Р Е
Ш Е Н
И Е № 110
гр.Пловдив, 31. 01. 2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно
отделение, в закритото заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и
осемнадесета година, в състав :
Председател: Светлана Изева
Членове: Радостина Стефанова
Весела Петрова
като разгледа гр.д.№ 3092/2017г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда
на чл.435
във вр. с чл.460 във вр. с чл. 461 от ГПК.
Постъпила е жалба от Б.
В. К., в качеството му на ЕТ „М. – Б. К.“, ЕИК – *********, гр.Пловдив, ул.“Г.
Г.“ № ***, в качеството на длъжник, чрез адв. С.Х., АК – Хасково, и адв. Т. Т.,
АК – Хасково, със съдебен адрес ***, офис 1, против Разпределение от
15.11.2017г. по изп.д.№ 238/2015г. по описа на ЧСИ Тодор Луков, рег.№ 825. Моли
да бъде отменено и вместо това да бъде постановено връщане на преписката на
съдебния изпълнител със задължителни
указания за изготвяне на ново разпределение.
Въззиваемите страни
Община – Пловдив, „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, Г.П.Г., Ц.М.С., ТД на НАП – Пловдив, „Уникредит Булбанк“
АД, „Интерлийз ауто“ ЕАД, „Мултиком“
ООД, „Кооп –Търговия и туризъм“ АД, в качеството им на взискатели, не взимат становище по жалбата.
От страна на ЧСИ Тодор
Луков, рег.№ 820, чрез помощник ЧСИ Илиян Йорданов, по реда на чл.436 ал.3 от ГПК са депозирани мотиви, че жалбата е процесуално допустима, но е неоснователна.
ПОС, след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, направените възражения и
доказателствата по делото, приема следното:
1.Жалбоподателят възразява, че в изготвеното разпределение
няма данни как, на какво основание, размер и база съдебният изпълнител е
достигнал до определените в него суми и е включил същите в разпределението.
Съдът намира
възражението за бланкетно и неоснователно. Видно е от съдържанието на
Разпределението, описани са всички вземания, като в изготвените Таблици
/номерирани/ са и онагледени подробно не
само като суми, но и като страни – взискатели /поименно описани/, документите,
въз основа на които кредиторите са поискали участие в процеса и са предявили претенции по изп. дело,
размерите са дефинирани като актуалност към датата 15.11.207г. по главница,
мораторни лихви, лихви по изпъл. лист, направени разноски, такса по т.26.
Същевременно жалбоподателят не твърди сумите по вземанията да са евентуално в
други, различни размери от описаните.
2.На следващо място,
с жалбата се възразява, че към Разпределението липсва сметка за размера
на дълга, което е необходимо според чл.79 ал.1 и ал.2 от ЗЧСИ.
Съдът намира
възражението за неоснователно. Нормата на чл.79 ал.1 от ЗЧСИ предвижда, че - За събиране на таксите по изпълнението се
изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляри, подписани от частния
съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице. Съобразно
алинея 2 – В сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат
таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите
такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците.
От прочита на цитираните алинеи във връзка с нормите, регламентиращи
извършването на разпределение /чл.460 и сл. от ГПК/ се налага изводът, че
сметка трябва да бъде изготвена по изпълнителното дело, но не и като
задължителна, неразделна част от разпределението.
3. Следващото оплакване
в жалбата се отнася до това, че съдебният изпълнител неправилно е определил
сумите по Разпределението, понеже липсва отбелязан механизъм за изчисление на
дължимата законна лихва на страница 2, 3 и 4; нито са ясни периодите, за които
се дължи; както и дали е изчислена към датата на изготвянето му.
Съдът намира
възражението за неоснователно, тъй като
нормативно не е въведена задължителна методика за изчисляване на
законната лихва. В мотивите по чл.436 ал.3 от ГПК съдебният изпълнител изброява поне
три начина за определяне размера й - чрез използването на калкулатора
предоставен на интернет страницата на НАП, както и на www.calculator.bg и на http://balans.bg/ , като изтъква, че е възможно да бъде назначено и вещо лице
- икономист, което да изготви заключение с депозит за сметка на длъжника, но и
при това положение експертът ще използва един от познатите му методи за
изчисление и така отново би се повдигнал въпросът за методиката. В конкретния
случай, съдебният изпълнител е използвал възможностите на електронната система
използвана от частните съдебни изпълнители
„Енфорсър“. Полученият резултат като размер на законната лихва
5 354,42 лв. е по-нисък с 6, 59 лв. като размер спрямо резултатът от
5 361,01 лв. /ако е бил използван калкулаторът примерно на НАП/. Затова,
съдът намира, че изчислението, направено в разпределението е в полза на
длъжника /предвид възможните незначителни разминавания, които явно се получават
на практика при изчисленията по различните методи/.
4.Жалбоподателят възразява относно размера на таксата по т.26, изчислена в таблици 1, 2, 3
и 4, където са описани вземанията на взискателите. По- конкретно, счита, че
съдебният изпълнител неправилно е сметнал по т.26 всяко вземане поотделно, като
накрая ги е сумирал в една обща сума в размер на 68 110,41 лв., посочена в
таблица 5, графа 1.11. По този начин се получавало завишаване на минимума,
посочен т.26 от ТТР на ЗЧСИ. Според жалбоподателя, правилният подход е да се
съберат всички вземания и върху получената обща сума да се определи дължимата такса.
Съдът намира
възражението за неоснователно. Несъмнено, таксата следва да се определи
поотделно за всяко вземане, а не като
съвкупност. Това е така, защото всяко вземане има самостоятелен характер спрямо
възможните съществуващи други вземания и правоотношения между същите страни.
Впрочем, по аналогичен начин се определят дължимите държавни такси и адвокатски
възнаграждения по заведените искове в едно и също гражданско производство по
общия исков ред, тоест по делото за всеки иск поотделно се дължи държавна такса и се начислява
адвокатско възнаграждение, така както регламентират Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК и Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения, а не се изчисляват сумарно върху сбора на цената на всички
искове. Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ също се придържа към този
установен начин на изчисление – за всяко действие поотделно, а не сумарно върху
сбор от действия, което е и логично.
5. На следващо място, с жалбата се възразява, че съдебният
изпълнител не е определил коефициент, с който да определи каква част от
постъпилата сума в размер на 39 100 лв. трябва да бъде удържана по т.26 от
ТТР на ЗЧСИ. Жалбоподателят посочва механизъм по който следва според него да се
направят изчисленията, а именно: разделя се постъпилата сума върху цялата сума,
представляваща дълга по изпълнителното дело /39 100 лв :
1 880 370,97 лв./ и се получава 0,02079376 – коефициент за съразмерно
погасяване на вземанията. След това, коефициентът 0,02079376 се умножава по сумата дължима като
пропорционална такса при събиране на цялото задължение /40 827,42 лв./, за да
се определи съразмерната част по т.26 от ТТР на ЗЧСИ, отговаряща на събраната
сума, която се дължи в полза на съдебния изпълнител, в размер на 895,47 лв. /
40 827,42 лв. x 0,02079376 = 895,47 лв./. Счита че тази е правилната
сума, а не сумата 1 842,01 лв., както е посочено в Разпределението.
Съдът намира
възражението за неоснователно. Определянето на коефициент би било необходим,
ако не се налага отделяне на суми за привилегиите и също ако не е налице
погасяване на част от дълга /в
конкретния случая по изп. дело има частични погасявания, което обстоятелство не
се оспорва от длъжника/.
6.Жалбоподателят възразява, че на страница 6 и 7 от
Разпределението колона „К“ от таблицата са нанесени суми за такси в размер на
2 243,40 лв., като самите суми са били написани и най-общо в колона „Г“ на
същата таблица. Затова, не ставало ясно дали това са разноски, направени по
отношение на проданта и дали се дължат в този ред на удовлетворяване по чл.136
ал.1 т.1 от ЗЗД. Също така се релевира и оплакване, че по изпълнителното дело
няма издадени фактури за заплащането им.
Съдът намира
възражението за неоснователно. От съдържанието на Таблица № 6 се чете, че в
буква „Г“ е дадено „описание“ за основанието за начисляване на съответната
такса, а в буква „К“ е записано „погасени такси за ЧСИ с вкл. ДДС“. Досежно сумата 2 234,40 лв. същата е
отразена и в Таблица № 5 – „за погасяване
суми“, поради което и не е налице несъответствие. Относно издаването на фактури, то същите
документи подлежат на издаване едва след стабилизиране на акта за
Разпределение.
Обжалваното
Разпределение се явява законосъобразно, а постъпилата жалба следва да се остави
изцяло без уважение.
По мотивите, ПОС – V
възз.гр.с.
Р
Е Ш И :
Оставя без уважение подадената жалба от Б. В. К., в качеството му на
ЕТ „М. – Б. К.“, ЕИК – *********, гр.Пловдив, ул.“Г. Г.“ № ***, чрез адв. С.Х.,
АК – Хасково, и адв. Т. Т., АК – Хасково, със съдебен адрес ***, офис 1, против
Разпределение от 15.11.2017г. по изп.д.№ 238/2015г. по описа на ЧСИ Тодор
Луков, рег.№ 825, като неоснователна.
Решението може да се обжалва в едноседмичен срок по реда на чл.274 от ГПК пред Пловдивски апелативен съд.
Председател:
Членове :