РЕШЕНИЕ
№ 1760
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110148054 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.
Производството е образувано по предявен от [***********] срещу
[***********] иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3099,84
лева, представляваща регресна претенция във връзка с платено застрахователно
обезщетение по щета № **********, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 02.09.2022 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 25.08.2021 г. в района на с.
[***********], водачът на МПС марка „Скания П340“ с рег.№ [***********],
собственост на [***********], управляван от Х.Х.А., застрахован при ответното
дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към
посочената дата, реализирал виновно ПТП, като при потегляне „ожулва“ от дясната
страна МПС с марка „Скания П 340“ с рег.№ [***********], също собственост на
[***********], управляван от Л.Г.М. който към датата на ПТП бил застрахован по
имуществена застраховка „Автокаско“ при ищеца, обективирана в полица №
Е20990019962. За произшествието бил съставен двустранен констативен протокол от
същата дата, като за причинените от ПТП вреди при ищеца била образувана щета №
**********, по която след направена оценка, била изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 3099,84 лева. С оглед предходното ищецът поддържа, че е
встъпил в правата на застрахования срещу прекия причинител на вредите, поради
което обуславя правния си интерес от предявения иск. Моли за неговото уважаване и
1
претендира сторените в хода на производството разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в
който оспорва иска по основание и размер. Не се оспорва механизма на ПТП, нито
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“. Излагат
се съображения, че съгласно разпоредбите на чл.477, ал.1 КЗ и чл.493, ал.1 КЗ
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ покрива отговорността на
застрахования за причинени имуществени и неимуществени вреди на трети лица, а в
конкретния случай и двете МПС-та са собственост на едно и също ЮЛ. Изразява се
становище, че липсва основание за ангажиране отговорността на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Отделно от предходното се
изразява становище, че претендирания размер не отговаря на действително
претърпените вреди, че следва да бъде определени съгласно чл.386, ал.2 КЗ и не може
да надвишава действителната стойност на причинената вреда. Поддържа се още, че по
образуваната в ищцовото дружество щета са заплатени детайли и операции, които не
са резултат от процесното произшествие, калкулирани са завишени справки за труд, а
посочените цени на авточасти не отговарят на средните пазарни цени за периода. По
изложените в отговора доводи и съображение ответникът моли за отхвърляне на
предявения иск и присъждане на направените разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С проектодоклада по делото обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване наличието на валидно към датата на ПТП
правоотношение по имуществена застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото
лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването и
механизма на ПТП и извършеното от ищеца плащане към увреденото лице.
Предходното се установява от приложените към исковата молба и неоспорени от
ответника писмени доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП,
застрахователна полица за застраховка Автокаско, Общи условия за застраховане на
сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства „Автокаско“,
уведомление за щета, опис на щета, доклад по щета, фактури, приемо-предавателен
протокол.
По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, чието
заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено. Видно от същото е, че на база схемата и отразените обстоятелства
в двустранния констативен протокол за ПТП, уведомлението за щета и опис-
заключението на застрахователя, вещото лице е приело, че нанесените щети по товарен
2
автомобил „Скания П 340“ с рег.№ [***********] са в причинно-следствена връзка и
последствие от ПТП на 25.08.2021 г. Вещото лице е изчислило, че размера на щетите
по средни пазарни цени към датата на ПТП-то възлизат на сумата от 2062,56 лева. В
констативно-съобразителната част на експертизата вещото лице е пояснило, че при
ремонт на МПС от такъв вид /голямо габаритни камиони и влекачи/, изискват по-
сложно сервизно обзавеждане - като ремонтна техника, стендова база, производствени
площи и др., което увеличава стойността на сервизния труд. В конкретния случай е
приложена ставка от 25 лв./ч., която е в границите на средни пазарни условия за този
вид дейност. Вещото лице е констатирало още, че в случая автомобилът е
отремонтиран в доверен сервиз, за което е издадена и изплатена фактура на обща
стойност 3 099,84 лева, като са включени и допълнителни позиции. Изслушано в
открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че в сервиза вместо подмяна е
извършена смяна с нова врата и е включена позиция – въздуховод десен, който не е бил
описан от застрахователя.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
към датата на ПТП правоотношение по договор за застраховка „Автокаско“ между
ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата;
настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач,
причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма
на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане към
увреденото лице.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
плащане.
Както бе посочено и по-горе, в конкретния случай страните по делото не спорят
за следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение
по имуществена застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице; наличието
на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването и механизма на
ПТП и извършеното от ищеца плащане към увреденото лице.
Спорът между страните се концентрира изцяло върху размера на дължимото
обезщетение за причинените от процесното ПТП вреди.
Съгласно чл.411 КЗ, платилият обезщетение за вреди застраховател встъпва в
правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата, респективно срещу
застрахователното дружество, което покрива риска ”Гражданска отговорност”. В
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
3
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява, че
в чл.386, ал.1 и ал.2 КЗ е предвидено, че при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати обезщетение, което трябва да бъде равно на размера
на вредата към деня на настъпването на събитието, като то не може да надхвърля
застрахователната сума. Съдът съобразява и разпоредбата на чл.499, ал.2 КЗ, съгласно
която единственото ограничение на размера на обезщетението, което
дължи застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” при причинени вреди
на имущество, представлява действителната стойност на причинената вреда.
Действителната стойност на претърпяната вреда, вследствие на увреждане на едно
моторно превозно средство при настъпило застрахователно събитие, е равна на
средствата, определени по пазарни цени, които следва да се заплатят за извършване на
ремонт по възстановяване на щетите по него, тъй като с тях се намалява имуществото
на застрахования.
С оглед на изложеното съдът намира, че в случая размерът на причинената вреда
възлиза на сумата от 2062,56 лева с ДДС, което се установява от приетата по делото
съдебна автотехническа експертиза. Както бе посочено и по-горе, съдът кредитира
заключението на приетата по делото автотехническа експертиза, тъй като вещото лице
е изготвило същата въз основа на представения от застрахователя-ищец опис на
щетите, при отчитане на приетата от последния степен на увреждане. С оглед
предходното, съдът възприема становището на вещото лице, че в стойността на щетите
не следва да бъдат включени допълнителните дейности, посочени в издадената от
сервиза фактура, но неописани в описа от застрахователя – настоящ ищец, а именно –
подмяна на предна дясна врата с нова и боя на въздуховод преден десен. Действително,
съществуват случай при които увредена част не може да бъде възприета визуално или
в последствие, при ремонта на автомобила да се установи, че е необходима подмяна с
нова, но за това е необходимо да се състави допълнителен опис от застрахователя
/както е посочило е вещото лице при изслушването му в открито съдебно заседание/.
На последно място следва да се отбележи, че сам ищецът в исковата молба сочи,
че нанесените щети по автомобила са описани в приложените опис заключения.
Същите са съпоставени от вещото лице с щетите описани от собственика в
уведомлението и са послужили при определяне на общата стойност за възстановяване
на товарния автомобил.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема предявения иск за
основателен и доказан в посочения в заключението на вещото лице размер от 2062,56
лева с ДДС. В останалата част - за разликата над 2062,56 лева до пълния предявен
4
размер от 3099,84 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно на уважената част от иска. По делото не е представен списък на разноските
по чл.80 ГПК, но съгласно съдебната практика това обстоятелство препятства
единствено възможността на страната да иска изменение на решението в частта му за
разноските. При направено искане за присъждане на разноски, съдът дължи
произнасяне в тази насока. В хода на устните състезания процесуалният представител
на ищеца претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лева и депозит за САТЕ в размер на 260,00 лева, поради което дори и да констатира, че
по делото са направени и други разноски, съдът е обвързан от искането на ищеца, в
противен случай би се стигнало до произнасяне „свръх петитум“. С оглед предходното
и съразмерно на уважената част от иска, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
в общ размер на 239,54 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. Видно от приложения по делото
списък за разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че ответникът е
направил и претендира разноски за САТЕ в размер на 60,00 лева и юрисконсултско
възнаграждение в определен от съда размер. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като делото не
представлява фактическа и правна сложност и е приключило само в две открити
съдебни заседания, без да се събират допълнително доказателства. С оглед
предходното ищецът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 53,54 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [***********], със седалище и адрес на управление:
[***********] да заплати на [***********], ЕИК [***********], със седалище и адрес
на управление:[***********] на основание чл.411 КЗ сумата в размер на 2 062,56 лева
с ДДС, представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение
по щета № **********, ведно със законната лихва, считано от 02.09.2022 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата
от 2062,56 лева до пълния предявен размер от 3099,84 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [***********], със седалище и адрес на
управление: [***********] да заплати на [***********], ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:[***********] сумата от общо 239,54 лева, представляваща
направени разноски по производството съразмерно на уважената част от предявения
5
иск.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК [***********], ЕИК [***********], със
седалище и адрес на управление:[***********] да заплати на[***********], със
седалище и адрес на управление: [***********] сумата от общо 53,54 лева,
представляваща направени разноски по производството съразмерно на отхвърлената
част от предявения иск.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6