РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. ***, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на тридесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Емилия Дишева
при участието на секретаря Кремена Димитрова
като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело №
20234220100075 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба от Б. Б. М. от гр. ***, чрез пълномощник адв. Р. И., съдебен
адрес гр. ***, ул. „***“ ***, против „Вагонен завод – Интерком“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. *** ***, представлявано от В.К.Д., се
излага, че ищцата работела в ответното дружество на длъжност „***“. Със заповед
***7 от 20.05.2022 г. била освободена от работа, като й е признато правото на
обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ в размер на 6 брутни заплати, което да се изплати
при уволнението. Тъй като обезщетението по чл. 222 ал. 3 от КТ в размер на 5520 лв.
/6 месеца по 920 лв./ не било изплатено, ищцата изпратила на работодателя покана за
плащането му със срок, който също изтекъл.
Направено е искане съдът да осъди ответното дружество да заплати на ищцата
сумата от 5 520 лв. - обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на иска. Претендира се да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В
едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор и не е
взел становище по предявения иск. Редовно призован, не се явява в първото по делото
заседание, без да е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
В съдебно заседание на 30.05.2023 г. процесуалният представител на ищеца адв.
Р. И. е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, при наличие на
1
предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК.
Въз основа на направеното искане, с протоколно определение от 30.05.2023 г. е
приета за разглеждане претенцията по чл. 238 ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът, като взе предвид данните по делото, намери следното:
Ответникът е получил препис от исковата молба и от доказателствата към нея,
както е получил и съобщение, с което е уведомен относно възможността за
постановяване на неприсъствено решение при непредставяне на отговор в указания
срок и неявяване в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. Въпреки дадените указания, в срока по чл. 131
ал. 1 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се явява в
първото по делото съдебно заседание и не е направил искане производството да се
разгледа в негово отсъствие. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените по делото доказателства: Заповед № 47/ 20.05.2022 г. за прекратяване на
трудово правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ и признато право за
изплащане на на обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ в размер на 6 брутни заплати,
покана за плащане, разписка и известие за доставяне, съдът счита предявения иск с
правно основание чл. 222 ал. 3 от КТ за вероятно основателен.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки на
чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото, като
ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5 520,00 лв. - обезщетение по
чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 21.03.2023 г. до окончателното изплащане.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Дряново държавна такса върху
уважения иск в размер на 220,80 лв.
В проведеното на 30.05.2023 г. съдебно заседание адв. И. е направил искане за
присъждане на възнаграждение за оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата безплатна правна помощ на ищеца, като материално затруднено лице,
което се установява и от представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 21.03.2023 г. Цитираната норма дава възможност адвокат да окаже
безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, а съгласно
ал. 2 съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 от същия закон и осъжда другата страна да го заплати.
Предявеният иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ е уважен изцяло, поради което
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. Р. И. от АК гр.
2
Габрово, оказал безплатна адвокатска помощ на ищеца, възнаграждение в размер от
852,00 лв., изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в минимален размер съобразно
материалния интерес.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. ***, ул. *** ***, представлявано от изпълнителния директор
В.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Б. Б. М., с ЕГН **********, от гр. ***, съдебен адрес гр. ***,
ул. „***“ ***, следните суми: СУМАТА от 5 520,00 лв. (пет хиляди петстотин и
двадесет лева), представляваща неизплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер
на шест брутни заплати, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 21.03.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. ***, ул. *** ***, представлявано от изпълнителния директор
В.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. Х. И. от АК гр. Габрово, ЕГН **********, с адрес на
кантора гр. ***, ул. “***” ***, СУМАТА от 852,00 лв. (осемстотин петдесет и два
лева), на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 и чл. 36, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. ***, ул. *** ***, представлявано от изпълнителния директор
В.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Дряновски районен съд СУМАТА от 220,80 лв.
(двеста и двадесет лева и осемдесет стотинки), представляваща държавна такса върху
уважения иск, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, основание чл. 239, ал. 4 от
ГПК.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
3