Мотиви към Присъда № 291, постановена на
05.12.2019 г. по н.ч.х.д. № 4345 по описа на Районен съд – Варна за 2018г.:
Частният тъжител М.М.М. е повдигнал
обвинение срещу Ю.В.Й. и Р.Д.И. за това, че на 05.05.2018г.
в с. Старо Оряхово, общ. Долни чифлик, в съучастие като съизвършители,
причинили на тъжителя разстройство на здравето, изразяващо се в контузия на
главата, мозъчно сътресение, контузия на гръден кош, контузия на лява ръка,
разкъсно-контузна рана на долния клепач на дясно око, кръвоизлив под конюнктивата на дясно око, травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания в гореописаните области –
престъпление по чл. 130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК.
Срещу подсъдимите Ю.В.Й. и Р.
Деянов И. са приети за съвместно
разглеждане в настоящото производство и
граждански искове от тъжителя М.М.М. за солидарно заплащане
на обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат от престъплението
по чл. 130, ал.1 от НК в размер на 5 000 лв. ведно със законната лихва, както и
адвокатско възнаграждение.
В с.з. обвинението спрямо подсъдимите лица Й. и И. се поддържа от тъжителя чрез неговия упълномощен
процесуален представител, който в подробна пледоария излага, че фактическата
обстановка, описана в тъжбата е доказана по категоричен и несъмнен начин.
Излага, че след инициално възникналия конфликт между неговия довереник и
подсъдимия Й. приключил с размяна на удари двете компании се прибрали, като
именно подс. Й. бил инициатор на последващата
им среща пред дома на М., като не съществувала възможност поводът за
последвалата среща да е различен от желание за саморазправа, като за да
преустанови набезите срещу себе си М. е потърсил за помощ своя приятел Н.В..
Обстоятелството дали В. е блъснал колата, с която са се придвижили подсъдимите
в случая било ирелевантно за достоверността на
неговите показания, нещо повече възможно било именно въпросното ПТП да е
способствало за преустановяване на нападението от страна на подсъдимите. За
съставомерността на действията на подсъдимите по косвен път имало значение и
поведението на техните близки и в частност на тези на подс.
Й., които са потърсили контакти с роднините на М. изявявайки желание да платят
и да забравят случилото се. Досежно твърденията, че с действията си пред
дискотеката в село Пчелник М. причинил на Ю.Й. счупване на ладиевидната
кост, което увреждане носело признаците на средна телесна повреда, това бил
въпрос предмет на разглеждане и обсъждане в рамките на друго водено наказателно
производство. С оглед механизма и
последователността на извършване на действията неприемлива според частното
обвинение била и евентуалната теза за действия извършени при условията на
физиологичен афект или на неизбежна отбрана. Излага още, че съобразно
посоченото в заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза счупване
като това получено от подс. Й. би могло да бъде
получено при падане и подпиране на ръката, както и при нанасяне на удари върху
друго лице, т.е не е изключено увреждането да е било получено при нанасяне на
ударите върху тъжителя М. или по друг начин. Поради изложеното пледира двамата
подсъдими да бъдат признати за виновни, да получат справедливо по вид и размер
наказание, като бъде уважен и предявеният граждански иск, ведно с присъждане на
сторените разноски.
Подсъдимите Ю.В.Й. и Р.Д.И. се явяват лично в последното съдебно
заседание и дават обяснения по делото.
В подробната си пледоария си защитникът им на свой ред счита, че причина
за възникналия конфликт е било поведението на частният тъжител, като акцентира
на събитията развили се пред дискотеката в с. Пчелник, както и на претърпените
от подсъдимия Й. болки и страдания, които по думите са го мотивирали да отиде
пред дома на частния тъжител по-късно същата вечер, за да му потърси
отговорност и за да му покаже какво е причинил посредством действията си.
Вместо да получи дължимото според него разкаяние, М. му нанесъл още удари,
които го оскърбили допълнително и го мотивирали да започне да го гони инстиктивно, като целта на М. очевидно е била да се
самонарани и да обвини Ю. и Р., за да ги мотивира да не подават жалба срещу
него за причинената на Ю. средна телесна повреда. Подчертава, че няма преки
очевидци на събитията освен участниците в двете враждуващи групи, което на
практика прави недоказано с категоричност възведеното обвинение. Впоследствие в
пледоарията си посочва, че дори да е имало съприкосновение между Ю. и М.,
докато същият е правил опити да се самоувреди, тези
действия по никакъв начин не следвало да се определят като умишлени, поради
което и подзащитният й не следвало да носи наказателна отговорност за тях.
Посочва, че бащата на Ю. не е предлагал пари на родителите на М., а единствено
е отишъл да се уведоми за случилото се, като целта на процесната тъжба била единствено
получаването на обезщетение. Установено било, че в хода на преследването М. е
падал многократно, а единственото което е правил Ю. е да се опитва да се
отбранява от многократните му нападателни действия. Не било ясно в кой момент,
кое лице и коя телесна повреда е нанесло. Поради изложеното пледира подзащитните й да бъдат оправдани, като им бъдат присъдени
и сторените в производството разноски.
На свой ред подсъдимите Ю.Й. и Р.И. посочват, че няма какво да
добавят към казаното от техния защитник, като в предоставеното им на основание
чл. 297 НПК право на последна дума молят да бъдат оправдани.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият Ю.В.Й. е роден на ***г***, живущ ***, българин,
български гражданин, със средно образование, неосъждан, неженен с ЕГН: **********,
работи като общ работник в „Тера Кар“ ЕООД, описан от
работодателя си като дисциплиниран и отговорен работник, изпълняващ стриктно и
внимателно трудовите си задължения. Страда от детска възраст (около 13 годишна)
от заболявания – мигрена, церебрална
киста.
Подсъдимият Р. Деянов И. е
роден на ***г. в гр. Варна, живущ ***, българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, неосъждан, с ЕГН: **********, към момента е
студент в Техническия университет- гр. Варна, специалност „електрообзавеждане
на кораба“.
На 04.05.2018г. тъжителят М.М. бил в
заведение „Поляната“, заедно с други свои приятели, сред които и св. Н.В.Н. и
св. М. И.М., находящо се в с. Пчелник, което работело и като дискотека.
В същото заведение в процесната вечер дошли и подсъдимите Ю.Й. и Р.И.,
заедно с други свои приятели сред които и св. М.Ат. М. и също се настанили в
заведението.
В хода на вечерта тъжителят М. и подсъдимият Й., които се
познавали отпреди, решили да излязат пред заведението, за да си поговорят,
защото докато пребивавали на едно и също място в заведението започнали да се
дразнят взаимно.
Пред заведението двамата си разменили удари, след което и двамата
се върнали в заведението.
Малко по-късно компанията на частния тъжител напуснала заведението,
като всички се качили в лек автомобил, управляван от св.М., който потеглил в
посока с. Старо Оряхово, където пред дома му бил оставен частният тъжител М.М., а след това пред неговия дом и св. Н.Н..
В ранните часове на 05.05.2018г. по
телефона на тъжителя М. се обадил подсъдимият Ю.Й., който му казал, че идва в
дома му в с. Старо Оряхово.
Това той сторил заедно с подсъдимия Р.И. и със св. М.Ат. М. , като
лекият автомобил бил управляван от подсъдимия Й., тъй като единствено той не
бил употребил алкохол.
След като пристигнали пред дома на М., последният излязъл, като
поискал от подс. Й. да му даде огънче,
на което Й. отказал и го ударил с дясна ръка в областта на лицето. Малко след
това към двамата се приближил и подсъдимият И., който на свой ред нанесъл на М.
в областта на скулата, след което тъжителят решил, че няма реални шансове да се
справи сам срещу двамата и побягнал нагоре по улицата.
Докато бягал, тъй като бил по-бърз успял да вземе преднина и
междувременно да телефонира на св. Н.Н., от когото
потърсил помощ, като му обяснил, че го преследват.
След известно време подсъдимите застигнали М., който паднал на
земята и се свил, и започнали да го удрят с юмруци и ритници основно в областта
на главата и гръдния кош.
Тази им дейност била преустановена от пристигането на св. Н. с
управлявания от него лек автомобил, който първо ударил автомобила, с който пристигнали
Й. и И., а след това слязъл от колата и разблъскал нападалите, които се качили
в тяхната кола и потеглили.
Св. Н. помогнал на тъжителя да стане от земята и го завел у дома,
където М. бил лекуван в домашни условия чрез налагане със заешки кожи и др.
методи.
През деня следващ инцидента бащата на подс.
Й. и неговият братовчед посетили дома на тъжителя М., за да разберат какво се е
случило и ако може да изяснят и приключат нещата. При все това обаче двете
семейства решили да разрешат нещата в съда, респ. чрез подаване на жалба във
Варненската районна прокуратура, обвинявайки се взаимно за случилото се.
На 08.05.2018г. през деня М. посетил МБАЛ „Св. Анна“ – гр. Варна,
където бил прегледан от съдебен медик и други медицински специалисти, които
констатирали по него следните увреждания:
контузия на главата, мозъчно сътресение, контузия на гръден кош,
контузия на лява ръка, разкъсно-контузна рана на долния клепач на дясно око,
кръвоизлив под конюнктивата на дясно око, травматични
отоци, кръвонасядания и ожулвания в гореописаните
области.
На същия ден 08.05.2018г. подсъдимият Й. на свой ред посетил
съдебен лекар, които му извършил преглед при който установил наличието на
контузия на дясната ръка, кръвонасядане в областта на
гръдната кост, счупване на дясна ладиевидна кост на
дясна ръка, за които Й. посочил, че се дължали на действията на частния тъжител
М. при възникналото между двамата спречкване в нощта на 04 срещу 05.05.2018г.
Във връзка с установеното увреждане било образувано ДП № 3314/18г.
по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна.
Видно от заключението по назначена в хода на наказателното
производство съдебно-медицинска експертиза М.М.М. е
получил контузия на главата, гръден кош, мозъчно сътресение, травматичен оток и
кръвонасядане по клепачите на дясното око,
кръвоизливи под конюнктивата на дясното око, разкъсно -контузна рана по долния
клепач на дясното око, травматичен оток по дясна слепоочна област на главата и
травматичен оток по лява теменно-слепоочна област на главата, ожулване по
кожата в областта на лява гривнена става, травматичен
оток по лява мишница.
Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху
твърди, тъпи предмети, биха могли
да бъдат получени при удари в областта на дясната половина на лицето, дясна
слепоочна и лява теменно-слепоочна област на главата, левия горен крайник в
порядък не по-малко от 4 удара, реализирани в описаните области към времето на
инцидента и биха могли да бъдат получени по начин съобщен в данните по делото,
респ. удари с юмруци и ритници.
Тези травматичните увреждания реализирани в лявата и дясна област
на главата биха могли да бъдат получени както при удари с юмруци, ритници така
и вкл.при двукратно падане и удар на главата в описаните области.
От материалите по делото и медицинската документация, няма данни
травмата на главата да е била съпроводена с безсъзнателно състояние /мозъчна
кома/,респ.не е била налице разстройство на здравето временно опасно за живота.
От заключението на допълнителната съдебно-медицинска експертиза на
свой ред съдът установи, че Ю.В.Й. е получил счупване на дясна ладиевидна кост.
Счупване от този вид се получава най-често при падане върху
отведена ръка с изпъната назад длан и действие на компресионни
сили върху въпросната кост.
Възможен е и друг механизъм на счупване на ладиевидната
кост, при удар със свита в юмрук ръка, като ударът попада в областта на дясната
гривнена става, областта зад палеца т.н. „анатомична
табакера“. При натиск в тази област се установява значителна болезненост.
Този вид травма е доста характерна и често може да бъде пропусната
при преглед, тъй като се характеризира понякога с незначителен оток и слаба
болка и често може да бъде пропусната или клиничните симптоми да се диагностицират като обикновено навяхване /дисторзио/.
Реално е възможно при наличие на фрактура в областта на китката (ладиевидната кост), да бъде нанесен удар с ръка, респ.
юмрук по друга повърхност, както е възможно и при подобен удар да се получи и
самата фрактура.
Описаната фактическа обстановка
се установи по безспорен начин от показанията на разпитаните по делото
свидетели Н., М., Й., Г.В., Б. и М. Р., В. Й. В., Й.Й., частично от показанията на св. М., както и
частично от обясненията на подсъдимите лица, кредитирани от съда, СМЕ, епикризи, характеристики и др. писмени доказателства, писмо
от ВРП за образувано ДП № 3314/18г. по описа на Четвърто РУ по повод телесното
увреждане, причинено на Ю.Й., справки за съдимост и от останалите писмени
материали, приобщени към доказателствата по делото.
При анализа на наличните по делото
гласни доказателства съдът открои три самостоятелни групи.
Първата от тях включва показанията на св. Н. и св. М., които
несъмнено подкрепят заявеното в частната тъжба.
Втората включва показанията на св. М. М., Мирка Й., обясненията на
самите подсъдими Й. и И..
Към третата група показания съдът причисли показанията на св. Г.В.,
св. М.Р., св. Б.Р., св. В.В. и св. Й.Й., които показания съдът събра с цел проверка на
достоверността на противоречащите си показания на свидетелите, включени в
предходните две групи.
При анализа на първата група свидетелски показания съдът не
установи съществени противоречия като и двамата свидетели бяха категорични, че Ю.
и М. са излезли навън пред кръчмата в с. Пчелник, но никой от тях не е
забелязал нещо необичайно след завръщането им в поведението и на двамата. По
отношение на показанията на Н.Н., с изключение на
твърденията му че не е удрял колата с която са дошли в с. Старо Оряхово
подсъдимите лица, съдът не откри основания да не даде вяра на изложеното.
Фактът, че свидетелят отрече да е удрял автомобила, което обстоятелство не се
потвърди при проверка от показанията на св. Г.В. – собственик на удареното МПС,
по същество не е достатъчен за да не бъдат кредитирани показанията му, тъй като
на първо място се отнася до факт извън рамките на предмета на доказване и на
второ несъмнено касае неприятен момент за свидетеля, за които той вероятно има
опасения, че би могъл да послужи като основание да му се търси имуществена
отговорност. Що се отнася до твърденията му, че е получил обаждане от тъжителя
на което се е отзовал и е заварил подсъдимите да му нанасят удари в тази част
показанията му се потвърждават по категоричен начин от обективните находки по
делото обективирани в заключенията по назначените в
хода на производството съдебно-медицински експертизи. Обстоятелството дали
връхлитането с колата от страна на св. Н. е било с цел умишлено сплашване или е
било неволен, импулсивен акт, повлиян от желанието му да окаже помощ на М. в
случая е ирелевантен за настоящото наказателно
производство доколкото в случая не се разглежда отговорността на Н., а на други
две лица. Св. Н.Н. беше категоричен, че тъжителят М.
е имал нелеки наранявания и се е нуждаел от помощ, за да се прибере до дома си,
което обстоятелство впоследствие се потвърди и от показанията на родителите му
св. М.Р. и св. Б.Р., които описаха оздравителния процес включващ налагането на
ударените участъци от тялото на М. със заешки кожи.
Досежно втората група свидетелски показания, включваща групата на
подсъдимите лица и техния приятел св. М. съдът даде частично вяра на същите, в
частта описваща конфликтните отношения възникнали между М. и Й. пред
заведението в с. Пчелник, като същите не се и отричат от частния тъжител. Що се
отнася обаче до причините подтикнали Й. да отиде пред дома на М. *** по-късно
същата вечер, както и досежно последвалите ги събития съдът не можа безкритично
да се довери на заявеното, доколкото най-малко житейски нелогично е ако ръката
на Й. е била счупена и го е боляла толкова много колкото твърди той да шофира
до с. Старо Оряхово, да държи сметка (несяно с каква цел на подс.
М. и то не сам а с още две лица от мъжки пол, сред които и подс.
И.), след което въпреки че твърди че отново е бил ударен от тъжителя да е
тръгнал да го гони, да го е настигнал и внимавайки да не нарани да се опитвал
да се предпази докато М. сам е падал на земята, търкалял се е и си е самонанасял удари. Междувременно ролята на подс. И. е била безучастно да гледа случващото се и едва
след пристигането на св. Н. и удара между двете коли да е дръпнал Й. с идеята
двамата да се приберат вкъщи. Ако целта на И. е била да се преустанови
възникналия конфликт то защо той на предходен етап не е разубедил Й. да отиде в
дома на тъжителя или защо не ги е разтървал в по-ранен момент. На следващо
място ако предвид своя вид и характер счупването на ладиевидната
кост е причинило толкова сериозен дискомфорт (в т.ч.
болки) у подс. Й. недоумение буди обстоятелството
защо той е потърсил лекарска помощ едва 3 дни след деня на инцидента и защо на
следващия ден е ходил да помага в дома на сестра си в каквато насока са част от
показанията на свидетелите.Именно поради обсъдените вътрешни противоречия както
и с другите налични по делото доказателствени източници съдът не се довери на
обясненията на подсъдимите и на показанията на св. М. и Й. досежно
обстоятелства по какъв начин е било увредено здравето на тъжителя М. и с какъв
интензитет за Й. е била настъпилата фрактура на ладиевидната
кост. Що се отнася до момента на нейното настъпване съдът не прие с
категоричност, че това се е случило пред дискотеката в с. Пчелник, особено
предвид данните съдържащи се в заключението на допълнителната
съдебно-медицинска експертиза, че подобно характерно увреждане би могло да
настъпи и при нанасяне на удар с юмрук от страна на Й. за каквито удари в
показанията си съобщават частният тъжител и св. Н..
По отношение на показанията на св. Р., В. и Й. съдът не намери
причина да не се довери на същите, като между тях на практика отсъстват
противоречия и се обединяват около това, че бащата на Й. и неговият братовчед
са потърсили контакт с родителите на М. с цел да се разбере причината за
конфликта и вероятно за да се преустанови мащаба на неговите последици, като
тези усилия обаче не са се увенчали с успех, тъй като всяко едно от двете
семейства защитава своята позиция, което в крайна сметка е довело до иницииране
на настоящото наказателно производство от частен характер, както и на това по
ДП № 3314/18г. по описа на Четвърто РУ по повод телесното увреждане, причинено
на Ю.Й..
За пълнота на изложението следва да се посочи, че доколкото св. Т.Н.
и Д.Я. не са възприели относими към настоящото производство факти и
обстоятелства съдът не си послужи с показанията им при формиране на своите
фактически изводи.
На следващо място от заключенията на назначените
съдебно-медицински експертизи, които са неоспорени от страните, пълни и
задълбочени, съдът установи точният вид на причинените на тъжителя увреждания,
както и механизма на тяхното настъпване.
След преценка на всички доказателства по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът счита, че подсъдимите Ю.Й. и Р.И. са осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 130 ал. 1, вр.
чл. 20, ал.2 от НК, тъй като на 05.05.2018г. в с.
Старо Оряхово, общ. Долни чифлик, в съучастие като съизвършители,
причинили на тъжителя М.М. разстройство на здравето,
изразяващо се в контузия на главата, мозъчно сътресение, контузия на гръден
кош, контузия на лява ръка, разкъсно-контузна рана на долния клепач на дясно
око, кръвоизлив под конюнктивата на дясно око,
травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания в гореописаните
области.
Въз основа на събраните по
делото доказателства съдът намира за безспорно установено както авторството на
деянието, така и вида на причинената телесна повреда. Безспорно причиненото
телесно увреждане на тъжителя представлява лека телесна повреда по смисъла на
чл. 130 ал.1 от НК, а именно временно разстройство на здравето, неопасно за
живота и същата е причинена от действията на подсъдимите лица, поради което и
съдът призна същите за виновни независимо, че от доказателства по делото не може
с категоричност да бъдат отграничени ясно всички
самостоятелни действия на двамата подсъдими. Доколкото обаче има данни, че и
двамата са нанасяли удари без значение в случая е точно кой от тях какви удари
е нанесъл, тъй като настъпилия резултат е в пряка причинна връзка с реализирани
и от двамата телодвижения.
Субект на престъплението е
вменяемо, пълнолетно, неосъждано към датата на
извършване на посегателството физическо лице.
Изпълнителното деяние е
осъществено чрез действие -
посегателство срещу телесната неприкосновеност на друго лице, довело до
причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
От субективна страна -
деянието е извършено при пряк умисъл, като подсъдимите лица са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са
настъпването на общественоопасните последици и нещо
повече сами доброволно са отишли пред дома на М. въпреки, че инициалният
конфликт отдава е бил приключил и са желаели тяхното настъпване – желаели са да
причинят физическа болка на друго лице, което към онзи момент вече се е било
прибрало в дома си и с нищо не е провокирало агресивно поведение.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът
приема чистото съдебно минало на подсъдимите и добрите характеристични данни,
както и обстоятелството че за подс. Й. са налице
данни за наличие на хронични заболявания.
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът не
констатира.
Доколкото деянието за което на подсъдимите е повдигнато обвинение
се наказва съгласно разпоредбата на чл. 130, ал.1 НК с наказание „лишаване от
свобода“ до две години или с наказание „пробация“,
касае се за неосъждани лица, от деянията на които не са настъпили съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване, съдът прецени, че са налице предпоставките за освобождаване и
на двамата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
„глоба“ в минималния предвиден от закона размер от по 1000 лева, с оглед
инцидентността на констатираната противоправна
проява.
С оглед осъдителната наказателно-правната част на присъдата за
престъплението по чл. 130 ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, съдът намира, че частично следва да бъде уважен предявеният граждански иск.
В гражданско-правен смисъл извършеното от подсъдимите престъпление несъмнено съставлява
непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
По своя характер причинените телесни увреждания на пострадалият М.
представляват посегателство срещу телесната неприкосновеност, като в зависимост
от характера и степента на увреждането, с оглед претърпените от пострадалия
неимуществени вреди- непродължителния оздравителен процес, причинените
множество наранявания по различни части на тялото и последвалите болки и страдания,
обстоятелството, че е бил нападнат внезапно и от две лица, съдът определи
съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост обезщетение в размер на 3000 лв., както
и разноските по делото - възнаграждението за вещи лица, разноските на тъжителя
за адвокатско възнаграждение в общ размер на 680,00 лв., подробно описани в
присъдата.
По отношение на уважения размер на гражданският иск, както и на
разноските подсъдимите бяха осъдени да ги заплатят солидарно предвид
обстоятелството, че деянието им е било извършено в условията на съивършителство.
За сумата до пълния предявен размер от 5000 лв. претендираното
обезщетение не съответства на тежестта на причинените вреди и за тази част
искът срещу подсъдимите следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 189 от НПК подсъдимите Й. и И. следва да заплатят по сметка на ВСС и сумата
от 120 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: