на което
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 123, ал. 1, б. "в" ЗДвП, според която,
когато при произшествието са причинени само имуществени вреди и между участниците в
ПТП няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, т.е., без да напускат
местопроизшествието уведомяват съответната служба за контрол на МВР. Напускането на
пътнотранспортното произшествие и несъставянето на двустранен протокол между
участниците в ПТП, при наличие на причинени имуществени вреди, следва да се приравни
на липса на съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. За да достигне до този извод,
съдът съобрази, че ответницата е декларирала, че е управлявала автомобила при процесното
ПТП, а от показанията на свидетеля Ламбов се установи, че същият ѝ е предоставил
автомобила си, което макар и да не е пряко доказателство, допринася за формиране на
извод, че именно ответницата е управлявала автомобил "Фолксваген Поло", с рег. №
********** при процесното ПТП. Ето защо искът следва да се уважи изцяло, ведно със
законната лихва от датата на предявяването му – 08.09.2022 г., до окончателното изплащане
на сумата, като се съобрази и размерът на ликвидационни разноски.
По разноските
По изхода на делото на ищеца се следват разноски, които съдът намира за доказани като
сторени – по пера в списък по чл. 80 ГПК общо в размер на 240 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Н. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж..к. Г.М., бл. 240, вх. В, ап. 60,
ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Б.“ АД с ЕИК ********* на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ вр. чл. 45
ЗЗД сумата 289,80 /двеста осемдесет и девет лева и осемдесет стотинки/ лева, ведно със
законната лихва считано от 08.09.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. Н. Н. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Б.“ АД с ЕИК ********* на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 240 /двеста и четиридесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му в препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3