№
/16.02.2023 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ състав, в закрито заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията адм.дело №928/2022г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215 от ЗУТ вр.чл.136 и чл.124 и сл. от ЗУТ и е образувано по жалба от Г.Д.К., ЕГН **********,
С.Д.К., ЕГН **********, В.В.К., ЕГН **********, А.С.К., ЕГН **********, и Г.Х.К.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощника им адв.Г. ***, срещу Заповед № Г-19/28.01.2021г
на Зам.кмета на Община Варна, с която е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ ХІІ-717, УПИ
ХІІІ-920 и УПИ ХV-1045 „за производствени, складови, търговски и обслужващи
дейности“, и УПИ ХІV-1-44 „за озеленяване“, кв.17, и улична регулация по
о.т.4080 до о.т.4081 по плана на ЗПЗ, гр.Варна, представляващ изменение на
ПУП-ПРЗ, одобрен с Решение №196-13 по Протокол №8/28.01.2004г на ОбС – Варна,
както е показано с цветове в графичната част – неразделна част от заповедта.
С
определение №1007/08.11.2022г по адм.д. №9504/2022г на ВАС – София, ІІ отд., е
отменено определение №2481/23.08.2022г за прекратяване на производството по
настоящото дело поради недопустимост на жалбата на К. с оглед липсата на правен
интерес от обжалването, и делото е върнато на съдебния състав за продължаване
на съдопроизводствените действия. В изпълнение на същото, с разпореждане
№16413/21.12.2022г делото е насрочено в открито съдебно заседание.
Преди провеждането му по делото
са постъпили две молби: с.д. №1376/30.01.2023г от адв.Д.А. – пълномощник на
заинтер.страна Т.Б., и с.д. №1448/30.01.2023г от гл.ю.к.Р.С. – процесуален
представител на гл. архитект на Община Варна, с представени доказателства и с
идентично искане за прекратяване на настоящото производство поради липса на
правен интерес за жалбоподателите да оспорват заповедта в частта за имот с
идентификатор 10135.4510.717. Позовават се на факта, че с н.а. от 16.09.2022г
жалбоподателите и заинтересованите страни – всички те съсобственици на ПИ, са
го продали на „Топливо – имоти“ АД, и след като вече не са собственици на имот
– предмет на плана, нямат правен интерес да обжалват заповедта за изменението
му.
В
о.с.з. на 31.01.2023г адв.Б. се противопоставя на това искане с аргумент, че
освен продадените с н.а. от м.09.2020г части в ПИ с идентификатор
10135.4510.717 жалбоподателите притежават части от реституирания им имот,
намиращи се в съседните имоти, напр. в УПИ ХІІІ-920, т.е. не са загубили
правния си интерес да обжалват заповедта за изменение на ПУП-ПРЗ, като
поддържат, че той е следвало да бъде издаден на осн.чл.16 от ЗУТ, поради което
и жалбата им не може да бъде лимитирана само за отделен имот – предмет на
заповедта, а е насочена против същата в цялост. Освен това поддържат, че
„Топливо-имоти“ АД следва да бъдат конституирани като заинтересована страна в
процеса, с оглед евентуалните им претенции към праводателите им във връзка с
бъдещите СМР в имота.
За
да се произнесе по искането за прекратяване на производството по жалбата на К.
поради липса на правен интерес, съдът съобрази следното:
Видно от приложените към
жалбата и по администативната преписка доказателства, жалбоподателите са
законни наследници на Г. С. К., и в това си качество по силата на Решение №959/14.07.2003г на
ОСЗГ–Варна са придобили собствеността в
стари реални граници върху нива от 0.457
дка в землището на кв.“Владиславово“, представляващ пл.№545 по Помощния
кадастрален план на ЗПЗ – Варна; въведени са във владение на имота с Протокол
№107/08.08.2003г на Община Варна. Видно от удостоверение
№АУ033237ВН_001ВН/15.04.2022г на кмета на район „Вл.Варненчик“, имот пл.№1681 е
попълнен в кадастралния план на ЗПЗ –Варна със Заповед №Р-396/16.10.2003г на
Зам.кмета на Община Варна. В неговия обхват има влязъл в сила ПУП-ПРЗ на ЗПЗ,
одобрен с Решение №196-13 по Протокол №8/28.01.2004г на ОбС – Варна, с който
имотът е предвиден за озеленяване. Въз основа на влезлия в сила ПУП-ПРЗ, със
Заповед №0594/10.03.2010г на кмета на Община Варна ПИ 226 по плана на ЗПЗ на
гр.Варна, представляващ дворно място с площ 195 кв.м., е отчужден за изграждането на обект „Разширение на
западното платно на ул.“Атанас Москов“ (ЗПЗ) – публична общинска собственост,
като на собствениците С. Г.К., В. В. К., С.Д.К. и Г.Д.К. е определено обезщетение в размер на
17 680лв. С оспорената понастоящем Заповед №19-Г/28.01.2021г на Зам.кмета
на Община Варна е одобрено изменение на горепосочения ПУП-ПРЗ, като в частта на
имота на жалбоподателите, останал им след отчуждаването, попадащ в УПИ ХІІ-717,
е извършена промяна в предназначението – от „Разширение на западното платно на
ул.“Атанас Москов“ на „за производствени, складови, търговски и обслужващи
дейности“. Между страните не се спори, че жалбоподателите не са били
уведомявани за воденото производство, нито за това, че приключващата го заповед
не им е била съобщавана от издателя й. Видно от данните в Скица
№15-572130-27.05.2022г на СГКК – Варна, идентични с тези в Извадката от КРНИ от
10.06.2022г (представена с молба с.д.№9314/14.06.2022г от процесуалния
представител на Зам.кмета на Община Варна), за имот с идентификатор
10135.4510.717 с площ 1091 кв.м. като собственици с по ½ ид.ч. са
вписани Т.Г.Б. и Илина Г.Б. по н.а.№28 том ХХV рег.№9725 дело 5523 от
01.04.2022г на Службата по вписвания – Варна, и наслодедотелят на
жалбоподателите Г. С. К. – без данни за идеалните части, по Решение
№959/14.07.2003г на ОСЗГ –Варна.
Видно
от съдържанието на представената по делото Спогодба от 22.08.2022г,
жалбоподателите и заинтересованите страни по настоящото дело са страни и по
гр.д.№6355/2022г по описа на ВРС, за признаване на установено, че наследниците
на Г. С. К. са собственици на 263 кв.м. от
ПИ с идентификатор 10135.4510.717, целият с площ 1091 кв.м. Със спогодбата
страните приемат за установено помежду си и за безспорно, че са съсобственици
на същия имот при квоти: 263/1091 кв.м.ид.ч. общо за В.К., Г.К., С.К., Г.К. и А.К.
като наследници на Г. С. К., и 828/1091 кв.м.ид.ч. общо за И.Г.А. и Т.Г.Б. като
наследници на С. Г. Б.. Видно е също, че всяка група съсобственици е сключила
предварителен договор за продажбата на имота им на „Топливо – имоти“ АД, която
е обективирана в н.а. №174, том V, рег. №9172, дело №913/2022г от 16.09.2022г
на нотариус П.С. с район на действие РС –
Варна. С н.а. жалбоподателите по настоящото адм.д. №928/2022г са продали
собствените си 263/1091 кв.м.ид.ч.
от ПИ с идентификатор 10135.4510.717, съответно заинтересованите страни са
продали собствените си 828/1091 кв.м.ид.ч от същия ПИ на „Топливо-имоти“ АД.
При горните фактически
установявания е видно, че жалбоподателите в качеството си на наследници на Г. С. К. са придобили по
реституция недвижим имот с площ 0.457
дка, от които за изгражането на ул.“Атанас Москов“ са отчуждени 195 кв.м.
или 0.195 дка (за което са получили
съответно обезщетение), а останалите 263 кв.м. или 0.263 дка са продали през м.09.2022г. Сборът между площта на
отчуждената част от 195 кв.м. и продадената част от 263кв.м. е равна на 458
кв.м., което е с 1 кв.м. повече от придобития по наследство имот от 0.457 дка.
Предвид изложеното съдът в този
си състав приема, че жалбоподателите в качеството си на наследници на Г. С. К.
към момента на настоящото произнасяне не притежават никакви части от имоти,
попадащи в обхвата на обжалваната от тях Заповед № Г-19/28.01.2021г на
Зам.кмета на Община Варна. Те са изгубили окончателно собствеността върху
реституирания им имот в резултат на отчуждаване и продажба, за което са били
надлежно репарирани. Липсва основание да се кредитира твърдението на
пълномощника им, че части от наследствения им имот се намират и в съседните
имоти по изменения план, конкретно – в УПИ ХІІІ-920, поради това, че такива
части не съществуват, което обяснява и липсата на вписването им в КР като
собственици за същия.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че жалбоподателите са извън кръга на заинтересованите лица по чл.131
ал.1 и ал.2 от ЗУТ, активно легитимирани да обжалват заповедта на Зам.кмета на
Община Варна за одобряване изменението на ПУП-ПРЗ конкретно за УПИ ХІІ-717 „за
производствени, складови, търговски и обслужващи дейности“. Досежно останалата
част на оспорената заповед – за УПИ ХІІІ-920 и УПИ ХV-1045 „за производствени,
складови, търговски и обслужващи дейности“, и УПИ ХІV-1-44 „за озеленяване“,
кв.17, и улична регулация по о.т.4080 до о.т.4081 по плана на ЗПЗ, гр.Варна,
жалбоподателите изначално не твърдят и не обосновават правен интерес от
обжалването, т.е. доколкото аргументите им са концентрирани само в частта
относно УПИ ХІІ-717 следва, че в останалата част Заповед №Г-19/28.01.2021г
изобщо не е оспорена от тях и е влязла в сила на 29.03.2021г.
Съдът в настоящия си състав
намира, че не следва да уведомява приобретателя „Топливо – имоти“ АД за
настоящото производство и неговия предмет с оглед евентуалното му встъпване
като жалбоподател. Дружеството е придобило ПИ с идентификатор 10135.4510.717 от
страните по това дело с предназначение именно по ПУП-ПРЗ, изменен със Заповед №
Г-19/28.01.2021г на Зам.кмета на Община Варна – „за друг вид производствен,
складов обект“ видно от скица №15-815678-21.07.2022г на СГКК – Варна. Макар да
е лице по чл.131 ал.2 т.1 от ЗУТ, за дружеството не е налице правен интерес да
оспори заповедта за изменение на ПУП-ПРЗ, тъй като евентуалната й отмяна ще
доведе до възстановяване действието на предходния план, одобрен със Заповед
№КД-14-03-2237/01.09.2011г, според който предназначението на имота е „за
озеленяване“, а това би резултирало в невъзможност за използването му за
търговски/производствени цели.
Наличието на правен интерес от
обжалването е положителна процесуална предпоставка от категорията на
абсолютните, за която съдът е длъжен да следи служебно. Липсата на такъв в
случая налага извод за недопустимост на търсената съдебна защита, квалифицира
жалбата като процесуално недопустима и безалтернативно налага оставянето й без
разглежане, след което – и прекратяване на образуваното по нея съдебно
производство, след отмяна на определението за насрочване на следващото открито
съдебно заседание.
Жалбоподателите не са поискали
разноски, а и при този изход на делото такива не им се дължат. Ответната страна
също не е поискала разноски. Такива е претендирала само заинтересованата страна
Т.Б. чрез пълномощника си адв.Д.А. с молба с.д. №1376/30.01.2023г по делото, с
която е изложила съображения за прекратяване на производството по делото. В
подкрепа на тази претенция са представени договор за правна защита и
съдействие, според който договореното адвокатско възнаграждение в това
производство е в размер на 1000лв, платени изцяло във брой, удостоверено с
подписите на страните по договора, което му придава характер на разписка в тази
му част съгл.т.1 от ТР №6/06.11.2013г по т.д. №6/2012г на ОСГТК на ВКС. Така
уговореният размер н авъзнаграждението е под минимума от 1250лв по чл.8 ал.2
т.1 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, и при липса на възражения за прекомерност следва да бъде
присъден в цялост на заинтересованата страна на осн.чл.143 ал.4 от АПК.
Така мотивиран и съобразно
правомощието си по чл.159 т.4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ на
осн.чл.253 от ГПК вр.чл.144 от АПК протоколно определение от 31.01.2023г за
насрочване на открито съдебно заседание по адм.д. №928/2022г на 14.03.2023г –
9:30ч.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като
процесуално недопустима поради липса на правен интерес жалбата на Г.Д.К., ЕГН **********,
С. С.К., ЕГН **********, В.В.К., ЕГН **********, А.С.К., ЕГН **********, и Г.Х.К.,
ЕГН **********,***, срещу Заповед №Г-19/28.01.2021г на Зам.кмета на Община
Варна, с която е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ ХІІ-717, УПИ ХІІІ-920 и УПИ ХV-1045 „за
производствени, складови, търговски и обслужващи дейности“, и УПИ ХІV-1-44 „за
озеленяване“, кв.17, и улична регулация по о.т.4080 до о.т.4081 по плана на
ЗПЗ, гр.Варна, представляващ изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен с Решение №196-13 по
Протокол №8/28.01.2004г на ОбС – Варна, и
ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея производство
по адм.д № 928/2022г. по описа на Административен съд – Варна, ХХVІ състав.
ОСЪЖДА Г.Д.К., ЕГН **********, С. С.К., ЕГН **********, В.В.К., ЕГН **********,
А.С.К., ЕГН **********, и Г.Х.К., ЕГН **********,***, да заплатят на Т.Г.Б.,
ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на 1000 (хиляда) лева.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховен
административен съд на РБ.
Преписи от определението да се
връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: