Р Е Ш Е Н И Е №45
гр.Силистра, 10.01.2024г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра,в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет
и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ:
Павлина Георгиева-Железова
Маргарита Славова
при
секретаря Анета Тодорова, с участието на прокурор при ОП гр.Силистра Галина
Вълчева, като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД №69 по описа
на съда за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение №51/04.09.2023г., постановено по АНД №163/2022г.,Тутраканският
районен съд е отменил Наказателно
постановление №23/20.07.22г., издадено от Директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите (РИОСВ) гр.Русе,с което на основание чл.200 ал.1 т.29
от Закона за водите (ЗВ),на Община гр.Тутракан е наложено административно
наказание, по вид „имуществена санкция“,в размер на 1 000 лева,за нарушение на същия
чл.200 ал.1 т.29 от ЗВ.
Производството
е образувано по касационна жалба на Директора на РИОСВ гр. Русе, представляван
от упълномощен юрисконсулт М.К., с искане да бъде отменено обжалваното решение
на ТРС и, след решаване на спора по същество от касационната инстанция,да бъде
потвърдено първоначално оспореното НП. Доводите в жалбата, поддържани в съдебно
заседание от представителя по пълномощие,сочат на твърдения за наличие на отменителните
основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК, тъй като се счита, че съдът неправилно бил
приложил закона,прогласявайки за нищожно въведено ново условие в Разрешително
за ползване на воден обект - река Дунав за заустване
на отпадъчни води от канализационната система на гр.Тутракан,с титуляр
„Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.Силистра, възлагайки задължения със
същото условие на община Тутракан (трето лице), като собственик на
ПСОВ-Тутракан и новоизградена канализационна мрежа в
агломерацията,да изпълнява условията по разрешителното,вкл. да провежда
собствен мониторинг на отпадъчните води.Поддържа се, че съдът необосновано бил
счел, че били неясни задълженията по въпросното разрешително за неговия титуляр
и въведеното условие за собственика на новоизградена
(неиндивидуализирана) част от канализационната система на гр.Тутракан,която
освен това била и неделима,тъй като събирала отпадъчните води от всички
потребители в града в един общ поток, преминаващ през Градската пречиствателна
станция на отпадъчни води (ГПСОВ).В процесното условие била ясно разграничена
частта от агломерацията, която не била предадена за стопанисване на „Водоснабдяване
и канализация“ООД Силистра (към датата на установяване на нарушението) и, за
която ангажиментите за извършване на мониторинг,съгласно Наредба №1 от 11.04. 2011г. за мониторинг на водите (Обн.ДВ,бр.34/11г.,посл.изм.ДВ,бр.20/16г.),
издадена по законовата делегация от чл.135 ал.1 т.14 ЗВ, били изцяло за нейния
собственик, щом същата е била въведена в експлоатация от органите на
РДНСК-Силистра и фактически се ползвала от местната общност.Поддържа се и довод
за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила във фазата на
оценка на доказателствената съвкупност, довело до неправилно приложение на
материалния закон. С оглед на тези оплаквания се моли за отмяна на съдебното решение
и за потвърждаване на НП, както и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът
по касация - Община гр.Тутракан, чрез
представител по пълномощие юрисконсулт Р.В., в писмена защита (л.16-л.18) излага
аргументи в подкрепа на решаващите изводи на РС гр.Тутракан. Въпреки това е
формирано главно искане за оставяне без разглеждане на касационната жалба, при
липса на твърдения за нейната недопустимост или друга юридическа причина. В
условията на евентуалност, е формулирано искане за отхвърляне на касационната
жалба като неоснователна с потвърждаване на оспорения съдебен акт. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра дава заключение за
законосъобразност на обжалваното решение на ТРС и предлага същото да бъде потвърдено,
с отхвърляне на касационната жалба.
Производството е по реда на Глава ХІІ (чл.208
и сл.)АПК,във връзка с чл.63в ЗАНН.
Силистренският
административен съд,след обсъждане на доводите в жалбата, доказателствата по
делото и становищата на страните, прие следното:Касационните основания, които
са заявени пред настоящата инстанция,са за неправилно приложение на
закона и допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила (чл.63в ЗАНН,вр. с чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК), като последните не са
конкретизирани и съгласно регламентацията от чл.218 ал.1 АПК, не подлежат на
обсъждане. Вметнатото в края на жалбата оплакване, че съдът не бил извършил
пълна, всестранна и обективна преценка на доказателствата и не бил изследвал в
цялост относимите нормативни актове,се родее с довод за необоснованост на
съдебния акт, която (необоснованост) по аргумент от чл.63в ЗАНН, във връзка с
чл.348 ал.1 НПК, не е касационно основание и допълнително налага да бъде
отклонено бланкетното твърдение за нарушение на
процесуалните правила от въззивния съд. Акцентът в оспорването е поставен върху
твърдение за неправилно приложение на материалния закон, като за първи път с касационната
жалба се релевират чл.130 ал.2 ЗВ, както и чл.67 ал.2 от Наредба №1/2011г. При
така инвокираните касационни основания, проверката на
обжалвания съдебен акт следва да бъде извършена на техния терен и в параметрите
от чл.218 ал.2 АПК, в чиито контекст настоящият съд следи служебно за
съответствието на акта с материалния закон.
Административнонаказателният спор пред районния
съд е бил за правото,защото по фактите страните нямат различия.Осъществявайки
дейността по установяване на правно-значимите обстоятелства,съдът не е допуснал
нарушения на съдопроизводствените правила; уважил е доказателствените искания
на страните,вкл. е събрал и служебно относими доказателства, като е изградил
решаващите си изводи по главния предмет, съответни на фактите и закона.Приел е,че
при извършена проверка на 07.06.2022г. от главен експерт в РИОСВ гр.Русе,по
повод настъпила авария в КПС (канализационна помпена станция) №1, било установено
неизпълнение на задължение от страна на община Тутракан за провеждане на
собствен мониторинг на отпадъчни води на изход ГПСОВ-Тутракан. Задължението на
ответника по касация произтичало от Разрешение №03140014/19.08.09г., издадено от
Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“
гр.Плевен (БДДР-Плевен), преномерирано на Разрешително №13140265/22.06.15г. за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни
води в повърхностни води - р.Дунав, водно тяло с код (EUCD_ RWB) BG1DU000R001, поречие Дунав, с цел заустване
на пречистени отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на:
Канализационна система (канализационна мрежа с ПСОВ) на гр.Тутракан,издадено на
„Водоснабдяване и канализация“ООД гр.Силистра. Същото било изменено с Решение
№3456/23.12.21г. на директора на БДДР-Плевен,като е продължен срокът му до
19.08.2031г. и е въведено в подраздел „Други условия
съобразно спецификата на обекта“ ново условие:“Община Тутракан - като собственик на ПОСВ-Тутракан и новоизградената канализационна мрежа в агломерацията следва
да изпълнява условията по разрешителното,свързани с новоизградените
съоръжения до датата на предаване за стопанисване,поддържане и експлоатация на
ВиК оператора -„Водоснабдяване и канализация“ООД гр.Силистра“.
С Разрешение за ползване
№ДК-07-СС-14/28.05.21г. на РДНСК-Силистра е въведен в експлоатация
строеж:“Реконструкция на съществуващ дъждопреливен
канал от отворен тип гр.Тутракан с дължина 333.67м. към обект „Инвестиционен
проект за изграждане на ГПСОВ и доизграждане на канализационна мрежа в
гр.Тутракан“.
С Разрешение за ползване
№ДК-07-СС-15/28.05.21г. на РДНСК-Силистра са въведени в експлоатация строежи:1.“Реконструкция
и рехабилитация на водоснабдителна и канализационна мрежа по конкретно посочени
улици в гр.Тутракан, с дължина на канализационната мрежа 1 813.64 м.; 2.“Реконструкция
и рехабилитация на канализационна и водопроводна мрежа по ул.**************[…] с дължина на
канализационната мрежа 2 187.59м.“; 3.„Реконструкция и доизграждане на
канализационна и водопроводна мрежа по ул.**************[с посочени участъци и други улици…] с дължина на канализационната мрежа 4 185.49м.“
и 4.“Реконструкция и доизграждане на канализационна и водопроводна мрежа по ул******-Тутракан с дължина на канализационната мрежа
423.32м.“
С Разрешение за ползване
№ДК-07-СС-16/28.05.2021г. на РДНСК-Силистра са въведени в
експлоатация:1.“Градска пречиствателна станция за отпадъчни води[…]“ и 2. “Довеждащ
главен колектор II А и довеждаща инфраструктура -довеждащ път, тласкател 1,довеждащ водопровод,външно ел.захранване и заустващ колектор за пречистени води“.
С писмо
изх.№РР-06-59-(6)/16.11.2021г. на БДДР-Плевен е поискано от Община Тутракан да
представи протоколи от проведен собствен мониторинг на вход и изход на ГПСОВ за
2021г.,т.е. преди изобщо да е поставеното „допълнителното условие“ в процесното
Разрешително за заустване-РЗ (23.12.2021г.).
Общината е представила протоколи за такъв контрол извършван от м.09. до
м.11.2021г., като същите е представила и с доклад за изпълнение на условията по
РЗ в РИОСВ-Русе от 15.03.22г. (л.49-л.50 АНД/ТРС). В становището си до
БДДР-Плевен, по повод искането на титуляра на
Разрешителното за заустване за продължаване на срока
му, РИОСВ-Русе е отбелязала затрудненията, които среща във връзка с прилагане
на административно-правни мерки и действия, тъй като собственикът на ГПСОВ -
община гр.Тутракан не я е предоставила за стопанисване, под-държане и
експлоатация на ВиК оператор, съгласно
глава единадесета „а“, Раздел IV от Закона за
водите и, в тази връзка представители на титуляра на
РЗ отказвали необходимото съдействие.Ето защо предложили на компетентната
БДДР-Плевен, разрешителното да бъде издадено на община Тутракан (независимо,че
се експлоатира от „Водоснабдява-не и канализация“ООД Силистра) като собственик
на Канализационната система (Канализационна мрежа с ПСОВ)-Вж.Решение
№3456/23.12.21г. на л.14-гръб-л.21 от АНД/ТРС.
Съдът констатирал, че към датата на установяване
на нарушението (АУАН №000 2284 от 17.06.2022г.) ГПСОВ-Тутракан не била
предадена за стопанисване,поддържане и експлоатация на „Водоснабдяване и
канализация“ООД Силистра.Актът за установяване на административно нарушение се
ползва освен с констатираща и сезираща функция още и с обвинителна,като с него
е предявено административното обвинение на ответната община,а то е за нарушение
на чл.200 ал.1 т.29 ЗВ,във връзка с чл.174 ал.1 ЗВ и с чл.67 ал.1 т.1 и чл.68
ал.1 от Наредба №1 за мониторинг на водите.На 20.07.2022г. било издадено
процесното пред ТРС Наказателно постановление, съгласно което касаторът е
приел, че община Тутракан е нарушила чл.200 ал.1 т.29 ЗВ.
Възражението
на касационния жалбоподател за неправилност на извода на ТРС за нищожност на
релевираното „допълнително условие“ в РС е резонно, доколкото няма яснота в
националната юрисдикция - допустим ли е инцидентен контрол за нищожност на
административни актове, включени във фактическия състав на възведеното
нарушение или не. В административното
правосъдие е наложена практика за неприложимост на чл. 17 ал.2 ГПК, доколкото е
предвидена изрично, като безсрочна, възможност за съдебен контрол за нищожност на
административните актове, съгласно чл.149 ал.5 АПК, от една страна и, от друга
- допускането на такъв контрол (за нищожност) би представлявало инцидентно
съединяване на жалба срещу различни административни актове, при участието в
процеса само на органа,издал един от тях.(Вж.Решение
№2822/08.03.17г.,адм.д.№13028 /15г., VО; Решение
№2886/20.03.23г.,адм.д.№6535/22г., VIIО; Решение №8584/01.07.20г., адм.д.№842/20г.,VIIIО и др. на ВАС). Ето защо, оспорването на извода на
съда за нищожност на въпросното „допълнително условие“ в РЗ,следва да бъде съобразено.
Независимо от това, абстрахирайки се от
изведения извод от ТРС за нищожност на „допълнителното условие“,което е
единственият посочен източник на задължение от процесния вид за община Тутракан
в административнонаказателното производство (за първи път с касационната жалба
се релевира чл130 ал.2 ЗВ, чието систематично място е в Глава осма на ЗВ, регулираща
опазването на водите и водните обекти от субектите, които ги ползват, а не от
собствениците на съответните съоръжения- вж.напр. чл.126 ЗВ), настоящият състав
приема, че крайният резултат от въззивното производство е правилен. Общината не
е ВиК оператор по разума на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ); тя не разполага с
технически,технологичен,кадрови,административен и друг ресурс за да експлоатира
канализационната система на гр.Тутракан,а отделянето само на дейността,свързана
с ГПСОВ е невъзможно,защото в последната се събира целия поток отпадни води от
битовите и други потребители, включени в канализационната система на
града.Съгласно чл.136 ал.1 КРБ общината е основната
административно-териториална единица,в която се осъществява местното
самоуправление. Тя има право на своя собственост (чл.140 КРБ),която използва в
интерес на териториалната общност,но не извършва ВиК услуги,или по топло-, електро-,
газо-снабдяване на населението,доколкото тези
дейности са възложени на други субекти и уредени със специални закони.
Управлението на ВиК системите в Силистренска
област, се осъществява от Асоциация по ВиК (чл.198б т.2 ЗВ),в която участват
държавата и съставните общини на областта - собственици (арг.чл.19
ал.1 ЗВ) на ВиК системите в населените места, под ръководството на областния
управител - председател на асоциацията съгласно чл.198в ал.3 т.2 във връзка с
чл.198е ал.1 т.1 ЗВ. Според чл.10в ал.1 т.7 ЗВ общинският съвет определя
представител на общината в Асоциацията по ВиК и съгласува мандата, извън
случаите, когато по право представител е кметът.Съгласно чл.198ж предоставянето
на управлението на ВиК системите и съоръжения - публична общинска собственост,
се извършва по този закон,чиито чл.198о ал.1 изрично разпорежда,че релевираните
дейности се осъществяват от ВиК оператори, какъвто община гр.Тутракан не е.
Съгласно чл.198о ал.4 ЗВ, асоциацията по ВиК предоставя на съответния ВиК
оператор правото да извършва процесните дейности, като възлагането им става
чрез Договор , сключен между асоциацията и ВиК оператора (чл.198п ЗВ). Тази
регламентацията е конкретизирана в Правилника за организацията и дейността на
асоциациите по водоснабдяване и канализация (Обн.ДВ, бр.66/14г.,посл.изм.ДВ,бр.3/21г.), издаден по законовата делегация от
чл.198е ал.7 ЗВ. Съгласно неговия чл.34, възлагането на дейностите по
стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и
съоръженията,както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите, се извършва
с договор по чл.198п ал.1 ЗВ, който се одобрява от Общото събрание и се
подписва от председателя на асоциацията.Договорът се сключва от името и за
сметка на членовете на асоциацията, вкл. община Тутракан, които са собственици
на съответните ВиК системи и съоръжения.
Следователно,по
силата на закона,тази именно асоциация предоставя на съответния ВиК оператор новоизградените мощности от ВиК инфраструктурата на
съответното населено място, а общоизвестно е, че в периода от въвеждане в
експлоатация на ГПСОВ-Тутракан (28.05.2021г.) до издаване на процесното пред
ТРС наказателно постановление, са провеждани няколкократно избори в страната,
при действието на няколко служебни правителства,вкл. назначени от тях
(служебни) областни управители, ангажирани основно с организацията на
въпросните избори. С оглед на гореизложеното, очевидно просто предаване на
ползването и експлоатацията на ГПСОВ между Кмета на община гр.Тутракан и Управителя
на „Водоснабдяване и канализация“ООД гр.Силистра, при действаща асоциация по
ВиК към областния управител на област гр.Силистра, не може да бъде извършено, което
обяснява обстоятелството,че повече от година след въвеждането в експлоатация на
ГПСОВ и останалата канализационна инфраструктура, същите не са предадени за
стопанисване на ВиК оператор,което не означава,че техният собственик носи
специфичните задължения по ЗВ и ЗРВКУ, при липса на капацитет за това.
Неоснователно касаторът възразява срещу
вярното установяване на съда, че „допълнителното условие“ от 23.12.2021г. в
РЗ,издадено на „Водоснабдяване и канализация“ООД Силистра,не визира ясни
параметри на задълженията на ВиК оператора и ответната община.Възлагането на отговорности
по Разрешително за заустване с друг титуляр, на трето
лице относно „новоизградените съоръжения“ до
предаването им за експлоатация на „В и К“ООД гр.Силистра, не може да се свърже
с ясно разписани правила за изпълнение от собственика на тези съоръжения (които
и да са те - видимо неиндивидуализирани, но очевидно главно се има предвид
ГПСОВ-Тутракан).Нормотворецът е дефинирал понятията
„канализационна система“ и „канализационна мрежа“ с §1 ал.1 т.33 и т.83 от ДР
ЗВ,видно от които е,че канализационната мрежа,със или без ПСОВ,е съставна част
от канализационната система на урбанизираната територия, дейностите по
водоснабдяване и канализация на която, безспорно са възложени на ВиК оператор,
съгласно чл.2 ал.1 ЗРВКУ. От посочените по-горе легални определения на
„канализационна система“ и “канализационна мрежа“ е видна разликата,която не е преодоляна
по ясен начин от компетентната БДДР-Плевен при въвеждане на „допълнителното условие“
в Разрешението за заустване с титуляр „Водоснабдяване
и канализация“ООД гр.Силистра.
Като неоснователно следва да бъде отхвърлено и главното
възражение на касатора за неправилно приложение на материалния закон от
въззивния съд. Това е така, защото с процесното пред ТРС наказателно
постановление касаторът е квалифицирал безспорните по делото факти единствено
по административно-наказателния текст на чл.200 ал.1 т.29 ЗВ, който визира в
своята диспозиция лаконично „не извършва
собствен мониторинг на количеството и/или качеството на водите“, без
посочване на източника на подобно задължение за ответника по касация; нито на съставомерното
обстоятелство - мониторинг на какво да бъде извършван - на количеството или на качеството
на водите, а още по-малко на кои води - за битово-питейни нужди, дъждовни или
отпадни. При липса на ясно посочено правило за поведение, което да не е
изпълнено,респ. да е нарушена нормативна забрана,които да подлежат на
санкциониране по реда на чл.200 ал.1 ЗВ, явно юрисдикционният
акт на касатора е засегнат от порок по смисъла на чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН.
Законосъобразно съставеният АУАН има три
основни функции: констатираща, сезираща и обвинителна, като при допуснато
нарушение на чл.42 ал.1 т.5 ЗАНН, водещо до неяснота по кой закон е съставомерна констатацията на лицето по чл.37 ЗАНН, не може
да бъде реализирана обвинителната му функция.Със съставянето на акта, констатираните
факти и обстоятелства се вменяват във фактическа вина на лицето,посочено като
„нарушител” и изразяват волята на администрацията да поддържа срещу това лице
обвинение, приписвайки му извършването на установеното в акта деяние.В чл.2
ал.1 ЗАНН е прогласен принципът за законоустановеност
на административното нарушение,а дефинитивният чл.6 ЗАНН го
определя,като„…деяние (действие или бездействие), което нарушава установения
ред на държавното управление,извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание,налагано по административен ред”.Следователно, колкото
и да са укорими констатираните факти с АУАН, ако не
са субсумирани под норма от действащото
право,обявяваща ги за нарушение,за което е предвидено административно
наказание, те не могат да изпълнят обвинителната функция на АУАН, защото няма
да е налице административно нарушение,като единство от съставомерни
факти и правна квалификация.Че законът,с разпоредбата на чл.42 ал.1 т.5 ЗАНН,изисква в акта да се посочват законните разпоредби,които са нарушени,е
безспорно,като целта на това нормативно изискване, се свежда до отговор на
базовия въпрос - има ли изобщо осъществено нарушение.Актът трябва да отговаря
на всички изисквания по чл.42 т.1-т.6 ЗАНН,защото те осигуряват
конституционното право на защита.Ако посочената за нарушена правна норма (в
хипотезата на непълно,неточно,неясно квалифициране на фактите в АУАН) е бланкетна,както е в случая,задължително се налага да бъдат
посочени допълнително и нарушените други правни разпоредби (Вж.т.4.1от Тълкувателно
решение №2/07.10.02г. на ОСНК на ВКС).
В АУАН №0002284/17.06.2022г. фактите са
квалифицирани като „[…] е нарушил
разпоредбите на чл.200 ал.1 т.29 ЗВ, във връзка с чл.174 ал.1 ЗВ и с чл.67 ал.1
т.1и чл.68 ал.1 от Наредба №1/2011г. за мониторинг на водите“.Нито една от така релевираните норми няма за свой
адресат собственикът на ВиК система или съоръжения,а сочат титулярите на
Разрешителни за заустване; лицата, на които са
предоставени права за ползване на водни обекти и т.н., които носят нормативното
задължение да извършват собствен мониторинг на количеството на отпадъчните води
и концентрацията на емитираните замърсители. Административнонаказващият
орган (касатор) очевидно е преценил липсата на
адекватна юридическа квалификация на фактите с оглед на субекта на процесната
отговорност, поради което в НП е оставил единствено чл.200 ал.1 т.29 ЗВ,който
обаче не съдържа базови елементи от фактическия състав на възведеното нарушение-„юридическо лице, което[…] 29.не
извършва собствен мониторинг[…]“- но на кои
води; на тяхното количество или състав,и най-вече - откъде произтича
задължението за това „лице, което“ да извършва какъвто и да е контрол на води.
В случая,с визирания в НП чл.200 ал.1 т.29 ЗВ, който не посочва източника на
задължение за общината за собствен мониторинг на заустваните
води,нито механизма за неговото неизпълнение, правилно е преценено от районния
съд, като нарушение на закона.
В обобщение,настоящият
съд намира,че обжалваното решение на ТРС е валидно, допустимо и правилно по
своя резултат.Същото е постановено в съответствие с установените факти по
делото и със закона.Ето защо подлежи на потвърждаване, при който изход на
процеса, следва да бъде уважено искането за присъждане на съдебни разноски в
полза на ответната по касация община.Такива,съгласно чл.63д ал.1 и ал.3 ЗАНН,се
присъждат по реда на АПК,което в ракурса на чл.143 ал.1,във вр.
с §1 т.6 ДР АПК, означава, че същите следва да бъдат присъдени в полза на
бюджета на община гр.Тутракан и възложени в тежест на юридическото лице на
бюджетна издръжка, в чиято структура е издателят на отмененото НП.Такова, по
аргумент от чл. 2 ал.2 от Правилника за устройството и дейността на
регионалните инспекции по околната среда и водите (Обн.ДВ,бр.49/18г.,
изм.ДВ,бр.54/20г.), е РИОСВ гр.Русе.Според чл.143 ал.3 АПК, юрисконсултското
възнаграждение се определя съгласно чл.37 от Закона за правната помощ,
регламентиращ размера му с Наредбата за заплащането на правната помощ (Обн.ДВ,бр.5/ 06г.,посл.изм.ДВ, бр.74/21г.),чиито
чл.27е е определил относителни граници на възнаграждението: от 80 до 150 лева. В
случая същото следва да бъде определено в размер на 80 лева.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира за
неоснователна касационната жалба на РИОСВ гр.Русе срещу атакуваното решение на ТРС,поради
което последното следва да бъде потвърдено, воден от което и на основание
чл.221 ал.2 пр.1 АПК,във вр. с чл.63в ЗАНН, Административният
съд гр.Силистра
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№51/04.09.2023г., постановено по АНД №163/2022г.
по описа на Районен съд гр.Тутракан.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите
гр.Русе, с ЕИК:********* и административен адрес:гр.Русе,********************,
представлявана от директора инж.Ц.Х., да заплати на Община гр.Тутракан, с
ЕИК:********* и адрес:гр.Тутракан,ул.**************№31, представлявана от кмета
д-р Д.С., сумата от 80.00 (Осемдесет) лева - съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.