Решение по дело №1150/2018 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: 32
Дата: 4 март 2020 г. (в сила от 2 ноември 2020 г.)
Съдия: Катя Николова Гердова
Дело: 20181410101150
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

гр.Б.С., 04.03.2020 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

БЕЛОСЛАТИНСКИ  РАЙОНЕН  СЪД, Първи граждански състав, в публично заседание на 05 февруари, Две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КАТЯ    ГЕРДОВА 

 

при секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 1150/2018 год. по описа на РС - Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО ЗА ДЕЛБА НА НЕДВИЖИМ ИМОТ ВЪВ ВТОРА ФАЗА.

С решение № 164/17.06.2019г. по гр.д. № 1150/2018 год. по описа на БСлРС, влязло в законна сила е допусната делба между съделителите: Д.К. гражданин на Р.А. ЛНЧ ********, и А.Т.Й. с ЕГН ********** ***, по отношение на следният недвижим имот, находящ се в гр.Б. С., обл.В. представляващ: Поземлен имот с идентификатор 07702.501.958 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б. С. одобрени със Заповед № РД-18-267/25.08.2017г. на Изпълнителният директор на АГКК с адрес на имота гр.Б. С., обл.В., ул.“Цар Калоян“ № 12, с площ 304 кв.м., трайно предназначение на територията:Урбанизирана, начин на трайно ползване:ниско застрояване/до 10 м/, както и сграда с идентификатор 07702.501.958.1 със застроена площ 94 кв.м. на един етаж с предназначение жилищна сграда-еднофамилна, номер на предходен план 958, квартал 67(123) парцел VI(VII) при съседи: 07702.501.959, 07702.501.3687, 07702.501.956, 07702.501.3551 с данъчна оценка 10405,50 лв., останал им в наследство от наследодателят им Д. А. Д., б.ж. на гр.Б.С., починал на 29.07.1988 год., придобит чрез покупко-продажба с Н.А.№ 173, т.I, рег.№ 377, н.д.№ 232/03.05.1949г. по описа на Белослатински околийски съд, при КВОТИ: за Д.К.-1/2 ид.ч. и за А.Т.Й. -1/2 ид.ч.

Със същото решение е отхвърлен иска за делба на процесния имот по отношение на съделителите Ц.Т.Д. с ЕГН ********** *** и М.А.Д. с ЕГН ********** *** (наследници на А.Д. Д.).

В първото съдебно заседание след допускане на делбата, проведено на 02.10.2019г. процесуалният представител на ищцата Д.К. е направил искане за възлагане по чл.349, ал.2 от ГПК на процесния имот на ищцата и искане по сметки по реда  на чл.346 от ГПК за подобренията в процесния имот.

Съдът с определение постановено в с.з. на 02.10.2019г. е открил производството по сметките с правно основание чл. 346 ГПК, с което ищцата Д.К. гражданин на Р.А. ЛНЧ ******** е поискала ответника А.Т.Й. с ЕГН ********** ***, да й заплати сумата от 5983,00 лв. за извършените от завещателя и нейн баща подобрения в процесният недвижим имот, находящ се в гр.Б. С., обл.В. представляващ: Поземлен имот с идентификатор 07702.501.958 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б. С. одобрени със Заповед № РД-18-267/25.08.2017г. на Изпълнителният директор на АГКК с адрес на имота гр.Б. С., обл.В., ул.“Цар Калоян“ № 12, с площ 304 кв.м., трайно предназначение на територията:Урбанизирана, начин на трайно ползване:ниско застрояване/до 10 м/, както и сграда с идентификатор 07702.501.958.1 със застроена площ 94 кв.м. на един етаж с предназначение жилищна сграда-еднофамилна, номер на предходен план 958, квартал 67(123) парцел VI(VII) при съседи: 07702.501.959, 07702.501.3687, 07702.501.956, 07702.501.3551. 

Със същото определение открил производство по сметките с правно основание чл.349,ал.2 от ГПК, с което ищцата Д.К. гражданин на Р.А.  ЛНЧ ******** е поискала да бъде възложен в нейн дял процесният недвижим имот, находящ се в гр.Б. С., обл.В. представляващ: Поземлен имот с идентификатор 07702.501.958 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б. С. одобрени със Заповед № РД-18-267/25.08.2017г. на Изпълнителният директор на АГКК с адрес на имота гр.Б. С., обл.В., ул.“Цар Калоян“ № 12, с площ 304 кв.м., трайно предназначение на територията:Урбанизирана, начин на трайно ползване:ниско застрояване/до 10 м/, както и сграда с идентификатор 07702.501.958.1 със застроена площ 94 кв.м. на един етаж с предназначение жилищна сграда-еднофамилна, номер на предходен план 958, квартал 67(123) парцел VI(VII) при съседи: 07702.501.959, 07702.501.3687, 07702.501.956, 07702.501.3551. 

С допълнителна молба с вх. № 6931/10.10.2019г. депозирана от процесуалният представител на ищцата Д.К., в изпълнение указанията на съда, е уточнил, че претендираните от нея подобрения са извършени със знанието, съгласието и без противопоставянето на ответника по иска за делба.

Със същата молба е направил уточнения за годините през които са извършени подобренията и тяхната стойност.

За поделяемостта на процесният недвижим имот е допусната, изслушана и приета СТЕ, чието заключение не е оспорено от ищцата, но оспорено от ответника А.Т.Й., чрез процесуалният му представител, че същото е необосновано и е налице съмнение за неговата правилност, поради  обстоятелството, че използваните методи от вещото лице не отразяват действителна пазарна стойност на имота. По тази причина изискал  изслушване на тройна СТЕ, без участието на вещото лице Л.А., като определените от съда вещи лица отговорят на същите поставени въпроси.

Съдът с определение постановено в с.з. на 02.10.2019г. е оставил без уважение искането на процесуалният представител на ответника Й. за допускане  на тройна СТЕ, като неоснователно, излагайки мотиви.

Изслушал вещото лице и приел заключението. Експерта посочил, че посетил имота на място. В заключението си е посочил ползване на сравнителен метод на пазарните аналози по който метод е извършил оценка  на процесният недвижим имот.  В случая този метод дава най-добра стойност за имота, с адекватни цени на пазарните условия. При прилагането му спазил изрично методологията, която се изисква за работа по сравнителен метод, като използвал три сравнителни имота, със съответните коефициент, който също определя методологията и получила пазарна цена по този сравнителен метод.

След това използвал втори метод- вещна стойност, тъй като се касае за сграда. Спазил е изискването да се извърши оценяване по минимум два метода. И накрая при средни тегловни коефициенти е определил окончателната стойност на имота от 24 650.00 лв., като по-голяма тежест  0,7 дал на сравнителния  метод.

Експерта посочил, че пазара в гр.Б. С. за недвижими имоти не се концентрира в определени точни борси за недвижими имоти в града. Ползват се борси, които са в обл.В. или съседни градове. Вещото лице ползвало обявените цени в град Б. С. в последните шест месеца така, както се изисква по методите за оценка. Посочила точно на какви цени са продавани  и квадратурите на тези имоти, които  сравнявала  и взела влиянието на земя и сгради, тъй като обявените имоти са по застроена площ на сградния фонд.

По метода вещна стойност е ползвал СЕК/строителен обзор/, където се сочат средни цени на ново строителство, след като е намален с коефициента за овехтяване за цялата страна и по които се работи и от строителни фирми. Запознала се със статистическите данни на НСИ относно цените и коефициентите, с които се изменя пазара и  смята, че  получила адекватна  за пазара стойност.

Посетил борси за недвижими имот в гр.В., тъй като в гр.Б. С. няма такива,  които имат адекватни обяви в сайта „Имоти БГ“ за покупко-продажба на къщи и дворни места в гр. Б. С..

Вещото лице заяви, че работи в региона като оценител и към банки. В заключение вещото лице посочило, че имота подлежащ на делба с  идентификатор 07702.501.958 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б. С. находящ в гр.Б. С., обл.В., ул.“Цар Калоян“ № 12, с площ 304 кв.м., както и сграда с идентификатор 07702.501.958.1 със застроена площ 94 кв.м. на един етаж с предназначение жилищна сграда-еднофамилна, са неподелими. Пазарната стойност на целият имот е 24 650,00 лв.

Видно от допълнителното заключение на съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира, общата стойност на извършените подобрения в имота са в размер на 4972,82 лева(описани в таблица № 1 в допълнителното заключение).

В подкрепа защитната теза на ищцата са изслушани свидетелите В. Н.  К. и Петър Богданов В./ и двамата без родство със страните по делото/.

Свидетелят В. Н. К. заяви, че е роден в гр.Б.С., но живял в гр.Б. в периода от 1984г. до 1997г., след което се завърнал отново в гр.Б.С., тъй като полагал грижи за своите близки. Докато живял в гр.Б., посещавал гр.Б.С. всяка седмица в месеца, поради това, че обработвали празно дворно място в града и имал поглед върху имота по делото. 

От 1956г. познава цялото семейство, а именно съпрузите Д. и С. и техните деца В. и А., тъй като са съседи на процесният имот.

  Имота е собственост на Д. и С., които построили къщата. Дъщерята В. е омъжена в гр. В. Т., като свидетелят я виждал да идва само на гости  в гр.Б. С. със своето семейство два пъти за период от 50 години.

След смъртта на Д., в имота останали С. и синът й А., който полагал  грижи за майка си. А. живял в гр.В., но заплащал на друга жена да полага грижи за майка му. Имало период от  време, в който А. е живял с майка си в имота, но не си спомня точно. Свидетелят посочва, че често виждал А. в имота.

Знае, че С. починала в гр.В. Т. при дъщеря си В.. След смъртта на родителите си в къщата живял А. и съпругата му.  Виждал Д.К., рядко да посещава имота и то само на гости. А. починал във В., при дъщеря си Д.К.. След неговата смърт, Д. не е живяла в този имот. Идвала е няколко пъти със съпруга си.

Свидетелят заяви, че ремонтите в имота са извършени приживе от А.. С помощта на строители направил подмяна на улуци, смяна на цигли на покрива, ламарина и капаци, излепване на комини, шапка на покрива. Направил овощна градина и суха зидария на навеса. Направил укрепване  на външната тераса, поставил плочи на пътеката, сменил външна ограда, като направил нова с порта и желязна врата, подлепване на къщата с външната мазилка. Остъкляване на прозорци, маджунирал и боядисал дървената дограмата.  Направил бетонни пътеки в задния двор.

Имало и гараж в имота, но към настоящия момент той не съществува, тъй като А. го разлушил, защото бил изгнил и пред срутване. Не построил нов на негово место.

Тези подобрения А. ги направил повече от десет години назад във времето.

А. поддържал имота, като без тези разходи, имота не би бил в това състояние, което е към настоящият момент.  

Вътре в къщата свидетелетят не е влизал, но виждал А. да носи вътрешна тоалетна чиния. Виждал го е части на ел.инсталацията да подменя, носил плик с резервни части-ключове и контакти, както и вътрешната водопроводна инсталация.

Свидетелят посочи, че А. имал идея да изплати делът на сестра си или тя неговият дял, но трудно двамата общували. А. извършвал всички подобрения със лични средства, като сестра му не е участвала в тях финансово и това А. споделил със свидетеля. Сестра му не е имала намерение да се върне в имота в гр.Б. С..

Знае от А., че сестра му е починала, но не знае дали племенника му е идвал в имота и дали се е противопоставял на ремонтните подобрения. Никога не го е виждал и не знае  да е изразявал  претенции и оспорвания на ремонтите, които е правил А..

Според свидетеля тези разходи които А. е направил по ремонтните дейности, са разходи които са необходими за запазването му, а не толкова подобрения.

Другият свидетел П.Б.В.заяви, че е живял в гр.Б.С. до 2002г. и знае процесният недвижим имот. С наследодателят А.Д. били колеги в ПК – Б. С. от 1992г.

Влизал е в имота и доколкото знае същият му е наследствен от неговите родители. След смъртта на баща му, майката на А. живяла в имота до смъртта си, а той имал апартамент в гр.В., но е работил в ПК-Б.С.. Понякога  оставал вечерите при майка си, а в другото време наемал жена, която да се грижи за нея.

В. знае за извършените подобрения по къщата от А., като поправил покрива на къщата, пътеките също. Гаража, който бил пред срутване, той го съборил. Подменил оградата с метална, като свидетелят не си спомня преди каква е била. Не си спомня също дали имало порта. А. е правил пътеките и терасата. Свидетелят го консултирал,  като строителен  инженер, кое как да се направи.

Доколкото знае А. има сестра в гр.В. Т., но никога не я виждал. Не знае дали тя имала претенции към имота и той не е споменавал това пред В..

 Нито сестрата, нито племенника не знае да са оспорвали тези подобрения, направени от А..

А.  правил всички подобрения със свои пари, като сестра му не е участвала в подобренията по никакъв начин. Тези подобрения той ги правил след 2003г. до неговата смърт.

Свидетелят не е  виждал Д.К.,  нито да идва на гости, нито да живее в имота.

Сестра му също не е идвала, нито нейни наследници са идвали да живеят в имота.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

I.Относно способа за извършване на делбата.

Съсобствеността във втората фаза на делбеното производство се прекратява по един от посочените в ГПК способи: посредством теглене на жребие, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК или чрез изнасяне на имотите на публична продан, като основни критерии за избора на способ са дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите, доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите, както и квотите, които притежава всеки един от съделителите. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН, всеки от съделителите може да поиска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Тази разпоредба отразява основния принцип в производството по извършване на делбата, според който съдът следва да извърши делбата, като осигури получаването на реален дял от всеки съсобственик. Съсобственикът може да получи реален дял, когато делбеният имот е реално поделяем, или когато той може да се постави в дял. Само при неподеляемост и невъзможност за възлагане, той следва да се изнесе на публична продан и съделителите да получат паричната равностойност на дела си от продажната цена.

Съдът счита, че в случая до делба е допуснат имот, който е неподеляем. Това обстоятелство се установява от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, касаеща неподеляемостта на процесният недвижим имот.

При това положение единствените възможни способи за извършване на съдебната делба са чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан.

В тази връзка съделителката и ищца по делото Д.К. е отправила в срока по чл.349,ал.4 от ГПК искане за възлагане на имота по реда на чл. 349,ал.2 ГПК в нейн дял, прието за разглеждане в производството по съдебна делба по реда на чл.346 от ГПК. Представила е нотариално заверена декларация, от която е видно, че тя е с постоянен адрес гр.В., А. и с която декларирала под страх от наказателна отговорност по чл.313 от НК, че  притежава ½ ид.ч. от къща и дворно място находящи се в гр.Б.С., обл.В., ул.“Калоян“ № 12/процесният недвижим имот-л.162 от делото/.

Няма данни за притежавани от нея други жилищни недвижими имоти.

Според разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК при извършване делба на неподеляем жилищен имот всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители да се уравнят с друг имот или с пари. За основателността на претенцията по чл. 349, ал. 2 от ГПК следва да са налице кумулативно следните предпоставки: предмет на делбата да е неподеляем жилищен имот, съделителят, който претендира възлагане в дял да е живял в делбеното жилище към момента на откриване на наследството и да не притежава друго жилище.

Основно законово изискване е делбеният имот да има характер на жилище и да е неподеляем. Това означава, че процесният недвижим имот следва да е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, като отговаря на изискванията на чл.40 ЗУТ и т.30 от ДР на ЗУТ, като от него да не могат да се обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване на изискванията на чл.203 ЗУТ.

Видно от заключението на СТЕ процесният имот е неподеляем.

По отношение на съделителя с възлагателна претенция е посочено в разпоредбата на чл.349 ал.2 ГПК, че същият не следва да притежава друго жилище, както и условието при откриване на наследството сънаследникът да е живял в жилището на наследодателя.

В закона няма дефиниция на посоченото в чл. 349, ал.2 от ГПК изискване претендиращият възлагане съделител „да е живял в него”, т.е. в процесното жилище. Това законово изискване обаче несъмнено предполага да е доказано по делото трайно (продължително във времево отношение) фактическо състояние по установяване и пребиваване не в друг, а само в делбения имот, с цел използването му по предназначение на направилият такава възлагателна претенция съделител, а доказването на този правнорелевантен факт от последният следва да е и пълно и пряко, т. е. несъмнено, респективно не може да почива на предположения, включително и изведени от регистрацията му по постоянен или настоящ адрес (т. 7 от мотивите на ТР № 1/2004г. на ОСГК на ВКС).

В случая ищцата Д.К. не е установила при условията на пълно и главно доказване, че е живяла трайно в процесния делбен имот към момента на откриване на наследство, от което черпи правата си в съсобствеността й. Показанията на св. В. К. и Петър В. в тази насока са последователни и непротиворечиви и следва да се кредитират. Свидетелят К. заяви, че Д.К. рядко посещавала имота, само когато идвала на гости. След смъртта на баща си А., Д. не е живяла в процесният имот. Свидетелят В. посочи, че не е виждал Д.К.,  нито да идва на гости, нито да живее в имота.

Както е прието в т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК, при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл. 288, ал.3 ГПК (аналогичен на чл. 349, ал. 2 ГПК от сега действащия ГПК) е недопустимо. Делбата следва да се извърши с изнасяне неподеляемия жилищен имот на публична продан. С решението по първата фаза на делбата е прието, че ищцата Д.К. е собственик на ½ ид.ч. от процесният недвижим имот по силата на направено в нейна полза завещание от баща й А.Д., а ответника Алексанъдр Й.  е  собственик на останалата ½ ид.ч. от същият имот по силата на наследствено правоприемство от майка си В.а Д. Йорданова. Следователно двамата съделители в настоящото производство са придобили по ½ идеална част от имота по силата на завещание и наследство. В случая съсобствеността е възникнала на основание повече от един юридически факт – завещание и наследство, което изключва приложението на чл. 349, ал. 2 ГПК – съобразно с цитираното по-горе тълкувателно решение.

С оглед изложеното по-горе претенцията за възлагане на съделителката и ищца по делото Д.К. не следва да бъде уважена.

При това положение процесният недвижим имот следва да бъде изнесен на публична продан по реда на чл.348 от ГПК.

II. Искане по сметки по чл.346 от ГПК относно извършените в имота подобрения.

В преклузивния срок по чл. 346 ГПК, в първото съдебно заседание след допускане на делбата проведено на 02.10.2019г. са заявени искания по сметки от съделителката Д.К., които съдът приел за разглеждане с определение, постановено в същото съдебно заседание на 02.10.2019 год. Ищцата Д.К. е предявила срещу ответника А.Й. искания по сметки за заплащане на посочените по-горе необходими разноски и подобрения извършени от завещателя и нейн баща А.Д. на обща стойност 5983,00 лв., приети за съвместно разглеждане.

С протоколно определение от 02.10.2019г. съдът е оставил Без движение молбата на ищцата по сметките по чл.346 от ГПК, като й дал указания относно периода на всяко едно от извършените подобрения, от кое лице са извършени, подробно описани в молбата на ищцата, дали са извършени със съгласието на от ответника(иск по чл.30,ал.3 от ЗС), респ. без неговото съгласие(иск по чл.61,ал.2 от ЗЗД), при противопоставяне от страна на ответника(иск по чл.59 от ЗЗД), направени подобрения от лицето, което упражнява фактическа власт целият имот за себе си(иск по чл.72-74  от ЗС).

С молба вх.№ 6931/10.10.2019г. /л.168 от делото/ ищцата е изпълнила указанията на съда, като конкретизирала подобренията по вид, стойност и година на извършване в периода от 2002г. до 2013г.

В молбата е отразено, че всички подобрения са извършени със знанието, съгласието и без противопоставяне на ответника.

По делото са събрани гласни доказателства, които обсъдени поотделно и в тяхната пълнота, дават основание на настоящия съдебен състав да възприеме следната фактическа обстановка:                                                                                     

От показанията на св.К. се установява, че ремонтите в имота са извършени приживе от А., като с помощта на строители направил подмяна на улуци, смяна цигли на покрива, ламарина и капаци, излепване на комини, шапка на покрива. Направил овощна градина и суха зидария на навеса. Направил укрепване  на външната тераса, поставил плочи на пътеката, сменил външна ограда, като направил нова с порта и желязна врата, подлепване на къщата с външната мазилка. Остъкляване на прозорци, маджунирал и боядисал дървената дограмата.  Направил бетонни пътеки в задния двор.

Тези подобрения А. ги направил повече от десет години назад във времето, които според свидетеля са били необходими разноски за запазването му, а не са толкова подобрения.

Гаража бил разрушен от А. поради срутване, като нов не е построил.

В къщата свидетелят не е влизал, но виждал А. да носи вътрешна тоалетна чиния, плик с резервни части-ключове и контакти за ел.инстарлацията и части за вътрешната водопроводна инсталация.

 А. извършвал всички подобрения със лични средства, като сестра му не е участвала в тях финансово. Сестра му не е имала намерение да се върне в имота в гр.Б. С..

Другият свидетел В. заяви, че знае за извършените подобрения по къщата от А.-поправил покрива на къщата, подменил оградата с метална, направил пътеките и терасата. А.  правил всички подобрения със свои пари, като сестра му не е участвала в подобренията по никакъв начин. Тези подобрения той ги правил след 2003г. до неговата смърт.

Свидетелт знае, че А. има сестра в гр.В. Т., но никога не я виждал и не знае дали се е противопоставяла на извършването им. Сестра му не е идвала, нито нейни наследници са идвали да живеят в имота.

По делото няма събрани доказателства бащата на ищцата А.Д. да е владял за себе си имота, като е отблъснал владението на сестра си В.а Йорданова, респ.нейните наследници /осъществяване на фактическа власт с намерение за своене/. Подобренията извършени от А.Д. са в периода 2002-2013г., т.е. след смъртта на неговите родители и общи наследодатели на страните по делото.(Д. А. Д.-починал на 29.07.1988 год. и С. Наньова Д.вска-починала на 06.09.1997г., видно от у-ние изх.№ 2409/20.08.2018г. изд.от Община Б. С.).

От друга страна няма възражения от ответника своевременно направено в процеса, че не е знаел за извършване на разноските или че се е противопоставил.

В случая А.Д. е извършил разноски, направени за запазването, поддържането и поправянето на общата вещ/имота/, без които тя би погинала или състоянието й би се влошило (арг. от чл.41 от ЗС), видно от показанията на св.К. и св.В..  

 Необходимите разноски са тези, които се извършват, за да се запази вещта и без които тя би погинала или би се повредила съществено т.е., това са разноски, които са били наложителни за запазване и поддържане на общата вещ. Тези разноски са обективна последица от използването на вещта и от нейното ежедневно изхабяване. Всеки съсобственик, съгласно чл.30,ал.3 от ЗС, е длъжен да участва в тези разноски, съразмерно на частта си.

Вземанията по чл.30,ал.3 от ЗС имат облигационен характер и страни в това производство могат да бъдат само лица, които са имали качеството на съсобственици към момента на извършване на разходите. В случая обаче, тези разходи, които е направил приживе А.Д. са необходими разноски за запазване на вещта/имота/, а не са подобрения, които са увеличи нейната стойност. Същите са включени в стойността на целият имот от 24 650,00 лв., видно от заключението на вещото лице, което е оценило имота към настоящият момент и не следва да се присъждат втори път. Следователно иска на ищцата за сумата от 5983,00 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

Ищцата следва да заплати държавна такса върху тази сума в размер на 239,32 лв. върху отхвърленият иск по чл.346 от ГПК.  

Ответника чрез процесуалният си представител в писмената защита е направил възражение за погасяване по давност на претенцията по сметки за подобренията на основание чл.110 от ЗЗД, т.е. след приета за разглеждане претенция по реда на чл. 346 от ГПК. При това положение следва извод, че за направено възражение е настъпила преклузия.  

Предвид изложеното възражението за изтекла погасителна давност на ответника е преклудирано и не следва да се разглежда

III.РАЗНОСКИ:

С оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК вр. чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите следва да бъдат осъдени да внесат държавна такса от 4% върху стойността на делът си от 12 325.00 лв. от недвижимият имот, който следва да се изнесе на публична продан, както следва: ищцата Д.К. - 493.00 лв., ответника  А.Т.Й. - 493.00 лв.

Ищцата претендира разноски съгласно представеният списък по чл. 80 от ГПК в общ размер от 2639,00 лв., от които: 1200,00 лв. адвокатско възнаграждение за първа и втора фаза на делбата, 819,00 лв. по предявеният иск за подобренията, 400,00 лв. депозит за вещо лице по СТЕ/първоначално и допълнително заключение/, 200,00 лв. депозит за вещо лице по СТЕ внесен вместо ответника А.Й., 20,00 лв. вписване на и.м.-2 бр., за които е приложила писмени доказателства/л.23,156,198,216-218 от делото/.

Предвид особения характер на производството, в което всяка страна е едновременно ищец /от гледна точка на своето право на делба/ и ответник /по отношение на упражненото право на делба от съсобственика/ и съгласно чл. 355 от ГПК изр. 2, разноски по реда на чл. 78 от ГПК се дължат само по присъединените за разглеждане искове във втората фаза, каквито в случая са налице. Съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост. При липса на оспорване на правата на съделителите и наличието на съсобственост помежду им /както е в процесния случай/ всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат /в този смисъл Определение № 4 от 6.01.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 542/2010 г., II г. о., ГК, Определение № 55 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 22/2010 г., II г. о., ГК, Определение № 406 от 17.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4031/2015 г., I г. о., ГК, Определение № 252 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2014 г., I г. о. и др./.

В договора за правна защита и съдействие/л.23 от делото/ е посочена договорена и заплатена сума от 1200,00 лв. за завеждане на дело и процесуално представителство, но не е посочено каква част от уговореното и платено възнаграждение е за защита по иска за делба и каква за претендираната от ищцата сума като подобрения на съсобственият имот, която претенция е отхвърлена. Сумата от 819,00 лв. претендирана като по предявеният иск за подобренията е заплатена от ищцата на процесуалният й представил по банков път/л.216 от делото/, но не е представен договор за правна защита и съдействие за договорено такова възнаграждение. Правилата за присъждане разноски по чл. 78 ГПК, които включват и възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното производство само във връзка с предявени претенции по сметки. Това следва от редакцията на нормата на чл. 355 ГПК и направеното с нея препращане към чл. 78 ГПК./ В този смисъл са Определение № 4/06.01.2011 г. по ч.гр.дело № 542/2010 г. на ВКС,ІІ-ро г.о.,което детайлизира т.9 на ППВС №7/1973 г., Определение № 55/20.04.2010 г. по гр.дело № 22/ 2010 г.,II-ро г.о. на ВКС, Определение № 252/11.07.2014 г. по ч.гр.дело № 2024/2014 г.,I-во г.о. на ВКС, Определение №335/01.07.2015г. по дело № 2020/2015г. и други . /

В случая при отхвърлена исковата претенция па чл.346 от ГПК за извършените подобрения, адвокатско възнаграждение не се дължи.

Разноските за вещо лице в размер на 200.00 лв., които ищцата е заплатила вместо ответника Й., следа да й бъдат присъдени, както и сумата от 10,00 лв. за вписване на исковата молба, съразмерно с дела на ответника Й. от ½ ид.ч.

 

Ответника Ал.Й., чрез процесуалният си представител е поискал присъждане на разноски едва с писмената защита по делото, а не до приключване на съдебното дирене в настоящата съдебна инстанция.

Както е изяснено в ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, списъкът по чл. 80 ГПК не доказва извършване по вид и размер на съдебни разноски, а е от значение единствено за правото на страната да иска изменение на съдебния акт в частта по чл. 78 ГПК (чл. 80, изр. 2 ГПК). Съдът присъжда само действително сторените по делото разноски, като доказателствата за това, включително за заплащането на адвокатското възнаграждение, трябва да са поискани и представени до приключване на съдебното заседание в съответната инстанция. В този смисъл Определение № 408/23.11.2015 по дело № 4554/2014 на ВКС, ГК, IV г.о. и Определение № 392/01.08.2017 по дело № 352/2017 на ВКС, ГК, IV г.о.

В случая такова искане за присъждане на разноски не е направено нито с писменият отговор по чл.131 от ГПК от ответника, нито до приключване на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция, поради което не следва да му се присъждат.

Водим от гореизложените мотиви, съдът

 

 

 

Р   Е    Ш    И  :

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Д.К. гражданин на Р.А. ЛНЧ ********, с правно основание чл.349,ал.2 от ГПК за възлагане в нейн дял процесният недвижим имот, находящ се в гр.Б. С., обл.В. представляващ: Поземлен имот с идентификатор 07702.501.958 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б. С. одобрени със Заповед № РД-18-267/25.08.2017г. на Изпълнителният директор на АГКК с адрес на имота гр.Б. С., обл.В., ул.“Цар Калоян“ № 12, с площ 304 кв.м., трайно предназначение на територията:Урбанизирана, начин на трайно ползване:ниско застрояване/до 10 м/, както и сграда с идентификатор 07702.501.958.1 със застроена площ 94 кв.м. на един етаж с предназначение жилищна сграда-еднофамилна, номер на предходен план 958, квартал 67(123) парцел VI(VII) при съседи: 07702.501.959, 07702.501.3687, 07702.501.956, 07702.501.3551, предмет на делбата, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ИЗВЪРШВА ДЕЛБАТА на основание чл. 348 ГПК, ЧРЕЗ ИЗНАСЯНЕ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния допуснат до съдебна делба НЕПОДЕЛЯЕМ НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в гр.Б. С., обл.В. представляващ: Поземлен имот с идентификатор 07702.501.958 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б. С. одобрени със Заповед № РД-18-267/25.08.2017г. на Изпълнителният директор на АГКК с адрес на имота гр.Б. С., обл.В., ул.“Цар Калоян“ № 12, с площ 304 кв.м., трайно предназначение на територията:Урбанизирана, начин на трайно ползване:ниско застрояване/до 10 м/, както и сграда с идентификатор 07702.501.958.1 със застроена площ 94 кв.м. на един етаж с предназначение жилищна сграда-еднофамилна, номер на предходен план 958, квартал 67(123) парцел VI(VII) при съседи: 07702.501.959, 07702.501.3687, 07702.501.956, 07702.501.3551, при първоначална пазарна цена от 24 650,00 лв./Двадесет и четири хиляди шестстотин и петдесет лева/.

ПОСТАНОВЯВА получената от проданта сума да се разпредели между  съделителите, както следва: за Д.К. -1/2 ид.ч. и за А.Т.Й. -1/2 ид.ч., съразмерно на квотите им от правото на собственост върху имота за  всеки един от съделителите.

Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан съгласно чл.348 изр.второ от ГПК.

ОСЪЖДА А.Т.Й. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Б. С. държавна такса изчислена върху стойностният израз на делът му от 12325,00 лв. в размер на 493,00 лв./Четиристотин деветдесет и три лева/ и 5,00 /пет/ лева държавна такса в случай на издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Д.К. гражданин на Р.А. ЛНЧ ********, чрез пълномощника си адв.К.Т. *** с адрес за призоваване и съобщения гр.Мездра, обл.В., ул.”Св.Св.Кирил и Методий” № 19, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Б. С. държавна такса изчислена върху стойностният израз на делът й от 12325,00 лв. в размер на 493,00 лв./Четиристотин деветдесет и три лева/ и 5,00 /пет/ лева държавна такса в случай на издаване на изпълнителен лист.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.К. гражданин на Р.А. ЛНЧ ********, чрез пълномощника й адв.К.Т. *** с адрес за призоваване и съобщения гр.Мездра, обл.В., ул.”Св.Св.Кирил и Методий” № 19 против А.Т.Й. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.346 от ГПК за сумата от 5983,00 лв. представляваща извършените от завещателя и нейн баща подобрения в процесният недвижим имот, находящ се в гр.Б. С., обл.В. представляващ: Поземлен имот с идентификатор 07702.501.958 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б. С. одобрени със Заповед № РД-18-267/25.08.2017г. на Изпълнителният директор на АГКК с адрес на имота гр.Б. С., обл.В., ул.“Цар Калоян“ № 12, с площ 304 кв.м., трайно предназначение на територията:Урбанизирана, начин на трайно ползване:ниско застрояване/до 10 м/, както и сграда с идентификатор 07702.501.958.1 със застроена площ 94 кв.м. на един етаж с предназначение жилищна сграда-еднофамилна, номер на предходен план 958, квартал 67(123) парцел VI(VII) при съседи: 07702.501.959, 07702.501.3687, 07702.501.956, 07702.501.3551, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. 

ОСЪЖДА Д.К. гражданин на Р.А. ЛНЧ ********, чрез пълномощника си адв.К.Т. *** с адрес за призоваване и съобщения гр.Мездра, обл.В., ул.”Св.Св.Кирил и Методий” № 19, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Б.С. държавна такса в размер на 239,32 лв.(Двеста тридесет и девет лева и 32 стотинки) върху отхвърленият иск по чл.346 от ГПК за подобренията.

 

ОСЪЖДА А.Т.Й. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.К. гражданин на Р.А. ЛНЧ ********,, чрез пълномощника си адв.К.Т. *** с адрес за призоваване и съобщения гр.Мездра, обл.В., ул.”Св.Св.Кирил и Методий” № 19,  направените по делото разноски в общ размер от 210,00 лв., от които: 200,00 лв. за СТЕ и 10.00 лв. за вписване на исковата молба.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-В. в двуседмичен срок от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.

                                                                               

 

 

                                                         РАЙОНЕН  СЪДИЯ: