№ 435
гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова
Въззивно гражданско дело № 20211100513487 по описа за 2021 година
С решение № 20171449 от 12.08.2021г., постановено по гр. д. № 47045/2020г. по
описа на СРС, 80 състав е определен по иск с правно основание чл. 128, ал. 1 СК от А.С.. П.
срещу И.А. Й. и Р. П. Й.а за постановяване на мерки за лични отношения с внуците на
ищцата - А.И. Й.а и И.И. Й. следните мерки за лични отношения: всяка втора неделя от
месеца за времето от 13.00 до 16.00 ч., като този режим се осъществява на територията на
населеното място, в което е адресът на местоживеене на децата, както и веднъж годишно за
седем последователни дни през месеците юли или август, с преспИ.е, по време,
несъвпадащо с платения годишен отпуск на отглеждащия детето родител, както и
несъвпадащо с определения с влязъл в сила съдебен акт режим на лични отношения на
детето с неотглеждащия родите, като този режим може да се осъществява и извън
територията на населеното място, в което е адресът на местоживеене на децата.
Недоволен от така постановеното решение останал И.А. Й., ответник в
първоинстанционното и въззивник в настоящето производство, който обжалва същото като
неправилно. Твърди, че определените от съда мерки на лични отношения на децата с
тяхната баба не е в интерес на децата. Излагат се и доводи, че съдът не се е съобразил с
желанието на децата е да продължат да виждат с баба си в дните, в които майка им ги взема,
както и до сега. Сочи, че двете деца не искат да нощуват в къщата във Варна, където
намират условията за неподходящи за тях. Според жалбоподателя при постановяване на
обжалваното решение съдът не е взел предвид обстоятелството, че децата се виждат с баба
си по време на режима на лични контакти с майката, като връзката не е прекъсната и по
време на бракоразводния процес на родителите. В жалбата се сочат съображения, че при
определяне на лични отношения на ищцата с нейните внуци и не взето предвид и влошеното
здравословно състояние на бабата, която е на 76 години. Изтъква се необходимостта от
постоянния прием на медикаменти и специален хранителен режим, които заедно с
наличието на ковидпандемия биха били пречка за упражняване на определения от съда
1
режим. Изтъква се и неудобството за осъществяване на определения режим от
обстоятелството, че ищцата и нейните внуци живеят в различни градове. Въззивникът моли
съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, в което режимът на лични
отношения на ищцата с нейните внуци да бъде заедно с режима налични отношения с
тяхната майка, както е и към момента. Претендира сторените деловодни разноски в двете
съдебни инстанции, прилага списък по чл. 80 от ГПК.
В хода на съдебното дирене, въззивникът лично и чрез пълномощника си по делото,
поддържа въззивната си жалба и пледира за нейното уважаване. Претендира разноски по
представен списък.
В срока по чл. 263 от ГПК ищцата в първоинстанционното производство А.С.. П.,
въззиваема страна в настоящето производство, депозира писмен отговор чрез процесуалния
си представител адв. С.Б. от САК В него посочва доводи, с които оспорва въззивната жалба
на И.А. Й. като неоснователна. Излага подробни съображения, като счита обжалвания
съдебен акт за правилен и законосъобразен в всичките му части. Моли съда да постанови
решение, с което да потвърди обжалвания съдебен акт.
В хода на съдебното дирене чрез пълномощника си по делото, въззиваемата страна
поддържаа заявеното в отговора становище, като оспорва жалбата като неоснователна и
пледира за оставянето й без уважение. Не претендира разноски за настояща инстанция.
Прави възражения за прекомерност по отношение на разноските на въззивника.
В срока по чл. 263 от ГПК Р. П. Й.а, ответник в първоинстанционното производство
и въззиваема страна в настоящето производство, не е депозирала писмен отговор по жалбата
на И.А. Й..
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, явява се процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :
Първоинстанционният съд бил сезиран с иск, с правно основание чл. 128, ал. 1 от СК,
предявен от А.С.. П. срещу И.А. Й. и Р. П. Й.а -за определяне на мерки за лични отношения
с внуците й – А.И. Й.а, родена на 05.10.2006г. и И.И. Й., роден на *******г.
Ищцата твърди, че е баба майчина линия на двете деца, а ответниците се техни
родители. Според ищцата до 2014г. родителите и двете деца живеели в гр. Варна, като тя е
участвала активно в отглеждането им и била много близка с тях. След преместването на
семейството на дъщеря й Р. в гр. София отношенията между родителите се влошили, като
по-късно се разделили. Сериозният конфликт между ответниците и тяхната раздяла довели
като резултат преустановяване на контактите на ищцата с децата, защото бащата И.Й.
възпрепятствал контактите на децата с майка им и с ищцата, тяхната баба. След определяне
на привременни мерки по време на бракоразводния процес на ответниците, ищцата успяла
няколко пъти да види децата, когато били при майка си. Моли съда да постанови решение, с
което да определи режим на лични отношения с внуците през годината, който да се
осъществява в гр. София и период от време през лятната ваканция, когато могат да й
гостуват в гр. Варна.
Ответникът И.А. Й. е оспорил иска като неоснователен. Сочи, че приоритет е
контактът на децата с родителите им, а не с разширеното им семейство. Изложил е
подробни съображения, че в случай, че желае да вижда внуците си ищцата би могла да се
възползва от времето, което те са с тяхната майка.
Ответникът Р. П. Й.а не оспорва иска. С отговора на исковата молба е заявила, че не
възразява да бъде определен режим на лични отношения на нейната майка – ищеца А.П. с
двете деца.
За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционния съд, приел за
установена следната фактическа обстановка:
2
Ответниците са родители, а ищцата баба по майчина линия на децата А. и И.Й.и.
Ищцата живее в гр. Варна, а ответниците и двете деца – в гр. София.
По силата на определени между ответниците привременни мерки в хода на
бракоразводен процес, към настоящия момент децата живеят с баща си, а на майката е
определен режим на лични отношения. В ежедневните грижи за децата помага тяхната баба
по бащина линия. Ищцата и ответника И.Й. имат недоразумения по повод желанието на
първата да осъществява контакти с децата.
При тази фактическа установеност, Първоинстанционния съд постановил обжалвания
съдебен акт.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе
предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства,
прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон, по свое
убеждение, приема за установено следното:
Въззивният съд споделя установената в първоинстанционното производство
фактическа обстановка, касаеща родствената връзка на ищцата с децата А. и И. и характерът
на отношенията й с техния баща - ответника И.Й. като не счита за необходимо да я
преповтаря, а препраща към нея. Същата се установява от събраните в хода на
първоинстанционното производство писмени доказателства, както и от показанията на
разпитаните свидетели.
По реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт, в присъствие на социален работник от ДСП
„Слатина“ децата са изслушани пред първоинстанционния съд. Те са заявили, че поддържат
постоянни контакти с баба си А. по телефона, приятно им е да общуват с нея. Срещите с
нея, когато са в режима на лични отношения на майка им не са им неприятни. Имат добри
впечатления от посещенията си в къщата в гр. Варна, но не смятат, че е подходяща за по-
дълъг престой. Ходили са там през лятото заедно с майка си. Не възразяват да виждат баба
си когато тя идва в гр. София. Въввизният състав не е изслушал отново децата, като е
преценил че не е минал дълъг период от време от изслушването им пред първата инстанция,
не са настъпили обстоятелства, които да променят фактическата обстановка по делото,
приложен е социален доклад, който е съставен след разговор с децата. Освен посочените
обстоятелства предвид факта, че между родителите е налице бракоразводно производство,
което не е приключило, където също ще бъдат изслушвани пред съд, настоящият състав е
преценил, че повторно изслушване допълнително ще натовари психиката им.
Във въззивното производство не са представени нови доказателства по предмета на
делото. За установяване на интереса на малолетните А. и И.Й.и, както и на възможностите
на въззиваемата А.П. да осигурва адекватни грижи за тях по време на така определения
режим на лични отношения, по делото са приложени социални доклади, изготвени от АСП
СКП „Слатина“ и АСП ДСП Варна.
В приложения по делото социален доклад ДСП „Слатина“ прави изводи, че
непосредствени грижи за децата полага бащата – въззивникът И.Й., който притежавал
необходимия родителски капацитет да полага грижи за тяхното отглеждане и възпитание.
Бащата не ограничавал личните контакти на децата с майка им и тяхната баба по майчина
линия. Самите деца споделяли, че се чували редовно с баба си по телефона. През лятото
били заедно майка им на гости в гр. Варна. В същото време пред социален работник са
заявили, че не желаят да имат отделно врeме за среща с баба им, извън това за срещи с
майка им. Според социалните работници децата имат емоционална привързаност към
двамата родители. Същите били в добро психо-емоционално състояние и са размити в
норма за пола и възрастта си. Към момента на проучването детето А. е ученичка в 9-ти клас
в 138 СУ в гр. София, а детето И. е в 7 –ми клас на 31 СУЧЕМ гр. София. Децата са
записани и посещават допълнителни извънкласни занимания.
В приложения социален доклад от ДСП Варна се уточнява, че двете деца са родени в
гр. Варна. До преместването им гр. София ищцата А.П. е важна част от живота на внуците
си. В началото след преместването им ищцата нямала проблем да общува с внуците си.
3
Поради влошаване на отношенията между съпрузите същите се разделят, като децата
остават при бащата. След това ответникът И.Й. отказва контакт на ищцата П. с нейните
внуци, като тя има възможност да ги вижда само по време на престоя им при майка им в
нейния режим на лични отношения.
Според социалния доклад ищцата А.П. живее в масивна едноетажна къща с малък
двор в гр. Варна, ул. „*******. Къщата е стара, но реновирана, като разполага с две
жилищни помещения, антре, което се ползва като кухня и общи баня и тоалетна. Едната
стая се ползва от ищцата, която живее сама, а другата е обособена като спалня за гостуване
на внуците й, като разполага с две легла, гардероб и маса. Жилището разполага с всички
необходими домакински уреди, стаите са светли с възможност за проветряване, отопляват се
с климатици. В заключение е отразено, че домът на ищцата А.П. в гр. Варна предоставя
добри, условия за обитаване, като гостуването на децата в това жилище по никакъв начин
няма да им се отрази неблагоприятно. Ищцата е материално осигурена и е в състояние да
полага добри грижи за децата като осигури сигурна среда по време на престоя им в гр.
Варна.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
от ГПК, намира от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща
правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за въззивното
производство държавна такса е внесена по сметка на СГС. По изложените съображения
съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата
форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са били налице
положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата
молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради
което няма произнасяне в повече от поисканото.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 128, ал. 1 от СК, мерки за лични отношения с бабата се определят, ако
това е в интерес на детето. Интересът на детето изисква да бъдат преценени всички
обстоятелства, имащи отношение към възможността за правилното му отглеждане и
възпитание, за създаване на трудови навици и изграждането му като съзнателна личност.
Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието „интерес на детето“, но от
тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 от СК, вр. чл. 124, чл. 125 и др. от СК се налага
извод, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин,
който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално
развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му
образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна
личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и
имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот.
Според т. 3 от ППВС № 1/08.04.1974 г., което е приложимо и при действащия СК, под
„интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и
възпитание - формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен
4
труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Определянето на мерки
за лични отношения на бабата с детето, съобразно чл. 128, ал. 1 от СК, е обусловено от
конкретната преценка за интереса на детето (в същия смисъл е и съдебната практика на ВКС
– напр. решение № 249 от 06.01.2020 г. по гр. д. № 351/2019 г. на ВКС, IV г. о., ГК; решение
№ 92 от 27.03.2019 г. по гр. д. № 4353/2018 г. на ВКС, IV г. о., ГК и др.).
Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че искането на ищцата А.П. за
определяне на режим на лични отношения с нейните внуци не е в техен интерес. Интересът
на детето подлежи на преценка за всеки конкретен случай, тъй като е интерес на отделната
личност, която се променя с времето. Съдът следва да съобрази интереса на двете деца,
които са на възраст съответно А. на 15 навършени години, а И. на 13 години към датата на
въззивното съдебно решение. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето,
преценката за най-добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му,
физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други
негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да
бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Мерките за лични отношения на бабата с детето следва да се определят при съвкупната
преценка на посочените обстоятелства. Интересът на всяко дете е да расте в нормална
семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна.
По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски
ситуации. Отчуждението от близките, включително от бабата от майчина страна не е в
интерес на детето, освен когато тя вреди на развитието и възпитанието му. Съдът приема, че
всяка баба е мотивирана да полага грижи за отглеждане и възпитание на внучето си и то в
негов най-добър интерес. В съдебната практика (напр. решение № 140 от 10.07.2015 г. по гр.
д. № 3356/2014 г. на ВКС, ІV г. о.) понятието „интерес на детето“ се определя като
осигурена възможност то да расте, да се отглежда и възпитава в сигурна и спокойна среда,
заобиколено от близки хора, по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено,
интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с
нуждите и наклонностите му възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и
самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните
му и имуществени права и интереси. Прието е, че при определяне на конкретен режим на
лични отношения на дете с баба следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото
на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата,
качествата да го отглежда и възпитава, влиянието, което може да оказва за развитието на
неговата личност. При определяне на конкретен режим на лични отношения на двете деца с
бабата по майчина линия следва да се съобрази обстоятелството, че двете страни живеят в
различни градове/ищцата в гр. Варна, а децата в гр. София/, необходимостта децата да
посещават съответното учебно заведение, да се отчете обстоятелството, че двамата родител
живеят разделени, работят, и че на всеки от тях е необходимо време за ежедневни контакти
с детето. Но също следва да се съобрази и създадената неблагоприятна среда в отношенията
между родителите на децата, които обуславят и влошени отношения на въззивника И.Й. с
въззимаемата след раздялата на родителите на децата. Конкретният режим по чл. 128, ал. 1
от СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка,
включително и на общуването с родителя, който не упражнява родителските права, както и
на емоционалните потребности на двете деца. Едно от обстоятелствата, които следва да се
вземат предвид при определяне на подходящ режим на лични отношения е и постоянното
местоживеене на детето, съответно на бабата по майчина линия. Когато постоянното
местоживеене на детето е различно от постоянното местоживеене на бабата и това налага
пътуване, личните им контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни от
седмицата и/или в друг период от годината, в свободно за детето и бабата време. В
конкретния случай първоинстанционният съд е съобразил посочените обстоятелства е и
определил режим на лични отношения на ищцата с нейните внуци само веднъж месечно
през учебната година, който следва да се осъществява в гр. София, където е постоянното
местоживеене на децата.
Неоснователни са и доводите във въззивната жалба, че ищцата може да контактува с
5
внуците си във времето, определено за режим на лични отношения на майката, която е
нейна дъщеря. По въпроса как следва да бъде определен режимът на лични отношения
между малолетното дете и неговите баба и дядо, имащи възможност да контактуват с детето
през времето, определено за лични контакти с родителя, който не упражнява родителските
прави, в практиката на Върховния касационен съд се приема, че няма пречка личните
контакти да бъдат осъществявани съвместно, когато отношенията позволяват това; че
режимът на лични контакти между бабата и дядото и детето може да се осъществява в
дните, през които е определен режим на лични контакти между бащата и детето, когато
родителят живее съвместно с бабата и дядото на детето, а определеният му режим на лични
контакти позволява детето да пребивава с тях достатъчно време, за да се създаде усещане за
близост и семейна среда. В този смисъл решение № 209 от 13.02.2009 г. по гр.д. №
5338/2007 г. ІV г.о. ВКС и решение № 139от 16.04.2014 г. по гр.д. № 6998/2013 г. ІV г.о.
ВКС.
В настоящия случай не се изправени пред тази хипотеза. Майката на децата живее
отделно с нов партньор, а ищцата живее постоянно в гр. Варна. По изложените съображения
при определяне на режима на лични контакти на бабата с двете деца, независимо кому те са
родители – на родителя, който упражнява родителските права или на родителя, имащ право
на лични контакти с детето, съдът следва да изхожда от конкретно съществуващите
отношения между поколенията в семейството. Възможно е, родителят който упражнява
родителските права да препятства контактите между своите родители и детето и това да не е
в интерес на детето. Възможна е и хипотезата, в която родителят, който не упражнява
родителските права, през времето определено му за лични отношения, да препятства
контактите на детето със своите родители. В тези случаи, ако това е в интерес на детето,
съдът следва да определи мерки за лични отношения между бабата и дядото и детето, за да
не бъдат прекъсвани родовите отношения, ако това е в интерес на детето. Такъв е и
смисълът на нормата на чл. 128, ал.1 СК, зачитаща обичайните традиционни отношения в
българското семейство. Когато родителят, през времето определено му за лични контакти с
детето, пребивава при родителите си или без да живее в едно домакинство с тях им дава
възможност за контакти с внука им, вкл. и предоставяйки им го за гледане, то това
обстоятелство следва да бъде съобразено от съда. Съдът следва да прецени дали контактите
между детето и бабата и дядото да бъдат осъществявани съвместно с тези на родителя,
комуто е изрично определено време за това или с оглед нуждите на детето следва да се
определи и допълнително време за самостоятелни отношения между детето и бабата и
дядото. По изложените съображения въззивната жалба в тази част и неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение.
Неоснователен доводът на жалбоподателя, че ищцата била прекалено възрастна и с
влошен здраве, което не позволявало да се грижи сама за децата. Съгласно чл. 128, ал.1 СК,
мерки за лични отношения с бабата и дядото се определят, ако това е в интерес на детето.
Интересът на детето изисква да бъдат преценени всички обстоятелства, имащи отношение
към възможността за правилното му отглеждане и възпитание, за създаване на трудови
навици и изграждането му като съзнателна личност. Съгласно §1, т. 5 от ДР на Закона за
закрила на детето, преценката за най-добър интерес на детето се основава на желанията и
чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола,
миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или
има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение
към детето. Мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето следва да се определят
при съвкупната преценка на посочените обстоятелства. Възрастта на детето и
здравословното състояние на неговата баба са едни от определящите фактори дали и с каква
продължителност следва да бъдат определени мерки по чл. 128, ал.1 СК. С оглед възрастта
на детето следва да бъде преценено какви грижи трябва да бъдат полагани за него и в
състояние ли е бабата да ги полагат. В настоящия случай децата на възраст, която не изисква
непосредствени физически грижи. Освен това според приетите по делото медицински
документи относно здравословното състояние на ищцата тя има заболявания, които са
нормални за нейната възраст /76 години/, но не ограничават физическото й придвижване и
6
полагането на ежедневни грижи за домакинството. По изложените съображения не може да
се приеме, че при здравословното състояние на ищцата децата биха могли да бъдат
подложени на неоправдан риск. С оглед на изложеното въззивната жалба и в тази част се
явява неоснователна.
В настоящия случай съдът приема, че е в интерес на децата А. и И. да поддържат
лични отношения със своята баба по майчина линия. Съдът приема, че бабата по майчина
линия притежава лични качества и има възможности да полага адекватни грижи за децата –
по отношение на непосредственото му обгрижване и в емоционален аспект, както и че има
необходимите жилищни условия. Освен това личните отношения ще се осъществяват на
територията на гр. София, което не налага пътуване на децата или създаването на
неудобства по-големи от обичайните за осъществяване на режима. Бабата по майчина линия
е мотивирана да полага всестранни грижи за отглеждането и възпитанието на двамата
внуци, за което свидетелства и обстоятелството, че е полагала непосредствени грижи по
времето, когато семейството е живеело в гр. Варна. Същевременно се установи, че двете
деца имат изградена емоционална привързаност към въззивницата (видно от разказите им
при изслушването пред първоинстанционния съд и от социалния доклад, представен пред
въззивната инстанция). В определения от първостепенния съд режим на лични отношения
на бабата с децата съобразено, че страните живеят в различни градове и режимът на лични
отношения е определен да се провежда в града, в който е постоянното местоживеене на
децата. Събрани са по делото и доказателства, че въззваемата посещава всеки месец свои
близки в гр. София и отсяда в дома на друг свой внук.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема за изцяло
неоснователни доводите на въззивника, че обжалваното решение е неправилно, както и че
не е в интерес на двете деца. Нормата на чл. 128, ал. 1 от СК дава самостоятелно право на
бабата да поиска от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични
отношения с него, ако това е в интерес на детето. Не се установи обжалваното решение да е
постановено в нарушение на процесуалните правила.
Така мотивиран въззивният съд счита, че първоинстанционното решение е правилно
– първостепенният съд е определил подходящ режим на лични отношения на ищцата А.С..
П. с внуците й - А.И. Й.а и И.И. Й., отчитайки всички обстоятелства от значение за случая,
вкл. е определил режим, несъвпадащ с този на майката Р. П. Й.а, който е изцяло в интерес на
децата.
Въззивният съд не установи да е допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма при постановяване на обжалваното първоинстанционно решение и
поради съвпадане на приетите от двете инстанции правни изводи, обжалваното решение,
като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
По разноските съдът приема следното:
Производството по делото е по спорна съдебна администрация, приложима при
спор относно режим на лични отношения, предпоставен от невъзможност да се постигне
споразумение. Решението на съда е за защита по най-добрия начин интересите на
малолетните деца, ползва всички страни в процеса и всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила във въззивното производство. В изложения смисъл и с оглед
характера на въззивното производство, страните нямат право на разноски и съдът оставя без
уважение искането им, като неоснователни.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20171449 от 12.08.2021г., постановено по гр. д. №
7
47045/2020г. по описа на СРС, 80 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.А. Й., ЕГН ********** с постоянен
адрес гр. София за присъждане на разноски за въззивното производство по въззивно гр. дело
№ 13487/2021г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав, като неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република
България с касационна жалба, в едномесечен срок от връчване препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8