Р
Е Ш Е
Н И Е № 50
14.01.2013 година,
гр. Хасково
Том
1, стр.85-86
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Четвърти граждански състав
на тринадесети декември през две хиляди и дванадесета година
в публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели
Иванова
секретар Даниела Атанасова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1865 по описа
за 2012г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е от Н.К.К.
с ЕГН:**********, К.М.С. с ЕГН:**********, Д.К.Г. с ЕГН:**********, тримата с
адрес ***, Т.П.П. с ЕГН:********** ***, Н.П.С. с ЕГН:********** ***, Н.Т.Г. с
ЕГН:********** ***-Г, Т.К.К. с ЕГН:********** ***-Б-21, С.К.К. с ЕГН:**********
***-А-57, П.П.М. с ЕГН:********** ***, И.К.М. с ЕГН:**********, К.К.М. с ЕГН:**********,
С.К.М. с ЕГН:**********, тримата с адрес ***, Н.Р.И. с ЕГН:********** и Т.Р.М.
с ЕГН:**********,***-б-26, против Н.Т.М. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.108 от Закона за
собствеността /ЗС/.
Ищците твърдят,
че са съсобственици на поземлен имот с идентификатор 77195.27.22 по КК на
гр.Хасково, одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, с
адрес гр.Х. местност „Х., с площ 7791кв.м., трайно предназначение – земеделска,
начин на трайно ползване – нива, номер по предходен план 027022, при съседи:
77195.27.1; 77195.27.6; 77195.27.27; 77195.27.17. Този имот ищците твърдят, че
получили в общ дял при съдебната делба, приключила с решение на ОС-Хасково от
30.05.2009г. по гр.д.№399/2006г., поправено с решение от 29.10.2010г. по същото
дело. Твърдят, че след постановяване на съдебното решение ответникът продължил
да ползва имота, като отказвал да предаде владението му, което обосновало
правния им интерес от предявяване на настоящия иск. Предвид гореизложеното се
иска постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение
на ответника, че ищците са собственици на подробно описания в исковата молба
недвижим имот и да бъде осъден да им предаде владението на имота, както и да им
заплати направените деловодни разноски.
Ответникът
депозира отговор на исковата молба в предвидения законов срок по чл.131 от ГПК,
в който сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че
владее процесния недвижим имот, считано от 2000г. в
качеството на собственик без противопоставянето на ищците до завеждане на
настоящия ревандикационен иск. Твърди, че владее този
имот на правно основание, считано от 2000г. без противопоставянето на ищците и
след влизане на съдебното решение, респ. 01.12.2010г. Ищците твърдели, че са
собственици на процесния имот, но върху имота
ответникът упражнявал фактическа, считано от 2000г. до момента, като счита, че
владението му е установено на основание, годно да го направи собственик в
качеството му на наследник на процесния имот и в този
смисъл добросъвестен владелец по смисъла на чл.70 от ЗС. За периода от 2000г. и
до момента ответникът владеел имота, като за този период извършил подобрения на
обща стойност в размер на 30390лв., представляващи размера на увеличението на
стойността на имота в резултат на подобренията. На основание чл.72 ал.3 от ЗС
ответникът прави възражение за задържане на процесния
имот до заплащане на подобренията, направени в същия при условията на евентуалност,
в случай, че предявения ревандикационен иск бъде
уважен. Сумата от 30390лв. представлявала сумата, с която се увеличила
стойността на имота, вследствие на подобренията, направени от ответника в
същия.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
От
представеното с исковата молба удостоверение за наследници се установява, че
страните в настоящото производство са пълния кръг от наследници на починалата на
07.09.1956г. Д.П.М. /Д.К.К./. С протокол за разпределение на земеделски земи от
08.04.1999г. наследниците на К.К.М. и Д.П.М. са си разпределили за ползване
земеделските земи /ниви/, оставени им в наследство, като в дял ІІІ-ти на Н.Т.М.
се разпределят 19,700дка в местността „Б., Хасковско землище. В приложеното с
отговора на исковата молба удостоверение с дата 21.02.2003г. е отразено, че
земеделската земя с площ от 19,700дка в м.Б. посоченав
протокол №36-5/10.02.1993г. на ПК-Хасково съответства на нива от 6,003дка в м.Х.
имот №022008; нива от 7,699дка в м.Х. имот №027022 и нива от 6дка в м.Б. имот
№305001, съгласно решение №36101/08.11.1999г. на ПК-Хасково, с който акт
окончателно е решен въпроса за възстановяване правото на собственост на
наследниците на Д.К.К., заявен от заинтересованите лица по преписка
№50630/27.11.1991г. Така описаното удостоверение няма печат, а само подпис, без
да са посочени имената на длъжностното лице, което го е подписало, както и без
да е видно от кого точно е издадено същото. До ответника са изпратени две
нотариални покани от 02.09.2002г., в която останалите съсобственици на
върнатите им наследствени земеделски земи изразяват несъгласието си с
установеното от страна на Н.Т.М. владение на процесната
нива от 7дка в м.Х.и извършваните от последния „подобрения” в земеделския имот.
На 25.11.2002г. част от ищците в настоящото производство сезират кмета на
Община Хасково с жалба против ответника във връзка с извършваното от него
незаконно строителство в процесния земеделски имот. В
тази връзка е издадена заповед от РДНСК-Хасково за премахване на незаконен
строеж в процесния недвижим имот, реализиран от
ответника, постановени са и решения на ХАС и ВАС. С влязло в сила на 11.11.2009г.
решение №76/30.05.2009г., постановено по В.гр.д.№399/2006г. на ОС-Хасково, е извършена
съдебна делба между страните по настоящото дело, като в дял на Н.Т.М. са
поставени следните недвижими имоти: имот №341013, м.Х. част от 4,800дка; имот
№148019, м.С. целия от 19,002дка; имот №175008, м.С. целия от 14,999дка; имот
№158019, м.Б.к. част от 3,999дка; общо 42,801дка. Със същото решение в общ дял
на ищците по настоящото дело са поставени общо 106,21дка. С решение
№316/29.10.2010г., постановено по В.гр.д.№399/2006г. по описа на ОС-Хасково, е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №76 от 30.05.2009г.,
постановено по същото дело, като в диспозитива на
решението по извършване на делбата се вписват следните недвижими имоти: имот
№022008, м.Х. целият от 6,003дка; имот №027022, м.Х. целия от 7,699дка; имот
№158019, м.Б.к. част от 3дка; имот №305001, м.Б. целия от 6дка; имот №137017,
м.К.ч. целия от 7,001дка; имот №158020, м.Б. целия от 46,604дка; имот №180010,
м.Б.к. целия от 17,805дка; имот №341013, м.Х. част от 12,101дка.
За изясняване
на делото от фактическа страна по искане на ответника съдът назначи и изслуша
съдебно-оценъчни експертизи, които в своите заключения определят стойността на
описаните в отговора на исковата молба разходи за извършените подобрения в процесния земеделски имот.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи досежно основателността на предявените искове:
Ищците са
предявили против ответника иск с правно основание чл.108 от ЗС, като в тяхна
тежест е да докажат, че са налице и трите кумулативно необходими предпоставки,
обуславящи основателността на претенцията им, а именно на първо место следва да
представят доказателства за собственост върху недвижимия имот, на следващо
место следва да установят, че ответникът владее имота и трето, че така
осъщественото от последния владение е без правно основание. По силата на влязлото
в сила съдебно решение, с което е допуснато извършването на съдебна делба между
страните в настоящото производство, процесния земеделски
имот е поставен в общ дял на ищците. Ето защо, следва извода, че ищците се
легитимират като собственици описания в исковата молба имот с идентификатор
77195.27.22, с номер по предходен план 027022, поставен в техен общ дял с
решението по извършване на делбата на наследствените им земеделски земи. В тази
връзка съдът намира за безпредметно обсъждането на свидетелските показания,
целящи установяване на изтекла в полза на ответника придобивна
давност по отношение на процесния имот. Възражението
за придобиване по давност на процесния имот се явява
неоснователно, тъй като абсолютно невярно и неподкрепено
от доказателствата по делото се явява твърдението на ответника, че владее този
имот необезпокоявано и неоспорвано от останалите съсобственици от 2000г. до
предявяване на настоящия иск. От една страна в представения протокол от 1999г.,
с който съсобствениците си разпределят ползването на получените в наследство ниви,
не са описани отделните имоти, а са дадени общо като площ и по местности,
поради което не може да се направи категоричен извод, че в дял на ответника е
поставен процесния земеделски имот. Дори може да се
достигне до точно обратния извод, предвид наличието на нотариалните покани,
изпращани през 2002г до ответника и жалбите до кмета на общината, в които се
твърди, че той едва ли не се е самонастанил в този
имот. От тези нотариални покани и жалби
може също така да се направи категоричен извод, че ищците не само, че не са
били съгласни с осъщественото от ответника владение, но са се противопоставяли
и на извършваните от същия подобрения в този имот. Наред с гореизложените
съображения, следва да се има предвид, че на 02.10.2003г. е предявен и иска за
делба, по който е образувано гр.д.№1909/2003г. по описа на РС-Хасково. Предмет
на това делбено дело е и процесния
земеделски имот, който с влязлото в сила решение по извършване на делбата е
поставен в общ дял на ищците. При тези данни по делото следва категоричния
извод, че в полза на ответника не е изтекла предвидената 10-годишна придобивна давност, поради което същият не е станал
изключителен собственик на имота на това основание. Съдът счита, че следва да
изтече именно 10-годишен давностен срок, тъй като
ответникът не е добросъвестен владелец на този имот. Както беше посочено и
по-горе останалите сънаследници /ищци в настоящото производство/ безспорно са
се противопоставяли на осъщественото от ответника владение върху този имот. В
случая липсва каквото и да е правно основание, на което ответникът да може да
заяви, че владее този имот. Предвид гореизложените съображения съдът счита, че
ищците по безспорен начин установиха, че са собственици на процесния
недвижим имот, поради което предявения ревандикационен
иск следва да бъде уважен.
Освен
възражението за придобиване собствеността
върху имота по давност, ответникът прави и алтернативно искане, при
евентуално уважаване на иска с правно основание чл.108 от ЗС, да му се признае
право на задържане на имота до заплащане а извършените в същия подобрения,
което съдът намира за неоснователно. Правото на задържане е регламентирано в
чл.72 от ЗС като възможност на добросъвестния владелец или на недобросъвестния,
но само в хипотезата, при която подобренията в имота са направени със знанието
на собственика и без неговото противопоставяне. В настоящия случай безспорно се
установи, че както преди предявяване на иска за делба на процения
имот, така и през времетраенето на делбения процес и
след неговото приключване има извършени подобрения в същия. Назначени са
експертизи, които изчисляват и дават стойността на отделните подобрения в
имота. Това не прави автоматично искането за признаване право на задържане
върху имота основателно, тъй като не са налице предпоставките, които го
обуславят. От една страна съдът намира, че ответникът не е имал качеството на
добросъвестен владелец или на такъв, ползващ се със съответното правомощие. По
категоричен начин се установи, че процесния
земеделски имот е сънаследствен между ищците и ответника, както и че останалите
съсобственици на имота са се противопоставали на
осъщественото от последния владение върху имота. Ето защо, няма как да се приеме,
че е бил налице в случая субективния момент на осъществяване на намерението на
ответника за своене, който е задължително изискуем за
владелеца въобще, без значение дали е бил добросъвестен или не. Упражняването
на фактическа власт по отношение на вещта, която не се държи като своя, не е
достатъчно, за да изпълни съдържанието на понятието владение, което освен
обективна страна, задължително включва и субективен момент. Още повече, че
когато един от сънаследниците владее общата вещ, се приема, че той осъществява
това владение и за останалите. От друга страна дори да се приеме, че е налице
недобросъвестно владение, то в този случай следва подобренията в имота да са
извършени от ответника със знанието и без противопоставянето на ищците като
собственици на имота. В тази насока обаче последните ангажираха писмени
доказателства, от които се установява, че научавайки за извършването на
подобрения в имота те не само, че не са се съгласили с това, но и категорично
са се противопоставили, уведомявайки ответника. С оглед гореизложените
съображения следва да се отхвърли искането на ответника за признаване на право
на задържане на процесния недвижим имот до заплащане
на извършените от него подобрения в същия. Отношенията между лицето, извършило
подобренията /ответника/, и собствениците на имота подлежат на уреждане по
общия ред на плоскостта на неоснователното обогатяване или по правилата на
водене на чужда работа без пълномощно, в каквато насока е трайната и
непротиворечива съдебна практика.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищците направените в
настоящото производство разноски общо в размер на 1960лв., от които 50лв. –
държавна такса за образуване на делото; 10лв. – държавна такса за вписване на
исковата молба; 1900лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Н.Т.М. с ЕГН:********** ***, че Н.К.К. с ЕГН:**********, К.М.С. с ЕГН:**********,
Д.К.Г. с ЕГН:**********, тримата с адрес ***, Т.П.П. с ЕГН:********** ***, Н.П.С.
с ЕГН:********** ***, Н.Т.Г. с ЕГН:********** ***-Г, Т.К.К. с ЕГН:********** ***-Б-21,
С.К.К. с ЕГН:********** ***-А-57, П.П.М. с ЕГН:********** ***, И.К.М. с ЕГН:**********,
К.К.М. с ЕГН:**********, С.К.М. с ЕГН:**********, тримата с адрес ***, Н.Р.И. с
ЕГН:********** и Т.Р.М. с ЕГН:**********,***-б-26, са собственици на следния недвижим имот : 77195.27.22 по КК на гр.Хасково, одобрена със заповед
№РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, с адрес гр.Х. местност „Х., с площ
7791кв.м., трайно предназначение – земеделска, начин на трайно ползване – нива,
номер по предходен план 027022, при съседи: 77195.27.1; 77195.27.6;
77195.27.27; 77195.27.17.
ОСЪЖДА Н.Т.М. с ЕГН:********** да предаде на Н.К.К.
с ЕГН:**********, К.М.С. с ЕГН:**********, Д.К.Г. с ЕГН:**********, Т.П.П. с
ЕГН:**********, Н.П.С. с ЕГН:**********, Н.Т.Г. с ЕГН:**********, Т.К.К. с ЕГН:**********,
С.К.К. с ЕГН:**********, П.П.М. с ЕГН:**********, И.К.М. с ЕГН:**********, К.К.М.
с ЕГН:**********, С.К.М. с ЕГН:**********, Н.Р.И. с ЕГН:********** и Т.Р.М. с
ЕГН:**********, владението върху
гореописания недвижим имот.
ОСЪЖДА Н.Т.М. с ЕГН:********** да заплати на Н.К.К. с ЕГН:**********, К.М.С. с
ЕГН:**********, Д.К.Г. с ЕГН:**********, Т.П.П. с ЕГН:**********, Н.П.С. с ЕГН:**********,
Н.Т.Г. с ЕГН:**********, Т.К.К. с ЕГН:**********, С.К.К. с ЕГН:**********, П.П.М.
с ЕГН:**********, И.К.М. с ЕГН:**********, К.К.М. с ЕГН:**********, С.К.М. с
ЕГН:**********, Н.Р.И. с ЕГН:********** и Т.Р.М. с ЕГН:**********, направените
по делото разноски в общо размер на 1960лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:Д.А.