РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Бургас, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120204605 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод
жалба на „ДЕГА“ ЕООД с ЕИК: *********, чрез представляващия – Х. Х., с посочен
съдебен адрес:************против Наказателно постановление № 663284-F674688 от
02.11.2022 г., издадено Началник Отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“
на НАП, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
(Наредбата), вр. с чл. 118, ал. 4 ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС,
на търговеца е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на производствените правила и
несъответствие с целта на закона. Посочва се, че констатираната сума от 2959,88 лева е била
оставена на продавачката от управителя за закупуване на стока, като проверяващите не са
извършили допълнителна проверка, за да потвърдят тези обстоятелства. Посочва се, че
спрямо АУАН има подадено възражение, което не е било взето предвид. Под евентуалност
се развиват подробни съображения, защо нарушението е маловажно, като се иска
приложението на чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание търговецът се представлява от двама пълномощници –
адв. М. Б. – БАК и адв. П. Ш. – БАК, като и двамата заявяват, че поддържат жалбата по
изложените в нея доводи, които доразвиват и уточняват. Допълват, че проверката е била
1
извършена по провокативен начин и в протоколите не са били отразени всички действия на
проверяващите. Посочват, че не са били съобразени функциите и необходимите действия,
които да бъдат извършени за въвеждане на въпросната сума. Пледират за отмяна на НП.
В допълнително представени писмени бележки адв. Ш. – БАК доразвива тезата за
провокативно извършена проверка, като се спира на незаконосъобразно извършено скрито
наблюдение на обекта и непълно отразяване на всички факти в констативния протокол,
както и неяснота относно точния час на извършване на отделните действия по проверката.
Под евентуалност излага съображения квалифициране на нарушението като маловажно.
Административнонаказващият орган – Началник Отдел „Оперативни дейности“,
редовно призован, се представлява от юрисконсулт Я., която оспорва жалбата. Посочва, че
нарушението е безспорно доказано, доколкото е установена разлика в касата, която не е
документирана със съответните функции на ФУ. Счита, че правилно е определен субектът
на отговорността, поради което пледира за потвърждаване на НП изцяло. Моли за
присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН - видно от разписката (л. 21 гръб) - НП е връчено на
представител жалбоподателя на 02.11.2022 г., а жалбата е депозирана на 15.11.2022 г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
Не се спори, че към 01.09.2022 г. жалбоподателят е бил регистриран като данъчно
задължено лице, като е стопанисвал търговски обект – бензиностанция „Д. 33“, находящ се
в*********
На 01.09.2022 г. в 10.48 часа св. Г. П. – ст. инспектор по приходите в ЦУ на НАП,
съвместно със служители на ДАНС, осъществил контрол за спазване на данъчното
законодателство в посочения търговски обект. След наблюдение над обекта св. П. влязъл в
него, легитимирал се и заедно с другите длъжностни лица пристъпил към проверка в
бензиностанцията. Констатирал, че там е инсталирано и функционира фискално устройство
за отчитане на продажбите, представляващо електронна система с фискална памет „Ойл
СИС 2.0 Д-KL” и номер на фискалната памет - 58005221, притежаващо функциите
„служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Пристъпило се към преброяване на
наличните парични средства в касата от страна на лицето, работещо на обекта – Г. С.
(продавач - консултант), като се установила фактическа касовата наличност в размер на
5811,50 лева (опис на наличните парични средства на л. 25 гръб от делото). Съгласно
данните от разпечатания от устройството дневен финансов отчет (л. 26), разчетената касова
наличност възлизала на 2851,62 лева - т.е. при проверката била установена разлика в размер
на 2959,88 лева, за които в паметта на фискалното устройство не съществували данни за
служебно въведени суми в касата.
2
За извършената проверка и констатациите от нея св. П. съставил Протокол за
извършена проверка Серия АА и бланков № 0088156 от 01.09.2022 г. копие, от който връчил
на представител на търговеца с указание да се яви допълнително в ТД на НАП-гр. Бургас на
07.09.2022 г. и да представи посочените в протокола документи, както и за съставяне и
връчване на акт за установяване на административно нарушение.
На 07.09.2022 г. управителят се явил лично в ТД на НАП-Бургас, като в негово
присъствие бил съставен АУАН с № F674688. Актосъставителят описал в акта,
констатираното при проверката на 01.09.2022 г., нарушение. Така описаното деяние П.
квалифицирал като нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл.
118, ал. 4 ЗДДС, като предявил и връчил екземпляр от акта на управителя при съставянето
му, срещу подпис. В графата за възражения било посочено, че ще бъдат представени
писмени такива. В срока по чл. 44 ЗАНН писмени възражения били депозирани (л. 44-45),
като в тях жалбоподателят посочил, че сумата от 2959,88 лева принадлежи на управителя и е
била оставена за временно съхранение в обекта.
В последствие на 02.11.2022 г., въз основа на акта за установяване на нарушението,
било издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО не дал вяра на
възраженията, а също възприел фактическата обстановка, описана в акта, както и правната
квалификация на нарушението. На основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС търговецът бил
санкциониран с имуществена санкция в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените и гласните доказателства събрани в хода
на съдебното производство. Съдът напълно кредитира показанията на св. П., които намира
за логични, последователни и напълно кореспондиращи с останалия доказателствен
материал. Съдът кредитира частично и показанията на св. С., отчитайки нейната служебна
зависимост от жалбоподателя. Свидетелката изрично посочва, че процесната сума е била
оставена от управителя малко преди проверката, както и че тя много добре е знаела, че
следва да я въведе посредством съответната функция във фискалното устройство, но не го е
сторила, оправдавайки пропуска си с голяма заетост и липса на време. В тези части
показанията са логични и хармониращи с останалия доказателствен материал, поради което
няма пречка да се кредитират. Що се касае до заявеното от св. Слугова, че проверката е била
провокативна, че е била изведена от обекта и т.н., съдът отчита, че данни за такова
поведение не са налични, нито в писмените доказателства, нито в показанията на св. П.,
поради което и показанията в тази част не следва да се кредитират. Както ще стане ясно по-
надолу, тези факти са и ирелевантни за отговорността на търговеца, поради което и съдът
намира за излишно да излага допълнително съображения в тази връзка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
3
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложената
по делото на л. 46-51 – Заповед № ЗЦУ - 1149/28.08.2020 г.) в срока по чл. 34 от ЗАНН, като
е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво
да се защитава.
Съдът не споделя доводите за неяснота относно точните часове на проверката.
Всички релевантни часове са коректно отразени в съставения протокол от проверката,
АУАН и НП и напълно съответстват с часовете генерирани от ФУ в разпечатката на
дневния отчет, с уточнението, че в протокола изрично е отразено разминаване с 20 минути
между часа на ФУ и реалното астрономическо време (л. 24 гръб – последен ред).
Съдът не споделя и доводите за незаконосъобразност поради необсъждане на
възражението срещу акта. Това действително е така и това е пропуск на АНО, но той не е
съществен, доколкото с издаването на НП административнонаказващият орган
недвусмислено е изразил отношението си към констатираните факти и своята убеденост, че
се касае за нарушение със съответната квалификация. Изводите на АНО подлежат на
проверка пред съда, като жалбоподателят свободно може да изрази отново необсъдените
възражения, които да бъдат съобразени от съда, поради което и няма как да става дума за
ограничаване на правата на санкционирания в степен, налагаща отмяна на НП само на това
основание.
Административнонаказателната отговорност на търговеца е ангажирана за нарушение
на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, която норма въвежда задължение за лицата,
извън случаите на продажби, да регистрират всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ във фискалното устройство
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Описаните в АУАН и
в наказателното постановление факти и обстоятелства съответстват на посочената нарушена
норма, като фактът, че е посочена и разпоредбата на чл. 118 ЗДДС по никакъв начин не
влияе на тези обстоятелства.
Противно на твърденията на жалбоподателя - от събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се установява наличието на разлика между фактическата касова
наличност и разчетната такава на фискалното устройство, като търговецът не е изпълнил
задължението си да регистрира тази промяна на касовата наличност на ФУ чрез операцията
"служебно въведени" суми във ФУ, притежаващо такава функция. В случая е без значение
дали допуснатото нарушение е по вина на някой от служителите или не, доколкото
горепосочената разпоредба не прави разлика в тази насока. Санкционираният е търговец,
който е длъжен да подбере и контролира персонала си (включително и относно уменията му
за работа с ФУ), като в случай на неизпълнение на задълженията си – да понесе съответната
отговорност.
Следователно е налице нарушение, което безспорно е установено в хода на
4
проверката. Щом сумата се е намирала в касата на обекта, без значение по какъв повод,
различен от продажба, то е следвало вкарването й там да се отчете посредством съответните
функции, което в случая не е сторено и именно което прави поведението на търговеца
противоправно по посочения текст на Наредбата.
В случая от показанията на свидетелката С. става безпротиворечиво ясно, че сумата й е
била оставена от управителя и че тя много добре е знаела, че следва да я въведе в паметта на
ФУ, но не го е сторила. Тези факти са напълно достатъчни, за да се ангажира отговорността
на търговеца по посочената разпоредба. Няма никакво значение дали служителката е имала
работа и дали обектът е бил натоварен или не – щом управителят е решил да оставя сума в
обекта и то там, където се съхранява касата, то е трябвало това действие да бъде отразено
посредством функциите на ФУ, а не пропускът да се оправдава със служебна натовареност.
В този ред на мисли, няма никакво значение и дали операцията по служебно въвеждане на
сумата е налагала преустановяване на обслужването на клиенти или не. Щом самият
управител, който най-добре от всички би трябвало да е запознат със спецификите на
дейността, е решил да оставя пари в касата на обекта, то той е следвало да съобрази всички
обстоятелства и ако действително служебното въвеждане е налагало толкова големи
неудобства – или да не го прави или ако все пак реши да го прави – да спази законовите
изисквания за това. Пак с оглед възраженията на жалбоподателя следва да се посочи, че няма
и никакво значение по каква причина сумата е била в касата на обекта – дали се касае за
лични средства на управителя, както се твърди във възражението по акта, или пък се касае
за оставена сума за закупуване на стока, както пък изведнъж се заявява в процесната жалба.
На последно място следва да се посочи и че отговорността на търговеца не е
ангажирана на база факти, установени при т.нар. „скрито наблюдение“, а на базата на
факти, установени в хода на съвсем явна проверка, поради което и дори хипотетично
наблюдението да е било опорочено, това по никакъв начин не се отразява на резултатите от
„явната“ проверка, която е последвала. Няма отношение за отговорността на жалбоподателя
и дали проверката е била провокативна или не; дали касиерката е била извадена от обета или
не и т.н., доколкото дори това да е вярно (доказателства в тази насока не са ангажирани), то
няма никакво отношение към извършеното нарушение. Самата св. С. признава, че в касата е
имало сума, която е била оставена от управителя и която тя не е въвела във ФУ, въпреки че е
знаела, че следва да го направи, поради което и всякакви доводи за провокация са
неоснователни.
С оглед горното съдът счита, че правилно е била ангажирана отговорността на
търговеца. Съдът счита, че анализът на така цитираната правна норма обосновава извод, че
нарушението, осъществяващо състава на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18, по същество не води
до неотразяване на приходи, тъй като приходи се формират именно от продажбата на стоки
или услуги. До този извод е достигнал и АНО, прилагайки разпоредбата на чл. 185, ал. 2,
изр. 2, вр. с ал. 1 ЗДДС. В изречение 2 на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е указано, че когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
5
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до
2000 лв. В случая санкцията е определена на законовия минимум, поради което и съдът
въобще не обсъжда възможността за намаляването й.
Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007 г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От установените по делото обстоятелства
не може да се направи извода, че нарушението попада в категорията на маловажните
нарушения. Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция
съгласно § 1, т. 4 ДР на ЗАНН (аналогична с тази по чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс) –
"маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата
или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид.
От данните по делото не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на
обществена опасност от другите нарушения от съответния вид – касае се за типично по вид
нарушение, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН се явява неоправдано.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до
приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е депозирано искане за
присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или
друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150
лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 663284-F674688 от 02.11.2022 г.,
издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с
което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
6
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. с чл. 118, ал. 4
ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, на „Д.“ ЕООД с ЕИК:
1026037** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД с ЕИК: 10260** да заплати в полза на НАП-София сумата в
размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото
адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7