гр.Елхово, 18.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елховският районен съд
в публично съдебно заседание на осемнадесети
юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: В. Апостолова
при секретаря М. Д., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 137 по описа на съда за 2018 година, за да
се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по постъпила искова молба, с която са предявени положителни установителни искове по реда
на чл.422 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите за установяване
съществуване на парично вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК и възражение по нея от
длъжника.
В исковата молба на „***“
ЕАД гр.София, ЕИК ***, представлявано от Изп.директор
С. Д., чрез П.И. – управител на „***“ ЕАД клон „*** –***“ гр. ***, против ответника Д. С. К. се твърди, че в качеството си на водоподател „***“ ЕАД - клон „*** – ***“ е сключило със земеделският производител Д.
С. К. в качеството на водоползвател Договор №
Я-21/23.06.2014 г. за доставка на вода за напояване на декар през 2014 год., а
именно - за доставка на вода за напояване на 4 дка пипер и 3 дка зеленчуци в
землището на с. ***. Ищецът изпълнил задълженията си по този Договор като
доставил еднократно необходимите и договорени количества вода за напояване - общо
2000 куб.м. вода на стойност 576.00 лева, а ответникът е подписал два документа
- Акт № 136 от 23.06.2014г. за водни маси за напояване на
селскостопански култури и други нужди с държавни води и дневник за напояване с
държавни води, в съгласие за предоставената му услуга и полети
площи, но не е изпълнил поетото задължение да заплати в срок до 31.08.2014 год.
договорената втора вноска в размер на 276.00 лв., вкл. и след изпратена покана
на 28.04.2017 год. за доброволно плащане на дължимата сума. Ищецът сочи още, че
предвид неизпълнението на ответника и изпадането му в забава по отношение на
установено по размер, ликвидно и изискуемо парично задължение, същият на
основание чл.86 от ЗЗД му дължи и обезщетение за забава в размер на 95.25 лв.,
представляваща законната лихва върху незаплатената сума от 276.00 лева за
периода от 23.06.14г. до 13.11.2017 год. Неизпълнението на процесните задължения, ищецът е заявил като основание за
депозиране на заявление, въз основа на което се е снабдил със Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 817/17г. по описа на ЕРС,
против която длъжникът е възразил.
Ищецът заявява,
че към момента на подаване на исковата молба не е налице погасяване на
задължението от ответника, не са налице и основания за отпадане на това негово
задължение. Желае съдът да постанови решение, с което да признае за установено,
че ответникът - ЗП Д. С. К. му дължи сумата от общо
371.25 лева, от която 276.00 лева представляваща главница за предоставена от ищеца услуга за доставка на вода за напояване на 4
дка пипер и 3 дка зеленчуци в землището на с.***; лихва за забава
върху главницата в размер на 95.25 лева за периода от 23.06.2014г. до
13.11.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 817/2017 г. по описа на Районен съд
Елхово. Ищецът претендира присъждане и на направените по
настоящото производство разноски – 25.00 лв. заплатена държавна такса.
В дадения от съда срок, ответникът е депозирал писмен отговор, в който заявява, че иска е недопустим и
неоснователен, като се прави възражение за липса на валидна облигационна връзка
между страните. Ответникът сочи, че не е подписвал цитираният в исковата молба
Договор № Я-21 от 23.06.2014г., като представеният такъв по делото е неистински
и поради това за него не произтичат никакви задължения от този Договор. Освен
това се заявява, че ищецът не представя и не сочи доказателства за това кога и какви количества вода за напояване са били заявени от него; кога
и какви количества вода реално са били подадени и приети, което да даде
основание за издаване на фактура за плащане на тези количества доставена вода,
като се оспорва и съдържанието на представената от ищеца фактура. На следващо
място ответникът прави и възражение за погасяване на вземането на ищеца по
давност.
За ищцовото дружество в съдебно заседание се явява редовно
упълномощената адв. К., която заявява, че поддържа
изцяло предявените искове и желае съдът да постанови решение като уважи същите.
Ответникът Д. С.
К. се явява лично в съдебно заседание и с редовно упълномощеният адв. М. като заявява, че не се оспорват подписите, положени
от ответника върху представените от ищеца доказателства - Договор № Я-21 от
23.06.2014г. за доставка на вода за напояване на декар през 2014година, Акт №
136 от 23.06.2014г. и Дневник за напояване с държавни води, но се твърди, че вземането на ищцовото
дружество е погасено по давност, тъй като се касае за договор с периодично
плащане. На следващо място се сочи, че е практически невъзможно ответникът да е
получил еднократно цялото посочено в Договора количество вода за напояване, тъй
като това не му е било нужно от една страна, а от друга - в самият договор е записано,
че тези количества ще се доставят след предварителна заявка от ответника,
подадена не по - малко от пет дни преди да бъде осъществена реалната доставка
на такива количества вода, а по делото липсват доказателства за подадена такава
заявка от Катранджиев. Твърди се, че ищеца е изцяло в неизпълнение на договора,
тъй като е доставил на 23.06.2014 година цялото количество вода, без да бъде то
заявено надлежно и писмено, както е уговорено в Договора между страните. Желае
съдът да постанови решение, с което да отхвърли така предявените искове изцяло.
От събраните по
делото писмени доказателства съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Предвид липсата на надлежно оспорване от страна на ответника в тази насока,
изявленията на Д. К. в с.з. и с оглед на представените по делото писмени
доказателства -
Договор № Я-21 от
23.06.2014г. за услуга – доставка на вода за напояване на декар през
2014година, Акт № 136 от 23.06.2014г. за водни маси за напояване на
селскостопански култури и други нужди с държавни води и Дневник за напояване с
държавни води, за времето
през целия напоителен сезон по Договор № Я-21 от 23.06.2014г., съдът приема за безспорно, че между страните по делото – „***“ ЕАД
гр.София, ЕИК ***, в качеството му на водоподател и Д. С. К. в качеството му на водоползвател, е сключен на
23.06.2014година процесния Договор за доставка на вода за напояване на декар
през 2014година, съгласно който ищецът се задължил да достави - с краен срок до 30.09.2014г. вода за напояване
през 2014г. на обща стойност
576.00лева, а водоползвателят да я приеме и заплати. Уговорени са начините на
доставка, измерване и отчитане
на доставената вода, цената
на услугата - чл.7 от Договора и заплащането
й. В този Договор е посочено,
че доставянето на вода ще
се осъществява за общо 7 дка земед. площи
– 4 дка пипер и 3 дка зеленчуци, намиращи се в землището на с. ***,
като общата стойност на доставеното
договорено изцяло количество вода за напояване е в размер на 576.00 лева и същата
ще заплати от ответника на
две вноски – първата в размер на 300.00 лева на
23.06.2014г. при подписването на Договора и втора
вноска в размер на 276.00 лева – с падеж 31.08.2014г. Ответникът е
подписал декларация, че няма непогасени
задължения – приложение №1 и декларация, че е запознат с условията на договора
и че при неплащане на вноски е съгласен
да се спре водоподаването –
приложение №2. С Акт № 136/ 23.06.2014г. за водни маси
за напояване на селскостопански култури и други нужди с държавни води, ведно с рекапитулация и дневник
за напояване с държавни води, страните
са уредили извършването на съответните дейности по изпълнение на
Договора за доставка на вода. Тези документи са подписани
от ответника, както той
заяви лично в съдебно заседание.
За дължимото от ответника към ищеца плащане
на стойността на договореното
количество вода за напояване в общ размер на 576.00
лева, ищецът е издал приложената
по делото фактура № ********** от 23.06.2014 година, също
подписана от оответника.
Страните не
спорят, че първата договорена вноска в размер на
300.00 лева по сключеният договор е била заплатена от ответника.
От приложеното
по делото ч.гр.д. № 817/2017 по описа на ЕРС, образувано по подадено от ищеца „***“
ЕАД клон *** заявление от 24.11.2017г. /първоначално в РС ***/ за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е видно, че съдът по заповедното производство
е издал Заповед № 1804 от 19.12.2017 година за изпълнение на парично задължение
против длъжника Д. С. К. – ответник в настоящото производство, за сумата от общо 371.25 лева, от които
276.00 лева представляваща главница; лихва за забава върху главницата в размер
на 95.25 лева за периода от 23.06.2014г. до 13.11.2017г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаването на заявлението в съда /пред
РС-***/ – 24.11.2017г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в
общ размер на 125.00 лева, включващи
сумата от 25.00 лв. - заплатена държавна такса за образуване на производството
и 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение
Срещу така
издадената от съда Заповед ответникът - длъжник е депозирал възражение, с което
е заявил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената Заповед за
изпълнение, тъй като вземането е погасено
с изтичането на тригодишна давност. Въз основа на това оспорване, на
кредитора по ч.гр.д. № 817/17г. на ЕРС е предоставен едномесечен срок да
предяви иск относно вземането си против длъжника, от която възможност същият се
е възползвал, образувайки настоящото гр. производство.
От обясненията, които ответникът
даде в съдебно заседание се установява, че лично той е положил подпис срещу „водоползвател“ върху представените по делото оригинали на
Договор №
Я-21 от 23.06.2014г. за услуга – доставка на вода за напояване на декар през
2014година, Акт № 136 от 23.06.2014г. за водни маси за напояване на
селскостопански култури и други нужди с държавни води и Дневник за напояване с
държавни води, за времето
през целия напоителен сезон по Договор № Я-21 от 23.06.2014г., като съгласно
договорките между страните е следвало да получи посоченото количество вода през целия поливен сезон. Същият заявява, че
е ползвал вода за напояване от средата на месец юли до към края на сезона -
средата на месец септември 2014г., но само за посаденият пипер, като преди това
– през м. май, когато е посял зеленчуците и през м. юни не му е била нужна
такава вода, тъй като времето било дъждовно. Твърди, че не е ползвал вода за
напояване за засетите площи с домати – общо три декара и поради това счита, че не
е изразходил цялото посочено в Договора количество вода, но от друга страна и
не може да заяви колко точно вода е използвал. Дава обяснение и за начина на
реалното ползване на водата при необходимост от поливане на земед.площи
и заявява, че не е имало пречки от страна на ищцовото
дружество да ползва договореното количество вода.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С оглед
твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, съдът
квалифицира предявените от ищеца при условията на обективно съединяване искове,
депозирани по реда на чл.422, ал.1, вр. с чл.415,
ал.1, т.1, вр.с чл.124 ал.1 от ГПК за установяване
съществуване на вземането на кредитора - ищец, а правното основание на
твърдяното вземане е по чл.79, ал.1 от ЗЗД
– за заплащане на сумата от 276.00 лева, представляваща претендираната като дължима и неплатена остатъчна цена на
услугата по доставяне на вода за напояване на 4 дка пипер и 3 дка
зеленчуци в землището на с.*** и по чл.86 ал 1 от ЗЗД - за
заплащане на лихва за забава върху главницата от 276.00 лева за периода от
23.06.2014г. до 13.11.2017г. в размер на 95.25 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно
изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 817/2017г. Претендират се и направените в настоящото
производство разноски на основание чл. 78 от ГПК.
Съдът преценя,
че предявените положителни установителни искове по
чл.422, ал.1, вр.с чл.415 ал.1 от ГПК, са процесуално допустими като предявени
от надлежно легитимиран правен субект, имащ интерес от воденето на настоящия
правен спор и в законоустановения едномесечен срок по
общата относима за заповедите по чл.410 от ГПК,
разпоредба на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК /съобщението по чл.415 от ГПК е получено
от ищеца на 22.01.2018г., а исковата молба по настоящото производство е входирана в канцеларията на съда на 22.02.2018г./.
Макар с отговора
на исковата молба ответникът първоначално да е оспорил наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните и в доклада си по делото, по който
страните не направиха надлежни възражения, съдът да е приел, че това е спорно
обстоятелство, с оглед на изявленията на ответника в хода на проведеното
съдебно заседание, че не оспорва подписа си
върху представените писмени доказателства от ищеца - Договор № Я-21 от 23.06.2014г.
за доставка на вода за напояване на декар през 2014година, Акт № 136 от
23.06.2014г. за водни маси за напояване и Дневник за напояване с държавни
води, съдът приема за безспорно, че
страните са били обвързани от валидно сключен договор за предоставяне на вода за
напояване през 2014г. При това положение следва да се
приеме, че ответникът е изразил воля за сключването му и за поемане на
задължения по него. Ответникът не поиска откриване
на производство по оспорване истинността на процесния договор, поради което по
делото не бе опровергана формалната му доказателствена
сила и съдът приема, че същият Договор № Я-21 от 23.06.2014г., обективиращ материалноправните
отношения между страните, е подписан от Д. К., сочен като водоползвател
и поражда валидни облигационни правоотношения.
Вследствие
сключване на процесния договор за доставка на вода за напояване, отношенията
между страните следва да се уредят с оглед разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД,
съгласно която ако длъжникът
не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да
иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата. По силата на
подписаният между страните Договор от 23.06.2014г.,
ответникът се е задължил
да заплати за напояването на
общо 7 дка земеделски площи в землището на с. ***, засети с пипер и зеленчуци
/неуточнено какви други/ обща сума в размер на 576.00 лева с ДДС, платима на
две вноски – първата в размер на 300.00 лева при подписване на договора и втора
в размер на 276.00 лева – с падеж 31.08.2014г. Както се посочи по-горе,
страните не спорят, че първата вноска от 300.00 лева е била заплатена от
ответника, но последният не представя доказателства за плащане на сумата 276.00
лева. Така ответникът е останал задължен за втората дължима вноска, поради
което следва да се приеме,
че не е изпълнил
задължението си в претендирания от ищеца размер относно главницата.
По
делото не се представиха доказателства във връзка с твърдението на ответника,
че не е ползвал вода в посоченото количество за периода
посочен в исковата молба, а напротив за ползването на соченото количество вода
за напояване - общо 2000 куб.м., лично ответникът е подписал документи,
представени по делото и установяващи ползването на услугата – доставка на вода
за напояване в това количество, а и същият в съдебно заседание заяви, че действително
е извършвал поливане на площи, засети с пипер, поради което съдът намира, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си като е
предоставило договореното количество вода за напояване, издало е процесната фактура № ********** от 23.06.2014 година, която
отразява ползването на вода за напояване от ответника по подписаният от него Договор
с ищцовото дружество.
С оглед
гореизложеното, съдът приема, че представените по делото писмени доказателства,
цитирани по-горе, установяват доставката на вода за напояване в договореното
количество и дължимата като втора вноска сума от 276.00 лева е следвало да бъде
заплатена от ответника на падежа – 31.08.2014г.
Ответната страна не представи доказателства за изпълнение на това си задължение,
поради което съдът намира, че е налице неизпълнение на договорно задължение от
негова страна, поради което претенцията на ищеца за претендираната
главница е основателна и следва да се уважи, като се приеме за установено,
че вземането, за което е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за главница в размер на 276.00 лева,
е доказано по своето основание и размер.
Направеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност, съдът не възприема, тъй
като в случая не се касае за периодично плащане по смисъла на чл. 111 от ЗЗД,
което се погасява с изтичане на 3 годишна давност. В случая се касае за неделимо плащане и договореното заплащане на цената на две вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява
съгласие на кредитора – в случая водоподателят да
приеме изпълнение от страна на длъжника – водоползвател
на части – аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не
превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора. С оглед
изложеното по отношение на главницата приложим е общият петгодишен давностен срок
по чл. 110 от ЗЗД, какъвто
срок към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда не е изтекъл.
Съдът не възприема и възражението на
ответника, че ищецът е изцяло в неизпълнение на договора, тъй като е доставил
на 23.06.2014 година цялото количество вода, без да бъде то заявено надлежно и
писмено, както е уговорено в Договора между страните. На първо място, както вече
се посочи, самият ответник е подписал документи, в които е отразено, че той е
получил договореното количество вода от 2000 куб.м. и ако това не е така, то не
се установи по какви причини Катранджиев е удостоверил с подписа си, че е
получил тази вода за напояване през 2014 година, без да оспори по надлежен ред
писмените доказателства. От друга страна, лично ответникът обясни в съдебно
заседание начина, по който е ползвал водата, като заяви още, че не е имало
пречки от страна на ищцовото дружество да ползва договореното
количество вода /„…понякога канала върви, има вода и аз освобождавам
поставената преграда, за да поливам, като трябва да се обадя на служител на „***“
в гр.Болярово. Обикновено върви този канал. Когато не върви канала, трябва да се
обадя на водохващането, за да пуснат канала. Когато
върви канала не се обаждам на никой, пускам да поливам…“/. Обстоятелството, че
не са представени от ищеца изрично подадени предварителни заявки от ответника, входирани не по - малко от пет дни преди да бъде
осъществена реалната доставка на вода, не води до автоматичен извод за
неизпълнение на задължението на ищеца по Договора и за липса на подадена вода
за напояване, което и по категоричен начин бе опровергано от обясненията на
самия ответник.
По
отношение на ищцовата претенция за установяване
съществуването на вземането на ищеца за изтекли лихва за времето от
23.06.2014г. до 13.11.2017г., съдът приема следното:
По предявеният иск с правно основание чл.422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение в размер на 95.25 лева за забавено
плащане на главницата за времето от 23.06.14г. – датата на която е подписан Договора
за доставка на вода, издадена е фактурата за доставеното количество вода и е
извършена самата доставка според
приложените Акт № 136 и дневник за напояване, до 13.11.2017г – преди
датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 24.11.2017г., съдът
намира същият за частично основателен. В случая намират приложение разпоредбите на ЗЗД, в които е определено, че длъжникът по едно парично задължение дължи лихва от момента
на изпадане в забава. Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му. В случая страните са уговорили падеж на
втора дължима вноска от ответника на 31.08.2014г. и това е датата, след която
при неплащена на задължението, отв.
Катранджиев е изпаднал в забава и се дължи законна лихва от този момент –
31.08.14г., а не датата на сключване на Договора и издаване на процесната фактура - 23.06.2014г., поради което искането за
заплащане на законна лихва за времето от 23.06. до 31.08.2014г. е изцяло
неоснователно.
С отговора на исковата молба
ответникът е направил възражение, че претенцията, вкл. и тази за лихви
е погасена по давност, за времето повече от 3 години назад, считано от предявяване
на иска.
Възражението по този иск, съдът намира за частично основателно. Досежно претенцията за присъждане на лихви върху главницата,
същата е основателна за
периода, предхождащ с три години
завеждането на делото - по арг. от чл.111 б.„в“, предл. 2
от ЗЗД. Искът се счита предявен на
24.11.2017 година, когато е подадено от ищеца заявление по реда на чл.410 от ГПК за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение, поради което и
за периода от 31.08.2014 година /датата, на която е станало изискуемо дължимото
вземане от 276.00 лева/ до 24.11.2014 година, претенцията за обезщетение по чл.
86 от ЗЗД, е погасена по давност. Ето защо
законната лихвата върху определената главница следва
да бъде присъдена, считано от 24.11.2014 година до
сочената от ищеца крайна дата - 13.11.2017г. По отношение размера на мораторната лихва, съдът приложи разпоредбата чл.162 ГПК,
като с помощта на специализиран софтуер съдът изчисли, че размерът на законната
лихва за забава върху главницата от 276.00 лв. за периода от 24.11.2014 г. до
13.11.2017 г. възлиза на сумата от 83.41 лв., до който размер акцесорната претенция е основателна. В частта за разликата
над установената лихва за забава от 83.41 лв. до претендираната
лихва от 95.25 лв., както и за мораторна лихва за
периода от 23.06.14г. до 24.11.14г., искът по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен в тази част.
Предвид паричният
характер на задължението по предявеният главен иск, ответникът следва да бъде
осъден на основание чл. 86 от ЗЗД да заплати на ищеца и законната лихва върху
главницата от 276.00 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда – 24.11.2017г. до окончателното плащане на сумата.
По отношение на разноските в заповедното
производство:
Съгласно
т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 година от 18.06.2014 година на Общото събрание на гражданска и търговска
колегии на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Принудителното събиране на
разноските се извършва въз основа на издаден след влизане в сила на решението
по установителен иск, изпълнителен лист по реда на чл.404, т.1 от ГПК от съда в
исковото производство. Предвид на това, ответникът Д. К. следва да бъде осъден
да заплати на „***“ ЕАД сумата от 121.01 лева разноски в заповедното производство /от общо направените 125.00 лева/, съобразно уважената част от иска.
По отношение на разноските в настоящото
производство:
Ищецът
по делото е направил разноски в общ размер на 25.00 лева - заплатена държавна
такса. При изхода на делото съобразно уважената част от иска ответникът Д. К.
следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и
направените по настоящото дело разноски в размер на 24.20 лева, каквото
надлежно искане е направено и с оглед на представените доказателствата за
направени такива разходи.
Макар и ответникът да е
направил искане за присъждане
на разноски по делото и съдът
да отхвърля част от ищцовата
претенция, разноски на Д.К. не следва
да се присъждат в случая, тъй
като по делото не са представени доказателства за реално извършени такива /липсват доказателства за платено адв. възнаграждение
или др. разноски/.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
на осн. чл.422, вр. с чл.
415, ал.1, т.1 от ГПК, във вр. с чл.79 от ЗЗД, че Д. С. К. с ЕГН – **********,***, ДЪЛЖИ на „***“ ЕАД гр.София, ЕИК ***, представлявано от Изп.директор
С. Д., чрез П.И. – управител на „***“ ЕАД клон „*** –***“ гр. ***, следните суми: 276.00 лева /двеста
седемдесет и шест лева/ - главница, дължима по сключен между страните Договор № Я-21 от 23.06.2014г.
за услуга – доставка на вода за напояване на декар през 2014година и 83.41
лева / осемдесет и три лева и четиридесет и една стотинки/ - лихва за забава върху главницата за
периода от 24.11.2014г. до 13.11.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от 276.00 лева, считано от датата на
подаването на заявлението в съда /пред РС-***/ – 24.11.2017г. до окончателното
плащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 1804 от 19.12.2017г. по реда на чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 817/2017г. по описа на ЕРС.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от „***“ ЕАД гр.София, ЕИК ***, представлявано от Изп.директор
С. Д., чрез П.И. – управител на „***“ ЕАД клон „*** –***“ гр. ***, против Д. С. К. с ЕГН – **********, от гр. Елхово, иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл. 86
от ЗЗД за признаване за установено, че Д. К. дължи на „***“ ЕАД мораторна лихва върху главницата от 276.00 лева за разликата над 83.41 до 95.25 лева,
както и че дължи такава лихва за забава за периода от 23.06.14г. до 24.11.14 година.
ОСЪЖДА Д. С. К. с ЕГН – **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕАД гр.София, ЕИК ***, направените в
заповедното производство разноски в размер на 121.01
лева /сто двадесет и един лева и една стотинка/, съобразно уважената
част от иска за предявеното вземане.
ОСЪЖДА Д. С. К. с ЕГН – **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕАД гр.София, ЕИК ***, направените по настоящото дело разноски в общ размер на 24.20 лева /двадесет и четири лева и двадесет стотинки/ - заплатена държавна такса, съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
След влизане в
сила на решението, заверен препис от него да
се приложи по ч.гр.д.№ 817/2017 г. по описа на ЕРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..................
/В.
Апостолова/