№ 4796
гр. Варна, 21.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. С.а
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20233100502420 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, чрез адвокат
Т. С.а АК Варна срещу Решение № 3303/16.10.2023г., постановено по гр.д. № 11635/2022г.
по описа на ВРС, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД ЕИК
********* срещу Х. Т. В. ЕГН ********** с адрес ******* иск за признаване за установено
в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува регресно
вземане против ответника за сумата от 124.52 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност" № ********** по
щета № 0410-0900127-2018 за нанесени имуществени вреди на лек автомобил „Фолксваген
Пасат" с рег. № *********, вследствие на виновно причинено от ответника пътно-
транспортно произшествие на 30.05.2018г. в гр. Варна, на ул. Черни връх № 58 при
управление на лек автомобил „Форд Транзит", рег. № ***********, като ответникът е
напуснал местопроизшествието без да уведоми органите на МВР, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението в съда- 29.12.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
24.01.2022г. по ч.гр.д. № 614/2022г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал.
1 ГПК.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и е постановено
при съществено нарушение на материалния закон и утвърдената съдебна практика. Оспорва
се извода на съда, че не е налице правна норма, която да задължава виновния водач да
1
остане на местопроизшествието, като се сочи, че е нарушена разпоредбата на чл. 123, ал. 1,
т. 1 ЗДвП, както и ал.2 на същата разпоредба. Сочи се, че в процесния случай, водачът на
МПС марка „Форд", модел „Транзит", с per. № *********** реализира ПТП, като напуска
мястото на ПТП без да констатира нанесените от него щети, като по този начин нарушава
предвидените в ЗДвП задължения. На следващо място се твърди, че виновният водач не е
спазил разпоредбата на чл.201 от Правилника за прилагане на ЗДвП /глава Двадесет и осма/
да остане на местопроизшествието до идването на компетентните органи, тъй като законът
вменява задължение на водача и при минимални имуществени вреди да не напуска
местопроизшествието и да предприеме съответните действия. Напускането на мястото на
ПТП, дори когато се касае и за такова, при което са настъпили само имуществени вреди,
поражда регресна отговорност, ако бъде установено, че виновният водач е напуснал
местопроизшествието. Т.е. двустранен протокол без посещение на ПТП-то от органите на
МВР може да се състави когато между страните е налице съгласие относно вината като във
всички останали случаи посещението на място от органите на МВР е задължително. Счита
се че ответникът като виновен за настъпване на пътния инцидент е трябвало да уведоми
органите на МВР за настъпилия инцидент, а не да го напуска самоволно. Позовава се на
практика на ПОС. Твърди се, че доколкото ответникът - водач на увреждащото МПС, не е
имал контакт със собственика на увредения автомобил, на практика не е могъл да получи
неговото съгласие за съставяне на двустранен констативен протокол, което приравнява
случая на хипотезата на разногласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата
свързани с него, при което е задължително посещението на контролните органи.
Позовава се на приетия като доказателство протокол за ПТП, за който сочи, че е
официален удостоверителен документ и като такъв обвързва съда и страните с материална и
формална доказателствена сила относно фактите, отразени в него и възприети от
съставителя му /който не е оспорен по надлежния ред от ответника/, именно виновния
водач, като лице управляващо процесния автомобил, реализира ПТП с паркираното МПС
марка „Фолксваген", след което напуска мястото на ПТП.
Оспорва се извода на съда, че виновният водач не е правно задължен да остане на
мястото на ПТП-то. Позовава се на чл. 125 ЗДвП, с който са предвидени случаите, в които е
задължително посещението на мястото на ПТП от службите за контрол на МВР. Съгласно,
чл. 125, т. 7 ЗДвП посещението от контролните органи е задължително, когато между
участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. В
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в" ЗДвП от своя страна е предвидено, че ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията,
на която е настъпило произшествието и изпълняват дадените им указания. В този смисъл и
доколкото ответникът - водач на увреждащото МПС, не е имал контакт с
водача/собственика на увредения автомобил, доколкото е напуснал местопроизшествието,
на практика не е могъл да получи неговото съгласие за съставяне на двустранен констативен
протокол. Извежда се извода, ча случаят следва да бъде приравнен на хипотезата на
2
разногласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него, при което
е задължително посещението на контролните органи.
Настоява се за отмяна на решението и постановяване на ново при уважаване на
исковата претенция.
В подадения отговор на въззивната жалба се твърди, че констативният протокол
е официален свидетелстващ документ, но на основание чл. 179, ал. 1 ГПК има обвързваща
доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на съответното
длъжностно лице. За самия механизъм на ПТП, описан в протокола, същият не се ползва с
обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е било реализирано в
присъствие на съставителя на акта, съотв. на водача не е наложено наказание за нарушение
на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в", от ЗДвП - липса на съгласие относно обстоятелствата, свързани
с настъпване на произшествието. Подобно нарушение не е и извършвано. Увреденият
автомобил е бил паркиран, като водачът/собственикът на същия не е бил в или около
автомобила, поради което и разпоредба на ЗДвП е неприложима. Сочи се, че по делото не
се установява безспорно и категорично, че въззиваемия, в качеството си на водач на л.а.
Форд Транзит" с per. № ***********, е бил длъжен да изчака пристигането на
компетентните орган. Не е налице нито една от хипотезите на чл. 125 от ЗДвП,
предвиждащи случаите, когато органите за контрол на МВР посещават задължително
мястото на ПТП. Твърди се, че, за да е налице неизпълнение на задължението на водача да
изчака пристигането на компетентните контролни органи, той следва да е възприел фактите,
водещи до това му задължение, а съотнесено към конкретния случай, водачът следва да е
възприел, че между управлявания от него л.а. Форд Транзит" с peг. № *********** и л.а. е
имало съприкосновение, а всъщност той бил разбрал за реализираното ПТП доста по-късно
и в тази връзка е подписал без възражения съставения протокол за ПТП
№1649357/07.06.2018 г., както и съставения му на същата дата АУАН. Настоява се за
потвърждаване на постановения съдебен акт.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл. 267
ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА НА ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Света София“ № 7, ет. 5, чрез адвокат Т. С.а АК Варна срещу Решение № 3303/16.10.2023г.,
постановено по гр.д. № 11635/2022г. по описа на ВРС, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения
от „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД ЕИК ********* срещу Х. Т. В. ЕГН ********** с адрес
******* иск за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществува регресно вземане против ответника за сумата от 124.52 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
3
отговорност" № ********** по щета № 0410-0900127-2018 за нанесени имуществени вреди
на лек автомобил „Фолксваген Пасат" с рег. № *********, вследствие на виновно причинено
от ответника пътно- транспортно произшествие на 30.05.2018г. в гр. Варна, на ул. Черни
връх № 58 при управление на лек автомобил „Форд Транзит", рег. № ***********, като
ответникът е напуснал местопроизшествието без да уведоми органите на МВР, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда- 29.12.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 24.01.2022г. по ч.гр.д. № 614/2022г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 2420/2023 г. на ВОС за 07.02.2024г. от
13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение. На въззивника да се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4