№ 287
гр. Пазарджик, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
Членове:Албена Г. Палова
Иванина Игн. И.а
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Иванина Игн. И.а Въззивно гражданско дело
№ 20255200500402 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 47 от 28.02.2025г., постановено по гр.д. № 213/2024г. по
описа на Районен съд – Велинград е признато за установено, че Община
Велинград, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.
Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, дължи на адв. Г. Х. Б. - АК П., ЕГН:
********** с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10, сумата в размер
13885.43 лв. /тринадесет хиляди осемстотин осемдесет и пет лева и 43
стотинки/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за
извършване на правни действия в полза на Община Велинград в
производството по ч. гр. д. № 1030/2013г. по описа на Районен съд -
Велинград, определено с Решение № 387/13.09.2023 г. на Адвокатски съвет П.
по Протокол № 20/13.09.2023 г., ведно със законната лихва за периода от
18.01.2024г., до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №
27/18.01.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 52/2024г. по описа на Районен съд - Велинград. С решението са
възложени в тежест на Община Велинград направените от Г. Х. Б. разноски в
първоинстанционното и в заповедното производство, както и определеното
адвокатско възнаграждение за осъществена от адв. С., от АК- П., безплатно
адвокатска помощ и съдействие в полза на Г. Х. Б. в първоинстанционното и в
заповедното производство.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ответника
1
Община Велинград, чрез адв. П. Г., АК – Пазарджик, срещу
първоинстанционното решение с изложени в жалбата доводи за неговата
неправилност и необоснованост и постановяването му в противоречие с
материалния закон и със събраните по делото доказателства. Твърди се, че
исковата претенция останала недоказана както по основание, така и по размер,
доколкото ищецът не успял да докаже надлежно изпълнение на възложената
му от ответника работа и по-конкретно – какви процесуални действия са били
реално извършени от него като представител на Община Велинград в
производството по ЧГД № 1030/2013г. по описа на РС – Велинград и дали те
са били предприети в интерес на представлявания, като следвало да бъде
отчетено и обстоятелството, че производството по посоченото дело се е
развило само чрез размяна на книжа и процесуалната активност на
представителя била сравнително ниска. На следващо място, считат
адвокатското възнаграждение, определено с решението на АС – П., за
прекомерно високо и че същото следва да бъде редуцирано от съда, както и че
съдът е следвало да извърши съдебен контрол и преценка за нищожност на
решението на АС – П.. Твърдят, че в случая били налице всички основания за
прилагане на Решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-428/22 и като не го е
приложил, първоинстанционният съд е нарушил чл. 633 ГПК. С тези
аргументи се иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен, а евентуално – решението да бъде изменено, като бъде
постановено решение, с което да бъде определен справедлив размер на
претендираното адвокатско възнаграждение, както и на ответника да бъдат
присъдени направените в производството пред двете инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в
който са изложени подробни съображения за нейната неоснователност.
Поддържа се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и се
моли да бъде потвърдено, като на въззиваемия бъдат присъдени сторените по
делото разноски.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя не се явява. Представя писмено становище, с което поддържа
подадената жалба, изразява становище по съществото на спора, претендира
присъждането на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, както и
прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от насрещната страна.
Процесуалният представител на въззиваемия оспорва въззивната жалба
по подробно изложените в отговора съображения, доразвити в писмена
защита. Представя списък по чл. 80 ГПК и претендира разноски.
Съдът намира въззивната жалба за процесуално допустима, като подадена
в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което същата следва да бъде разгледана по същество.
При извършената служебна проверка на първоинстанционното решение,
2
съобразно правомощията по чл. 269 ГПК, съдът намери, че същото е валидно
и допустимо, поради което и съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, следва да бъде
проверена правилността му по изложените във въззивната жалба съображения
и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми, като въззивният съд, като инстанция по същество,
се произнесе по съществуващия между страните правен спор.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Г. Х. Б. срещу
Община Велинград, с която са предявени искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.36, ал.3 ЗА, с която се иска да се
признае за установено спрямо ищеца, че ответникът му дължи сума в размер
на 13885.43 лв. /тринадесет хиляди осемстотин осемдесет и пет лева и 43
стотинки/ - дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни
действия в полза на Община Велинград по ч. гр. д. № 1030/2013 г. по описа на
Районен съд - Велинград, определено с Решение № 387/13.09.2023 г. на
Адвокатски съвет гр. П. по Протокол № 20/13.09.2023 г., ведно със законната
лихва за периода от 18.01.2024 г., до изплащане на вземането, за което е
издадена Заповед № 27 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 18.01.2024г. по ч. гр. д. № 52/2024 г. по описа на Районен съд - Велинград,
като също така се претендират разноски в заповедното и в исковото
производство. След постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК от
длъжника в заповедното производство, бил предявен настоящият иск. Твърди
се в исковата молба, че по ч.гр.д. № 1030/2013 г. на РС – Велинград ищецът е
осъществявал правна помощ и процесуално представителство въз основа на
пълномощно изх. № 92-00/386 от 04.02.2019 г. на К.К. в качеството му на Кмет
на Община Велинград. За осъщественото представителство договор между
страните не бил подписван - нито към датата на упълномощаването, нито към
датата на приключване на делото, поради което ищецът поискал да му се
определи възнаграждение по реда на чл.36 ЗА. С протокол № 20/13.09.2023 г.
и решение № 387/13.09.2023 г. на Адвокатски съвет - гр. П. било прието, че в
конкретния случай е налице липса на договор за правна защита и съдействие
по въпросните дела и че не е сключван такъв нито към датата на
упълномощаването, нито към датата на приключване на делото. Затова
Адвокатски съвет - гр. П. приел, че съгласно разпоредбата на чл.36, ал.3 от ЗА
във вр. с чл.2, ал.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, следва да му се определи възнаграждение
съгласно Наредбата на Висшия адвокатски съвет и уважил направените
искания, като определил на адв. Б. възнаграждение в размер на 13885.43 лв. с
ДДС за извършената правна защита и процесуално представителство на
длъжника по ч.гр.д.№ 1030/2013 г. на РС – Велинград.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Велинград е депозирала
писмен отговор, с който е оспорила исковите претенции като неоснователни.
Не са оспорени извършените от ищеца, в качеството му на процесуален
представител на ответника Община Велинград, процесуални действия по
ч.гр.д.№ 1030/2013 г. на РС – Велинград, нито учредената му представителна
3
власт, но се твърди, че следвало да се дължи възнаграждение само за реално
извършените от адвоката действия и то доколкото те били предприети в
интерес на представлявания. Направено е възражение за погасяване по
давност на претендираното вземане. В отговора няма направени възражения
или оспорвания на представените от ищеца писмени доказателства, не е
оспорена истинността им и не поискано откриване на производство по
оспорване истинността им по чл.193 от ГПК, включително няма въведени
възражения от ответната Община за нищожност на решението на Адвокатския
съвет- гр. П. № 387/13.09.2023 г., определило размера на адвокатското
възнаграждение на ищеца адв. Г. Х. Б. на основание чл.36 ал.3 от Закона за
адвокатурата, като противоречащо на чл.101 §2 от ДФЕС.
Настоящият състав, като прецени представените по делото доказателства
и доводите на страните, за да се произнесе, прие за установено от фактическа
страна следното:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение № 27/18.01.2024г.,
постановена по ч.гр.д. № 52/2024 г. на Районен съд - Велинград, е разпоредено
Община Велинград да заплати на Г. Х. Б. сумата от 13885.43 лв. - главница,
дължима на основание Протокол № 20 от 13.09.2023 г. и Решение №
387/13.09.2023 г. на Адвокатски съвет-П. за определяне на адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 36, ал. 3 ЗА за извършване на правни действия в
полза на Община Велинград по ч. гр. д. № 1030/2013 г. на РС-Велинград,
ведно със законна лихва за периода от 18.01.2024г. до изплащане на вземането,
както и определената държавна такса и адв.възнаграждение за заповедното
производство. Срещу заповедта за изпълнение длъжникът е възразил в срок и
на кредитора са дадени указания за предявяване на установителен иск.
Установителният иск е надлежно и своевременно предявен.
Не е спорно между страните, а се установява и от представените по
делото доказателства, че на 04.02.2019 г. Кметът на Община Велинград е
упълномощил адв. Г. Х. Б.-АК П., да го представлява по ч.гр.д. № 1030/2013 г.
по описа на Районен съд-Велинград, за което е съставено пълномощно в
писмена форма изх. № 92-00/386 от 04.02.2019г. Процесуалното
представителство е до приключване на делото във всички инстанции и за
извършване на всякакви съдопроизводствени действия, включително и тези по
чл. 34, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ГПК - да преупълномощава други адвокати, да
сключва спогодба, да намалява иска, да оттегля или да се отказва от иска, да
признава искания на другата страна, да получава пари или други ценности, да
получава депозирани разноски.
Установява се от представените доказателства, че преди датата на
упълномощаването, по процесното ч.гр.д.№1030/2013г. по описа на РС-
Велинград е била издадена по реда на заповедното производство заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
с №516 от 03.10.2013г., с която заповедният съд е разпоредил длъжникът
Община Велинград да заплати на кредитора “Еко-Титан“ ЕООД клон София,
4
сумата /главница/ от 984430,16лв., представляваща неплатена дължима сума
по нотариално заверен договор между страните, законна лихва върху
главницата от 03.10.2013г. до окончателното изплащане на вземането, както и
разноски от 19688,60лв. за внесена държавна такса. Разпоредено е незабавно
изпълнение на заповедта, както и да се издаде въз основа на нея изпълнителен
лист.
Три дни след упълномощаването, от пълномощника на длъжника Община
Велинград - адв.Г. Б. и по силата на учредената му представителна власт, е
депозирана по делото писмена молба с вх. № 681/07.02.2019 г. по ч. гр. д.№
1030/2013 г. на РС- Велинград, с която е поискал да бъдат обезсилени
издадените Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК №
516/03.10.2013 г. и изпълнителен лист от 03.10.2013 г. по ч.г.д.№ 1030/2013 г.
на РС- Велинград, издадени в полза на „Еко Титан“ ЕООД - клон София, като
издадени срещу неправосубектна страна. По молбата съдът се е произнесъл с
Разпореждане от 20.02.2019 г. по ч.гр.д. № 1030/2013г., с което на молителя са
дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности. В изпълнение
на указанията на съда, адв. Б. своевременно е предприел процесуални
действия и е подал молба вх. № 1425/21.03.2019г. Съдът обаче е приел, че с
нея нередовностите не са отстранени и с Разпореждане № 744/23.04.2019 г. по
ч.гр.д.№ 1030/2013г. на РС- Велинград е оставил без разглеждане молба вх. №
681/07.02.2019 г. Процесуалният представител е обжалвал това разпореждане
и същото е било отменено с Определение от 09.07.2019 г. по в.ч.гр.д.№
452/2019 г. на Окръжен съд - Пазарджик и на първоинстанционния съд са
дадени указания да се произнесе по подадената молба за обезсилване на
заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист. С определение №
594/11.07.2019 г. по ч. гр. д.№ 1030/2013 г. на РС-Велинград, молбата с вх. №
681/07.02.2019 г. за обезсилване на Заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК № 516/03.10.2013 г. и изпълнителен лист от 03.10.2013 г. по ч.г.д.№
1030/2013 г. на РС- Велинград е отхвърлена. Определението е обжалвано от
процесуалния представител на ответника пред Окръжен съд - Пазарджик.
Подадената частна жалба вх. № 4458 от 12.09.2019 г. е върната на осн. чл. 275,
ал. 2, във вр. чл. 262, ал. 2 ГПК с Разпореждане № 1728/25.09.2019 г. по ч.гр.д.
№ 1030/2013 г. на РС- Велинград. Съдът е намерил, че частната жалба е
процесуално недопустима, тъй като обжалваният акт не е преграждащ. Срещу
разпореждането в срока по чл. 274, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба вх.
№5012/10.10.2019г. С молба вх. № 11088/04.12.2019 г. до ОС-Пазарджик,
подадена лично от кмета на Община Велинград - К.К., частна жалба вх. №
5012/10.10.2019 г. срещу разпореждане № 1728/25.09.2019 г. по ч.гр.д.№
1030/2013г. на РС-Велинград е оттеглена в следствие на постигнато между
Община Велинград и „Еко Титан“ ЕООД споразумение от 10.12.2019 г., в § 1
от което е предвидено задължение за Община Велинград да оттегли
подадените жалби с произтичащите от това последици. С определение №
667/05.12.2019 г. по в.ч.гр.д. № 846/2019г. на ОС- Пазарджик частна жалба вх.
№ 5012/10.10.2019 г. срещу разпореждане № 1728/25.09.2019 г. по ч.гр.д.№
5
1030/2013г. на РС - Велинград е върната на осн. чл. 264 ГПК. Определението е
връчено на жалбоподателя на 16.12.2019г. и не е обжалвано. Същото е влязло
в сила на 24.12.2019г.
Между Община Велинград и адв. Б. не е подписван договор за правна
защита и съдействие, в който да е уговорен размер на възнаграждението за
осъществените от него правни действия по ч.гр.д. № 1030/2013г. на РС-
Велинград. По молба на адв.Б., Адвокатски съвет - гр.П. се е произнесъл с
Решение № 387/13.09.2023 г., обективирано в Протокол № 20/13.09.2023 г., по
силата на което на адвокат Г. Б. от АК П., на осн. чл. 36, ал. 3 от ЗА, е
определено адвокатско възнаграждение в размер на 13885,43 лв. с ДДС за
извършване на правни действия по ч. гр. д. №1030/2013г. на РС-Велинград.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 36 от ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя
труд, като размерът му се определя в договор между адвоката и клиента.
Съдебната практика безспорно приема, че отношенията между адвокат и
клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително
процесуално представителство, се уреждат при специалната регламентация по
ЗА. Дължимостта на адвокатско възнаграждение е безусловнa и за всяка
инстанция, съгласно чл.36, ал.1 от ЗА. Единствената допустима от закона
хипотеза на лишаване на адвоката от правото му на възнаграждение се
съдържа в нормата на чл.35, ал.4 от ЗА, когато съдебното производство бъде
прекратено по вина на адвоката, без възможност същото да продължи, каквато
хипотеза в случая не е налице.
Съгласно чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата, при липса на договор,
определящ размера на възнаграждението, определянето му се извършва на
основа на Наредбата за установяване на минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В тази хипотеза, съдът не може да замести
волята на страните по договарянето на справедливия и обоснован размер на
адвокатското възнаграждение, като присъди възнаграждение, определено по
Наредбата. Законът за адвокатурата и Наредбата изрично предвиждат, че
липсваща воля по договарянето на възнаграждение може да бъде заместена
само от Адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 от ЗА. Съдът не е в
правомощията си да определя размера на възнаграждението по едно
правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свободата на
договаряне. В този смисъл е и трайната съдебна практика, обективирана в
Решение № 208/22.06.2015г. на ВКС по т.д. № 3961/2013г. на II т.о., Решение
№ 102/16.07.2018г. на ВКС по гр.д. № 3762/2017г. и др.
В настоящия случай, предвид липсата на сключен договор за правна
защита и съдействие между Община Велинград и редовно упълномощеният
да я представлява в производството по ч.гр.д. № 1030/2013г. на РС –
Велинград - адв. Б., това възнаграждение е било определено в размер на
13885,43 лв. с ДДС, съгласно Решение № 387/13.09.2023 г. на Адвокатски
6
съвет - П., за извършените от адв.Б. правни действия по ч.гр.д. № 1030/2013г.
по описа на РС – Велинград, поради което е установено по своя размер. Не е
спорно, че до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция
процесното възнаграждение не е заплатено.
По същество възраженията на ответната Община, изложени в отговора на
исковата молба, се свеждат до това, че се дължи възнаграждение за реално
извършени от адвоката действия, но ако същите отговарят на изискванията на
закона и са в интерес на Община Велинград. В този смисъл този жалбоподател
е навел доводи, че спорът се концентрирал върху това какви действия били
реално извършени от адв. Б. и дали те са били предприети в полза на
представлявания, като се твърди, че ако не са в интерес на клиента,
възнаграждение не се дължи. Нито в писмения отговор от Община Велинград,
нито във въззивната й жалба, обаче, са формулирани конкретни доводи,
обосноваващи извод, че някое от гореизброените правни действия на адв. Б. по
ч.гр.д. № 1030/2013г. по описа на РС – Велинград е било незаконосъобразно
или е било предприето в противоречие с интересите на представлявания.
Ответната Община не твърди, че гореизброените правни и фактически
действия, извършени от пълномощника й адв.Г. Б. не са в интерес на
Общината, нито излага и не сочи в тази връзка конкретни факти,
обстоятелства и доводи, нито ангажира такива доказателства, нито сочи какъв
точно е бил интересът на общината, незащитен от пълномощника й адв.Б. по
делото, и в противоречие на който или срещу който е действал този
пълномощник.
Напротив, от гореизброените действия се установява, че процесуалният
представител е действал в пределите на учредената му представителна власт и
изцяло в интерес на доверителя му, доколкото, отчитайки и етапа, на който се
е намирало производството в момента, в който адв. Б. е бил упълномощен, той
е предприел единствено възможните действия по обезсилване на
изпълнителното основание и във връзка с тях е изпълнявал точно и
своевременно всички указания на съда и е обжалвал всички неизгодни за
интересите на доверителя му съдебни актове. Факт е и че производството по
което адв.Б. е представлявал Община Велинград е завършило по начин,
независещ от пълномощника, а именно - след намесата на законния
представител на длъжника Община Велинград, в лицето на кмета К.К.,
производството по въззивното обжалване на съдебен акт на заповедния съд е
окончателно прекратено поради оттегляне от кмета на подадената от
пълномощника Б. въззивна частна жалба, извършено по силата на
постигнатото споразумение между длъжника Община Велинград и кредитора
„Еко Титан“ ЕООД. В същата насока се е аргументирал и
първоинстанционният съд, като в този смисъл въззивната инстанция се
присъединява към мотивите на обжалваното решение и на основание чл.272
от ГПК препраща към тях.
По тези съображения, настоящият състав намира, че искът за
7
установяване вземането на ищеца към ответната Община за определеното му
от АС –П. адвокатско възнаграждение за извършените от него правни
действия по ч.гр.д. № 1030/2013г. по описа на РС – Велинград, се явява
доказан по своето основание, като са неоснователни възраженията на Община
Велинград за неговата недължимост.
За първи път пред въззивната инстанция е повдигнат и въпросът за
размера на определеното адвокатско възнаграждение на адв. Б., като е
направено възражение за неговата прекомерност. Няма въведен такъв довод за
прекомерност и необоснованост на размера на възнаграждението нито в
отговора на исковата молба, нито в подаденото възражение по реда на чл.414
от ГПК срещу заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист,
поради което то се явява преклудирано по смисъла на чл.133 от ГПК и не
следва да бъде обсъждано, тъй като не е своевременно заявено. Следва
единствено да се отбележи, че действително, при липса на договорено
възнаграждение между адвоката и неговия клиент, липсваща воля между
страните може да бъде заместена само от Адвокатския съвет по реда на чл.36,
ал.3 от ЗА, а съдът няма правомощията да определи адвокатското
възнаграждение по този ред. Съдебната практика обаче приема, че
възнаграждението за адвокат, определено с решение на Адвокатския съвет по
чл.36 ал.3 от ГПК, може да се редуцира от съда като прекомерно и
необосновано в хипотеза, когато страната /ответник/ е направила изрично
възражение в тази насока с отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК и са
налице условията на закона. /В тази връзка е Определение № 2492 от
27.09.2024 г. на ВКС по т.д. № 1940/2023 г., I т.о./.
Преклудирано се явява и направеното за първи път по делото с въззивната
жалба възражение за нищожност на Решение № 387/13.09.2023 г. по Протокол
№ 20/13.09.2023 г. на Адвокатски съвет -гр.П., като противоречащо на чл.101
§2 от ДФЕС, тъй като крайният момент, до който може да се направи такова
възражение (предвид факта, че документът е представен от ищеца с исковата
молба и същият е връчен на насрещната страна с преписа от исковата молба),
отново е до изтичането на срока за отговор по чл.131 от ГПК, поради което и
са налице последиците на чл.133 от ГПК. Освен това позоваването на
нищожност на акта на Адвокатски съвет - гр.П. е направено формално и без
конкретни доводи. Наред с това, същото противоречи и на първоначално
заявената във въззивната жалба, а и в отговора на исковата молба, позиция на
Общината, изрично признаваща валидността, действието и приложимостта в
отношенията между страните при определяне на адвокатското
възнаграждение на реда по НМРАВ, както и факта, че не се оспорва от
ответника Община Велинград начинът и механизмът на определяне на
адвокатското възнаграждение от Адвокатски съвет - гр.П..
Следователно, доколкото въпросът за справедливия размер на
адвокатското възнаграждение по чл.36 ал.3 от ГПК в светлината на решение
на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438 от 2022г., за първи път се поставя едва в
8
производство пред въззивната инстанция, то се явява преклудирано, тъй като е
следвало да бъде коректно и надлежно въведено и мотивирано още с отговора
на исковата молба или поне с възражението по чл.414 от ГПК, каквото
позоваване там няма направено.
Дори и да се приеме, че такова възражение представлява съвсем
формалното и лаконично споменаване в отговора на исковата молба на
решението на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438 от 2022г., за което ответната
Община е поискала от съда „да вземе предвид“, то следва да се отбележи, че
липсва ясно направено искане в каква посока да бъде разгледано от съда това
възражение. Нещо повече - извършените от пълномощника адв.Б. правни и
фактически действия по делото се отличават с необходимата прецизност,
логика, яснота и дълбочина на разсъжденията, с използване на богат
фактологически и правен език и знания по казуса, задълбоченото му
изследване и познаване, както и посочване на многобройна съдебна практика,
относима към него. Същите са своевременно извършени и напълно
съобразени с етапа, на който се е намирало производството по делото в късния
момент, в който е бил упълномощен пълномощника на длъжника, а
защитимият материален интерес по делото се е отличавал с особено високия
си размер. Отчитайки всички тези критерии, залегнали и в практиката на
националния съд, обективирана в определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д.
№ 1908/2022 г. на ВКС, определение № 343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023
г. на ВКС и др., настоящият състав намира, че няма основание да бъде
редуциран размерът на адвокатско възнаграждение, определено с Решение №
387/13.09.2023 г. на Адвокатски съвет – П. в полза на адв.Б..
С оглед изложеното, не се установява твърдяната незаконосъобразност на
обжалваното решение, поради което и въззивният съд намира решението на
РС- Велинград за правилно и законосъобразно постановено, в резултат на
което същото следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, следва да се
присъдят разноски в полза на адв.С., представлявал ищеца въззиваем пред
настоящата инстанция и претендиращ възнаграждение по реда на чл.38, ал.1,
т.3, предл. 3 от ЗА. За защитата пред въззивния съд адв.С. е претендирал
разноски в размер на 1979,63 лв. с вкл. ДДС, изчислени съобразно Наредбата
за възнагражденията за адвокатска работа. Жалбоподателят е направил
своевременно възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение на основание чл.78, ал.5 от ГПК, което настоящият състав
намира за основателно. На адв. С. следва да бъде присъдено
адв.възнаграждение в размер на 950 лева с вкл. ДДС, до който извод съдът
достигна, вземайки предвид фактическата и правна сложност на делото и
реално положения от адвоката труд по него, както и съобразявайки практиката
на СЕС, че определените размери в Наредбата за възнагражденията за
адвокатска работа не го задължават, но представляват ориентир за цената на
адвокатския труд.
9
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 47 от 28.02.2025г., постановено по гр.д. №
213/2024г. по описа на Районен съд – Велинград.
ОСЪЖДА Община Велинград, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати на адв. С. С. от
АК П., с личен номер **********, с адрес на кантората гр. П., бул. „Р.“ № 15,
ет. 1, за осъществена от него защита по в.гр.д. № 402/2025 г. по описа на
Окръжен съд - Пазарджик на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 950 лв. с вкл. ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните при
наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10