Решение по дело №145/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 132

гр. Видин, 06.12.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в публично заседание на

петнадесети ноември

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

145

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

 Производството е по реда на чл.149 и сл. от АПК във вр. с чл.186,ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Делото е образувано по жалба на „Брайт Калърс“ ООД, гр.Видин, представлявано от А.П.М. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11207 / 03.05.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, ГДФК в ЦУ на НАП, с която е постановено запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконо -съобразна и необоснована, както и че при издаването ѝ е нарушен и процесуалният закон.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед.

Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, ГДФК в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да не я уважава. Претендират присъждането на ю.к. възнаграждение.

От доказателствата по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Видно от обстоятелствата, предмет на съдебен контрол в настоящото производство е заповед № 11207 / 03.05.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, ГДФК в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ на търговеца – жалбоподател „запечатване на търговски обект – електронен магазин, с адрес на управление в гр.Видин, ул.“Баба Вида“ № 9Б, стопанисван от „Брайт Калърс“ ООД, гр.Видин на основание чл.186,ал.1 и чл.187,ал.1 от ЗДДС и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186,ал.1,т.1,б.“а“ от ЗДДС и чл.187,ал.1 от ЗДДС.

От приложената административна преписка се установява, че на 20.04.2022г. е извършена проверка от служители в дирекция „Оперативни дейности“ Велико Търново, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на „Брайт Калърс“ ООД, за осъществявана електронна търговия чрез електронен магазин, находящ се на интернет страницата: https: //www.emag.bg,/ с търговски обект по смисъла на §1,т.41 от ДР на ЗДДС, стопанисван от дружеството и с адрес на управление - гр.Видин, ул.“Баба Вида“ № 9Б. Обектът представлява електронен магазин, находящ се на страницата //www.emag.bg.

На 28.03.2022г. е извършена поръчка на 1 бр. бутилка вино „Гъмза селекция“ от 0,750 ml на стойност 20 лева от електронен магазин на интернет страница //www.emag.bg. Поръчката е заявена за доставяне с адрес за доставка – до офис на „Еконт“ в гр.Монтана и начин на плащане – наложен платеж /при получаване на стоката/. Поръчката е документирана с Протокол Кд73№043593/ 28.03.2022г. с приложени към него доказателства.

На 07.04.2022г. след получено известие от офис на „Еконт“ в гр.Монтана, бул.“Трети март“ № 13 за доставена пратка с товарителница № 530037650954, е посетен посоченият офис на „Еконт“ в гр.Монтана. От прикрепената към пратката товарителница cе установява, че тя е предадена от А.П.М., представляващ „БРАЙТ КАЛЪРС“ ООД, с ЕИК № *********. Пратката е получена от органите по приходите и отворена в присъствието на Камелия Кръстева Тодорова – администратор на офиса на „Еконт“. Установено е, че в пратката няма приложен фискален бон, нито от фискално устройство, нито бележка от кочан с ръчни бележки и респективно няма предадена такава на разносвача, за да бъде предоставена на купувача при плащането. Пратката е отворена и платена в брой в описания офис на „Еконт“ като е издаден системен бон № 47947 само за куриерската услуга на стойност 13,89 лева. Пратката е пусната с наложен платеж и няма пощенски паричен превод, поради което се издава касов бон само за куриерската услуга. Проверката е документирана c Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0071846/20.04.2022г.

На същата дата е извършена и проверка в ИС на НАП / ФУДВ за отчитане на оборотите от продажби плащани в брой, при която е установено, че дружеството има въведени в експлоатация 3 бр. фискални устройства с регистрационни номера, както следва: № 4539908 ИН на ФУ ZK 162503; № 4137443 ИН на ФУ ZK 154287 и № 4466342 ИН на ФУ DY 476197 с функционираща дистанционна връзка с НАП. Горните обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, като са представени и копия от свидетелствата им за регистрация и договор за абонаментно обслужване.

C цел изясняване на обстоятелствата по извършване на проверката е изпратено Искане за представяне на документи във връзка, с което представено Обяснение от А.М., в качеството му на управител на „Брайт Калърс“ ООД, гр.Видин от 18.04.2022г., към което са представени писмени доказателства.

Не е спорно, че поръчките на продуктите чрез електронния магазин се извършват от офис, находящ се на ул.“Баба Вида“ № 9Б в гр.Видин. Не се спори също, че дружеството няма сключен договор с „Еконт експрес“, в който начина на отразяване на продажбите да е посочен, както и не е налице разплащане с услуга „пощенски паричен превод“.

На жалбоподателя е съставен АУАН № F649261 от 20.04.2022г. за нарушение на чл.25,ал.1,т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ/.

С обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № 11207 / 03.05.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, ГДФК в ЦУ на НАП, поради установеното нарушение, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118,ал.1 от ЗДДС, чл.25,ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ и на основание чл.186,ал.1,т.1,б.“а“ от ЗДДС е разпоредено прилагането на ПАМ – запечатване на търговски обект – електронен магазин, с адрес на управление в гр.Видин, ул.“Баба Вида“ № 9Б, стопанисван от „ Брайт Калърс“ ООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Със заповедта също така е указано на дружеството да отстрани наличните стоки в обекта и прилежащите му складове до определената дата на запечатване. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че при проверката е установено и друго нарушение, а именно, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл.52м от Наредба Н – 18 от 13.12.2006г. на МФ преди започване на дейността по продажба на стоки чрез електронен магазин да подаде информация по електронен път в портала за е – услуги на НАП, съгласно Приложение № 33 на Наредбата. Заповедта е връчена на представляващия дружеството на 17.05.2022г. Срещу процесната заповед на налагане на ПАМ е подадена жалба по административен ред пред горестоящия орган на 30.05.2022г. По жалбата е постановено Решение № ГДФК – 54 / 02.06.2022г., с което тя е отхвърлена, като неоснователна.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.

При така установената фактическа обстановка Административен съд Видин, намира жалбата за неоснователна.

Процесната Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11207/ 03.05.2022г. е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, ГДФК при Централно управление на Национална агенция за приходите, въз основа на описаните по - горе данни, като е прието, че дружеството е извършило нарушение на чл.3 от Наредба Н – 18 / 13.12.2006г. на МФ, във връзка е чл.118,ал.1 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл.186,ал.1,т.1,б.“а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка и на основание чл.186,ал.3 от ЗДДС. Посочва се също, че дружеството не е изпълнило и задължението си по чл.52м от същата Наредба.

По преписката е приложена Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, с която е определено началниците на отдели „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл.186 от ЗДДС. В този смисъл и Заповедта е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186,ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му с цитираната заповед на Изпълнителния директор на НАП.

При издаването на обжалваната заповед от административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Съгласно чл.186,ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качеството ѝ на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл.59 от АПК. Съгласно чл.59,ал.2,т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.

Оспорената заповед съдържа, както фактически основания, изложени и в Протоколите за извършена проверка, така и правни основания с посочване и описание на нарушението, а именно в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредбата не е издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство във връзка с чл.118,ал.1 от ЗДДС, което е основание за прилагане на ПАМ по смисъла на чл.186,ал.1,т.1,б.“а“ от ЗДДС вр. с чл.186,ал.3 от ЗДДС.

В заповедта са посочени релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по  чл.186,ал.1,т.1,б.„а“ от ЗДДС. В достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са описани фактическите данни, въз основа на които е упражнено публичното право на налагане на административната мярка с отразяване на информация за дата, начин на извършено правонарушение, с данни за електронния магазин и търговския обект, с адрес на управление на търговеца и за неотчетената посредством издаден фискален бон търговска продажба. Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него. С оглед на гореизложеното съдът приема за изпълнени изискванията на чл.186,ал.3 от ЗДДС и на чл.59,ал.2,т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт. Не се установяват допуснати в хода на административното производство нарушения на административно-производствените правила от категорията на съществените.

Заповедта съответства на материалноправните разпоредби и целта на закона. Съгласно  чл.186,ал.1,т.1,б.“а“ от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл.187,ал.1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл.186,ал.1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице.

В нормата на чл.118,ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл.3,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.25,ал.1 и ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба като фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. Съгласно чл.25,ал.2 от Наредбата при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл.3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата. В разпоредбата на чл.25,ал.7 от същата Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ е предвидено, когато лице по чл.3,ал.1 извършва продажби на стоки чрез електронен магазин, които се регистрират и отчитат чрез издаване на фискален бон на хартиен носител, бонът да се издава по реда на чл.25,ал.2 от наредбата. В случаите на предоставяне на услуги бонът се издава и предоставя на клиента най-късно при плащане на услугата. Когато лице по чл.3,ал.1 извършва продажби на стоки чрез електронен магазин, които се регистрират и отчитат чрез издаване на фискален/системен бон, генериран в електронен вид, бонът се издава и предоставя на клиента най-късно към момента, в който стоката напусне обекта, от който се доставя. В случаите на предоставяне на услуги бонът се издава и предоставя на клиента най-късно при плащане на услугата. /чл.25,ал.8 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ/.

От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ „запечатване на обект и забрана за достъп до него“. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186,ал.1 от ЗДДС израз „до 30 дни“.

От доказателствата по делото се установява, че за извършената продажба на поръчаната 1 бр. бутилка вино чрез електронен магазин: https: // www.emag.bg. търговецът „Брайт Калърс“ ООД не е регистрирал и не е отчел извършената продажба на стока от търговския си обект по смисъла на § 1,т.41 от ДР на ЗДДС – офис на дружеството, находящ се в гр. Видин, ул. „Баба Вида“ № 9Б, чрез издаване на фискална касова бележка от монтираното и въведеното в експлоатация фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Тези обстоятелства са удостоверени в изготвените протоколи за извършена проверка, които процесуални документи, съставени по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползват с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл.50,ал.1 от ДОПК. Протоколите за извършена проверка не са оспорени от жалбоподателя. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават констатациите по протоколите, съставени от органите по приходите. Приобщените разпечатки от сайта на дружеството за етапите от поръчката на стоката и разписките на куриерската фирма, също свидетелстват за фактите, възприети от административния орган при издаване на заповедта. Фактът на неприложен в пратката фискален касов бон не се оспорва и от представителя на дружеството, който в обяснението си /л.14 от делото/ се посочва, че в случая се касае за „неволна грешка“, респ. този факт на неиздаване на фискален касов бон, не се оспорва от жалбоподателя. Затова съдът приема за безспорно установено, че в случая е налице извършена продажба, която не е отчетена по надлежния ред.

В този смисъл правилно установеното при извършената проверка /нерегистриране и неотчитане на извършена продажба на стоки чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка/, е квалифицирано като нарушение на императивното изискване по чл.118,ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3,ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и съответно като юридически факт, пораждащ правомощието на органа в хипотезата на  чл.186,ал.1,т.1,б.“а“ от ЗДДС, да наложи ПАМ запечатване на обект, кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл.187,ал.1 от ЗДДС за забрана на достъпа до обекта. При установено нарушение - неиздаване на съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС, правоприлагащият административен орган е длъжен да наложи принудителната административна мярка „запечатване на търговския обект“, за обекта, в който е осъществена противоправната дейност – т. е. органът действа в условията на обвързана компетентност. Жалбоподателят извършва дейността си от офис, който е на адреса на управление на дружеството, съгласно наличните по делото доказателства и обосновано спрямо него е наложена ПАМ. Законът не регламентира възможност за всеки конкретен случай органът да извършва преценка дали при наличие на нормативно установените фактически предпоставки да наложи или не мярката по чл.186,ал.1 от ЗДДС. Доколкото налагането на ПАМ не е обвързано с настъпването, респ. с възможното настъпване на вреди за фиска и съответно наличието на вредоносен резултат не е нито елемент от състава на нарушението на чл.118,ал.1 от ЗДДС във вр. с чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, нито представлява предпоставка за прилагането на ПАМ по чл.186,ал.1 от ЗДДС, то и евентуална малозначителност на вредните последици не изключва налагането на ПАМ. Наличието, респ. липсата на вреди, съответно на възможност за тяхното настъпване, е обстоятелство, относимо към продължителността на срока на налагане на ПАМ, но е ирелевантно за упражняване на административното правомощие по прилагане на мярката.

Съгласно разпоредбата на чл.186,ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект се налага за срок до 30 дни. В случая наложената на жалбоподателя с оспорената заповед принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – офис на адреса на управление на дружеството, е за срок от 14 дни. Съдът не констатира нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК при определяне на срока на наложената ПАМ – продължителността на налагането на мярката е в разумно съотношение на пропорционалност между охраняваните с прилагането на принудителна административна мярка обществени отношения, касаещи данъчното облагане и засегнатите интереси на жалбоподателя.

Неоснователни са оплакванията в жалбата за немотивираност на акта, респ. бланкетност, включително и в частта относно продължителността на срока, за който се налага ПАМ. Продължителността на срока на мярката решаващият административен орган е мотивирал с тежестта на извършеното нарушение на реда и начина за издаване на фискални касови бележки за реализирани продажби и при съобразяване последицата от това нарушение – неотчитане на приходи. Определянето на срока на ПАМ като такава от 14 дни /т.е. малко под средния размер/, е обосновано предвид целите на налаганото ограничение - промяна в начина на извършване дейността в търговския обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността чрез регистрирането и отразяването на реалния търговски оборот, а индиректният - недопускане вреда за фиска. Касае се за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на административни нарушения. Като релевантно за определяне продължителността на срока на ПАМ, правилно е преценено обстоятелството, че констатациите на проверяващите органи навеждат на извод за възможни системни нарушения, свързани с неиздаване на отчетен документ за извършените продажби и сочи на потенциална възможност реализираните приходи да не се отчитат по надлежния ред. Това създава вероятност и да не могат да бъдат установени действителните задължения на търговеца за данъци, респ. да не се внесат дължими данъци от реализирани приходи, което се свързва с вреда за републиканския бюджет. Взети са предвид характерът на дейността, големият пазарен дял на онлайн търговията, неограниченият териториален обхват, неограниченото работно време, респ. множество потенциални клиенти, асортиментът на предлаганите стоки – разносната търговия на вина и ракии на територията на гр.Видин и гр.София, както и електронна търговия, като стопанисваният обект е с потенциална възможност за реализиране на значителни обороти. Отчетен е и фактът за установяване на извършено и друго нарушение от страна на жалбоподателя, а именно такова по чл.52м от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, съгласно който лице по чл. 3 от наредбата, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на ДОПК чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно приложение № 33, като при направена справка от контролните органи в списъка с електронни магазини се установява, че лицето няма деклариран електронен магазин. Тоест е обоснован изводът за наличие на реална възможност за реализиране търговски обороти, които не се регистрират и отчитат по съответния ред от проверяваното лице, което накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата. Възприетата от правоприлагащия орган вероятност за настъпване на вреди за фиска в резултат на нерегистрирането и неотчитането чрез ФУ на реализирани обороти от продажби и нарушаването на фискалната дисциплина, не представлява недопустимо презумиране на вредни последици. Поради това правилно е прието, че е необходима промяна в организацията на работата в обекта за обезпечаване отчетност на приходите и за преустановяване на констатираната противозаконна практика в дейността на проверяваното лице. Доколкото са посочени и обсъдени конкретни и относими факти и обстоятелства от значение за индивидуализиране срока на ПАМ, определената със заповедта продължителност на срока на действие на мярката, се явява обоснована.

Срокът, за който се налага ПАМ по чл.186,ал.1 от ЗДДС, не се свързва с размера на неотчетената продажба, а със самия факт на нерегистрирането ѝ в контекста на другите установени при проверката обстоятелства, индициращи нееднократно извършване на констатираното нарушение, имащо за последица укриване на приходи, които не могат да бъдат постоянно контролирани, също и определени по размер в тяхната съвкупност. Ето защо, продължителността на срока на наложената ПАМ е определена при съобразяване на охраняваните с прилаганата принудителна административна мярка обществени отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки и услуги в търговските обекти и респ. с фискалните интереси на държавата, която защита е в законово очертаните рамки - съобразно целите на закона, без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Относно останалите възражения, направени в жалбата и за евентуалното приложение на института на чл.28 от ЗАНН, съдът намира, че не следва да се произнася, тъй като те касаят друго производство, по налагане на административно наказание, каквото настоящото не е.

Следва да се посочи, че ПАМ като вид държавна принуда не е наказание. Достатъчно основание за налагане на мярката е констатирането на нарушението с Акт за установяване на административно нарушение. Предвид различния вид принуда, ПАМ се разграничава от наказанието, наложено с Наказателно постановление за същото деяние. Законът не обвързва компетентността на органа да приложи ПАМ с издаването на НП за деянието, нито с влизането на същото в сила. ПАМ е самостоятелен вид държавна принуда, която се реализира от органа при наличието на нормативно предвидени предпоставки, а сред тях не са издаване на НП за деянието, за което е наложена ПАМ. В тази насока, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че органът не следва да налага наказание, поради това, че извършеното деяние попада в кръга на деянията визирани в чл.28 от ЗАНН.

Правилна, законосъобразна, съответна на целите по чл.22 от ЗАНН във вр. с чл.4,ал.2 от АПК и на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК е преценката на правоприлагащия административен орган, че за осигуряване защитата на обществения интерес от гледна точка на спазването от задълженото лице на фискалната дисциплина и законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в търговски обект, прилагането на ограничението следва да бъде за срок от 14 дни.

Оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния закон, като прилагането по отношение на жалбоподателя на обжалваната ПАМ, освен че е фактически, правно и доказателствено обосновано, с оглед наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка по чл.186,ал.1 и чл.187,ал.1 от ЗДДС, се основава и на необходимост от налагането на мярката за постигане на предвидената в закона цел. В този смисъл наложената с обжалваната заповед ПАМ не налага необосновани и неоправдани ограничения на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава. Ето защо, съдът не констатира нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК при определяне срока на административната мярка. Продължителността ѝ е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане. Съобразно изложеното е съдебната практика на съставите на ВАС.

По изложените съображения, с оспорената заповед правилно и законосъобразно е приложена ПАМ – запечатване на търговския обект на жалбоподателя и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни. Не се установява нито незаконосъобразност на оспорения административен акт, нито нищожност на същия. Поради това жалбата срещу него, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото в полза на Националната агенция за приходите – юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, на основание чл.143,ал.3 от АПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лeва, определен в съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78,ал.8 от ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Брайт Калърс“ ООД, гр.Видин, представлявано от А.П.М. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11207 / 03.05.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, ГДФК в ЦУ на НАП, с която е постановено запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, като неоснователна.

ОСЪЖДА „Брайт Калърс“ ООД, гр.Видин, да заплатят на Националната агенция за приходите гр. София, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

СЪДИЯ :