РЕШЕНИЕ
№ 915
гр. Благоевград, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20231210102301 по
описа за 2023 година
Производството по настоящото гр.д.№2301/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано по искова молба вх.№22250/02.11.2023г., подадена от Б. Й. М., ЕГН **********,
против В. И. В., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК
във връзка с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 1 100 евро като получена без
правно основание.
В исковата молба се твърди, че на 20.05.2020г. ищецът Б. Й. М. е изпратил до ответника
В. И. В. чрез системата W*сума в размер на 1100 евро /равняващи се на 2 151.41 лв. по
курса на БНБ/, която В. е получил изцяло. Твърди се, че за посочения превод липсва
всякакво правно или друго основание, поради което получаването на сумата е без такова за
В., тъй като не познава това лице и не му дължи нищо, поради което получената сума
подлежи на връщане, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане. Сочи се, че за посочената
по-горе сума била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1208/2023г. на РС-
Благоевград, срещу която ответникът подал възражение.
С оглед на гореизложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1100 евро /равняващи се на 2
151.41 лв. по курса на БНБ/, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1208/2023г. по описа на PC-Благоевград до окончателното й
плащане.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и
недоказан. Твърди, че познава ищеца Б. М., тъй като е женен за негова първа братовчедка -
Й* М.а. Твърди, че към месец март 2020г. ответникът се намирал в Германия. Тогава ищецът
Б. М. му се обадил да отиде и да види един автомобил, който си бил харесал и който бил в
Германия. Ответникът сочи, че отишъл и видял автомобила - марка М*, който струвал около
8000 евро. Изпратил на ищеца снимки на автомобила, той го харесал и му казал да го
капарира, като капарото било 600 евро. Тъй като автомобилът се намирал на около 500 км в
едната посока от Мюнхен - градът, където се намирал ответникът в Германия тогава, твърди,
че са се били разбрали, че разходите, за да отиде да види автомобила, за път и хотел ще са
около 500 евро или общо около 1100 евро с капарото за колата, като Б. М. се съгласил и
казал, че ще му ги заплати. Твърди, че след като се прибрал в България, Б. М. му възстановил
парите, които бил дал за капаро и за разходите за път и хотел, превеждайки му сумата от
1100 евро с паричен превод по системата W*. Твърди, че ищецът искал ответника да отиде и
да вземе колата от Германия и да му я докара в Испания, където живеел със семейството си.
1
Твърди, че и други пъти е доставял на ищеца до Испания автомобили, които той харесал и
закупувал. Този път обаче ответникът отказал да откара въпросния автомобил до Испания,
защото по това време била пандемична обстановка и пътуванията били много усложнени.
В съдебно заседание ищецът Б. М. се явява лично и с упълномощен представител – адв.А.
К., който поддържа иска и моли за уважаването му. Намира, че ответникът не е успял да
докаже правното основание да получи и задържи сумата от 1100 евро, постъпила по
банковата му сметка.
В съдебно заседание ответникът В. В. се явява лично и с адв.Р. Б., който оспорва иска.
Намира, че от събраните по делото доказателства се е установило основанието, на което
процесната сума е преведена на ответника, а самият ищец в своите обяснения пред съда е
заявил, че основание за плащането има, твърдейки, че парите са дадени на ответника като
заем.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното от фактическа и
правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД – за връщане на сума,
получена от ответника при начална липса на основание. По така предявения иск в тежест на
ищеца е да докаже положителния факт на плащането, а ответникът следва да докаже
съществуването на основание да получи, съответно да задържи извършеното плащане.
Фактическият състав на иска по чл.55, ал.1, изр.1 от ЗЗД изисква установяване на
предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание. Изисква се още
при самото получаване да липсва основание за преминаване на блага от имуществото на
едно лице в имуществото на друго. Неоснователен се явява предявеният иск, когато се
установи, че разместването на блага е настъпило въз основа на установено от ответната
страна основание.
В настоящия случай между страните по делото не се спори, че на 20.05.2020г. ищецът Б.
Й. М. е изпратил на ответника В. И. В. чрез системата W* сума в размер на 1100 евро, която
е получена от ответника. Фактът на плащането се установява и от представения документ за
извършения превод от W*, който не е оспорен.
За доказване на основанието, на което ответникът В. В. е получил процесната сума, и за
характера на уговорките му с ищеца Б. М., ответникът е ангажирал гласни доказателствени
средства – показания на св.Д* Д*. Свидетелят сочи, че познава страните по делото, както и
че Б. М. е мъж на първа братовчедка на В. В.. Твърди, че Б. М. живее в Испания и често е
звънял на В., за да му върши различни неша.
Твърди, че В. В. го е запознал с Б. М. през 2017г., когато М. се бил прибрал в България.
Тогава тримата били на кафе. По това време св.Д* се занимавал с продажба на коли. По
време на срещата им на кафето, свидетелял споменал, че е пристигнало ново А* с автовоз.
Тримата отишли да видят колата, Б. М. я харесал и я закупил. Тъй като не му достигнали
парите, половината сума я платил В. В.. Св. Д* и В. В. регистрирали автомобила в КАТ и го
закарали пред дома на Б. М.. По-късно св.Д* разбрал от В. В., че Б. искал да продаде колата
и търсил съдействие от свидетеля за продажбата.
Свидетелят сочи още, че през 2020г. отново бил на кафе с В. В., когато по телефона на В.
В. му се обадил Б. М.. Б. М. споделил на В. В., че си е харесал кола марка М*, обявена за
продажба в немския сайт мобиле.де. Помолил го да я провери. В. В. се обадил по телефона
на автокъщата, която е публикувала обявявата в сайта, и събрал информация за автомобила
– цена, на която се продава, мястото, където се намира, нужната сума за капаро и т.н. Б. М. и
В. В. разговаряли няколко пъти по телефона по повод на автомобила. В. В. обяснил на Б. М.,
че автомобилът се продава за 8 800 евро, но се е спазарил за 8000 евро; че трябва да се плати
капаро от 600 евро, както и че автомобилът се намира в автокъща в К*. Б. М. го попитал
дали има познат в Германия, който може да отиде да види колата и да я капарира. Тогава В.
В. му казал, че му предстои пътуване по лична работа до Германия, и може да отиде до
автокъщата, за да види колата и да я капарира, при условие, че ищецът му заплати разходите
за това – 500 евро за нощувки и пътни, както и му даде парите за капариране на автомобила
от 600 евро. Свидетелят сочи, че на другия ден отишъл с В. В. до чейнч бюрото, за да смени
пари, след което В. тръгнал за Германия. Свидетелят знае, че В. е платил капарото от 600
евро на автокъщата, а остатъкът от сумата за колата е бил платен от Б. М.. Знае, че
автомобилът впоследствие е бил взет от Б. М. и е закаран от Германия до Испания.
Съдът подложи на внимателен анализ показанията на св.Д* и ги съпостави с останалите
2
събрани по делото доказателства, в т.ч. писмени доказателства и обясненията на ищеца,
дадени по реда на чл.176 от ГПК.
Показанията на св.Д* напълно кореспондират с представените по делото писмени
доказателства, а именно – Фактура за продажба на автомобил и Разписка за извършен
превод, от които се установява, че Б. М. е закупил от Германия лек автомобил марка М** за
сумата от 8 000 евро, от които 500 евро са били платени под формата на депозит, а остатъкът
от 7 500 лв. е бил платен от купувача Б. М. по банков път.
Показанията на св.Д*кореспондират частично и на обясненията на ищеца Б. М.. Същият
признава, че през 2020г. си е харесал кола от немски сайт, която струвала 8000 евро. Твърди,
че капарото за колата било 500 евро. Твърди, че ангажирал човек, който да отиде до
автокъщата в Германия, за да види колата и да плати капарото – платил на този човек 500
евро за капаро и още 100 евро за разходите на лицето. Отрича обаче този човек да е
ответникът Б. М.. Твърди, че остатъкът от 7500 евро платил по банков път, след което колата
му била докарана от Германия до Испания с автовоз. Ищецът признава и че ответникът и
друг път му е докарвал кола от Германия в Испания.
Съдът дава вяра на показанията на св.Д*, като логични, последователи и достоверни.
Същите напълно кореспондират с писмените доказателства, както и на горепосочените
обяснения на ищеца, които в тази им част се ползват с доказателствена сила на основание
чл.175 от ГПК. Със същите се установява наличието на основание за извършеното плащане
на процесната сума от 1100 евро от ищеца на ответника – постигната договореност между
страните за заплащане на капаро на автомобил и разноски. Наличието на договорна
обвързаност между страните изключва приложението на института на неоснователното
обогатяване, поради което отношенията между страните и възникналите между тях спорове
следва да се уреждат по правилата за договорно изпълнение/неизпълнение. Институтът на
неоснователното обогатяване следва да има приложение, когато между страните не
съществува облигационна обвързаност и липсва възможност да реализират правата си по
друг ред. При неоснователното обогатяване е налице разместване на блага от имуществото
на едно лице в имуществото на друго, без да е налице основание за това. Наличието на
договорна обвързаност между страните изключва приложението на този институт.
Споровете между страните относно отчитане на получените средства следва да се уреждат
по правилата за договорно изпълнение/неизпълнение.
В своите обяснения ищецът опровергава собствените си твърдения, изложени в исковата
молба, че не познава ответника. Нещо повече – в своите обяснения той сам признава, че
плащането на сумата от 1100 евро е извършено на правно основание – твърди, че е дал
сумата на ответника в заем, че много пъти му е давал заеми и че ответникът следвало да му
върне заетата сума от 1100 евро до края на 2020г. Признанието представлява обяснение на
страната по делото, което е доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за нея
факти. Макар да няма обвързваща съда доказателствена сила, признанието не може да бъде
безпричинно игнорирано. В случая ищецът признава неизгоден факт, а именно, че
плащането е извършено на договорно основание, което признание е в противовес на
първоначалното твърдение за изначална липса на основание за плащането.
Предвид гореизложеното, предявеният иск се явява неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
При този изход на спора, право на разноски има ответникът. По списък ответникът
претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. Ищцовата
страна е направила възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 от ГПК, което е
основателно. При определянето на размера на адвокатското възнаграждение, предвид
приетото с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, че
посочените в изменената с ДВ бр.88/04.11.2022г. редакция на Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не обвързват
съда, поради несъответствието на наредбата с правото на ЕС, настоящият състав
съобразявайки предмета на делото, материалния интерес и размерите по наредбата, които
служат като ориентир /чл.7, ал.2, т.2/, вида и количеството на извършената от адвоката
правна дейност, правната и фактическа сложност на делото, намира, че обоснован и
справедлив съобразно критериите по чл.36, ал.2 от ЗАДв е адвокатски хонорар от 500 лв.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът В. И. В., ЕГН
**********, гр.Благоевград, ул.“Г* дължи на ищеца Б. Й. М., ЕГН **********, следната
сума по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№534/08.06.2023г. по ч.гр.д.№1208/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград, а именно -
сумата от 1 1000 евро /с левова равностойност 2151.41 лв. по курса на БНБ/, представляваща
преведена на 20.05.2020г. от ищеца Б. Й. М. на ответника В. И. В. чрез W* сума, получена
без правно основание, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК – 08.06.2023г. до окончателното изплащане на дължимото.
ОСЪЖДА Б. Й. М., ЕГН ********** да заплати на В. И. В., ЕГН **********,
гр.Благоевград, ул.“Г*сумата от 500 лв. /петстотин лева/ за разноски по делото за платено
адвокатско възнагражение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4